Процедура : 2019/2582(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0201/2019

Внесени текстове :

B8-0201/2019

Разисквания :

Гласувания :

PV 14/03/2019 - 11.15
Обяснение на вота

Приети текстове :


<Date>{11/03/2019}11.3.2019</Date>
<NoDocSe>B8‑0201/2019</NoDocSe>
PDF 202kWORD 58k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно изменението на климата: Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика</Titre>

<DocRef>(2019/2582(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Ядвига Вишневска, Зджислав Краснодембски</Depute>

<Commission>{ECR}от името на групата ECR</Commission>

</RepeatBlock-By>


B8‑0201/2019

Резолюция на Европейския парламент относно изменението на климата: Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика

(2019/2582(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2018 г., озаглавено „Чиста планета за всички – Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (COM (2018)0773),

 като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

 като взе предвид Парижкото споразумение, Решение 1/CP.21, 21-вата конференция на страните (COP 21) по РКООНИК и 11-ата конференция на страните, изпълняваща функциите на Среща на страните по Протокола от Киото (CMP 11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

 като взе предвид 24-ата конференция на страните по РКООНИК (COP 24), 14-ата сесия на Срещата на страните по Протокола от Киото (CМP 14) и третата част на първата сесия на Конференцията на страните, изпълняваща функциите на Среща на страните по Парижкото споразумение (CMA 1.3), проведена в Катовице, Полша, от 2 до 14 декември 2018 г.,

 като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР),

 като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2018 г. в Катовице, Полша (COP 24)[1],

 като взе предвид заключенията на Съвета от 22 март 2018 г.,

 като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Global Warming of 1,5°C“ („Глобално затопляне с 1,5°C“), неговия Пети доклад за оценка (AR5) и неговия Обобщаващ доклад,

 като взе предвид 9-то издание на доклада на Програмата на Обединените нации за околната среда, озаглавен „Разликите по отношение на емисиите“ и приет на 27 ноември 2018 г.,

 като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

А. като има предвид, че в резултат от COP 24 в Катовице беше приет Наръчникът от Катовице, който предоставя правна яснота относно прилагането на Парижкото споразумение;

Б. като има предвид, че три години след историческото сключване на Парижкото споразумение френската столица стана свидетел на сериозни социални безредици във връзка с политиката в областта на климата; като има предвид, че това доказва, че социалните разпоредби са от съществено значение, за да се ограничат отрицателните икономически последици от законодателството в областта на климата; като има предвид, че Наръчникът от Катовице е опит за изграждане на политика в областта на климата, която не оставя никого на заден план;

В. като има предвид, че ЕС е отговорен за по-малко от 10% от емисиите на парникови газове в световен мащаб и не може да постигне сам целите на Парижкото споразумение; като има предвид, че единствено глобални действия с участието на най-големите икономики в света могат да доведат до постигане на тези цели;

Г. като има предвид, че Парижкото споразумение беше възможно едва след като страните се отказаха от концепцията за пълна декарбонизация и вместо това насърчиха постигането на равновесие между емисиите и поглътителите (нулеви нетни емисии);

Д. като има предвид, че дългосрочната стратегия на ЕС за намаляване на парниковите газове следва винаги да бъде съпътствана от стратегия за подпомагане на сериозно засегнатите региони, по-специално на въгледобивните региони, за да извършат справедлив преход, който да им помогне да запазят работните места и да спечелят обществена подкрепа за осъществяване на политика в областта на климата;

Е. като има предвид, че дългосрочната политика на ЕС относно намаляването на емисиите на парникови газове следва да взема предвид различния капацитет на инфраструктурата на държавите членки;

1. подчертава, че европейските граждани вече са изправени пред преки последици от изменението на климата; подчертава, че според Европейската агенция за околна среда в периода между 2010 и 2016 г. средните годишни загуби, причинени от свързани с метеорологичните условия и климата екстремни явления в Съюза, възлизат на около 12,8 милиарда евро;

2. отбелязва, че според специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC) относно глобалното затопляне от 1,5°C, ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C, без или с ограничено превишаване на тази стойност, би изисквало бързи и широкообхватни преходи в енергийната, наземната и градската инфраструктура (включително транспорта и сградите), безпрецедентни по мащаб промишлени системи, както и драстично намаляване на емисиите във всички сектори, широк набор от възможности за смекчаване на последиците и значително увеличаване на инвестициите в тези възможности;

3. отбелязва доклада на Програмата на ООН за околната среда „Разликите по отношение на емисиите за 2018 г.“, според който текущите безусловни национално определени приноси (НОП) далеч надвишават ограничаването на глобалното затопляне до значително под 2°C съгласно Парижкото споразумение и вместо това ще доведат до прогнозно затопляне от 3,2°C[2] до 2100 г.; подчертава спешната необходимост всички страни по РКООНИК своевременно да поемат повече ангажименти в областта на климата;

4. отбелязва съобщението на Комисията относно дългосрочната стратегия, озаглавено „Чиста планета за всички – Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“, в което се подчертават възможностите и предизвикателствата, произтичащи от прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове за европейските граждани и за икономиката на Европа, и се поставя основата за широк дебат с участието на институциите на ЕС, националните парламенти, стопанския сектор, неправителствените организации, градовете и общностите, както и гражданите; отправя искане към Съвета да се споразумее за икономически ефективен вариант за постигане на равновесие между емисии и поглътители в съответствие с Парижкото споразумение, като се вземат под внимание различните способности на държавите членки;

Сценарии за европейската стратегия за икономика с нулеви нетни емисии до средата на века

5. отбелязва, че в дългосрочната стратегия се разглеждат осем сценария за икономическия, технологичния и социалния преход, който трябва да се осъществи в Съюза за постигане на дългосрочната цел на Парижкото споразумение по отношение на глобалното затопляне; подчертава, че две от тях биха позволили на Съюза да постигне нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.; подчертава, че това налага бързи действия и значителни усилия на всички равнища – както на местно и регионално равнище, така и на национално и европейско равнище, с участието на всички непублични участници; признава, че регионално и местно определените приноси биха могли да бъдат важни инструменти за преодоляване на разликите по отношение на емисиите; припомня задължението на държавите членки да приемат национални дългосрочни стратегии, както е посочено в Регламента относно управлението[3], който следва да направлява действията на ЕС; подчертава ролята на технологично неутралния подход за постигането на намаляване на парниковите газове в съответствие с Парижкото споразумение;

6. припомня, че съгласно прогнозите на Комисията БВП на ЕС се очаква да нарасне повече при сценариите с нулеви емисии, отколкото при сценариите с по-малко намаляване на емисиите, като последиците и в двата случая са неравномерно разпределени в рамките на ЕС в резултат на различията между държавите членки, наред с другото по отношение на БВП на глава от населението и въглеродната интензивност на различните енергийни миксове;

7. отбелязва със загриженост, че зависимостта на ЕС от вноса на енергия понастоящем е около 55%; подчертава, че при сценарий за нулеви нетни емисии тя би намаляла до 20% до 2050 г., което би повлияло положително на търговския баланс и геополитическото положение на ЕС;

8. отбелязва, че начините за постигане на нулеви нетни емисии включват използването на редица технологии за отстраняване на въглерод, включително чрез улавяне, използване и съхранение на въглерод и пряко улавяне от въздуха, които все още не са внедрени в по-широк мащаб; счита обаче, че стратегията на ЕС за нулеви нетни емисии следва да отдава приоритет на прякото намаляване на емисиите и на действията за запазване и увеличаване на естествените поглътители и резервоари на ЕС, както и че стратегията следва да има за цел използването на технологии за отстраняване на въглерод единствено в случаите, когато не съществуват възможности за пряко намаляване на емисиите;

9. подчертава, че докато се докаже осъществимостта на тези технологии, всеки вариант до 2050 г. или през втората половина на века следва да е основан на търговската наличност на основни преходни технологии, като същевременно се вземат предвид различните изходни позиции на държавите членки чрез подпомагане единствено на прехода в регионите с най-висок въглероден интензитет и намаляване на емисиите във всички сектори – източници на емисии;

Социални аспекти на изменението на климата и справедлив преход

10. приветства становището на Комисията, че нулеви нетни емисии са възможни без нетна загуба на работни места, и оценява положително подробната оценка на прехода в енергоемките отрасли; подчертава, че ако се работи добре с подходящата подкрепа за най-уязвимите региони, сектори и граждани, справедливият преход към нулеви нетни емисии на парникови газове има потенциала да доведе до създаването на допълнителни работни места в Съюза; поради това счита, че Комисията следва да разработи обновена проверка на уменията в рамките на „Панорамата на уменията в ЕС“ с регионални данни относно потребностите от умения за неутрална по отношение на климата Европа, с цел да се окаже подкрепа на най-уязвимите региони, сектори и хора при преквалификация за перспективни висококачествени работни места в тези региони;

11. подчертава, че преходът трябва да е справедлив за всички части на обществото; отбелязва, че за целта е необходимо справедливият преход да се разбира като процес, който включва отрицателни и положителни последици, свързани с ускоряването на действията по отношение на климата, например загуба на работни места и нови възможности за заетост;

12. счита, че климатичният преход в Европа трябва да бъде устойчив от екологична, икономическа и социална гледна точка; подчертава, че за да се гарантира политическото приемане от страна на всички граждани, е важно да се вземат предвид ефектите на разпределение на политиките, свързани с климата и декарбонизацията, по-специално върху хората с ниски доходи; поради това счита, че социалното въздействие следва да бъде изцяло взето предвид във всички европейски и национални политики в областта на климата с цел да се осигури социална и екологична трансформация в Европа;

13. отново заявява, че известна степен на гъвкавост при постигането на неутрална по отношение на климата икономика би намалила социалните разходи, по-специално в зависимите от въглища региони, и би допринесла за тяхната трансформация;

14. припомня, че понастоящем между 50 и 125 милиона европейски граждани са изложени на риск от енергийна бедност[4]; подчертава, че енергийният преход може да засегне непропорционално хората с ниски доходи и да увеличи допълнително енергийната бедност; признава, че енергийната политика трябва да включва социалното измерение и да гарантира, че никой не е забравен; призовава държавите членки да предприемат ориентирани към бъдещото действия, за да гарантират справедлив енергиен преход и достъп до енергия за всички граждани на ЕС;

15. подчертава, че включването и участието на европейските граждани е жизненоважно, за да се осигури възможност за постигането на нулеви нетни емисии на парникови газове в Европа; насърчава всички равнища на националното, регионалното и местното управление да въведат конкретни мерки за стимулиране и улесняване на участието на гражданите в прехода към декарбонизирано общество;

Принос по отрасли

16. подчертава, че нетните емисии в крайна сметка ще трябва да бъдат сведени почти до нула във всички отрасли на икономиката, които заедно трябва да допринесат за съвместните усилия за намаляване на емисиите; поради това призовава Комисията да разработи начини за постигане на неутралност по отношение на климата за всички сектори;

17. посочва обаче, че постигането на икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове ще изисква значителни допълнителни инвестиции в енергийната система на ЕС и свързаната инфраструктура – между 175 до 290 милиарда евро годишно – в сравнение с днешната базова линия;

18. подчертава, че съществуват различни начини за постигане на неутрална по отношение на климата икономика и счита, че държавите членки следва да могат да избират свои собствени модели на преход за намаляване на емисиите на парникови газове въз основа на своите стратегически планове в областта на енергетиката и климата;

19. подчертава ролята на енергоемките отрасли за постигането на дългосрочно намаляване на парниковите газове в ЕС; счита, че запазването на водещите позиции на ЕС в областта на нисковъглеродните промишлени технологии и промишленото производство в ЕС, запазването на конкурентоспособността на промишлеността на ЕС и предотвратяването на риска от изместване на въглеродни емисии изисква интелигентни и целенасочени рамки на политиките; призовава Комисията да представи нова и интегрирана промишлена стратегия на ЕС в областта на климата за енергоемките отрасли в подкрепа на конкурентния преход на тежката промишленост към нулеви нетни емисии;

20. призовава Комисията да разработи промишлена стратегия с мерки, които позволяват на европейската промишленост да се конкурира в световен мащаб при еднакви условия; счита, че като част от тази политика Комисията следва да проучи ефективността и съвместимостта с правилата на Световната търговска организация на допълнителните мерки за защита на промишлените отрасли, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии, що се отнася до вноса на продукти, които биха могли да заменят, приспособяват или допълват съществуващите мерки относно изместването на въглеродни емисии;

21. подчертава, с оглед на различните изходни позиции при енергийния преход, че усилията за намаляване на емисиите на парникови газове с цел постигане на неутралност по отношение на климата на равнището на ЕС могат да бъдат разпределени неравномерно в рамките на ЕС;

22. призовава държавите членки незабавно да приложат пакета за чиста енергия; припомня компетентността на държавите членки да вземат решения относно енергийния си микс в рамката на ЕС в областта на климата и енергетиката;

23. отбелязва, че в доклада на Комисията от 2018 г. относно енергийните цени и разходи в Европа[5] се подчертава продължаващата експозиция на ЕС на нестабилни и растящи цени на изкопаемите горива и че бъдещите разходи за производство на електроенергия се очаква да нараснат при електроенергията, генерирана от изкопаеми горива, и да намалеят при възобновяемите източници на енергия; подчертава, че разходите на ЕС за внос на енергия са нараснали през 2017 г. с 26%, достигайки 266 милиарда евро, главно поради увеличаващите се цени на нефта; отбелязва, че според доклада увеличенията на цената на нефта са имали отрицателно въздействие върху растежа на ЕС (–0,4% БВП през 2017 г.) и върху инфлацията (+0,6);

24. припомня, че 71% от цялата енергия се използва само за отопление на помещения; изразява съгласие с Комисията, че енергийно ефективните домове ще се превърнат в стандартна практика в неутралния по отношение на климата ЕС, което ще осигури по-добро здраве и комфорт на всички европейци;

25. подчертава централната роля на възобновяемите източници на енергия и други нискоемисионни източници на енергия в прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове, тъй като на енергетиката понастоящем се падат 75% от емисиите на парникови газове в Европа;

26. призовава за енергийна система с висока енергийна ефективност, основаваща се на нискоемисионни източници, които не застрашават енергийната сигурност; призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими действия в това отношение, тъй като последните ще имат ефект върху всички отрасли на икономиката;

27. признава ролята на улавянето и съхранението на въглероден диоксид в областта на климата (CCS) при повечето сценарии за 1,5 C в специалния доклад на IPCC за 1,5°C; подчертава необходимостта ЕС да преследва по-амбициозни цели в тази област; освен това отбелязва целите, определени от държавите членки в рамките на Европейския стратегически план за енергийните технологии (план SET), за внедряване на технологии за улавяне и съхранение на СО2 в европейския енергиен и промишлен сектор през 20-те години на този век; счита, че е необходимо да се увеличи използването в промишлените процеси на безопасно за околната среда улавяне и използване, а също и улавяне и съхранение на СО2, като по този начин се постига нетно намаление на емисиите посредством избягване на емисиите или постоянно съхранение на CO2;

28. отбелязва, че електрифицирането на секторите на строителството, промишлеността и транспорта ще играе ключова роля за намаляване на емисиите на тези сектори и ще изисква надеждни бъдещи доставки на електричество и подобрен капацитет за съхранение;

29. подчертава колко е важно да се гарантира преход от въздушен към железопътен транспорт и към публичен транспорт и споделена мобилност; отбелязва, че автомобилният транспорт допринася за около една пета от общите емисии на ЕС на въглероден диоксид; поради това призовава държавите членки и Комисията да предприемат решителни стъпки за осигуряване на достъп на потребителите във всички държави членки до превозни средства с нулеви и ниски емисии, като същевременно се избягва по-широкото навлизане на стари, силно замърсяващи превозни средства в държавите членки с ниски доходи; допълнително подчертава ролята на интелигентните технологии като инфраструктурата за интелигентно зареждане, с цел създаване на полезни взаимодействия между електрифицирането на транспорта и разгръщането на възобновяеми енергийни източници;

30. подчертава, че ЕС следва да насърчава ролята и усилията на регионите и градовете; призовава Комисията да надгражда работата на Конвента на кметовете в ЕС, който представлява 200 милиона европейски граждани, и да им даде възможност да изпълняват ролята на катализатор за по-нататъшния преход;

Максимално увеличаване на потенциала на горите в контекста на устойчива биоикономика

31. подкрепя активното и устойчиво управление на горите на национално равнище, съчетано с конкретни средства за стимулиране на една ефикасна и устойчива биоикономика на ЕС, предвид значителния потенциал на горите да допринасят за укрепване на усилията на Европа в областта на климата (чрез поглъщане, съхранение и заместване) и за постигане на целта за нулеви емисии най-късно до 2050 г.; отчита необходимостта от адаптиране към изменението на климата и необходимостта от спиране на загубата на биологично разнообразие и на влошаването на екосистемните услуги в ЕС до 2020 г.; подчертава необходимостта от разработване на основани на факти политики, които да спомогнат за прилагането и финансирането на мерките на ЕС за опазване на биологичното разнообразие;

32. посочва нуждата от повишаване на търговската конкурентоспособност на устойчивото управление на горите и от подпомагане на практически мерки със значителен ефект по отношение на съхранението и поглъщането, например използване на дървесина като строителен материал в градовете и в селските райони, като заместител на изкопаемите горива и като средство за по-добро задържане на вода;

33. препоръчва да се вложат значителни усилия в агролесовъдството и да се постигнат действителни резултати – от екологична гледна точка и от гледна точка на биологичното разнообразие – чрез включване на дървета и различни видове растителност в използваната за селскостопански цели земя;

34. признава положителния потенциал за залесяване в Европа; счита, че инициативите за залесяване трябва да бъдат допълвани с конкретни инициативи и стимули, насочени към засилване на потенциала за поглъщане на въглерод, като същевременно се осигурява и подобрява здравето на съществуващите гори, за да се извлекат ползи за климата, за устойчивата биоикономика и за биологичното разнообразие; поради това подкрепя залесяването на изоставени и слабо продуктивни земеделски земи, агролесовъдството и свеждането до минимум на превръщането на горските площи в други видове земеползване;

Финансиране и научни изследвания

35. призовава за бързо прилагане на Иновационния фонд на схемата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС и за стартирането на първата покана за представяне на предложения през 2019 г., за да се даде тласък на инвестициите в демонстрацията на авангардни нисковъглеродни промишлени технологии в широк спектър от сектори, не само за производството на електроенергия, но и за топлофикацията и промишлените процеси; призовава многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и нейните програми да бъдат в пълно съответствие с Парижкото споразумение;

36. счита, че за да може Съюзът да постигне нулеви нетни емисии, трябва да бъдат мобилизирани значителни частни инвестиции; счита, че това ще изисква дългосрочно планиране и регулаторна стабилност и предсказуемост за инвеститорите, което трябва да бъде отчитано надлежно в бъдещите регламенти на ЕС;

37. подчертава значението на създаването на фонд за справедлив преход, особено за регионите, най-засегнати от декарбонизацията, по-специално въгледобивните региони, в съчетание с общо разглеждане на социалните аспекти в съществуващото финансиране, свързано с климата; във връзка с това подчертава необходимостта от широко приемане от обществеността на дългосрочната стратегия, като се имат предвид необходимите трансформации в някои сектори;

38. подчертава, че географският баланс при разпределението на подпомагането от програмите за научни изследвания и иновации между държавите членки е от ключово значение за техния ефективен принос за постигане на неутрална по отношение на климата икономика;

Ролята на потребителите и кръговата икономика

39. подчертава, че е важно ЕС да постигне не само заместване на енергия, но също и заместване на продукти/материали, т.е. заместване на продукти и материали, които са основани на изкопаеми горива или при чието производство се създават високи емисии, в полза на продукти въз основа на възобновяеми ресурси;

40. подчертава, че много голяма част от използването на енергия, а оттам и от емисиите на парникови газове, е пряко свързана с придобиването, преработката, транспортирането, преобразуването, използването и обезвреждането на ресурси; подчертава, че са възможни значителни икономии на всеки етап от веригата за управление на ресурсите; подчертава следователно, че увеличаването на производителността на ресурсите чрез подобряване на ефективността и намаляване на разхищението на ресурси чрез мерки като повторната употреба, рециклирането и повторното производство може да доведе до значително понижаване както на потреблението на ресурси, така и на емисиите на парникови газове, като същевременно подобрява конкурентоспособността и води до създаване на възможности за стопанска дейност и работни места; посочва ефективността на разходите на мерките в областта на кръговата икономика; подчертава, че подобрените подходи за ефективното използване на ресурсите и кръговата икономика, както и моделът на кръговата икономика, ще допринесат за промяна в моделите на производство и потребление и за намаляване на количеството на отпадъците;

41. подчертава значението на производствената политика, например „зелените“ обществени поръчки и екодизайна, които могат да допринесат значително за икономията на енергия и за намаляването на въглеродния отпечатък на продуктите, като същевременно подобряват отпечатъка на използваните материали и общото въздействие върху околната среда; подчертава необходимостта от установяване на изисквания в областта на кръговата икономика като част от стандартите за екодизайна на ЕС, както и необходимостта от разширяване на сегашната методология в областта на екодизайна с цел включване на други категории продукти в допълнение към продуктите, свързани с енергопотреблението;

42. отбелязва, че успехът на преминаването към неутрална по отношение на климата Европа ще зависи от участието и ангажимента на гражданите, което може да бъде улеснено от енергийната ефективност и енергията от възобновяеми източници, произведена на място, или от технологиите за енергия от възобновяеми източници, произведена в близост;

43. счита, че следва да продължи работата по надежден модел за измерване на въздействието върху климата въз основа на потреблението; отбелязва факта, че въз основа на съществуващите модели в задълбочения анализ се заключава, че усилията на ЕС за намаляване на емисиите от неговото производство до известна степен се уравновесяват от вноса на стоки с по-голям въглероден отпечатък;

ЕС и глобалните действия в областта на климата

44. подчертава значението на представянето на повече инициативи и устойчивия диалог в рамките на съответните международни форуми, както и на наличието на ефективна дипломация по въпросите на климата, с цел стимулиране на подобни решения по линия на политиките, водещи до увеличаване на амбициите в областта на климата в други региони и в трети държави, тъй като единствено глобални действия могат да окажат влияние при намаляването на емисиите на парникови газове в световен мащаб;

45. изразява съжаление по повод факта, че много от другите големи икономики все още не работят по дългосрочните стратегии и че в другите големи икономики почти няма дебати относно увеличаването на НОП за привеждането им в съответствие с глобалната цел по Парижкото споразумение; ето защо призовава Съвета и Комисията да полагат повече усилия в дипломацията по въпросите на климата и да предприемат други подходящи мерки за насърчаване на другите големи икономики, така че да можем заедно да постигнем дългосрочните цели на Парижкото споразумение;

46. подчертава предимствата на укрепването на оперативната съвместимост между инструментите на политиките на ЕС и техните еквиваленти в трети държави, по-специално на механизмите за ценообразуване на въглеродни емисии; призовава Комисията да продължава и да засилва сътрудничеството и подкрепата при разработването на механизми за ценообразуване на въглеродните емисии извън Европа с цел постигане на по-голямо намаляване на емисиите и подобряване на условията на равнопоставеност в световен мащаб; подчертава значението на установяването на екологични предпазни мерки, за да се гарантира действително и допълнително намаляване на емисиите на парникови газове; поради това призовава Комисията да се застъпва за изготвянето на строги и ясни международни правила във връзка с член 6 от Парижкото споразумение, за да се предотвратяват пропуски в отчитането или двойно отчитане на намаляването на емисиите;

°

° °

47. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

[1] Приети текстове, P8_TA(2018)0430.

[2] Програма на ООН за околната среда, „Emissions Gap Report 2018“ (доклад „Разликите по отношение на емисиите за 2018 г.“,), стр. 10.

[3] Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).

[4] http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2015/563472/IPOL_STU(2015)563472_EN.pdf

[5] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?qid=1548155579433&uri=CELEX:52019DC0001

Последно осъвременяване: 13 март 2019 г.Правна информация