Процедура : 2019/2582(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0199/2019

Внесени текстове :

B8-0199/2019

Разисквания :

Гласувания :

PV 14/03/2019 - 11.15
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0217

<Date>{11/03/2019}11.3.2019</Date>
<NoDocSe>B8‑0199/2019</NoDocSe>
PDF 221kWORD 67k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно изменението на климата</Titre>

<DocRef>(2019/2582(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Катлен Ван Бремпт, Юте Гутеланд, Мириам Дали</Depute>

<Commission>{S&D}от името на групата S&D</Commission>

</RepeatBlock-By>

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0195/2019

B8‑0199/2019

Резолюция на Европейския парламент относно изменението на климата

(2019/2582(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2018 г., озаглавено „Чиста планета за всички – Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (COM(2018)0773),

 като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

 като взе предвид Парижкото споразумение, Решение 1/CP.21, 21-вата конференция на страните по РКООНИК (COP 21) и 11-ата конференция на страните, изпълняваща функциите на Среща на страните по Протокола от Киото (CMP 11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

 като взе предвид 24-ата конференция на страните по РКООНИК (COP 24), 14-ата сесия на Срещата на страните по Протокола от Киото (CМP 14) и третата част на първата сесия на конференцията на страните, изпълняваща функциите на Среща на страните по Парижкото споразумение (CMA 1.3), проведена в Катовице, Полша, от 2 до 14 декември 2018 г.,

 като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР),

 като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2018 г. в Катовице, Полша (COP 24)[1],

 като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 22 март 2018 г.,

 като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Global Warming of 1,5°C“ („Глобално затопляне с 1,5°C“), неговия пети доклад за оценка (AR5) и неговия обобщаващ доклад,

 като взе предвид 9-ото издание на доклада на Програмата на Обединените нации за околната среда, озаглавен „Разликите по отношение на емисиите“ и приет на 27 ноември 2018 г.,

 като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по промишленост, изследвания и енергетика,

 като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че в резултат от COP 24 в Катовице беше приет Наръчникът от Катовице, с който се осигурява правна яснота относно прилагането на Парижкото споразумение;

1. приветства съобщението на Комисията относно дългосрочната стратегия, озаглавено „Чиста планета за всички – европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“, в което се подчертават възможностите и предизвикателствата, произтичащи от прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове за европейските граждани и икономиката на Европа, и се поставя основата за широк дебат с участието на институциите на ЕС, националните парламенти, стопанския сектор, неправителствените организации, академичните среди и други научноизследователски организации, градовете и общностите, както и гражданите; подкрепя целта за нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. и настоятелно призовава държавите членки да сторят същото като част от дебата за бъдещето на Европа по време на специалната среща на върха на ЕС в Сибиу през май 2019 г.; призовава държавите членки да се ангажират с необходимата амбиция за постигането на тази цел;

2. подчертава, че европейските граждани вече са изправени пред преки последици от изменението на климата; подчертава, че според Европейската агенция за околна среда в периода между 2010 и 2016 г. средните годишни загуби, причинени от свързани с метеорологичните условия и климата екстремни явления в Съюза, възлизат на 12,8 милиарда евро и че ако не се предприемат по-нататъшни действия, причинените от изменението на климата щети в ЕС биха могли да достигнат най-малко 190 милиарда евро до 2080 г., което се равнява на нетна загуба на благосъстояние в размер на 1,8% от настоящия БВП на Съюза; подчертава, че по сценария за високи емисии годишните разходи поради наводнения в ЕС може да достигнат 1 трилион евро до 2100 г., а бедствията, свързани с метеорологични явления, могат да засегнат около две трети от европейските граждани до 2100 г. в сравнение с настоящите 5%; подчертава също така, че според Европейската агенция за околна среда до 2030 г. 50% от населените райони в ЕС ще страдат от тежък недостиг на вода;

3. подчертава, че според този специален доклад ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C, при положение че тази стойност не бъде надвишена или бъде превишена само в ограничена степен, предполага постигането на нулеви нетни емисии на парникови газове в световен мащаб най-късно до 2067 г. и ограничаване на годишните емисии на парникови газове в световен мащаб до не повече от 27,4 гигатона еквивалент на въглероден диоксид годишно до 2030 г.; подчертава, че в контекста на посочените данни, в качеството си на световен лидер и с цел да гарантира добра възможност за задържане на повишаването на световната температура под 1,5°C до 2100 г., Съюзът трябва да се стреми към постигане на нулеви емисии на парникови газове колкото е възможно най-скоро и не по-късно от 2050 г.;

4. изразява загриженост по отношение на доклада на Програмата на ООН за околната среда „Разликите по отношение на емисиите за 2018 г.“, според който текущите безусловни национално определени приноси (НОП) далеч надвишават ограничаването на глобалното затопляне до под 2°C съгласно Парижкото споразумение и вместо това водят до прогнозно затопляне от 3,2°C[2] до 2100 г.; подчертава неотложната необходимост всички страни по РКООНИК да си поставят по-амбициозни цели в областта на климата за периода до 2020 г.;

Сценарии на стратегията за преход към икономика с нулеви нетни емисии до средата на века

5. счита, че Европа трябва да застане начело на неутралността по отношение на климата чрез инвестиране в устойчиви и иновативни технологични решения, предоставяне на права на гражданите и съгласуване на действията в ключови области като енергетика, промишлена политика и научни изследвания, като същевременно се предотвратява енергийната бедност и като се гарантира социална справедливост за справедлив преход, включително програми за преквалификация и повишаване на квалификацията, което е от ключово значение за успеха на прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове най-късно до 2050 г.;

6. отбелязва, че в стратегията на ЕС за нулеви емисии се разглеждат осем сценария за икономическия, технологичния и социалния преход, който трябва да се осъществи в Съюза за постигане на дългосрочната цел на Парижкото споразумение по отношение на глобалното затопляне; изразява съжаление, че в стратегията не са разгледани сценарии за нулеви нетни емисии на парникови газове преди 2050 г.; отбелязва, че само два от тези сценарии биха позволили на Съюза да постигне нулеви нетни емисии на парникови газове най-късно до 2050 г.; подчертава, че това изисква бързи и координирани действия и значителни усилия на местно,  регионално, национално и европейско равнище, като бъдат включени също така всички недържавни участници; признава, че регионално и местно определените приноси биха могли да бъдат важни инструменти за преодоляване на разликите по отношение на емисиите; припомня задължението на държавите членки да приемат национални дългосрочни стратегии, както е посочено в Регламента за управлението[3]; поради това призовава държавите членки да установят ясни краткосрочни и дългосрочни цели и политики, които са в съответствие с целите на Парижкото споразумение, и да предоставят инвестиционна подкрепа за сценарии за постигане на нулеви нетни емисии;

7. изтъква, че съгласно прогнозите на Комисията БВП на ЕС се очаква да нарасне повече при сценарии с нулеви емисии, отколкото при сценарии с по-ниски намаления на емисиите, като последиците и в двата случая са неравномерно разпределени в целия ЕС в резултат на различията между държавите членки, наред с другото по отношение на БВП на глава от населението и въглеродната интензивност на енергийния микс; счита, че бездействието несъмнено би било най-скъпоструващият вариант и че то би довело не само до голяма загуба на БВП в Европа, но и до по-нататъшно задълбочаване на икономическите неравенства между и в рамките на държавите членки и регионите, тъй като се очаква някои от тях да бъдат по-силно засегнати от последиците от бездействието;

8. отбелязва със загриженост, че зависимостта на ЕС от вноса на енергия понастоящем е около 55%; подчертава, че при сценарий за нулеви нетни емисии тя би намаляла до 20% до 2050 г., което би повлияло положително на търговския баланс и геополитическото положение на ЕС; отбелязва, че кумулативните икономии от разходите за внос на изкопаеми горива между 2031 – 2050 г. биха били в размер на приблизително 2 – 3 трилиона евро, които могат да бъдат разходвани за устойчиви и справедливи инвестиции;

9. подчертава, че намаленото замърсяване на въздуха в рамките на сценарий за нулеви нетни емисии ще понижи преждевременната смъртност поради фини прахови частици с над 40%; отбелязва, че при такъв сценарий разходите, свързани с вредите за здравето, ще намалеят с около 200 милиарда евро годишно;

10. отбелязва, че сценариите, предложени в стратегията, включват използването на редица технологии за отстраняване на въглерод, включително чрез улавяне и съхранение на въглероден диоксид и пряко улавяне от въздуха, които все още не са внедрени в по-широк мащаб; счита обаче, че стратегията на ЕС за нулеви емисии следва да отдава приоритет на прякото намаляване на емисиите и действията за запазване и увеличаване на естествените поглътители и резервоари на ЕС, и счита, че действията следва да бъдат насочени единствено към използването на технологии за отстраняване на въглерод, когато не съществуват преки възможности за намаляване на емисиите; счита, че са необходими допълнителни действия до 2030 г., ако Съюзът иска да избегне разчитането на технологии за отстраняване на въглерод, които биха създали значителни рискове за екосистемите, биологичното разнообразие и продоволствената сигурност, както се потвърждава също така в доклада на IPCC относно задържането на затоплянето до 1,5 градуса;

Социални аспекти на изменението на климата и справедлив преход

11. приветства твърдението на Комисията, че нулеви нетни емисии са възможни без нетна загуба на работни места, и оценява положително подробната оценка на прехода в енергоемките отрасли; подчертава, че ако се извършва интелигентно и в съчетание с подходяща подкрепа за най-уязвимите региони, сектори и граждани, справедливият преход към нетни нулеви емисии на парникови газове има потенциала да създаде нетна печалба от работни места в Съюза – заетостта в цялата икономика ще се увеличи с 2,1 милиона работни места до 2050 г. при сценарий с нулеви нетни емисии в сравнение с увеличението на заетостта с 1,3 милиона работни места при сценария за намаляване на емисиите с 80%; поради това счита, че Комисията следва да разработи обновена проверка на уменията в рамките на „Панорамата на уменията в ЕС“ с регионални данни относно потребностите от умения за неутрална по отношение на климата Европа, с цел да се окаже подкрепа на най-уязвимите региони, сектори и хора при преквалификация и повишаване на уменията за перспективни висококачествени работни места в тези региони;

12. подчертава необходимостта от предварителен подход за гарантиране на справедлив преход за гражданите на ЕС и за подкрепа на регионите, чиито икономики зависят от дейности, свързани с сектори или технологии, които се очаква да намалеят или ще трябва да се преобразуват в бъдеще;

13. счита, че климатичният преход на Европа трябва да бъде устойчив от екологична, икономическа и социална гледна точка; подчертава, че за да се гарантира политическо одобрение от страна на всички граждани, е важно да се вземат под внимание ефектите на разпределението на политиките, свързани с климата и декарбонизацията, по-специално за хората с ниски доходи; счита поради това , че социалните въздействия следва да бъдат изцяло вземани предвид във всички европейски и национални политики в областта на климата с оглед на осигуряването на социална и екологична трансформация в Европа; в този контекст подчертава необходимостта от индивидуализирани и финансирани в достатъчна степен стратегии на всички равнища, специално разработени на основата на приобщаващи процеси и в тясно сътрудничество с местните и регионалните публични органи, профсъюзите, образователните институции, организациите на гражданското общество и частния сектор, за да се гарантира социална справедливост и равни възможности за всички европейски граждани при този преход, като се предотвратяват несъразмерни въздействия върху хората с ниски доходи;

14. припомня, че понастоящем между 50 и 125 милиона европейски граждани са изложени на риск от енергийна бедност[4]; подчертава, че енергийният преход може да засегне непропорционално хората с ниски доходи и да увеличи допълнително енергийната бедност; признава, че енергийната политика трябва да включва социалното измерение и да гарантира, че никой не е забравен; призовава държавите членки да предприемат действия, ориентирани към бъдещето, за да гарантират справедлив енергиен преход и достъп до енергия за всички граждани на ЕС;

15. счита, че младите хора имат изострено социално и екологично съзнание, което има силата да трансформира обществото към устойчиво на изменението на климата бъдеще, и че образованието за младите е един от най-ефективните инструменти за борба с изменението на климата; подчертава необходимостта от активно ангажиране на по-младите поколения в изграждането на международни, междукултурни и междупоколенчески отношения, които са в основата на културната промяна в помощ на световните усилия за по-устойчиво бъдеще;

16. приветства факта, че хората в Европа стават все по-активни в демонстрациите за справедливост в областта на климата, по-специално чрез училищни стачки; приветства призивите на тези активисти за по-изразена амбиция и счита, че националните, регионалните и местните власти, както и на равнище ЕС следва да се вслушат в тези призиви;

17. подчертава, че включването и участието на европейските граждани е жизненоважно за постигането на нулеви нетни емисии на парникови газове в Европа най-късно до 2050 г.; насърчава всички равнища на националната, регионалната и местната власт да въвеждат конкретни мерки за стимулиране и улесняване на участието на гражданите в прехода към декарбонизирано общество;

Междинни цели

18. признава, че десетилетието от 2020 до 2030 г. ще бъде от най-голяма важност за постигането на целите на ЕС за нулеви нетни емисии до 2050 г.; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят силна средносрочна цел за 2030 г., за да се осигури достатъчна стабилност на инвестициите на пазара и да се оползотвори изцяло потенциалът на технологичните иновации и да се увеличат възможностите европейските предприятия да станат световни лидери на пазара в производството с ниски емисии;

19. подчертава, че за да се постигнат нулеви нетни емисии на парникови газове през 2050 г. по най-ефективния от гледна точка на разходите начин, е необходимо равнището на амбициите по отношение на 2030 г. да се повиши и да се приведе в съответствие със сценариите за нулеви нетни емисии до 2050 г.; счита, че е изключително важно Съюзът да изпрати ясно послание, най-късно по време на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата в Ню Йорк през септември 2019 г., че е готов да преразгледа своя принос към Парижкото споразумение;

20. подкрепя актуализиране на НОП на Съюза с валидна за цялата икономика цел за намаляване с 55% на вътрешните емисии на парникови газове до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.; поради това призовава лидерите на ЕС да подкрепят съответно повишаване на равнището на амбиция по отношение на НОП на Съюза на специалната среща на високо равнище на ЕС в Сибиу през май 2019 г. с оглед на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата през септември 2019 г.;

21. ето защо счита, че Комисията следва, най-късно по време на прегледите за периода 2022 – 2024 г. на пакета за климата за 2030 г. и другото съответно законодателство, да представи законодателни предложения, които повишават равнището на амбиция в съответствие с актуализираните национално определени приноси (НОП) и целта за нетни нулеви емисии; счита, че недостатъчно високото равнище на амбиция по отношение на 2030 г. би ограничило бъдещите възможности, включително, може би, наличието на някои възможности за ефективна от гледна точка на разходите декарбонизация; счита, че тези прегледи са важни етапи в изпълнението на ангажиментите на ЕС в областта на климата;

22. счита, че за да се осигури още по-голяма стабилност на пазарите, ще бъде от полза също така ЕС да определи по-нататъшна междинна цел за намаляване на емисиите до 2040 г., която може да осигури допълнителна стабилност и да гарантира постигането на дългосрочната цел за 2050 г.;

23. счита, че е необходимо редовно преразглеждане на стратегията на ЕС за нетните нулеви емисии; счита, че този преглед следва да бъде въз основа на петгодишния глобален преглед, както е предвидено в Парижкото споразумение, и да се отчитат развитията в технологиите и обществото, както и приносът на недържавните участници и Европейския парламент;

Принос по отрасли

24. подчертава, че нетните емисии ще трябва да бъдат сведени почти до нула във всички отрасли на икономиката, които заедно трябва да допринесат за съвместните усилия за намаляване на емисиите; призовава в тази връзка Комисията да разработи начини за постигане на неутралност по отношение на климата за всички сектори; подчертава значението на принципа „замърсителят плаща“ в това отношение;

25. подчертава значението на различните мерки и законодателство във връзка с климата, въведени в различни области на политиката, но предупреждава, че един несъсредоточен подход може да породи несъответствия и да попречи на ЕС да постигне икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.; счита, че ще е необходим всеобхватен подход под формата на законодателство на ЕС в областта климата, и призовава Комисията без отлагане да проучи този въпрос;

26. отбелязва въздействието на реформата на схемата за търговия с емисии (СТЕ) върху цените на квотите за емисии на ЕС и приветства факта, че доверието в системата нараства;

27. признава ролята на улавянето и съхранението на въглероден диоксид в областта на климата (CCS) при повечето сценарии за 1,5 °C в специалния доклад на IPCC за 1,5 °C; счита, че е необходимо да се увеличи използването в промишлените процеси на безопасно за околната среда улавяне и използване, а също и улавяне и съхранение на СО2, като по този начин се постига нетно намаление на емисиите посредством избягване на емисиите или постоянно съхранение на CO2; отбелязва със загриженост, че много технологии за улавяне и обезвреждане на въглероден диоксид понастоящем не водят до трайно намаляване на емисиите; поради това призовава Комисията да разработи технически критерии, които осигуряват подкрепа само за тези технологии, които дават проверими резултати;

Енергийна политика

28. припомня, че Съюзът успя да разграничи емисиите на парникови газове от икономическия растеж през последните десетилетия и намали емисиите, по-специално чрез енергийна ефективност и разпространението на възобновяеми източници на енергия;

29. счита, че водещата роля на ЕС в областта на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност показва пред останалата част на света, че преходът към чиста енергия е възможен и полезен, като това надхвърля границите на борбата с изменението на климата;

30. посочва, че постигането на икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове ще изисква значителни допълнителни инвестиции в енергийната система на ЕС и свързаната инфраструктура в сравнение с днешната базова линия, от порядъка на 175 до 290 милиарда евро годишно;

31. подчертава, че е важно да се възприеме интегриран, междусекторен подход, за да се улесняват усилията за декарбонизация в цялата енергийна система и други свързани сектори и да се постига по-голяма ефективност; признава, че интегрирането на енергийни системи може да осигури по-голяма гъвкавост, подобрена ефективност на системата, по-голямо възприемане на енергията от възобновяеми източници между всички носители на енергия и като крайна цел – ефективен по отношение на разходите енергиен преход;

32. подчертава централната роля на възобновяемите източници на енергия в прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове, тъй като енергетиката понастоящем отговаря за 75 % от емисиите на парникови газове в Европа;

33. призовава за енергийна система с висока енергийна ефективност, основана на производство на енергия от възобновяеми източници на енергия; призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими действия в това отношение, тъй като те ще имат ефект върху всички отрасли на икономиката; подчертава, че във всички сценарии се предвижда пълна декарбонизация на енергийния сектор най-късно до 2050 г., драстично намаляване на изкопаемите горива и значително увеличаване на енергията от възобновяеми източници;

34. подчертава приноса на енергийната ефективност за сигурността на доставките, икономическата конкурентоспособност, опазването на околната среда, за намаляването на сметките за енергия и за подобряването на качеството на жилищата; потвърждава важната роля на енергийната ефективност за създаването на възможности за стопанска дейност и заетост, както и нейните глобални и регионални ползи; във връзка с това припомня въвеждането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ по силата на Регламента относно управлението на Енергийния съюз, както и че неговото прилагане следва да се използва в пълна степен по цялата енергийна верига и да се разглежда като основа за всеки сценарий към постигането на целта за нулеви нетни емисии за 2050 г.;

35. подчертава необходимостта да се гарантира по-нататъшната интеграция на европейския енергиен пазар, за да се декарбонизира енергийният сектор по най-ефективния начин, да се улесняват инвестициите, при които може да се постигне най-голямо производство на енергия от възобновяеми източници, и да се насърчава активното участие на гражданите, с оглед на ускоряване на енергийния преход към неутрална по отношение на въглеродните емисии и устойчива икономика, като същевременно се намалява енергийната бедност; счита за особено важно повишаването на нивото на взаимната свързаност между държавите членки, включително насърчаването на повече схеми за трансгранично подпомагане;

36. отбелязва, че на сградния фонд на ЕС понастоящем се дължат 40 % от потреблението на енергия в ЕС и 36 % от емисиите на CO2[5]; призовава за отключване на потенциала за икономии на енергия и за намаляване на въглеродния отпечатък в съответствие с изложената в Директивата относно енергийните характеристики на сградите цел[6]за постигане на високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г.; подчертава, че по-ефективното потребление на енергия в сградите представлява значителен потенциал за допълнително намаляване на емисиите на парникови газове в Европа; счита също, че успешното изграждане на сгради с ниско потребление на енергия, които се снабдяват изцяло с енергия от възобновяеми източници, е задължително за Парижкото споразумение и за програма на ЕС за растеж, местни работни места и подобрени условия на живот за гражданите в Европа;

37. призовава всички равнища на управление – национално, регионално и местно, да въведат мерки за насърчаване на участието на гражданите в енергийния преход и да стимулират обмена на най-добри практики;

Промишлена политика

38. счита, че икономическото благоденствие, конкурентоспособността на промишлеността в световен мащаб и амбициозните действия в областта на климата взаимно се подсилват;

39. отново заявява, че преходът към икономика с нулеви емисии на парникови газове представя предизвикателства и възможности за ЕС и че ще бъдат необходими инвестиции в промишлени иновации, включително цифрови технологии, както и чисти технологии, за да се стимулира устойчивият растеж и да се повишава конкурентоспособността в световен мащаб, да се подобряват бъдещите умения и да се създават милиони работни места, например в растяща кръгова икономика, биоикономика и транспорт с нулеви емисии;

40. подчертава ролята на енергоемките отрасли за постигането на дългосрочната цел на ЕС за намаляване на парниковите газове; счита, че запазването на водещите позиции на ЕС в областта на нисковъглеродните промишлени технологии и промишленото производство в ЕС, запазването на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС и предотвратяването на риска от изместване на въглеродни емисии изисква интелигентни и целенасочени рамки на политиките; призовава Комисията да представи нова и интегрирана промишлена стратегия на ЕС в областта на климата за енергоемките отрасли в подкрепа на конкурентния преход на тежката промишленост към нулеви нетни емисии;

41. призовава Комисията да разработи промишлена стратегия с мерки, които позволяват на промишлеността на ЕС да се конкурира в световен мащаб при еднакви условия; счита, че като част от тази политика Комисията следва да проучи ефективността и съвместимостта с правилата на Световната търговска организация на допълнителните мерки за защита на промишлените отрасли, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии, що се отнася до вноса на продукти, които биха могли да заменят, приспособяват или допълват съществуващите мерки относно изместването на въглеродни емисии;

42. подчертава, че проблемът с емисиите от промишлените процеси трябва да се преодолява в много по-голям мащаб; отбелязва, че съгласно специалния доклад на IPCC относно 1.5°C  емисиите на CO2 от промишлеността трябва да бъдат с 65 – 90 % по-ниски през 2050 г., отколкото през 2010 г., и че такива намаления могат да се постигнат единствено чрез комбинации от нови и съществуващи технологии, включително улавяне, използване и съхранение на въглерод;

43. припомня, че като част от първата голяма икономика, преминаваща към неутралност по отношение на климата, европейските предприятия ще могат да спечелят предимство като пионери на международните пазари, за да станат световен лидер в устойчивото и ефективно по отношение на ресурсите производство; подчертава, че забавените или недостатъчните действия за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове най-късно до 2050 г. ще доведат до екологично, икономически и социално необосновани разходи и на практика ще възпрепятстват бъдещата конкурентоспособност на сектора на промишлеността на Европа;

44. освен това счита, че ЕС трябва да създава силни вериги за създаване на стойност за новаторски нисковъглеродни продукти и технологии;

Принос на други сектори

45. посочва, че в стратегията се потвърждава, че емисиите на парникови газове от транспортния сектор продължават да се увеличават и че съществуващите политики няма да бъдат достатъчни за декарбонизиране на транспортния сектор до 2050 г.; подчертава значението на това да се гарантира преход от въздушен към железопътен транспорт и към публичен транспорт и споделена мобилност; отбелязва, че автомобилният транспорт допринася за около една пета от общите емисии на ЕС на въглероден диоксид; поради това призовава държавите членки и Комисията да предприемат решителни стъпки за осигуряване на достъп на потребителите във всички държави членки до превозни средства с нулеви и ниски емисии, като същевременно се избягва по-широкото навлизане на стари превозни средства с висока степен на замърсяване в държавите членки с ниски доходи; допълнително подчертава ролята на интелигентните технологии, като например инфраструктура на интелигентно зареждане, с цел създаване на полезни взаимодействия между електрифицирането на транспорта и разгръщането на възобновяеми енергийни източници;

46. подчертава, че за да се постигне неутралност по отношение на климата за икономиката на ЕС като цяло, трябва да дават принос всички сектори, включително на международното въздухоплаване и корабоплаване; отбелязва, че според анализа на Комисията текущите глобални цели и мерки, предвидени съответно от Международната морска организация (ММО) и Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО), дори и да бъдат приложени напълно, не са достатъчни за постигане на необходимите намаления на емисиите и че са необходими значителни допълнителни действия, които са в съответствие с целта за нулеви нетни емисии, приложима за цялата икономика; подчертава необходимостта от инвестиции в технологии и горива с нулеви и ниски въглеродни емисии в тези сектори; призовава Комисията да прилага на практика принципа „замърсителят плаща“, по-специално във връзка с данъчното облагане на керосина и цените на билетите в сектора на въздухоплаването; припомня, че е прогнозирано емисиите на парникови газове от международното корабоплаване да се увеличат с до 250 % до 2050 г.; приветства факта, че секторът на международното корабоплаване си е поставил абсолютна цел за намаляване по отношение на емисиите на парникови газове; със загриженост отбелязва липсата на напредък, що се отнася до превръщането на тази цел в краткосрочни и средносрочни мерки и други конкретни действия;

47. отбелязва, че приблизително 60 % от метана в световен мащаб се излъчва от източници, като например селското стопанство, депата и отпадъчните води и от производството и транспортирането по тръбопроводи на изкопаеми горива; припомня, че метанът е силен парников газ със 100-годишен потенциал за затопляне, който е 28 пъти по-висок от CO2,[7] и че намаляването на емисиите на метан може да изиграе важна роля в намаляването на концентрациите на тропосферен озон и отрицателните им въздействия върху качеството на въздуха и здравето на хората; приветства намерението на Комисията за намаляване на емисиите на метан в засегнатите сектори, което би довело до допълнителни намаления на концентрациите на озон в ЕС, и за насърчаване на намаляването на метан в международен план;

48. отново призовава Комисията да проучи възможно най-скоро варианти на политики за бързо справяне с емисиите на метан като част от стратегическия план на Съюза за метана, и да представи законодателни предложения на Европейския парламент и на Съвета за тази цел; подчертава, че селското стопанство ще бъде един от основните източници на емисии на парникови газове в ЕС през 2050 г., по-специално поради емисиите на метан и азотен оксид; подчертава потенциала на сектора на селското стопанство за справяне с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, например чрез екологични и технологични нововъведения, както и чрез улавяне на въглерод в почвата;

49. призовава за обща селскостопанска политика, която допринася за намаления на емисиите на парникови газове в съответствие с прехода към неутрална по отношение на климата икономика; призовава Комисията да гарантира, че селскостопанските политики и по-специално ЕС и националните фондове са в съответствие с целите на Парижкото споразумение;

50. счита, че в дългосрочната стратегия не се обръща достатъчно внимание на първичните производствени отрасли на икономиката и че секторите на горското и селското стопанство и съответните общности са изправени пред непропорционално по-висок риск от неблагоприятни последици от изменението на климата; препоръчва в стратегията ясно да се посочи посоката, която трябва да поемат тези отрасли, за да увеличат своята устойчивост, да подобрят предотвратяването на риска и да поддържат екосистемите и екосистемните услуги, от които зависи икономиката;

51. подчертава значението на опростяването на селскостопанските модели, които подпомагат системи, устойчиви на свързани с времето екстремни явления и нашествия на вредители, спомагат за постигане на подобрения в улавянето на въглерод в почвата, задържане на вода и на биологично разнообразие в селското стопанство;

52. посочва факта, че има повече въглерод, съхранен в почвата, отколкото общо в биосферата и атмосферата; в тази връзка подчертава значението на това да се прекрати влошаването на качеството на почвите в ЕС и да се гарантират общи действия на ЕС за съхраняване и подобряване на качеството на почвите и техния капацитет за съхраняване на въглерод;

53. изразява съжаление от това, че в стратегията на Комисията не е включена възможността за укрепване на действията на ЕС по отношение на флуорсъдържащите парникови газове; подчертава, че предотвратяването на незаконната търговия с флуоровъглеводороди (HFC) чрез приемане на система за лицензиране на HFC, забраняване на употребата на HFC в секторите, където вече не са необходими, разпределяне на квоти за HFC посредством тръжна система и цялостно прилагане на регламента относно флуоросъдържащите парникови газове [8]чрез забрана за всички ненужни видове използване на серен хексафлуорид(SF6), са ясни възможности за подпомагане на ЕС да постигне своите цели по отношение на Парижкото споразумение;

54. подчертава необходимостта от интегриране на амбиция по отношение на климата във всички политики на ЕС, включително търговската политика; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че всички подписани от ЕС търговски споразумения са напълно съвместими с Парижкото споразумение, тъй като така не само ще се насърчат глобални действия относно изменението на климата, но и ще се гарантират еднакви условия на конкуренция за засегнатите сектори;

Максимално увеличаване на потенциала на горите в контекста на устойчива биоикономика

55. подкрепя активното и устойчиво управление на горите на национално равнище, съчетано с конкретни средства за стимулиране на потенциала на биоикономиката на ЕС, предвид значителния потенциал на горите да допринасят за усилията на Европа в областта на климата (чрез поглъщане, съхраняване и заместване) и за постигане на целта за нулеви емисии най-късно до 2050 г.; признава необходимостта от адаптиране към изменението на климата и от спиране на загубата на биологично разнообразие и влошаването на екосистемните услуги в ЕС до 2020 г., както и необходимостта от разработване на основани на факти политики, които да спомогнат за прилагането и финансирането на мерките на ЕС за опазване на биологичното разнообразие;

56. посочва нуждата от повишаване на търговската компетентност на управлението на горите и от подпомагане на практически мерки със значителни ефекти, свързани със съхранение и поглъщане, като например използване на дървесина като строителен материал в градовете и в селските райони,  като подмяна на изкопаемите горива и като средство за по-добро задържане на вода;

57. признава положителния, но в крайна сметка ограничен потенциал за залесяване в Европа; счита в този контекст, че инициативите за залесяване трябва да бъдат допълвани с конкретни инициативи и стимули, насочени към засилване на потенциала за поглъщане на въглерод, като същевременно се осигурява и подобрява здравето на съществуващите гори, за да се извличат ползи за климата, за устойчивата биоикономика и за биологичното разнообразие; подкрепя следователно залесяването на изоставени и непродуктивни земеделски земи, агро-лесовъдството и свеждането до минимум на превръщането на горските площи в други видове земеползване;

58. отбелязва, че действията и политиките на ЕС имат също така въздействие и върху естествените поглътители, земите и горите извън Европа и че стратегията на ЕС за нулеви нетни емисии следва да гарантира, че действията на ЕС нямат вредни ефекти върху климата в трети държави; в този контекст призовава Комисията и държавите членки да се застъпват за строги международни правила в рамките на Наръчника от Париж, особено във връзка с член 6 от Парижкото споразумение, за да предотвратяват вратички в отчитането, както и двойно отчитане на мерките за залесяване, което би могло да размие глобалните усилия в областта на климата;

59. подчертава необходимостта от увеличаване до максимум на защитата и възстановяването на блатистите местности като естествени средства за поглъщане на въглерод;

60. подчертава ролята на дълготрайните продукти от добита дървесина и ролята им в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF) до 2030 г.; подчертава, че в бъдещата рамка следва да се отчита принос на тези продукти, включително и от категориите селскостопанска земя, а не само управляваната горска и залесена земя;

Научни изследвания и иновации

61. подчертава необходимостта от разработване на последователна и стратегическа европейска програма за научни изследвания и иновации, съсредоточена върху начините за постигане на икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове, както и че Съюзът и националните програми за научни изследвания и иновации са от решаващо значение за подпомагане на водещата роля на Европейския съюз в борбата срещу изменението на климата;

62. счита, че въпросите, свързани с климата, следва да бъдат интегрирани по подходящ начин в подготовката и изпълнението на програмите за научни изследвания и иновации;

63. счита, че в рамките на следващите две десетилетия са необходими значителни усилия в областта на научните изследвания и иновациите, за да се осигуряват жизнеспособни в социално и икономическо отношение решения с ниски и нулеви въглеродни емисии за всички и за да се предлагат нови решения за постигане на икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове;

64. подчертава своята позиция, че „Хоризонт Европа“ трябва да насочва поне 35% от разходите си в подкрепа на целите в областта на климата, по целесъобразност и като част от общата цел на Съюза за интеграция на действията в областта на климата;

Финансиране

65. призовава за бързо прилагане на Иновационния фонд на СТЕ на ЕС и за стартирането на първата покана за представяне на предложения през 2019 г., за да се даде тласък на инвестициите в демонстрацията на нисковъглеродни промишлени технологии в широк спектър от сектори, не само за производството на електроенергия, но и за топлофикационни и промишлени процеси; призовава многогодишната финансова рамка за периода 2021—2027 г. и нейните програми да бъдат в пълно съответствие с Парижкото споразумение;

66. счита, че за да може Съюзът да постигне нулеви нетни емисии най-късно до 2050 г., трябва да бъдат мобилизирани значителни частни инвестиции; счита, че това ще изисква дългосрочно планиране и регулаторна стабилност и предсказуемост за инвеститорите, което трябва да бъде отчитано надлежно в бъдещите регламенти на ЕС; във връзка с това подчертава, че изпълнението на Плана за действие за финансиране за устойчиво развитие, приет през март 2018 г., следва да има приоритетно значение, включително фина настройка на капиталовите изисквания на банките и пруденциално третиране на активите с висока въглеродна интензивност, пруденциални правила за застрахователните дружества и актуализиране на задълженията на институционалните инвеститори и управителите на активи;

67. счита че преди да бъде приета Многогодишната финансова рамка за 2021–2027 г., тя следва да бъде оценявана в контекста на целта за постигане на неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г. и че трябва да бъде установен стандартен тест, за да се гарантира, че разходите по линия на бюджета на ЕС допринасят за устойчивост на изменението на климата;

68. изразява съжаление от факта, че субсидиите за изкопаеми горива продължават да нарастват и възлизат на около 55 милиарда евро годишно; призовава ЕС и държавите членки[9] да започнат незабавно постепенното преустановяване на всички европейски и национални субсидии за изкопаеми горива;

69. подчертава значението на създаването на фонд за справедлив преход, особено за регионите, най-засегнати от декарбонизацията, като например въгледобивните региони, в съчетание с общо разглеждане на социалните аспекти в съществуващото финансиране, свързано с климата; във връзка с това подчертава необходимостта от широко приемане от обществеността на дългосрочната стратегия, като се имат предвид необходимите трансформации в някои сектори;

Ролята на потребителите и кръговата икономика

70. подчертава значителното въздействие на промяната в поведението при постигането на намаляване на емисиите на парникови газове, включително в цялата система на храните, в областта на транспортния сектор и особено в областта на сектора на въздухоплаването; призовава Комисията да проучи възможно най-скоро политическите възможности, включително за екологично данъчно облагане, с цел насърчаване на промяна в поведението; подчертава значението на инициативите „отдолу нагоре“, като например Споразумението на кметовете, за насърчаването на промяна в поведението;

71. отбелязва, че статистиките на Организацията на ООН за прехрана и земеделие показват, че общото потребление на месо и продукти от животински произход на глава от населението в ЕС-28 е намаляло от 90-те години на 20 век насам и че подкрепата на тази продължаваща тенденция в съчетание с технически мерки за намаляване на търсенето биха могли значително да намалят емисиите от селскостопанското производство;

72. подчертава колко е важно ЕС да постигне не само заместване на енергията, но също и заместване на продукти/материали, т.е. заместване на продукти и материали, които са основани на изкопаеми горива или които създават големи емисии по време на производството, с продукти, основани на възобновяеми ресурси;

73. подчертава, че много голяма част от използването на енергия, а оттам и от емисиите на парникови газове, е пряко свързана с придобиването, преработката, транспортирането, преобразуването, използването и обезвреждането на ресурси; подчертава, че са възможни значителни икономии на всеки етап от веригата за управление на ресурсите; подчертава следователно, че увеличаването на производителността на ресурсите чрез подобряване на ефективността и намаляване на разхищението на ресурси чрез мерки, като например повторна употреба, рециклиране и повторно производство, може да води до значително понижаване както на потреблението на ресурси, така и на емисиите на парникови газове, като същевременно води до подобряване на конкурентоспособността и до създаване на възможности за стопанска дейност и работни места; посочва икономическата ефективност на мерките в областта на кръговата икономика; подчертава, че подобрените подходи за ефективното използване на ресурсите и кръговата икономика, както и моделът на кръговата икономика, ще допринесат за промяна в моделите на производство и потребление и за намаляване на количеството на отпадъците;

74. подчертава значението на политиката за продуктите, като например на „зелените“ обществени поръчки и на екодизайна; подчертава, че Директивата за екодизайна[10] е допринесла значително за целите на ЕС по отношение на климата чрез намаляване на емисиите на парникови газове с 320 милиона тона еквивалент на CO2 годишно, и че се оценява, че в резултат на директивата до 2020 г. потребителите в ЕС ще спестят общо до 112 милиарда евро или около 490 евро годишно на домакинство; подчертава необходимостта от установяване на изисквания в областта на кръговата икономика като част от стандартите за екодизайна на ЕС и разширяване на сегашната методология в областта на екодизайна с цел включване на други категории продукти в допълнение към продуктите, свързани с енергопотреблението;

ЕС и глобалните действия в областта на климата

75. подчертава значението на представянето на повече инициативи и устойчивия диалог в рамките на съответните международни форуми, както и на наличието на ефективна дипломация по въпросите на климата, с цел стимулиране на подобни решения по линия на политиките, водещи до увеличаване на амбициите в областта на климата в други региони и в трети държави; призовава ЕС да увеличава собственото си финансиране в областта на климата и да работи активно за насърчаване на държавите членки да увеличават своята помощ за климата (помощ за развитие вместо заеми) за трети държави, която следва да бъде в допълнение към световната помощ за развитие, а не следва да бъде считана едновременно за помощ за развитие и за финансова помощ за климата;

76. изразява съжаление, че множество други големи икономики все още не работят по стратегиите за 2050 г.; ето защо призовава Съвета и Комисията да повишават интензивността и ефективността на дипломацията по въпросите на климата и да предприемат други подходящи мерки за насърчаване на другите големи икономики, така че да можем заедно да постигнем дългосрочните цели на Парижкото споразумение;

77. подчертава значението на силната дипломация и лидерството на ЕС в областта на климата и енергетиката за укрепване на глобалното многостранно сътрудничество и амбицията в борбата с изменението на климата и за едно устойчиво развитие; призовава Комисията и държавите членки да се застъпват за общи рамки и действия във форумите на ООН;

78. подчертава, че срещата на високо равнище на ООН по въпросите на изменението на климата през септември 2019 г. би била идеалният момент ръководителите да обявят по-голяма амбиция по отношение на НОП; счита, че ЕС следва да приеме позиция относно актуализирането на своите НОП достатъчно рано, така че да се яви на срещата на високо равнище добре подготвен и в тясно сътрудничество с международна коалиция на страните в подкрепа на засилването на амбициите в областта на климата;

79. подчертава предимствата на укрепването на оперативната съвместимост между инструментите на политиките на ЕС и техните еквиваленти в трети държави, по-специално на механизмите за ценообразуване на въглеродни емисии; призовава Комисията да продължава и да засилва сътрудничеството и подкрепата при разработването на механизми за ценообразуване на въглеродните емисии извън Европа с цел постигане на по-голямо намаляване на емисиите и подобряване на условията на равнопоставеност в световен мащаб; подчертава значението на установяването на екологични предпазни мерки, за да се гарантира реално и допълнително намаляване на емисиите на парникови газове; поради това призовава Комисията да се застъпва за изготвянето на строги международни правила във връзка с член 6 от Парижкото споразумение, за да се предотвратяват пропуски в отчитането и двойно отчитане на намаляването на емисиите;

°

° °

80. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

[1] Приети текстове, P8_TA(2018)0430.

[2] Програма на ООН за околната среда, „Emissions Gap Report 2018“ („Разликите по отношение на емисиите за 2018 г.“,), стр. 10.

[3] Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).

[4] http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2015/563472/IPOL_STU(2015)563472_EN.pdf

[5] https://ec.europa.eu/energy/en/topics/energy-efficiency/buildings

[6] Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност  (OВ L 156, 19.6.2018 г., стp. 75).

[7] Van Dingenen, R., Crippa, M., Maenhout, G., Guizzardi, D., Dentener, F., Global trends of methane emissions and their impacts on ozone concentrations (Глобални тенденции в емисиите на метан и въздействието им върху концентрациите на озон), EUR 29394 EN, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2018, ISBN 978-92-79-96550-0, doi:10.2760/820175, JRC113210

[8] Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006 на Съвета (ОВ L 150, 20.5.2014 г., стр. 195).

[9] Енергийните цени и разходи в Европа, COM(2019)0001, стр. 10.

[10] Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (OВ L 285, 31.10.2009 г., стp. 10).

Последно осъвременяване: 13 март 2019 г.Правна информация