Процедура : 2018/2600(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0238/2018

Внесени текстове :

B8-0238/2018

Разисквания :

PV 31/05/2018 - 4
CRE 31/05/2018 - 4

Гласувания :

PV 31/05/2018 - 7.12
CRE 31/05/2018 - 7.12
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0242

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 508kWORD 55k
25.5.2018
PE621.621v01-00
 
B8-0238/2018

внесен вследствие на въпрос с искане за устен отговор B8‑0022/2018

съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността


относно предоставянето на отговор на петиции относно справянето с несигурността и злоупотребата със срочни договори (2018/2600(RSP))


Сесилия Викстрьом, председател от името на комисията по петиции
ИЗМЕНЕНИЯ

Резолюция на Европейския парламент относно предоставянето на отговор на петиции относно справянето с несигурността и злоупотребата със срочни договори (2018/2600(RSP))  
B8‑0238/2018

Европейският парламент,

–  като взе предвид член 155, параграф 1, букви а) и б), член 155, параграф 1 и член 352 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

  като взе предвид членове 4 и 30 от Европейската социална харта и членове 31 и 32 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид антидискриминационните мерки и мерките за борба със злоупотребата, предвидени в Директива 97/81/EО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП) – приложение: Рамково споразумение за работа при непълно работно време (Директива относно работата при непълно работно време)(1),

–  като взе предвид Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (Директива относно срочната работа)(2),

–  като взе предвид Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време (Директива относно работното време)(3),

–  като взе предвид Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно работа чрез агенции за временна заетост(4),

–  като взе предвид Директива 2009/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 6 май 2009 г. за създаване на европейски работнически съвет или на процедура за информиране и консултации с работниците и служителите в предприятия с общностно измерение и групи предприятия с общностно измерение (Директива относно европейски работнически съвет)(5),

–  като взе предвид Конвенция № 98 на Международната организация на труда (МОТ) за прилагането на принципите на правото на организиране и на колективно договаряне, Конвенция № 175 относно работата при непълно работно време,

–  като взе предвид своята резолюция от 4 юли 2017 г. относно условията на труд и несигурната заетост(6),

–  като взе предвид проучването, озаглавено „Temporary contracts, precarious employment, employees’ fundamental rights and EU employment law“ (Временни договори, несигурна заетост, основни права на работниците и трудово право на ЕС), публикувано от Генералната дирекция за вътрешни политики на ЕС през ноември 2017 г.(7),

–  като взе предвид многобройните петиции относно нарушения на Директивата относно срочната работа в публичния сектор(8), относно несигурните условия на труд на работещите по договори за нула часове в частния сектор(9), относно синдикалното представителство и относно несъответствията в системите за социална сигурност(10) и противопоставянето на нарастващото използване на временни договори(11),

–  като взе предвид новите предложения на Комисията за създаване на Европейски орган по труда (COM(2018)0131) и за препоръка на Съвета относно достъпа на работниците и самостоятелно заетите лица до социална закрила (COM(2018)0132),

–  като взе предвид резултатите от изслушването, организирано от комисията по петиции на 22 ноември 2017 г. относно „Защита на правата на работниците при временна или несигурна заетост, въз основа на получени петиции“,

–  като взе предвид Директива 91/533/ЕИО на Съвета от 14 октомври 1991 година относно задължението на работодателя да информира работниците или служителите за условията на трудовия договор или на трудовото правоотношение(12),

–  като взе предвид предложението за директива на Европейския парламент и на Съвета за прозрачни и предвидими условия на труд в Европейския съюз и за отменяне на Директива 91/533/ЕИО на Съвета от 14 октомври 1991 г. (COM(2017)0797),

–  като взе предвид въпроса до Комисията относно „Предоставянето на отговор на петиции относно справянето с несигурността и злоупотребата със срочни договори“ (O-000054/2018 – B8‑0022/2018),

–  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по петиции,

–  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че броят на работниците със срочни договори и договори на непълно работно време в ЕС се увеличи през последните 15 години в резултат на прилагането на политики на бюджетни ограничения и на ограничаване на трудовите права, което доведе до увеличаване на несигурността и нестабилността на труда; като има предвид, че са необходими ефикасни политики, които да обхванат различните форми на заетост и да осигуряват адекватна защита на работниците;

Б.  като има предвид, че несигурните условия на труд се дължат на съществени пропуски по отношение на ефективната защита на правата на работниците на различните равнища на регулиране, включително първичното и вторичното право на Съюза и правото на държавите членки; като има предвид, че петициите относно различни форми на заетост следва да се разглеждат при пълно съответствие с националното законодателство на съответната държава членка, от която произхождат, и с относимото законодателство на ЕС; като има предвид, че социалната и трудовата политика на ЕС се основава на принципа на субсидиарност;

В.  като има предвид, че е необходимо да се адаптират отговорите на политиката, за да се отрази фактът, че несигурността е динамичен аспект, който засяга всички лични трудови отношения; като има предвид, че борбата с несигурната заетост трябва да се осъществява чрез интегриран пакет от политики на много равнища, който да насърчава приобщаващи и ефективни трудови стандарти наред с ефективни мерки, за да се гарантира зачитане на принципа на равенство;

Г.  като има предвид, че целта за ефективно справяне с нелоялните трудови практики, водещи до несигурност, следва да се преследва и въз основа на Програмата за достоен труд на МОТ, в която се разглеждат създаването на работни места, правото на работа, социалната защита и социалният диалог, като равенството между половете е хоризонтална цел;

Д.  като има предвид, че данните на Евростат и Eurofound относно заетостта на лицата, наети недоброволно на временен договор, относно половите и възрастовите различия при условията на временна заетост и относно непълната заетост на значителен дял от работниците на непълно работно време показват зачестяването на нестандартни, нетипични форми на заетост; като има предвид, че данните за безработицата по пол и по възраст показват, че техните проценти са на най-ниското си ниво от 2009 г. насам;

Е.  като има предвид, че в течение на годините в няколко държави членки се наблюдава значително увеличаване на нетипичните и на временните трудови договори както в публичния, така и в частния сектор в правна уредба, при която голям брой последователни срочни трудови договори не може нито да бъде адекватно избегнат, нито санкциониран поради липсата на ефективни и пропорционални мерки за защита; като има предвид, че това подронва интегритета на европейското трудово законодателство и на съдебната практика на Съда на Европейския съюз;

Ж.  като има предвид, че съществува всеобхватна уредба в законодателството на ЕС, която има за цел да ограничи риска от несигурност на някои видове трудови правоотношения, като например Директивата относно срочната работа, договорите, Директивата относно работата при непълно работно време, Директивата относно временната заетост, Директивата относно работното време, Директивата относно равно третиране в областта на заетостта и професиите, Директивата относно равното третиране на лицата и Директивата относно равните възможности и равното третиране;

З.  като има предвид, че Комисията натрупа големи закъснения в работата си по процедурите за нарушение на трудовото законодателство на ЕС от страна на някои държави членки, като позволи злоупотребата при използването на срочни трудови договори и нарушаването на правата на работниците да продължат с години;

И.  като има предвид, че актуалната информация във връзка с петициите относно злоупотреби със срочни договори в публичния сектор показа положението на някои временни работници, които са били уволнени от публичния орган, за когото са работели, след решенията, с които се заявява, че са пострадали от злоупотреби при използването на срочни договори в нарушение на Директива 1999/70/ЕО относно Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP)(13);

Й.  като има предвид, че условията на труд се различават между отделните държави членки, тъй като всяка от тях има свое специфично законодателство, свързано с трудови договори;

К.  като има предвид, че комисията по петиции изслуша убедителни доказателства относно нарастването на злоупотребите при използването на несигурна заетост;

Л.  като има предвид, че по отношение на значителен брой нови петиции комисията по петиции не получи отговор от Комисията, тъй като бяха представени през 2017 г.;

М.  като има предвид, че работници по договори за нула часове трябва да се считат за работници съгласно правото на ЕС, тъй като работят под ръководството на друго лице и получават възнаграждение за тази работа, и следователно трябва да се прилага социалното законодателство на ЕС;

Н.  като има предвид, че несигурната заетост, включително договорите за нула часове, води до недостатъчен достъп до социална защита и подкопава правото на колективно договаряне, особено по отношение на ползите и защитата от несправедливо уволнение, като същевременно има и отрицателно въздействие върху развитието на кариерата и професионалното обучение; като има предвид, че несигурната заетост води до цялостна несигурност на живота;

О.  като има предвид, че е по-вероятно жените да работят на непълно работно време, на срочни договори или на договори с ниско заплащане, поради което са изложени на по-голям риск от несигурност, произтичащ от дискриминация на пазара на труда, и това води до забавяне на напредъка в борбата и премахването на разликата в заплащането и пенсиите между жените и мъжете;

1.  счита несигурната заетост за заетост, която възниква в резултат на, наред с другото, злоупотреба при използване на временни трудови договори в нарушение на международните стандарти за условия на труд, трудовите права и правото на ЕС; подчертава, че несигурната заетост води до по-голям риск от социално-икономическа уязвимост, достатъчно средства за достоен живот и неадекватна социална закрила;

2.  подчертава, че е важно да се прави разграничение между нетипичната заетост и наличието на несигурна заетост; подчертава, че понятията „нетипичен“ и „несигурен“ не може да се използват като синоними;

3.  призовава Комисията и държавите членки да се борят с несигурните форми на заетост като договорите за нула часове заетост чрез осигуряване на развитието на нови инструменти и съгласувано спазване на съдебната практика на Съда на Европейския съюз, както и конкретното прилагане на правото на ЕС и националното законодателство на национално равнище с цел да се намери решение на дефицита на достойния труд и да се приложи основан на правата подход; призовава Комисията и държавите членки да си сътрудничат с всички социални партньори, особено със синдикалните организации, и съответните заинтересовани лица, като насърчават качествена, сигурна и добре платена заетост с цел, наред с другото, укрепване на инспекциите по труда;

4.  настоятелно призовава Комисията да предприеме незабавни действия в своето законодателство с цел ефективно преодоляване на практиките в областта на заетостта, водещи до несигурност;

5.  е запознат с предложението на Комисията за Европейски орган по труда и призовава за това този орган да получи достатъчен собствен бюджет, без да се прехвърлят ресурси от други важни органи; призовава Комисията да положи повече усилия за прекратяване на несправедливите клаузи в трудовите договори, като предприеме действия спрямо всички злоупотреби и пропуски; отбелязва новото предложение за директива относно прозрачни и предсказуеми условия на труд, която има за цел да създаде нови права за всички работници, по-специално с оглед подобряване на условията на труд на работниците в новите форми на заетост и в нестандартната заетост, като същевременно ограничи тежестта за работодателите и запази адаптивността на пазара на труда;

6.  приветства по-специално разпоредбите относно правото да се изисква допълнителна работа, като се забраняват клаузите за изключителност и се ограничават клаузите за несъвместимост, както и правото на работника да бъде информиран за датата на започване на работа в разумен срок преди тази дата;

7.  подчертава, че Директивата за работното време може и трябва да се прилага за работници на договорите за нула часове и че те следователно са обхванати от правилата относно минималната продължителност на почивката и максималната продължителност на работното време;

8.  призовава държавите членки да вземат предвид показателите на МОТ за определяне на съществуването на трудово правоотношение като средство за разрешаване на проблема с липсата на защита при несигурната заетост;

9.  отбелязва , че достъпът до социална закрила е от решаващо значение за икономическата и социалната сигурност на работната сила и за наличието на добре функциониращи пазари на труда, които създават работни места и устойчив растеж.

10.  подчертава, че трябва да се осигури провеждане на проверки, така че работниците на временни или гъвкави договори да се ползват поне от същото ниво на закрила като останалите работници; отбелязва, че са необходими целенасочени усилия да се използват съществуващите инструменти на МОТ в специфична кампания срещу несигурната заетост и че следва да се обърне сериозно внимание на необходимостта от нови обвързващи инструменти и правни мерки, които да ограничат и намалят несигурната заетост и да направят несигурните трудови договори по-малко привлекателни за работодателите;

11.  изразява твърдо убеждение, че трябва да се провежда обща оценка на обстоятелствата във връзка с подновяването на срочни трудови договори, когато услугите, изисквани от работника, просто не са били в състояние да посрещнат временни нужди, като по този начин се разкрива наличието на злоупотреба в нарушение на клауза 5 от Рамковото споразумение на Директива 1999/70/ЕО;

12.  призовава Комисията и държавите членки да гарантират напълно равно заплащане за равен труд на едно и също работно място;

13.  настоява Комисията и държавите членки да извършат оценка на законодателството относно несигурната заетост по отношение на нейното въздействие върху равенството между половете; счита, че е необходимо приоритетно внимание по отношение на съществуващите мерки относно нуждите на жените в условия на несигурна заетост, защото в противен случай една вече и без това преобладаваща група ще продължи да бъде прекомерно засегната;

14.  припомня, че основата, върху която е изградена Директива 1999/70/ЕО относно Рамковото споразумение за срочната работа, е, че трудовите договори с неопределена продължителност са общата форма на трудови правоотношения, а срочните трудови договори са само характеристика на заетостта в определени сектори или на определени професии и дейности;

15.  осъжда подновяването на срочни трудови договори с цел покриване на нужди, които не са с временен характер, а с постоянен и траен характер, тъй като това представлява нарушение на Директива 1999/70/ЕО;

16.  отбелязва, че Съдът на Европейския съюз постанови, че преобразуването на срочен договор в договор за неопределено време представлява мярка, която е в съответствие с изискванията, произтичащи от правото на ЕС, тъй като не дава възможност за злоупотреба при използването на срочните договори и води до окончателно отстраняване на последиците от злоупотребата(14);

17.  подчертава, че преобразуването на срочен договор в договор за неопределено време трябва да се разглежда като мярка за ефективно предотвратяване и санкциониране на злоупотребите със срочни трудови договори както в публичния, така и в частния сектор и че трябва да бъде ясно и последователно включено от страна на всички държави членки в техните съответни правни рамки в областта на трудовото право;

18.  подчертава, че преобразуването на срочен договор в договор за неопределено време за работник, който е жертва на злоупотреба със срочни договори в нарушение на Директива 1999/70/ЕО, не освобождава държавата членка от задължението за санкциониране на тази злоупотреба, включително и възможността на засегнатия работник да получи обезщетение за претърпените в миналото вреди;

19.  подчертава, че ако дадена държава членка избере да санкционира дискриминация или злоупотреба по отношение на срочно нает работник в нарушение на правото на ЕС чрез предоставяне на обезщетение на засегнатия работник, това обезщетение трябва във всички случаи да бъде адекватно и ефективно и трябва изцяло да обезщетява всички претърпени вреди;

20.  подчертава, че бюджетните съображения в основата на избора на държавите членки в областта на социалната политика не може да обосновават липсата на ефективни мерки, насочени към предотвратяване и надлежно санкциониране на злоупотребите с последователни срочни трудови договори; подчертава всъщност, че е необходимо приемането на такива ефективни мерки в пълно съответствие с правото на ЕС, за да се неутрализират последиците от нарушаване на правата на работниците;

21.  осъжда факта, че работниците, които са били признати от компетентните съдебни органи за жертви на злоупотреба при използване на срочни договори в нарушение на Директива 1999/70/ЕО, са били съкратени; категорично счита, че когато е налице злоупотреба с последователни срочни договори може да се прилага мярка, която да предоставя ефективни и равностойни гаранции за закрила на работниците, за да се санкционират надлежно злоупотребите и да се неутрализират последиците от нарушаване на правото на ЕС, както и да се запази работното място на засегнатите работници;

22.  приканва държавите членки да подобрят трудовите стандарти при нестандартната заетост, като предоставят поне набор от минимални стандарти по отношение на социалната защита, минималните равнища на заплащане и достъпа до обучение и развитие;

23.  призовава държавите членки да предприемат мерки за спазване, насърчаване и конкретизиране на основните принципи и права на работното място, които се отнасят до работещите в неформалната икономика, и да въведат подходящи механизми или да направят преглед на съществуващите такива, за да се гарантира спазването на националните законови и подзаконови актове и да се признават и изпълняват трудовите правоотношения по такъв начин, че да се улесни преходът на работниците към официалната икономика.

(1)

ОВ L 14, 20.1.1998 г., стр. 9.

(2)

OВ L 175, 10.7.1999 г., стр. 43.

(3)

ОВ L 299, 18.11.2003 г., стр. 9.

(4)

ОВ L 327, 5.12.2008 г., стр. 9.

(5)

OВ L 122, 16.5.2009 г., стр. 28.

(6)

Приети текстове, P8_TA(2017)0290.

(7)

http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2017/596823/IPOL_STU(2017)596823_EN.pdf

(8)

0389/2015, 1328/2015, 0044/2016, 0988/2016, 1108/2016, 1202/2016, 1310/2016, 0188/2017, 0268/2017, 0283/2017, 0640/2017, 0701/2017

(9)

0019/2016, 0020/2016, 0021/2016, 0099/2017, 1162/2017

(10)

0019/2016, 0442/2017

(11)

1043/2017

(12)

ОВ L 288, 18.10.1991 г., стр. 32.

(13)

OВ L 175, 10.7.1999 г., стр. 43.

(14)

Решение на Съда от 26 ноември 2014 г., Mascolo, C-22/13, ECLI:EU:C:2014:2401, т. 55, http://curia.europa.eu/juris/document/document.jsf?docid=160109&doclang=BG

Последно осъвременяване: 30 май 2018 г.Правна информация