Процедура : 2017/2932(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0679/2017

Внесени текстове :

B8-0679/2017

Разисквания :

Гласувания :

PV 14/12/2017 - 8.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2017)0499

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 492kWORD 57k
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0678/2017
11.12.2017
PE614.302v01-00
 
B8-0679/2017

за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност

съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно положението в Афганистан (2017/2932(RSP))


Бодил Валеро от името на групата Verts/ALE

Резолюция на Европейския парламент относно положението в Афганистан (2017/2932(RSP))  
B8‑0679/2017

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни доклади и резолюции относно Афганистан, и в частност своята резолюция от 13 юни 2013 г. относно преговорите за споразумение за сътрудничество за партньорство и развитие между ЕС(1) и Афганистан и от 26 ноември 2015 г. относно Афганистан, и по-специално убийствата в провинция Забул(2),

–  като взе предвид споразумението за сътрудничество между ЕС и Афганистан за партньорство и развитие, подписано на 18 февруари 2017 г.,

–  като взе предвид съвместното съобщение на Комисията и върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 24 юли 2017 г. относно елементите за стратегия на ЕС относно Афганистан (JOIN(2017)0031),

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 октомври 2017 г. относно Афганистан,

–  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН от 15 септември 2017 г. относно положението в Афганистан и последиците от него за международния мир и международната сигурност,

–  като взе предвид доклада на мисията на ООН за съдействие в Афганистан (UNAMA) от март 2017 г., озаглавен „Борбата на Афганистан с корупцията: другото бойно поле“,

–  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН по въпросите на правата на човека на вътрешно разселените лица от 12 април 2017 г. относно мисията му в Афганистан,

–  като взе предвид резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно Афганистан, включително Резолюция 2344 (2017) от 17 март 2017 г. относно подновения мандат на UNAMA,

–  като взе предвид изявленията за пресата на Съвета за сигурност на ООН относно Афганистан, и по-специално тези от 31 юли, 2 август и 17 октомври 2017 г.,

–  като взе предвид свидетелските показания на специалния генерален инспектор на САЩ за възстановяване на Афганистан пред Подкомисията по национална сигурност от 1 ноември 2017 г.,

–  като взе предвид на конференцията за Афганистан в Брюксел на 5 октомври 2016 г., организирана съвместно от Афганистан и ЕС, и съобщението за пресата на Комисията от 5 октомври 2016 г. озаглавено „Конференцията за Афганистан в Брюксел: продължаване на международната подкрепа за политическата и икономическата стабилност и развитие на Афганистан“,

–  като взе предвид доклада на главния прокурор на Международния наказателен съд (МНС) от 14 ноември 2016 г. относно дейностите по предварително разследване,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

–  като взе предвид Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН от 31 октомври 2000 г. относно жените, мира и сигурността,

–  като взе предвид информационния доклад на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището (EASO) относно страните на произход от 23 август 2017 г., озаглавен „Афганистан: ключови социално-икономически показатели, държавна закрила и мобилност в Кабул, Мазар-е Шариф и Херат Сити“,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че ръководената от САЩ военна интервенция на НАТО срещу Ал Кайда и талибаните започна преди 16 години, но че Афганистан не е постигнал нито мир, нито устойчиво развитие, въпреки значителния напредък в областта на достъпа до основно здравеопазване и образование, овластяването на жените и повишаването на продължителността на живота с 15 години;

Б.  като има предвид, че според неотдавнашния доклад на Тадамиши Ямамото, специален представител на генералния секретар на ООН за Афганистан и ръководител на Мисията на ООН за съдействие в Афганистан, бунтовническите действия на талибаните набират сила; като има предвид, че страната е белязана от дълбоко вкоренени политически напрежения и социални и икономически затруднения при реинтегрирането на хилядите афганистански бежанци, които се връщат всеки ден и многобройните млади афганистанци, които навлизат на пазара на труда;

В.  като има предвид, че според ООН корупцията в Афганистан подкопава легитимността на държавата, което създава сериозна заплаха за устойчивото развитие, като не позволява „възникването на реална икономика“ и е в основата на проблема с безнаказаността, който сам по себе си е в центъра на настоящите предизвикателства, свързани с правата на човека;

Г.  като има предвид, че Афганистан е една от най-бедните страни в света, с икономически растеж, който е в забележителен застой след изтеглянето на по-голямата част от международните сили за сигурност през 2014 г.; като има предвид, че икономиката е зависима до голяма степен от чуждестранната икономическа подкрепа и че най-малко 60% от държавния бюджет се финансира чрез международната помощ за развитие;

Д.  като има предвид, че според специалния докладчик на ООН по въпросите на правата на човека на вътрешно разселените лица (ВРЛ), в резултат на конфликта техният брой в Афганистан надхвърля 1,8 милиона души, с рекорден брой от 650 000 души, бягащи към други райони на страната в търсене на безопасност през 2016 г., което представлява средно 1 500 души на ден; като има предвид, че се предвижда тази тенденция да се засили през 2017 г.; като има предвид, че бежанците, които биват принудително връщани, главно от Пакистан, където са регистрирани 1,7 милиона бежанци, и Иран, с около 1 милиона регистрирани бежанци, но също така и от държавите членки, налагат допълнителна отговорност на правителството на Афганистан, в момент, в който на националните институции напълно липсва капацитет за справяне с хуманитарни предизвикателства;

Е.  като има предвид, че прокурорът на Международния наказателен съд, Фату Бенсуда, обяви на 3 ноември 2017 г., че ще поиска от съдиите на Съда да започнат разследване на възможни военни престъпления и престъпления срещу човечеството в Афганистан, извършени след 1 май 2003 г., когато Афганистан стана член на Международния наказателен съд, от действащи лица като талибаните, афганистанските власти и чуждестранни сили;

Ж.  като има предвид, че според доклада на специалния генерален инспектор за възстановяването на Афганистан, през последните месеци талибаните са завзели територия в източните части на страната, около 43% от областите в Афганистан са или под техен контрол или са спорни територии, считано към август 2017 г., а Даиш са отговорни за поне шест самоубийствени атентата срещу шиитското население през изминалата година;

З.  като има предвид, че хазарите, които изповядват шиизма, сикхите и индусите са етнически групи, изложени на тежка дискриминация в обществото от страна на сунитското мнозинство, което в съчетание с факта, че афганистанското общество се основава в голяма степен на кланови структури и етническа принадлежност, е силно проблематично за вече уязвимите разселени лица и завърналите се лица от Иран, ЕС и САЩ, тъй като те често биват премествани в области, с които нямат никаква социална или етническа връзка и следователно стават обект на заклеймяване и затруднения; като има предвид, че терористичните нападения, приписвани на талибаните или Ислямската държава, се увеличиха през изминалата година, като все по-често те са насочени и срещу шиитското малцинство, и като има предвид, че нападателите успяха да извършат престъпления дори в рамките на силно охраняваната специална зона за сигурност, Кабул, в която са разположени повечето чуждестранни посолства и международни организации; като има предвид, че здравният и медицинският сектор е в особено уязвимо положение в резултат на продължаващите нападения срещу болници, медицински персонал и пациенти, което представлява сериозно нарушение на международното хуманитарно право;

И.  като има предвид, че според ООН, положението със сигурността се влошава в целия Афганистан, но е особено тежко в централните и южните региони, където броят на цивилните жертви е най-висок в страната, където през първите девет месеца на 2017 г. се отбелязват над 8 000 жертви сред цивилното население и където ООН отбелязва, че „съществуват обезпокоителни тенденции“ на предумишлени убийства на религиозни лидери, цивилни лица, за които се смята, че подкрепят правителството или афганистанските национални сили за сигурност, и на членове на съдебната власт;

Й.  като има предвид, че министърът на външните работи на Пакистан Кауаджа Асиф е обявил, че влиянието на Пакистан над афганистанските талибани намалява в резултат на факта, че техните бази са преместени от афганистанската страна на границата, докато правителството на Афганистан продължава да твърди, че неговите съседи, по-специално Пакистан, но също така Русия и Иран, оказват подкрепа на бунтовниците;

К.  като има предвид, че в наскоро обявената стратегия за Афганистан, президентът Тръмп разреши разполагането на няколко хиляди допълнителни войски на САЩ и засиленото използване на американските военни сили в подкрепа на операциите на афганистанските сили, в опит да бъде отвоювано спечеленото от талибаните и бунтовниците да бъдат принудени да търсят мирни преговори с правителството на Афганистан;

Л.  като има предвид, че на Конференцията за Афганистан в Брюксел от октомври 2016 г., международната общност се ангажира да предостави 13,6 милиарда евро финансова помощ за Афганистан, 5 млрд. евро от които идват от ЕС и неговите държави членки, което прави ЕС като цяло най-големият партньор за сътрудничество за развитие на Афганистан — държава, в която по оценки от 2017 г. около 9,3 милиона души, от които 5,3 милиона деца, се нуждаят от хуманитарна помощ, което представлява увеличение от 13% в сравнение с 2016 г.;

1.  приветства съвместното съобщение на Комисията и на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно елементи на стратегия на ЕС за Афганистан като показател за значението, което ЕС като цяло отдава на разрешаването на конфликта и на дългосрочното развитие в Афганистан;

2.  изразява сериозна загриженост относно продължаващия въоръжен конфликт и произтичащата от него обща нестабилност в Афганистан и отправя призив към държавите членки да не прилагат принудително връщане на афганистански граждани в Афганистан, докато това положение продължава; противопоставя се на съществуващото неформално споразумение за обратно приемане с Афганистан („Съвместните бъдещи действия“), в което се очертава рамката за сътрудничество в областта на обратното приемане, одобрена при липсата на надлежен парламентарен и демократичен контрол и без ЕС и неговите държави членки да извършват каквото и да било наблюдение на положението и условията на лицата, които биват принудително връщани в Афганистан;

3.  подчертава значението на трайната подкрепа за Афганистан и приветства финансовите ангажименти, потвърдени от ЕС и държавите членки в конференцията в Брюксел; призовава по-специално за подкрепа на инициативите, насочени към приоритетните нужди на вътрешно разселените лица и завръщащите се бежанци; обръща внимание на обещанието на ЕС за справяне с измамите, засягащи средствата от ЕС, отпуснати на Афганистан, и очаква сериозен контрол включително на средствата, отпуснати в миналото;

4.  призовава ЕС и държавите членки да поставят инициативите за борба с корупцията с Афганистан на челно място в своя дневен ред с цел да подкрепят мирните усилия, които са приобщаващи по отношение на участниците и регионалната интеграция;

5.  приветства постоянния акцент на ЕС върху засилването на ролята и правата на жените в Афганистан и отчита необходимостта да обучи жени полицаи, тъй като жените в гражданското общество са особено уязвими към насилие и малтретиране, а мъжете – полицейски служители, имат дял в постоянния тормоз на жените по улиците;

6.  призовава правителството на Афганистан да засили политическото приобщаване, да укрепи отчетността и да води активна борба с културата на корупция и непотизъм; приветства особено в това отношение създаването на център за борба с корупцията в областта на правосъдието през юни 2016 г., чиято цел е да разследва и преследва наказателно сериозни случаи на корупция и да предприема стъпки за набиране на персонал въз основа на качества в сектора на обществените услуги и въвеждането на декларации за имущественото състояние на длъжностните лица;

7.  приветства неотдавна присъединяване на Афганистан към Партньорството за открито управление и неговото членство в Инициативата за прозрачност на добивната промишленост; настоятелно призовава правителството да увеличи усилията си за защита на важни публични ресурси като земя и полезни изкопаеми срещу експлоатацията им от престъпни и бунтовнически мрежи;

8.  отбелязва препоръките от доклада на UNAMA, на първо място и преди всичко необходимостта правителството да изпълни вече предприетите реформи, като преразгледания наказателен кодекс, така че да се създаде прозрачна и ефективна държавна система за управление, и да създаде независим секретариат за борба с корупцията в рамките на правителството;

9.  отбелязва, освен това призива на UNAMA за непрекъсната подкрепа и съдействие от страна на международната общност за усилията на правителството на Афганистан за борба с корупцията и призовава правителството да укрепи националния капацитет за възстановяване на откраднати активи чрез програми като инициатива за възстановяване на откраднати активи, осъществявана от Световната банка и Службата на ООН по наркотиците и престъпността (СНПООН);

10.  призовава афганистанското правителство да предприеме допълнителни стъпки за премахване на изтезанията и малтретирането на задържани лица, както и да ратифицира Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията;

11.  приветства решението на прокурора на Международния наказателен съд да започне разследване на евентуалните престъпления срещу човечеството, извършени в Афганистан от 2003 г. досега и призовава всички правителства, които са участвали с войски във водената от НАТО мисия на Международни сили за поддържане на сигурността и/или международната коалиция в подкрепа на „Войната срещу терора“, да оказват пълно съдействие на МНС в неговите разследвания;

12.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Афганистан, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, както и на Съвета и на Комисията.

(1)

OВ C 65, 19.2.2016 г., стp. 133.

(2)

ОВ C 366, 27.10.2017 г., стр. 129.

Правна информация