Процедура : 2019/2509(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0098/2019

Внесени текстове :

B8-0098/2019

Разисквания :

Гласувания :

PV 12/02/2019 - 9.14
CRE 12/02/2019 - 9.14
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0075

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 173kWORD 54k
6.2.2019
PE635.316v01-00
 
B8-0098/2019

за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията

съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността


относно необходимостта от подобрена стратегическа рамка на ЕС за националните стратегии за приобщаване на ромите за периода след 2020 г. и за засилване на борбата срещу антиромските настроения (2019/2509(RSP))


Ливия Ярока, Роберта Мецола от името на групата PPE
Сурая Пост, Биргит Зипел, Йозеф Вайденхолцер, Таня Файон, Хуан Фернандо Лопес Агилар, Петер Нидермюлер, Дитмар Кьостер, Ана Гомеш от името на групата S&D
Бранислав Шкрипек от името на групата ECR
Сесилия Викстрьом, Иво Вайгъл, Фредрик Федерлей от името на групата ALDE
Корнелия Ернст, Патрик Льо Ярик, Меря Кюльонен, Малин Бьорк, Палома Лопес Бермехо, София Сакорафа, Анхела Валина, Барбара Спинели, Костадинка Кунева, Костас Хрисогонос от името на групата GUE/NGL
Ромео Франц, Бодил Валеро, Филип Ламбертс, Барт Стас, Жорди Соле, Ернест Уртасун Доменек, Юдит Саргентини, Барбара Лохбилер, Моника Вана, Свен Гиголд от името на групата Verts/ALE

Резолюция на Европейския парламент относно необходимостта от подобрена стратегическа рамка на ЕС за националните стратегии за приобщаване на ромите за периода след 2020 г. и за засилване на борбата срещу антиромските настроения (2019/2509(RSP))  
B8‑0098/2019

Европейският парламент,

–  като взе предвид Договора за Европейския съюз, Договора за функционирането на Европейския съюз и Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 април 2011 г., озаглавено „Рамка на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г.“ (COM(2011)0173), и последващите доклади за изпълнението и оценката;

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи,

–  като взе предвид съдебната практика на Европейския съд по правата на човека относно признаването на ромите за група, която се нуждае от специална защита срещу дискриминация,

–  като взе предвид Резолюция 2153 (2017) на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, озаглавена „Насърчаване на приобщаването на ромите и пътуващите общности“,

–  като взе предвид Директива 2000/43/ЕО на Съвета от 29 юни 2000 година относно прилагане на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход(1),

–  като взе предвид препоръката на Съвета от 9 декември 2013 г. относно ефективни мерки за интегриране на ромите в държавите членки(2) и заключенията на Съвета от 8 декември 2016 г. относно ускоряването на процеса на интегриране на ромите и от 13 октомври 2016 г. относно специален доклад № 14/2016 на Европейската сметна палата,

–  като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право(3),

–  като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2017 г., озаглавена „Аспекти, свързани с основните права, в контекста на интеграцията на ромите в ЕС: борба срещу антиромските настроения“(4),

–  като взе предвид резолюцията си от 15 април 2015 г. относно Международния ден на ромите – антиромски настроения в Европа и признаване от страна на ЕС на възпоменателния ден на геноцида над ромите по време на Втората световна война(5),

–  като взе предвид Доклада за основните права за 2016 г. на Агенцията на Европейския съюз за основните права (FRA) и нейните проучвания EU-MIDIS I и II и различни други проучвания и доклади относно ромите,

–  като взе предвид Европейската гражданска инициатива „Minority SafePack“, регистрирана на 3 април 2017 г.,

–  като взе предвид съответните доклади и препоръки на ромското гражданско общество, НПО и научноизследователските институции,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че „антиромските настроения(6) са специфична форма расизъм, идеология, основаваща се на расово превъзходство, форма на дехуманизация и институционален расизъм, подхранвана от историческа дискриминация, която се изразява, наред с другото, в насилие, изказвания, проповядващи омраза, експлоатация, стигматизация и най-явния вид дискриминация(7)“;

Б.  като има предвид, че ромите(8) все още са лишени от своите основни права на човека в Европа;

В.  като има предвид, че в констатациите от доклада на Комисията относно оценката на Рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите до 2020 г. (COM (2018) 0785) се подчертава, че „Рамката е била от ключово значение за разработването на европейски и национални инструменти и структури за способстване за приобщаването на ромите, но амбицията „да сложим край на изключването на ромите“ не е станала реалност“;

Г.  като има предвид, че оценката, извършена от Комисията, показва, че стратегиите за приобщаване трябва да разглеждат различните цели едновременно и всеобхватно, с по-силен акцент върху борбата срещу антиромските настроения; като има предвид, че наред с четирите цели за приобщаване на ромите (образование, жилищно настаняване, заетост и здравеопазване), следва да се добавят специфична цел за недискриминация и цели, свързани приобщаването на ромите;

Д.  като има предвид, че напредъкът, постигнат във връзка с приобщаването на ромите, като цяло е ограничен; като има предвид, че са отбелязани подобрения по отношение на преждевременното напускане на училище и образованието в ранна детска възраст, но се наблюдава влошаване на училищната сегрегация; като има предвид, че усещането на ромите за здравословното им състояние се е подобрило, но обхватът на медицинското обслужване за тях продължава да бъде ограничен; като има предвид, че в повечето държави членки не се забелязват подобрения в достъпа до заетост, а делът на младите роми, които не са заети с работа, учене или обучение, дори се е увеличил; като има предвид, че съществуват сериозни опасения, свързани с жилищното настаняване, и че напредъкът по отношение на бедността е незначителен; като има предвид, че антиромските настроения и техните прояви, например престъпленията от омраза и словото на омразата – онлайн и офлайн – продължават да будят сериозни опасения; като има предвид, че беше счетено, че действията на ЕС имат добавена стойност за националните политики по отношение на ромите и за изпълнението на тези политики чрез политическото, управленското и финансовото измерение;

Е.  като има предвид, че в оценката се съобщава за недостатъци в първоначалния замисъл на Рамката и за нейната ограничена ефективност по време на изпълнението;

Ж.  като има предвид, че оценката хвърля светлина върху факта, че е необходимо да се гарантират овластяването и участието на ромите чрез специални мерки; като има предвид, че овластяването и изграждането на капацитет на ромите и НПО са от ключово значение;

З.  като има предвид, че оценката показва, че в Рамката на ЕС не е обърнато достатъчно внимание на необходимостта от целенасочени действия за конкретни групи сред ромите, че трябва да бъде разгледан въпросът за множествената и комбинираната дискриминация и че е необходимо в стратегиите да бъдат силно застъпени измерението, свързано с пола, и ориентираният към децата подход;

И.  като има предвид, че в настоящата рамка на ЕС липсват ясни и измерими цели; като има предвид, че качествените и количествените процедури за мониторинг са недостатъчни, а специфичните за всяка държава препоръки не са обвързващи; като има предвид, че се полагат недостатъчни усилия за справяне с ограниченото участие на ромите и ромските общности в разработването, изпълнението и мониторинга на рамката и в оценката на мерките, програмите и проектите, свързани с ромите;

Й.  като има предвид, че повечето основни програми не включват ромите и че целенасочените действия, обхванати от структурните фондове, не са довели до устойчиви положителни промени в живота на ромите в най-неравностойно положение;

К.  като има предвид, че държавите членки носят ясна отговорност да предприемат коригиращи мерки срещу практики, които дискриминират ромите;

Л.  като има предвид, че въпросът за изграждането на доверие между ромите и останалата част от населението е от жизненоважно значение за подобряването на живота на ромите и техните шансове в него; като има предвид, че доверието е от съществено значение за обществото като цяло;

1.  отново потвърждава своята позиция, призиви и препоръки, отправени и приети в резолюцията от 25 октомври 2017 г. относно аспектите, свързани с основните права, в контекста на интеграцията на ромите в ЕС: борба срещу антиромските настроения; изразява съжаление, че са били предприети ограничени действия във връзка с препоръките, изказани в посочената резолюция;

2.  призовава Комисията:

i.  да предприеме действия във връзка с призивите на Парламента, Съвета и множество неправителствени организации и експерти и да предложи стратегическа рамка на ЕС относно националните стратегии за приобщаване на ромите за периода след 2020 г. с по-широк набор от приоритетни области, ясни и обвързващи цели, срокове и показатели за мониторинг, като се разглеждат специфичните предизвикателства и се отрази многообразието на ромските общности и се предвидят значителни публични средства за тази цел;

ii.  да приобщи в достатъчна степен представители на ромите, НПО и Европейската мрежа на националните органи по въпросите на равенството (Equinet) при разработването на стратегическата рамка на ЕС, включително чрез видима и достъпна процедура на консултации, като даде възможност за пълноценното им участие в нейното изпълнение, мониторинг и оценка, като по този начин се укрепи тяхната ангажираност;

iii.  да постави борбата срещу антиромските настроения в основата на стратегическата рамка на ЕС, включително като добави специфична антидискриминационна цел, наред с други цели, като например приобщаването на ромите в екологично устойчиво, цифрово общество, както и тяхното справедливо представителство във всички сфери на живота, и да насърчава държавите членки да разработят целеви стратегии и конкретни действия за борба срещу антиромските настроения, в допълнение към една от нейните прояви – социалното и икономическо изключване;

iv.  да гарантира, че множествената и комбинираната дискриминация, интегрирането на принципа на равенство между половете и ориентираният към децата подход са подобаващо разгледани в стратегическата рамка на ЕС;

v.  да гарантира, че разпределя подходящи човешки и финансови ресурси, за да разполага с необходимия капацитет за мониторинг, подкрепа и предоставяне на насоки относно изпълнението на националните стратегии за приобщаване на ромите, включително насоки за националните звена за контакт по въпросите на ромите;

vi.  да укрепи Агенцията на Европейския съюз за основните права по отношение на нейния мандат, институционален капацитет, човешки ресурси и бюджет, за да ѝ позволи да подпомага разработването, изпълнението, мониторинга и оценката на националните стратегии за интеграция на ромите;

vii.  да приеме стратегия за многообразие на работната сила и приобщаване за участие на ромите в работната сила на институциите на ЕС;

viii.  да обърне внимание, в контекста на стратегическата рамка на ЕС, на конкретни групи от ромското население, като роми от ЕС, упражняващи своето право на свободно движение, граждани на трети държави и роми в присъединяващите се държави;

ix.  да включи в стратегическата рамка на ЕС процес за установяване на истината и постигане на признаване и помирение с цел изграждане на доверие, както и да открои конкретни културни и структурни мерки и инициативи, подкрепяни от фондовете на ЕС;

x.  да продължи да проверява приобщаващия характер на основните публични политики на държавите членки в контекста на европейския семестър в рамките на стратегията „Европа 2020“ и да поддържа силна връзка между приобщаващите структурни реформи, постигането на целите за приобщаване на ромите и използването на финансиране от ЕС в държавите членки;

3.  призовава държавите членки:

i.  да подготвят своите национални стратегии за приобщаване на ромите за периода след 2020 г. с широк набор от приоритетни области, ясни и обвързващи цели, срокове и показатели за мониторинг, които разглеждат специфичните предизвикателства, отразяват многообразието на съответните ромски общности, и заделят значителни публични средства за тази цел;

ii.  да следват възходящ подход и да включват представители на ромите, общностите, НПО и органи по въпросите на равенството при изготвянето на своите национални стратегии за приобщаване на ромите (стратегии), както и да дадат възможност за пълноценното им участие в изпълнението, мониторинга и оценката на съответните стратегии;

iii.  да поставят борбата срещу антиромските настроения в сърцевината на своите стратегии, в допълнение към една от проявите на антиромските настроения, а именно, социалното и икономическото изключване; да разработят целенасочени стратегии и конкретни действия за борба срещу антиромските настроения, като например разследване на настоящи и минали расистки атаки срещу ромите; както и да насърчават равнопоставеното представителство на ромите във всички сфери на живота, включително в медиите, публичните институции и политическите органи;

iv.  да гарантират, че множествената и комбинираната дискриминация, интегрирането на принципа на равенство между половете и ориентираният към децата подход са подобаващо разгледани в техните стратегии;

v.  да укрепят националните звена за контакт по въпросите на ромите по отношение на техния мандат, институционален капацитет, човешки ресурси и бюджет и да осигури тяхното подходящо позициониране в структурата на своите публични администрации, така че да им се даде възможност да извършват работата си чрез ефективна междусекторна координация;

vi.  да обърнат внимание, в контекста на своите стратегии, на конкретни групи от ромското население, като роми от ЕС, упражняващи своето право на свободно движение, и граждани на трети държави, включително ромите в присъединяващите се държави;

vii.  да включат в своите стратегии процес за установяване на истината и постигане на признаване и помирение с цел изграждане на доверие, както и да открои конкретни културни и структурни мерки и инициативи, подкрепяни от обществени фондове;

viii.  да осигурят и гарантират действително приобщаващия характер на своите основни обществени политики, да използват наличните структурни фондове на ЕС за подобряване на условията на живот и шансовете в живота на ромите по прозрачен и отговорен начин; да разследват случаите на текущи и минали злоупотреби със съответните фондове и да предприемат съдебни действия срещу извършителите; да предприемат необходимите стъпки за осигуряване на усвояването на всички средства, предназначени за ромските общности, включително до края на текущата МФР;

4.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, на Съвета, на правителствата и парламентите на държавите членки и държавите кандидатки, на Агенцията на Европейския съюз за основните права, на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, на Комитета на регионите, за разпространение до поднационалните парламенти и съвети, Съвета на Европа и генералния секретар на Организацията на обединените нации (ООН).

(1)

OВ L 180, 19.7.2000 г., стр. 22.

(2)

ОВ C 378, 24.12.2013 г., стр. 1.

(3)

OВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55.

(4)

ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 171.

(5)

ОВ С 328, 6.9.2016 г., стр. 4.

(6)

терминът „антиромски настроения“ понякога се формулира по различен начин и в някои държави членки той се определя с малко по-различен термин, като „антициганизъм“;

(7)

Обща политическа препоръка № 13 на Европейската комисия срещу расизма и нетърпимостта относно „Борбата с антиромски настроения и дискриминацията срещу ромите.

(8)

Терминът „роми“ се използва като обобщаващ термин, който включва различни сродни групи в Европа, независимо дали те водят уседнал начин на живот или не, като например роми, пътуващи хора, синти, мануши, кале, романишали, бояши, ашкали, егюпци, йениши, доми и ломи, които може да имат различна култура и начин на живот.

Последно осъвременяване: 11 февруари 2019 г.Правна информация