Процедура : 2016/2956(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-1159/2016

Внесени текстове :

B8-1159/2016

Разисквания :

PV 26/10/2016 - 12
CRE 26/10/2016 - 12

Гласувания :

Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2016)0422

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 489kWORD 81k
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-1159/2016
24.10.2016
PE593.585v01-00
 
B8-1159/2016

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно положението Северен Ирак/Мосул (2016/2956(RSP))


Чарлз Танък, Марк Демесмакер, Арне Герике, Анна Елжбета Фотига, Ангел Джамбазки, Нотис Мариас, Ружа Томашич, Бранислав Шкрипек от името на групата ECR

Резолюция на Европейския парламент относно положението в Северен Ирак/Мосул (2016/2956(RSP))  
B8-1159/2016

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Ирак, и по-специално резолюциите от 27 февруари 2014 г.(1) и 17 юли 2014 г. относно положението в Ирак(2),

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Ирак, и по-специално тези от 2016 г.,

–  като взе предвид изявленията на генералния секретар на ООН относно Ирак,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Ирак е страна,

–  като взе предвид резолюция 2170 (2014) на Съвета за сигурност на ООН и резолюция S-22/L.1 (2014) на Съвета на ООН по правата на човека,

–  като взе предвид насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията, приети на 24 юни 2013 г.,

–  като взе предвид заключенията на Международната конференция за мир и сигурност в Ирак, проведена в Париж на 15 септември 2014 г.,

–  като взе предвид заключителните общи наблюдения по втория, третия и четвъртия периодичен доклад относно Ирак, публикувани от Комитета по правата на детето на ООН на 3 март 2015 г.,

–  като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председателя/върховен представител) относно Ирак,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 23 май 2016 г. относно регионалната стратегия на ЕС за Сирия и Ирак, както и за заплахата от Даеш,

–  като взе предвид Резолюция 2091 (2016) „Чуждестранни бойци в Сирия и Ирак“, приета от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа на 27 януари 2016 г.,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че министър-председателят на Ирак, Хайдар ал Абади, заяви, че операцията за връщането и освобождаването на Мосул от Ислямска държава на Ирак и Сирия (ИДИЛ) стартира на 16 октомври 2016 г., ръководена от иракските сили с помощта на кюрдски, американски, британски и френски сили;

Б.  като има предвид, че Мосул е вторият по големина град в Ирак и е от стратегическо значение за страната; като има предвид, че целият регион, обхващащ равнината Ниневия, Синджар и Тал Афар, е ключов търговски център, разположен недалеч от границата със Сирия и Турция в близост до някои от най-важните петролни находища на Ирак, както и до нефтопровода, който обслужва Турция;

В.  като има предвид, че силите на ИДИЛ превзеха Мосул на 10 юни 2014 г., което се счита за най-забележителния успех на ИДИЛ;

Г.  като има предвид, че под контрола на ИДИЛ този град с население от над 2,5 милиона се превърна в сцена на ужасяващи жестокости, включително публични обезглавявания, хвърляне на хомосексуални мъже от покривите на сградите и арести на мъже, които не носят бради и на жени без бурки; като има предвид, че това доведе до масово напускане на града през последните две години, което допринесе до голяма степен за кризата с бежанците, като стотиците хиляди избягали от града хора сега са или вътрешно разселени или живеят в чужбина;

Д.  като има предвид, че Ирак има население от 38 милиона души, 65% от които са шиити, а 35% сунити, като сунитите, живеят в частта на Ирак, разположена на северозапад от Багдад; като има предвид, че етническите и религиозните граници остават неочертани, като в много области има спорове, включително в град Мосул;

Е.  като има предвид, че през 2003 г. християните в Ирак наброяваха над 1,5 милиона, а сега са по-малко от 200 000 – 350 000, като много от тях живеят в бедност; като има предвид, че присъствието на християни и другите малцинства в Ирак е традиционно от голямо социално значение, като допринася значително за политическата стабилност, и като има предвид, че изчезването на тези малцинства в региона ще има допълнително дестабилизиращ ефект;

Ж.  като има предвид появата на християнски сили за самоотбрана, които действат на място, като си сътрудничат с иракската армия или със силите пешмерга;

З.  като има предвид, че Европейският парламент призна в резолюцията си от 4 февруари 2016 г., че „ИДИЛ/Даеш“ извършва геноцид спрямо християните и йезидите, както и спрямо други религиозни и етнически малцинства, които не са съгласни с нейното тълкуване на исляма, и че „преследването, зверствата и международните престъпления се равняват на военни престъпления и престъпления срещу човечеството“;

И.  като има предвид, че Върховният комисар на ООН за бежанците предупреди във връзка с офанзивата за освобождаване на Мосул, че се очаква хуманитарна катастрофа, когато боевете стигнат до града, и че тя може да доведе до разселването на над един милион души;

Й.  като има предвид, че според базираната в Канада НПО „RINJ Foundation“, която има клиники в Мосул, случаите на изнасилване в града доказват наличие на геноцид и ще доведат до присъда за геноцид срещу ИДИЛ в Международния наказателен съд, постоянен международен съд за преследване на лица за военновременни изнасилвания, геноцид, престъпления срещу човечеството и агресия;

К.  като има предвид, че наличието на изоставени противопехотни мини, особено в равнината Ниневия, продължава да бъде значителен проблем и предизвикателство за местните и международните сили;

1.  изразява подкрепата си за Република Ирак и за международната коалиция срещу ИДИЛ за освобождаването на град Мосул от силите на ИДИЛ; подкрепя териториалната цялост на Ирак и особено на северните му райони;

2.  подчертава, че продължаващата военна кампания за освобождаване на Мосул следва да се придържа стриктно към международното хуманитарно право и международното право в областта на правата на човека;

3.  настоятелно призовава международната коалиция срещу ИДИЛ да положи всички възможни усилия за правилно разграничаване между цивилни и бойци по време на операцията за освобождаване на града, за избягване на жертви сред цивилното население, особено сред населението, използвано като жив щит, и да улесни безопасното напускане на цивилни лица, които не желаят да останат в града;

4.  категорично осъжда систематичните и широко разпространени нарушения на правата на човека, извършвани от ИДИЛ и други джихадистки групировки в Ирак, особено в Мосул, в това число убийствата на заложници, всички форми на насилие срещу лица поради тяхната религиозна и етническа принадлежност и насилието срещу жени и ЛГБТИ лица;

5.  призовава Ирак да подпише Римския статут, а иракските власти, ако не са в състояние да съдят военнопрестъпници от ИДИЛ на местно равнище, да сезират Международния наказателен съд, което е допустимо съгласно Статута;

6.  подчертава, че общностите на коренното население на Ирак в региона – християни, йезиди, туркмени и др. – имат право да живеят в безопасност и сигурност в рамките на федералната структура на Република Ирак; подчертава отново, че правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е основно право на човека;

7.  счита, че местното самоопределение на общностите от равнината Ниневия, особено на християни, йезиди, мандеи и шабаки, ще възстанови и защити основните човешки права на коренното население на този регион; призовава иракските органи да предоставят на гореспоменатите малцинства децентрализирани правомощия, което е разрешено съгласно федералната конституция;

8.  насърчава регионалните органи и международната общност да разработят планове за действие за хуманитарна помощ на бежанците от Мосул и за евентуалното им завръщане в града, в зависимост, разбира се, от стабилността на новата администрация и положението със сигурността в града; подчертава факта, че основните права на човека на представителите на коренното население и малцинствата от равнината Ниневия, Тал Афар и Синджар, които се завръщат по родните си места, следва да бъдат напълно възстановени, включително правата им на собственост, които отменят всякакви претенции за собственост от други лица;

9.  настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да осигурят представителство на малцинствата при съставянето на нова администрация на Мосул; подчертава законното право на малцинствата на политическо участие; настоятелно призовава регионалните и международните органи да осигурят необходимите запаси за християнските сили за самоотбрана, с цел да се гарантира, че те могат да играят роля в освобождението и дългосрочна защита на родните си места;

10.  призовава Европейския съвет да определи разминирането на земята в региона за свой приоритет, в сътрудничество с местните съвети, представляващи малцинствата, за да се даде възможност на бежанците да се завърнат по домовете си;

11.  счита, че освобождаването на град Мосул може да се окаже крайъгълен камък в борбата със заплахата от ислямски екстремисти в целия регион и извън него, и че е от съществено значение за борбата с тероризма в ЕС, тъй като разпространението на тази заплаха всъщност подхранва радикализацията на местно равнище;

12.  подчертава необходимостта от продължаване на световната кампания срещу ИДИЛ/Даеш в дългосрочна стратегия, включително финансирането на борба с тероризма;

13.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и Съвета на представителите на Ирак, регионалното правителство на Кюрдистан, генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека и правителствата и органите на всички страни, участващи в конфликта в Северен Ирак и по-специално в освобождаването на Мосул.

(1)

Приети текстове, P7_TA(2014)0171.

(2)

ОВ C 224, 28.6.2016 г., стр. 25.

Правна информация