ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно Европейската доброволческа служба
19.10.2016 - (2016/2872(RSP))
съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността
Андрю Луър, Ангел Джамбазки от името на групата ECR
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-1126/2016
B8-1134/2016
Резолюция на Европейския парламент относно Европейската доброволческа служба
Европейският парламент,
– като взе предвид решението на Съвета от 27 ноември 2009 г. относно Европейската година на доброволческите дейности за насърчаване на активна гражданска позиция (2011 г.)[1],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 септември 2011 г., озаглавено „Политиките на ЕС и доброволчеството: признаване и насърчаване на трансграничните доброволчески дейности в ЕС“ (COM(2011)0586),
– като взе предвид политическата програма за доброволчеството в Европа на Алианса на Европейската година на доброволческата дейност – 2011 г.,
– като взе предвид препоръката на Съвета от 20 декември 2012 г. относно валидирането на неформалното и самостоятелното учене[2],
– като взе предвид своята резолюция от 23 октомври 2013 г. относно доброволчеството и доброволческата дейност в Европа[3],
– като взе предвид своята резолюция от 12 юни 2012 г. относно признаването и насърчаването на трансграничните доброволчески дейности в ЕС[4],
– като взе предвид Европейската харта за правата и отговорностите на доброволците[5],
– като взе предвид въпроса до Комисията относно Европейската доброволческа служба (O-000107/2016 – B8-1803/2016),
– като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като припомня, че през 2016 г. Европейската доброволческа служба (ЕДС) отбелязва своята 20-а годишнина и че от създаването ѝ досега са били подкрепени 100 000 доброволци;
Б. като подчертава, че Европейската година на доброволчеството (2011 г.) имаше за цел да изтъкне добавената стойност на доброволчеството в Европа и че пет години по-късно Европейският парламент следва да разгледа въздействието на Европейската година на доброволчеството (2011 г.) по отношение на добавената стойност и разработването на политики и да разгледа как доброволчеството е включено в европейски програми като „Еразъм +“ и свързаната с нея Европейска доброволческа служба;
В. като отбелязва, че Европейската година на доброволчеството (2011 г.) може да е осигурила тласък и контекст за създаването и/или преразглеждането на национални и правни уредби за доброволческата дейност в цяла Европа; като подчертава, че макар понятието за единно звено за контакт за европейските институции и споделянето на най-добри практики в областта на доброволчеството на равнището на ЕС да имат стойност, политиката относно доброволчеството остава правомощие на държавите – членки на ЕС;
Г. като припомня, че участието в доброволчески дейности е по собствена воля, избор и мотивация на отделните лица, без да се търси финансова изгода; като подчертава, че доброволчеството може да спомогне за развиването на чувство за общност и да предостави начин за посрещане на човешки, социални или екологични потребности и проблеми;
Д. като подчертава, че доброволчеството е една от най-видимите прояви на общност, като насърчава и улеснява социалното приобщаване, изгражда социален капитал и има трансформиращ ефект за обществото, и че доброволчеството допринася за развитието на процъфтяващо гражданско общество, което може да предлага творчески и новаторски решения на общите предизвикателства и което допринася за икономическия растеж;
Е. като набляга на факта, че една сигурна подпомагаща среда за доброволците и доброволческите организации, в т.ч. устойчива инфраструктура, необходима за осъществяването на доброволчески дейности, може да осигури ангажираността на повече граждани в доброволчески дейности;
Ж. като подчертава факта, че доброволчеството изисква набор от механизми за подкрепа и/или подходящи организационни структури, за които може да е полезна подходяща нормативна уредба в държавите членки, определяща правата и отговорностите по отношение на доброволците и доброволческата дейност; като разбира, че степента и дейностите на доброволчеството варират значително в различните държави членки;
З. като подчертава значението на равния достъп до възможности за доброволчество и защита срещу дискриминация при предприемането на доброволческа дейност, както и правото на лицата на съвместяване на доброволческата дейност с личния и професионалния живот;
И. като подчертава, че признаването на социалната и икономическата стойност на доброволческата дейност е жизненоважно за поощряване на предоставянето на подходящи стимули за всички заинтересовани страни и по този начин – повишаване на количеството, качеството и въздействието на доброволчеството;
Й. като отчита, че програмата „Еразъм +“ предлага възможности за финансиране и подкрепа за доброволчески проекти, по-специално чрез програмата на Европейската доброволческа служба (ЕДС), както и че Европейският доброволчески корпус за хуманитарна помощ беше създаден от ГД „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ с цел предоставяне на практическа подкрепа за проекти за хуманитарна помощ; като подчертава въпреки това, че достъпът на доброволческите организации до други важни фондове на ЕС, като например европейските структурни и инвестиционни фондове, продължава да бъде ограничен;
K. като припомня, че настоящата криза с бежанците е пример за значението на доброволците и доброволческата дейност; като отбелязва, че доброволците могат да въплъщават устойчивост и често работят за предлагането на гъвкави и прагматични решения на общите предизвикателства;
1. признава, че доброволчеството е израз на общност, свобода и отговорност, като допринася за укрепване на активното гражданство и е основен инструмент за социалното приобщаване и сближаването, както и за обучението, образованието и междукултурния диалог, като същевременно осигурява важен принос за разпространението на ценностите на държавите – членки на ЕС; подчертава, че ползите от него са признати и при извършваната в трети държави доброволческа дейност като стратегически инструмент за насърчаване на взаимното разбирателство и междукултурните отношения;
2. отчита стойността на националните правни рамки, изясняващи статута на доброволците и доброволческата дейност, и значението на подобреното разбиране и сравнимостта на уменията и квалификациите на равнището на ЕС с оглед улесняване на мобилността;
3. призовава държавите членки да предприемат процеси в рамките на препоръката на Съвета от 2012 г., за да гарантират по-добро разбиране и сравнимост на уменията и квалификациите; предлага всеки бъдещ европейски паспорт на уменията и всички инициативи, свързани с него, да отдават значение на ученето чрез формален, неформален и самостоятелен опит, включително и доброволческа дейност; припомня, че доброволчеството дава умения, които могат да улеснят достъпа до пазара на труда;
4. отбелязва, че в Европа почти 100 милиона граждани от всякакви възрасти участват в доброволчески дейности, като тяхната работа допринася за генериране на около 5% от БВП на ЕС; призовава Комисията да разгледа икономическата стойност на стоките и услугите, предоставени от доброволците, чрез политика, насочена в по-голяма степен към доброволчеството;
5. насърчава държавите членки, които още не са направили това, да създадат национални схеми за доброволчески услуги и да подобрят достъпа до качествена информация относно възможностите за доброволческа дейност на национално и местно равнище, по-специално чрез съществуващите младежки информационни мрежи и предоставянето на информация между партньорите, и да създадат национални центрове за гражданска служба, които също така биха популяризирали възможностите за международна доброволческа дейност;
6. призовава Комисията да помисли за извършването на проучване на различните национални схеми за доброволчески услуги, в т.ч. гражданската служба и корпусите за солидарност, както и на съществуващата среда за потенциални доброволци в държавите членки, с цел улесняване на взаимното разбирателство и разпространението на добри практики;
7. отбелязва идеята на Комисията за създаване на нова доброволческа инициатива – корпуса за солидарност на ЕС; призовава Комисията да оцени на първо място европейската добавена стойност на подобна инициатива; призовава Комисията, при положителна оценка на европейската добавена стойност на инициативата, да гарантира включването в нейното разработване на местни и национални доброволчески организации; подчертава освен това необходимостта да се гарантира, че създаването и осъществяването на корпуса за солидарност на ЕС не засяга бюджета, разпределен за други програми на ЕС, нито договорените тавани в многогодишната финансова рамка за периода 2014 – 2020 г.;
8. препоръчва допълнителна интернационализация на програмата на Европейската доброволческа служба и предлага да се поканят всички държави от ЕАСТ/ЕИП, както и присъединяващите се държави и държавите кандидатки да си сътрудничат с държавите – членки на ЕС, в съответствие с техните споразумения за асоцииране и двустранни споразумения с ЕС; подчертава, че е необходимо да се увеличат възможностите за доброволческа дейност в чужбина и да се засили сътрудничеството между доброволческите организации в ЕС и в съседните държави;
9. настоява, че програмата на ЕДС следва да е от полза за ангажираните лица и организации, както и за обществото като цяло; подчертава, че е важно програмата на ЕДС да се популяризира сред всички млади хора, без да се изключват лицата от по-старото поколение, тъй като те играят важна роля, например като наставници;
10. подчертава, че ЕДС следва да се основава на качествени предложения за доброволчески дейности, които следват Хартата за доброволчеството и принципите на Хартата за качество на мобилността с учебна цел, както и че ЕДС следва да се базира на структура, насърчаваща доброволческите организации да стават приемащи организации, като по този начин им се осигурява подходящо подпомагане и обучение и същевременно се засилва ролята на координиращите организации, които подпомагат голям брой приемащи организации, например във връзка с управлението и обучението;
11. припомня, че програмата на ЕДС следва да се основава на структура, позволяваща бърз и лесен достъп на младите хора до програмата; поради това призовава за рационализиране и опростяване на настоящата система за кандидатстване, така че да се хората да се насърчават да се заемат с доброволческа дейност и да се намали административната тежест за благотворителните и доброволческите организации;
12. подчертава необходимостта от по-добро проследяване на опита на доброволците, особено след изпълнението на доброволчески дейности в чужбина, чрез предоставяне на подкрепа не само преди заминаването, но също така и при завръщането в местните общности под формата на последващо обучение за ориентация и интеграция; подобни мерки следва също така да насърчават процедура за разпространение на положителни отзиви, така че да се даде възможност за споделяне на опит и насърчаване на повече хора да обмислят възможностите за доброволческа дейност;
13. подчертава, че следва да се осигури качествено наставничество през целия процес чрез отговорно управление на доброволците, и отбелязва, че доброволците следва също да са информирани за отговорностите си по отношение на доброволческите организации и ангажимента към общността;
14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.
- [1] ОВ L 17, 22.1.2010 г., стр. 43 – 49.
- [2] OВ C 398, 22.12.2012 г., стр. 1.
- [3] Приети текстове, P7_TA(2013)0549.
- [4] OВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 14.
- [5] http://ec.europa.eu/citizenship/pdf/volunteering_charter_en.pdf