Европейският парламент,

–  като взе предвид предишните си резолюции относно положението в Афганистан,

–  като взе предвид заключенията на Съвета във връзка със стратегията на ЕС относно Афганистан от 16 октомври 2017 г.,

–  като взе предвид резолюция 2344 (2017) на Съвета за сигурност на ООН и мандата на мисията на ООН за подпомагане на Афганистан (UNAMA),

–  като взе предвид предходните изявления на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (заместник-председателя на Комисията/върховен представител) относно положението в Афганистан,

–  като взе предвид споразумението за сътрудничество между Европейския съюз и Афганистан за партньорство и развитие, подписано през февруари 2017 г., което временно влезе в сила на 1-ви декември 2017 г.,

–  като взе предвид резултата от Конференцията за Афганистан в Брюксел от 4 и 5 октомври 2016 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето от 1989 г.,

–  като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

–  като взе предвид Конвенцията на Обединените нации за забрана на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване от септември 1997 г.;

–  като взе предвид Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 1984 г.,

–  като взе предвид доклада на ООН относно отношението към задържаните лица в ситуации на конфликт в Афганистан от април 2017 г.,

–  като взе предвид конституцията на Ислямска република Афганистан, ратифицирана през януари 2004 г.,

–  като взе предвид Пекинската платформа за действие и резултата от Четвъртата световна конференция за жените за равенство, развитие и мир, проведена в Пекин, Китай, през септември 1995 г.,

–  като взе предвид последния всеобщ периодичен преглед на Съвета на ООН по правата на човека относно Афганистан,

–  като взе предвид процеса на преход (Inteqal) и десетилетието на трансформация (2015—2024 г.),

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Европейският съюз и неговите държави членки, като работят с международни партньори и афганистанските органи, подкрепят усилията за слагане край на насилието и екстремизма в Афганистан и също така подкрепят възстановяването, развитието и демократични стремежи на страната;

Б.  като има предвид, че Европейският съюз и неговите държави членки са поели ангажимент за мирен, приобщаващ политически процес в Афганистан с цел постигане на устойчиво развитие, стабилност, сигурност и равенство за всички негови граждани, както и за справяне с въпроси като реформата в сектора на сигурността, справяне с проблемите, свързани с правата на човека и борбата с корупцията и търговията с незаконни наркотици;

В.  като има предвид, че на 16 октомври 2017 г. Европейският съюз постигна съгласие по нова стратегия за Афганистан с четири приоритетни области — насърчаването на мира, стабилността и сигурността в региона; укрепване на демокрацията, принципите на правовата държава и човешките права и насърчаване на доброто управление и овластяването на жените; подкрепа за икономическото и човешкото развитие; и справяне с предизвикателствата, свързани с миграцията;

Г.  като има предвид, че Споразумението за сътрудничество за партньорство и развитие между ЕС и Афганистан временно влезе в сила на 1-ви декември 2017 г.;

Д.  като има предвид, че въпреки усилията, положени от международни и афганистански военни сили и сили за сигурност, насилието и екстремизмът продължават да бъдат част от ежедневието в Афганистан;

Е.  като има предвид, че през 2016 г. хиляди цивилни бяха убити или ранени при самоубийствени нападения и нападения с импровизирани експлозивни устройства, или при безразборните въздушни нападения и нападения с минохвъргачки от страна на правителствените сили, за които се твърди, че са били насочени срещу бунтовниците;

Ж.  като има предвид, че откакто талибаните бяха принудени да напуснат властта през 2001 г., достъпът до здравеопазване и образование, както и продължителността на живота в Афганистан са се подобрили;

З.  като има предвид, че понастоящем се счита, че 20 бунтовнически групи и терористични мрежи, включително талибаните, Ал Кайда, ИДИЛ/Даиш и мрежата „Хакани“ представляват сериозна заплаха в Афганистан;

И.  като има предвид, че броят на жертвите сред цивилното население вследствие на сблъсъци в Афганистан от 2001 г. насам достигна рекордно високо равнище през първата половина на 2017 г.;

Й.  като има предвид, че талибаните изглежда се радват на нарастваща подкрепа през последните години и предприеха серия от смъртоносни нападения срещу цивилното население и стратегически цели, особено през последните месеци, имащи за цел дестабилизирането на процеса на изграждане на мира и демокрацията в Афганистан; като има предвид, че талибаните контролират повече територия и население, отколкото когато и да било след разгрома през 2001 г.;

К.  като има предвид, че мисията на ООН за подпомагане на Афганистан (UNAMA) е политическа мисия, установена от Съвета за сигурност на ООН през 2002 г. по искане на правителството на Афганистан за подпомагане на правителството и народа на Афганистан за полагане на основите за устойчив мир и развитие в страната;

Л.  като има предвид, че полицейската мисия на ЕС (EUPOL) в Афганистан бе създадена през 2007 г. за оказване на подкрепа на афганистанското правителство в изграждането на гражданската полиция; като има предвид, че мисията приключи своя мандат през декември 2016 г.

М.  като има предвид, че по приблизителни оценки около 1,3 милиона души са вътрешно разселени в Афганистан; като има предвид, че през втората половина на 2016 г. беше регистрирано най-значимото за последните 10 години нарастване на броя на афганистанските бежанци, завръщащи се от Пакистан, като той достигна 370 000 спрямо 55 000 през 2015 г.;

Н.  като има предвид, че вътрешнополитическите борби забавиха темпа на правителствените реформи, включително в области като равенството между половете и правата на жените, отчетността за изтезанията, свободата на медиите и свободата на изразяване;

О.  като има предвид, че 2016 г. беше една от най-смъртоносните години за журналистите в Афганистан, с 12 убити при отразяване на все по-насилствените военни действия; като има предвид, че въпреки разпоредбите на конституцията на Афганистан, предназначени да защитят правата и работата на журналистите, много местни длъжностни лица не са в състояние да приемат принципа на независимост на медиите, а полицията и въоръжените сили са замесени в няколко случая на насилие срещу журналисти;

П.  като има предвид, че процесът на преход (Inteqal) прехвърли основната отговорност за сигурността в Афганистан от водените от НАТО международни сили за поддържане на сигурността (ISAF) към афганистанските сили за национална сигурност (ANSF) и бе приключен в края на 2014 г.;

1.  изтъква отново своя дългосрочен ангажимент към народа на Афганистан за прекратяването на конфликта и заплахата от тероризъм и екстремизъм с цел изграждането на приобщаваща, стабилна, демократична и благоденстваща държава;

2.  остава ангажиран с приобщаващ процес на помирение под ръководството и отговорността на Афганистан;

3.  приветства приемането на нова стратегия на ЕС за Афганистан и счита, че тя определя дългосрочния ангажимент на държавите членки за насърчаване на мира, стабилността, благоденствието и равенството в страната;

4.  приветства временното влизане в сила на Споразумението за сътрудничество за партньорство и развитие между Европейския съюз и Афганистан на 1 декември 2017 г., представляващо първата правно обвързваща рамка за отношенията между двете страни; освен това насърчава бързото ратифициране на споразумението от държавите — членки на ЕС, за да може то да влезе в сила в пълна степен;

5.  изразява загриженост относно новите поредици от нападения на екстремистки групи и загубите на човешки живот, потвърждава отново своя ангажимент към всички международни усилия за освобождаването на Афганистан от тероризма и екстремизма и счита, че тези усилия са от жизненоважно значение за регионалната и световната сигурност;

6.  припомня на всички страни в Афганистан, че обстрелването и избиването на цивилни лица, както и вземането на цивилни заложници, представляват тежки нарушения на международното хуманитарно право;

7.  осъжда нападенията над болници и друга инфраструктура от жизненоважно значение, както и употребата на училища за военни цели, и припомня на всички страни в конфликта международните конвенции, забраняващи подобни действия;

8.  приветства подновяването на мандата на UNAMA от Съвета за сигурност на ООН като важен инструмент за мир, просперитет и приобщаване за всички граждани на Афганистан;

9.  силно насърчава пълното осъществяване на съвместните бъдещи действия на ЕС и Афганистан с оглед разрешаване на проблемите, свързани с миграцията;

10.  изцяло подкрепя цялостното прилагане на Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, както и други национални мерки за насърчаване на равенството между половете и овластяването на жените и момичетата в Афганистан, както и борбата срещу насилието срещу жени;

11.  настоятелно призовава правителството на Афганистан да изпълни изцяло националния план за премахване на изтезанията и изразява съжаление относно съобщенията за използване на изтезания и малтретиране на задържани лица от всички страни на конфликта в Афганистан;

12.  насърчава продължаването на изпълнението на програмата за реформи на афганистанското правителство „Постигане на самостоятелност: ангажименти за реформи и подновено партньорство“, и подкрепя усилията на властите в Кабул в постигането на нейните цели;

13.  насърчава продължаващите усилия за преодоляване на първопричините за миграцията от Афганистан, а именно насилието, бедността, нарушаването на правата на човека, корупцията, както и икономическата и политическата нестабилност;

14.  отбелязва със загриженост принудителното репатриране на афганистански граждани, които са избягали в съседни държави и изразява загриженост, че завръщането им би могло да ги изложи на разрастващ се въоръжен конфликт и тежки икономически и социални проблеми;

15.  призовава Европейския съюз и неговите държави членки да продължат да инвестират в образователната система на Афганистан и призовава афганистанското правителство да гарантира, че образованието остава един от основните му приоритети като въпрос от решаващо значение за бъдещето на страната;

16.  призовава президента на Афганистан Ашраф Гани да подкрепи силните си обществени ангажименти за защита на правата и свободите с бързо и строго прилагане на законодателството в тяхна защита;

17.  призовава афганистанските органи да спазват членове 24, 27, 34 и 37 от националната конституция, за да защитят правата и безопасността на журналистите и свободата на медиите и правото на сдружаване;

18.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на парламентите и правителствата на държавите членки и на парламента и правителството на Афганистан.