Процедура : 2018/2979(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0561/2018

Внесени текстове :

B8-0561/2018

Разисквания :

Гласувания :

PV 13/12/2018 - 9.12

Приети текстове :

P8_TA(2018)0529

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 588kWORD 63k
10.12.2018
PE631.583v01-00
 
B8-0561/2018

за приключване на разисквания по изявление на Комисията

съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно адекватността на нивото на защитата на личните данни, предоставяна от Япония (2018/2979(RSP))


Клод Морайс от името на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи
ИЗМЕНЕНИЯ

Резолюция на Европейския парламент относно адекватността на нивото на защитата на личните данни, предоставяна от Япония (2018/2979(RSP))  
B8‑0561/2018

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз (ДЕС), Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и членове 6, 7, 8, 11, 16, 47 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)(1) и другите относими достижения на правото на ЕС в областта на защитата на данните,

–  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 6 октомври 2015 г. по дело Maximillian Schrems/Data Protection Commissioner (C-362/14)(2),

–  като взе предвид решението на Съда на Европейския съюз от 21 декември 2016 г. по дела Tele2 Sverige AB/Post- och telestyrelsen (C-203/15) и Secretary of State for the Home Department/Tom Watson and Others (C-698/15)(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2017  г., озаглавена „Към цифрова търговска стратегия“(4),

–  като взе предвид документа на работната група по член 29 от 6 февруари 2018 г. относно референтните критерии за адекватността на нивото на защита(5), който предоставя насоки на Комисията и на Европейския комитет по защита на данните (ЕКЗД) съгласно Общия регламент относно защитата на данните за оценката на степента на защита на данните в трети държави и международни организации

–  като взе предвид проекта на решение за изпълнение на Комисията съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета относно адекватността на нивото на защита на личните данни от страна на Япония (COM(2018)XXXX),

–  като взе предвид констатациите от посещението на ad hoc делегация на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Япония през октомври 2017 г., организирано в контекста на преговорите относно адекватното ниво на защита с цел среща с компетентните японски органи и заинтересовани лица във връзка със съществените елементи, които трябва да бъдат взети под внимание от Комисията при приемането на решението си относно адекватното ниво,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Общият регламент относно защитата на данните се прилага от 25 май 2018 г.; като има предвид, че член 45, параграф 2 от Общия регламент относно защитата на данните установява елементите, които трябва да се вземат предвид от Комисията при оценяване на адекватността на нивото на защита в трета държава или международна организация;

Б.  като има предвид, че Комисията трябва по-специално да вземе предвид принципите на правовата държава, зачитането на правата на човека и основните свободи, относимото законодателство както на общо, така и на секторно равнище, включително по отношение на обществената сигурност, отбраната, националната сигурност, наказателното право и достъпа на публичните органи до лични данни, наличието и ефективното функциониране на един или повече независими надзорни органи, както и международните ангажименти, поети от третата държава или международната организация;

В.  като има предвид, че в своето решение от 6 октомври 2015 г. по дело Maximillian Schrems/Data Protection Commissioner (C-362/14) Съдът на Европейския съюз поясни, че достатъчна степен на защита в трета държава трябва да се разбира като степен на защита, която „по същество е равностойна“ на гарантираната в Съюза по силата на Директива 95/46 във връзка с Хартата;

Г.  като има предвид, че Япония е един от основните търговски партньори на ЕС, с който той наскоро сключи Споразумение за икономическо партньорство (СИП), което утвърждава споделените ценности и принципи, като същевременно защитава чувствителния характер на двамата партньори; като има предвид, че взаимното признаване на основните права, включително неприкосновеността на личния живот и защитата на данните, представлява важна основа за решението относно адекватността, което ще предостави правното основание за предаването на лични данни от ЕС на Япония;

Д.  като има предвид, че ad hoc делегацията на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи в Япония беше информирана за интереса на японските органи и заинтересовани лица не само от прилагането на новите правила на Общия регламент относно защитата на данните, но също така и от разработването на стабилен механизъм за трансфер на лични данни на високо равнище между ЕС и Япония, който да отговаря на условията, предвидени в правната рамка на ЕС по отношение на нивото на защита, което по същество се счита за равностойна на това, гарантирано от законодателството на ЕС в областта на защитата на данните;

Е.  като има предвид, че предаването на лични данни между ЕС и от Япония за търговски цели е важен елемент от отношенията между ЕС и Япония предвид задълбочаващата се цифровизация на световната икономика; като има предвид, че такова предаване на данни следва да се осъществява въз основа на пълно зачитане на правото на защита на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот; като има предвид, че една от основните цели на ЕС е защитата на основните права, заложени в Хартата на основните права на Европейския съюз;

Ж.  като има предвид, че през януари 2017 г. ЕС и Япония започнаха обсъждания за улесняване на предаването на лични данни за търговски цели посредством първата по рода си „взаимна констатация за адекватност“; като има предвид, че в своята резолюция от 12 декември 2017 г., озаглавена „Към стратегия за електронна търговия“, Парламентът изрично „признава, че решенията относно адекватността [...] представляват основен механизъм за гарантиране на предаването на лични данни от ЕС към трета държава“;

З.  като има предвид, че решението относно адекватността на предаването на лични данни на Япония е първото такова решение, прието съгласно новите и по-строги правила на Общия регламент относно защитата на данните;

И.  като има предвид, че неотдавна Япония модернизира и укрепи своето законодателство за защита на данните, за да го приведе в съответствие с международните стандарти, по-специално с гаранциите и индивидуалните права, предвидени в новата европейска законодателна рамка за защита на данните; като има предвид, че японската правна рамка за защита на данните се състои от различни стълбове, като Законът за защита на личната информация е основният законодателен акт;

Й.  като има предвид, че на 12 юни 2018 г. правителството на Япония прие наредба, с което на Комисията за защита на личните данни, като орган, компетентен за администрирането и изпълнението на Закона за защита на личната информация, се делегира „правомощието да предприема необходимите действия за преодоляване на различията в системите и операциите между Япония и съответната чужда държава въз основа на член 6 от закона с цел да се гарантира подходящо третиране на личната информация, получавана от тази държава“; като има предвид, че това решение предвижда, че това включва правомощието за установяване на засилена защита чрез приемането от страна на Комисията за защита на личните данни на по-строги правила, които допълват и надхвърлят определените в Закона за защита на личната информация и постановлението на правителството; като има предвид, че съгласно това решение тези по-строги правила ще обвързват японските стопански субекти и ще подлежат на изпълнение спрямо тях;

К.  като има предвид, че проектът на решение за изпълнение на Комисията относно адекватността на нивото на защита на личните данни от страна на Япония е придружен от (под формата на приложение I към него) допълнителните правила, приети от Комисията за защита на личните данни на 15 юни 2018 г., които се основават на член 6 от Закона за защита на личната информация, който изрично позволява на Комисията за защита на личните данни да приеме по-строги правила, включително с цел улесняване на международното предаване на данни; като има предвид, че допълнителните правила все още не са публично достъпни;

Л.  като има предвид, че целта на тези допълнителни правила ще бъде да се преодолеят съответните различия между японското законодателство и законодателството на ЕС в областта на защитата на данните с цел да се гарантира подходящо третиране на личната информация, получена от ЕС въз основа на решение относно адекватността, по-специално по отношение на личната информация, изискваща специални грижи („чувствителни данни“), запазените лични данни, уточняващи предназначението, ограничението поради употреба, ограничението по отношение на предоставянето на трета страна в чужда държава, както и анонимно обработената информация;

М.  като има предвид, че Комисията посочва, че допълнителните правила ще бъдат правнообвързващи за всеки стопански субект, обработващ лична информация, който получава лични данни, предавани от ЕС въз основа на решение относно адекватността, и който следователно трябва да спазва тези правила и всички свързани с тях права и задължения, както и че те ще се привеждат в изпълнение както от Комисията за защита на личните данни, така и от японските съдилища; като има предвид, че някои японски експерти поставят въпроса дали допълнителните правила са задължителни;

Н.  като има предвид, че за да се осигури по същество равностойна степен на защита на личните данни, предавани от ЕС на Япония, допълнителните правила създават допълнителна защита, която да се прилага въз основа на по-строги условия или ограничения за обработването на лични данни, предавани от ЕС, например в случаите на лична информация, изискваща специални грижи, последващо предаване, анонимни данни и ограничаване на целта;

O.  като има предвид, че в японската правна рамка за защита на данните се прави разграничение между „лична информация“ и „лични данни“ и в някои случаи се прави позоваване на конкретна категория лични данни, а именно „запазени лични данни“;

П.  като има предвид, че съгласно член 2, параграф 1 от Закона за защита на личната информация понятието „лична информация“ включва всякаква информация, свързана с живо физическо лице, която позволява идентифицирането на това лице; като има предвид, че определението разграничава две категории лични данни, а именно: i) индивидуални идентификационни кодове и ii) друга лична информация, чрез която може да се идентифицира конкретно физическо лице; като има предвид, че последната категория включва информация, която сама по себе си не дава възможност за установяване на самоличността, но при „лесно комбиниране“ с друга информация може да даде възможност за идентифицирането на конкретно физическо лице;

Р.  като има предвид, че съгласно член 2, параграф 4 от Закона за защита на личната информация „лични данни“ означава лична информация, представляваща база данни за лична информация, и др.; като има предвид, че член 2, параграф 1 от Закона за защита на личната информация уточнява, че информацията в такива бази данни е систематично подредена, което е подобно на понятието за регистър с лични данни съгласно член 2, параграф 1 от Общия регламент относно защитата на данните; като има предвид, че съгласно Общия регламент относно защитата на данните „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано; като има предвид, че физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата и умствената, икономическата, културната или социалната идентичност на това физическо лице; като има предвид, че за да се определи дали дадено физическо лице може да бъде идентифицирано, следва да се вземат предвид всички средства, като например подбирането на лица за извършване на проверка, с които е най-вероятно да си послужи администраторът или друго лице, за да идентифицира пряко или непряко даденото физическо лице;

С.  като има предвид, че в съответствие с член 2, параграф 7 от Закона за защита на личната информация „запазени лични данни“ означава лични данни, по отношение на които даден стопански субект може да разкрива, коригира, добавя или заличава съдържанието, да прекратява използването, да изтрива или да прекратява предоставянето на информация на трети лица, и които не са нито такива, определени от постановление на правителството като вероятно да увредят обществения или друг интерес, ако се разкрие тяхното присъствие или отсъствие, нито такива, които следва да бъдат заличени в срок, не по-дълъг от една година, предвиден в постановлението на правителството; като има предвид, че в допълнителните правила понятието „запазени лични данни“ се привежда в съответствие с понятието „лични данни“, за да се гарантира, че някои ограничения на индивидуалните права, свързани с първите, няма да се прилагат за данни, предавани от ЕС;

Т.  като има предвид, че японското законодателство за защита на данните, което е предмет на проекта на решение за изпълнение, изключва от приложното си поле няколко сектора, когато се обработват лични данни за конкретни цели; като има предвид, че проектът на решение за изпълнение няма да се прилага по отношение на предаването на лични данни от ЕС към получател, попадащ в обхвата на което и да било от горепосочените изключения, предвидени в японското законодателство за защита на данните;

У.  като има предвид, че по отношение на последващото предаване на лични данни на ЕС от Япония към трета държава проектът на решение за изпълнение изключва при използването на подобно последващо предаване инструменти за предаване, които не създават обвързващи отношения между японския износител на данни и вносителя на данни на третата държава и не гарантират необходимата степен на защита; като има предвид, че такъв би бил случаят например при системата на Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество относно трансграничните правила за защита на неприкосновеността на личния живот, в която Япония е участва, тъй като в тази система защитата не е резултат от споразумение, обвързващо износителите и вносителите в контекста на двустранните им отношения, и очевидно е с по-ниска степен от тази, гарантирана от комбинацията от Закона за защита на личната информация и допълнителните правила;

Ф.  като има предвид, че проектът на решение за изпълнение е придружен също от писмо на министъра на правосъдието от 14 септември 2018 г. относно документ, изготвен от Министерството на правосъдието и няколко министерства и агенции и озаглавен „Събиране и използване на лична информация от японските публични органи за целите на наказателното правоприлагане и на националната сигурност“, в който се съдържа преглед на приложимата правна рамка и с който на Комисията се предоставят официални изявления, гаранции и ангажименти, подписани на най-високо равнище – на министерско равнище и на равнището на агенциите, и който е представен като приложение II към решението за изпълнение;

1.  взема под внимание подробния анализ, предоставен от Комисията в нейния проект на решение за изпълнение във връзка с гаранциите, включително механизмите за надзор и правна защита, приложими за обработването на данни от търговски оператори, както и за достъпа на японските публични органи до данни, по-специално в областта на правоприлагането и националната сигурност;

2.  отбелязва факта, че Япония също така подготвя и признаването на степента на защита на личните данни, предавани от Япония към ЕС съгласно член 23 от Закона за защита на личната информация, което би довело до първата по рода си „двупосочна“ констатация за адекватност в световен мащаб, водеща до създаването на най-голямото в света пространство на свободни и безопасни потоци от данни;

3.  приветства това развитие като израз на глобалното разпространение на високи стандарти за защита на данните; при все това изтъква, че това не трябва по никакъв начин да доведе до подходи на взаимна облага в решенията на ЕС относно адекватността; припомня, че в случая на решение относно адекватността съгласно Общия регламент относно защитата на данните Комисията трябва да направи обективна оценка на правното и практическото положение в третата държава, територия, сектор или международна организация;

4.  посочва, че Съдът на ЕС постанови, че „изразът „достатъчна степен на защита“ не изисква идентична степен на защита като тази, гарантирана в ЕС, а трябва да се разбира в смисъл, че от съответната трета страна се изисква ефективно да гарантира, по силата на вътрешното си законодателство или на международните си споразумения, степен на защита на основните права и свободи, която по същество е равностойна на гарантираната в Съюза по силата на Общия регламент относно защитата на данните, разглеждан във връзка с Хартата на основните права на Европейския съюз;

5.  отбелязва, че правото на неприкосновеност на личния живот и на защита на личните данни е гарантирано на конституционно равнище както в Япония, така и в ЕС, но че пълното привеждане в съответствие на правилата на ЕС и Япония няма да бъде възможно предвид различията в конституционната структура, както и в културата;

6.  отбелязва измененията на Закона за защита на личната информация, които влязоха в сила на 30 май 2017 г.; приветства съществените подобрения;

7.  отбелязва, че материалният обхват на констатацията за адекватност не е определен в достатъчна степен в член 1 от проекта на решение за изпълнение поради факта, че Законът за защита на личната информация изключва от своя материален обхват няколко категории стопански дейности и дейности по обработване; призовава Комисията да предостави допълнителни и подробни разяснения относно въздействието на такива изключвания върху предаваните на Япония лични данни от ЕС и да посочи ясно в член 1 от проекта на решение за изпълнение кои предавания на лични данни от ЕС са обхванати от решението относно адекватността, като посочи, че за предаването на лични данни чрез ръчна обработка ще трябва да бъдат обхванати съответните операции по обработване, когато подлежат на допълнителна електронна обработка в Япония;

8.  счита, че след като бяха приети измененият Закон за защита на личната информация и Общият регламент относно защитата на данните през 2016 г., японската система за защита на данните и тази на ЕС се сближиха в голяма степен по отношение на принципите, гаранциите и индивидуалните права, както и по отношение на механизмите за надзор и правоприлагане; подчертава по-специално създаването на независим надзорен орган, Комисията за защита на личните данни, чрез изменения Закон за защита на личната информация;

9.  отбелязва обаче, че самата Комисия за защита на личните данни счита, че „въпреки високата степен на сближаване между двете системи съществуват някои съществени разлики“; отбелязва също така, че за да осигури по-висока степен на защита на личните данни, предавани от ЕС, на 15 юни 2018 г. Комисията за защита на личните данни прие допълнителните правила;

10.  приветства редица важни разяснения в допълнителните правила, включително привеждането на „анонимната лична информация“ в Закона за защита на личната информация в съответствие с определението за „анонимна информация“ в Общия регламент относно защитата на данните;

11.  счита, че допълнителната защита на допълнителните правила обхваща само прехвърляния съгласно решения относно адекватност; припомня, че с оглед на обхвата на решението относно адекватността ще бъдат извършвани някои прехвърляния на данни чрез тези други налични механизми;

12.  признава, че допълнителната защита, предвидена в допълнителните правила, е ограничена до лични данни, предавани от Европа, поради което стопанските субекти, които трябва да обработват едновременно японски и европейски лични данни, ще бъдат задължени да се съобразяват с допълнителните правила, като осигуряват например технически средства („маркиране“) или организационни средства (например съхраняване в специална база данни), за да могат да идентифицират такива лични данни през целия им „жизнен цикъл“; призовава Комисията да наблюдава положението с цел предотвратяване на потенциални „вратички“, чрез които операторите заобикалят задълженията, предвидени в допълнителните правила, като прехвърлят данни през трети държави;

13.  отбелязва, че определението за „лични данни“ в Закона за защита на личната информация изключва данни, „предвидени от постановлението на правителството като имащи малка вероятност да увредят правата и интересите на дадено физическо лице, като се има предвид методът им на използване“; настоятелно призовава Комисията да прецени дали подходът, основан на увреждането, е в съответствие с подхода на ЕС, при който всяко обработване на лични данни попада в обхвата на законодателството за защита на данните, отбелязва обаче, че това се отнася до много ограничени случаи;

14.  отбелязва освен това, че определението за „лична информация“ в Закона за защита на личната информация е ограничено до информация, „която може да бъде идентифицирана“; отбелязва също така, че това определение не включва пояснението, предоставено от Общия регламент относно защитата на данните, че личната информация следва също да се счита за лични данни, когато може да се използва само за подбирането на дадено лице за извършване на проверка, както ясно е установено от Съда на Европейския съюз;

15.  изразява загриженост, че по-ограниченото определение за „лични данни“ (основано на определението за „лична информация“) в Закона за защита на личната информация може да не отговаря на стандарта за „равностойност по същество“ на Общия регламент относно защитата на данните и на съдебната практика на Съда на Европейския съюз; поради това поставя под въпрос твърдението в проекта на решение за изпълнение, че „данните на ЕС винаги ще попадат в категорията „лични данни“ съгласно Закона за защита на личната информация“; призовава Комисията да наблюдава отблизо практическите последици на различните концепции в хода на прилагането на решението относно адекватността и неговия периодичен преглед;

16.  призовава Комисията да представи допълнителни разяснения и при необходимост да изиска от японските органи допълващи задължителни допълнителни правила, за да се гарантира, че всички лични данни са защитени по смисъла на Общия регламент относно защитата на данните при предаването им на Япония;

17.  отбелязва със загриженост, че що се отнася до автоматизираното вземане на решения и профилиране, което е различно от законодателството на ЕС, нито Законът за защита на личната информация, нито Насоките на Комисията за защита на личните данни съдържат правни разпоредби, и че само някои секторни правила се отнасят до този въпрос, без да се предоставя всеобхватна обща правна рамка със значителна и силна защита срещу автоматизираното вземане на решения и профилиране; призовава Комисията да покаже как този подход е разгледан в японската рамка за защита на данните по начин, който да гарантира равностойна степен на защита; счита, че това е от особено значение предвид неотдавнашните случаи, свързани с профилирането във Facebook/Cambridge Analytica;

18.  счита, че с оглед на референтния документ на ЕКЗД относно адекватността са необходими допълнителни задълбочени разяснения по отношение на директния маркетинг, като се има предвид липсата на конкретни разпоредби в Закона за защита на личната информация, за да се докаже японското равнище на защита на личните данни;

19.  счита, че по отношение на последващото предаване, въпреки че комбинацията от правила на Закона за защита на личната информация и допълнителните правила ще гарантира равнище на защита, което е по-високо от предоставеното по системата на Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество относно трансграничните правила за защита на неприкосновеността на личния живот, решението, предвидено в допълнителните правила, което се състои в изискване на предварително съгласие от страна на субектите на данни от ЕС за одобрение на по-нататъшното предаване на трета страна в чужда държава, не съдържа някои съществени елементи, които биха позволили на субектите на данни да формулират своето съгласие, тъй като в него не се определя изрично какво попада в обхвата на понятието „информация за обстоятелствата, свързани с предаването, което е необходимо за вземането на решение [от субекта на данните] относно неговото съгласие“, в съответствие с член 13 от Общия регламент относно защитата на данните, като например третата държава на местоназначение на последващото предаване; отбелязва, че освен това в проекта на решение за изпълнение не се обясняват последиците за субекта на данните в случай на отказ на съгласието за последващо предаване на неговите лични данни;

20.  призовава Комисията да извърши допълнителна оценка и да покаже дали независимостта на Комисията за защита на личните данни напълно съответства на изискванията, разработени чрез съдебната практика на Съда на Европейския съюз и отразени в Общия регламент относно защитата на данните;

21.  изразява съжаление, че по отношение на ефективното прилагане на Закона за защита на личната информация размерът на възможните глоби, които биха били наложени от наказателните органи, не е достатъчен, за да се гарантира ефективно спазване на закона, тъй като не изглежда да е съразмерно, ефективно или възпиращо по отношение на тежестта на нарушението; отбелязва обаче, че Законът за защита на личната информация предвижда също така наказания, включително лишаване от свобода; призовава Комисията да предостави информация относно действителното използване на административни глоби и наказания в миналото;

22.  отбелязва, че въпреки че Комисията за защита на личните данни не упражнява надзор върху дейностите по обработване на данни от сектора на правоприлагането, съществуват други механизми за надзор, включително надзор от страна на независимата Районна комисия за обществена безопасност; отбелязва, че Съветът за преглед на разкриването на информация и защитата на лична информация има някои правомощия в тази област, включително преразглеждане на исканията за достъп и публикуване на становища, но посочва, че тези правомощия не са правнообвързващи; приветства факта, че ЕС и Япония се споразумяха да въведат специален механизъм за правна защита, администриран и контролиран от Комисията за защита на личните данни, който ще се прилага по отношение на обработването на лични данни в секторите на правоприлагането и на националната сигурност;

23.  отбелязва, че съгласно японския Закон за защита на личната информация, съхранявана от административни органи, стопанските субекти могат също така да предават на правоприлагащите органи данни на „доброволна основа“; посочва, че това не е предвидено в Общия регламент относно защитата на данните или в Директивата за полицейското сътрудничество, и изразява загриженост, че това може да не е в съответствие със стандарта за „равностойност по същество“ на Общия регламент относно защитата на данните;

24.  е запознат с медийните доклади за японската Дирекция за радиоелектронно разузнаване, „която осигурява заетост на около 1 700 души и разполага с най-малко шест съоръжения за наблюдение, които следят непрекъснато телефонни обаждания, електронна поща и други съобщения“(6); изразява загриженост, че този елемент на безразборно масово следене дори не се споменава в проекта на решение за изпълнение; призовава Комисията да предостави повече информация относно японското масово следене; изразява сериозна загриженост, че това масово следене няма да издържи проверката на критериите, установени от Съда на Европейския съюз в решението по делото Schrems (Дело C-362/14);

25.  изразява съжаление, че документът „Събиране и използване на лична информация от японските публични органи за целите на наказателното правоприлагане и на националната сигурност“, който е част от приложение II към проекта на решение за изпълнение, няма същата правнообвързваща сила като допълнителните правила;

Заключения

26.  призовава Комисията да предостави допълнителни доказателства и обяснения във връзка с горепосочените въпроси, за да покаже, че японската правна рамка за защита на данните осигурява достатъчна степен на защита, която по същество е равностойна на тази на европейската правна рамка за защита на данните;

27.  счита, че това решение относно адекватността може освен това да изпрати ясен сигнал до държавите по света, че сближаването с високите стандарти на ЕС за защита на данните дава много осезаеми резултати; подчертава в това отношение значението на това решение относно адекватността като прецедент за бъдещи партньорства с други държави, които са приели съвременни закони за защита на данните;

28.  възлага на комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи да продължи да наблюдава развитието в тази област, включително по случаи, за които е сезиран Съдът, и да наблюдава последващите действия във връзка с препоръките, отправени в настоящата резолюция;

°

°  °

29.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на Европейския комитет по защита на данните, на Европейския надзорен орган по защита на данните, на Комитета, създаден съгласно член 93, параграф 1 от Общия регламент относно защитата на данните, на Съвета на Европа и на правителството на Япония.

(1)

ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.

(2)

ECLI:EU:C:2015:650.

(3)

ECLI:EU:C:2016:970.

(4)

ОВ C 369, 11.10.2018 г, стр. 22.

(5)

http://ec.europa.eu/newsroom/article29/item-detail.cfm?item_id=614108; и беше одобрен от ЕКЗД на първото му пленарно заседание,

(6)

Райън Галахър, „The Untold Story of Japan’s Secret Spy Agency“ (Неразказаната история на японската Агенция за шпионство, The Intercept, 19 май 2018 г., https://theintercept.com/2018/05/19/japan-dfs-surveillance-agency/

Последно осъвременяване: 12 декември 2018 г.Правна информация