Процедура : 2018/2763(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0443/2018

Внесени текстове :

B8-0443/2018

Разисквания :

Гласувания :

Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2018)0382

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 643kWORD 61k
1.10.2018
PE624.121v01-00
 
B8-0443/2018

внесено вследствие на въпроси с искане за устен отговор B8-0402/2018, B8-0403/2018 и B8-0404/2018

съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността


относно приноса на ЕС към обвързващ инструмент на ООН за транснационалните корпорации и други стопански предприятия с транснационални характеристики във връзка с правата на човека  (2018/2763(RSP))


Линда Макаван от името на комисията по развитие

Резолюция на Европейския парламент относно приноса на ЕС към обвързващ инструмент на ООН за транснационалните корпорации и други стопански предприятия с транснационални характеристики във връзка с правата на човека  (2018/2763(RSP))  
B8-0443/2018

Европейският парламент,

–  като взе предвид членове 2, 3, 21 и 23 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно прилагането на препоръките на Парламента от 2010 г. относно социалните и екологичните стандарти, правата на човека и корпоративната отговорност(1),

–  като взе предвид своята резолюция от 30 май 2018 г. относно Годишния доклад относно изпълнението на общата търговска политика(2),

–  като взе предвид членове 207 и 208 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

–  като взе предвид Стратегическата рамка на ЕС относно правата на човека и демокрацията, приета от Съвета по външни работи на 25 юни 2012 г., и Плана за действие относно правата на човека и демокрацията (2015 – 2019 г.), приет от Съвета на 20 юли 2015 г.,

–  като взе предвид Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека („ръководните принципи на ООН“), приети от Съвета по правата на човека на ООН в неговата резолюция 17/4 от 16 юни 2011 г.,

–  като взе предвид стратегията на Комисията „Търговията – за всички“,

–  като взе предвид секторните насоки на Комисията относно прилагането на ръководните принципи на ООН(3),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 14 юли 2015 г. относно прилагането на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека – актуално състояние (SWD(2015)0144),

–  като взе предвид становището на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) относно подобряването на достъпа до правни средства за защита в областта на бизнеса и правата на човека на равнище ЕС(4),

–  като взе предвид резолюция 26/9 на Съвета на ООН по правата на човека от 26 юни 2014 г., с която организацията реши да създаде отворена междуправителствена работна група относно транснационалните корпорации и други стопански предприятия по отношение на правата на човека, чийто мандат е да изготви международен правно обвързващ инструмент за регулиране, в рамките на международното право за защита на правата на човека, на дейностите на транснационални корпорации и други стопански предприятия,

–  като взе предвид Общ коментар № 24 (2017) на Комитета на ООН за икономически, социални и културни права относно задълженията на държавата съгласно Международния пакт за икономически, социални и културни права в контекста на стопанските дейности (E/C.12/GC/24),

–  като взе предвид принципите от Маастрихт относно извънтериториалните задължения на държавите в областта на икономическите, социалните и културните права(5),

–  като взе предвид Глобалния договор на ООН(6),

–  като взе предвид Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия,

–  като взе предвид тристранната декларация на МОТ относно принципите за многонационалните предприятия и социалната политика, преразгледана през 2017 г.,

–  като взе предвид Насоките на ОИСР за надлежната проверка за текстилния и обувния сектор,

–  като взе предвид документа „Права на детето и бизнес принципи“, изготвен от УНИЦЕФ,

–  като взе предвид заключенията на Съвета относно бизнеса и правата на човека, приети на 20 юни 2016 г.,

–  като взе предвид стандарта ISO 26000 „Указания за социална отговорност”,

–  като взе предвид Насоките на ОИСР за надлежна проверка за отговорно бизнес поведение,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела(7),

–  като взе предвид Директива 2014/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2014 г. за изменение на Директива 2013/34/EС по отношение на оповестяването на нефинансова информация и на информация за многообразието от страна на някои големи предприятия и групи(8),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/821 на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2017 г. за определяне на задължения за надлежна проверка на веригата на доставки за вносителите от Съюза на калай, тантал и волфрам, на рудите на тези метали и на злато с произход от засегнати от конфликти и високорискови зони(9),

–  като взе предвид препоръката на Съвета на Европа до държавите членки на организацията относно бизнеса и правата на човека, приети на 2 март 2016 г.,

–  като взе предвид своята резолюция от 13 март 2018 г. относно равенството между половете в търговските споразумения на ЕС(10),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 декември 2017 г. относно Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията в света през 2016 г. и политиката на Европейския съюз в тази област(11),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2017 г. относно стратегията ЕС – Африка: стимул за развитието(12),

–  като взе предвид своята резолюция от 27 април 2017 г. относно водеща инициатива на ЕС за сектора за производство на облекла(13),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 февруари 2017 г. относно преразглеждането на Европейския консенсус за развитие(14),

–  като взе предвид своя доклад относно въздействието на международната търговия и търговските политики на ЕС върху световните вериги за създаване на стойност(15),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) № 995/2010 на Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 г. за определяне на задълженията на операторите, които пускат на пазара дървен материал и изделия от дървен материал(16),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2010 г. относно корпоративната социална отговорност в международните търговски споразумения(17),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2016 г. относно Годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област (2015 г.)(18),

–  като взе предвид своята резолюция от 22 ноември 2016 г. относно увеличаване на ефективността на сътрудничеството за развитие(19),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2016 г. относно корпоративната отговорност при сериозни нарушения на правата на човека в трети държави(20),

–  като взе предвид своята резолюция от 5 юли 2016 г. относно борбата с трафика на хора във външните отношения на ЕС(21),

–  като взе предвид своята резолюция от 14 април 2016 г. относно частния сектор и развитието(22),

–  като взе предвид своята резолюция от 17 декември 2015 г. относно годишния доклад за 2014 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз в тази област(23),

–  като взе предвид проучването, поръчано от подкомисията на Парламента по правата на човека, относно прилагането на ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека(24),

–  като взе предвид въпросите към заместник-председателя на Комисията / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Комисията и Съвета относно приноса на ЕС към обвързващ инструмент на ООН за транснационалните корпорации и други стопански предприятия с транснационални характеристики във връзка с правата на човека (O-000074/2018 – B8‑0402/2018, O-000075/2018 – B8-0403/2018 и O-000078/2018 – B8-0404/2018),

–  като взе предвид предложението за резолюция на комисията по развитие,

–  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че ЕС е основан на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, принципите на правовата държава и на зачитането на правата на човека; като има предвид, че действията на Съюза на международната сцена (включително неговите политики за развитие и търговски политики) трябва да се ръководят от тези принципи и да бъдат в съответствие с принципа на съгласуваност на политиките за развитие (СПР), предвиден в член 208 от Договора от Лисабон; като има предвид, че съгласно член 208 от ДФЕС принципът на СПР трябва да бъде съблюдаван във всички външни дейности на ЕС;

Б.  като има предвид, че Европейският съюз е както нормативна сила, така и икономическа сила; като има предвид, че като такъв той трябва да заеме място като лидер в разпространението на най-добри практики и разработването на световни стандарти;

В.  като има предвид, че изпълнението на Програмата до 2030 г. предполага икономическото развитие да върви ръка за ръка със социална справедливост, добро управление, зачитане на правата на човека, включително на социалните права и правото на човешко достойнство и свобода за всички, както и с високи трудови и екологични стандарти; като има предвид, че устойчивото развитие, търговията и правата на човека могат да се допълват и подсилват взаимно;

Г.  като има предвид, че задълженията по отношение на правата на човека се носят основно от държавите; като има предвид, че въпреки че държавите сами по себе си не носят отговорност за нарушения на правата на човека, извършени от частни субекти, те могат да са в нарушение на задълженията си по международното право в областта на правата на човека, когато такива нарушения могат да им бъдат вменени или когато те не осъществяват подходяща надлежна проверка с цел предотвратяване, разследване и санкциониране на злоупотребите, извършени от частни субекти, и с цел предоставянето на обезщетение в тази връзка; като има предвид, че като цяло държавите имат право сами да определят какви мерки да предприемат, като използват политиките, законодателството, подзаконовите актове и решенията на съдебните органи;

Д.  като има предвид, че надлежната проверка е концепция, посочена в Насоките на ОИСР за многонационалните предприятия(25);

Е.  като имат предвид, че държавите следва да изпълняват задълженията си по отношение на правата на човека в рамките на своята територия и/или юрисдикция; като има предвид, че държавите следва по ясен начин да създадат очакването, че задължението за защита предполага регулиране с цел да се гарантира, че всички стопански предприятия, установени на тяхна територия и/или под тяхна юрисдикция, зачитат правата на човека по време на операциите си, включително чрез своите дъщерни дружества, контролирани дружества и други предприятия в тяхната верига на доставки в целия свят;

Ж.  като има предвид, че Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека („ръководните принципи на ООН“), подкрепени с консенсус от Съвета по правата на човека, остават авторитетната рамка за предотвратяване и преодоляване на риска от отрицателни въздействия върху правата на човека, свързани със стопанска дейност, и като има предвид, че проучване от 2017 г., поръчано от подкомисията на Парламента по правата на човека и озаглавено „Прилагане на Ръководните принципи на ООН за бизнеса и правата на човека“ ясно посочва, че държавите – членки на ЕС са най-напредналите в световен мащаб в прилагането на посочените принципи, като те са приели или са на път да приемат най-голям брой национални планове за действие;

З.  като има предвид, че Ръководните принципи на ООН се прилагат спрямо всички държави и спрямо всички стопански предприятия, както транснационални, така и други, независимо от техния размер, сектор, местоположение, собственост и структура, и се основават на трите стълба от рамката на ООН „закрила – зачитане – правни средства за защита“, а именно: 1) задължението на държавата да осигури закрила срещу злоупотреби с правата на човека от страна на трети лица, включително стопански субекти; 2) корпоративната отговорност за зачитане на правата на човека; и 3) разширен достъп за жертвите до ефективни правни средства за защита, както съдебни, така и извънсъдебни; подчертава, че макар Ръководните принципи на ООН да не са правно задължителни, те се ползват с широко признание и подкрепа, и служат за основа на засягащи бизнеса и правата на човека политически решения в международен план, както и за признание на следното: съществуващите задължения на държавите за зачитане, защита и прилагане на правата на човека и основните свободи; ролята на стопанските предприятия като специализирани обществени органи, извършващи специализирани функции, от които се изисква да спазват всички приложими закони и да зачитат правата на човека; и необходимостта правата и задълженията да се придружават от подходящи и ефективни средства за защита, в случай на нарушение; като има предвид, че наличните данни сочат, че там, където се прилагат Ръководните принципи на ООН, е спаднал броят на случаите на свързано с предприятията увреждане на правата на човека;

И.  като има предвид, че Глобалният договор на ООН призовава корпорациите да възприемат, подкрепят и прилагат в своята област на влияние набор от основни ценности в областта на правата на човека, трудовите стандарти, околната среда и борбата срещу корупцията, като поемат ангажимент за спазване на посочените ценности и ги интегрират в своята стопанска дейност на доброволна основа;

Й.  като има предвид, че корпорациите са един от основните участници в икономическата глобализация, финансовите услуги и международната търговия, и че от тях се изисква да спазват всички приложими закони и действащи международни договори и да зачитат правата на човека; като има предвид, че посочените стопански предприятия, както и националните корпорации могат понякога да предизвикват нарушения на или злоупотреби с правата на човека или да допринасят за тях и да засягат правата на уязвими групи, като малцинствата, коренното население, жените и децата, или да допринасят за възникването на екологични проблеми; като има предвид, че те могат също така да играят важна роля при предлагането на положителни стимули за насърчаване на правата на човека, демокрацията, екологичните стандарти и корпоративната социална отговорност;

К.  като има предвид, че съществува асиметрия между правата и задълженията на транснационалните корпорации, особено в договорите за защита на инвестициите, по силата на които на инвеститорите се предоставят широки права, като „справедливо и равно третиране“, които не се придружават непременно от обвързващи и подлежащи на изпълнение задължения за спазване на правата на човека и трудовото право, и на разпоредбите за опазване на околната среда в рамките на цялата верига на доставки;

Л.  като има предвид, че се признава, че в дългосрочен план европейските предприятия, които извършват дейност в световен мащаб и служат за пример със своята недискриминационна корпоративна култура, оказват положително въздействие върху правата на човека;

М.  като има предвид, че по отношение на вътрешната/външната съгласуваност на своите политики ЕС играе водеща роля при договарянето и прилагането на редица инициативи в областта на глобалната отговорност, които вървят ръка за ръка с насърчаването и зачитането на международните стандарти относно бизнеса и правата на човека; като има предвид, че ЕС и неговите държави членки са се ангажирали също така да прилагат редица инструменти, по-конкретно Ръководните принципи на ООН от 2011 г. и препоръката на Съвета на Европа относно бизнеса и правата на човека от 2016 г.;

Н.  като има предвид, че през последните години ЕС и неговите държави членки започнаха да приемат законодателни актове за засилване на корпоративната отчетност и включване в законодателството на елементи на надлежна проверка на спазването на правата на човека; като има предвид, че тези мерки сега спомагат за установяването на световни стандарти, но че все още могат да бъдат доразвити, като примери за това са Регламентът на ЕС за полезните изкопаеми от засегнати от конфликти зони и Директивата на ЕС относно оповестяването на нефинансова информация, както и Регламентът относно дървения материал; като има предвид, че Комисията обаче не е склонна да предложи допълнителни законодателни актове за други сектори, като например производството на облекло, въпреки многократните призиви от страна на Парламента; като има предвид, че множеството национални законодателни инициативи могат да доведат до неефективни и нелоялни условия на конкуренция в рамките на ЕС; като има предвид, че обвързващ договор на ООН би могъл да бъде съществена стъпка напред в това отношение;

О.  като има предвид, че жертвите на нарушения на правата на човека, в които участват предприятия от ЕС, могат да поискат обезщетение за вреди пред националните съдилища в ЕС съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012; като има предвид, че разпоредбите на този регламент изискват по-стабилна международна рамка, за да се подобри тяхната ефикасност по отношение на засегнатите страни, като същевременно се осигурят еднакви условия на конкуренция между предприятията, установени в ЕС, и тези, които не са;

П.  като има предвид, че все още липсва глобален цялостен подход към корпоративната отговорност за нарушенията на правата на човека; като има предвид, че жертвите на нарушения на правата на човека, в които участват транснационални дружества, са изправени пред множество пречки пред достъпа до правни средства за защита, включително правни средства за защита по съдебен ред и гаранции за недопускане на повторни нарушения; като има предвид, че такива пречки пред достъпа до правни средства за защита представляват допълнително сериозно нарушение на правата на човека; като има предвид, че цялостният подход ще осигури правна сигурност както за предприятията, така и за физическите лица в контекста на появата на различни национални инициативи за надлежна проверка;

Р.  като има предвид, че неравенството между половете води до това, че жените често са силно уязвими по отношение на нарушенията на правата на човека и срещат особени трудности, когато търсят достъп до правни средства за защита;

С.  като има предвид, че в становището на Агенцията за основните права (FRA) от 2017 г. се посочва, че може да се направи повече, за да се гарантира ефективен съдебен и извънсъдебен достъп до правни средства за защита срещу свързани с дейността на предприятия нарушения на правата на човека в рамките на ЕС или извън него, включително чрез предоставяне на повече съдействие на жертвите при достъпа до съдилища и възможността за подаване на колективни искове, като се улесни тежестта на доказване и се създадат стимули за задълженията на предприятията за надлежна проверка, включително задълженията на предприятията майки във връзка с ефективното предотвратяване и отстраняване на неблагоприятните последици за правата на човека в дъщерни предприятия или вериги за доставки;

Т.  като има предвид, че Хартата на основните права на ЕС налага на държавите задължения, както национални, така и извънтериториални, да предоставят достъп до правни средства за защита по съдебен ред на жертвите на нарушения на правата на човека;

У.  като има предвид, че понастоящем в ООН се водят преговори относно система за корпоративна отговорност за злоупотреби с правата на човека в рамките на създадената от Общото събрание на ООН през 2014 г. отворена междуправителствена работна група относно транснационалните корпорации и други стопански предприятия по отношение на правата на човека (OEIGWG) на Съвета на ООН по правата на човека; като има предвид, че както ЕС, така и неговите държави членки играят роля в OEIDWG, но че Комисията няма мандат от Съвета да води преговори от името на ЕС относно участието на ЕС в OEIDWG;

1.  отбелязва, че глобализацията и увеличаващата се интернационализация на стопанските дейности и на веригите за доставки ще повишат значението на ролята, която корпорациите играят в осигуряването на зачитането на правата на човека, и вече са създали ситуация, при която международните норми, правила и сътрудничество са от изключително значение за избягване на нарушенията на правата на човека в трети държави;

2.  счита, че транснационалните корпорации не следва да финансират или участват в дейности, търговски или нетърговски, които могат да подхранват радикализъм или екстремизъм, по-специално когато това води до манипулиране на религиозни убеждения, и не следва да оказват пряка или непряка подкрепа за групи, които насърчават, проповядват или оправдават насилие;

3.  изразява твърдото си убеждение, че частният сектор е важен партньор в постигането на целите за устойчиво развитие (ЦУР) и мобилизирането на допълнителни ресурси за развитие; подчертава, че предвид все по-голямата роля, която играят в сътрудничеството за развитие, участниците от частния сектор трябва да осигуряват съответствие с принципите за ефективност на развитието и да спазват принципите на корпоративната отчетност по време на целия жизнен цикъл на проектите;

4.  припомня, че надлежната проверка е ключов елемент от втория стълб на Ръководните принципи на ООН във връзка с корпоративната отговорност и зачитането на правата на човека; подчертава, че ефективните практики за надлежна проверка могат също така да спомогнат за подобряване на достъпа до правни средства за защита; насърчава ЕС и неговите държави членки да продължат процеса на приемане на съгласувана рамка за установяване на задължителни изисквания за надлежна проверка на спазването на правата на човека за предприятията;

5.  припомня, че процесът на разработване на национален план за действие, ако е добре планиран и адаптиран към местните условия, може да допринесе не само за гарантиране на ефективно прилагане на Ръководните принципи на ООН, но също и за укрепване на националните механизми за защита на правата на човека;

6.  отново отправя призив при диалозите с трети държави относно правата на човека представителите на ЕС неотменно да се позовават на Ръководните принципи на ООН и на другите международни стандарти в областта на корпоративната отговорност;

7.  категорично подкрепя цялостното изпълнение, в рамките на ЕС и извън него, на Ръководните принципи на ООН, единодушно одобрени от Съвета през юни 2011 г., и призовава ЕС и държавите членки да разработят и приемат амбициозни оперативни планове за действие, както на равнище ЕС, така и на национално равнище, в които да се определят ясни очаквания за правителствата и за всички видове предприятия за бързо, ефективно и цялостно прилагане на тези принципи; счита, че националните планове за действие следва да включват показатели за измерване на постиженията; подчертава също така, че ЕС следва да гарантира независим и редовен партньорски преглед на националните планове за действие на държавите членки и постигнатия напредък, по-специално за да се улесни достъпът до правни средства за защита; припомня, че Ръководните принципи на ООН могат да бъдат допълнени с паралелни обвързващи инициативи за преодоляване на недостатъците им;

8.  счита, че е жалко, че все още липсва глобален подход по отношение на това как транснационалните корпорации спазват правото в областта на правата на човека и осигуряват други механизми за правна защита; тази липса може да допринесе за безнаказаността на транснационалните корпорации в случаите на нарушения на правата на човека и по този начин да бъде в ущърб на правата и достойнството на хората; изразява съжаление за това, че Ръководните принципи на ООН не са включени в подлежащи на изпълнение инструменти; припомня, че недоброто прилагане на Ръководните принципи на ООН, както и на други международно признати стандарти, до голяма степен се дължи на техния необвързващ характер;

9.  отбелязва със загриженост, че все още съществуват много пречки по отношение на достъпа до правни средства за защита по съдебен ред, особено в случая на транснационалните корпорации, например поради трудностите, с които се сблъскват жертвите при определянето на компетентния съд, липсата на кодификация на някои нарушения на правата на човека в наказателните кодекси или корупцията, която може да застрашава съдебните производства в развиващите се страни; припомня, че подходящите извънсъдебни правни средства за защита също са от решаващо значение, но че те често липсват; призовава националните правителства да увеличат усилията си, за да гарантират чрез съдебни, административни, законодателни или други подходящи средства, че в случай че на тяхна територия и/или в тяхна юрисдикция се извършат нарушения на правата на човека, засегнатите лица имат достъп до ефективни правни средства за защита;

10.  потвърждава спешната необходимост от ефективни и съгласувани действия на всички равнища, включително на национално, европейско и международно равнище, за да се отговори ефективно на нарушенията на правата на човека от транснационални корпорации, да се осигури достъп до правни средства за защита, да се разрешат правните проблеми, произтичащи от транснационалния характер на дейността на стопанските предприятия и транснационалните корпорации, все по-сложния характер на глобалните вериги за създаване на стойност и извънтериториалното измерение на транснационалните компании, както и свързаната с това несигурност по отношение на отговорността за нарушенията на правата на човека; потвърждава необходимостта от цялостно изпълнение на извънтериториалните задължения на държавите, в съответствие с принципите от Маастрихт и въз основа на различни инструменти на Съвета на Европа, по-специално Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ); в по-широк план настоятелно призовава ЕС да предприеме инициативи за подобряване на достъпа до правни средства за защита в извънтериториални случаи в съответствие с препоръките, съдържащи се в становището на Агенцията за основните права от 2017 г.;

11.  потвърждава върховенството на правата на човека в международното право в съответствие с член 103 от Устава на Организацията на обединените нации, както и необходимостта то да се консолидира чрез ясна система, чрез която задълженията във връзка с правата на човека ефективно получават предимство пред други видове противоречащи задължения и са предвидени подходящи механизми за прилагане на законодателството в областта на правата на човека, наблюдение и правни средства за защита, съчетани с подходящи санкции и компенсация в случай на нарушения; настоява, че това е от съществено значение, за да се преодолеят неравновесията в резултат на глобализацията и да се поставят на първо място правата на хората и планетата; подчертава, че координацията и обменът на информация и добри практики ще допринесат положително за инициативите, предприети от предприятията, които са решили да спазват правата на човека и социалните и екологичните стандарти;

12.  подчертава, че корпоративната социална отговорност на доброволен принцип води до риск от създаване на нелоялна конкуренция за онези, които са избрали да се съобразят с международните стандарти; подчертава, че това не е достатъчно, за да се гарантира, във връзка с изпълнението на задължението за полагане на грижа, пълно съответствие с международните стандарти и задължения;

13.  горещо приветства във връзка с това работата, започната в Организацията на обединените нации чрез OEIGWG за създаване на обвързващ инструмент на ООН за транснационалните корпорации и други стопански предприятия по отношение на правата на човека, и счита, че това представлява необходима крачка напред в насърчаването и защитата на правата на човека;

14.  подчертава, че обвързващият договор следва да се основава на рамката на Ръководните принципи на ООН и да обхваща: определянето на задълженията за извършване на надлежна проверка на дейността на транснационалнитe корпорации и на други стопански предприятия, включително по отношение на техните дъщерни дружества, признаването на извънтериториалните задължения на държавите по отношение на правата на човека, признаването на корпоративната наказателна отговорност, механизмите за координация и сътрудничество между държавите относно разследването, наказателното преследване и ефективното прилагане на законодателството при случаите от трансграничен характер, както и създаването на международни съдебни и извънсъдебни механизми за надзор и правоприлагане; счита, че новият инструмент следва да налага на държавите задължението да приемат регулаторни мерки, изискващи от предприятията да прилагат политики и процедури за надлежна проверка на спазването на правата на човека, и предлага това задължение да се прилага, като се изисква отчетност от предприятията в рамките на юрисдикцията, в която е причинена вредата, или в рамките на юрисдикцията, в която предприятието майка е учредено или има съществено присъствие;

15.  призовава държавите членки на ООН да защитят преговорите от търговски и други запазени интереси, като следват примера на Световната здравна организация (СЗО) и член 5.3 от Рамковата конвенция на СЗО за контрол на тютюна и включат строги етични правила за предотвратяване на конфликти на интереси и неетично лобиране и изискване за пълна прозрачност по отношение на контактите между представители на промишлеността и страните по преговорите;

16.  припомня, че е необходимо да се възприеме подход, отчитащ аспектите на пола, по време на целия процес, както и да се обърне специално внимание на уязвимите групи като коренното население и децата;

17.  припомня, че в осем различни резолюции Парламентът е изразил категоричната си подкрепа за този многостранен процес в рамките на OEIGWG;

18.  подчертава, че е важно ЕС и неговите държави членки да участват активно в този междуправителствен процес чрез създаването на работна група, включваща всички съответни отдели на Комисията, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), работната група на Съвета „Права на човека“ и съответните комисии на Парламента, въз основа на принципа на съгласуваност на политиките за развитие;

19.  отново отправя призив към ЕС и неговите държави членки за тяхното действително и конструктивно участие в междуправителствения процес с цел изпълнението на мандата на OEIGWG; подчертава първостепенното значение на конструктивния принос на ЕС за постигането на обвързващо споразумение, което ефективно ще разглежда въпроса за корпоративната отговорност за нарушения на правата на човека и свързаните с това предизвикателства;

20.  призовава държавите членки на ООН да гарантират, че преговорите, водещи до сключването на договора, се водят в условия на прозрачност, като се извършват консултации с широк кръг носители на права, потенциално засегнати от договора, включително организации на гражданското общество и платформи за жертвите; призовава ЕС и неговите държави членки да включат в своята преговорна позиция съдържателен подход, отчитащ свързаните с пола аспекти,

21.  призовава ЕС да гарантира, че всяко преразглеждане или бъдещ стратегически документ, свързан със стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, включва ясни цели и измерими показатели за участието на ЕС в преговорите по договора на ООН;

22.  решава да продължи да следи отблизо процеса на преговори в рамките на OEIGWG;

23.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията и на Европейската служба за външна дейност.

(1)

Приети текстове, P8_TA(2016)0298.

(2)

Приети текстове, P8_TA(2018)0230.

(3)

https://ec.europa.eu/anti-trafficking/publications/european-commission-sector-guides-implementing-un-guiding-principles-business-and-hum-0_en

(4)

FRA Opinion - 1/2017 [B-HR].

(5)

http://www.etoconsortium.org/nc/en/main-navigation/library/maastricht-principles/?tx_drblob_pi1%5BdownloadUid%5D=23

(6)

https://www.unglobalcompact.org/

(7)

OВ L 351, 20.12.2012 г., стр. 1.

(8)

ОВ L 330, 15.11.2014 г., стр. 1.

(9)

OВ L 130, 19.5.2017 г., стр. 1.

(10)

Приети текстове, P8_TA(2018)0066.

(11)

Приети текстове, P8_TA(2017)0494.

(12)

Приети текстове, P8_TA(2017)0448.

(13)

Приети текстове, P8_TA(2017)0196.

(14)

Приети текстове, P8_TA(2017)0026.

(15)

Приети текстове, P8_TA(2017)0330.

(16)

OВ L 295, 12.11.2010 г, стр. 23.

(17)

Приети текстове, P7_TA(2010)0446.

(18)

Приети текстове, P8_TA(2016)0502.

(19)

Приети текстове, P8_TA(2016)0437.

(20)

Приети текстове, P8_TA(2016)0405.

(21)

Приети текстове, P8_TA(2016)0300.

(22)

Приети текстове, P8_TA(2016)0137.

(23)

Приети текстове, P8_TA(2015)0470.

(24)

http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2017/578031/EXPO_STU(2017)578031_EN.pdforhttp://www.europarl.europa.eu/thinktank/en/document.html?reference=EXPO_STU%282017%29578031

(25)

http://www.oecd.org/corporate/mne/48004323.pdf

Последно осъвременяване: 3 октомври 2018 г.Правна информация