ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно промишлената политика
28.6.2017 - (2017/2732(RSP))
внесено съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността
Патриция Тоя от името на групата S&D
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0440/2017
Европейският парламент,
– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 9, член 151, член 152, член 153, параграфи 1 и 2 и член 173 от него,
– като взе предвид членове 14, 27 и 30 от Хартата на основните права на Европейския съюз,
– като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и Договора за Европейския съюз (ДЕС), и по-специално член 5, параграф 3 от ДЕС и Протокол № 2 относно прилагането на принципите на субсидиарност и на пропорционалност,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2010 г., озаглавено „Програма за нови умения и работни места: европейският принос за постигане на пълна заетост“ (COM(2010)0682),
– като взе предвид своята резолюция от 15 януари 2014 г. относно повторна индустриализация на Европа за насърчаване на конкурентоспособността и устойчивостта[1],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 22 януари 2014 г., озаглавено „За възраждане на европейската промишленост“ (COM(2014)0014),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 14 октомври 2015 г., озаглавено „Търговията – за всички. Към една по-отговорна търговска и инвестиционна политика“ (COM(2015)0497),
– като взе предвид съобщението на Комисията от 10 октомври 2012 г., озаглавено „По-силна европейска промишленост за растеж и възстановяване на икономиката“ (COM(2012)0582),
– като взе предвид политическите насоки на председателя Юнкер „Ново начало за Европа: програма за работни места, растеж, справедливост и демократична промяна“,
– като взе предвид своята резолюция от 5 октомври 2016 г. относно необходимостта от европейска политика на реиндустриализация в контекста на неотдавнашните случаи Caterpillar и Alstom[2],
– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 15 декември 2016 г.,
– като взе предвид заключенията на Съвета относно програмата за конкурентоспособност на промишлеността, относно цифровото преобразуване на европейската промишленост и относно пакета за технологиите за цифровия единен пазар и модернизирането на обществените услуги,
– като взе предвид своята резолюция от 9 март 2011 г. относно промишлената политика в ерата на глобализацията[3],
– като взе предвид съобщението на Комисията от 19 април 2016 г., озаглавено „Цифровизиране на европейската промишленост. Оползотворяване в пълна степен на предимствата на цифровия единен пазар“ (COM(2016)0180),
– като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2017 г. относно цифровизацията на европейската промишленост[4],
– като взе предвид заключенията на Съвета от 29 май 2017 г. относно бъдеща стратегия за промишлената политика на ЕС,
– като взе предвид въпроса до Комисията относно изграждане на амбициозна европейска промишлена стратегия като стратегически приоритет за растеж, заетост и иновации в Европа (O-000047/2017 – B8-0319/2017),
– като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,
A. като има предвид, че европейската промишленост е световен лидер в много промишлени сектори, като представлява повече от половината от износа на Европа и около 65% от инвестициите в научноизследователска и развойна дейност и като създава над 50 милиона работни места (чрез пряка и непряка заетост, което представлява 20% от работните места в Европа);
Б. като има предвид, че 65% от разходите на предприятията за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) се извършват от производствения сектор, и като има предвид, че поради това укрепването на промишлената база е от съществено значение за запазване на експертния опит и ноу-хау в ЕС; като има предвид, че развитието на цифровите технологии – приоритет на плана „Юнкер“, се нуждае от стабилна промишлена база, за да стане факт;
В. като има предвид, че жените предприемачи представляват едва 31% от самостоятелно заетите лица в ЕС и 30% от начинаещите предприемачи;
Г. като има предвид, че европейската промишленост трябва да запази конкурентоспособността си и способността си да инвестира в Европа, и като има предвид, че тя също така е изправена пред социални и екологични предизвикателства, които трябва да преодолее, в тясно сътрудничество с международните партньори, като същевременно остане лидер в областта на социалната и екологичната отговорност;
Д. като има предвид, че една амбициозна политика в областта на иновациите, която благоприятства производството на висококачествени, иновативни и енергийно ефективни продукти и насърчава устойчиви процеси, ще позволи на ЕС да функционира самостоятелно в един все по-конкурентен световен контекст;
Е. като има предвид, че справедливата търговия с промишлени продукти трябва да зачита правата на работниците и правилата за опазване на околната среда; като има предвид, че инвестициите в енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност са важен стимул за инвестициите в промишлени продукти, способни да създадат благоприятни цикли; като има предвид, че иновациите и инвестициите в НИРД, работни места и осъвременяване на уменията са от съществено значение за устойчивия растеж;
1. подчертава съществената роля на промишлеността като двигател на растежа, заетостта и иновациите в Европа;
2. подчертава значението на укрепването и модернизирането на промишлената база в Европа, като същевременно припомня целта на ЕС да се гарантира, че до 2020 г. 20% от БВП на Съюза се основават на промишлеността;
3. призовава Комисията да представи до началото на 2018 г., заедно с държавите членки, законодателно предложение за стратегия на Съюза за последователна и цялостна промишлена политика, насочена към реиндустриализация на Европа, което да определя конкретен план за действие с цел включване на амбициозни цели и срокове за законодателни и незаконодателни мерки за постигането на тези цели; призовава Комисията да постави в основата на тази стратегия оценка на въздействието от интегрирането на промишлената политика в стратегически политически инициативи на ЕС и широк диалог със заинтересованите лица, в това число социалните партньори и представителите на академичните среди; подчертава факта, че такава стратегия на Съюза трябва да се основава, inter alia, на цифровизацията (по-специално интегрирането на интелигентните технологии, големите информационни масиви и роботиката в промишлените вериги за създаване на стойност), устойчивостта, кръговата икономика, енергийната ефективност и достатъчно ресурси; счита, че европейската нормативна уредба следва да дава възможност на промишлените сектори да се адаптират към съответните промени и да предприемат изпреварващи действия, за да допринесат за създаването на работни места, растеж и регионално сближаване;
4. подчертава ролята на МСП като гръбнак на промишлеността на ЕС и припомня необходимостта от провеждане на промишлена политика на ЕС по съвместим с МСП начин; подчертава необходимостта от подкрепа за създаването на благоприятна за бизнеса среда чрез създаване на равни условия за всички МСП и социални предприятия в ЕС (като например кооперативите) и чрез подпомагане на съответните клъстери, бизнес мрежи и центрове за цифрови иновации;
5. изразява убеждение, че европейската промишленост следва да се разглежда като стратегически актив за конкурентоспособността и устойчивостта на ЕС; подчертава факта, че само силна и устойчива промишленост и насочена към бъдещето промишлена политика ще позволят на ЕС да се справи с различните предизвикателства, които му предстоят, включително неговата реиндустриализация, неговия преход към устойчивост и създаването на качествена заетост; подчертава, че Комисията и държавите членки трябва да предвидят по-добре тези социално-икономически ситуации и да гарантират конкурентоспособността и устойчивостта на европейската промишлена мрежа;
6. подчертава, че за да се помогне на промишлеността на Съюза да посрещне предизвикателствата на бързите икономически и регулаторни промени в днешния глобализиран свят, е от съществено значение да се увеличи привлекателността на промишлеността в Европа за преките европейски и чуждестранни инвестиции (ПЧИ);
7. изисква от Комисията да вземе предвид промишлената конкурентоспособност и устойчивост във всички свои основни политически инициативи;
8. подчертава, че според наличните статистически данни и проучвания жените са недостатъчно представени на повечето научни, инженерни и управленски длъжности и на по-високите йерархични нива; отбелязва, че жените са изключително слабо представени в образованието и професионалното развитие в сферата на науките, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ), като представляват едва 24% от специалистите в областта на науката и инженерството; подчертава факта, че жените специалисти в производствените отрасли представляват актив за ЕС, който се нуждае от всички налични ресурси, за да може ЕС да се възстанови окончателно от икономическата и финансова криза и да се справи с обществените промени; призовава Комисията да идентифицира предизвикателствата и пречките, пред които са изправени жените, за да станат предприемачи, и да насърчава и подкрепя заемането на ръководни постове от жени, включително посредством равенство по отношение на заплатите и справедлив достъп до всички длъжности;
9. подчертава необходимостта да се използва пълноценно потенциалът на промишлеността по отношение на екологичните технологии и да се гарантира, че промишлените отрасли постоянно разработват и разпространяват най-добрите налични техники и актуалните иновации, създавайки по този начин конкурентно предимство за европейската промишленост, която следва да се стреми да предлага най-устойчивите продукти с най-ниски разходи за целия жизнен цикъл;
10. подчертава необходимостта от включване на екологичните аспекти в другите политики, като например икономиката, промишлеността, научните изследвания и иновациите, така че да се установи съгласуван и общ подход; счита, че действията в рамките на Съюза следва също така да бъдат допълнени от засилване на действията на международно равнище и сътрудничество с трети държави за справяне с общите предизвикателства;
11. счита, че намаляването на административната тежест и разходите за привеждане в съответствие за предприятията, както и необходимостта да се гарантират високи стандарти за потребителите, служителите, здравето и опазването на околната среда, трябва да бъдат ключови елементи от политиката на ЕС за реиндустриализация;
12. призовава за това промишлената политика на ЕС да се основава на ясни цели и показатели, включително амбициозни цели в областта на енергийната ефективност, ресурсите и климата, и на подход, основан на жизнения цикъл и на кръговата икономика;
13. призовава в промишлената стратегия на ЕС да бъдат включени ефективни екологосъобразни финансови инструменти и мерки, които подпомагат повишаването на прозрачността на пазара по отношение на въглеродния риск, и подчертава необходимостта да се улесни устойчивото развитие на промишлеността по отношение на целите, определени в Парижкото споразумение;
14. призовава за по-голямо съответствие между търговската политика и промишлената политика, така че търговската политика да отчита потребностите на европейската промишленост и новото поколение търговски споразумения да не води до нови премествания и по-нататъшна деиндустриализация на ЕС; отбелязва в този контекст значението на постигането на напредък по дебата относно начините за засилване на реципрочността в областта на обществените поръчки и инвестициите; приветства инициативата за анализиране на инвестициите от трети държави в стратегически сектори;
15. подчертава ролята на социалните партньори при разработването на съгласувана стратегия за промишлеността, която трябва да включи социално измерение, за да се гарантира, че трудовите права не се накърняват от настоящия индустриален преход; подчертава, че успешните иновации на работното място зависят от участието на работниците, и по-конкретно от добрите трудови отношения между работниците и служителите и ръководството, тъй като иновациите често са резултат от определянето от страна на работниците на начини за внасяне на подобрения в тяхната работна среда, крайни продукти или методи на производство;
16. подчертава, че европейската промишленост е изправена пред конкуренция в световен мащаб, и поради това призовава Комисията да направи повторна оценка на пазарните определения, както и на настоящия набор от правила на ЕС в областта на конкуренцията, за да вземе предвид развитието на съответните световни пазари и по този начин да се даде възможност за стратегически партньорства и съюзи и за появата на участници с достатъчна критична маса за справяне с международната конкуренция; призовава Комисията също така да преразгледа правото на ЕС в областта на конкуренцията, за да вземе предвид по по-подходящ начин възникването на ролята на основните национални участници в трети държави, като взема под внимание социалните, данъчните и екологичните стандарти с цел избягване на нови форми на дъмпинг;
17. подчертава необходимостта от последователна, съвместима със СТО и ефективна антидъмпингова и антисубсидийна стратегия на ЕС, която да взема предвид всички видове дъмпинг, включително липса на съответствие с международните социални, екологични и данъчни стандарти;
18. призовава Комисията да обърне по-голямо внимание на ролята на държавните предприятия, установени в чужбина, които получават помощи и субсидии от своите правителства по начини, които правилата на единния пазар на ЕС забраняват за предприятията в ЕС;
19. призовава Комисията да извърши преглед на ПЧИ на трети държави в ЕС, в интерес на сигурността и защитата на достъпа до ключови технологии на бъдещето, като същевременно има предвид, че Европа зависи в голяма степен от ПЧИ и следва като цяло да остане до голяма степен отворена за чуждестранните инвестиции;
20. призовава Комисията да създаде регулаторна среда за платформите, за да се осигури съгласуваност на разпоредбите в рамките на ЕС, включително като се постави акцент върху необходимостта от регулаторна сигурност, подходящи и ясни правила и равни условия;
21. призовава Комисията да представи законодателни предложения относно свободния поток на данни, киберсигурността и собствеността върху данните, които да са в състояние да подпомогнат конкурентоспособността на европейската промишленост и нейното цифрово преобразуване, като същевременно гарантират възможно най-високи равнища на защита на данните;
22. подчертава необходимостта от координирани усилия на равнище ЕС, за да продължи насърчаването на нови умения, преквалификацията, усъвършенстването на уменията и ученето през целия живот, както се препоръчва от Комисията в нейната Програма за нови умения и работни места; призовава за подходящи консултации със социалните партньори относно тяхното развитие;
23. призовава за насърчаване на хоризонтални съюзи за иновации, за да се преодолее ситуацията на преобладаващите нехармонизирани подходи към промишлената политика, които задушават новаторския потенциал; счита, че ролята на публичните инвестиции е стратегическа за развиването на тази цел, и призовава ЕС да подкрепи публичните инвестиции в иновациите;
24. припомня важната роля на стандартизацията на ЕС и се застъпва за силно съсредоточаване върху водещата роля на ЕС в международните организации по стандартизация;
25. отбелязва необходимостта от координиране на усилията на ЕС за намаляване на зависимостта от ресурси от трети държави посредством фокусиране върху следните четири аспекта:
a. справедлив международен пазарен достъп до ресурси
б. устойчив вътрешен добив на суровини
в. ефективни технологични иновации
г. кръгова икономика
с участие на ЕС в многостранното глобално управление на ресурсите;
26. счита, че колосалните тенденции на глобализация и цифровизация са най-големите предизвикателства за европейските дружества и техните служители и същевременно представляват предизвикателство за политиците поради силно динамичното си развитие и междусекторния си характер; поради това изразява убеждение, че европейската политика трябва да бъде адаптирана, за да може да подкрепи растежа на европейската промишленост и да гарантира качествени работни места в производствения сектор в тази бързо променяща се среда; подчертава, че една нова стратегия за промишлената политика трябва да приведе в съответствие различните области на политиката с промишлената политика, и по-специално търговията, околната среда, научните изследвания, инвестициите, конкуренцията, енергетиката и изменението на климата, за да се формира съгласуван подход; изразява убеждението, че една стратегия за промишлената политика трябва да съчетава по интелигентен начин хоризонтални елементи със специфични подходи към важни стратегически сектори;
27. застъпва се за цялостен подход към промишлената политика на ЕС, който да дава приоритет на укрепването на веригите за създаване на стойност в ЕС и на интегрирането на всички региони на ЕС в мрежата на съживената промишленост на ЕС, като същевременно се гарантира общо териториално сближаване;
28. призовава за регионално балансирана промишлена стратегия, способна да скъси дистанцията между най-индустриализираните и най-слабо индустриализираните региони на ЕС, като спомага за постигането на целите на ЕС по отношение на регионалното сближаване;
29. подчертава значението на навременното приемане на стратегия на Съюза, тъй като тя би могла също така да окаже влияние върху обсъжданите области в новата многогодишна финансова рамка (МФР), и по-конкретно инструментите МСЕ, РП9 и ЕСИ фондовете;
30. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.
- [1] OВ C 482, 23.12.2016 г., стр. 89.
- [2] Приети текстове, P8_TA(2016)0377.
- [3] ОВ C 199E, 7.7.2012 г., стр. 131.
- [4] Приети текстове, P8_TA(2017)0240.