Процедура : 2017/2897(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0578/2017

Внесени текстове :

B8-0578/2017

Разисквания :

PV 25/10/2017 - 4
CRE 25/10/2017 - 4

Гласувания :

PV 26/10/2017 - 10.6
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0417

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 588kWORD 55k
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0576/2017
24.10.2017
PE611.514v01-00
 
B8-0578/2017

за приключване на разисквания по изявление на Комисията

съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


Относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС (2017/2897(RSP))


Ираче Гарсия Перес, Мария Арена, Инес Аяла Сендер, Зигмантас Балчитис, Юг Байе, Хосе Бланко Лопес, Вилия Блинкевичуте, Биляна Борзан, Неса Чилдърс, Виорика Дънчила, Изабела Де Монте, Таня Файон, Моника Беньова, Кнут Флекенщайн, Ойген Фройнд, Ейдер Гардиасабал Рубиал, Енрико Газбара, Нина Гил, Ана Гомеш, Каролине Грасвандер-Хайнц, Анна Хед, Лиса Яконсари, Карин Каденбах, Сесил Кашету Киенге, Хуан Фернандо Лопес Агилар, Оле Лудвигсон, Едуар Мартен, Костас Мавридес, Марлене Мици, Клеър Муди, Йенс Нилсон, Мария Нойхл, Пиер Антонио Панцери, Масимо Паолучи, Пина Пичерно, Тонино Пицула, Кати Пири, Сурая Пост, Евелин Регнер, Кристин Рево Д'Алон Бонфоа, Лилиана Родригеш, Мария Жуан Родригеш, Инмакулада Родригес-Пинеро Фернандес, Тибор Сани, Марита Улвског, Елена Валенсиано, Йозеф Вайденхолцер, Мартина Вернер, Флавио Дзанонато, Карлуш Зориню, Ричард Корбът от името на групата S&D

B8-0578/2017


Резолюция на Европейския парламент относно борбата срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в ЕС (2017/2897(RSP))  

Европейският парламент,

–  като взе предвид Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие, която беше открита за подписване на 11 май 2011 г. в Истанбул (наричана по-долу „Конвенцията от Истанбул“),

–  като взе предвид членове 2 и 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), и по-специално член 8, член 19, член 157, член 216 и член 218, параграф 6, втора алинея, буква а) от него,

–  като взе предвид членове 21, 23, 24, 25 и 26 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Пекинската декларация и платформа за действие, приети на Четвъртата световна конференция за жените на 15 септември 1995 г., както и последващите документи за резултатите, приети на специалните сесии на ООН „Пекин + 5“ (2000 г.), „Пекин + 10“ (2005 г.), „Пекин + 15“ (2010 г.) и „Пекин + 20“ (2015 г.),

–  като взе предвид своята резолюция от 20 септември 2001 г. относно тормоза на работното място (2001/2339(INI))(1), от 26 ноември 2009 г. относно премахването на насилието срещу жените(2), от 5 април 2011 г. относно приоритетите и очертаването на новата политическа рамка на ЕС за борба с насилието срещу жените(3), от 15 декември 2011 г. относно междинния преглед на Европейската стратегия за периода 2007—2012 г. относно здравето и безопасността на работното място(4); от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието срещу жени(5) и придружаващата ги оценка на европейската добавена стойност от ноември 2013 г., от 24 ноември 2016 г. относно присъединяването на ЕС към Конвенцията от Истанбул относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жени(6), и от 12 септември 2017 г. относно предложението за решение на Съвета относно сключването от името на Европейския съюз на Конвенцията на Съвета на Европа относно предотвратяването и борбата с насилието срещу жените и домашното насилие(7),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 3 декември 2015 г., озаглавен „Стратегически ангажимент за равенство между половете за периода 2016—2019 г.“ (SWD(2015)0278),

–  като взе предвид декларацията на тройното председателство на ЕС от 19 юли 2017 г. от Естония, България и Австрия относно равенството между жените и мъжете,

–  като взе предвид Директива 2012/29/ЕС от 25 октомври 2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамково решение 2001/220/ПВР на Съвета(8).

–  като взе предвид Директива 2011/99/ЕС от 13 декември 2011 година относно европейската заповед за защита(9) и Регламент (ЕС) № 606/2013 от 12 юни 2013 година относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела(10),

–  като взе предвид Директива 2006/54/ЕО за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите(11) и Директива 2004/113/ЕО относно прилагане на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги(12), в които се дава определение и се осъждат тормозът и сексуалният тормоз,

–  като взе предвид резолюцията си от 14 март 2017 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2014–2015 г.(13), както и своята резолюция от 10 март 2015 г. относно напредъка в областта на равенството между жените и мъжете в Европейския съюз през 2013 г.(14),

–  като взе предвид Доклада относно индекса за неравенството между половете на Европейския институт за равенство между половете, публикуван през октомври 2017 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 8 март 2016 г. относно интегрирането на принципа на равенство между половете в работата на Европейския парламент(15),

–  като взе предвид член 12а от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз,

–  като взе предвид решението на Комисията от 26 април 2006 г. година относно политиката на Комисията в областта на защитата на личното достойнство и борбата с психическия и сексуалния тормоз,

–  като взе предвид ръководство за членовете на Европейския парламент, озаглавено „Нулев тормоз на работното място“, издадено през септември 2017 г., и плана за действие на администрацията на Парламента по този въпрос от решаващо значение,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че равенството между половете е основна ценност на ЕС; като има предвид, че правото на равно третиране и на недопускане на дискриминация е основно право, заложено в Договорите и в Хартата на основните права, и следва да се зачита напълно, да се насърчава и прилага в законодателството, на практика, в съдебните решения и в ежедневието;

Б.  като има предвид, че съгласно индекса за равенство между половете от 2017 г. всички държави членки са далеч от постигането на равенство между жените и мъжете и напредъкът е бавен; като има предвид, че насилието, основано на пола, е едновременно причина и следствие от неравенството между жените и мъжете;

В.  като има предвид, че „Сексуален тормоз“ означава сексуално ориентирано поведение, което е нежелано от лицето, към което е насочено, и което има за цел или резултат да засегне въпросното лице или да предизвика страх, враждебност, унижение или неудобство. като има предвид, че сексуалният тормоз трябва да бъде третиран като дискриминация, основана на пола. като има предвид, че сексуалният тормоз може да се изразява чрез един акт или чрез продължаващо поведение;

Г.  като има предвид, че сексуалното насилие и сексуалният тормоз на работното място са въпрос, свързан със здравето и безопасността, и че той следва да бъде третиран и предотвратяван незабавно като такъв;

Д.  като има предвид, че публикуваният през март 2014 г. доклад от Агенцията на Европейския съюз за основните права, озаглавен „Насилието срещу жените: проучване за целия ЕС“, показва, че една на всеки десет жени е била подложена на сексуален тормоз или тормоз, свързан с преследване, с използване на нови технологии, докато 75% от жените с по-големи правомощия за вземане на решения са били принудени да понасят сексуален тормоз; като има предвид, че това показва, че нито една жена или момиче, независимо от възраст и положение в живота, не е защитена от насилие, основано на пола;

Е.  като има предвид, че насилието срещу жените е свързано с несправедливото разпределение на властта между жените и мъжете, със сексизма и свързаните с пола стереотипи, които са довели до господство на мъжете над жените и дискриминация срещу тях от страна на мъжете, както и до възпрепятстване на пълноценното развитие на жените;

Ж.  като има предвид, че проявите на насилие срещу жени, включително сексуален тормоз и сексуална злоупотреба, се толерират твърде лесно; като има предвид, че тези прояви всъщност представляват системно нарушение на основните права и сериозно престъпление, което трябва да се санкционира като такова; като има предвид, че трябва да се сложи край на безнаказаността, като се гарантира, че извършителите биват подлагани на наказателно преследване и че жените и момичетата, които са преживели акт на насилие, получават подходяща подкрепа и признаване от съдебната система, за да бъде прекъснат порочният кръг на мълчание и самота за жените и момичетата, които са били жертви на насилие;

З.  като има предвид, че извършителите на насилие, основано на пола, често са лица, което са вече познати на жертвата, и като има предвид, че много пъти жертвата е в положение на зависимост, което увеличава нейния страх да докладва за насилието;

И.  като има предвид, че стереотипите, свързани с пола, и сексизмът, включително сексистките изказвания, изразяващи омраза, които се наблюдават в цял свят, офлайн и онлайн, и в обществения и в личния живот, са една от първопричините за всички форми на насилие срещу жени;

Й.  като има предвид, че излагането на физическо, сексуално или психологическо насилие и малтретиране оказва сериозно въздействие върху жертвите, което може да причини физическо, сексуално, емоционално или психическо страдание или икономически щети; като има предвид, че това въздействие се усеща от семейства и роднини и от обществото като цяло;

К.  като има предвид, че всички държави членки са подписали Конвенцията от Истанбул, но едва петнадесет са я ратифицирали; като има предвид, че присъединяването на ЕС към Конвенцията не освобождава държавите членки от ратификация на национално равнище;

Л.  като има предвид, че в член 40 от Конвенцията от Истанбул се посочва, че „страните предприемат необходимите законодателни и други мерки, за да се гарантира, че всяка форма на нежелано словесно, несловесно или физическо поведение от сексуално естество с цел или последица уронване на достойнството на лицето, и по-специално, създаване на сплашваща, враждебна, деградираща, унизителна или обидна обстановка, подлежи на наказателни или други правни санкции“;

М.  като има предвид, че проявите на насилие и сексуален тормоз на публични места са широко разпространени в целия Европейски съюз;

Н.  като има предвид, че насилието и тормозът в политическия живот са несъразмерно насочени към жените поради техния пол;

О.  като има предвид, че това насилие представлява нарушение на правата на човека и на основните свободи, включително задължението да се гарантира, че жените могат да участват свободно в политическото представителство; като има предвид, че тези свободи са залегнали в международни споразумения, като например в Международния пакт за граждански и политически права, Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), Пекинската платформа за действие и Целите за устойчиво развитие (ЦУР);

П.  като има предвид, че в проучване, извършено от Междупарламентарния съюз (IPU), беше установено, че сред жените в политическия живот в целия свят, включително в 15 европейски държави, 81,8% от респондентите във всички държави и региони са били подлагани на психологическо насилие, а 65,5% са били подлагани неколкократно или многократно на унизителни сексистки забележки по време на техния парламентарен мандат;

Р.  като има предвид, че обучението по интегриране на принципа на равенство между половете за членовете на ЕП и неговите служители, и особено за лицата на ръководни длъжности, е от голямо значение за насърчаване на свързана с пола перспектива във всички сфери и на всички равнища на политиката; като има предвид, че не се отпускат достатъчни средства и човешки ресурси, за да се гарантира истински напредък, що се отнася до интегрирането на принципа на равенство между половете в дейността на Парламента;

С.  като има предвид, че понятието „сексуален тормоз“ е определено в член 12а от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз и на Условията за работа на другите служители на Европейския съюз;

Т.  като има предвид, че на 26 април 2006 г. Комисията е приела решение относно политиката на Комисията в областта на защитата на личното достойнство и борбата с психическия и сексуалния тормоз;

У.  като има предвид, че повечето национални парламенти в ЕС не разполагат с активни мерки за борба срещу сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба на работното място; като има предвид, че Парламентът е създал специален консултативен комитет, компетентен относно разглеждането на спорове по жалби за тормоз между акредитирани парламентарни сътрудници (АПС) и членове на ЕП, докато консултативен комитет по въпросите на тормоза и неговото предотвратяване на работното място се занимава с други формални процедури, свързани със служителите от администрацията на Парламента и политическите групи;

Нулева търпимост към сексуален тормоз и сексуална злоупотреба в ЕС

1.  осъжда всички форми на насилие срещу жени и изразява съжаление относно факта, че жените и момичетата са често изложени на сексуален тормоз и сексуална злоупотреба, които представляват тежко нарушаване на човешките им права и достойнство;

2.  припомня, че сексуалният тормоз може да приема различни форми (психическа, словесна, писмена или друга) и да включва лица от противоположния пол или лица от същия пол; като има предвид, че широк спектър от различни видове поведение може да бъде считан за сексуален тормоз, като например: обещанията за някакъв вид възнаграждение (израстване в кариерата и др.) в замяна на сексуални услуги или заплахи за ответни мерки, ако тези искания бъдат отхвърлени; повтарящи се вулгарни или непристойни забележки или сексуални намеци; използване на груб и неприличен език и жестове; повтарящи се и преувеличени комплименти относно външния вид на даден колега; физически контакт, отриване о някого, щипане или умишлени нежелани целувки; актове на воайорство или ексхибиционизъм; използване на порнографски материали;

3.  призовава държавите членки да квалифицират като престъпления сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба във всички форми и да поемат цялостен ангажимент за гарантирането, че тези прояви са действително отстранени; това включва, но не се ограничава само до: криминализиране на сексуалния тормоз на обществени места, в политическия живот и на работното място; провеждане на кампании за повишаване на осведомеността относно правата на жертвите на сексуален тормоз и на тормоз в по-общ смисъл; обучаване на полицейските служители и на служителите в системата за наказателно правосъдие относно правата на жертвите и налагане на строго установен протокол за подпомагане за жертвите и разследване на случаи на сексуален тормоз и на тормоз в по-общ смисъл; предоставяне на безплатни правни консултации и подкрепа за жертвите за завеждане на дела пред съдилищата;

4.  призовава Комисията да предложи ясни мерки за по-ефективна борба срещу сексуалния тормоз на работното място; изразява съжаление поради факта, че въпреки че законодателството на ЕС защитава лицата от дискриминация в областта на заетостта, през годината, предшестваща проучването на Агенцията за основните права относно ЛГБТ, 30% от транссексуалните търсещи работа лица са били дискриминирани при търсенето на работа, а при транссексуалните жени е имало най-голяма вероятност да се чувстват дискриминирани; изтъква, че това представлява нарушение на Хартата на основните права на Европейския съюз;

5.  призовава Комисията да насърчава активно промяна в нагласите и поведението и да води борба със сексизма и стереотипните роли на половете, включително чрез насърчаване на неутралния по отношение на пола език, като полага съгласувани усилия да отчита ключовата роля на медиите и рекламата в тази област, и като насърчава всички, включително мъже и момчета, да играят активна роля при предотвратяването на всякакви форми на насилие;

6.  призовава държавите членки направят задължително в своите образователни системи повишаването на осведомеността относно изразяването на съгласие за сексуални действия и сексуалния тормоз;

7.  призовава Комисията да инициира и да инвестира в диалог с медиите относно тяхната отговорност да предоставят обективна информация относно сексуалния тормоз и насилие на обществени места, на работното място и извън него и да ги насърчава да дават приоритет на кампании за повишаване на осведомеността и на работата на организациите на гражданското общество в борбата с насилието срещу жени;;

8.  приветства подписването от ЕС на Конвенцията от Истанбул на 13 юни 2017 г.; настоятелно призовава държавите членки да ускорят преговорите относно ратифицирането и прилагането на Конвенцията от Истанбул; настоятелно призовава Естонското председателство на ЕС да ускори ратифицирането на Конвенцията от Истанбул;

9.  призовава държавите членки да прилагат съществуващите директиви на ЕС по този въпрос, по-специално Директива 2006/54/ЕО относно прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите и Директива 2004/113/ЕО относно прилагането на принципа на равното третиране на мъжете и жените по отношение на достъпа до стоки и услуги и предоставянето на стоки и услуги, които определят и осъждат тормоза и сексуалния тормоз, и да предоставят подходящи финансови и човешки ресурси за превенция и борба срещу насилието, сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба, като дават власт на жените и момичетата, за защита на жертвите, като им се предоставя възможност за получаване на обезщетения;

10.  призовава държавите членки да прилагат изцяло Директива 2011/99/ЕС относно европейската заповед за защита и Регламент (ЕС) № 606/2013 относно взаимното признаване на мерки за осигуряване на защита по граждански дела и Директива 2012/29/ЕС относно защитата на жертвите; призовава Комисията да представи своя доклад за изпълнението, който тя трябваше да представи, считано от 1 януари 2016 г.;

11.  призовава Комисията да представи правен акт, който да подпомага държавите членки в предотвратяването и премахването на всички форми на насилие срещу жени и момичета и насилие, основано на пола;

12.  призовава Съвета да приведе в действие т.нар. клауза за преход, като приеме единодушно решение за определяне на насилието над жени и момичета (и други форми на основано на пола насилие) за форма на престъпност, включена в член 83, параграф 1 от ДФЕС;

13.  призовава Комисията да преразгледа действащото понастоящем рамково решение на ЕС относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право, за да включи сексизма, престъпленията, продиктувани от предразсъдъци, и подбуждането към омраза въз основа на сексуална ориентация, полова идентичност и полови характеристики;

14.  призовава Комисията да подобри събирането на сравними подробни данни относно насилието, основано на пола, на равнище ЕС;

Сексуалният тормоз в парламентите в ЕС, включително в Европейския парламент

15.  призовава държавите членки проучат положението на сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба, да предприемат активни мерки за борба срещу тези прояви в своите национални парламенти и да прилагат и да осигуряват надлежното прилагане на политика на уважение и достойнство на работното място за лица, заемащи изборни длъжности, и служители;; призовава за наблюдаването на прилагането на тази политика;

16.  призовава държавите членки да предоставят закрила и подкрепа за парламентаристите, които се ангажират с обществеността, особено тези, които са подложени на сексуално насилие и на заплахи за насилие, основано на пола, включително в интернет;

17.  призовава да бъде организиран обмен на най-добри практики на всички равнища с други институции и организации, като например Службата на ООН за равенство между половете и овластяване на жените (ООН — Жени), Съвета на Европа, институциите на ЕС и заинтересованите страни, участващи в насърчаването на равенството между половете;

18.  подчертава необходимостта от открит и непрекъснат диалог с националните парламенти с оглед насърчаване на прилагането на общ подход и по-нататъшното разработване на най-добри практики за ускоряване на интегрирането на принципа на равенство между половете и за борба срещу сексуалния тормоз в парламентите;

19.  призовава за създаването на комитет от независими експерти, който да бъде свикан с мандат да разгледа положението на сексуалния тормоз и сексуалната злоупотреба в Европейския парламент;

20.  изразява твърда решимост да преразгледа и засили функционирането на Консултативния комитет, компетентен относно разглеждането на спорове по жалби за тормоз между акредитирани парламентарни сътрудници (АПС) и членове на Европейския парламент; призовава Консултативният комитет по въпросите на тормоза и неговата способност за превенция да бъдат засилени с оглед засилване на предприеманите от него положителни мерки и избягването на конфликтите на интереси по отношение на членовете на тези важни структури на комитети, както и за създаването на специален комитет относно сексуалния тормоз, включително правен съветник и на медицински представители на персонала, който да разследва официално случаи, да поддържа поверителен регистър на случаите с течение на времето и да възприема най-добрите средства за гарантиране на нулева толерантност на всички равнища на институцията;

21.  изразява твърда решимост да оказва цялостна подкрепа за жертвите, които подават искови молби в рамките на Европейския парламент и/или в местната полиция, да задейства спешни защитни или предпазни мерки, когато това е необходимо, и да прилага изцяло член 12а от Правилника за длъжностните лица, като същевременно гарантира, че случаите са напълно разследвани и са били предприети дисциплинарни мерки;

22.  изразява твърда решимост да гарантира изпълнението на силен и ефективен план за действие в интерес на превенцията, подпомагането и задължителното обучение за всички служители и членове на ЕП относно уважението и достойнството на работното място, така че да се гарантира, че подходът на „нулева търпимост“ се е превърнал в норма; изразява твърда решимост да се заеме пълноценно с участие в кампании за повишаване на осведомеността с всички членове на ЕП и със службите на администрацията, като се обръща специално внимание на групите в най-уязвимо положение, като например стажанти, акредитирани парламентарни сътрудници (АПС) и договорно наети служители;

23.  изразява твърда решимост да създаде институционална мрежа от доверителни съветници с цел подкрепа и подпомагане на жертвите, каквато е практиката в Комисията;

24.  препоръчва Европейският омбудсман да предоставя ежегодно данни на Групата на високо равнище за равнопоставеност на половете и многообразие към Парламента във връзка с жалби относно случаи на лошо администриране, свързани с равенството между половете в Парламента, при надлежно спазване на решението на Европейския парламент относно правилата и общите условия за изпълнението на функциите на омбудсмана;

o

o    o

25.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на националните парламенти и правителствата на държавите членки, на Съвета, Комисията и на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.

(1)

OВ C 77 E, 28.3.2002 г., стр. 138.

(2)

ОВ С 285 Е, 21.10.2010 г. стр. 53.

(3)

ОВ C 296 E, 2.10.2012 г., стр. 26.

(4)

OВ C 168E, 14.6.2013 г., стр. 102.

(5)

ОВ C 285, 29.8.2017 г, стр. 2.

(6)

Приети текстове, P8_TA(2016)0451.

(7)

Приети текстове, P8_TA(2017)0329.

(8)

ОВ L 315, 14.11.2012 г., стр. 57.

(9)

ОВ L 338, 21.12.2011 г, стр. 2.

(10)

ОВ L 181, 29.6.2013 г., стр. 4.

(11)

ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.

(12)

OВ L 373, 21.12.2004 г., стр. 37.

(13)

Приети текстове, P8_TA(2017)0073.

(14)

ОВ C 316, 30.8.2016 г, стр. 2.

(15)

Приети текстове, P8_TA(2016)0072.

Правна информация