Процедура : 2019/2580(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0179/2019

Внесени текстове :

B8-0179/2019

Разисквания :

Гласувания :

PV 14/03/2019 - 11.13
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0215

<Date>{12/03/2019}12.3.2019</Date>
<NoDocSe>B8‑0179/2019</NoDocSe>
PDF 147kWORD 56k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявление на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно европейски режим на санкции за нарушения на правата на човека</Titre>

<DocRef>(2019/2580(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Чарлз Танък, Ришард Чарнецки, Анна Елжбета Фотига</Depute>

<Commission>{ECR}от името на групата ECR</Commission>

</RepeatBlock-By>

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0177/2019

B8‑0179/2019

Резолюция на Европейския парламент относно европейски режим на санкции за нарушения на правата на човека

(2019/2580(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид решението на Съвета от 10 декември 2018 г. да предостави мандат на Комисията за изготвяне на предложения за европейски режим на санкции за нарушения на правата на човека,

 като взе предвид предишните си резолюции, в които призовава за механизъм на ЕС за налагане на целенасочени санкции срещу физически лица, замесени в тежки нарушения на правата на човека, по-специално своята препоръка до Съвета от 2 април 2014 г. за установяване на общи визови ограничения за руски длъжностни лица, замесени в случая със Сергей Магнитски[1],

 като взе предвид своите предходни резолюции относно Русия, по-специално резолюцията от 14 февруари 2019 г. относно положението в Чечения и случая на Оюб Титиев[2],

 като взе предвид своята резолюция от 12 март 2019 г. относно състоянието на политическите отношения между ЕС и Русия[3],

 като взе предвид своята резолюция от 12 декември 2018 г. относно годишния доклад относно правата на човека и демокрацията по света през 2017 г. и политиката на Европейския съюз в тази област[4],

 като взе предвид своята резолюция от 13 септември 2017 г. относно корупцията и правата на човека в трети държави[5],

 като взе предвид доклада от 30 октомври 2018 г. на комисията по правни въпроси и права на човека към Парламентарната асамблея на Съвета на Европа, озаглавен „Сергей Магнитски и проблемът в по-широк план – борба с безнаказаността чрез целенасочени санкции“,

 като взе предвид насоките относно прилагането и оценката на ограничителните мерки, приети от Съвета през 2003 г. и преразгледани и актуализирани през 2005 г., 2009 г., 2012 г. и 2017 г.,

 като взе предвид своето проучване от април 2018 г., озаглавено „Целенасочени санкции срещу лица на основание тежки нарушения на правата на човека – въздействие, тенденции и перспективи на равнище ЕС“,

 като взе предвид предложението от 14 ноември 2018 г. за Европейска комисия за забрана на влизането във връзка с нарушения на правата на човека,

 като взе предвид член 215 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) относно приемането на санкции както срещу трети държави, така и срещу физически лица, групи и недържавни образувания,

 като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А. като има предвид, че през ноември 2018 г. правителството на Нидерландия, подкрепено от Германия и Франция, постави началото на дискусия между държавите – членки на ЕС, относно целенасочен режим на санкции в областта на правата на човека на равнище ЕС, който да има глобален обхват; като има предвид, че на 10 декември 2018 г. Съветът предостави мандат на Комисията за изготвяне на предложения за европейски режим на санкции за нарушения на правата на човека,

Б. като има предвид, че Естония, Латвия, Литва, Обединеното кралство, Канада и САЩ приеха закони „Магнитски“, които дават възможност на техните правителства да налагат целенасочени санкции, като например забрана за издаване на визи и замразяване на активи на извършителите и бенефициерите на сериозни нарушения на правата на човека; като има предвид, че Парламентът многократно е призовавал за създаването на еквивалент за целия ЕС;

В. като има предвид, че законите „Магнитски“ бяха назовани така в чест на Сергей Магнитски, руски данъчен и счетоводен експерт, който беше убит през 2009 г., по време на предварително задържане в Русия; като има предвид, че г-н Магнитски е разследвал масови измами срещу руския държавен бюджет, свързани с възстановяване на данъци, извършвани чрез злоупотреба с инвестиционни инструменти, принадлежащи на клиента на г-н Магнитски, г-н Уилям Браудър, от страна на престъпници, ползващи се от тайни споразумения с корумпирани полицейски и данъчни служители;

Г. като има предвид, че целенасочените санкции не създават икономически затруднения за обикновените хора, а са конкретно насочени към индивидуалната отчетност на лицата, за които е установено, че носят пряка отговорност за съмнителни действия; като има предвид, че много от скептиците по отношение на санкциите в Канада и в други държави най-накрая бяха убедени от доводите, че да се позволи на тези лица да влязат в нашите държави и да им се позволи да се възползват от нашите институции, и по-специално от нашите банки, на практика означава „помагачество и съучастие“ за осъдителните им действия или да им се помага да се възползват от облагите от своите престъпления; като има предвид, че по думите на британския министър-председател Тереза Мей, тези хора „не са добре дошли“ в нашите държави;

Д. като има предвид, че подобни закони биха могли да представляват инструмент за борба срещу безнаказаността и корупцията, които се разглеждат като заплаха за принципите на правовата държава; като има предвид, че характерът на законите „Магнитски”, насочен към борба с корупцията, би предоставил правно основание за включване в черен списък на лица, замесени в случаи на корупция; като има предвид, че в правните актове на държавите, които вече са ги приели, борбата с корупцията и изпирането на пари са цели, заемащи също толкова значимо място, както и нарушенията на правата на човека;

Е. като има предвид, че някои национални правоприлагащи органи не са потърсили отговорност от извършителите на престъпления; като има предвид, че в подобни случаи една общоевропейска политика на целенасочени санкции би била много ефективна;

1. решително осъжда всички нарушения на правата на човека по целия свят; настоятелно призовава Комисията да подготви законодателно предложение за европейски режим на санкции за нарушения на правата на човека, приложим в целия ЕС, преди края на текущия законодателен период, което би позволило налагането на забрани за издаване на визи и целенасочени санкции като замразяване на имущество и имуществени интереси в рамките на юрисдикцията на ЕС срещу отделни длъжностни лица или лица, действащи в качество на длъжностни лица, държавни и недържавни субекти и образувания, които са отговорни за тежки нарушения на правата на човека;

2. изразява категорична увереност, че подобен режим би бил ценно допълнение към съществуващите инструменти на ЕС в областта на правата на човека и външната политика и би засилил ролята на ЕС като глобален фактор в областта на правата на човека, по-специално в борбата срещу безнаказаността и корупцията, разглеждани като заплаха за принципите на правовата държава, както и в подкрепата му за жертвите на злоупотреби и за защитниците на правата на човека по целия свят;

3. подчертава, че този режим следва да позволи предприемането на ограничителни мерки, по-специално замразяване на активи и забрани за влизане в ЕС, срещу лица или образувания, които са отговорни за или участват във, или подпомагат, финансират или допринасят за планирането, насочването или извършването на тежки нарушения на правата на човека или злоупотреби; в този смисъл настоятелно призовава за установяване на ясно определение на обхвата на нарушенията, за да се коригира настоящото положение;

4. настоятелно заявява, че решенията за включване в списъка и изключване от него на лица или образувания следва да се основават на ясни и отчетливи критерии и да бъдат пряко свързани с извършеното престъпление, за да се гарантира строг съдебен контрол;

5. подчертава необходимостта всички държави членки да тълкуват прилагането на санкциите по един и същ последователен начин; призовава държавите членки да сътрудничат помежду си при определянето на подходящи целеви лица, включително чрез използване на съответните механизми на Съюза и чрез споделяне на информация относно лицата, включени в списъците за санкции, и основанията за тяхното разумно убеждение, че тези лица са отговорни за тежки нарушения на правата на човека; подчертава, че трафикантите на хора, които печелят от миграционните потоци, следва да бъдат санкционирани съгласно такъв режим;

6. настоятелно призовава всички държави членки да приемат закони „Магнитски“; настоятелно призовава всички държави членки да наложат забрани за издаване на визи на лица, включени в списъци съгласно приети преди това закони „Магнитски“, като знак за солидарност с тези държави – членки на ЕС, и да поставят ЕС в позиция, равностойна на тази на трансатлантическите му партньори, а именно САЩ и Канада, където подобно законодателство вече е в сила;

7. настоятелно призовава всички държави членки да прилагат решенията на Съвета относно ограничителни мерки срещу лица и образувания, приети чрез обикновената законодателна процедура, и по-специално относно замразяването на активи на включени в списъци лица и ограниченията по отношение на допускането на тези лица на съответните им територии поради нарушения на правата на човека;

8. подчертава, че наказателното преследване на извършителите на тежки нарушения на правата на човека от национални или международни юрисдикции следва да се запази като основна цел на всички усилия за борба с безнаказаността, предприемани от ЕС и неговите държави членки; призовава Съвета да включи трансграничните нарушения в обхвата на този режим;

9. призовава Комисията и държавите членки да засилят борбата срещу схемите за избягване на данъци и за отклонение от данъчно облагане, да закрият данъчните убежища в рамките на ЕС и да подкрепят реформите на съдебната система в държавите, в които тази система не сътрудничи в борбата с корупцията, и като превантивна мярка да не подпомагат и съучастват в осъдителни действия на чуждестранни корумпирани служители и престъпни режими, като им позволяват използването на институциите на нашите държави и им помагат да се възползват от своите незаконни приходи;

10. призовава Комисията да предостави подходящи ресурси и експертен опит за прилагането и наблюдението на този режим, след като бъде въведен, както и да обърне специално внимание на публичното оповестяване на списъците както в ЕС, така и в засегнатите държави;

11. подкрепя усилията на активисти от гражданското общество за създаване на такъв режим и насърчава обсъждането на предложението за създаване на евентуален независим консултативен комитет на равнището на ЕС;

12. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на ООН, както и генералния секретар на Съвета на Европа.

[1] ОВ C 408, 30.11.2017 г., стр. 43.

[2] Приети текстове, P8_TA(2019)0115.

[3] Приети текстове, P8_TA(2019)0157.

[4] Приети текстове, P8_TA(2018)0515.

[5] ОВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 82.

Последно осъвременяване: 13 март 2019 г.Правна информация