Процедура : 2019/2582(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0195/2019

Внесени текстове :

B8-0195/2019

Разисквания :

Гласувания :

PV 14/03/2019 - 11.15
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0217

<Date>{11/03/2019}11.3.2019</Date>
<NoDocSe>B8‑0195/2019</NoDocSe>
PDF 236kWORD 74k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно изменението на климата</Titre>

<DocRef>(2019/2582(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Елеонора Еви, Дарио Тамбурано, Роза Д'Амато, Изабела Адинолфи, Пиерникола Педичини</Depute>

<Commission>{EFDD}от името на групата EFDD</Commission>

</RepeatBlock-By>

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0195/2019

B8‑0195/2019

Резолюция на Европейския парламент относно изменението на климата

(2019/2582(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2018 г., озаглавено „Чиста планета за всички – Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (COM(2018)0773),

 като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

 като взе предвид Парижкото споразумение, Решение 1/CP.21, 21-вата конференция на страните (COP 21) по РКООНИК и 11-ата конференция на страните, изпълняваща функциите на Среща на страните по Протокола от Киото (CMP 11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

 като взе предвид 24-ата конференция на страните по РКООНИК (COP 24), 14-ата сесия на Срещата на страните по Протокола от Киото (CМP 14) и третата част на първата сесия на Конференцията на страните, изпълняваща функциите на Среща на страните по Парижкото споразумение (CMA 1.3), проведена в Катовице, Полша, от 2 до 14 декември 2018 г.,

 като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР),

 като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2018 г. в Катовице, Полша (COP 24)[1],

 като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 22 март 2018 г.,

 като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Global Warming of 1,5°C“ („Глобално затопляне с 1,5°C“), неговия пети доклад за оценка (AR5) и неговия обобщаващ доклад,

 като взе предвид 9-ото издание на доклада на Програмата на Обединените нации за околната среда, озаглавен „Разликите по отношение на емисиите“ и приет на 27 ноември 2018 г.,

 като взе предвид въпросите с искане за устен отговор до Съвета и Комисията относно стратегията за дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове от страна на ЕС в съответствие с Парижкото споразумение(O-000008/2019 – B8‑0000/2019 и O-000007/2019 – B8‑0000/2019),

 като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,

 като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А. като има предвид, че в резултат от COP 24 в Катовице беше приет Наръчникът от Катовице, с който се осигурява правна яснота относно прилагането на Парижкото споразумение;

1. подчертава, че европейските граждани вече се сблъскват с преки последици от изменението на климата; подчертава, че според Европейската агенция за околна среда в периода между 2010 и 2016 г. средните годишни загуби, причинени от свързани с метеорологичните условия и климата екстремни явления в Съюза, възлизат на 12,8 милиарда евро и че ако не се предприемат по-нататъшни действия, причинените от изменението на климата щети в ЕС биха могли да достигнат най-малко 190 милиарда евро до 2080 г., което се равнява на нетна загуба на благосъстояние в размер на 1,8% от настоящия БВП на Съюза; подчертава, че по сценария за високи емисии годишните разходи поради наводнения в ЕС може да достигнат 1 трилион евро до 2100 г., а бедствията, свързани с метеорологични явления, могат да засегнат около две трети от европейските граждани до 2100 г. в сравнение с настоящите 5%; подчертава също така, че според Европейската агенция за околна среда до 2030 г. 50% от населените райони в ЕС ще страдат от тежък недостиг на вода;

2. припомня констатациите в проучването на Евробарометър от ноември 2018 г., според които 93% от европейците считат, че изменението на климата е резултат от човешката дейност, а 85% от тях са съгласни с твърдението, че борбата с изменението на климата и по-ефективното използване на енергията могат да създадат икономически растеж и работни места в Европа; отбелязва, че изменението на климата е важен приоритет за хората в Европа;

3. подчертава, че специалният доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Global Warming of 1,5°C“ („Глобално затопляне с 1,5°C“), съдържа най-задълбочената и актуална научна оценка на сценариите за смекчаване на последиците от изменението на климата в съответствие с Парижкото споразумение;

4. подчертава, че според този специален доклад ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C, при положение че тази стойност не бъде надвишена или бъде превишена само в ограничена степен, предполага постигането на нулеви нетни емисии на парникови газове в световен мащаб най-късно до 2067 г. и ограничаване на годишните емисии на парникови газове в световен мащаб до не повече от 27,4 гигатона еквивалент на въглероден диоксид годишно до 2030 г.; подчертава, че в контекста на посочените данни, в качеството си на световен лидер и с цел да гарантира безопасна възможност за задържане на повишаването на световната температура под 1,5°C до 2100 г., Съюзът трябва да се стреми към постигане на нулеви емисии на парникови газове колкото е възможно най-скоро и не по-късно от 2050 г.;

5. изразява загриженост по отношение на доклада на Програмата на ООН за околната среда „Разликите по отношение на емисиите за 2018 г.“, според който текущите безусловни национално определени приноси (НОП) далеч надвишават ограничаването на глобалното затопляне до значително под 2°C съгласно Парижкото споразумение и вместо това ще доведат до прогнозно затопляне от 3,2°C[2] до 2100 г.; подчертава неотложната необходимост всички страни по РКООНИК да си поставят по-амбициозни цели в областта на климата за периода до 2020 г.;

6. приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Чиста планета за всички – европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“, в което се подчертават възможностите и предизвикателствата, произтичащи от прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове за европейските граждани и икономиката на Европа, и се поставя основата за широк дебат с участието на институциите на ЕС, националните парламенти, стопанския сектор, неправителствените организации, градовете и общностите, както и гражданите;

7. подкрепя целта за нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. и настоятелно призовава държавите членки да договорят стратегия за постигане на тази цел като част от дебата за бъдещето на Европа по време на специалната среща на високо равнище на ЕС в Сибиу през май 2019 г.; призовава държавите членки да се ангажират да действат с необходимата амбиция за постигането на тази цел;

8. счита, че Европа може да проправи пътя към неутралността по отношение на климата чрез инвестиции в иновативни технологични решения, предоставяне на права на гражданите и съгласуване на действията в ключови области като енергетиката, промишлената политика и научните изследвания, като същевременно се гарантира социална справедливост за справедлив преход;

9. изразява съгласие със стратегическите области, набелязани от Комисията, в които са необходими съвместни действия, и подкрепя енергийната ефективност, използването на възобновяеми енергийни източници и конкурентоспособността на промишлеността на ЕС в световен мащаб;

10. подчертава значението на различните мерки и законодателство във връзка с климата, въведени в различни области на политиката, но предупреждава, че един несъсредоточен подход може да породи несъответствия и да попречи на ЕС да постигне целта за икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.; счита, че е необходимо да се възприеме всеобхватен подход;

Сценарии на стратегията за преход към икономика с нулеви нетни емисии до средата на века

11. отбелязва, че в стратегията на ЕС за нулеви нетни емисии се разглеждат осем сценария за икономическия, технологичен и социален преход, който трябва да се осъществи в Съюза, за да се постигне дългосрочната цел на Парижкото споразумение по отношение на глобалното затопляне; отбелязва, че само два от тези сценарии биха позволили на Съюза да постигне нулеви нетни емисии на парникови газове най-късно до 2050 г.; подчертава, че това налага бързи действия и значителни усилия на всички равнища, като се започне от местното и регионалното и се стигне до националното и европейското равнище, и участието на всички недържавни участници; признава, че регионално и местно определените приноси биха могли да бъдат важни инструменти за преодоляване на разликите по отношение на емисиите; припомня задължението на държавите членки да приемат национални дългосрочни стратегии, както е посочено в Регламента относно управлението[3]; поради това призовава държавите членки да установят ясни краткосрочни и дългосрочни цели и политики, които са в съответствие с целите на Парижкото споразумение, и да предоставят инвестиционна подкрепа за сценарии за постигане на нулеви нетни емисии;

12. подчертава, че в първата категория сценарии, представени в стратегията, се цели намаляване на емисиите на парникови газове само с около 80% до 2050 г. спрямо равнищата от 1990 г.; отбелязва със загриженост, че тази амбиция е под равнището, необходимо за ограничаване на глобалното затопляне под 2°C, и следователно не съответства на целта от Париж за задържането му значително под 2°C, нито на допълнителната цел за задържането му под 1,5°C;

13. подчертава, че преходът към чиста енергия следва да продължи да стимулира модернизацията на европейската икономика, да поражда устойчив икономически растеж и да носи обществени и екологични ползи за европейските граждани; посочва, че съгласно прогнозите на Комисията БВП на ЕС се очаква да нарасне повече при сценариите с нулеви емисии, отколкото при сценариите с по-малко намаляване на емисиите, като последиците и в двата случая са неравномерно разпределени в рамките на ЕС в резултат на различията между държавите членки, наред с другото по отношение на БВП на глава от населението и въглеродната интензивност на енергийния микс; счита, че бездействието несъмнено би било най-скъпоструващият вариант и че то би довело не само до голяма загуба на БВП в Европа, но и до по-нататъшно задълбочаване на икономическите неравенства между и в рамките на държавите членки и регионите, тъй като се очаква някои от тях да бъдат по-силно засегнати от последиците от бездействието;

14. отбелязва със загриженост, че зависимостта на ЕС от вноса на енергия понастоящем е около 55%; подчертава, че при сценарий за нулеви нетни емисии тя би намаляла до 20% до 2050 г., което би повлияло положително на търговския баланс и геополитическата позиция на ЕС; отбелязва, че кумулативните икономии от разходите за внос на изкопаеми горива в периода между 2031 и 2050 г. ще възлизат на около 2 – 3 трилиона евро, които могат да бъдат използвани за други приоритети за европейските граждани;

15. подчертава, че намаленото замърсяване на въздуха в рамките на сценарий за нулеви нетни емисии ще понижи преждевременната смъртност, предизвикана от фините прахови частици, с над 40%; отбелязва, че при такъв сценарий разходите, свързани с вредите за здравето, ще намалеят с около 200 милиарда евро годишно;

16. приветства включването на два сценария, целящи постигането на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г., и подкрепата за тях от страна на Комисията и счита, че единствено тази цел е съвместима с ангажиментите на Съюза съгласно Парижкото споразумение; изразява съжаление по повод на факта, че в стратегията не са разгледани сценарии за нулеви нетни емисии на парникови газове преди 2050 г.;

17. отбелязва, че тези сценарии включват използването на редица технологии за отстраняване на въглероден диоксид, включително чрез улавяне и съхранение на въглерод и пряко улавяне от въздуха, които все още не са внедрени в по-широк мащаб; счита обаче, че стратегията на ЕС за нулеви нетни емисии следва да отдава приоритет на прякото намаляване на емисиите и на действията за запазване и увеличаване на естествените поглътители и резервоари на ЕС, и че стратегията следва да има за цел използването на технологии за отстраняване на въглерод единствено в случаите, когато не съществуват възможности за пряко намаляване на емисиите; счита, че са необходими допълнителни действия до 2030 г., за да може Съюзът да избегне вариант, при който се разчита на технологии за отстраняване на въглерод, които ще породят значителни рискове за екосистемите, биологичното разнообразие и продоволствената сигурност, както се потвърждава също така в доклада на IPCC относно задържането на затоплянето до 1,5 градуса;

18. отбелязва със загриженост, че нито един от сценариите не изключва напълно изкопаемите горива от енергийния микс;

Социални аспекти на изменението на климата и справедлив преход

19. приветства становището на Комисията, че нулеви нетни емисии са възможни без нетна загуба на работни места, и оценява положително подробната оценка на прехода в енергоемките отрасли; подчертава, че ако се извършва интелигентно и в съчетание с подходяща подкрепа за най-уязвимите региони, сектори и граждани, справедливият преход към нетни нулеви емисии на парникови газове има потенциала да доведе до нетно нарастване на работните места в Съюза – заетостта в цялата икономика ще се увеличи с 2,1 милиона работни места до 2050 г. при сценарий с нулеви нетни емисии спрямо повишаване на заетостта с 1,3 милиона работни места при сценария за намаляване на емисиите с 80%; поради това счита, че Комисията следва да разработи обновена проверка на уменията в рамките на „Панорамата на уменията в ЕС“, като се използват регионални данни относно уменията, които са необходими за изграждането на неутрална по отношение на климата Европа, за да се гарантира справедлив преход за гражданите на ЕС и да се окаже подкрепа на най-уязвимите региони, чиито икономики са зависими от дейности, свързани със сектори или технологии, за които се очаква да претърпят упадък или да бъдат изправени пред необходимостта от преход в бъдеще, както и да се подпомогнат хората да придобият нови умения, които са необходими за перспективни висококачествени работни места в тези региони;

20. подчертава, че преходът трябва да е справедлив за всички сегменти от обществото; отбелязва, че за целта е необходимо справедливият преход да се разбира като процес, който включва отрицателни и положителни последици, свързани с ускоряването на действията по отношение на климата, като например загуба на работни места и нови възможности за заетост, както и последици от забавянето на действията по отношение на климата;

21. подчертава многобройните съпътстващи ползи, които ще донесе едно неутрално по отношение на климата общество за общественото здраве, както с оглед на икономиите по отношение на разходите за здравеопазване и по-малката тежест за системите за социално осигуряване и здравеопазване, така и за благосъстоянието на европейските граждани като цяло в резултат от повишеното биологично разнообразие, намаленото замърсяване на въздуха и понижената експозиция на замърсители;

22. счита, че климатичният преход в Европа трябва да бъде устойчив от екологична, икономическа и социална гледна точка; подчертава, че за да се гарантира приемането на политическите мерки от страна на всички граждани, е важно да се вземат под внимание ефектите на разпространение на политиките, свързани с климата и декарбонизацията, по-специално върху хората с ниски доходи; поради това счита, че социалното въздействие следва да бъде изцяло взето предвид във всички европейски и национални политики в областта на климата с цел да се осигури социална и екологична трансформация в Европа; подчертава във връзка с това необходимостта от съобразени с конкретните потребности и финансирани в достатъчна степен стратегии на всички равнища, разработени въз основа на приобщаващи процеси и в тясно сътрудничество с местните и регионалните публични органи, профсъюзите, образователните институции, организациите на гражданското общество и частния сектор, за да се гарантира, че на всички европейски граждани се предлагат справедливи и равни възможности в рамките на този преход;

23. припомня, че понастоящем между 50 и 125 милиона европейски граждани са изложени на риск от енергийна бедност[4]; подчертава, че енергийният преход може да засегне непропорционално хората с ниски доходи и да увеличи допълнително енергийната бедност; признава, че енергийната политика трябва да включва социално измерение и да гарантира, че никой не е забравен; призовава държавите членки да предприемат далновидни действия, за да гарантират справедлив енергиен преход и достъп до енергия за всички граждани на ЕС;

24. счита, че младите хора имат все по-изострено социално и екологично съзнание, което има силата да трансформира нашите общества с цел да станат устойчиви на изменението на климата в бъдеще, и че образованието за младите хора е един от най-ефективните инструменти за борба с изменението на климата; подчертава необходимостта от активно ангажиране на по-младите поколения в изграждането на международни, междукултурни и междупоколенчески отношения, които са в основата на промяна в културата в подкрепа на световните усилия за по-устойчиво бъдеще;

25. приветства факта, че хората в Европа стават все по-активни в демонстрациите за справедливост в областта на климата, по-специално чрез училищни стачки; приветства призивите на тези активисти за по-амбициозни цели и счита, че националните, регионалните и местните органи на управление, а така също и ЕС, следва да се вслушат в тези призиви;

26. подчертава, че включването и участието на европейските граждани е жизненоважно, за да се осигури възможност за постигането на нулеви нетни емисии на парникови газове в Европа най-късно до 2050 г.; изисква от всички равнища на националното, регионалното и местното управление да въведат конкретни мерки за стимулиране и улесняване на участието на гражданите и на обмена на най-добри практики в рамките на прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове;

Междинни цели

27. признава, че десетилетието от 2020 до 2030 г. ще бъде най-важното за постигането на целите на ЕС за нулеви нетни емисии до 2050 г.; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят силна средносрочна цел за 2030 г., тъй като това е необходимо за осигуряването на достатъчна стабилност на инвестициите на пазара, за пълноценното оползотворяване на потенциала на технологичните иновации и за осигуряването на повече възможности за европейските предприятия да станат световни лидери на пазара в производството с ниски емисии;

28. подчертава, че за да се постигнат нулеви нетни емисии на парникови газове през 2050 г. по най-ефективния от гледна точка на разходите начин, е необходимо равнището на амбициите за 2030 г. да се повиши и да се приведе в съответствие със сценариите за нулеви нетни емисии до 2050 г.; счита, че е изключително важно Съюзът да отправи ясно послание, най-късно по време на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата в Ню Йорк през септември 2019 г., че е готов да преразгледа своя принос към Парижкото споразумение;

29. подкрепя извършването на актуализация на НОП на Съюза с приложима за цялата икономика цел за намаляване с 55% на вътрешните за ЕС емисии на парникови газове до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.; поради това призовава лидерите на ЕС да подкрепят съответно повишаване на равнището на амбиция за НОП на Съюза на специалната среща на високо равнище на ЕС в Сибиу през май 2019 г. с оглед на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата през септември 2019 г.;

30. поради това счита, че Комисията следва, най-късно по време на прегледите за периода 2022 – 2024 г. на пакета от мерки в областта на климата до 2030 г. и на другото относимо законодателство, да представи законодателни предложения, които повишават равнището на амбиция в съответствие с актуализираните национално определени приноси (НОП) и целта за нулеви нетни емисии; счита, че недостатъчно високото равнище на амбиция за 2030 г. ще ограничи бъдещите възможности, в т.ч. евентуално наличието на някои възможности за ефективна от гледна точка на разходите декарбонизация; счита, че тези прегледи са важни етапи от изпълнението на ангажиментите на ЕС в областта на климата;

31. счита, че за да се осигури още по-голяма стабилност на пазарите, ще бъде от полза също така ЕС да определи по-нататъшна междинна цел за намаляване на емисиите до 2040 г., която може да осигури допълнителна стабилност и да гарантира постигането на дългосрочната цел за 2050 г.;

32. счита, че е необходимо редовно преразглеждане на стратегията на ЕС за нулеви нетни емисии; счита, че този преглед следва да се основава на петгодишния глобален преглед, както е предвидено в Парижкото споразумение, и да се отчитат развитието на технологиите и на обществото, както и становищата на недържавните участници и на Европейския парламент;

Принос по отрасли

33. подчертава, че нетните емисии ще трябва да бъдат сведени почти до нула във всички отрасли на икономиката, които заедно трябва да допринесат за съвместните усилия за намаляване на емисиите; призовава във връзка с това Комисията да разработи сценарии за постигане на неутралност по отношение на климата за всички сектори; подчертава значението на принципа „замърсителят плаща“ в това отношение;

34. подчертава централната роля на енергетиката в прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове;

35. подчертава, че е важно да се възприеме интегриран междусекторен подход, за да се улеснят усилията за декарбонизация в цялата енергийна система и другите свързани сектори и да се извлекат ползи от повишаването на ефективността; признава, че интегрирането на енергийни системи може да осигури повишена гъвкавост, подобрена ефективност на системата, по-висока степен на използване на енергията от възобновяеми източници сред всички енергоносители и като крайна цел – ефективен по отношение на разходите енергиен преход;

36. подчертава ролята на енергоемките отрасли за постигането на дългосрочната цел на ЕС за намаляване на парниковите газове; счита, че за запазването на водещите позиции на ЕС в областта на нисковъглеродните промишлени технологии и на промишленото производство в ЕС, за запазването на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС и за предотвратяването на риска от изместване на въглеродни емисии са необходими интелигентни и целенасочени рамки на политиките; призовава Комисията да представи нова и интегрирана промишлена стратегия на ЕС в областта на климата за енергоемките отрасли, която да подпомага конкурентен преход на тежката промишленост към нулеви нетни емисии;

37. отново заявява, че преходът към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове поражда предизвикателства и възможности за ЕС и че ще бъдат необходими инвестиции в промишлени иновации, включително цифрови технологии и чисти технологии, за да се повишава благосъстоянието и да се засилва конкурентоспособността, да се насърчават бъдещите умения и да се създадат милиони работни места, например в рамките на растяща кръгова икономика и биоикономика;

38. призовава Комисията да разработи промишлена стратегия, включваща мерки, които позволяват на европейската промишленост да се конкурира в световен мащаб при еднакви условия; счита, че в рамките на тази политика Комисията следва да проучи ефективността и съвместимостта с правилата на Световната търговска организация на допълнителните мерки за защита на промишлените отрасли, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии във връзка с вноса на продукти, които да заменят, адаптират или допълнят съществуващите мерки относно изместването на въглеродни емисии;

39. счита, че икономическият просперитет, конкурентоспособността на промишлеността в световен мащаб и политиката в областта на климата взаимно се укрепват; припомня, че от позициите на първата голяма икономика, преминаваща към неутралност по отношение на климата, европейските предприятия ще могат да спечелят предимство като пионери на международните пазари, за да станат световен лидер в устойчивото и ефективно по отношение на ресурсите производство; подчертава, че ако действията за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове най-късно до 2050 г. се забавят или са недостатъчни, това ще доведе до необосновани от екологична, икономическа и социална гледна точка разходи и на практика ще възпрепятства бъдещата конкурентоспособност на европейските промишлени предприятия;

40. отбелязва, че редица нововъзникващи пазари заемат позиции, така че да играят важна роля за посрещането на нуждите на световния пазар по време на прехода към икономика с нулеви нетни емисии, например по отношение на транспорта с нулеви емисии и енергията от възобновяеми източници; подчертава, че ЕС трябва да продължи да бъде водещата икономика в областта на зелените иновации и инвестициите в зелени технологии; счита, че водещата роля на ЕС в областта на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност показва на останалата част от света, че преходът към чиста енергия е възможен и полезен, като това надхвърля границите на борбата с изменението на климата;

41. отбелязва, че в доклада на Комисията от 2018 г. относно цените на енергията и разходите за енергия в Европа се подчертава, че ЕС продължава да бъде изложен на нестабилни и растящи цени на изкопаемите горива и че се очаква бъдещите разходи за производство на електроенергия да нараснат за електроенергията, произведена от изкопаеми горива, и да намалеят за възобновяемите източници на енергия; подчертава, че разходите на ЕС за внос на енергия са нараснали с 26% през 2017 г., като са достигнали 266 милиарда евро, главно поради повишаващите се цени на нефта; отбелязва, че според доклада нарастването на цената на нефта се е отразило негативно върху растежа в ЕС (–0,4% БВП през 2017 г.) и върху инфлацията (+0,6%);

42. припомня, че 71% от цялата енергия се използва само за отопление на помещения; изразява съгласие с твърдението на Комисията, че енергийно ефективните домове ще станат норма в неутралния по отношение на климата ЕС, което ще осигури по-добро здраве и комфорт на всички европейци;

43. призовава за създаването на схема или механизъм на ЕС, който има за цел ясно обозначаване и насърчаване на неутрални по отношение на въглерода продукти, които интегрират настоящите стълбове на рамката на ЕС в областта на климата и енергетиката;

44. счита, че технологичното развитие и технологичните решения, енергийната ефективност в рамките както на предлагането, така и на търсенето, и устойчивата енергия от възобновяеми източници в транспорта, сградите, отоплението и охлаждането и енергетиката, както и принципите на кръговата икономика ще бъдат от ключово значение за намаляването на емисиите на парникови газове; подчертава във връзка с това значението на стратегиите, предвиждащи използването на конкретни технологии;

45. подчертава, че за решаването на проблема с емисиите от промишлените процеси трябва да се предприемат мерки в много по-голям мащаб; посочва, че според специалния доклад на IPCC за задържането на затоплянето до 1,5° C промишлеността трябва да намали своите въглеродни емисии с 65 – 90% до 2050 г. спрямо 2010 г.;

46. призовава за енергийна система, която се отличава с висока степен на енергийна ефективност и се основава изцяло на възобновяеми източници, и призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими действия в това отношение, тъй като те ще имат ефект върху всички отрасли на икономиката; подчертава, че във всички сценарии се предвижда пълна декарбонизация на енергетиката най-късно до 2050 г., драстично намаляване на използването на изкопаеми горива и значително увеличаване на енергията от възобновяеми източници;

47. подчертава приноса на енергийната ефективност за сигурността на доставките, икономическата конкурентоспособност, опазването на околната среда, намаляването на сметките за енергия и подобряването на качеството на жилищата; потвърждава важната роля на енергийната ефективност за създаването на възможности за стопанска дейност и заетост, както и нейните ползи на световно и на регионално равнище; във връзка с това припомня въвеждането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ по силата на Регламента относно управлението на Енергийния съюз и че неговото прилагане следва да се използва в пълна степен по цялата енергийна верига и да се разглежда като основа за всеки сценарий, насочен към постигането на целта за нулеви нетни емисии за 2050 г.;

48. признава ролята на улавянето и съхранението на въглероден диоксид за намаляването на нетните емисии, посочена в по-голямата част от сценариите, разгледани в специалния доклад на IPCC относно задържането на затоплянето до 1,5°C, както и необходимостта продължи използването на екологично безопасно за околната среда улавяне и използване на въглероден диоксид и на технологии за улавяне и съхранение, за да се постигне нетно намаляване на емисиите, и избягването на постоянното съхранение на CO2 в промишлените процеси; отбелязва със загриженост, че много технологии за улавяне и използване на въглероден диоксид понастоящем не водят до трайно намаляване на емисиите; поради това призовава Комисията да разработи технически критерии, които да осигуряват подкрепа само за технологиите, които осигуряват проверими резултати;

49. подчертава, че Директивата за екодизайна[5] е допринесла в значителна степен за постигането на целите на ЕС по отношение на климата чрез намаляване на емисиите парникови газове с 320 милиона тона еквивалент на CO2 годишно и че по приблизителни оценки до 2020 г. потребителите в ЕС като цяло ще спестяват годишно до 112 милиарда евро, или около 490 евро на домакинство, в резултат от прилагането на директивата; призовава допълнителни продукти да бъдат включени в обхвата на Директивата за екодизайна, включително таблетите и смартфоните, а съществуващите стандарти да се поддържат актуални, за да отразяват технологичното развитие;

50. посочва, че електрифицирането на строителния сектор, на промишлеността и на транспортният сектор може на практика да намали техните емисии и въздействието им върху околната среда само ако на последващото нарастване на търсенето на електроенергия се реагира със съответното увеличение на капацитета за производство на енергия от възобновяеми източници;

51. подчертава необходимостта от незабавно прилагане на Енергийния съюз и на пакета от мерки за чиста енергия, както и от осигуряване на по-нататъшна интеграция на европейския енергиен пазар, за да се декарбонизира енергетиката по най-ефективния начин, да се улеснят инвестициите, с които може да се постигне най-голямо производство на енергия от възобновяеми източници, и да се насърчи активното участие на гражданите с цел ускоряване на енергийния преход към неутрална по отношение на въглеродните емисии и устойчива икономика, като същевременно се намалява енергийната бедност;

52. подчертава, че участието на гражданите в енергийната система чрез децентрализирано собствено производство на енергия от възобновяеми източници, съхранение на електроенергия и участие в схеми за оптимизация на потреблението и за енергийна ефективност ще бъде от решаващо значение за прехода към нулеви нетни емисии на парникови газове; поради това призовава Комисията да включи изцяло активното участие на гражданите в сценариите за намаляване на емисиите, по-специално по отношение на търсенето;

53. посочва, че в стратегията се потвърждава, че емисиите на парникови газове от транспортния сектор продължават да се увеличават и че настоящите политики няма да бъдат достатъчни за декарбонизацията на транспортния сектор до 2050 г.; подчертава колко е важно да се гарантира преход от въздушен към железопътен транспорт, както и към публичен транспорт и споделена мобилност; отбелязва, че автомобилният транспорт е източник на около една пета от общите емисии на въглероден диоксид в ЕС; поради това призовава държавите членки и Комисията да предприемат решителни стъпки, за да предоставят на потребителите достъп до превозни средства с нулеви и ниски емисии във всички държави членки, като същевременно се избягва по-широкото използване на стари, силно замърсяващи превозни средства в държавите членки с ниски доходи; допълнително подчертава ролята на интелигентните технологии, например интелигентна инфраструктура за зареждане, с цел създаване на полезни взаимодействия между електрифицирането на транспорта и използването на възобновяеми енергийни източници;

54. подчертава, че за да се постигне неутралност по отношение на климата за икономиката на ЕС като цяло, всички сектори трябва да дадат своя принос, включително международното въздухоплаване и корабоплаване; отбелязва, че според анализа на Комисията настоящите глобални цели и мерки, предвидени съответно от Международната морска организация и Международната организация за гражданско въздухоплаване, дори и да бъдат приложени напълно, не са достатъчни за постигането на необходимото намаляване на емисиите и че са необходими значителни допълнителни действия, които да са в съответствие с целта за нулеви нетни емисии, приложима за цялата икономика; подчертава необходимостта от инвестиции в технологии и горива с нулеви и ниски въглеродни емисии в посочените сектори; призовава Комисията да прилага на практика принципа „замърсителят плаща“, по-специално във връзка с данъчното облагане на керосина и с цените на билетите в сектора на въздухоплаването; припомня, че според прогнозите емисиите на парникови газове от международното корабоплаване ще се увеличат с до 250% до 2050 г.; приветства факта, че секторът на международното корабоплаване си е поставил цел за намаляване на емисиите на парникови газове като абсолютна стойност; отбелязва със загриженост липсата на напредък, що се отнася до превръщането на тази цел в краткосрочни и средносрочни мерки и други конкретни действия;

55. отбелязва, че приблизително 60% от метана в световен мащаб се отделя от източници като селското стопанство, депата за отпадъци и отпадъчните води и от производството и транспортирането по тръбопроводи на изкопаеми горива; припомня, че метанът е парников газ с мощно действие, чийто потенциал за затопляне в рамките на период от 100 години е 28 пъти по-висок от този на CO2[6], както и че намаляването на емисиите на метан може да изиграе важна роля за намаляването на концентрациите на тропосферен озон и на отрицателното им въздействие върху качеството на въздуха и здравето на хората; приветства намерението на Комисията за намаляване на емисиите на метан в засегнатите сектори, което би довело до допълнително намаляване на концентрациите на озон в ЕС, и за насърчаване на намаляването на количествата метан в международен план;

56. отбелязва, че на сградния фонд на ЕС понастоящем се дължат 40% от окончателното потребление на енергия в ЕС и 36% от емисиите на CO2 на ЕС[7]; призовава да бъде използван потенциалът на сектора за икономии на енергия и за намаляване на въглеродния отпечатък в съответствие с целта, определена в Директивата относно енергийните характеристики на сградите[8], за постигане на високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г.; подчертава, че осигуряването на по-ефективно потребление на енергия в сградите крие значителен потенциал за допълнително намаляване на емисиите на парникови газове в Европа; счита също така, че постигането на целта за сгради с ниско потребление на енергия, които се снабдяват изцяло с енергия от възобновяеми източници, е задължителна предпоставка за успеха на Парижкото споразумение и за програма на ЕС за растеж, местни работни места и подобрени условия на живот за гражданите в Европа;

57. отново призовава Комисията да проучи възможно най-скоро политически варианти за бързо справяне с емисиите на метан като част от стратегическия план на Съюза за метана и да представи законодателни предложения на Европейския парламент и на Съвета за тази цел; подчертава, че селското стопанство е и ще бъде във все по-голяма степен един от основните оставащи източници на емисии на парникови газове в Съюза през 2050 г., по-специално поради емисиите на метан и азотен оксид, както и емисиите вследствие на непреки промени в земеползването; подчертава потенциала на сектора на селското стопанство във връзка със справянето с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, например чрез екологични и технологични нововъведения, както и чрез улавяне на въглерод в почвата;  

58. призовава за обща селскостопанска политика, която допринася за намаляване на емисиите на парникови газове в съответствие с прехода към неутрална по отношение на климата икономика; призовава Комисията да гарантира, че селскостопанските политики, и по-специално фондовете на ЕС и националните фондове, са в съответствие с целите на Парижкото споразумение;

59. подчертава необходимостта от интегриране на амбициозни цели по отношение на климата във всички политики на ЕС, включително търговската политика; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че всички подписани от ЕС търговски споразумения са напълно съвместими с Парижкото споразумение, тъй като по този начин не само ще се насърчат глобални действия във връзка с изменението на климата, но и ще се гарантират еднакви условия на конкуренция за засегнатите сектори;

60. подчертава, че ЕС следва да насърчава ролята и усилията на регионите и градовете; призовава Комисията да използва като основа работата на Конвента на кметовете в ЕС, който представлява 200 милиона европейски граждани, и да им даде възможност да изпълняват ролята на катализатор за по-нататъшния преход;

61. изразява съжаление, че в стратегията на Комисията не е включена възможността за укрепване на действията на ЕС по отношение на флуорсъдържащите парникови газове; подчертава, че предотвратяването на незаконната търговия с флуоровъглеводороди (HFC) чрез приемане на система за лицензиране на HFC, забрана за употребата на HFC в секторите, където те вече не са необходими, разпределяне на квоти за HFC посредством тръжна система и цялостно прилагане на Регламента относно флуоросъдържащите парникови газове[9] чрез забрана на всякакво ненужно използване на серен хексафлуорид (SF6), представляват безспорни възможности да се помогне на ЕС да постигне своите цели съгласно Парижкото споразумение;

Максимално увеличаване на потенциала на горите по отношение на климата в контекста на устойчива биоикономика

62. подкрепя устойчивото управление на горите на национално равнище, съчетано с конкретни мерки за стимулиране на ефикасна и устойчива биоикономика на ЕС, предвид значителния потенциал на горите да допринасят за повишаване на усилията на Европа в областта на климата (чрез поглъщане, съхраняване и заместване) и за постигане на целта за нулеви емисии най-късно до 2050 г.; отчита необходимостта от адаптиране към изменението на климата и необходимостта от спиране на загубата на биологично разнообразие и на влошаването на екосистемните услуги в ЕС до 2020 г.; подчертава необходимостта от разработване на основаващи се на данни политики, които да спомогнат за прилагането и финансирането на мерките на ЕС за опазване на биологичното разнообразие;

63. препоръчва да се насочат значителни усилия в областта на агролесовъдството и към постигането на съвсем реални ползи – от екологична гледна точка и от гледна точка на биологичното разнообразие – чрез включване на дърветата и на различните видове растителност в използваната за селскостопански цели земя;

64. признава положителния, но в крайна сметка ограничен потенциал за залесяване в Европа; счита в тази връзка, че инициативите за залесяване трябва да бъдат допълвани с конкретни инициативи и стимули, насочени към повишаване на потенциала за поглъщане на въглерод, като същевременно се осигурява и подобрява здравето на съществуващите гори, за да се извлекат ползи за климата, за устойчивата биоикономика и за биологичното разнообразие; поради това подкрепя залесяването на изоставени и слабо продуктивни земеделски земи, агролесовъдството и свеждането до минимум на превръщането на залесените площи в други видове земеползване;

65. отбелязва, че действията и политиките на ЕС оказват също така въздействие върху естествените поглътители, земите и горите извън Европа и че стратегията на ЕС за нулеви нетни емисии следва да гарантира, че действията на ЕС нямат вредно въздействие върху климата в трети държави; призовава Комисията и държавите членки в тази връзка да се застъпват за строги международни правила в рамките на Наръчника от Париж, особено във връзка с член 6 от Парижкото споразумение, за да се предотвратят пропуски в отчитането, както и двойно отчитане на мерките за залесяване, което би могло да отслаби глобалните усилия в областта на климата;

66. счита, че в дългосрочната стратегия не се обръща достатъчно внимание на първичните производствени отрасли на икономиката и че секторите на горското и селското стопанство и съответните общности са изправени пред непропорционално по-висок риск от неблагоприятни последици от изменението на климата; препоръчва в стратегията ясно да се посочи посоката, в която трябва да поемат тези отрасли, за да увеличат своята устойчивост, да подобрят предотвратяването на рискове и да поддържат екосистемите и екосистемните услуги, от които е зависима икономиката;

67. подчертава необходимостта от увеличаване до максимум на защитата и възстановяването на горите и влажните зони като естествени поглътители на въглерод;

68. изтъква факта, че в почвата се съхранява повече въглерод, отколкото в биосферата и атмосферата, взети заедно; във връзка с това подчертава колко е важно да се спре влошаването на качеството на почвите в ЕС и да се гарантират общи действия на ЕС за опазване и подобряване на качеството на почвите и на техния капацитет за съхраняване на въглерод;

69. подчертава, че на фона на общия технически потенциал на практиките за подобрено улавяне на въглерод на селскостопанските зони в ЕС агролесовъдството разполага най-голям потенциал[10];

70. подчертава ролята на дълготрайните продукти от добита дървесина и ролята им в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство до 2030 г.; подчертава, че в бъдещата уредба следва да се отчита приносът на тези продукти, включително от категориите селскостопанска земя, а не само управляваната горска и залесена земя;

71. подчертава значението на опростяването на селскостопанските модели, които подпомагат селскостопанските системи, устойчиви на екстремни метеорологични явления и нашествия на вредители, и водят до подобрения в улавянето на въглерод в почвата, задържането на вода и биологичното разнообразие в селското стопанство;

Финансиране и научни изследвания

72. призовава за бързо прилагане на Иновационния фонд на СТЕ на ЕС и за стартирането на първата покана за представяне на предложения през 2019 г., за да се даде тласък на инвестициите в демонстрацията на авангардни нисковъглеродни промишлени технологии в широк спектър от сектори – не само за производството на електроенергия, но и за централното отопление и промишлените процеси; призовава многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г. и нейните програми да бъдат в пълно съответствие с Парижкото споразумение;

73. посочва, че за постигането на целта за икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове ще бъдат необходими значителни допълнителни инвестиции от порядъка на 175 – 290 милиарда евро годишно в енергийната система на ЕС и свързаната инфраструктура спрямо днешното базово равнище; подчертава, че стабилната и предвидима рамка на политиката в областта на енергетиката и климата е от ключово значение, за да се осигури така необходимото доверие на инвеститорите и да се даде възможност на европейските предприятия да вземат дългосрочни инвестиционни решения в Европа; във връзка с това подчертава, че изпълнението на Плана за действие за финансиране за устойчиво развитие, приет през март 2018 г., следва да има приоритетно значение, включително калибриране на капиталовите изисквания за банките и пруденциално третиране на активите с висока въглеродна интензивност, пруденциални правила за застрахователните дружества и актуализиране на задълженията на институционалните инвеститори и управителите на активи;

74. счита, че преди да бъде приета Многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г., тя следва да бъде оценена в контекста на целта за постигане на неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г. и че трябва да бъде установен стандартен тест, за да се гарантира, че разходите в рамките на бюджета на ЕС допринасят за устойчивост на изменението на климата;

75. отбелязва, че стратегията на ЕС за горите разглежда политиката за развитие на селските райони в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП) като основния източник на подкрепа за опазването и устойчивото управление на горите в ЕС, и че в стратегията за биоикономиката се изтъква ролята на ОСП за подпомагане на биоикономиката с финансови средства и чрез осигуряване на изходни суровини;

76. изразява съжаление поради факта, че субсидиите за изкопаеми горива продължават да нарастват и възлизат на около 55 милиарда евро годишно; призовава ЕС и държавите членки[11] да започнат незабавно постепенното преустановяване на всички субсидии за изкопаеми горива на европейско и национално равнище;

77. подчертава, че е важно да се създаде фонд за справедлив преход, особено за регионите, които са най-силно засегнати от декарбонизацията, като например въгледобивните региони, в съчетание с общо разглеждане на социалните аспекти на съществуващото финансиране, свързано с климата; във връзка с това подчертава необходимостта от широко приемане от страна на обществеността на дългосрочната стратегия, като се имат предвид необходимите трансформации в някои сектори;

78. подчертава, че програмите на ЕС и националните програми за научни изследвания и иновации са от решаващо значение за подпомагането на водещата роля на Съюза в борбата срещу изменението на климата;

79. подчертава, че целите във връзка с климата трябва да се интегрират изцяло в програмите за научни изследвания и иновации и да се прилагат на всички етапи от научноизследователския цикъл като един от принципите на финансирането от ЕС;

80. насочва вниманието към доклада на групата на високо равнище относно сценариите за намаляване на въглеродните емисии[12] относно ролята на научните изследвания и иновациите в рамките на усилията за постигане на целите на Парижкото споразумение, като същевременно се осигурява конкурентно предимство на ЕС в надпреварата за декарбонизация; отбелязва набора от тематични и междусекторни препоръки, изготвени от групата на високо равнище, и по-специално по отношение на ориентацията на новата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации за периода 2021 – 2027 г. – „Хоризонт Европа“;

81. счита, че в рамките на следващите две десетилетия ще са необходими значителни усилия в областта на научните изследвания и иновациите, за да се осигурят жизнеспособни в социално и икономическо отношение решения с ниски и нулеви въглеродни емисии за всички и за да се предложат нови решения за постигане на целта за икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове;

82. подчертава своята позиция, че „Хоризонт Европа“ трябва да насочва поне 35% от разходите си в подкрепа на целите в областта на климата, по целесъобразност и като част от общата цел на Съюза за интеграция на действията в областта на климата;

Ролята на потребителите и кръговата икономика

83. подчертава значителното въздействие на промяната в поведението за постигането на намаляване на емисиите на парникови газове, включително в цялата продоволствена система, в транспортния сектор и особено в сектора на въздухоплаването; призовава Комисията да проучи възможно най-скоро възможностите за политики, включително относно екологичното данъчно облагане, с цел насърчаване на промяна в поведението; подчертава значението на инициативите на принципа „отдолу нагоре“, като например Конвента на кметовете, за насърчаване на промяна в поведението;

84. отбелязва, че макар потреблението на наситени мазнини и червено месо в Съюза значително по-високо от препоръчваните хранителни стойности, статистиките на Организацията на ООН за прехрана и земеделие показват, че общото потребление на месо и продукти от животински произход на глава от населението в ЕС-28 е намаляло от 90-те години на 20-и век насам; припомня, че ускоряването на тази продължаваща тенденция е от съществено значение за значителното намаляване на емисиите на парникови газове и на азота от хранителната промишленост и селското стопанство;

85. подчертава, че е важно ЕС да постигне не само заместване на енергия, но в същата степен и заместване на продукти/материали, т.е. заместване на продукти и материали на основата на изкопаеми горива или при чието производство се генерират високи емисии с продукти на основата на възобновяеми ресурси;

86. подчертава, че много голяма част от потреблението на енергия, а оттам и от емисиите на парникови газове, е пряко свързана с придобиването, преработката, транспортирането, преобразуването, използването и обезвреждането на ресурси; подчертава, че са възможни значителни икономии на всеки етап от веригата за управление на ресурсите; поради това подчертава, че увеличаването на производителността на ресурсите чрез подобряване на ефективността и намаляване на разхищението на ресурси чрез мерки като повторна употреба, рециклиране и повторно производство може да доведе до значително понижаване както на потреблението на ресурси, така и на емисиите на парникови газове, като същевременно подобрява конкурентоспособността и създава възможности за стопанска дейност и работни места; посочва ефективността на разходите на мерките в областта на кръговата икономика; подчертава, че подобрените подходи за ефективно използване на ресурсите и кръгова икономика, както и проектирането на продуктите в съответствие с кръговата икономика, ще допринесат за промяна в моделите на производство и потребление и за намаляване на количеството на отпадъците;

87. подчертава значението на продуктовата политика, например „зелените“ обществени поръчки и екодизайна, които могат да допринесат в значителна степен за икономиите на енергия и за намаляването на въглеродния отпечатък на продуктите, като същевременно подобряват отпечатъка на използваните материали и общото въздействие върху околната среда; подчертава необходимостта от установяване на изисквания за кръговата икономика като част от стандартите на ЕС за екодизайна и от разширяване на обхвата на сегашната методика в областта на екодизайна с цел включване на други категории продукти в допълнение към продуктите, свързани с енергопотреблението;

88. счита, че следва да продължи работата по надежден модел за измерване на въздействието върху климата въз основа на потреблението; отбелязва факта, че въз основа на съществуващите модели задълбоченият анализ стига до заключението, че усилията на ЕС за намаляване на емисиите от производството на негова територия до известна степен се неутрализират от вноса на стоки с по-голям въглероден отпечатък; подчертава заключението, че до 2016 г. ЕС вече беше допринесъл значително за намаляването на емисиите в други държави поради нарасналия търговски поток и по-добрата въглеродна ефективност на своя износ;

ЕС и глобалните действия в областта на климата

89. Подчертава, че важно да има повече инициативи и да се води устойчив диалог в рамките на съответните международни форуми, както и ефективна дипломация по въпросите на климата, с цел стимулиране на сходни политически решения, водещи до по-амбициозни цели в областта на климата в други региони и в трети държави; призовава ЕС да увеличава собственото си финансиране в областта на климата и да работи активно с цел да насърчава държавите членки да увеличават своята помощ във връзка с климата (помощ за развитие вместо заеми) за трети държави, която следва да бъде в допълнение към за помощта развитие за държави от други континенти и не следва да бъде отчитана едновременно като помощ за развитие и като финансова помощ във връзка с климата;

90. Подчертава колко е важна силната дипломация и лидерството на ЕС в областта на климата и енергетиката за укрепване на глобалното многостранно сътрудничество и амбицията в борбата с изменението на климата и за устойчиво развитие; призовава Комисията и държавите членки да се застъпват за общи рамки и действия във форумите на ООН;

91. подчертава, че срещата на високо равнище на ООН по въпросите на изменението на климата през септември 2019 г. ще бъде идеалният момент за ръководителите да обявят по-амбициозни цели по отношение на национално определените приноси (НОП); счита, че ЕС следва да приеме позиция относно актуализирането на своите НОП достатъчно рано, така че неговите представители да участват в срещата на високо равнище добре подготвени и в дух на тясно сътрудничество с международна коалиция на страните в подкрепа на по-амбициозни цели в областта на климата;

92. подчертава предимствата на засилването на оперативната съвместимост между инструментите на политиките на ЕС и техните еквиваленти в трети държави, по-специално механизмите за ценообразуване по отношение на въглеродните емисии; призовава Комисията да продължи и да засили сътрудничеството и подкрепата при разработването на механизми за ценообразуване по отношение на въглеродните емисии извън Европа с цел да се работи за намаляване на емисиите в по-голяма степен и по-пълноценно постигане на равни условия на конкуренция в световен мащаб; подчертава, че е важно да се въведат екологични предпазни мерки, за да се гарантира действително и допълнително намаляване на емисиите на парникови газове; поради това призовава Комисията да се застъпи за изготвянето на строги и ясни международни правила във връзка с член 6 от Парижкото споразумение, за да се предотвратяват пропуски в отчитането или двойно отчитане на намаляването на емисиите;

°

° °

93. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

[1] Приети текстове, P8_TA-PROV(2018)0430.

[2] Програма на ООН за околната среда, „The Emissions Gap Report 2018“ („Разликите по отношение на емисиите за 2018 г.“,), стр. 10.

[3] Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).

[4] http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2015/563472/IPOL_STU(2015)563472_EN.pdf

[5] Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (OВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10).

[6] Van Dingenen, R., Crippa, M., Maenhout, G., Guizzardi, D., Dentener, F., Global trends of methane emissions and their impacts on ozone concentrations (Глобални тенденции в емисиите на метан и въздействието им върху концентрациите на озон), EUR 29394 EN, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2018 г., ISBN 978-92-79-96550-0, doi:10.2760/820175, JRC113210.

[7] https://ec.europa.eu/energy/en/topics/energy-efficiency/buildings

[8] Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (OВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 75).

[9] Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006 (ОВ L 150, 20.5.2014 г., стр. 195);

[10] Joris Aertsens, Leo De Nocker, Anne Gobin, 2011 г.: Valuing the carbon sequestration potential for European agriculture (Оценяване на потенциала за улавяне на въглерод на европейското селско стопанство).

[11] Енергийните цени и разходи в Европа, COM(2019)0001, стр. 10 – 11.

[12] Final Report of the High-Level Panel of the European Decarbonisation Pathways Initiative (Окончателен доклад на групата на високо равнище относно европейската инициатива за сценариите за намаляване на въглеродните емисии), Европейска комисия, Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, ноември 2018 г.

Последно осъвременяване: 13 март 2019 г.Правна информация