Процедура : 2019/2615(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0167/2019

Внесени текстове :

B8-0167/2019

Разисквания :

PV 13/03/2019 - 27
CRE 13/03/2019 - 27

Гласувания :

PV 14/03/2019 - 11.18
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0219

<Date>{11/03/2019}11.3.2019</Date>
<NoDocSe>B8‑0167/2019</NoDocSe>
PDF 156kWORD 54k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно положението в Никарагуа</Titre>

<DocRef>(2019/2615(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Ернест Уртасун, Бодил Валеро, Барбара Лохбилер, Жорди Соле, Жозеп‑Мария Терикабрас, Флорент Марсейеси, Тили Мец, Моли Скот Кейто, Барт Стас</Depute>

<Commission>{Verts/ALE}от името на групата Verts/ALE</Commission>

</RepeatBlock-By>


B8‑0167/2019

Резолюция на Европейския парламент относно положението в Никарагуа

(2019/2615(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид своите предходни резолюции относно Никарагуа, по-специално резолюциите от 18 декември 2008 г.[1], 26 ноември 2009 г.[2], 16 февруари 2017 г. [3]и 31 май 2018 г.[4],

 като взе предвид изявлението от 2 октомври 2018 г. на заместник-председателя на Европейската комисия/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от името на ЕС относно положението в Никарагуа,

 като взе предвид заключенията на Съвета от 21 януари 2019 г. относно Никарагуа,

 като взе предвид изявлението на говорителя на ЗП/ВП от 1 март 2019 г. относно възобновяването на националния диалог в Никарагуа,

 като взе предвид призива на Междуамериканската комисия по правата на човека за условия, които позволяват зачитането на правата на човека по време на диалога за Никарагуа от 28 февруари 2019 г.,

 като взе предвид своята ad hoc делегация в Никарагуа от 23—26 януари 2019 г.,

 като взе предвид Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка от 2012 г.,

 като взе предвид стратегическия документ на ЕС за Никарагуа и многогодишната индикативна програма за периода 2014—2020 г. за Никарагуа,

 като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека от юни 2004 г., актуализирани през 2008 г.,

 като взе предвид Конституцията на Никарагуа,

 като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че от началото на социалните протести на 18 април 2018 г., насочени срещу планираните реформи в никарагуанската система за социална сигурност и срещу все по-авторитарните тенденции в управлението на президентската двойка Даниел Ортега и Росарио Мурийо, положението в Никарагуа се е влошило и е прераснало в тежка и дълбока криза, тъй като режимът на Ортега реагира с безпрецедентно насилие и репресии чрез използването на паравоенни сили и формирования за борба с безредиците, както и редовни сили за сигурност;

Б. като има предвид, че съществуват други източници на недоволство и открит конфликт, които включват рязкото увеличаване на ориентираните към износа добивни дейности в секторите на минното дело, захарната тръстика и палмовото масло, както и секторите на говедовъдството, проектът за междуокеански канал, водещ до сериозни и необратими щети върху околната среда, и нееднократното потушаване на протестите срещу тези дейности;

В. като има предвид, че се твърди, че в резултат на този репресивен отговор над 400 души са били убити, а над 3000 – ранени, голям брой хора са изчезнали или са изпратени в затвора, където повечето от тях все още са задържани при ужасни условия, а много други се намират в изгнание;

Г. като има предвид, че много лица, участвали в мирни демонстрации – студенти, селяни, бивши членове на FSLN, активисти в областта на екологията и други активисти – все още се намират в затвора, обвинени в тероризъм, нарушаване на обществения ред, сериозни щети и грабеж,  а процесът им е насрочен за 1 април 2019 г.;

Д. като има предвид, че жените са особено уязвими по време на криза; като има предвид, че според никарагуанския клон на неправителствената организация „Catholics for Choice“ само между януари и декември 2018 г. са били извършени 55 убийства на жени; като има предвид, че според сведенията тези убийства са били дори още по-жестоки в сравнение с предходните години и са били извършени предимно от групи;

Е. като има предвид, че през юни 2017 г. Националното събрание на Никарагуа прие изменение на всеобхватния закон срещу насилието срещу жените, променяйки определението на „убийство на жена“, с което то се включва в сферата на личния живот като престъпление между съпрузи, въпреки че голяма част от убийствата на жени се извършват в публичната сфера;

Ж. като има предвид, че според Фонда на ООН за населението Никарагуа е сред държавите с най-висок процент на младежка бременност и майчина смъртност на американския континент; като има предвид, че в тази държава абортът е забранен при каквито и да било обстоятелства;

З. като има предвид, че на 29 ноември 2018 г. Националното събрание одобри с указ отмяната на правния статут на няколко национални НПО; като има предвид, че се твърди, че указът се основава на твърде неясни и неточни разпоредби, без гаранции за справедлив процес; като има предвид, че се твърди, че намерението е тези организации и защитници на правата на човека да бъдат ограничени при упражняването на законната си дейност по защитата на правата на човека в Никарагуа;

И. като има предвид, че за съжаление правителството на Никарагуа спря сътрудничеството си с Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR) и нейните органи след публикуването на нейния доклад относно Никарагуа, а също и със Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека; като има предвид, че то нареди и временното прекратяване на мисията на интердисциплинарната група от независими експерти (GIEI);

Й. като има предвид, че на 27 февруари 2019 г. Никарагуа обяви условното освобождаване на 100 затворници, задържани от 18 април 2018 г.; като има предвид, че понастоящем тези затворници са държани под домашен арест; като има предвид, че наскоро след това установяването на национален диалог между правителството на Никарагуа и членовете на опозицията, обединени под името „Alianza Cívica“ (Граждански съюз), отбеляза положителна стъпка към намирането на решение на кризата чрез преговори;

К. като има предвид, че на 4 март 2019 г. вечерта този национален диалог беше прекъснат; като има предвид, че на следващия ден, в присъствието на католическата църква, и двете страни подписаха пътна карта, а на 6 март проведоха нови разговори и се споразумяха за 28 март като краен срок за приключване на преговорите;

1. категорично осъжда всяка форма на репресии и инкриминиране на гражданското общество, включително на пресата, както и използването на антитерористични закони и сили за борба с безредиците срещу инакомислящите в Никарагуа, наред с продължаващите заплахи и тормоз и задържането и отвличането на лица, участвали в протести на опозицията;

2. изразява загриженост относно увеличаващите се ограничения на гражданското пространство и на изразяването на несъгласие; припомня правото на свобода на сдружаване и на мирни събрания; настоява, че защитниците на правата на човека следва да бъдат първите защитени и обхванати от принципите на правовата държава, както се предвижда в насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека;

3. осъжда отменянето от страна на Националното събрание на Никарагуа на правния статут на няколко национални НПО; счита, че е необходимо бързото възстановяване на правния статут на организациите на гражданското общество, засегнати от постановлението;

4. призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и държавите членки да гарантират пълното прилагане на насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека и да разширят обхвата на защитата и подкрепата за защитниците на правата на човека, и по-конкретно на жените защитници на правата на човека;

5. настоятелно призовава за продължаване на националния диалог въз основа на пътната карта, подписана и от двете страни, по прозрачен, приобщаващ и конструктивен начин, за да се подготви намирането на решение на настоящата многостранна криза, което да получи широка подкрепа по пътя на преговорите;

6. вярва, че настоящата криза може да бъде преодоляна и решена само чрез мирен диалог сред гражданите на Никарагуа и преговори относно институционалната реформа, включително на избирателните институции; отново потвърждава, че ЕС е готов да действа като посредник, ако е необходимо;

7. призовава за незабавното освобождаване на всички незаконно задържани затворници; призовава малтретирането на задържани лица да бъде прекратено и да им бъдат предоставени медицински грижи и правни гаранции, условията в затворите да бъдат съобразени с международното хуманитарно право, а на все още задържаните лица да се гарантира справедлив съдебен процес; освен това припомня, че за всяко нарушение на закона, престъпление и нарушение на правата на човека следва надлежно да се извършат пълни, прозрачни и независими разследвания, отговорните лица да бъдат наказани, а пострадалите да получат обезщетение;

8. счита, че една национална комисия за установяване на истината, евентуално подкрепена от международни експерти, би била най-добрият начин за гарантиране на отчетност за всички нарушения на правата на човека, за преодоляване на безнаказаността и за възстановяване на доверието, с оглед постигане на помирение;

9. настоява, че трябва да се разреши завръщането в Никарагуа и възобновяването на работата на международни организации като IACHR и нейния Специален механизъм за наблюдение на Никарагуа (MESENI), както и на органите на ООН и на GIEI, и че трябва да бъдат създадени условията за тяхното завръщане;

10. подчертава необходимостта от отмяна на всички мерки, насочени срещу организациите на гражданското общество и независимите медии с цел тяхното ликвидиране, като например изземването на имуществото им;

11. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на правителството на Никарагуа, на Централноамериканския парламент, на Междуамериканската комисия по правата на човека и на съпредседателите на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея.

 

[1] OВ C 45E, 23.2.2010 г., стр. 89.

[2] OВ C 285E, 21.10.2010 г., стр. 74.

[3] ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 189.

[4] Приети текстове, P8_TA(2018)0238.

Последно осъвременяване: 13 март 2019 г.Правна информация