Предложение за резолюция - B8-1230/2016Предложение за резолюция
B8-1230/2016
Европейски парламент

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно езици на знаците и професионалните преводачи на езици на знаците

16.11.2016 - (2016/2952(RSP))

за приключване на разисквания по изявление на Комисията
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността

Адам Коша, Дейвид Каза, Алгирдас Саударгас, Марек Плура, Чаба Шогор, Романа Томц, Дирдре Клун, Йерун Ленарс, София Рибейру, Вероника Лопе Фонтане, Жером Лаврийо, Ан Сандер, Агнешка Козловска-Райевич, Роса Естарас Ферагут, Ружа Графиня фон Тун унд Хоенщайн от името на групата PPE
Вилия Блинкевичуте, Юта Щайнрук, Олга Сехналова, Брандо Бенифеи, Елена Джентиле, Мария Грапини, Каролине Грасвандер-Хайнц, Серхио Гутиерес Прието, Хави Лопес, Георги Пирински, Костас Мавридис от името на групата S&D
Хелга Стивънс, Яна Житнянска, Марк Демесмакер, Робертс Зиле, Арне Герике, Ружа Томашич, Джефри Ван Орден, Ангел Джамбазки, Антия Макинтайър, Вики Форд, Даниел Далтон, Рафаеле Фито от името на групата ECR
Мариан Харкин, София ин 'т Велд, Урмас Пает, Паво Вяйрюнен, Мариел дьо Сарнез от името на групата ALDE
Тери Райнтке, Филип Ламбертс, Хелга Трюпел, Индрек Таранд от името на групата Verts/ALE
Лаура Аджеа, Изабела Адинолфи, Роландас Паксас от името на групата EFDD


Процедура : 2016/2952(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа :  
B8-1230/2016
Внесени текстове :
B8-1230/2016
Разисквания :
Гласувания :
Приети текстове :

B8-1230/2016

Резолюция на Европейския парламент относно езици на знаците и професионалните преводачи на езици на знаците

(2016/2952(RSP))

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 2, 9, 10, 19, 168 и 216, параграф 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и членове 2 и 21 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид своята резолюция от 17 юни 1988 г. относно жестомимичните езици (езици на знаците) за глухите хора[1] и от 18 ноември 1998 г. относно жестомимичните езици[2],

–  като взе предвид Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания и нейното влизане в сила в ЕС на 21 януари 2011 г. в съответствие с Решение № 2010/48/ЕО на Съвета от 26 ноември 2009 г. относно сключването от Европейската общност на Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания[3],

–  като взе предвид своята резолюция от 7 юли 2016 г. относно прилагането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, и по-специално окончателните забележки на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания[4],

–  като взе предвид Общ коментар № 4 на Комитета на ООН за правата на хората с увреждания относно правото на приобщаващо образование[5],

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека, Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, Международния пакт за икономически, социални и културни права и Международния пакт за граждански и политически права,

–  като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите („Директива за равно третиране в областта на заетостта“)[6],

–  като взе предвид Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионалните квалификации[7],

–  като взе предвид своята резолюция от 12 април 2016 г. относно Еразъм+ и други инструменти за насърчаване на мобилност при професионалното образование и обучение – подход за учене през целия живот[8],

–  като взе предвид политическия документ на Европейския младежки форум относно равенството и недискриминацията[9],

–  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2015 г. за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки по отношение на изискванията за достъпност за продукти и услуги (COM(2015)0615),

–  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета от 3 декември 2012 г. относно достъпността на уебсайтовете на органите от обществения сектор (COM(2012)0721),

–  като взе предвид Директива 2010/64/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. относно правото на устен и писмен превод в наказателното производство[10],

–  като взе предвид резултатите от ученето и насоките за оценка на Европейския форум на преводачите на езици на знаците (жестомимични езици) (efsli) за равни възможности за обучение за преводачи на езици на знаците и качествени услуги за лишените от слух граждани навсякъде в Съюза[11],

–  като взе предвид насоките на efsli/EUD за преводачите на езици на знаците на срещите на международно/европейско равнище[12],

–  като взе предвид насоките на Международната асоциация на конферентните преводачи, които работят в смесени екипи[13],

–  като взе предвид доклада на efsli относно правото на услуги на превод на език на знаците при работа или обучение в чужбина[14],

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че в качеството си на пълноправни граждани, хората с увреждания, и особено жените и децата, в т.ч. лишените от слух лица и лицата с увреден слух, включително тези, които използват език на знаците, и тези, които не го правят, имат равни права, както и право на неотменимо достойнство, равно третиране, независим начин на живот, автономност и пълноценно участие в обществото;

Б.  като има предвид, че Договорът за функционирането на ЕС (ДФЕС) изисква при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на увреждане (член 10), и му предоставя правомощието да приема законодателни актове за справяне с тази дискриминация (член 19);

В.  като има предвид, че членове 21 и 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз изрично забраняват дискриминацията, основана на увреждане, и предвиждат равното участие на хората с увреждания в обществото;

Г.  като има предвид, че броят на лишените от слух лица, които използват език на знаците в ЕС, е приблизително един милион[15], а на гражданите с увреден слух, много от които също ползват език на знаците – 51 милиона[16];

Д.  като има предвид, че националните и регионалните езици на знаците са истински естествени езици, със своя собствена граматика и синтаксис, равностойна на тези на говоримите езици[17];

Е.  като има предвид, че политиката на ЕС за многоезичието насърчава изучаването на чужди езици и като има предвид, че една от нейните цели е всеки европеец да говори два други езика освен майчиния си език; като има предвид, че изучаването и популяризирането на националните и регионалните езици на знаците може да помогне за постигането на тази цел;

Ж.  като има предвид, че достъпността е необходимо условие за това хората с увреждания да живеят самостоятелно и да участват пълноценно и равностойно в обществото[18];

З.  като има предвид, че достъпността не се ограничава само до физическата достъпност на околната среда, а се отнася и до достъпността на информацията и комуникацията, включително под формата на предоставяне на съдържание на език на знаците[19];

И.  като има предвид, че професионалните преводачи на език на знаците са равни на устните преводачи по отношение на техните задълженията и задачите при командировка;

Й.  като има предвид, че положението на преводачите на езици на знаците е различно в държавите членки, като варира от неформална семейна подкрепа до с професионални преводачи с университетско образование и цялостна квалификация;

К.  като има предвид, че е налице недостиг на квалифицирани и професионални преводачи на езици на знаците във всички държави членки и че съотношението между хората, използващи езици на знаците и преводачите на езици на знаците варира между 8:1 и 2 500:1, със средно съотношение от 160:1[20];

Л.  като има предвид, че беше подадена петиция[21] с искане Парламентът да позволи отправянето на петиции на националните и регионални езици на знаците;

М.  като има предвид, че Брюкселската декларация за жестомимичните езици (езици на знаците) в Европейския съюз[22] насърчава недискриминационен подход към използването на естествен език на знаците, както се изисква съгласно Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която е ратифицирана от ЕС и всички държави членки на ЕС с изключение на една;

Н.  като има предвид, че равнището и качеството на субтитрите по публичните и частните телевизионни канали се различава значително между отделните държави членки, като варира от под 10 % до почти 100 %, с много различни стандарти за качество[23]; като има предвид липсата на данни в повечето държави членки по отношение на равнището на предоставяне на превод на език на знаците по телевизията;

О.  като има предвид, че развитието на нови езикови технологии би могло да бъде от полза за хората, използващи език на знаците;

П.  като има предвид, че съгласно Конвенцията за правата на хората с увреждания, отказа за предоставяне на разумни улеснения, представлява дискриминация и че по силата на Директивата за равенството в областта на заетостта трябва да бъдат осигурени разумни улеснения, за да се гарантира спазването на принципа за равно третиране;

Р.  като има предвид, че за гражданите, които са лишени от слух, от слух и зрение или са с увреден слух понастоящем няма пряк комуникационен достъп до членовете на Европейския парламент и администраторите на институциите на Европейския съюз и, обратно – достъп до лицата, лишени от слух или с увреден слух от страна на институциите на ЕС;

Квалифицирани и професионални преводачи на езици на знаците

 

1.  подчертава необходимостта от квалифицирани и професионални преводачи на езици на знаците, която може да бъде задоволена единствено въз основа на следния подход:

а)  официално признаване на език(ци) на знаците на национално и регионално равнище в държавите членки и в институциите на ЕС,

б)  формално обучение (университетско или друго подобно, равностойно на 3 години редовно обучение, съответстващо на обучението, което се изисква от устните преводачи)[24],

в)  регистрация (официална акредитация и система за контрол на качеството, като например непрекъснато професионално развитие),

г)  официално признаване на професията;

2.  потвърждава, че предоставянето на висококачествени услуги за превод на езици на знаците:

а)  зависи от обективна оценка на качеството с участието на всички заинтересовани страни,

б)  се основава на професионалната квалификация,

в)  ) включва експерти, които са представители на лишените от слух;

3.  потвърждава, че преводът на език на знаците представлява професионална услуга, за която се полага подходящо възнаграждение;

Разграничение между достъпността и разумните улеснения[25]

4.  оценява факта, че достъпността е в полза на някои групи и се основава на набор от стандарти, които се прилагат постепенно;

5.  съзнава, че не може диспропорционалността и ненужната тежест да се представят като аргументи за непредоставянето на достъп;

6.  отчита, че разумните улеснения се отнасят до отделни лица и допълват задължението за осигуряване на достъпност;

7.  отбелязва също така, че дадено лице може да поиска мерки за разумни улеснения, дори ако е изпълнено задължението за достъпност;

8.  разбира, че предоставянето на превод на езици на знаците може да съставлява мярка за достъпност или за разумно улеснение, в зависимост от ситуацията;

Достъпност

9.  подчертава, че гражданите, които са лишени от слух, от слух и зрение или с увреден слух, трябва да имат достъп до информация и комуникация както своите колеги под формата на устен превод на езика на знаците, субтитриране, преобразуване на говор в текст и/или алтернативни форми на комуникация, включително устни преводачи;

10.  подчертава, че обществените и държавни служби, включително тяхното онлайн съдържание, трябва да станат достъпни чрез посредници на живо, като например преводачи на езици на знаците, но също така и алтернативни онлайн и дистанционно услуги, когато е целесъобразно;

11.  потвърждава отново ангажимента си за постигане на възможно най-широк достъп до политическия процес, включително чрез предоставянето на професионални преводачи на езици на знаците; отбелязва, че това включва изборите, обществените консултации и други събития, по целесъобразност;

12.  подчертава нарастващата роля на езиковите технологии за осигуряване на равен достъп за всички до цифровата среда;

13.  потвърждава значението на въвеждането на минимални стандарти, за да се гарантира достъпност, особено с оглед на новите и нововъзникващите технологии, като например предоставянето на услуги на превод на език на знаците в интернет и субтитри;

14.  отбелязва, че, въпреки че предоставянето на здравно обслужване е от компетентността на държавите членки, то следва да отговоря на нуждите на пациентите, които са лишени от слух, от слух и зрение или с увреден слух, например чрез предоставяне на професионални преводачи на езици на знаците и обучение за съответната осведоменост на персонала, с особено внимание към жените и децата;

15.  отчита, че равният достъп до правосъдие за лицата, които са лишени от слух, от слух и зрение или с увреден слух, може да се гарантира единствено чрез предоставяне на подходящо квалифицирани, професионални преводачи на езици на знаците;

16.  осъзнава значението на точни и прецизни услуги за устен и писмен превод, особено в съдилищата и други свързани с правото обстоятелства; поради това подчертава отново значението на наличието на специализирани и висококвалифицирани професионални преводачи на езици на знаците, особено в тези условия;

17.  подчертава необходимостта от увеличаване на подкрепата и специфични разпоредби, като например превод на езици на знаците, и достъпна, текстова информация в реално време по време на бедствия за хората с увреждания в ситуации на въоръжен конфликт, хуманитарни и природни бедствия[26];

Заетост, образование и обучение

18.  отбелязва, че трябва да бъдат предприети мерки за разумни улеснения, които включват предоставянето на професионални преводачи на езици на знаците, с цел да се гарантира равен достъп до заетост, образование и обучение;

19.  подчертава, че трябва да се предоставя балансирана и цялостна информация във връзка с езиците на знаците и това какво означава да бъдеш лишен от слух, за да могат родителите да направят информиран избор в най-добър интерес на децата си;

20.  подчертава, че програмите за ранна интервенция са от решаващо значение за децата в изграждането на житейски умения, включително езикови умения; освен това отбелязва, че в идеалния случай тези програми следва да включват ролеви модели, лишени от слух;

21.  подчертава, че на учащите се, които са лишени от слух, от слух и зрение или с увреден слух, и техните родители трябва да се предостави възможност да научат националния или регионалния език на знаците, използван в тяхната среда, в предучилищна възраст и в училищата[27];

22.  подчертава, че трябва да бъдат предприети мерки за признаване и насърчаване на езиковата идентичност на общностите на лишените от слух[28];

23.  призовава държавите членки да насърчават изучаването на език на знаците, така както насърчават чуждите езици;

24.  подчертава, че квалифицираните преводачи на езици на знаците и преподавателският персонал, компетентен в областта на езиците на знаците и разполагащ с необходимите умения, за да работи ефективно в среда на двуезично, приобщаващо образование, са основен елемент от академичните постижения на лишените от слух деца и младежи, водещ до по-високи резултати в образованието и по-ниски равнища на безработица в дългосрочен план;

25.  подчертава широко разпространената липса на двуезични учебници и учебни материали, съдържащи език на знаците, в достъпни формати и езици;

26.  настоятелно призовава принципът на свобода на движение за лишените от слух, от слух и зрение и хората с увреден слух да бъде гарантиран в рамките на ЕС, особено в контекста на „Еразъм +“ и на програмите за мобилност, като се гарантира, че участниците не са непропорционално обременени от необходимостта да се грижат сами за организирането на съответен превод;

27.  приветства пилотния проект за европейска карта за лицата с увреждания; изразява съжаление по повод на изключването на превода на език на знаците в проекта, тъй като това значително затруднява свободата на движение на работниците и студентите, които са лишени от слух, от слух и зрение или с увреден слух, в рамките на ЕС;

Институции на Европейския съюз

28.  потвърждава, че институциите на ЕС трябва да представят примери за най-добри практики за своя персонал, служителите на изборни длъжности и стажантите, както и за гражданите на ЕС по отношение на предоставянето на разумни улеснения и достъпност, което включва осигуряването на превод на език на знаците;

29.  приветства факта, че институциите на ЕС, ad hoc основа, вече осигуряват достъпността на обществени мероприятия и заседания на комисиите; счита, че субтитрите и преобразуването на говор в текст следва да се смятат за алтернативна, но равностойна и необходима мярка за гражданите с увреден слух, които не използват език на знаците, и че това се отнася и за служителите на институциите на ЕС във връзка с осигуряването на разумни улеснения в съответствие с член 5 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите;

30.  потвърждава, че институциите на ЕС имат въведена система за осигуряване на превод на език на знаците чрез своите отдели за устен превод с цел осигуряването на достъпност; настоятелно призовава институциите да използват съществуващите подобни системи и при осигуряване на разумни улеснения за служителите и/или избраните представители, като на практика свеждат до минимум административната тежест за отделните лица и институциите;

31.  настоятелно призовава институциите официално да предоставят на преводачите на езици на знаците същия статут като този на устните преводачи по отношение на преводните услуги, които те предоставят за институциите и/или на служителите им и назначените длъжностни лица, включително достъп до техническа помощ, подготвителни материали и документи;

32.  настоятелно призовава Евростат да гарантира, че на институциите на ЕС се предоставят статистически данни относно лишените от слух, от слух и зрение и хората с увреден слух, за да могат те по-добре да определят, прилагат и анализират своите политики в областта на уврежданията и езиковите услуги;

33.  настоятелно призовава Службата за посетители на Парламента да отговори на нуждите на потребителите, които са лишени от слух, от слух и зрение или с увреден слух, като предоставят пряк достъп на националните или регионални езици на знаците и преобразуване на говор в текст;

34.  отправя искане към институциите на ЕС да приложат изцяло пилотен проект INSIGN, който е в отговор на решението на Парламента от 10—13 декември 2012 г. относно Информационно приложение и услуга на Европейския съюз за превод на езици на знаците в реално време и има за цел подобряване на комуникацията между хората, лишени от слух или с увреден слух и институциите на ЕС[29];

35.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

Правна информация - Политика за поверителност