Процедура : 2018/2792(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0156/2019

Внесени текстове :

B8-0156/2019

Разисквания :

Гласувания :

PV 13/03/2019 - 11.22
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0186

<Date>{06/03/2019}6.3.2019</Date>
<NoDocSe>B8‑0156/2019</NoDocSe>
PDF 217kWORD 63k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>внесено вследствие на въпрос с искане за устен отговор B8‑0009/2019</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно Европа, която закриля: чист въздух за всички</Titre>

<DocRef>(2018/2792(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Джули Гърлинг, Себ Данс, Катрин Биърдър, Кийт Тейлър, Аня Хазекамп, Елеонора Еви</Depute>

<Commission>{ENVI}от името на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните</Commission>

</RepeatBlock-By>


B8‑0156/2019

Резолюция на Европейския парламент относно Европа, която закриля: чист въздух за всички

(2018/2792(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид член 37 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

 като взе предвид Директива (ЕС) 2016/2284 на Европейския парламент и на Съвета от 14 декември 2016 г. за намаляване на националните емисии на някои атмосферни замърсители, за изменение на Директива 2003/35/ЕО и за отмяна на Директива 2001/81/ЕО[1],

 като взе предвид Директива 2008/50/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2008 г. относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа[2],

 като взе предвид Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност[3] и нейните изисквания по отношение на постигане на здравословна среда в помещенията,

 като взе предвид своята препоръка от 4 април 2017 г. до Съвета и Комисията вследствие на проучването относно измерването на емисиите в автомобилния сектор[4],

 като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2017 г. относно действията на Съюза в подкрепа на устойчивостта[5],

 като взе предвид своята резолюция от 14 декември 2017 г. относно Европейска стратегия за мобилност с ниски емисии[6],

 като взе предвид своята резолюция от 2 декември 2015 г. относно устойчивата градска мобилност[7],

 като взе предвид своята резолюция от 17 април 2018 г. относно прилагането на Седмата програма за действие за околната среда[8],

 като взе предвид доклада на Европейската агенция за околната среда от 2017 г., озаглавен „Качество на въздуха в Европа“,

 като взе предвид специалния доклад на Европейската сметна палата, озаглавен „Замърсяване на въздуха – здравето ни все още не е достатъчно защитено“[9], публикуван на 11 септември 2018 г.,

 като взе предвид актуализирането от 2018 г. на глобалната база данни за качеството на атмосферния въздух на Световната здравна организация (СЗО),

 като взе предвид насоките на СЗО за качеството на въздуха в затворени помещения,

 като взе предвид своето проучване от септември 2018 г., озаглавено „Качество на въздуха и градски трафик в ЕС: най-добри практики и възможни решения“[10],

 като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

 като взе предвид въпроса към Комисията и Съвета относно Европа, която закриля: чист въздух за всички (O-000138/2018 – B8‑0009/2019),

 като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че правните ограничения на ЕС по отношение на емисиите все още са над препоръчаното от СЗО, и като има предвид, че според оценки на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС) всяка година в ЕС се съобщава за над 400 000 случая на преждевременна смърт, дължащи се на замърсяването на въздуха; като има предвид, че 98% от градското население на ЕС е изложено на нива на озона, превишаващи посочените в насоките на СЗО;

Б. като има предвид, че най-новите оценки на ЕАОС за въздействията върху здравето, за които се счита, че се дължат на излагането на замърсен въздух, сочат, че концентрациите на прахови частици 2,5 (ПЧ2,5) през 2014 г. са довели до около 399 000 случая на преждевременна смърт поради дълготрайно излагане в ЕС-28; като има предвид, че оценените въздействия в ЕС от излагането на концентрациите на NO2 и O3 през 2014 г. са се изразявали съответно в около 75 000 и 13 600 случая на преждевременна смърт годишно;

В. като има предвид, че лошото качество на въздуха има огромно въздействие върху здравето и че бременните жени, децата и възрастните хора са особено уязвими;

Г. като има предвид, че около 90% от европейците, които живеят в градове, са изложени на равнища на замърсяване на въздуха, които се считат за увреждащи здравето на човека;

Д. като има предвид, че на пътния трафик се дължат около 40% от емисиите на азотни оксиди (NOx) в ЕС и че около 80% от общото количество NOx от пътния трафик се генерира от превозни средства с дизелов двигател; като има предвид, че емисиите, генерирани от леки автомобили с дизелов двигател, които надвишават граничните стойности на пътя в ЕС, са били причина за преждевременната смърт на 6 800 европейци през 2015 г.;

Е. като има предвид, че икономическите последици от въздействието на лошото качество на въздуха върху здравето са изчислени на загуба между 3% и 9% от БВП на ЕС;

Ж. като има предвид, че неприлагането на законодателството относно качеството на въздуха в градските райони и несправянето със замърсяването на въздуха в затворени помещения е особено тревожно и възпрепятства постигането на приоритетна цел 3 в рамките на 7-мия план за действие за околната среда, съгласно който гражданите на Съюза следва да бъдат защитени от свързани с околната среда въздействия и рискове за здравето и благосъстоянието им;

З. като има предвид, че настоящите хранителни и селскостопански системи са отговорни за прекомерните емисии на амоняк, азотен оксид и метан; като има предвид, че 94% от емисиите на амоняк и 40% от емисиите на метан са в резултат на селскостопански дейности; като има предвид, че в световен мащаб интензивното животновъдство води до повече емисии на парникови газове от транспорта;

И. като има предвид, че лошото качество на въздуха представлява все по-голямо предизвикателство в контекста на устойчивото развитие и че справянето със замърсяването на въздуха е от жизненоважно значение за гарантиране на изпълнението на целите на ООН за устойчиво развитие (ЦУР) до 2030 г. както на територията на Европа, така и извън нея;

Й. като има предвид, че през 2000 г. СЗО прие набор от принципи за установяване на правото на здравословен въздух в затворени помещения, като в тях отбеляза, че „съгласно принципите на правото на човека на здраве всеки има право да диша здравословен въздух“;

К. като има предвид, че Съюзът следва да се стреми към насърчаване на действия на световно равнище с цел намаляване на замърсяването на въздуха;

Общи бележки

1. отбелязва, че през 2018 г. Съдът на Европейския съюз беше сезиран с искове срещу шест държави членки поради неспазване на стандартите на ЕС за качеството на въздуха; освен това припомня, че понастоящем 29 дела за нарушение са в процес на разглеждане поради неспазване на пределно допустимите стойности на ЕС за замърсяването на въздуха в 20 държави членки, че около две трети от държавите членки понастоящем не спазват пределно допустимите стойности за ПЧ10 и NO2 и че една пета надвишават целевата стойност за ПЧ2,5;

2. настоятелно призовава Комисията незабавно да предприеме действия относно ПЧ2,5, като предложи въвеждането в законодателството на ЕС относно качеството на въздуха на по-строги стойности за съответствие за тези частици съгласно препоръките на СЗО;

3. настоятелно призовава държавите членки да отдават приоритет на изпълнението на координирани действия и политики на всички равнища и във всички сектори с цел подобряване на качеството на въздуха в градовете и градските райони, за да се постигне крайната цел за спиране на преждевременната смърт и на болестите, причинени от излагане на замърсители на въздуха, като се взема под внимание въздействието на замърсителите върху климата и екосистемите; припомня, че замърсяването на въздуха и свързаните с него заболявания и смъртност водят до значителни социални и здравни разходи и създават значителна тежест за публичните бюджети в целия Съюз; настоятелно призовава държавите членки да гарантират, че мерките за подобряване на качеството на въздуха в градските райони няма да окажат отрицателно въздействие върху качеството на въздуха в заобикалящите ги райони, като например крайградските райони и по-обширните агломерации;

4. подчертава отново, че замърсяването на въздуха има местно, регионално, национално и трансгранично измерение, и изисква действия на всички равнища на управление; поради това отправя искане за засилване на подхода на многостепенно управление, при който всички участници поемат отговорност за мерките, които могат и следва да бъдат предприети на техните равнища; също така счита, че създаването на политики в Комисията следва да се обедини в по-голяма степен, като се включат всички заинтересовани генерални дирекции; изразява съжаление, че макар ГД „Околна среда“ да има правомощия в областта на замърсяването на въздуха, нейните цели често се подкопават от политики и интереси, които идват от други служби;

5. призовава компетентните органи на държавите членки да възприемат цялостен и всеобхватен подход по отношение на замърсяването на въздуха, включително замърсяването на въздуха в затворени помещения, като вземат под внимание различните участващи и засегнати области, като например системите за селскостопанско производство и производство на храни, опазването на природата, изменението на климата, енергийната ефективност, мобилността и градоустройството, и да отдават приоритет на подходи за смекчаване на последиците от замърсяването, които имат съпътстващи ползи в други области; настоятелно призовава компетентните органи да разработят планове за действие за чист въздух, включващи надеждни мерки, които да са насочени към всички източници на замърсяване на въздуха и всички сектори на икономиката; насърчава градовете и компетентните органи да започнат работа на всички равнища за изготвяне на пакт за чист въздух за всички;

6. подкрепя продължаването на т.нар. „диалози за чист въздух“ между Комисията и държавите членки, в които следва да се разгледат всички пропуски в изпълнението въз основа на холистичен подход;

7. счита, че плановете за качество на въздуха за зоните и агломерациите, в които качеството на въздуха е лошо поради трайните нива на замърсителите над пределно допустимите стойности, определени на равнището на ЕС, следва възможно най-скоро да премахнат превишаването на нормите съгласно правните изисквания на Директива 2008/50/ЕО и ясната съдебна практика на Съда на Европейския съюз[11][12];

8. изтъква необходимостта от холистичен подход към замърсяването на въздуха в европейските градове, който да отчита различните източници на замърсяване на въздуха; призовава Комисията да направи амбициозна актуализация на Директивата относно качеството на атмосферния въздух, за да бъде в съответствие с най-новите пределно допустими и целеви стойности, определени от СЗО за ПЧ, SO2 и O3, и да се определи краткосрочна стойност за ПЧ2,5, да предложи ефективни мерки, които дават възможност на държавите членки да спазват Директива 2008/50/ЕО, да даде приоритет на оценката на мерките, приети от държавите членки с оглед на подобряване на качеството на въздуха в контекста на производствата за установяване на нарушение, и да повиши своите усилия за проверка на спазването на изискванията на равнището на държавите членки, в това число стандартите за процедурите за изпитване на емисиите при реални условия на шофиране съгласно Регламент (ЕС) 2017/1151 на Комисията относно типово одобрение на моторни превозни средства[13];

9. изразява съжаление относно механизма за гъвкавост, въведен съгласно член 5 от Директива (ЕС) 2016/2284; подчертава, че през 2018 г. 11 държави членки са поискали корекции на своите национални цели за таваните на емисиите; призовава Комисията да ограничи до стриктния минимум използването на корекции от инвентаризацията на емисиите и да разгледа дали държавите членки са предприели действия за компенсиране на евентуални непредвидени емисии от определени сектори, преди да подадат заявление за корекция на инвентаризациите на емисиите;

10. изразява съжаление, че критериите за определяне на местоположението на пунктове за вземане на проби с цел измерване на замърсителите в съответствие с Директива 2008/50/ЕО оставят известна свобода на държавите членки и създават риск да не бъде постигната целта за представителност; призовава Комисията да анализира как тази свобода на действие въздейства върху съпоставимостта на пробите и преките ѝ последици;

11. призовава Комисията да вземе под внимание в своите политики и програми за сътрудничество с трети държави по външните граници на ЕС трансграничното замърсяване на въздуха с произход от тези държави и факта, че политиките и програмите на ЕС за сътрудничество с тези държави могат да оказват въздействие върху подобряването на качеството на въздуха, както и да съсредоточи приоритетно програмите си за помощ върху справяне с причините за това замърсяване;

12. подчертава, че съгласно СЗО лошото качество на въздуха засяга социални и екологични фактори за здравето, като например питейната вода и продоволствената достатъчност;

13. припомня връзката между замърсяването на въздуха и неравенството, тъй като експозицията обикновено е по-висока за по-уязвимите сегменти на обществото; насърчава държавите членки да полагат усилия за предотвратяване на натрупването на екологични, социално-демографски и икономически неблагоприятни фактори, включително чрез предприемане на мерки за ограничаване на замърсяването в горещите точки на уязвимостта, които включват здравни, образователни и социални заведения и централните части на градовете;

14. изразява загриженост от нарастващия обем научни доказателства за въздействието на свързаното с трафика замърсяване на въздуха върху когнитивното развитие и способностите на децата, както и при други групи от населението;

15. припомня, че еднаквото прилагане и актуализирането на най-добрите налични техники (НДНТ) за ограничаване на изпускането на атмосферни замърсители във въздуха са от жизненоважно значение за гарантиране на поддържането на подходящо равнище на защита на околната среда в целия ЕС;

Транспорт

16. припомня, че намаляването на замърсяването на въздуха и намаляването на емисиите на CO2 от транспортния сектор са двойно предизвикателство в градските райони, че автомобилите, микробусите и автобусите с нулеви и ниски емисии са от съществено значение за осигуряването на чиста, енергийно ефективна и достъпна мобилност за всички граждани и че ускоряването на развитието на масовия пазар за тези превозни средства чрез увеличаване на предлагането им в Съюза е от решаващо значение за намаляване на цените в полза на потребителите, операторите на автомобилни паркове, органите за възлагане на обществени поръчки и европейското общество като цяло;

17. подчертава, че е от жизненоважно значение да се стимулира пазарът на електрически превозни средства и да се изготвят насочващи препоръки за държавите членки, които да ги насърчават да прилагат данъчни стимули за превозни средства с нулеви и ниски емисии; подчертава, че наличността и достъпността на инфраструктурата за зареждане, включително в частни и обществени сгради в съответствие с Директивата за енергийните характеристики на сградите (ДЕХС)[14], и конкурентоспособността на електрическите превозни средства са от съществено значение за по-широко приемане от страна на потребителите; подчертава, че е важно да се гарантира, че произведената електроенергия за електрически превозни средства се осигурява от устойчиви енергийни източници; във връзка с това призовава за дългосрочна европейска инициатива за акумулатори от следващо поколение;

18. припомня докладваните положителни резултати от различни мерки, прилагани в държавите членки с цел намаляване на достъпа на лични автомобили до градските центрове, и от инвестиране в обществен транспорт и улесняване на достъпа за други форми транспорт, като например велосипеди;

19. подчертава, че насърчаването на активните видове придвижване, като например колоездене и ходене пеша, е от жизненоважно значение за подобряване на качеството на въздуха посредством намаляване на прекомерното ползване на частни моторни превозни средства в градовете и градските райони; във връзка с това счита, че активните видове придвижване следва да се подкрепят с обширна и висококачествена инфраструктура, която да се допълва от надежден обществен транспорт на градско и регионално равнище, и да се насърчават от териториалното устройство;

20. отбелязва също така, че тъй като ежедневните пътувания по принцип са на много кратки разстояния, от решаващо значение е да се осигури инфраструктура за насърчаване на екологосъобразна мобилност (ходене, колоездене и т.н.) с цел на гражданите да се предложи алтернатива на автомобилния транспорт;

21. припомня, че за да се намали замърсяването на въздуха, е жизненоважно да се стимулират камионите с ниски и нулеви емисии, както и пазара за тях и тяхното използване;

22. подчертава отново значението на дългосрочните планове за устойчива градска мобилност (ПУГМ) и насърчава държавите членки да изготвят ПУГМ, които да дават приоритет на видовете обществен транспорт с нулеви или ниски емисии с цел да се намалят замърсяването на въздуха, емисиите на парникови газове и потреблението на енергия; подкрепя създаването на зони за движение и интермодални платформи, в които да се дава приоритет на ползването на обществен транспорт; подчертава, че е необходима ясна и лесно достъпна информация относно градските и регионалните регулаторни схеми за достъп на превозни средства, и призовава Комисията да подпомогне разработването на европейски цифров информационен инструмент;

23. призовава Комисията да засили текущото сътрудничество на множество равнища с държавите членки и европейските градове в контекста на Програмата на ЕС за градовете, да завърши своя план за действие за градска мобилност за 2018 г.[15], в който следва ясно да се определят решения за справяне със замърсяването на въздуха на общинско равнище, и да продължи да подпомага Обсерваторията за градска мобилност (ELTIS)[16], която разпространява полезна информация за възможности за финансиране, примери от практиката и най-добри практики за подобряване на качеството на въздуха чрез възприемане на по-добри решения за градска мобилност;

24. подкрепя по-интензивното използване на цифровите технологии при прилагането на принципа „замърсителят плаща“, като например електронно начисляване на пътни такси и електронно издаване на билети въз основа на екологичните характеристики на превозните средства; подчертава, че една хармонизирана рамка за системите за пътно таксуване следва да отчита както емисиите на парникови газове, така и емисиите на замърсители при определяне на екологичните характеристики, за да се изпращат ясни и балансирани сигнали за разработването на нови превозни средства; подчертава обаче, че тези правила трябва да бъдат ясни и прозрачни за участниците в движението; подчертава благотворното въздействие върху околната среда и безопасността на свързаната мобилност и автоматизираните транспортни решения в градските райони, като например оптимизирането на транспортните потоци и намаляването на движението в резултат на търсенето на места за паркиране; следователно призовава Комисията и държавите членки да подкрепят градовете в приемане на необходимите технологии;

25. подчертава, че „зелените“ обществени поръчки чрез закупуването на превозни средства с нулеви и ниски емисии от публичните органи за техните собствени автомобилни паркове или за (полу-)публични програми за съвместно използване са ключов елемент за декарбонизацията на автомобилния транспорт, както и за подобряването на качеството на въздуха в цяла Европа;

26. приветства заявения ангажимент от няколко града в Европа да изчистят автомобилните си паркове за обществен транспорт посредством определяне на изисквания за обществени поръчки за електрически автобуси и приканва още градове да последват примера на някои от европейските членове[17] на Мрежата на градовете C40, които подписаха „Декларацията за улици без изкопаеми горива“[18], в която приемат да възлагат поръчки само за електрически автобуси от 2025 г. нататък и да гарантират създаването на големи градски райони с нулеви емисии до 2030 г.;

27. подчертава, че несъответствията между официалните данни за емисиите на одобрение на типа и реалното световно равнище на емисиите на NOx от автомобилите от Евро 3 до Евро 6 са основната причина за закъсненията при подобряването на качеството на въздуха в градовете и градските райони, като подкопават сериозно местните схеми и мерки, предназначени да ограничат емисиите на най-замърсяващите превозни средства;

28. счита, че понастоящем съществува технология, чрез която могат да се спазват стандартите Евро 6 за NOx за дизелови превозни средства, включително по отношение на реалните условия на движение и без отрицателно въздействие върху емисиите на CO2;

29. призовава Комисията да продължи да намалява емисиите на NOx от автомобилния парк на ЕС, като прави преглед на годишния коефициент на съответствие, както е предвидено във втория пакет относно изпитването за емисии в реални условия на движение, ежегодно и в съответствие с технологичното развитие, така че той да бъде сведен до 1 възможно най-скоро, но не по-късно от 2021 г.;

30. призовава Комисията да използва делегираните ѝ правомощия по силата на Директива 2014/45/ЕС относно периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на моторните превозни средства и техните ремаркета[19], за да актуализира процедурата за прегледи, така че всички държави членки да са задължени да изпитват автомобилите за съответствие при реални условия спрямо стандартите за емисии на NOx по време на периодичните технически прегледи;

31. призовава Комисията да предложи стандарт за автомобили след Евро 6, който да е неутрален от гледна точка на горивата, технологията и приложението и да е в съответствие най-малкото със стандартите за NOx и изискванията за съответствие при реални условия и устойчивост на Калифорния/САЩ (група 3 (Tier 3) и превозни средства с ниски емисии III (LEV III);

32. призовава Комисията да продължи работата си по подобряване на резултатите на преносимите системи за измерване на емисиите (PEMS), за да се усъвършенства тяхната точност и да се намали процентът им на грешка; счита, че що се отнася до праховите частици технологиите на PEMS следва да могат да отчитат частици, чийто размер е по-малък от 23 нанометра и които са най-опасните за общественото здраве;

33. решително осъжда експериментите върху хора и маймуни, възложени от Европейската научноизследователска група за околната среда и здравето в транспортния сектор (EUGT) и проведени в периода 2014 – 2015 г., в опит да се докаже, че изпаренията от отработените газове от дизелови двигатели на нови превозни средства не представляват заплаха за здравето;

34. изисква от Комисията и държавите членки да гарантират, че подобни експерименти, които предизвикват отвращение от етична гледна точка и не могат да бъдат оправдани по никакъв начин, никога няма да бъдат повторени на територията на Съюза;

35. призовава Комисията да разгледа възможността за въвеждане на стандарти за справяне с емисии от превозните средства, различни от отработени газове;

36. призовава Комисията да разгледа емисиите от строителни машини не само в рамките на Регламента относно емисиите от подвижни машини, които не са предназначени за движение по пътищата[20], като проведе оценка на въздействието относно потенциала на строителните машини с нулеви емисии за намаляване на нивата на замърсяване на въздуха и на шумово замърсяване, както и тяхното евентуално включване в бъдещите преразглеждания на относимото законодателство на ЕС;

Селско стопанство

37. признава, че настоящите хранителни и селскостопански системи са отговорни за прекомерните емисии на амоняк (NH3), азотен оксид (N2O) и метан (CH4) и че 94% от емисиите на амоняк и 40% от емисиите на метан са в резултат на селскостопанските дейности;

38. подчертава, че селското стопанство е третият най-значим източник на първични емисии на ПЧ10 в ЕС, както се подчертава от Европейската агенция за околна среда;

39. припомня констатациите на Европейската агенция за околна среда, която през 2017 г. посочи, че емисиите на NH3 от селското стопанство допринасят за епизоди на високи концентрации на ПЧ, които се появяват на територията на цяла Европа всяка пролет, и заключи, че емисиите на NH3 допринасят както за краткосрочните, така и за дългосрочните отрицателни последици за здравето;

40. подчертава, че в градските райони емисиите на амоняк представляват около 50% от въздействието на замърсяването на въздуха върху здравето, тъй като амонякът е ключов прекурсор на праховите частици; призовава Комисията и държавите членки да използват реформата на общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС като възможност за борба със замърсяването на въздуха от селското стопанство;

41. призовава съзаконодателите да включат мерки в бъдещата ОСП, които да дадат възможност на земеделските стопани да намалят общите замърсяващи въздуха емисии от селското стопанство в полза на всички граждани в Съюза;

42. подчертава, че расте обемът на научните доказателства за вредното въздействие върху здравето и околната среда, причинено от интензивното животновъдство както в Европа, така и по света;

43. припомня, че емисиите на метан от селското стопанство са важен прекурсор на приземния озон, който оказва неблагоприятно въздействие върху човешкото здраве, и че 98% от градското население на ЕС е изложено на нива на озон, превишаващи насоките на СЗО;

44. подчертава, че емисиите на метан не са регулирани от законодателството на ЕС в областта на замърсяването на въздуха и не са специално уредени в рамките на политиката на ЕС в областта на климата;

45. подчертава, че разходите за контрол на замърсяването на въздуха в Европа са значително по-ниски в селското стопанство от тези в други сектори, в които вече са въведени по-строги механизми за контрол на емисиите;

46. счита, че бъдещото финансиране на ОСП следва да бъде обвързано със задължителни мерки за намаляване на замърсяването на въздуха;

Енергетика

47. припомня, че секторът на производство и разпределение на енергия е отговорен за повече от половината от емисиите на серни оксиди (SOx) и на една пета от емисиите на азотни оксиди (NOx) в 33-те държави, членуващи в Европейската агенция за околна среда;

48. подчертава значителния принос на съоръженията, ползващи кафяви и лигнитни въглища, към емисиите на живак в ЕС и факта, че 62% от емисиите на живак от промишлеността в ЕС се произвеждат от топлоелектрически централи на въглища;

49. припомня, че живакът е опасен невротоксин, който уврежда нервната система дори при излагане на сравнително ниски нива;

50. приветства ангажиментите, поети най-малко от десет държави – членки на ЕС, за постепенно извеждане на въглищата от употреба; призовава другите държави членки постепенно да изведат от употреба най-късно до 2030 г. въглищата, използвани като източник на енергия;

51. признава важната роля на централното отопление за намаляването на емисиите и подчертава, че добре развитите топлофикационни инсталации са един от ключовите фактори, които могат да ограничат замърсяването на въздуха; насърчава държавите членки без централна топлофикация да обмислят предимствата от въвеждане на такава система;

52. приканва Комисията и държавите членки да насърчават възприемането на ефективни и основаващи се на възобновяеми източници на енергия решения за отопление на домовете, за да се допринесе за ограничаване на изпускането на замърсители във въздуха от домакинствата в целия Съюз;

Замърсяване на въздуха в затворени помещения

53. подчертава факта, че хората прекарват близо 90% от времето си в затворени помещения, където въздухът може да е значително по-замърсен от въздуха навън;

54. припомня, че лошото качество на въздуха в затворени помещения е причина за 10% от незаразните болести в световен мащаб и че лошото качество в кабинетите е причина за намаляване на производителността; настоятелно призовава Комисията да определи хармонизирани стандарти за изпитване с цел измерване на замърсяването на въздуха в затворени помещения;

55. счита, че задължителното представяне на сертификат за качество на въздуха на закрито следва да се прилага за всички нови и ремонтирани сгради в Съюза и че то следва да отчита съществуващите показатели за ефективност и методи за изпитване въз основа на стандарта EN 16798–1, както и насоките на СЗО за качеството на въздуха на закрито;

56. призовава държавите членки и Комисията да приемат и приложат мерки за борба със замърсяването на въздуха при източника, като вземат под внимание разликите между източниците на замърсяване на въздуха в затворени помещения и на открито;

Наука, мониторинг и изследвания на замърсяването на въздуха

57. признава сложността и несигурностите, присъщи на науката за замърсяването на въздуха, и следователно насърчава използването на различни форми на знания, включително на науката с участието на гражданите[21], в мониторинга на качеството на въздуха и оценката на политиките; подчертава колко е важно да се повишава обществената осведоменост и информираност чрез ангажиране на гражданите с въпросите, свързани с качеството на въздуха;

58. призовава държавите членки да осигуряват достатъчни, представителни, точни и непрекъснати измерване и мониторинг на качеството на въздуха; припомня значението на разполагането на станции, използвани в основните градски агломерации с проблеми, свързани с качеството на въздуха, като се има предвид, че лошото разполагане не дава възможност за подходящи последващи действия във връзка с рисковете за общественото здраве;

59. приканва държавите членки да създадат независими комисии по качеството на въздуха, отговарящи за провеждането на анализи на качеството на въздуха и за оценяване на адекватността на приетите мерки; счита, че тези анализи следва да се изготвят на местно равнище всеки месец и следва да бъдат публикувани;

60. счита, че са необходими повече научни изследвания относно въздействието върху здравето на по-малките частици, включително ПЧ1 и ултрафините частици;

Финансови съображения

61. настоятелно призовава държавите членки да премахнат всякакви данъчни стимули, данъчни преференции или бюджетни трансфери, които пряко или непряко облагодетелстват транспортни средства с високи емисии, в съответствие с принципа на равнопоставеност;

62. припомня принципа „използване на приходите“ по отношение на пътните такси и призовава, когато е целесъобразно, част от приходите от използването на пътната инфраструктура да бъде насочвана към мерки, подпомагащи подобряването на качеството на въздуха в градовете;

63. обръща внимание на необходимостта от подпомагане на регионите, засегнати от преобразуването на енергия, особено миньорските региони, тъй като те имат тенденция да бъдат бедни региони, които често се характеризират с високи нива на вредни вещества във въздуха;

64. призовава за постепенно прекратяване на използването на субсидиите за изкопаеми горива;

65. приканва държавите членки да увеличат финансирането за изследвания на въздействието на качеството на въздуха върху общественото здраве, обществото и икономиката, включително оценка на свързаните външни фактори, и за изследванията относно по-широкообхватни стратегии за измерване, които биха могли да улавят излагането на замърсяване на въздуха, като се вземат предвид движението на хората във времето и пространството; призовава Комисията и държавите членки да предоставят на градовете и общините достатъчно средства за борба със замърсяването на въздуха;

°

° °

66. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

 

 

[1] ОВ L 344, 17.12.2016 г., стр. 1.

[2] ОВ L 152, 11.6.2008 г., стр. 1.

[3] ОВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 75.

[4] OВ C 298, 23.8.2018 г., стр. 140.

[5] OВ C 334, 19.9.2018 г., стр. 151.

[6] ОВ C 369, 11.10.2018 г., стр. 114.

[7] ОВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 10.

 [8] Приети текстове, P8_TA(2018)0100.

[9] Специален доклад № 23/2018 на Европейската сметна палата, https://www.eca.europa.eu/Lists/ECADocuments/SR18_23/SR_AIR_QUALITY_BG.pdf

[10] http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2018/604988/IPOL_STU(2018)604988_EN.pdf

[11] Решение от 5 април 2017 г., Комисия/България, C-488/15, ECLI:EU:C:2017:267.

[12] Решение от 22 февруари 2018 г., Комисия/Полша, C-336/16, ECLI:EU:C:2018:94.

[13] Регламент (ЕС) 2017/1151 на Комисията от 1 юни 2017 година за допълване на Регламент (ЕО) № 715/2007 на Европейския парламент и на Съвета за типово одобрение на моторни превозни средства по отношение на емисиите от леки превозни средства за превоз на пътници и товари (Евро 5 и Евро 6) и за достъпа до информация за ремонт и техническо обслужване, ОВ L 175, 7.7.20017 г., стр. 1).

[14] Директива 2010/31/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 19 май 2010 г. относно енергийните характеристики на сградите (ОВ L 153, 18.6.2010 г., стр. 13).

[17] Париж, Лондон, Барселона, Хайделберг, Милано, Рим, Ротердам, Варшава, Бирмингам, Оксфорд и Манчестър (към 8 октомври 2018 г.).

[19] ОВ L 127, 29.4.2014 г., стр. 51.

[20] Регламент (ЕС) 2016/1628 на Европейския парламент и на Съвета от 14 септември 2016 година относно изискванията за граничните стойности на емисиите на газообразни и прахови замърсители и за одобряването на типа на двигателите с вътрешно горене за извънпътна подвижна техника, ОВ L 252, 16.9.2016 г., стр. 53.

Последно осъвременяване: 11 март 2019 г.Правна информация