Процедура : 2018/2858(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0484/2018

Внесени текстове :

B8-0484/2018

Разисквания :

Гласувания :

PV 25/10/2018 - 13.13

Приети текстове :

P8_TA(2018)0429

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 555kWORD 58k
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0484/2018
17.10.2018
PE624.175v01-00
 
B8-0484/2018

внесено вследствие на въпрос с искане за устен отговор B8‑0410/2018

съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността


относно хуманното отношение към животните, употребата на антимикробни средства и въздействието върху околната среда от промишленото отглеждане на бройлери (2018/2858(RSP))


Аня Хазекамп, Щефан Ек, Катержина Конечна, Патрик Льо Ярик, Димитриос Пападимулис, Меря Кюльонен, Стелиос Кулоглу, Матиас Гроте, Мария Лидия Сенра Родригес, Палома Лопес Бермехо от името на групата GUE/NGL
Кийт Тейлър, Томас Вайтц, Мария Хойбух, Мартин Хойслинг, Яник Жадо, Марко Афронте, Мишел Ривази, Паскал Дюран, Филип Ламбертс, Карима Дели, Ева Жоли, Линеа Енгстрьом, Якоп Далунде, Маргрете Аукен, Свен Гиголд, Ска Келер, Игор Шолтес, Флорент Марсейеси, Барт Стас, Тили Метц, Бронис Ропе, Ана Миранда, Жорди Соле, Хейди Хаутала, Бодил Валеро, Юлия Реда, Юдит Саргентини, Моли Скот Кейто, Мишел Раймон, Клаус Бухнер, Бас Ейкхаут от името на групата Verts/ALE
Карин Каденбах, Павел Поц, Юте Гутеланд, Мария Нойхл, Мириам Дали, Йепе Кофод, Дейвид Мартин, Джули Уорд, Катлен Ван Бремпт, Милтиадис Киркос от името на групата S&D
Елеонора Еви, Марко Дзуло, Пиерникола Педичини, Роза Д'Амато, Изабела Адинолфи, Лаура Аджеа от името на групата EFDD

Резолюция на Европейския парламент относно хуманното отношение към животните, употребата на антимикробни средства и въздействието върху околната среда от промишленото отглеждане на бройлери (2018/2858(RSP))  
B8‑0484/2018

Европейският парламент,

–  като взе предвид Директива 98/58/ЕО на Съвета от 20 юли 1998 г. относно защитата на животни, отглеждани за селскостопански цели(1),

–  като взе предвид Директива 2007/43/ЕО на Съвета от 28 юни 2007 г. за определяне на минимални правила за защита на пилетата, отглеждани за производство на месо („Директива за бройлерите“)(2),

–  Регламент (ЕО) № 543/2008 на Комисията от 16 юни 2008 г. относно въвеждането на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета по отношение на определени стандарти за предлагането на пазара на месо от домашни птици(3),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 7 април 2016 г. относно въздействието на генетичната селекция върху хуманното отношение към пилета, отглеждани за производство на месо (COM(2016)0182),

–  като взе предвид проучването на Комисията от 21 ноември 2017 г. относно прилагането на Директива 2007/43/ЕО на Съвета и развитието на показателите за хуманно отношение към животните,

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета от 13 април 2018 г. относно прилагането на Директива 2007/43/ЕО и нейното влияние върху хуманното отношение към пилетата, отглеждани за производство на месо, и разработването на показатели за хуманно отношение (COM(2018)0181),

–  като взе предвид Регламент (ЕО) № 1099/2009 от 24 септември 2009 г. относно защитата на животните по време на умъртвяване(4),

–  като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2018 г. относно Европейски план за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност (АМР)(5),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент и до Съвета от 19 декември 2013 г., относно различните методи за зашеметяване на птици (COM(2013)0915),

–  като взе предвид изследването на Комисията от 9 ноември 2017 г. относно изготвянето на най-добри практики във връзка със защитата на животните по време на умъртвяване,

–  като взе предвид проучването на Комисията от 26 януари 2009 г. относно етикетирането във връзка с хуманното отношение към животните и създаването на Европейска мрежа от референтни центрове за закрила и хуманно отношение към животните (част 1: Етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните),

–  като взе предвид доклада на Комисията до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите от 28 октомври 2009 г. относно вариантите за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните и създаването на Европейска мрежа от референтни центрове за защита и хуманно отношение към животните (COM(2009)0584),

–  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 28 октомври 2009 г., озаглавен „Доклад от оценката на въздействието, придружаващ доклада до Европейския парламент, Съвета, Европейския икономически и социален комитет и Комитета на регионите относно вариантите за етикетиране във връзка с хуманното отношение към животните и създаването на Европейска мрежа от референтни центрове за защита и хуманно отношение към животните“ (SEC(2009)1432),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/429 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. за заразните болести по животните и за изменение и отмяна на определени актове в областта на здравеопазването на животните (Законодателство за здравеопазването на животните)(6),

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2017/625 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2017 г. относно официалния контрол и другите официални дейности, извършвани с цел да се гарантира прилагането на законодателството в областта на храните и фуражите, правилата относно здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и продуктите за растителна защита (Регламент относно официалния контрол)(7),

–  като взе предвид специалните издания на Евробарометър 270 и 450 относно нагласите на гражданите на ЕС към хуманното отношение към животните и нагласите на потребителите от ЕС към етикетирането на животински продукти съгласно метода на производство,

–  като взе предвид научните становища и докладите относно последиците за здравето и благосъстоянието от генетичната селекция, развъждането, отглеждането на бройлери и бройлери за разплод, както и показателите за хуманно отношение към животните и устойчивостта на стрес на бройлерите, публикувани от Европейския орган за безопасност на храните (ЕОБХ) в отговор на въпроси EFSA-Q-2012-01002(8), EFSA-Q-2012-00670(9), EFSA-Q-2011-00915(10), EFSA-Q-2009-00798(11), EFSA-Q-2009-00504(12), EFSA-Q-2009-00505(13), EFSA-Q-2009-00796(14), EFSA-Q-2009-00797(15),

–  като взе предвид научните становища и докладите относно рисковете за общественото здраве, свързани с наличието на Campylobacter spp. и Salmonella spp. в продуктите от месо от бройлери, публикувани от ЕОБХ в отговор на въпроси EFSA-Q-2008-293(16), EFSA-Q-2009-00233(17), EFSA-Q-2010-00687(18), EFSA-Q-2008-416A(19), EFSA-Q-2008-416B(20), EFSA-Q-2008-469(21), EFSA-Q-2006-040(22), EFSA-Q-2006-046(23),

–  като взе предвид обобщения доклад на Европейския съюз относно антимикробната резистентност в зоонозните и индикаторните бактерии при хората, животните и храните през 2014 г. и 2016 г., публикуван от ЕОБХ и Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC) в отговор на въпроси EFSA-Q-2015-00088(24), EFSA-Q-2016-00622(25),

–  като взе предвид въпроса към Комисията относно хуманното отношение към животните, употребата на антимикробни средства и въздействието върху околната среда от промишленото отглеждане на бройлери (O-000095/2018 – B8‑2018),

–  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

А.  като има предвид, че всяка година в Европейския съюз се колят приблизително седем милиарда бройлери за хранителни цели(26);

Б.  като има предвид, че преобладаващата част от бройлерите се отглеждат в конвенционални системи за промишлено отглеждане, в които десетки хиляди(27) птици се отглеждат в много ограничено пространство, без достъп до елементи на облагородяване на жизнената среда, открито пространство или естествено осветление и с високи концентрации на вредни газове; като има предвид, че тези условия вредят на здравето на животните и на човека и замърсяват околната среда;

В.  като има предвид, че генетичната селекция на бройлери за бърз растеж беше определена от ЕОБХ като основен фактор за излагане на риск на здравето на тези животни и хуманното отношение към тях и причина за куцота, сърдечно-съдова недостатъчност и висока смъртност;

Г.  като има предвид, че под 5% от всички бройлери в ЕС спадат към породи с по-бавен растеж, които са свързани с по-добро качество на живот и по-добро здраве; като има предвид, че 40% от бройлерите се отглеждат при гъстота от 34 – 39 kg/m2, а 26% – при гъстота до 42 kg/m2, докато съгласно Директива 2007/43/ЕО гъстотата на животните трябва да бъде под 33 kg/m2;

Д.  като има предвид, че показателите за хуманно отношение към животните по време на клане, предвидени в Директивата за бройлерите, често се използват в недостатъчна степен и непоследователно в държавите членки;

Е.  като има предвид, че основаващите се на животни строги мерки за хуманно отношение към животните по отношение на бройлерите, определени от ЕОБХ(28), могат да допринесат за подобряването на хуманното отношение към бройлерите в стопанството, по време на транспортирането и по време на клането,

Ж.  като има предвид, че зашеметяването чрез водна баня с окачване на живи птици и преобръщане на пилетата създава сериозни и предотвратими рискове за хуманното отношение към животните, както и рискове за здравето на работниците; като има предвид, че при разрешените понастоящем електрически параметри значителен брой животни може да бъдат зашеметени неправилно(29);

З.  като има предвид, че пожарите в оборите стават все по-разпространени в Европейския съюз;

И.  като има предвид, че използването на системи за отглеждане и на породи бройлери, които дават възможност за по-високо равнище на хуманно отношение, може да подобри здравето на животните и резултатите от хуманното отношение към тях, допринасяйки по този начин за намаляване на нуждата от антимикробни средства при същевременно запазване на високото качество на продукта;

Й.  като има предвид, че ниското равнище на хуманно отношение, причинено от високата гъстота на животните(30) и топлинния стрес(31), може да предизвика хормонални, физиологични и имунологични дефицити и да направи бройлерите по-податливи на заболявания;

К.  като имат предвид, че връзката между ниското равнище на хуманно отношение към животните, безопасността на храните и последиците за здравето на хората и животните е съществена причина за загрижеността относно хуманното отношение към животните;

Л.  като има предвид, че според докладите на ЕОБХ и ECDC наличието на мултирезистентните зоонозни щамове на Campylobacter spp. и Salmonella spp. в стопанствата за бройлери и в месото от бройлери води до нарастваща заплаха за общественото здраве(32);

М.  като има предвид, че според докладите на ЕОБХ(33) практиката на разреждане, изразяваща се в отстраняване на част от стадото преди края на периода на отглеждане, с цел да се увеличи теглото на останалите пилета, се свързва с 25% по-висок риск от замърсяване на месото от бройлери с Campylobacter spp.;

Н.  като има предвид, че люпилните и родителските стада птици не са включени в Директивата за бройлерите и следователно не се наблюдават по отношение на здравето на животните и хуманното отношение към тях, въпреки че условията в люпилните и на родителските стада птици влияят върху здравето и смъртността в стопанствата за бройлери;

О.  като има предвид, че последното специално проучване на Евробарометър относно хуманното отношение към животните показва, че над 50% от европейските граждани търсят информация относно метода на производство при закупуване на животински продукти и са готови да плащат повече за по-хуманно отношение към животните; като има предвид, че над 80% от европейските граждани желаят хуманното отношение към селскостопанските животни в ЕС да се подобри;

П.  като има предвид, че съгласно доклада на Комисията от 28 октомври 2009 г. (COM(2009)0584) предоставянето на потребителите на повече информация относно начина на отглеждане на селскостопанските животни ще повиши прозрачността и би могло да насърчи по-високо ниво на хуманно отношение към животните в земеделските практики;

Р.  като има предвид, че терминологията за етикетиране на месото от домашни птици, разрешена от настоящите стандарти за търговия с домашни птици, е доброволна и не предлага пълна прозрачност на потребителите относно метода на производство;

С.  като има предвид, че земеделските производители в ЕС, както и НПО, са изразили загриженост във връзка със социалното въздействие и въздействието върху околната среда на вноса на пилешко месо с по-ниски производствени разходи и на пилешко месо с подвеждащо етикетиране, преработено в Европейския съюз, но с произход от трети държави като Украйна;

1.  изразява загриженост относно увеличаването на мултирезистентните зоонозни агенти, обикновено срещани при отглеждането на бройлери, като Campylobacter spp., Salmonella spp. и E. coli(34);

2.  призовава Комисията да разработи политики за насърчаване на използването на алтернативни системи за отглеждане на бройлери, като се обърне специално внимание на онези, които използват традиционни породи и/или породи бройлери, които дават възможност за по-високо равнище на хуманно отношение;

3.  изразява загриженост, че според доклада на Комисията за въздействието на Директивата за бройлерите върху хуманното отношение към животните преобладава висока гъстота на животните, надвишаваща общото правило от 33 kg/m2, и не е установено подобрение по отношение на наблюдаваните параметри, включително на показателите за хуманно отношение, които често се прилагат в недостатъчна степен и непоследователно в държавите членки;

4.  призовава държавите членки да прилагат по-добре и да гарантират изпълнението на съществуващите правила за хуманно отношение към бройлерите;

5.  настоятелно призовава Комисията да разработи строги, валидни показатели за хуманно отношение към бройлерите и към родителските стада, включително указания за най-добрите налични практики за люпилните, въз основа на становищата на ЕОБХ и свързаните с тях научни и технически данни.

6.  призовава Комисията да прекрати постепенно отглеждането на бързоразвиващи се породи пилета със силно ускорен растеж, което застрашава хуманното отношение към бройлерите;

7.  призовава Комисията и държавите членки да проучат възможностите за увеличаване на дела на птиците, отглеждани на открито, с цел на всички животни да се осигури най-малко редовен достъп до дневна светлина и възможност да проявяват характерното за вида поведение;

8.  призовава Комисията и държавите членки да се справят с проблема с пожарите в оборите чрез насърчаване на най-добри практики и чрез въвеждане на изисквания за противопожарна безопасност, които да гарантират, че животните могат да избягат от оборите си в случай на пожар;

9.  призовава Комисията да създаде правила за постепенно преустановяване на окачването на живи птици и преобръщането на бройлерите и на зашеметяването с електричество във водна баня, а вместо това да насърчи възприемането на ефикасни хуманни и санитарни методи за зашеметяване;

10.  призовава ЕОБХ да изготви становище относно разпространението и рисковите фактори на резистентните на антимикробни препарати Salmonella spp. и E. coli със зоонотичен потенциал;

11.  призовава Комисията да изготви пътна карта за алтернативни и малки по мащаб системи за отглеждане на бройлери, които да гарантират по-високо равнище на хуманно отношение и/или да използват традиционни породи бройлери, като обръщат особено внимание на намаляването на разпространението на резистентни на антимикробни вещества зоонозни агенти и на намаляването на използването на антимикробни средства, които са важни за човешкото здраве, в съответствие с Плана за действие „Едно здраве“ срещу антимикробната резистентност и с регламента относно ветеринарномедицинските продукти;

12.  призовава Комисията да преразгледа стандартите за търговия с домашни птици с цел да осигури прозрачност за потребителите, да въведе, в рамките на подходящи срокове, задължително етикетиране на пилешкото месо и на продуктите и заготовките от пилешко месо в съответствие с метода на производство (подобно на системата за етикетиране на яйцата), страната на произход, хуманното отношение към животните, въздействието върху здравето и екологичния отпечатък;

13.  подчертава, че вносът на пилешко месо от държави с по-ниски екологични и социални стандарти и стандарти в областта на безопасността на храните и хуманното отношение към животните се е увеличил; призовава Комисията да гарантира, че внесеното пилешко месо и продукти и заготовки от пилешко месо са произведени в съответствие с действащите в Съюза екологични и социални стандарти и стандарти в областта на безопасността на храните и хуманното отношение към животните;

14.  призовава Комисията да преразгледа Директива 2007/43/ЕО на Съвета в рамките на подходящ срок, да въведе конкретни показатели за хуманно отношение към животните, приложими за люпилните, и за защита на бройлерите за разплод, да определи пълен набор от задължителни и утвърдени показатели за хуманно отношение към животните с цел наблюдение на хуманното отношение към отделните птици в стопанството (включително на родителските стада) и при клане, в съответствие с член 21, параграф 8, буква д) и член 96, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/625, и да приеме подобрени стандарти за опазване на околната среда и за отглеждане (включително използване на породи, които позволяват по-високо равнище на хуманно отношение, по-малка гъстота на отглеждане без дерогации, забрана за разреждане на стадо повече от един път, осигуряване на подходящо облагородяване на жизнената среда, достатъчно естествена светлина и пространство на кацалката, както и по-строги параметри за качеството на въздуха);

15.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

 

(1)

OВ L 221, 8.8.1998 г., стр. 23.

(2)

ОВ L 182, 12.7.2007 г., стр. 19.

(3)

ОВ L 157, 17.6.2008 г., стр. 46.

(4)

ОВ L 303, 18.11.2009 г., стр. 1.

(5)

Приети текстове, P8_TA(2018)0354.

(6)

ОВ L 84, 31.3.2016 г., стр. 1.

(7)

ОВ L 95, 7.4.2017 г., стр. 1.

(8)

EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2013 г.; 11(7):3299.

(9)

EFSA Supporting Publications (Допълнителни публикации на ЕОБХ), 2012:EN-341.

(10)

EFSA Supporting Publications (Допълнителни публикации на ЕОБХ), 2012:EN-295.

(11)

EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2010 г.; 8(7):1670.

(12)

EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2010 г.; 8 (7):1666.

(13)

EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2010 г.; 8(7):1667.

(14)

Технически доклад, представен пред ЕОБХ от Institut National de la Recherche Agronomique, Animal Sciences Group of Wageningen UR и Agence Française de Sécurité Sanitaire des Aliments, „Към изграждане на информационна система относно хуманното отношение към бройлерите: Аспекти на генетичната селекция“, 11 май 2010 г.

(15)

EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2009 г.; 7(12):1439.

(16)

EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2011 г.; 9(7):2106.

(17)

EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2011 г.; 9(4):2105.

(18)

EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2011 г.; 9(2):2017.

(19)

EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2010 г.; 8(03):1503.

(20)

EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2010 г.; 8(8):1522.

(21)

EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2010 г.; 8(1):1437.

(22)

Доклад на работната група за събиране на данни за зоонозите при анализа на първоначалното проучване на разпространението на Salmonella сред птичите стада от бройлери от вида Gallus, част А, The EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), (2007) 98, стр. 1 – 85.

(23)

Доклад, включващ предложение за хармонизирана схема за мониторинг на антимикробната резистентност на Salmonella при кокошките (Gallus gallus), пуйките и прасетата и на Campylobacter jejuni и C. coli при бройлери, The EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), (2007) 96, 1 – 46.

(24)

EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2016 г.; 14(2):4380.

(25)

EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2018 г.; 16(2):5182.

(26)

Евростат, статистически данни за закланите животни, за всички видове, по държави, 2014 г.

(27)

Germán Giner Santonja, Konstantinos Georgitzikis, Bianca Maria Scalet, Paolo Monbobbio, Serge Roudier, Luis Delgado Saneo, Best Available Techniques (BAT) Reference Document for the Intensive Rearing of Poultry or Pigs (Референтен документ за най-добрите налични техники за интензивно отглеждане на птици или свине), 2017.

(28)

EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2012 г.; 10(6):2767.

(29)

Европейска комисия, Преглед на доклада от одитите на Хранителната и ветеринарна служба на Комисията за оценка на официалния контрол на хуманното отношение към животните по време на клане, проведен в държавите членки през периода 2015 – 2016 г.

(30)

Özcan Cengiz, Bekir Hakan Köksal, Onur Tatlı, Eren Kuter, Umair Ahsan, Gülşen Güven, Ömer Sevim, Sacit F Bilgili, Ahmet Gökhan Önol, ‘Supplemental boric acid does not prevent the development of footpad dermatitis in broilers subjected to high stocking density’ (Добавянето на борна киселина не възпрепятства развитието на дерматит по краката на бройлерите, отглеждани при висока гъстота), Poultry Science, pey337, 14 August 2018.

(31)

Lara, L.J., Rostagno, M.H., Impact of Heat Stress on Poultry Production (Влияние на топлинния стрес върху производството на птици), Animals, 2013, 3, 356-369.

(32)

EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ) 2018;16(2):5182.\\tradstudiopproj\PPROJ_WF$\WF_VE\Unit Projects\@REs\Project 5\en-GB\EFSA Journal 2018;16(2):5182.

(33)

EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2010 г.; 8(03):1503.

(34)

EFSA Journal (Бюлетин на ЕОБХ), 2018 г.; 16(2):5182.

 

Последно осъвременяване: 22 октомври 2018 г.Правна информация