Процедура : 2016/2998(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0346/2017

Внесени текстове :

B8-0346/2017

Разисквания :

Гласувания :

PV 18/05/2017 - 11.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0226

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 488kWORD 48k
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0345/2017
15.5.2017
PE603.771v01-00
 
B8-0346/2017

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно постигането на решение в Близкия изток чрез създаване на две държави  (2016/2998(RSP))


Виктор Боштинару, Елена Валенсиано, Мария Арена, Брандо Бенифеи, Кнут Флекенщайн, Ойген Фройнд, Нина Гил, Ана Гомеш, Хави Лопес, Пиер Антонио Панцери, Жил Парньо, Сурая Пост, Едуар Мартен от името на групата S&D

Резолюция на Европейския парламент относно постигането на решение в Близкия изток чрез създаване на две държави  (2016/2998(RSP))  
B8‑0346/2017

Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно близкоизточния мирен процес,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно близкоизточния мирен процес и по-специално тези от 10 декември 2012 г., 16 декември 2013 г., 12 май 2014 г., 18 януари 2016 г. и 20 юни 2016 г.,

–  като взе предвид съответните резолюции на Общото събрание на ООН и на Съвета за сигурност на ООН, по-специално Резолюция 67/19 на Общото събрание на ООН от 29 ноември 2012 г. и резолюциите на Съвета за сигурност на ООН 478 (1980) от 20 август 1980 г. и 2334 (2016) от 23 декември 2016 г.,

–  като взе предвид доклада на Близкоизточната четворка от 1 юли 2016 г.,

–  като взе предвид Четвъртата Женевска конвенция относно закрила на цивилните лица във време на война от 1949 г.,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че постигането на мир в Близкия изток продължава да бъде ключов приоритет за международната общност и че то е незаменим елемент за регионалната и глобалната стабилност и сигурност;

Б.  като има предвид, че Европейският парламент е изразявал многократно своята решителна подкрепа за двудържавното решение на израелско-палестинския конфликт;

В.  като има предвид, че докладът на Близкоизточната четворка от юли 2016 г. установи като тенденции, сериозно подкопаващи надеждите за мир: продължаващото насилие, терористичните нападения срещу цивилни лица и подбуждането към насилие; продължаващата политика на изграждане и разширяване на селища, на определянето на земи за изключително ползване от израелци и на издаване на откази за застрояване от палестинци; незаконното въоръжаване и военни действия; продължаващата липса на палестинско единство; както и бедственото хуманитарно положение в Газа;

Г.  като има предвид, че Съветът за сигурност на ООН потвърди в своята Резолюция 2334 (2016), че създаването на селища от Израел в палестинските територии, окупирани от 1967 г. насам, включително в Източен Йерусалим, няма юридическа легитимност, представлява грубо нарушение на международното право и е основна пречка за постигането на двудържавното решение; повтори своето искане Израел незабавно и изцяло да прекрати всякакви заселнически дейности и призова всички държави да правят в своите съответни отношения разграничение между територията на държавата Израел и териториите, окупирани от 1967 г. насам; като има предвид, че Резолюция 67/19 на Общото събрание на ООН предостави на Палестина статут на държава наблюдател, която не е член на ООН;

Д.  като има предвид, че Съветът по външни работи многократно е изразявал своя ангажимент да гарантира, че във всички споразумения между Европейския съюз и Израел трябва недвусмислено и изрично да се указва тяхната неприложимост по отношение на териториите, окупирани от Израел през 1967 г., и също така, че ЕС ще предостави на двете страни безпрецедентен пакет от мерки за политическа и икономическа подкрепа, както и подкрепа, свързана със сигурността, в контекста на споразумение за окончателния статут;

Е.  като има предвид, че през 2013 г. Комисията публикува Насоки относно допустимостта на израелски субекти и техните дейности в териториите, окупирани от Израел след юни 1967 г., до безвъзмездни средства, награди и финансови инструменти, финансирани от ЕС от 2014 г. нататък(1), а през 2015 г. Тълкувателно известие относно обозначенията за произход на стоките от териториите, окупирани от Израел от юни 1967 г.(2); като има предвид, че между израелските заселници, живеещи на Западния бряг, включително в Източен Йерусалим, има граждани с двойно гражданство на държави – членки на Европейския съюз;

Ж.  като има предвид, че т.нар. „Закон относно регулирането“, приет от Кнесета на 6 февруари 2017 г., узаконява със задна дата около 4 000 жилищни единици на заселниците, изградени върху частна палестинска земя на Западния бряг;

1.  отново изразява своята решителна подкрепа за двудържавното решение на израелско-палестинския конфликт, с държава Израел в рамките на сигурни и признати граници и една суверенна, съседна и жизнеспособна палестинска държава, които съжителстват в мир, сигурност и взаимно признаване в границите от 1967 г., при взаимно споразумение за размяна на земи и с Ерусалим като столица на двете държави — като единствен начин за постигане на траен мир между израелци и палестинци; осъжда всяко изявление, имащо за цел делегитимиране на двудържавното решение;

2.  подчертава, че защитата и запазването на жизнеспособността на двудържавното решение трябва да бъде непосредствен приоритет в политиките и действията на Европейския съюз по отношение на израелско-палестинския конфликт и на близкоизточния мирен процес; приветства Резолюция 2334 (2016) на Съвета за сигурност на ООН като ключова отправна точка в това отношение; приветства ангажимента, изразен по време на неотдавнашното посещение на палестинския президент Махмуд Абас в Съединените щати, да се работи заедно за мир;

3.  отново отправя своя призив за незабавно и пълно преустановяване на строителството и разширяването на израелските селища на Западния бряг, включително в Източен Йерусалим, които са незаконни съгласно международното право, подкопават двудържавното решение и представляват сериозна пречка пред усилията за мир; призовава да се сложи край на разрушаването на палестински домове, принудителното разселване на палестински семейства и конфискацията на палестинска собственост в тази област, което има същия ефект; настоятелно призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител за общата външна политика и политика на сигурност да поддържа тези въпроси на челно място в дневния ред на двустранните отношения между ЕС и Израел; отбелязва неотдавнашното съобщение на израелското правителство относно преразглеждането на неговата политика на заселване;

4.  призовава за незабавно прекратяване на израелската политика, насочена към промяна на действителното положение на място чрез превръщането на палестинското население в Източен Йерусалим в цел и дискриминирането му, което прави невъзможна перспективата за Йерусалим като столица на двете държави; припомня, че международната общност никога не е приемала анексирането на Източен Йерусалим от страна на Израел; припомня също така, че Европейският съюз нееднократно е декларирал, че няма да признае никакви промени на границите отпреди 1967 г., включително по отношение на Йерусалим, с изключение на онези, които са договорени между страните;

5.  подчертава огромния потенциал на палестинската арабска общност в Израел да изпълнява решаваща роля за постигане на траен мир между израелците и палестинците, както и голямото значение на нейното участие в мирния процес и приноса й към него; призовава за равни права на палестинските арабски граждани на Израел, което е основна предпоставка за способността им да изпълняват тази роля; във връзка с това изразява своята дълбока загриженост относно новото предложение за закон за гражданството, което понастоящем се обсъжда в Кнесета; призовава за по-голямо участие на палестинската арабска общност в програмите за двустранно сътрудничество между ЕС и Израел;

6.  отново подчертава, че средствата, които не включват насилие, са единственият начин за постигане на мир между израелци и палестинци посредством договаряне на споразумение за окончателния статут, което да сложи край на всички взаимни претенции; осъжда всички актове на насилие и тероризъм, чрез които се напада или застрашава цивилното население, както и всички актове на провокация и подстрекателство; призовава и двете страни да избягват, предотвратяват и осъждат всички подобни действия и да изправят извършителите пред съда, както и да предприемат активни стъпки, които допринасят за спокойствие, насърчават въздържаност и чрез които се избягват всякакви действия, които биха могли да подхранват напрежението на място;

7.  отново призовава за палестинско помирение, като основен елемент на двудържавното решение, чрез сформирането на правителство на националното единство, признато от международната общност, и възобновяването на правителствените функции на Палестинската власт в Ивицата Газа; подновява призива си за прекратяване на затварянето на Ивицата Газа и за спешната реконструкция и възстановяване на тази зона;

8.  остава убеден, че траен мир между израелци и палестинци може да бъде постигнат единствено в цялостен регионален контекст, с подкрепата на международната общност; продължава да подкрепя Арабската инициатива за мир и усилията, положени от заместник-председателя/върховен представител в рамките на Близкоизточната четворка; приветства доклада на Близкоизточната четворка от юли 2016 г. и призовава за изпълнение на препоръките, съдържащи се в него; оценява и подкрепя работата на ad hoc комитета за връзка, председателстван от Норвегия, като важен принос към изграждането на палестинската държава и икономика;

9.  призовава за инициатива за мир на Европейския съюз за разрешаване на израелско-палестинския конфликт, която има за цел постигане на осезаеми резултати в определен период от време, в рамките на двудържавното решение и с механизъм за международно наблюдение и изпълнение; подчертава колко е важно сътрудничеството и с други международни участници в това отношение, в частност в рамките на Близкоизточната четворка; призовава за ефективно използване на съществуващото влияние и инструменти на Европейския съюз в отношенията с двете страни, за да се подпомогнат усилията за постигане на мир, тъй като координираните действия на равнището на ЕС могат да доведат до резултати;

10.  призовава — в духа на двудържавното решение и на Резолюция 2334 (2016) на Съвета за сигурност на ООН — за пълното прилагане на принципа на диференциация между територията на държавата Израел и окупираните палестински територии (Западния бряг, в т.ч. Източен Йерусалим, и Ивицата Газа) в двустранните отношения на Европейския съюз с Израел и Палестина, включително чрез прилагане от страна на всички държави членки на Насоките и Тълкувателното известие на Европейската комисия, отнасящи се до този въпрос;

11.  приветства многократните декларации, направени от Съвета по външни работи относно безпрецедентен пакет от мерки за европейска политическа, икономическа и свързана със сигурността подкрепа за двете страни в контекста на споразумение за окончателния статут;

12.  призовава за подкрепа и защита от страна на Европейския съюз на участниците от гражданското общество, включително организации за правата на човека, които допринасят за усилията за мир и за изграждането на доверие между израелци и палестинци и от двете страни, и приветства приноса на гражданското общество към мирния процес чрез новаторски нови идеи и инициативи;

13.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител за общата външна политика и политиката на сигурност, специалния представител на ЕС за близкоизточния мирен процес, парламентите и правителствата на държавите членки, генералния секретар на ООН, Кнесета, президента и правителството на Израел, Палестинския законодателен съвет и Палестинската власт, както и на генералния секретар на Лигата на арабските държави.

(1)

ОВ C 205, 19.7.2013 г., стр. 9.

(2)

ОВ C 375, 12.11.2015 г., стр. 4.

Правна информация