Процедура : 2019/2582(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0200/2019

Внесени текстове :

B8-0200/2019

Разисквания :

Гласувания :

PV 14/03/2019 - 11.15
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0217

<Date>{11/03/2019}11.3.2019</Date>
<NoDocSe>B8‑0200/2019</NoDocSe>
PDF 232kWORD 70k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно изменението на климата: европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика</Titre>

<DocRef>(2019/2582(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Нилс Турвалдс, Фредрик Федерлей</Depute>

<Commission>{ALDE}от името на групата ALDE</Commission>

</RepeatBlock-By>

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0195/2019

B8‑0200/2019

Резолюция на Европейския парламент относно изменението на климата: европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика

(2019/2582(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Чиста планета за всички – Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (COM (2018)773), и задълбочения анализ в подкрепа на това съобщение,

 като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

 като взе предвид Парижкото споразумение, Решение 1/CP.21, 21-вата Конференция на страните по РКООНИК (COP 21) и 11-ата Конференция на страните, изпълняваща функциите на Среща на страните по Протокола от Киото (CMP 11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

 като взе предвид 24-ата конференция на страните по РКООНИК (COP 24), 14-ата сесия на Срещата на страните по Протокола от Киото (CМP 14) и третата част на първата сесия на Конференцията на страните, изпълняваща функциите на Среща на страните по Парижкото споразумение (CMA 1.3), проведена в Катовице, Полша, от 2 до 14 декември 2018 г.,

 като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР),

 като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2018 г. в Катовице, Полша (COP 24)[1],

 като взе предвид заключенията на Съвета от 22 март 2018 г.,

 като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Global Warming of 1,5°C“ („Глобално затопляне с 1,5°C“), неговия Пети доклад за оценка (AR5) и неговия Обобщаващ доклад,

 като взе предвид 9-то издание на доклада на Програмата на Обединените нации за околната среда, озаглавен „Разликите по отношение на емисиите“ и приет на 27 ноември 2018 г.,

 като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

1. приветства публикуването на съобщението на Комисията, озаглавено „Чиста планета за всички – европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“, в което се подчертават възможностите и предизвикателствата, произтичащи от прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове за европейските граждани и икономиката на Европа, и се поставя основата за широк дебат с участието на институциите на ЕС, националните парламенти, стопанския сектор, неправителствените организации, градовете и общностите, както и гражданите; подкрепя целта за нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. и призовава настоятелно държавите членки да направят същото като част от дебата за бъдещето на Европа по време на специалната среща на високо равнище на ЕС в Сибиу през май 2019 г.; призовава държавите членки да се ангажират с необходимата амбиция, за да се постигне тази цел;

2. подчертава, че европейските граждани вече се сблъскват с преки последици от изменението на климата; подчертава, че според Европейската агенция за околна среда в периода между 2010 и 2016 г. средните годишни загуби, причинени от свързани с метеорологичните условия и климата екстремни явления в Съюза, възлизат на 12,8 милиарда евро и че ако не се предприемат по-нататъшни действия, причинените от изменението на климата щети в ЕС биха могли да достигнат най-малко 190 милиарда евро до 2080 г., което се равнява на нетна загуба на благосъстояние в размер на 1,8% от настоящия БВП на ЕС; подчертава, че по сценария за високи емисии годишните разходи поради наводнения в ЕС може да достигнат 1 трилион евро до 2100 г., а бедствията, свързани с метеорологични явления, може да засегнат около две трети от европейските граждани до 2100 г. спрямо настоящите 5%; подчертава също така, че според Европейската агенция за околна среда до 2030 г. 50% от населените райони в ЕС ще страдат от тежък недостиг на вода;

3. подчертава, че специалният доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Global Warming of 1,5°C“ („Глобално затопляне с 1,5°C“), съдържа най-задълбочената и актуална научна оценка на сценариите за смекчаване на последиците от изменението на климата в съответствие с Парижкото споразумение;

4. подчертава, че според този специален доклад ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C, при положение че тази стойност не бъде надвишена или бъде превишена само в ограничена степен, предполага постигането на нулеви нетни емисии на парникови газове в световен мащаб най-късно до 2067 г. и ограничаване на годишните емисии на парникови газове в световен мащаб до не повече от 27,4 гигатона еквивалент на СО2 годишно до 2030 г.; подчертава, че в светлината на посочените данни, в качеството си на световен лидер и с цел да се гарантира добра възможност за задържане на повишаването на температурата в световен мащаб под 1,5°C до 2100 г., Съюзът трябва да се стреми към постигане на нулеви емисии на парникови газове колкото е възможно най-скоро и не по-късно от 2050 г.;

5. изразява загриженост по отношение на доклада за 2018 г. на Програмата на Обединените нации за околната среда, според който текущите безусловни национално определени приноси (НОП) далеч надвишават ограничаването на глобалното затопляне съгласно Парижкото споразумение значително под 2°C и вместо това водят до прогнозно затопляне от 3,2°C[2] до 2100 г.; подчертава неотложната необходимост всички страни по РКООНИК да си поставят по-амбициозни цели в областта на климата до 2020 г.;

Сценарии за европейската стратегия за икономика с нулеви нетни емисии до средата на века

6. счита, че Европа може да проправи пътя към неутралност по отношение на климата чрез инвестиции в иновативни технологични решения, предоставяне на гражданите на възможности за действие и съгласуване на действията в ключови области като енергетиката, промишлената политика и научните изследвания, като същевременно се гарантира социална справедливост за справедлив преход;

7. отбелязва, че в стратегията на ЕС за нулеви емисии се разглеждат осем сценария за икономически, технологичен и социален преход, който е необходим, за да постигне Съюзът дългосрочната цел на Парижкото споразумение във връзка с температурата; отбелязва, че само два от тези сценарии биха позволили на Съюза да постигне нулеви нетни емисии на парникови газове най-късно до 2050 г.; подчертава, че това изисква бързи действия и значителни усилия на местно, регионално, национално и европейско равнище, като бъдат включени също така всички недържавни участници; признава, че регионално определеният принос и местно определеният принос биха могли да бъдат важни инструменти за преодоляване на разликите по отношение на емисиите; припомня задължението на държавите членки да приемат национални дългосрочни стратегии, както е посочено в Регламента за управлението на Енергийния съюз[3]; призовава държавите членки в тази връзка да установят ясни краткосрочни и дългосрочни цели и политики, които са в съответствие с целите на Парижкото споразумение, и да предоставят инвестиционна подкрепа за сценариите за постигане на нулеви нетни емисии;

8. подчертава, че в първата категория сценарии, представени в стратегията, се цели намаляване на емисиите на парникови газове само с около 80% до 2050 г. спрямо равнищата от 1990 г.; отбелязва със загриженост, че това е под равнището на амбиция, необходимо за ограничаване на глобално затопляне под 2°C, и че следователно не съответства на целта от Парижкото споразумение за задържането му значително под 2°C, нито на допълнителната цел то да бъде задържано под 1,5°C;

9. посочва, че съгласно прогнозите на Комисията се очаква БВП на ЕС да нарасне повече при сценарии с нулеви емисии, отколкото при сценарии с по-малки намаления на емисиите, като последиците в двата случая са неравномерно разпределени в целия ЕС в резултат на различията между държавите членки, наред с другото по отношение на БВП на глава от населението и въглеродната интензивност на енергийния микс; счита, че бездействието несъмнено би било най-скъпоструващият вариант и че то би довело не само до значителна загуба на БВП в Европа, но и до по-нататъшно задълбочаване на икономическите неравенства между и в рамките на държавите членки и регионите, тъй като се очаква някои от тях да бъдат по-силно засегнати, отколкото други от последиците от бездействието;

10. отбелязва със загриженост, че зависимостта на ЕС от вноса на енергия понастоящем е около 55%; подчертава, че при сценарий за нулеви нетни емисии тя ще намалее с 20% до 2050 г., което би повлияло положително на търговския баланс и геополитическото положение на ЕС; отбелязва, че кумулативните икономии от разходите за внос на изкопаеми горива между 2031 г. и 2050 г. ще са около 2 – 3 трилиона евро и че те могат да бъдат използвани за други приоритети за европейските граждани;

11. подчертава, че намаленото замърсяване на въздуха в рамките на сценарий за нулеви нетни емисии ще понижи преждевременната смъртност поради фини прахови частици с повече от 40%; отбелязва, че при такъв сценарий разходите, свързани с вредите за здравето, ще намалеят с около 200 милиарда евро годишно;

12. приветства включването на два сценария, целящи постигането на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г., и подкрепата за тях от страна на Комисията и счита, че единствено цел до 2050 г. е съвместима с дългосрочните ангажименти на Съюза по Парижкото споразумение; изразява съжаление по повод на факта, че в стратегията не са разгледани сценарии за нулеви нетни емисии на парникови газове преди 2050 г.;

13. отбелязва, че тези сценарии включват използването на редица технологии за отстраняване на въглерода, включително чрез улавяне и съхранение или използване и пряко улавяне от въздуха на въглерода, които все още не са внедрени в по-широк мащаб; счита обаче, че стратегията на ЕС за нулеви нетни емисии следва да отдава приоритет на прякото намаляване на емисиите и действията за запазване и увеличаване на естествените поглътители и резервоари на ЕС и че следва да има за цел използването на технологии за отстраняване на въглерод единствено в случаите, когато не съществуват преки възможности за намаляване на емисиите; счита, че са необходими допълнителни действия до 2030 г., за да избегне Съюзът използването на технологии за отстраняване на въглерод, които биха създали значителни рискове за екосистемите, биологичното разнообразие и продоволствената сигурност, както се потвърждава също така в доклада на IPCC относно глобалното затопляне с 1,5 градуса;

Социални аспекти на изменението на климата и справедлив преход

14. приветства твърдението на Комисията, че нулеви нетни емисии са възможни без нетна загуба на работни места, и оценява положително подробната оценка на прехода в енергоемките отрасли; подчертава констатацията, че ако се извършва интелигентно и в съчетание с подходяща подкрепа за най-уязвимите региони, сектори и граждани, един справедлив преход към нетни нулеви емисии на парникови газове носи потенциал за нетно увеличаване на работните места в Съюза – заетостта в цялата икономика ще се увеличи с 2,1 милиона допълнителни работни места до 2050 г. при сценарий с нулеви нетни емисии в сравнение с увеличението на заетостта с 1,3 милиона допълнителни работни места при сценария за намаляване на емисиите с 80%; счита поради това, че Комисията следва да разработи обновена проверка на уменията в рамките на „Панорамата на уменията в ЕС“ с регионални данни относно потребностите от умения за неутрална по отношение на климата Европа, с цел да се окаже подкрепа на най-уязвимите региони, сектори и хора при преквалификация за перспективни висококачествени работни места в тези региони;

15. подчертава многобройните съпътстващи ползи, които ще донесе едно неутрално по отношение на климата общество за общественото здраве, както с оглед на икономиите по отношение на разходите за медицинско обслужване и по-малката тежест за системите за социално осигуряване и обществено здравеопазване, така и като цяло по отношение на благосъстоянието на европейските граждани благодарение на подобреното биологично разнообразие, намаленото замърсяване на въздуха и смекчената експозиция на замърсители;

16. счита, че климатичният преход на Европа трябва да бъде устойчив от екологична, икономическа и социална гледна точка; подчертава, че за да се гарантира политическо одобрение от страна на всички граждани, е важно да се вземат под внимание ефектите на разпределението, които оказват политиките в областта на климата и декарбонизацията, по-специално върху хората с ниски доходи; счита поради това, че социалните въздействия следва да бъдат изцяло вземани предвид във всички европейски и национални политики в областта на климата с оглед на осигуряването на социална и екологична трансформация в Европа; подчертава във връзка с това необходимостта от съобразени с конкретните случаи и финансирани в достатъчна степен стратегии на всички равнища, разработени въз основа на приобщаващи процеси и в тясно сътрудничество с местните и регионалните публични органи, профсъюзите, образователните институции, организациите на гражданското общество и частния сектор, за да се гарантира, че на всички европейски граждани се предлагат справедливи и равни възможности в рамките на този преход;

17. приветства нарастващата екологична осведоменост сред младите хора и подчертава необходимостта от активно включване на по-младите поколения в изграждането на международни, междукултурни и междупоколенчески взаимоотношения в подкрепа на световните усилия за по-устойчиво бъдеще; приветства отправените неотдавна обществени искания за действия в областта на климата, по-специално исканията, изразени от студентите, и счита, че националните, регионалните и местните органи на управление, както и ЕС следва да вземат под внимание призивите за предприемане в по-голяма степен на спешни действия в борбата срещу изменението на климата;

Междинни цели

18. признава, че десетилетието от 2020 до 2030 г. ще бъде от жизнено важно значение, за да постигне ЕС нулеви нетни емисии до 2050 г.; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят силна средносрочна цел за 2030 г., необходима, за да се осигури достатъчна стабилност на инвестициите на пазара, да се оползотвори изцяло потенциалът на технологичните иновации и да се увеличат възможностите за европейските предприятия да станат лидери на световния пазар в производството с ниски емисии;

19. подчертава, че за да се постигнат нулеви нетни емисии на парникови газове през 2050 г. по най-ефективния от гледна точка на разходите начин, е необходимо равнището на амбициите по отношение на 2030 г. да се повиши и да се приведе в съответствие със сценариите за нулеви нетни емисии до 2050 г.; счита, че е изключително важно Съюзът да изпрати ясно послание, най-късно по време на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата в Ню Йорк през септември 2019 г., че е готов да преразгледа своя принос към Парижкото споразумение;

20. подкрепя актуализиране на национално определения принос (НОП) на Съюза с валидна за цялата икономика цел за намаляване с 55% на вътрешните емисии на парникови газове до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.; поради това призовава лидерите на ЕС съответно да подкрепят повишаване на равнището на амбиция по отношение на НОП на Съюза на специалната среща на високо равнище на ЕС в Сибиу през май 2019 г. с оглед на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата през септември 2019 г.;

21. счита, че Комисията следва, най-късно по време на прегледите през периода 2022 – 2024 г. на пакета за климата за 2030 г. и другите съответни законодателни актове, да представи законодателни предложения, които повишават равнището на амбиция в съответствие с актуализираните НОП и целта за нетни нулеви емисии; счита, че недостатъчно високото равнище на амбиция по отношение на 2030 г. би ограничило бъдещите възможности, в т.ч. евентуално наличието на някои възможности за ефективна от гледна точка на разходите декарбонизация; счита, че тези прегледи са важни етапи в изпълнението на ангажиментите на ЕС в областта на климата;

22. счита, че за да се осигури още по-голяма стабилност на пазарите, ще бъде от полза също така ЕС да определи по-нататъшна междинна цел за намаляване на емисиите до 2040 г., която може да осигури допълнителна стабилност и да гарантира постигането на дългосрочната цел за 2050 г.;

23. счита, че е необходимо редовно преразглеждане на стратегията на ЕС за нулеви нетни емисии; счита, че този преглед следва да бъде въз основа на петгодишния глобален преглед, предвиден в Парижкото споразумение, и да отчита развитието на технологиите и на обществото, както и приноса на недържавните участници и Европейския парламент;

Принос по отрасли

24. подчертава, че нетните емисии ще трябва да бъдат сведени почти до нула във всички отрасли на икономиката, които заедно трябва да допринесат за съвместните усилия за намаляване на емисиите; призовава в тази връзка Комисията да разработи сценарии за постигане на неутралност по отношение на климата за всички сектори; подчертава значението на принципа „замърсителят плаща“ в това отношение;

25. подчертава значението на различните мерки и законодателни актове, приети във връзка с климата в различни политически области, но предупреждава, че непоследователен подход може да породи несъответствия и да попречи на ЕС да постигне икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.; счита, че е необходимо да се възприеме цялостен подход;

26. подчертава значението на иновациите в широк спектър от технологии и ги насърчава, с цел да се декарбонизира икономиката, като например транспорта с нулеви емисии, кръговата икономика и биоикономиката;

27. призовава за хармонизиране на ценообразуването на въглеродните емисии в ЕС посредством минимални равнища в подкрепа на прехода към икономика с нулеви нетни емисии, по-специално за секторите, които не са обхванати от схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ);

28. счита, че технологичните развития и решения, енергийната ефективност както при доставките, така и при търсенето, устойчивата енергия от възобновяеми източници в транспорта, сградите, отоплението и охлаждането и енергийния сектор, както и принципите на кръговата икономика като цяло ще бъдат от ключово значение за намаляването на емисиите на парникови газове; подчертава в тази връзка значението на стратегиите, предвиждащи използването на стратегии за специфични технологии;

29. признава ролята за климата на улавянето и съхранението на въглероден диоксид при повечето сценарии за ограничаване до 1,5 °C в специалния доклад на IPCC за глобалното затопляне с 1,5°C; подчертава необходимостта ЕС да развива по-амбициозни цели в тази област; освен това отбелязва целите, определени от държавите членки в рамките на стратегическия план за енергийните технологии (план SET), за прилагане в търговски мащаб на улавяне и съхранение на СО2 в европейския енергиен и промишлен сектор през 20-те години на този век; счита, че е необходимо да се увеличи използването в промишлените процеси на безопасно за околната среда улавяне и използване, а също и улавяне и съхранение на СО2, като по този начин се постига нетно намаление на емисиите посредством избягване на емисиите или постоянно съхранение на CO2; отбелязва със загриженост, че много технологии за улавяне и използване на СО2 понастоящем не водят до трайно намаляване на емисиите; поради това призовава Комисията да разработи технически критерии, които да осигуряват подкрепа само за тези технологии, които дават проверими резултати;

Енергийна политика

30. подчертава централната роля на енергетиката в прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове; припомня, че Съюзът успя да премахне обвързването на емисиите на парникови газове и икономическия растеж през последните десетилетия и намали емисиите, по-специално чрез енергийна ефективност и разпространението на възобновяеми източници на енергия; подчертава, че преходът към чиста енергия следва да продължи да насърчава модернизацията на европейската икономика, да стимулира устойчивия икономически растеж и да носи обществени и екологични ползи за европейските граждани;

31. счита, че водещата роля на ЕС в областта на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност показва на останалата част на света, че преходът към чиста енергия е възможен и носи ползи извън тесните граници на борбата с изменението на климата;

32. посочва, че постигането на икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове ще изисква значителни допълнителни инвестиции  от порядъка на 175 до 290 милиарда евро годишно в енергийната система на ЕС и свързаната инфраструктура в сравнение с днешното базово равнище;

33. подчертава, с оглед на различните изходни позиции при енергийния преход, че усилията за намаляване на емисиите на парникови газове с цел постигане на неутралност по отношение на климата на равнището на ЕС могат да бъдат разпределени неравномерно в рамките на ЕС;

34. призовава държавите членки незабавно да приложат пакета за чиста енергия; припомня компетентността на държавите членки да вземат решения относно енергийния си микс в рамката на ЕС в областта на климата и енергетиката;

35. подчертава, че е важно да се възприеме интегриран междусекторен подход, за да се улесняват усилията за декарбонизация в цялата енергийна система и другите свързани сектори и да се постига по-голяма ефективност; признава, че интегрирането на енергийни системи може да осигури повишена гъвкавост, подобрена ефективност на системата, по-голямо използване на енергията от възобновяеми източници сред всички енергоносители и като крайна цел – ефективен по отношение на разходите енергиен преход;

36. призовава за енергийна система с висока енергийна ефективност и основана на енергия от възобновяеми източници; призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими действия в това отношение, тъй като това ще доведе до разпространение на ефектите върху всички отрасли на икономиката; посочва, че във всички сценарии, представени от Комисията, се предвижда пълна декарбонизация на енергийния сектор най-късно до 2050 г., драстично намаляване на изкопаемите горива и значително увеличаване на енергията от възобновяеми източници;

37. подчертава приноса на енергийната ефективност за сигурността на доставките, икономическата конкурентоспособност, опазването на околната среда, намаляването на сметките за енергия и подобряването на качеството на жилищата; потвърждава важната роля на енергийната ефективност за създаването на възможности за стопанска дейност и на заетост, както и нейните ползи на регионално и на световно равнище; във връзка с това припомня въвеждането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ по силата на Регламента относно управлението на Енергийния съюз и че неговото прилагане следва да се използва в пълна степен по цялата енергийна верига и да се разглежда като основа за всеки сценарий, насочен към постигането на целта за нулеви нетни емисии за 2050 г.;

38. подчертава, че Директивата за екодизайна[4] е допринесла значително за целите на ЕС по отношение на климата чрез намаляване на емисиите парникови газове с 320 милиона тона еквивалент на CO2 годишно и че е оценено, че в резултат на Директивата до 2020 г. потребителите в ЕС ще спестяват общо до 112 милиарда евро или около 490 евро годишно на домакинство; призовава да се регулират допълнителни продукти в рамките на Директивата за екодизайна, включително таблетите и смартфоните, и съществуващите стандарти да се поддържат актуални, за да отразяват технологичното развитие;

39. подчертава необходимостта да се гарантира по-нататъшната интеграция на европейския енергиен пазар, за да се декарбонизира енергийният сектор по най-ефективния начин, да се улеснят инвестициите, при които може да се постигне най-голямо производство на енергия от възобновяеми източници, и да се насърчи активното участие на гражданите, с оглед на ускоряването на енергийния преход към неутрална по отношение на въглеродните емисии и устойчива икономика; счита, че е от основно значение да се повиши нивото на междусистемните връзки между държавите членки и да се насърчават в по-голяма степен схемите за трансгранично подпомагане;

40. отбелязва, че на сградния фонд на ЕС понастоящем се дължат 40% от потреблението на енергия в ЕС и 36% от емисиите на CO2[5]; призовава да бъде използван потенциалът на сектора по отношение на икономии на енергия и намаляване на въглеродния отпечатък в съответствие с целта, определена в Директивата относно енергийните характеристики на сградите[6], за постигане на високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г.; подчертава, че осигуряването на по-ефективно потребление на енергия в сградите представлява значителен потенциал за допълнително намаляване на емисиите на парникови газове в Европа; счита също, че постигането на сгради с ниско потребление на енергия, които се снабдяват изцяло с енергия от възобновяеми източници, е задължително за Парижкото споразумение и за програма на ЕС за растеж, местни работни места и подобрени условия на живот за гражданите в Европа;

41. отбелязва, че електрифицирането на секторите на строителството, промишлеността и транспорта ще изиграе ключова роля за намаляване на емисиите на тези сектори и че ще изисква значителни доставки на електричество; подчертава в тази връзка значението на политиките, които позволяват на енергийния сектор да осигурява достатъчно и сигурно въглеродно неутрално електричество на конкурентни цени; настоятелно призовава Комисията да обедини всички заинтересовани страни, за да даде възможност за този преход;

42. призовава всички равнища на управление – национално, регионално и местно, да въведат мерки за насърчаване на участието на гражданите в енергийния преход и да стимулират обмена на най-добри практики;

Промишлена политика

43. счита, че икономическият просперитет, конкурентоспособността на промишлеността в световен мащаб и политиката в областта на климата взаимно се укрепват; отново заявява, че преходът към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове представя предизвикателства и възможности за ЕС и че ще бъдат необходими инвестиции в промишлени иновации, включително цифрови технологии и чисти технологии, за да се насърчава растежът, да се повиши конкурентоспособността, да се стимулират бъдещите умения и да се създадат милиони работни места, например в растяща кръгова икономика и биоикономика;

44. подчертава, че наличието на стабилна и предвидима рамка на политиката в областта на енергетиката и климата е от ключово значение, за да се осигури така необходимото доверие на инвеститорите и да се даде възможност на европейските предприятия да вземат дългосрочни инвестиционни решения в Европа, тъй като продължителността на жизнения цикъл на повечето промишлени инсталации надхвърля 20 години;

45. подчертава ролята на енергоемките отрасли за постигането на дългосрочната цел на ЕС за намаляване на парниковите газове; счита, че запазването на водещите позиции на ЕС в областта на нисковъглеродните промишлени технологии и промишленото производство в ЕС, запазването на конкурентоспособността на европейските промишлени предприятия, свеждането до минимум на зависимостта от изкопаеми горива и експозицията на нестабилни и нарастващи цени за внос на изкопаеми горива, както и предотвратяването на риска от изместване на въглеродни емисии изискват интелигентни и целенасочени политически рамки; призовава Комисията да представи нова и интегрирана промишлена стратегия на ЕС в областта на климата за енергоемките отрасли в подкрепа на конкурентен преход на тежката промишленост към нулеви нетни емисии;

46. призовава Комисията да разработи промишлена стратегия с мерки, които позволяват на промишлеността на ЕС да се конкурира в световен мащаб при еднакви условия; счита, че Комисията следва да проучи, като част от тази политика, ефективността и съвместимостта с правилата на Световната търговска организация на допълнителните мерки за защита на промишлените отрасли, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии във връзка с вноса на продукти, които биха могли да заменят, адаптират или допълнят съществуващите мерки относно изместването на въглеродни емисии;

47. подчертава, че като част от първата голяма икономика, стремяща се към неутралност по отношение на климата, европейските предприятия ще могат да спечелят предимство като пионери на международните пазари, за да станат световен лидер в устойчивото и ефективно по отношение на ресурсите производство; подчертава, че ако действията за постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове най-късно до 2050 г. се забавят или са недостатъчни, това ще доведе до необосновани от екологична, икономическа и социална гледна точка разходи и на практика ще възпрепятства бъдещата конкурентоспособност на сектора на промишлеността на Европа;

48. отбелязва, че редица нововъзникващи пазари заемат позиции, така че да играят важна роля за посрещането на нуждите на световния пазар по време на прехода към икономика с нулеви нетни емисии, например по отношение на транспорта с нулеви емисии и енергията от възобновяеми източници; подчертава, че ЕС трябва да продължи да бъде водещата икономика в областта на зелените иновации и инвестициите в зелени технологии;

49. отбелязва, че в доклада на Комисията от 2018 г. относно енергийните цени и разходи в Европа се подчертава продължаващата висока експозиция на ЕС на нестабилни и растящи цени на изкопаемите горива и че се очаква бъдещите разходи за производство на електроенергия да нараснат за електроенергията, генерирана от изкопаеми горива, и да намалеят за възобновяемите източници на енергия; подчертава, че разходите на ЕС за внос на енергия са нараснали през 2017 г. с 26%, достигайки 266 милиарда евро, главно поради увеличаващите се цени на нефта; отбелязва също така, че в доклада се счита, че увеличенията на цената на нефта са имали отрицателно въздействие върху растежа на ЕС (-0,4% БВП през 2017 г.) и върху инфлацията (+0,6);

Принос на други сектори

50. посочва, че в стратегията се потвърждава, че емисиите на парникови газове от транспортния сектор продължават да се увеличават и че съществуващите политики няма да бъдат достатъчни за декарбонизиране на транспортния сектор до 2050 г.; подчертава значението на това да се гарантира преминаване от въздушен към железопътен транспорт и преминаването към публичен транспорт и споделена мобилност; отбелязва, че автомобилният транспорт допринася за около една пета от общите емисии на ЕС на CO2 ; поради това призовава държавите членки и Комисията да предприемат решителни стъпки за осигуряване на достъп на потребителите във всички държави членки до превозни средства с нулеви и ниски емисии, като същевременно се избягва по-широкото навлизане на стари и силно замърсяващи превозни средства в държавите членки с по-ниски доходи; допълнително подчертава ролята на интелигентните технологии, като например инфраструктура за интелигентно зареждане, при създаването на полезни взаимодействия между електрифицирането на транспорта и разгръщането на възобновяеми енергийни източници;

51 подчертава, че за да се постигне неутралност по отношение на климата за икономиката на ЕС като цяло, всички сектори трябва да дават принос, включително международното въздухоплаване и корабоплаване; отбелязва, че според анализа на Комисията текущите глобални цели и мерки, предвидени съответно от Международната морска организация и Международната организация за гражданско въздухоплаване, дори и да бъдат приложени напълно, не са достатъчни за постигане на необходимите намаления на емисиите и че са необходими значителни допълнителни действия, които да са в съответствие с целта за нулеви нетни емисии, приложима за цялата икономика; подчертава необходимостта от инвестиции в технологии и горива с нулеви и ниски въглеродни емисии в тези сектори; призовава Комисията да прилага на практика принципа „замърсителят плаща“, по-специално във връзка с данъчното облагане на керосина и цените на билетите в сектора на въздухоплаването; припомня, че е прогнозирано емисиите на парникови газове от международното корабоплаване да се увеличат с до 250% до 2050 г.; приветства факта, че секторът на международното корабоплаване си е поставил абсолютна цел за намаляване на емисиите на парникови газове; със загриженост отбелязва обаче липсата на напредък, що се отнася до превръщането на тази цел в краткосрочни и средносрочни мерки и други конкретни действия;

52. призовава Комисията да предложи Европейска железопътна програма колкото е възможно по-скоро, включително рамка за премахване на пречките пред бързото реализиране на оперативно съвместима високоскоростна железопътна мрежа в ЕС и мобилизиране на засилени инвестиции във високоскоростни железопътни връзки;

53. отбелязва, че приблизително 60% от метана в световен мащаб се отделя от източници като селското стопанство, депата за отпадъци и отпадъчните води и от производството и транспортирането по тръбопроводи на изкопаеми горива; припомня, че метанът е силен парников газ със 100-годишен потенциал за затопляне, който е 28 пъти по-висок от CO2[7], и че намаляването на емисиите на метан може да предостави важни съпътстващи ползи при намаляването на концентрациите на тропосферен озон и отрицателните им въздействия върху качеството на въздуха и здравето на хората; поради това подчертава значението на намаляването на емисиите на метан в съответните сектори и на насърчаването на намаляването на метана в международен план;

54. отново призовава Комисията да проучи възможно най-скоро политически варианти за бързо справяне с емисиите на метан като част от стратегическия план на Съюза за метана и да представи законодателни предложения на Европейския парламент и на Съвета за тази цел; подчертава, че селското стопанство ще бъде един от основните оставащи източници на емисии на парникови газове в ЕС през 2050 г., по-специално поради емисиите на метан и азотен оксид; подчертава потенциала на сектора на селското стопанство за справяне с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, например чрез екологични и технологични нововъведения, както и чрез улавяне на въглерода в почвата;

55. призовава за обща селскостопанска политика, която допринася за намаляване на емисиите на парникови газове в съответствие с прехода към неутрална по отношение на климата икономика; призовава Комисията да гарантира, че селскостопанските политики, и по-специално фондовете на ЕС и националните фондове, са в съответствие с целите на Парижкото споразумение;

56. посочва факта, че има повече въглерод, съхранен в почвата, отколкото общо в биосферата и атмосферата; в тази връзка подчертава значението на това да се спре влошаването на качеството на почвите в ЕС и да се гарантират общи действия на ЕС за опазване и подобряване на качеството на почвите и техния капацитет за съхраняване на въглерод;

57. изразява съжаление относно факта, че възможността за засилване на действията на ЕС относно флуорсъдържащите парникови газове не е взета под внимание от Комисията, включително мерки за предотвратяване на незаконната търговия с флуоровъглеводороди (HFC) чрез приемането на система за лицензиране на флуоровъглеводородите;

58. подчертава необходимостта от интегриране на амбициозни цели по отношение на климата във всички политики на ЕС, включително търговската политика; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че всички подписани от ЕС търговски споразумения са напълно съвместими с Парижкото споразумение, тъй като така не само ще се насърчат глобални действия относно изменението на климата, но и ще се гарантират еднакви условия за засегнатите сектори;

59. подчертава, че ЕС следва да подкрепя действията в областта на климата от страна на регионите, градовете и градовете и да им даде възможност да действат като катализатор за по-нататъшен преход;

Максимално увеличаване на потенциала на горите в контекста на устойчива биоикономика

60. подкрепя активното и устойчиво управление на горите на национално равнище, съчетано с конкретни средства за стимулиране на потенциала на биоикономиката на ЕС, предвид значителния потенциал на горите да допринасят за усилията на Европа в областта на климата (чрез поглъщане, съхраняване и заместване) и постигането на целта за нулеви емисии най-късно до 2050 г.; признава необходимостта от адаптиране към изменението на климата и от спиране на загубата на биологично разнообразие и влошаването на екосистемните услуги в ЕС до 2020 г., както и необходимостта от разработване на основани на факти политики, които да спомогнат за прилагането и финансирането на мерките на ЕС за опазване на биологичното разнообразие;

61. признава положителния, но в крайна сметка ограничен потенциал за залесяване в Европа; счита в тази връзка, че инициативите за залесяване трябва да бъдат допълвани с конкретни инициативи и стимули, насочени към засилване на потенциала за поглъщане на въглерод, като същевременно се осигурява и подобрява здравето на съществуващите горски площи, за да се извлекат ползи за климата, за устойчивата биоикономика и за биологичното разнообразие; подкрепя следователно залесяването на изоставени и непродуктивни земеделски земи, агролесовъдството и свеждането до минимум на превръщането на горските площи в други видове земеползване;

62. отбелязва, че действията и политиките на ЕС имат също така въздействие и върху естествените поглътители, земите и горите извън Европа и че стратегията на ЕС за нулеви нетни емисии следва да гарантира, че действията на ЕС нямат вредно въздействие върху климата в трети държави; призовава Комисията и държавите членки в тази връзка да се застъпят за строги международни правила в рамките на Парижкия наръчник, особено във връзка с член 6 от Парижкото споразумение, за да се предотвратяват „вратички“ в отчитането, както и двойно отчитане на мерките за залесяване, което би могло да отслаби ефекта на глобалните усилия в областта на климата;

Научни изследвания и иновации

63. подчертава, че програмите на ЕС и националните програми за научни изследвания и иновации са от решаващо значение за подпомагане на водещата роля на Съюза в борбата срещу изменението на климата, и счита, че въпросите, свързани с климата, следва да бъдат интегрирани по подходящ начин в подготовката и изпълнението на програмите за научни изследвания и иновации;

64. привлича вниманието върху доклада на групата на високо равнище относно сценариите за намаляване на въглеродните емисии[8] относно ролята на научните изследвания и иновациите при усилията за постигане на целите на Парижкото споразумение, като същевременно се осигурява конкурентно предимство на ЕС в надпреварата за декарбонизация; отбелязва набора от тематични и междусекторни препоръки, изготвени от групата на високо равнище, и по-специално по отношение на новата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации за периода 2021 – 2027 г. – „Хоризонт Европа“;

65. счита, че в рамките на следващите две десетилетия ще са необходими значителни усилия в областта на научните изследвания и иновациите, за да се гарантира, че решенията с ниски и нулеви въглеродни емисии са жизнеспособни в социално и икономическо отношение и са достъпни за всички, както и за да се предложат нови решения за постигане на икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове;

66. подчертава своята позиция относно „Хоризонт Европа“, както по отношение на необходимостта да допринася с поне 35% от разходите си за подкрепа на целите в областта на климата, по целесъобразност, така и като част от общата цел на Съюза за интеграция на действията в областта на климата;

Финансиране

67. призовава за бързо прилагане на Иновационния фонд на СТЕ на ЕС и за стартирането на първата покана за представяне на предложения през 2019 г., за да се даде тласък на инвестициите в демонстрацията на авангардни нисковъглеродни промишлени технологии в широк спектър от сектори, не само за производството на електроенергия, но и за отопление и промишлени процеси; призовава за пълно съответствие на многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2021 – 2027 г. и нейните програми с Парижкото споразумение;

68. подчертава ролята на енергоемките отрасли както като участници в прехода, така и като фактори за него; призовава Комисията да разработи рамка за промишлена трансформация на ЕС, за да се привличат инвестиции в нисковъглеродни технологии и разработване на продукти и да се улесняват необходимите промишлени пилотни проекти за авангардни технологии в търговски мащаб;

69. счита, че за да може Съюзът да постигне нулеви нетни емисии най-късно до 2050 г., трябва да бъдат мобилизирани значителни частни инвестиции; смята, че това ще изисква дългосрочно планиране и регулаторна стабилност и предсказуемост за инвеститорите, което трябва да бъде отчитано надлежно в бъдещите регламенти на ЕС; в тази връзка подчертава, че изпълнението на Плана за действие за финансиране за устойчиво развитие, приет през март 2018 г., следва да има приоритетно значение, включително калибриране на капиталовите изисквания на банките и пруденциално третиране на активите с висока въглеродна интензивност, пруденциални правила за застрахователните дружества и актуализиране на задълженията на институционалните инвеститори и управителите на активи;

70. счита че преди да бъде приета Многогодишната финансова рамка за 2021 – 2027 г., тя следва да бъде оценена в контекста на целта за постигане на неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г. и че трябва да бъде установен стандартен тест, за да се гарантира, че разходите по линия на бюджета на ЕС допринасят за устойчивост на изменението на климата;

71. изразява съжаление поради факта, че субсидиите за изкопаеми горива продължават да нарастват и възлизат на около 55 милиарда евро годишно[9]; призовава ЕС и държавите членки да започнат незабавно постепенното преустановяване на всички европейски и национални субсидии за изкопаеми горива;

72. подчертава значението на справедливия преход към въглеродно неутрална икономика и призовава държавите членки да определят подходящи политики и финансиране в тази връзка; подчертава, че разходите на ЕС от съответните фондове биха могли да предоставят допълнителна подкрепа, когато това е целесъобразно; в тази връзка подчертава, че Фондът за модернизация на СТЕ ще предоставя подкрепа за инвестициите в справедлив преход в зависимите от въглерода региони;

Ролята на потребителите и кръговата икономика

73. подчертава значителното въздействие на промяната в поведението при постигането на намаляване на емисиите на парникови газове, включително в цялата продоволствена система, в транспортния сектор и особено в сектора на въздухоплаването; призовава Комисията да проучи възможно най-скоро политическите възможности, включително относно екологичното данъчно облагане, с цел насърчаване на промяна в поведението; подчертава значението на инициативите „отдолу нагоре“, като например Споразумението на кметовете, за насърчаването на промяна в поведението;

74. отбелязва, че статистиките на Организацията на ООН за прехрана и земеделие показват, че общото потребление на месо и продукти от животински произход на глава от населението в ЕС-28 е намаляло от 90-те години на 20 век насам и че подкрепата на тази продължаваща тенденция в съчетание с технически мерки за смекчаване посредством предлагането биха могли значително да намалят емисиите от селскостопанското производство;

75. подчертава, че е важно ЕС да постигне не само заместване на енергия, но също и заместване на продукти/материали, т.е. заместване на продукти и материали, които са основани на изкопаеми горива или при чието производство се създават високи емисии, в полза на продукти, основаващи се на възобновяеми ресурси;

76. подчертава, че много голяма част от използването на енергия, а оттам и от емисиите на парникови газове, е пряко свързана с придобиването, преработката, транспортирането, преобразуването, използването и обезвреждането на ресурси; изтъква, че са възможни значителни икономии на всеки етап от веригата за управление на ресурсите; подчертава в тази връзка, че увеличаването на производителността на ресурсите чрез подобряване на ефективността и намаляване на разхищението на ресурсите посредством мерки като повторна употреба, рециклиране и вторично производство може значително да понижи както потреблението на ресурси, така и емисиите на парникови газове, като същевременно подобри конкурентоспособността и създаде възможности за стопанска дейност и работни места; посочва икономическата ефективност на мерките от областта на кръговата икономика; подчертава, че подобрените подходи за ефективно използване на ресурсите и кръгова икономика, както и проектирането на продуктите в съответствие с кръговата икономика ще допринесат за промяна в моделите на производство и потребление и за намаляване на количеството на отпадъците;

77. подчертава значението на производствената политика, като например „зелените“ обществени поръчки и екодизайна, които могат да допринесат значително за икономията на енергия и за намаляването на въглеродния отпечатък на продуктите, като същевременно подобряват отпечатъка на използваните материали и общото въздействие върху околната среда; подчертава необходимостта от установяване на изисквания за кръговата икономика като част от стандартите на ЕС за екодизайна и от разширяване на сегашната методология в областта на екодизайна с цел включване на други категории продукти в допълнение към продуктите, свързани с енергопотреблението;

78. отбелязва, че успехът на преминаването към неутрална по отношение на климата Европа ще зависи от участието и ангажираността на гражданите, което може да бъде улеснено от енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници, произведена на място, или от технологиите за енергия от възобновяеми източници, произведена в близост;

79. счита, че следва да продължи работата по надежден модел за измерване на въздействието върху климата въз основа на потреблението; отбелязва заключението в задълбочения анализ на Комисията, че ефектът от усилията на ЕС за намаляване на емисиите от производството до известна степен се намалява поради вноса на стоки с по-висок въглероден отпечатък, но че въпреки това ЕС е допринесъл значително за намаляването на емисиите в други държави поради увеличения търговски поток и подобрената въглеродна ефективност на своя износ;

ЕС и глобалните действия в областта на климата

80. подчертава значението на повече инициативи и устойчив диалог в рамките на съответните международни форуми, както и на ефективната дипломация по въпросите на климата, с цел стимулиране на подобни политически решения, водещи до увеличаване на амбициите в областта на климата в други региони и в трети държави; призовава ЕС да увеличи собственото си финансиране в областта на климата и да работи активно за насърчаване на държавите членки да увеличават своята помощ за климата (помощ за развитие вместо заеми) за трети държави, която следва да бъде в допълнение към световната помощ за развитие и не следва да бъде считана едновременно за помощ за развитие и за финансова помощ за климата;

81. подчертава, че срещата на високо равнище на ООН по въпросите на изменението на климата през септември 2019 г. ще бъде подходящ момент ръководителите да обявят по-голяма амбиция по отношение на НОП; счита, че ЕС следва да приеме позиция относно актуализирането на своите НОП достатъчно рано, така че неговите представители да отидат на срещата на високо равнище добре подготвени и в условия на тясно сътрудничество с международна коалиция на страните в подкрепа на засилването на амбициите в областта на климата;

82. подчертава предимствата на укрепването на оперативната съвместимост между инструментите на политиките на ЕС и техните еквиваленти в трети държави, по-специално механизмите за ценообразуване на въглеродни емисии; призовава Комисията да продължи и да засили сътрудничеството и подкрепата при разработването на механизми за ценообразуване на въглеродните емисии извън Европа с цел по-голямо намаляване на емисиите и по-успешното постигане на еднакви условия в световен мащаб; подчертава, че е важно да се установят екологични гаранции, за да се гарантират реални допълнителни намаления на емисиите на парникови газове; поради това призовава Комисията да се застъпи за строги и стабилни международни правила, за да се предотвратят „вратички“ в отчитането, както и двойно отчитане  на намаляването на емисиите;

°

° °

83. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

[1] Приети текстове, P8_TA(2018)0430.

[2] Програма на ООН за околната среда, „The Emissions Gap Report 2018“ („Разликите по отношение на емисиите за 2018 г.“,), стр. 10.

[3] Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).

[4] Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (OВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10).

[6] Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност (OВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 75).

[7] Van Dingenen, R., Crippa, M., Maenhout, G., Guizzardi, D., Dentener, F., Global trends of methane emissions and their impacts on ozone concentrations (Глобални тенденции в емисиите на метан и въздействието им върху концентрациите на озон), EUR 29394 EN, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2018, ISBN 978-92-79-96550-0, doi:10.2760/820175, JRC113210

[8] Final Report of the High-Level Panel of the European Decarbonisation Pathways Initiative (Окончателен доклад на групата на високо равнище относно европейската инициатива за сценариите за намаляване на въглеродните емисии), Европейска комисия, Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, ноември 2018 г.

[9] Енергийните цени и разходи в Европа, COM(2019)0001, стр. 10 – 11.

Последно осъвременяване: 13 март 2019 г.Правна информация