Процедура : 2016/2695(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0851/2016

Внесени текстове :

B8-0851/2016

Разисквания :

PV 05/07/2016 - 14
CRE 05/07/2016 - 14

Гласувания :

PV 06/07/2016 - 6.11
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0311

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 499kWORD 95k
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0851/2016
29.6.2016
PE585.286v01-00
 
B8-0851/2016

за приключване на разисквания по изявление на Комисията

съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно полезни взаимодействия за иновации: европейски структурни и инвестиционни фондове, „Хоризонт 2020“ и други европейски фондове и програми на ЕС за иновации (2016/2695(RSP))


Ернест Марагал, Давор Шкърлец, Бронис Ропе от името на групата Verts/ALE

Резолюция на Европейския парламент относно полезни взаимодействия за иновации: европейски структурни и инвестиционни фондове, „Хоризонт 2020“ и други европейски фондове и програми на ЕС за иновации (2016/2695(RSP))  
B8-0851/2016

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз, и по-специално член 4, член 162 и членове 174 – 178 от него,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (наричан по-нататък „Регламент за общоприложимите разпоредби“)(1),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1301/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския фонд за регионално развитие и специални разпоредби по отношение на целта „Инвестиции за растеж и работни места“, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1080/2006(2),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1304/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Европейския социален фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1081/2006 на Съвета(3),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1299/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно специални разпоредби за подкрепа от Европейския фонд за регионално развитие по цел „Европейско териториално сътрудничество“(4),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1302/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1082/2006 относно Европейската група за териториално сътрудничество (ЕГТС) с цел по-голяма яснота, опростяване и усъвършенстване на процеса на създаване и функциониране на такива групи(5),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1300/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно Кохезионния фонд и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1084/2006 на Съвета(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета(7),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1291/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за установяване на „Хоризонт 2020“ – рамкова програма за научни изследвания и иновации (2014 – 2020 г.) и за отмяна на Решение № 1982/2006/EO(8),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 януари 2014 г. относно „Интелигентно специализиране: изграждане на мрежи от за върхови постижения за ефективна политика на сближаване“(9),

–  като взе предвид своята резолюция от 9 септември 2015 г. относно „Инвестиции за работни места и икономически растеж: насърчаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване в Европейския съюз“(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 26 ноември 2015 г., озаглавена „Към опростяване и постигане на резултати в политиката на сближаване за 2014 – 2020 г.“(11),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 10 юни 2014 г., озаглавено „Научните изследвания и иновациите като източници за възстановяване на растежа“ (СOM(2014)0339),

–  като взе предвид Шестия доклад на Комисията от 23 юли 2014 г. за икономическото, социалното и териториалното сближаване, озаглавен „Инвестиции за работни места и икономически растеж“,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 26 ноември 2014 г., озаглавено „План за инвестиции за Европа“ (COM(2014)0903),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 20 юни 2014 г., озаглавен „Постигане на синергии между европейските структурни и инвестиционни фондове, програмата „Хоризонт 2020“ и други програми на Европейския съюз за научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“ (SWD(2014)0205),

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 6 октомври 2010 г., озаглавено „Приносът на регионалната политика за интелигентен растеж в рамките на стратегия „Европа 2020“ (COM(2010)0553),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 30 юли 2013 г., озаглавено „Преодоляване на иновационната пропаст“ (2013/C 218/03),

–  като взе предвид становището на Комитета на регионите от 20 ноември 2014 г., озаглавено „Мерки в подкрепа на създаването на „екосистеми“ от стартиращи предприятия в областта на високите технологии“ (2014/C 415/02),

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че политиката на сближаване през програмния период 2014 – 2020 г. продължава да представлява основния инструмент на ЕС, обхващащ всички региони, за инвестиции в реалната икономика, и същевременно е израз на европейска солидарност, като увеличава растежа и благоденствието и намалява икономическите, социалните и териториалните неравенства, задълбочени от икономическата и финансова криза;

Б.  като има предвид, че политиката на сближаване е приведена в пълно съответствие със стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж и е изградена на основата на нейните три инструмента: Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР), Европейския социален фонд (ЕСФ) и Кохезионния фонд (КФ), с по-широка координация по общата стратегическа рамка (ОСР) с фондовете за развитие на селските райони, по-конкретно Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за морския и рибния сектор – Европейския фонд за морско дело и рибарство (ЕФМДР);

В.  като има предвид, че за всички тези пет фонда – европейски структурни и инвестиционни фондове (ЕСИ фондове), бяха установени общи разпоредби с Регламента за общоприложимите разпоредби, като същевременно специфичните правила за всеки ЕСИ фонд и за целта „Европейско териториално сътрудничество“ са определени в отделни регламенти;

Г.  като има предвид, че неотдавнашната реформа на политиката на сближаване въведе ограничен брой цели и приоритети, като създаде тематичен акцент/тематична концентрация и същевременно позволи известна степен на гъвкавост и адаптиране към някои характеристики; като има предвид освен това, че тя гарантира засилен принцип на партньорство и стабилно многостепенно управление, добре определен подход за териториално развитие, увеличени полезни взаимодействия между петте фонда, но и с други съответни фондове („Хоризонт 2020“, Програмата за социална промяна и социални иновации, COSME и LIFE), по-нататъшно опростяване на правилата за изпълнение, ефективна система за мониторинг и оценка, прозрачна рамка на изпълнението, ясни правила за използването на финансовите инструменти, стабилна система за управление и контрол и ефективна система за финансово управление;

Д.  като има предвид, че за да се улесни съсредоточаването върху изпълнението и постигането на целите на стратегията „Европа 2020“, беше въведен резерв за изпълнение за всяка държава членка, който се състои от 6% от средствата, отпуснати на ЕФРР (без целта „Европейско териториално сътрудничество“), ЕСФ, КФ, ЕЗФРСР и ЕФМДР, като има предвид, че въз основа на преглед на изпълнението през 2019 г. се предвижда резервът да се предоставя единствено на програмите и приоритетите, по които са постигнати етапните цели, и като има предвид, че предварителните условия са въведени с оглед осигуряване на ефективността на разходите в рамките на ЕСИ фондове, като същевременно строгият мониторинг и оценките означават, че политиката на сближаване за периода 2014—2020 г. е най-оценяваната политика в рамките на бюджета на ЕС;

Е.  като има предвид, че на 14 декември 2014 г. Комисията прие съобщение относно приноса на ЕСИ фондове за стратегията за растеж на ЕС, Плана за инвестиции за Европа и приоритетите на Комисията за следващото десетилетие, което всъщност е докладът, предвиден в член 16 от Регламента за общоприложимите разпоредби за ЕСИ фондове, относно изпълнението им до момента, в който са включени и резултатите от преговорите с всички държави членки по споразумения за партньорство, оперативни програми и основните предизвикателства за всяка държава;

Ж.  като има предвид, че безвъзмездните средства са правилният начин да се подкрепят проекти с високо положителни външни ефекти, т.е. тези, които са от полза за обществото като цяло и следователно трудно могат да бъдат измерени въз основа на тяхната икономическа възвръщаемост в краткосрочен и средносрочен план, и като има предвид, че финансовите инструменти са правилният начин за подкрепа на проекти с по-ниски положителни външни ефекти, които следователно трябва да се измерват предимно въз основа на тяхната икономическа възвръщаемост;

1.  потвърждава, че връзките между политиката на сближаване и другите политики и инициативи на ЕС („Хоризонт 2020“, Механизъм за свързване на Европа, развитие на селските райони, цифров единен пазар и енергиен съюз) бяха укрепени в общата стратегическа рамка, въведена по силата на Регламента за общоприложимите разпоредби, и по този начин чрез всички свои инструменти и цели, включително програмата за градовете, териториалната програма, инвестициите в МСП, стратегиите за интелигентен растеж и интелигентна специализация, тя допринася за постигането на целите на „Европа 2020“;

2.  подчертава факта, че горепосочените полезни взаимодействия се изграждат още на етап стратегическо планиране и поради това изискват от самото начало стратегически избор и планиране от страна на регионите и държавите членки, за да откриват и създават възможности; изтъква, че в случая на „Хоризонт 2020“ това се състои в повишаване на осведомеността, предоставяне на информация, участие в комуникационни кампании и възможно най-пряко свързване на националните звена за контакт с определящите националните и регионалните политики за ЕСИФ и органите за тяхното управление;

3.  подчертава, че развитието на стратегии за интелигентна специализация чрез включване на националните или регионалните управляващи органи и заинтересованите страни, като например университети и други висши учебни заведения, промишлеността и социалните партньори, в процес на опознаване на сферата на предприемачеството е задължително за регионите и държавите членки, които желаят да инвестират средства от Европейския фонд за регионално развитие в научни изследвания и иновации, като се има предвид, че стратегиите за интелигентна специализация следва да включват действия нагоре по веригата (изграждане на капацитет и подобряване на националните/регионалните изследователски и иновационни системи), така и действия надолу по веригата (иновации/пазар) в рамките на „Хоризонт 2020“, което от своя страна стимулира сътрудничеството на равнище ЕС за преодоляване на разделението в областта на иновациите в Европа и инвестира по-специално във връзки между водещи фактори в рамките на дейности по „Разпространяване на високите научни постижения и разширяване на участието“ и техните последователи, докато методологията за интелигентна специализация може да стане по-важен образец за изготвянето на политиката на сближаване за периода след 2020 г.;

4.  счита, че ориентираността към резултати в политиката на сближаване следва да бъде допълнително засилена; подчертава неотложната необходимост да се повишат полезните взаимодействия с други политики на ЕС в областта на конкурентоспособността, по-специално в областта на научноизследователската и развойната дейност, ИКТ, енергията от възобновяеми източници и МСП, с оглед увеличаване на равнището на използване на резултатите от НИРД в ЕС, създаване на нови висококачествени работни места и запазване на вече съществуващите такива, както и насърчаване на екологосъобразната икономика; призовава Комисията да оцени възможностите за увеличаване на създаващото полезни взаимодействия използване на различните инструменти на ЕС, по-специално между „Хоризонт 2020“ и инициативите за интелигентна специализация (RIS3);

5.  отбелязва, че през програмния период 2014—2020 г. политиката на сближаване позволява финансовите инструменти да играят по-голяма роля и че финансовите инструменти, ако се прилагат ефективно, могат да увеличат въздействието на финансирането за навлизане на иновациите на пазара, например в областта на енергийната ефективност; подчертава обаче, че са необходими повече доказателства за разбиране на начина, по който тези финансови инструменти могат да се използват ефективно; припомня, че безвъзмездните средства и финансовите инструменти не финансират едни и същи видове дейности и че тези различни форми на подпомагане са насочени различни видове бенефициенти и проекти; изразява остра загриженост относно бъдещето на финансирането с безвъзмездни средства в програмите на ЕС; подчертава, че е важно да се продължи с безвъзмездните средства за определени сектори или видове дейности; подчертава факта, че точният баланс между безвъзмездни средства и финансови инструменти трябва да бъде запазен в бъдеще; припомня, че трябва да продължи укрепването на отчетността, прозрачността и ориентираността към резултати на финансовите инструменти;

6.  подчертава, че тъй като политиките за Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ) и европейските структурни и инвестиционни фондове (сближаване, развитие на селските райони и рибарство) са насочени към различни политически и институционални равнища, те трябва да се допълват взаимно, не на последно място по отношение на ресурсите; изразява загриженост относно предложението на Комисията, изискващо най-големият рисков транш от инвестицията да бъде обхванат от ЕСИ фондове, а не от ЕФСИ, когато инструментите са комбинирани; счита, че това води до правна несигурност при използването на средствата на ЕСИ фондове и е в противоречие с първоначалната обосновка за ЕФСИ за предоставяне на нов капацитет за поемане на риск за инвестициите от ЕС;

7.  отбелязва, че полезните взаимодействия с други политики и инструменти трябва да бъдат допълнително засилени, с цел да се постигне максимално въздействие на инвестициите; припомня в този контекст бюджетния пилотен проект на ЕС „Път към високи постижения“ (S2e), който продължава да подкрепя регионите на 13 държави членки в разработването и използването на полезните взаимодействия между ЕСИ фондове; подчертава, че е важно също да се идентифицират съответните области на специализация в други региони и държави членки с оглед на съвместната работа с тях, по-добрата им подготовка за възможности за многонационални проекти и международната им свързаност;

8.  посочва, че финансирането по „Хоризонт 2020“ е недостатъчно и проекти, оценени като отлични, не получават финансиране; подчертава, че трябва да бъде освободено алтернативно финансиране, например безвъзмездните средства по ЕСИ фондове биха могли да поемат отлични проекти по „Хоризонт 2020“ с помощта на печата за високи постижения;

9.  подчертава факта, че ЕФСИ следва да допълва ЕСИ фондове и други програми на ЕС, като например „Хоризонт 2020“; подчертава, че пълната съгласуваност и полезните взаимодействия между всички инструменти на ЕС трябва да бъдат гарантирани, за да се избегне припокриване или противоречия между тях или между различните равнища на изпълнение на политиката; припомня, че преразглеждането на стратегията „Европа 2020“ трябва да отговори на това предизвикателство с оглед на ефективното използване на всички налични ресурси и на постигането на очакваните резултати по отношение на цялостните стратегически цели, като се има предвид, че количеството, качеството и въздействието на инвестициите в научни изследвания и иновации трябва да бъдат повишени чрез координирано използване на инструментите на политиката на сближаване и програмата „Хоризонт 2020“;

10.  отбелязва проучвателната работа на члена на Комисията, отговарящ за научните изследвания, науката и иновациите, с оглед на възможното създаване на Европейски съвет по иновациите за по-добро координиране на инициативите в областта на иновациите в ЕС (декември 2015 г.); предупреждава да не се добавят допълнителни нива във вече сложната среда на финансираните от ЕС инструменти (като Европейския институт за иновации и технологии (EIT), схемите за бъдещи и нововъзникващи технологии (БНТ), договорните публично-частни партньорства, съвместните технологични инициативи (СТИ), европейските партньорства за иновации, InnovFin и финансирането чрез ЕФСИ) и припомня на Комисията, че иновациите възникват на регионално и на местно равнище, и следователно централизиран инструмент или орган за вземане на решения най-вероятно няма да бъде най-ефективният инструмент;

11.  насочва вниманието към осъществявания в момента проект „Към регионална икономическа конвергенция“ (РИКС), насочен към обединяване на промишлени клъстери и технологични центрове в различни региони на ЕС, както водещи региони, така и региони последователи, с цел насърчаване на сравнителния анализ, обмена на най-добри практики, иновациите и стратегиите за догонващо развитие; призовава за внимателно наблюдение на резултатите и ако схемата е успешна, за идентифицирането на начини тя да бъде включена в текущите инструменти за финансиране по бюджетната функция за конкурентоспособността;

12.  подчертава факта, признат от Сметната палата, че финансирането на EIT е твърде съсредоточено в малко на брой държави и върху ограничен брой партньори от Общността на знание и иновации (ОЗИ), като 73% от финансирането на EIT е предназначено за пет държави; призовава Комисията и EIT значително да увеличат финансирането и дейностите в рамките на регионалните иновационни схеми, с цел да се подпомогнат иновациите в по-голям брой региони и да се разпространят по-широко дейностите за подкрепа на EIT;

13.  отправя искане до Комисията да представи съобщение относно прилагането на полезни взаимодействия предвид факта, че с изключение на едно позоваване на техния потенциал в използването на оскъдните инвестиционни ресурси и на общите перспективи за справяне с новите предизвикателства в бъдеще, този аспект липсва в нейния доклад, изготвен в съответствие с член 16 от Регламента за общоприложимите разпоредби, докато специфичните за всяка държава препоръки (СДП) са част от тези взаимодействия;

14.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

(1)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.

(2)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 289.

(3)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 470.

(4)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 259.

(5)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 303.

(6)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 281.

(7)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 487.

(8)

ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 104.

(9)

Приети текстове, P7_TA(2014)0002.

(10)

Приети текстове, P8_TA(2015)0308.

(11)

Приети текстове, P8_TA(2015)0419.

Правна информация