Процедура : 2017/2847(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0539/2017

Внесени текстове :

B8-0539/2017

Разисквания :

PV 03/10/2017 - 3
CRE 03/10/2017 - 3

Гласувания :

PV 03/10/2017 - 4.1
CRE 03/10/2017 - 4.1
Обяснение на вота

Приети текстове :


ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 483kWORD 54k
28.9.2017
PE611.465v01-00
 
B8-0539/2017

за приключване на разисквания относно актуалното състояние на преговорите с Обединеното кралство

внесено съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно актуалното състояние на преговорите с Обединеното кралство (2017/2847(RSP))


Джонатан Арнът от името на групата EFDD

Резолюция на Европейския парламент относно актуалното състояние на преговорите с Обединеното кралство (2017/2847(RSP))  
B8‑0539/2017

Европейският парламент,

–  като взе предвид нотификацията от страна на министър-председателя на Обединеното кралство до Европейския съвет от 29 март 2017 г. в съответствие с член 50, параграф 2 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид речта на министър-председателя на Обединеното кралство от 22 септември 2017 г.,

–  като взе предвид доклада на Специалната комисия за Европейския съюз на Камарата на лордовете, озаглавен „Брексит и бюджетът на ЕС“, публикуван на 4 март 2017 г.,

–  като взе предвид член 25 от Регламент (EC, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014 – 2020 ( по-долу Регламент за МФР),

–  като взе предвид Резолюция 2625(XXV) на ООН: Декларация за принципите на международното право относно приятелските отношения и сътрудничеството между държавите в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации,

–  като взе предвид член XXIV, параграф 4 от правилата на Световната търговска организация (СТО) (Общо споразумение за митата и търговията),

–  като взе предвид задълженията, установени в ДЕС,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че 51,8% от гласоподавателите в Обединеното кралство (17,4 милиона души) гласуваха за излизане от Европейския съюз на 23 юни 2016 г.; отбелязва, че избирателната активност на този референдум беше по-висока от тази на последните парламентарни избори;

Б.  като има предвид, че Обединеното кралство заяви в своята нотификация от 29 март 2017 г. намерението си да излезе извън кръга на компетентност на Съда на Европейския съюз;

В.  като има предвид, че правителството на Обединеното кралство посочи в същата нотификация, че неговите бъдещи отношения с Европейския съюз няма да включват нито членство във вътрешния пазар, нито членство в митническия съюз;

Г.  като има предвид, че правителството на Обединеното кралство следва да бъде насърчено да предостави едностранно правото на постоянно пребиваване на граждани на ЕС, вече пребиваващи в Обединеното кралство, и като има предвид, че останалите държави членки следва да бъдат насърчени да приемат реципрочни мерки по отношение на граждани на Обединеното кралство, вече пребиваващи в ЕС;

Д.  като има предвид, че в правилата на СТО се посочва, че „един митнически съюз следва да улеснява търговията в рамките на митническия съюз, но не следва да прави това по начин, който да създава пречки за търговията с трети държави“;

Е.  като има предвид, че Резолюция 2625 (XXV) на ООН гласи, че „никоя държава не може да използва или да насърчава използването на икономически, политически или друг вид мерки на принуда върху друга държава, за да я накара да подчини упражняването на своите суверенни права и да получи от нея преимущества от какъвто и да е вид; като има предвид, че в същата резолюция се посочва също така, че „всяка държава има задължението да насърчава, чрез съвместни и самостоятелни действия, осъществяването на принципа на равноправие и самоопределение на народите в съответствие с разпоредбите на Хартата“;

Ж.  като има предвид, че член 8 от ДЕС изисква Европейският съюз да развива „привилегировани отношения със съседните страни“ въз основа на „просперитет“ и „сътрудничество“; като има предвид, че този принцип отсъстваше досега от стратегията на Комисията в преговорите;

1.  отхвърля всяко предложение за преходен период за Обединеното кралство след неговото официално напускане през март 2019 г.; изразява дълбока загриженост, че през този период ЕС-27 и неговите граждани ще имат по-голямо влияние върху бъдещото право на ЕС, което ще бъде приложимо в Обединеното кралство, отколкото правителството на Обединеното кралство и неговите граждани; изразява съжаление във връзка с факта, че в резултат на това Обединеното кралство няма да напусне ЕС за период от поне пет години, след като британската общественост гласува за напускане; счита, че преговорите за бъдещото споразумение трябва да бъдат приключени най-късно до края на март 2019 г.;

2.  поради това счита, че настоящият график на преговорите, изготвен от Комисията, трябва да бъде променен; настоятелно заявява, че първият приоритет в преговорите трябва да бъде сключването, като част от рамката на бъдещите отношения, на нетарифно споразумение за свободна търговия между двете страни, с цел да се гарантира икономическата стабилност за предприятията и за работниците в цяла Европа и в Обединеното кралство;

3.  отбелязва, че Обединеното кралство има значителен търговски дефицит с Европейския съюз; отбелязва, че пазарът на Обединеното кралство е също така най-големият вносител на стоки на ЕС; следователно счита, че едно споразумение за свободна търговия с Обединеното кралство е във финансов интерес на държавите членки;

4.  счита, че ако преговорите не приключат до края на март 2019 г., то те следва да бъдат прекратени и Обединеното кралство следва да напусне без постигнато споразумение; счита, че ще бъде по-добре да няма споразумение, отколкото да бъде постигнато споразумение, която не е в националните интереси на Обединеното кралство;

5.  отправя запитване към Комисията дали тя е предприела подготовка за ситуация, при която не е сключено споразумение между Обединеното кралство и ЕС; настоява Комисията да публикува незабавно потенциалното въздействие за ЕС на сценария, при който няма постигнато споразумение;

6.  отново заявява, че не съществува правно задължение за Обединеното кралство да заплати еднократен финансов сетълмент или да продължи да плаща вноски в бюджета на ЕС след напускането на Съюза; отбелязва, че Специалната комисия на Камарата на лордовете заключи, че „цялото право на ЕС – включително разпоредбите относно текущите финансови вноски и машинарията за произнасяне на решения – ще престане да се прилага и Обединеното кралство няма да бъде субект на подлежащо на изпълнение задължение за извършване на финансови вноски“;

7.  припомня, че в член 25 от действащия регламент за МФР се посочва, че „До 1 януари 2018 г. Комисията представя предложение за нова многогодишна финансова рамка“; настоятелно заявява, че Комисията не трябва да включва Обединеното кралство в това предложение за МФР за следващия период; подчертава, че по-нататъшните финансови вноски от Обединеното кралство ще доведат до това парите на данъкоплатците да продължават да бъдат харчени за разточителните и опасни проекти на ЕС като например милитаризацията на ЕС;

8.  счита, че може и трябва да се постигне бързо уреждане на реципрочните права на пребиваване по отношение на гражданите на ЕС в Обединеното кралство и на гражданите на Обединеното кралство в ЕС-27; подчертава, че след като Обединеното кралство официално напусне ЕС, тези права следва да се постановяват от съдебните органи на съответната юрисдикция в съответствие с изключителното упражняване на суверенните права на тази юрисдикция, без подчиненост спрямо такива права на трета страна;

9.  настоятелно заявява, че ЕС носи отговорност за всички потенциални разходи за преместването на Европейския банков орган и Европейската агенция по лекарствата;

10.  подчертава, че преговорите за напускане не трябва да се използват като мандат за поставяне под въпрос на суверенитета на Гибралтар, както и че Гибралтар не трябва да се използва като разменна монета за приемането на окончателно споразумение;

11.  подчертава, че не съществува желание за „твърда“ граница между Северна Ирландия и Република Ирландия; счита, че най-добрият начин да се гарантира, че няма да се въвежда твърда граница, е да се сключи споразумение за свободна търговия между Обединеното кралство и ЕС във възможно най-кратък срок; счита, че ЕС е единственият участник, който не желае да сключи подобно споразумение, и следователно излага на риск настоящите гранични договорености и мирен процес;

12.  отбелязва конфликта на интереси, който Съветът реши да породи в сърцевината на преговорите за излизането на Великобритания от ЕС, като определи Комисията за преговарящ (предвид това, че е във финансовите интереси на Комисията да не бъде постигнато споразумение при изтичането на процеса по член 50, тъй като в резултат на това биха били въведени мита на ЕС за вноса от Обединеното кралство, повечето от които ще станат собствени ресурси, получени от Комисията); счита във връзка с това, че изборът на Съвета на преговарящ представлява нарушение на задължението на ЕС да: а) да действа добросъвестно (съгласно Резолюция 2625 (XXV)), и б) да управлява своя митнически съюз по такъв начин, че да не се създават бариери пред търговията с трети държави (в съответствие с правилата на СТО);

13.  отхвърля всякакви опити на Комисията за налагане на юрисдикцията на Съда на Европейския съюз в Обединеното кралство или за използването на тази юрисдикция в каквато и да била форма на арбитраж след оттеглянето на Обединеното кралство от Европейския съюз;

14.  настоятелно заявява, че ЕС не трябва да възпрепятства или да забавя предложенията на правителството на Обединеното кралство, които имат за цел да въведат контрол на имиграцията на граждани на ЕС в Обединеното кралство в съответствие с волята на британския народ;

15.  настоятелно заявява, че ЕС не трябва да възпрепятства или да забавя преговорите на правителството на Обединеното кралство, което се стреми към търговски споразумения с трети страни, при условие че е предвидено действието на тези споразумения да започне от дата след края на март 2019 г.;

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Комисията.

Правна информация