ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно миграционната криза и хуманитарното положение във Венесуела и по нейните граници
2.7.2018 - (2018/2770(RSP))
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Хавиер Кусо Пермуй, Палома Лопес Бермехо, Анхела Валина, Николаос Хундис, Мария Лидия Сенра Родригес, Елеонора Форенца, Жуан Ферейра, Жуан Пимента Лопеш, Мигел Виегаш от името на групата GUE/NGL
B8‑0321/2018
Резолюция на Европейския парламент относно миграционната криза и хуманитарното положение във Венесуела и по нейните граници
Европейският парламент,
– като взе предвид глава 1, член 1, параграф 2 от Устава на ООН от 1945 г. и заявената в него цел на ООН „да развива приятелски отношения между нациите, основани на зачитане принципа на равноправието и самоопределението на народите, и да взема други подходящи мерки за укрепване на всеобщия мир“,
– като взе предвид член 1 от Международния пакт за граждански и политически права и член 1 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, в които се заявява, че „всички народи имат право на самоопределение“ и че „по силата на това право те свободно определят своето политическо положение и свободно осъществяват своето икономическо, социално и културно развитие“,
– като взе предвид декларацията от 27 януари 2013 г. от срещата на държавните и правителствените ръководители на Общността на латиноамериканските и карибските държави (CELAC) и ЕС, в която подписалите потвърждават своя ангажимент към всички цели и принципи, установени в Устава на Обединените нации, и подкрепата си за всички усилия в подкрепа на суверенното равенство на всички държави и зачитането на тяхната териториална цялост и политическа независимост,
– като взе предвид прокламацията на Латинска Америка и Карибския басейн като зона на мир, одобрена на предишните срещи на високо равнище на CELAC,
– като взе предвид принципа на ненамеса, определен в Устава на ООН,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,
– като взе предвид Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г.,
– като взе предвид изявлението относно Венесуела на ръководителите на държавите от Г-7 от 23 май 2018 г.,
– като взе предвид предишните заключения на Съвета по външни работи във връзка с Венесуела,
– като взе предвид предходните изявления на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Европейския съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно Венесуела,
– като взе предвид своите предходни резолюции относно Венесуела,
– като взе предвид решението на Председателския съвет от 7 юни 2018 г. да изпрати ad hoc делегация, която да посети градовете Кукута (Колумбия) и Боа Вища (Бразилия),
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че правителството на Боливарска република Венесуела осъди на няколко пъти външната намеса, дестабилизацията, кампаниите за дезинформация, манипулациите на общественото мнение и насилието, насърчавано от някои среди на опозицията срещу суверенитета, независимостта, мира и демократичната стабилност в страната и срещу венесуелския народ;
Б. като има предвид, че Боливарска република Венесуела е изправена пред вътрешни и външни заплахи за мира и суверенитета си в момент, в който страната е изправена пред извънредна икономическа война, която напоследък се усложнява в резултат на повишаването на цените, контрабандата и складирането на стоки; като има предвид, че тази извънредна ситуация причинява социални, икономически, политически, природни и екологични проблеми;
В. като има предвид, че през декември 2014 г. бившият президент на САЩ Барак Обама обяви проектозакон, който беше приет от Сената на САЩ, налагащ едностранни и екстратериториални санкции на народа и боливарското правителство на Венесуела до 2019 г.; като има предвид, че всички 33 държави от Латинска Америка и Карибския басейн осъдиха и отхвърлиха тези едностранни санкции, наложени от САЩ на Венесуела, и като има предвид, че в Декларацията от Брюксел, приета в рамките на втората среща на високо равнище ЕС – CELAC, държавните и правителствените ръководители на ЕС отбелязаха факта, че CELAC отхвърля санкциите на САЩ срещу Боливарската република Венесуела; като има предвид, че правителството на Венецуела реагира, като обяви поредица от мерки по прилагане на разпоредби на Виенската конвенция за дипломатическите отношения;
Г. като има предвид, че на 8 март 2015 г. бившият президент на САЩ Барак Обама подписа Изпълнителна заповед 13692, съгласно която Боливарската република Венесуела се счита за „необичайна и извънредна заплаха за националната сигурност и външната политика на Съединените щати“; като има предвид, че изпълнителната заповед дава възможност на САЩ да използват за преодоляване на заплахата национални ресурси за извънредни ситуации, като прилагането на санкции срещу съответната държава;
Д. като има предвид, че президентът на САЩ Доналд Тръмп поддържа същата стратегия като своя предшественик, което може да се види ясно в различните издадени от него изпълнителни заповеди, а именно тези от 24 август 2017 г., 19 март 2018 г. и 21 май 2018 г.;
Е. като има предвид, че посочените изпълнителни заповеди наложиха допълнителни санкции на Венецуела и забраняват определени допълнителни операции по отношение на Венецуела — всичко това, за да се отговори на така наречената „национална извънредна ситуация“, обявена с Изпълнителна заповед 13692 от 8 март 2015 г.;
Ж. като има предвид, че изявленията от 6 април 2017 г. и 15 февруари 2018 г. на адмирал Kърт Тид, ръководител на южното командване на САЩ, вещаят агресия срещу Венесуела по силата на доктрината за регионалната колективна сигурност; като има предвид, че подобни изявления имат за цел създаването на несигурност и нестабилност в страната и са част от стратегията за намеса срещу прогресивните правителства в региона;
З. като има предвид, че един от компонентните на продължаващата дестабилизация на Венецуела беше и все още е продължилото над 12 години финансиране в размер на милиони долари на антиправителствени организации и политически партии от страна на агенции на САЩ като Агенцията на САЩ за международно развитие (USAID) и Националния фонд за демокрация; като има предвид, че бившият президент на САЩ Обама разреши специален фонд в размер на 5,5 милиона щатски долара, който да финансира антиправителствени групи във Венецуела чрез Държавния департамент;
Й. като има предвид, че Организацията на американските държави (ОАД), и по-специално нейният генерален секретар, продължават да съсредоточават своите политически действия върху намесата във вътрешното положение във Венесуела и да легитимират по всякакъв начин задействането на Демократичната харта, което открива възможността за външна намеса в страната;
К. като има предвид, че XLVIII-то Общо събрание на ОАД беше белязано от заплахата членството на Венецуела в организацията да бъде суспендирано, както беше поискано от заместник-председателя на САЩ, Майк Пенс, в навечерието на събитието; като има предвид, че в крайна сметка единственото, което САЩ успяха да постигнат беше резолюция, подкрепена от 19 от 24-те държави, необходими за суспендирането на Венецуела от ОАД, като поименното гласуване на резолюцията беше допълнено от 11 гласа „въздържал се“ и 4 гласа „против“;
Л. като има предвид, че Венесуела реши да напусне ОАД; като има предвид, че остават 11 месеца до официалното оттегляне на Венецуела от ОАД; като има предвид, че намерението на САЩ е Венесуела да бъде суспендирана, така че те да продължат ескалацията на едностранните си мерки срещу Венецуела извън рамките на международното право, докато съюзниците на САЩ затегнат обсадата си срещу страната;
М. като има предвид, че на Венесуела беше попречено неправомерно да поеме временното председателството на Меркосур с цел нейното изолиране и изключване от тази организация; като има предвид, че понастоящем се водят преговори между ЕС и Меркосур за сключването на споразумение за свободна търговия;
Н. като има предвид, че тази стратегия за дестабилизация, изолация и натиск срещу Венесуела се следва от някои правителства в региона — т.нар. „група от Лима“ — в грубо нарушение на международното право;
О. като има предвид, че ЕС направи няколко изявления и изрази различни позиции в съответствие с позициите, защитавани от малцинствени сектори на венесуелската опозиция, с ясното намерение да се намеси и да влияе на вътрешната ситуация във Венесуела;
П. като има предвид, че на 13 ноември 2017 г. Съветът по външни работи прие заключения относно Венецуела и одобри целеви санкции; като има предвид, че на 22 януари 2018 г. Съветът на Европейския съюз реши да предприеме ограничителни мерки срещу седем лица, заемащи публични длъжности; като има предвид, че на 28 май 2018 г. Съветът по външни работи постигна съгласие в своите заключения да действа бързо с цел налагане на допълнителни целенасочени и обратими ограничителни мерки срещу Венесуела; като има предвид, че на 25 юни 2018 г. Съветът по външни работи постигна съгласие в своите заключения за нови допълнителни санкции срещу Венесуела, като прие ограничителни мерки спрямо други 11 лица, заемащи публични длъжности;
Р. като има предвид, че основните международни медийни корпорации представят едностранно положението във Венецуела; като има предвид, че информацията се манипулира, а слуховете и фалшивите новини за Венесуела се разпространяват само, за да бъде оправдана намесата в страната;
С. като има предвид, че 20 години във Венесуела са проведени 24 избори;
Т. като има предвид, че след последните избори за Националното събрание някои сектори на опозицията изиграха определена роля за дестабилизиране на страната, използвайки законодателната власт за тази цел;
У. като има предвид, че някои сектори на опозицията решиха да не участват в изборите за Учредително национално събрание на Венесуела и в президентските избори;
Ф. като има предвид, че президентските избори във Венесуела бяха проведени на 20 май 2018 г. и в тях гласуваха повече от 8 милиона венесуелски граждани; като има предвид, че на изборите присъстваха повече от 200 международни наблюдатели; като има предвид, че в изборния процес участваха различни кандидати на опозицията; като има предвид, че Николас Мадуро беше преизбран за президент;
Х. като има предвид, че САЩ, ЕС и някои правителства от региона оспориха изборния процес преди президентските избори и все още отказват да признаят резултата;
Ц. като има предвид, че правителството на Венецуела и нейният президент призоваха неколкократно всички сектори на опозицията да участват в диалог и продължават да правят това с оглед на изграждането на мир в страната;
Ч. като има предвид, че някои сектори на опозицията, подкрепяни от външни сили, като САЩ, ЕС, ОАД, Г-7 и групата от Лима, продължават да подклаждат дестабилизацията в страната;
Щ. като има предвид, че САЩ, ЕС, ОАД и групата от Лима са отговорни за икономическата обсада срещу Венецуела, която има драматични последици за венесуелския народ;
АА. като има предвид, че така наречената „хуманитарна помощ“, защитавана от САЩ, ЕС, ОАД и групата от Лима, е претекст и извинение за легитимирането на външна намеса в страната;
1. категорично осъжда постоянната външна намеса и политическата, икономическа и социална дестабилизация, насочени срещу Боливарската република Венесуела;
2. осъжда като неуместно „инструментализирането“ на правата на човека за политически цели от страна на ЕС, по-специално в случая на Венесуела;
3. подчертава, че продължаващата стратегия за вмешателство, насочена срещу суверенитета на Боливарската република Венесуела е далеч от създаването на пространство за диалог и мир;
4. потвърждава отново правото на народа на Венесуела да решава своето бъдеще, в условия на суверенитет и мир и без каквато и да било външна намеса или натиск;
5. изтъква отново необходимостта от спазване на принципа на ненамеса във вътрешните работи на държавите в съответствие с международното право;
6. осъжда твърденията за „хуманитарна криза“ във Венесуела, които се правят с намерението да се засили външната намеса и защитават кампанията за намеса в страната;
7. изразява дълбокото си съжаление по повод на решението на Председателския съвет от 7 юни 2018 г. да изпрати ad hoc делегация, която да посети градовете Кукута (Колумбия) и Боа Вища (Бразилия);
8. изразява дълбоко съжаление по повод всяка външна намеса от страна на ОАД, ЕС, САЩ или на която и да е друга държава във вътрешните работи на трети държави; припомня, че всички народи имат право да се самоопределят, да изберат свободно политическия си статус и да преследват свободно своето икономическо, социално и културно развитие, и призовава за зачитането на това право;
9. осъжда недемократичните и бунтовнически цели на кампанията за дестабилизиране; подчертава империалистическия интерес на САЩ да си осигурят достъп до запасите от нефт на Венецуела и политическата им цел за подронване на страните от Боливарския съюз за народите на нашата Америка (ALBA);
10. осъжда решението на САЩ и ЕС да продължат санкциите срещу Венесуела; изисква незабавното вдигане на тези санкции;
11. категорично отхвърля всеки опит от страна на ЕС да наложи допълнителни санкции и други мерки срещу Венесуела и нейния народ;
12. подчертава, че диалогът с трети държави не следва при никакви обстоятелства да довежда до налагане на ограничения върху правото на самоопределение на народите;
13. критикува неотдавнашните събития в ОАД, които показват продължаващата липса на демокрация на тази организация и нейната вмешателска роля, която винаги е срещу суверенната воля на народите от Латинска Америка;
14. осъжда ролята, която играят повечето международни медии за разпространяването на слухове и използването на фалшива информация с цел подкопаване на легитимността на правителството на Венесуела и създаване на атмосфера на насилие; припомня, че свободата на информацията е основно право на човека и призовава международните медии да действат отговорно, като отразяват събитията по честен, точен и балансиран начин – нещо, което в момента не е така;
15. признава, че Венесуела е изправена пред сериозна икономическа криза; признава обаче, че настоящата икономическа криза е резултат главно от външна намеса, както от санкциите, наложени на страната и спада в цената на петрола, така и от режисирана стратегия за вътрешна икономическа дестабилизация, ръководена от някои среди на опозицията и основни икономически участници в страната, които контролират производството и разпространението на стоки, и по-специално в областта на храните и лекарствата; припомня, че посочената вътрешна стратегия доведе до недостиг на стоки, който се задълбочи поради координираните групови действия на т.нар. „bachaqueros“, които имат за цел изчерпване на запасите в складове, в момента на повторното им зареждане, така че да се повишат цените на стоките, продажбата им на черния пазар или разпространението им за целите на фалшифицирането – положение, което допринесе за високото равнище на инфлацията в страната; припомня, че тези стратегии се провежда успоредно със системното премахване от пазара на банкнотата от 100 боливара — най-голямата в страната — докато в държави като Колумбия или Парагвай се намират буквално тонове от тези банкноти; припомня, че въпреки тези сериозни последици за икономиката, Венецуела спазва международните си ангажименти по отношение на външния дълг и продължава да предоставя значителни бюджетни средства за социално развитие в размер на над 70% от годишния си бюджет;
16. отбелязва зачитането на Конституцията, демонстрирано от институциите на Венецуела, в сравнение с постоянното незачитане и конфронтационно отношение на Националното събрание и някои сектори на опозицията;
17. подкрепя принципите, съдържащи се в прокламацията на Латинска Америка и Карибския басейн като зона на мир, и настоятелно призовава цялата международна общност изцяло да зачита посочената прокламация в отношенията си с държавите от CELAC, включително чрез ангажимент за въздържане от пряка или косвена намеса във вътрешните работи на всяка друга държава и за спазване на принципите на държавния суверенитет, равните права и самоопределението на народите;
18. приветства прилагането на политики на социално приобщаване във Венецуела, базирани върху социална отговорност и правосъдие, равенство, солидарност и права на човека, което помогна за намаляване на неравенството в страната, по-конкретно по отношение на мерките за социално развитие и значителния напредък, постигнат в намаляването на бедността или в областта на образованието, в това число изкореняването на неграмотността през 2005 г. и увеличаването на броя на студентите във висшите учебни заведения;
19. припомня значимата роля на Венецуела в създаването и укрепването на процес на сътрудничество и интеграция за благото на народите на Латинска Америка; подчертава значителния напредък, постигнат в регионалната интеграция и сътрудничество в подкрепа на народите от Латинска Америка; приветства значителните постижения на Боливарския съюз за народите на нашата Америка (ALBA) в областта на здравеопазването, образованието, културата и взаимноизгодното сътрудничество;
20. потвърждава, че държавите – членки на ALBA осъзнават сериозните усилия, полагани от правителството на Венесуела за насърчаване и защита на правата на човека, справедливостта и мира, за да се предотвратят плановете за международна намеса срещу Венесуела, които застрашават стабилността не само на тази приятелска държава, но също и стабилността на региона;
21. приветства проведените неотдавна във Венесуела президентски избори и признава резултатите от тях;
22. осъжда всички действия, имащи за цел да поставят под въпрос неоспоримата легитимност на изборите във Венесуела, и призовава държавите — членки на ЕС, да заемат отговорна позиция в съответствие с принципите на ненамеса, като демонстрират зачитане на независимостта и суверенитета на Боливарската република Венецуела и на волята на нейния народ, изразена в изборните резултати;
23. подкрепя инициативите за диалог, насърчавани от президента Николас Мадуро и неговото правителство, подкрепени от различни международни организации и заинтересовани страни, както и факта, че приоритетите на този диалог са благополучието на всички граждани и институционалните връзки, мирът, правосъдието, истината, укрепването на икономиката, защитата на върховенството на закона, демокрацията и зачитането на националния суверенитет;
24. потвърждава отново своята солидарност с венесуелския народ и борбата му в защита на боливарския процес и социалните достижения, постигнати през последните години;
25. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителството на Боливарска република Венесуела, парламента на Меркосур, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея и латиноамериканските регионални организации, включително UNASUR, ALBA и CELAC.