Процедура : 2019/2615(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0168/2019

Внесени текстове :

B8-0168/2019

Разисквания :

PV 13/03/2019 - 27
CRE 13/03/2019 - 27

Гласувания :

PV 14/03/2019 - 11.18
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0219

<Date>{11/03/2019}11.3.2019</Date>
<NoDocSe>B8‑0168/2019</NoDocSe>
PDF 150kWORD 48k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно положението в Никарагуа</Titre>

<DocRef>(2019/2615(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Фабио Масимо Касталдо, Иняцио Корао, Роландас Паксас</Depute>

<Commission>{EFDD}от името на групата EFDD</Commission>

</RepeatBlock-By>

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0165/2019

B8‑0168/2019

Резолюция на Европейския парламент относно положението в Никарагуа

(2019/2615(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид своите предишни резолюции относно Никарагуа, и по-специално тези от 16 февруари 2017 г.[1] и 31 май 2018 г.[2],

 като взе предвид изявлението от 2 октомври 2018 г. на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от името на ЕС относно положението в Никарагуа,

 като взе предвид заключенията на Съвета от 21 януари 2019 г. относно Никарагуа,

 като взе предвид изявлението на говорителя на ЗП/ВП от 1 март 2019 г. относно възобновяването на националния диалог в Никарагуа,

 като взе предвид призива на Междуамериканската комисия по правата на човека за условия, които позволяват зачитането на правата на човека, по време на диалога в Никарагуа от 28 февруари 2019 г.,

 като взе предвид своята ad hoc делегация в Никарагуа от 23—26 януари 2019 г.,

 като взе предвид писмото, изпратено от неговия председател до президента на Никарагуа Даниел Ортега,

 като взе предвид Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка от 2012 г.,

 като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека от юни 2004 г., актуализирани през 2008 г.,

 като взе предвид Конституцията на Никарагуа,

 като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че от началото на социалните протести на 18 април 2018 г., насочени срещу планираните реформи в никарагуанската система за социална сигурност и срещу все по-авторитарните тенденции в управлението на президентската двойка Даниел Ортега и Росарио Мурийо, положението в Никарагуа се е влошило и е прераснало в тежка и дълбока криза, тъй като режимът на Ортега отговори на протестите с безпрецедентно насилие и репресии чрез използването на паравоенни и антибунтовнически сили, както и редовни сили за сигурност;

Б. като има предвид, че в резултат на тези репресии през последната година са били убити над 300 души и са били ранени над 3000, над 700 души са в затвора, а десетки хиляди са в изгнание или бягат към съседни държави;

В. като има предвид, че Междуамериканската комисия по правата на човека (IACHR) и Службата на върховния комисар на ООН по правата на човека посочиха редица нарушения в отговора на правителството на протестите, включително несъразмерното и произволно използване на сила от страна на полицията (в т.ч. използването на огнестрелни оръжия и извънсъдебни екзекуции), произволните и незаконни задържания и насилствени изчезвания, малтретиране и изтезания на задържани участници в демонстрациите (в т.ч. сексуално насилие), използването на снайперисти, действията на групи от въоръжени цивилни лица, участвали в насилственото потушаване на протестите и действащи в сътрудничество с властта, или толериране от страна на властта на това насилие, както и възпрепятстване на достъпа до медицински грижи за ранените в сблъсъците;

Г. като има предвид, че тази стратегия на репресии води и до тежки нападения срещу пресата и свободните медии, включително до цензура и закриване на медии, както и до произволно арестуване и задържане на журналисти;

Д. като има предвид, че през декември 2018 г. правителството на Никарагуа преустанови мисията на интердисциплинарната група от независими експерти (GIEI) и Специалния механизъм за наблюдение на Никарагуа (MESENI) на IACHR;

Е. като има предвид, че политическата криза доведе до това, че вече затруднената икономика на Никарагуа изпадна в още по-дълбока рецесия, с нарастваща безработица и други сериозни последици за населението в страна, която вече е сред най-бедните в региона;

Ж. като има предвид, че ad hoc делегация на Европейския парламент посети Никарагуа от 23 до 26 януари 2019 г., за да направи оценка на положението; като има предвид, че делегацията отправи към властта три ясни искания, а именно за освобождаване на всички политически затворници, край на репресиите и позволяване на завръщането в страната на организациите за защита на правата на човека;

З. като има предвид, че през последното десетилетие в Никарагуа се наблюдава влошаване на състоянието на демокрацията и на зачитането на принципите на правовата държава; като има предвид, че развитието и укрепването на демокрацията и принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи трябва да представляват неразделна част от външните политики на ЕС, включително що се отнася до Споразумението за асоцииране между ЕС и страните от Централна Америка от 2012 г.;

И. като има предвид, че от 2007 г. насам г-н Ортега беше избран за президент три последователни пъти въпреки факта, че Конституцията на Никарагуа забраняваше последователното преизбиране, като този факт свидетелства за корупцията и авторитаризма, които царят в държавата; като има предвид, че изборите през 2011 г. и 2016 г. бяха обект на остри критики от страна на институциите на ЕС и Организацията на централноамериканските държави поради свързаните с тях нередности, след като те бяха проведени без присъствието на наблюдатели от която и да е от двете организации и без каквито и да е други надеждни международни наблюдатели;

1. осъжда продължаващите репресии и тежките нарушения на правата на човека в Никарагуа, криминализирането на членове на гражданското общество и на печата, несъразмерното използване на сила от страна на полицията и въоръжените паравоенни групировки за потушаване на социалните протести, както и продължаващите случаи на тормоз, незаконните арести и произволното задържане на лица, участвали в опозиционни протести;

2. изразява загриженост във връзка с увеличаващите се ограничения на гражданското пространство и на изразяването на несъгласие в Никарагуа, включително закриването на независими медии и отмяната на правните регистрации на редица организации на гражданското общество и изземването на тяхното имущество;

3. осъжда решението на правителството на Никарагуа да експулсира от страната интердисциплинарната група от независими експерти (GIEI) и Специалния механизъм за мониторинг за Никарагуа (MESENI) на IACHR и да оттегли поканата, отправена до Службата на Върховния комисар за правата на човека, да посети страната; настоятелно призовава властите да разрешат завръщането им в страната и да възобновят сътрудничеството си с тях;

4. приветства смекчаването на присъдата на 100 затворници, задържани след избухването на социални протести в страната, но изразява съжаление, че стотици хора все още са незаконно задържани; призовава за незабавното освобождаване на всички задържани по политически причини лица и отново заявява, че справедливият процес, както и всички други правни гаранции, залегнали в Конституцията на Никарагуа, трябва да се спазват за всички затворници и по всяко време;

5. подчертава важността на политическия диалог между правителството и опозицията в страната; приветства възобновяването на националния диалог между правителството на Никарагуа и Гражданския съюз като положителна първа стъпка към преодоляване на настоящата политическа криза чрез постигането на решение чрез преговори, което остава единственият възможен изход от настоящата криза;

6. призовава страните да преговарят добросъвестно и по прозрачен и приобщаващ начин, като включват също така участници от гражданското общество; счита, че положението на затворниците следва да бъде на преден план в дневния ред на преговорите, тъй като стотици невинни хора са все още в затвора;

7. изразява съжаление, че никарагуанските власти не спазиха гаранциите, предоставени по време на посещението на делегацията на Европейския парламент, по-специално като упражниха тормоз над политическите затворници, които се срещнаха с делегацията;

8. изразява сериозна загриженост от новия закон срещу изпирането на пари, финансирането на тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожение, одобрен на 16 юли 2018 г., в чиито членове 394 и 395 се съдържа неясно определение на тероризма, което изглежда специално предназначено за инкриминиране на мирни демонстранти; осъжда факта, че този закон се използва многократно за задържане на протестиращи лица, журналисти и активисти;

9. призовава ЕС да продължи да наблюдава положението в Никарагуа и призовава Съвета, Комисията и Европейската служба за външна дейност да направят оценка на възможността за задействане на индивидуални санкции, насочени срещу лицата, отговорни за нарушения на правата на човека в Никарагуа, ако няма напредък в преговорите и в изпълнението на условията, определени от делегацията на Европейския парламент, а именно освобождаване на политическите затворници, прекратяване на репресиите и разрешаване на завръщането на организациите за защита на правата на човека;

10. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на Организацията на американските държави, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, Централноамериканския парламент, Групата от Лима и правителството и парламента на Република Никарагуа.

[1] ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 189.

[2] Приети текстове, P8_TA(2018)0238.

Последно осъвременяване: 13 март 2019 г.Правна информация