Процедура : 2019/2575(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0162/2019

Внесени текстове :

B8-0162/2019

Разисквания :

Гласувания :

PV 12/03/2019 - 9.22

Приети текстове :


<Date>{06/03/2019}6.3.2019</Date>
<NoDocSe>B8‑0162/2019</NoDocSe>
PDF 154kWORD 55k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно заплахите за сигурността във връзка със засилващото се технологично присъствие на Китай в ЕС и възможни действия на равнището на ЕС за ограничаването им</Titre>

<DocRef>(2019/2575(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Хелмут Шолц, Костадинка Кунева, Мартина Михелс, Елеонора Форенца, Стелиос Кулоглу, Димитриос Пападимулис</Depute>

<Commission>{GUE/NGL}от името на групата GUE/NGL</Commission>

</RepeatBlock-By>


B8‑0162/2019

Резолюция на Европейския парламент относно заплахите за сигурността във връзка със засилващото се технологично присъствие на Китай в ЕС и възможни действия на равнището на ЕС за ограничаването им

(2019/2575(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид доклада за информационната икономика от 2017 г., озаглавен „Цифровизация, търговия и развитие“, публикуван от Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД/IER/2017),

 като взе предвид доклада за търговията и развитието от 2018 г., озаглавен „Власт, платформи и заблудата, свързана със свободната търговия“, публикуван от Конференцията на ООН за търговия и развитие (УНКТАД/TDR/2018),

 като взе предвид Директива (EС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения[1],

 като взе предвид Директива (ЕС) 2016/1148 на Европейския парламент и на Съвета от 6 юли 2016 г. относно мерки за високо общо ниво на сигурност на мрежите и информационните системи в Съюза[2],

 като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи[3],

 като взе предвид предложението на Комисията от 13 септември 2017 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета относно ENISA – Агенцията на ЕС за киберсигурност, и за отмяна на Регламент (ЕС) № 526/2013, както и относно сертифицирането на киберсигурността на информационните и комуникационните технологии („Акт за киберсигурността“) (COM(2017)0477),

 като взе предвид предложението на Комисията от 12 септември 2018 г. за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Европейски център за промишлени, технологични и изследователски експертни познания в областта на киберсигурността и Мрежа от национални координационни центрове (COM(2018)0630),

 като взе предвид своята позиция, приета на първо четене на 14 февруари 2019 г., относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за създаване на рамка за скрининг на преки чуждестранни инвестиции в Европейския съюз[4],

 като взе предвид съобщението на Комисията от 14 септември 2016 г., озаглавено „5G за Европа: план за действие“ (COM(2016)0588),

 като взе предвид своята резолюция от 1 юни 2017 г. относно свързаността с интернет за целите на растежа, конкурентоспособността и сближаването: европейското общество в ерата на гигабитовия интернет и технологиите от пето поколение (5G)[5],

 като взе предвид Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните)[6],

 като взе предвид Регламент (ЕС) № 1316/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2013 г. за създаване на Механизъм за свързване на Европа, за изменение на Регламент (ЕС) № 913/2010 и за отмяна на регламенти (ЕО) № 680/2007 и (ЕО) № 67/2010[7],

 като взе предвид програмата „Цифрова Европа“,

 като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А. като има предвид, че ЕС и неговите държави членки се нуждаят от план за публични инвестиции, за да развиват свръхмодерен капацитет във високотехнологичните сектори, като например в киберсигурността, ИКТ, изкуствения интелект и цифровата икономика; като има предвид, че са разработени няколко стратегии на ЕС, които обаче не са изцяло изпълнени ;

Б. като има предвид, че е необходимо да се гарантира справедливо развитие на цифровите технологии, като същевременно се полагат усилия за подобряване на жизнения стандарт в световен мащаб;

В. като има предвид, че няколко частни цифрови и ИТ дружества, основно от САЩ и Китай, продължават да създават монополи на цифровия пазар, което  им дава властта да определят международни стандарти и да се измъкват от своите социални отговорности;

Г. като има предвид, че 5G мрежата ще бъде една от ключовите технологии на бъдещата цифрова инфраструктура, която ще разшири възможността за свързване на различни устройства към мрежите (интернет на нещата и т.н.) и ще създаде нови възможности за приложения в множество области, като например транспорт, мобилност, енергетика, здравеопазване, финанси, телекомуникации, цифрова икономика и изкуствен интелект;

Д. като има предвид, че уязвимостта на мрежите 5G би могла да се използва за компрометиране на информационните системи, което би могло да причини многобройни сериозни вреди на гражданите и техния живот, както и на европейските и националните икономики; като има предвид, че е технически възможно доставчиците на технологии да използват компоненти от технологии на 5G мрежите, за да нарушават неприкосновеността на личните данни на граждани, дружества и институции; като има предвид, че е необходим подход, основан на анализ на риска, по отношение на обществените поръчки и лицензирането;

Е. като има предвид, че само ограничен брой дружества предоставят техническо оборудване за 5G;

Ж. като има предвид, че дружествата от редица трети държави могат да представляват проблем за сигурността на държавите членки, тъй като те могат да имат достъп до лични данни и да контролират цифровата инфраструктура на множество стратегически сектори и услуги, и също така могат да предоставят на националните разузнавателни служби достъп до данни;

З. като има предвид, че разкритията на Едуард Сноудън показаха, че в случая с програмата „PRISM“ от Агенцията за национална сигурност (АНС) на САЩ, а в миналото и от страна на Правителственото управление по комуникациите на Обединеното кралство (GCHQ), са извършвани систематични злоупотреби с европейските комуникационни мрежи и масови нарушения на правото на гражданите на неприкосновеност на личните данни;

И. като има предвид, че разузнавателните служби на САЩ заявиха, че оборудването на Хуауей представлява заплаха за националната сигурност, но не представиха никакви доказателства в подкрепа на това твърдение; като има предвид, че Хуауей е икономически конкурент на няколко големи корпорации от САЩ;

Й. като има предвид, че поради глобалния характер на веригата на доставки на ИКТ всяка забрана за използване на китайски технологии може да навреди на европейските оператори и дружества, тъй като тази забрана ще доведе до смущения на доставките на оборудване, до увеличаване на разходите за европейските оператори и техните клиенти, до забавяне с години на въвеждането на 5G услуги от следващо поколение и евентуално до увреждане на съществуващите мрежи;

К. като има предвид, че сигурността в кибернетичното пространство трябва да бъде разглеждана на многостранно равнище, за да се дава силен и координиран отговор;

Л. като има предвид, че доставчиците не следва да бъдат третирани по различен начин въз основа на тяхната държава на произход, а по-скоро следва да бъдат третирани въз основа на ангажимента и гаранциите, които те предлагат за защита на правото на гражданите на ЕС на неприкосновеност на личните данни и за предотвратяване на шпионаж и саботиране на технологиите;

1. призовава Комисията и държавите членки да разработят стратегия и планове за публични инвестиции, насочени към намаляване на зависимостта на Европа от чуждестранни технологии в областта на киберсигурността, ИКТ, изкуствения интелект и цифровата икономика;

2. счита, че държавите членки следва да основават решенията си относно достъпа на дружества от трети държави до бъдещи телекомуникационни и 5G услуги върху техническите експертни познания и подходяща оценка на риска, както и върху ангажиментите и гаранциите на тези дружества за гарантиране на правото на гражданите на ЕС на неприкосновеност на личните данни и за предотвратяване на шпионаж и саботиране на технологиите, а не върху политически натиск от страна на администрацията на САЩ;

3. призовава Комисията и държавите членки да работят за създаването на многостранна система за управление на киберсигурността, насочена към създаването на регулаторна рамка и на рамка на политиките на ООН за киберсигурност; приветства стартирането на глобалния индекс за киберсигурност на Организацията на обединените нации от Международния съюз по далекосъобщения на ООН (ITU);

4. призовава Комисията и държавите членки да прилагат изцяло механизмите за сътрудничество, въведени от Директивата на ЕС за мрежова и информационна сигурност;

5. призовава Комисията и държавите членки да прилагат правилно Акта за киберсигурността и да съгласуват тясно своите действия в този контекст;

6. отбелязва, че засилването на мандата на Агенцията на Европейския съюз за мрежова и информационна сигурност (ENISA) ще подобри сертифицирането на киберсигурността, и счита, че ENISA може да играе ключова роля в анализирането на заплахите за киберсигурността;

7. припомня, че всички дружества, които предоставят технологии и услуги в ЕС, трябва да спазват законите на ЕС и на държавите членки и носят отговорност за всякакви нарушения на законодателството в областта на защитата на данните и киберсигурността;

8. счита, че е необходимо да бъде извършена строга и независима оценка на въздействието върху околната среда на възможните отрицателни въздействия на 5G технологиите върху човешкото здраве;

9. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

 

[1] OВ L 321, 17.12.2018 г., стр. 36.

[2] OВ L 194, 19.7.2016 г., стр. 1.

[3] ОВ C 378, 9.11.2017 г., стр. 104.

[4] Приети текстове, P8_TA(2019)0121.

[5] ОВ C 307, 30.8.2018 г., стр. 144.

[6] ОВ L 119, 4.5.2016 г., стр. 1.

[7] ОВ L 348, 20.12.2013 г., стр. 129.

Последно осъвременяване: 8 март 2019 г.Правна информация