ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно изменението на климата – европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика
11.3.2019 - (2019/2582(RSP))
съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността
Петер Лизе, Кристиян Елерот името на групата PPE
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0195/2019
B8‑0202/2019
Резолюция на Европейския парламент относно изменението на климата – европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика
Европейският парламент,
– като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2018 г., озаглавено „Чиста планета за всички – Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (COM(2018)0773),
– като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,
– като взе предвид Парижкото споразумение, Решение 1/CP.21, 21-вата конференция на страните по РКООНИК (COP 21) и 11-ата конференция на страните, изпълняваща функциите на Среща на страните по Протокола от Киото (CMP 11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,
– като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР),
– като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2018 г. в Катовице, Полша (COP 24)[1],
– като взе предвид пакета за чиста енергия,
– като взе предвид въпросите до Съвета и Комисията относно стратегията за дългосрочно намаляване на емисиите на парникови газове в ЕС в съответствие с Парижкото споразумение (O-000007/2019 – B8‑0000/2019 и O-000008/2019 – B8‑0000/2019) и относно европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика (O-000016/2019 – B8‑0000/2019 и O-000017/2019 – B8‑0000/2019),
– като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните,
– като взе предвид предложението за резолюция на комисията по промишленост, изследвания и енергетика,
– като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,
1. приветства съобщението на Комисията относно дългосрочната стратегия, озаглавено „Чиста планета за всички – Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“, в което се подчертават възможностите и предизвикателствата, произтичащи от прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове за европейските граждани и за икономиката на Европа, и се поставя основата за широк дебат с участието на институциите на ЕС, националните парламенти, стопанския сектор, неправителствените организации, градовете и общностите, както и гражданите; подкрепя целта за нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. и настоятелно призовава държавите членки да сторят същото като част от дебата за бъдещето на Европа по време на специалната среща на върха на ЕС в Сибиу през май 2019 г.;
2. счита, че Европа може да проправи пътя към неутралността по отношение на климата чрез инвестиции в иновативни технологични решения, предоставяне на права на гражданите и съгласуване на действията в ключови области като енергетиката, промишлената политика и научните изследвания, като същевременно се гарантира социална справедливост за справедлив преход;
3. изразява съгласие със стратегическите области, набелязани от Комисията, в които са необходими съвместни действия, и подкрепя енергийната ефективност, използването на възобновяеми енергийни източници и конкурентоспособността на промишлеността на ЕС в световен мащаб;
4. подчертава значението на различните мерки и законодателство във връзка с климата, въведени в различни области на политиката, но предупреждава, че един несъсредоточен подход може да породи несъответствия и да попречи на ЕС да постигне икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.; счита, че е необходимо да се възприеме всеобхватен подход;
5. изразява съгласие с целта на ЕС за постигане до 2050 г. на икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове, както е посочено в съобщението на Комисията; изисква държавите членки да се споразумеят относно стратегия за постигане на тази цел на специалната среща на върха на ЕС в Сибиу през май 2019 г. и ги призовава да се ангажират до необходимото равнище на амбиция за постигането на тази цел;
Енергийна политика
6. подчертава централната роля на енергетиката в прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове;
7. припомня, че Съюзът успя да разграничи емисиите на парникови газове от икономическия растеж през последните десетилетия и намали емисиите, по-специално чрез енергийна ефективност и по-широкото използване на възобновяеми източници на енергия;
8. подчертава приноса на енергийната ефективност за сигурността на доставките, икономическата конкурентоспособност, опазването на околната среда, намаляването на сметките за енергия и подобряването на качеството на жилищата; потвърждава важната роля на енергийната ефективност за създаването на възможности за стопанска дейност и заетост, както и нейните глобални и регионални ползи; призовава следователно принципът „енергийната ефективност на първо място“ да се използва ефективно от гледна точка на разходите като основа на пътищата за постигане на икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.;
9. подчертава, че преходът към чиста енергия следва да продължи да стимулира модернизацията на европейската икономика, да поражда устойчив икономически растеж и да носи обществени и екологични ползи за европейските граждани;
10. счита, че водещата роля на ЕС в областта на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност показва пред останалата част на света, че преходът към чиста енергия е възможен и полезен, като това надхвърля границите на борбата с изменението на климата;
11. посочва, че постигането на икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове ще изисква значителни допълнителни инвестиции в енергийната система на ЕС и свързаната инфраструктура в сравнение с днешната базова линия, от порядъка на 175 до 290 милиарда евро годишно;
12. подчертава, с оглед на различните изходни позиции при енергийния преход, че усилията за намаляване на емисиите на парникови газове с цел постигане на неутралност по отношение на климата на равнището на ЕС могат да бъдат разпределени неравномерно в рамките на ЕС;
13. подчертава, че завършването на изграждането на вътрешния енергиен пазар е от основно значение за намаляването на емисиите; призовава в това отношение държавите членки незабавно да приложат пакета за чиста енергия; припомня компетентността на държавите членки да вземат решения относно енергийния си микс в рамката на ЕС в областта на климата и енергетиката;
14. счита, че енергийният пазар на ЕС се нуждае от по-добра свързаност и че трябва да се даде приоритет на изграждането на липсващите инфраструктурни връзки на пазарите на газ и електроенергия; изисква държавите членки, които все още не са направили това, да инвестират необходимите средства за изпълнение на целта за електроенергийна междусистемна свързаност, определена в Регламент (ЕС) 2018/1999 относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата;
15. счита, че технологичните промени и решения, енергийната ефективност, устойчивата енергия от възобновяеми източници и пълната интеграция на вътрешния енергиен пазар ще бъдат от ключово значение;
Социални аспекти на изменението на климата и справедлив преход
16. приветства становището на Комисията, че нулеви нетни емисии са възможни без нетна загуба на работни места, и оценява положително подробната оценка на прехода в енергоемките отрасли; подчертава констатацията, че ако се извършва интелигентно и в съчетание с подходяща подкрепа за най-уязвимите региони, сектори и граждани, справедливият преход към нетни нулеви емисии на парникови газове има потенциала да доведе до нетно нарастване на работните места в Съюза – заетостта в цялата икономика ще се увеличи с 2,1 милиона работни места до 2050 г. при сценарий с нулеви нетни емисии спрямо повишаване на заетостта с 1,3 милиона работни места при сценария за намаляване на емисиите с 80%, при условие че се осигурят необходимите инвестиции; поради това счита, че Комисията следва да разработи обновена проверка на уменията в рамките на Панорамата на уменията в ЕС с регионални данни относно потребностите от умения за неутрална по отношение на климата Европа, с цел да се окаже подкрепа на най-уязвимите региони, сектори и хора при преквалификация за перспективни висококачествени работни места в тези региони;
17. подчертава необходимостта от предварителен подход за гарантиране на справедлив преход за гражданите на ЕС и за подкрепа на регионите, чиито икономики зависят от дейности, свързани със сектори или технологии, които се очаква да намалеят или ще трябва да се преобразуват в бъдеще;
18. подчертава, че в някои региони на ЕС, като въгледобивните региони, ще са необходими повече действия и по-съществени усилия за прехода към чиста енергия; отново призовава в този контекст за разпределянето на 4,8 милиарда евро специално за новия фонд за справедлив енергиен преход, който ще бъде включен в многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. с цел да се осигури подкрепа за работниците и общностите в подобни региони, които преходът ще засегне неблагоприятно;
19. приветства факта, че хората в Европа стават все по-активни в демонстрациите за справедливост в областта на климата; приветства призивите на тези активисти за по-амбициозни цели и счита, че националните, регионалните и местните органи на управление, а така също и ЕС, следва да се вслушат в тези призиви;
20. призовава всички равнища на управление – национално, регионално и местно, да въведат мерки за насърчаване на участието на гражданите в енергийния преход и да стимулират обмена на най-добри практики;
Цели относно климата и енергетиката
21. приветства стабилните средносрочни цели, приети от ЕС за 2030 г., които следва да не се променят, за да осигурят достатъчна стабилност на инвестициите на пазара, за да се оползотвори изцяло потенциалът на технологичните иновации и за да се увеличат възможностите европейските предприятия да станат световни лидери на пазара в областта на технологиите с ниски емисии;
22. подчертава, че за да се постигнат нулеви нетни емисии на парникови газове през 2050 г. по най-ефективния от гледна точка на разходите начин, трябва да се даде приоритет на устойчивото, предвидимо и амбициозно изпълнение на одобрените цели в пакета за чиста енергия за 2030 г.;
23. посочва клаузите за преразглеждане във връзка с целите за климата и енергетиката за 2030 г. и призовава Комисията да направи оценка дали евентуално увеличение е в съответствие с ефективността на разходите в прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. и дали това е икономически осъществимо с оглед на конкуренцията в световен мащаб;
24. счита, че за да се осигури още по-голяма стабилност на пазарите, ще бъде от полза също така ЕС да определи по-нататъшна междинна цел за намаляване на емисиите до 2040 г., която може да осигури допълнителна стабилност и да гарантира постигането на дългосрочната цел за 2050 г.;
Промишлена политика
25. отново заявява, че преходът към икономика с нулеви емисии на парникови газове представя предизвикателства и възможности за ЕС и че ще бъдат необходими инвестиции в промишлени иновации, включително цифрови технологии и чисти технологии, за да се стимулира растежът, да се повиши конкурентоспособността, да се подобрят бъдещите умения и да се създадат милиони работни места, например в растяща кръгова икономика и биоикономика;
26. счита, че икономическият просперитет, конкурентоспособността на промишлеността в световен мащаб и политиката в областта на климата взаимно се подсилват;
27. подчертава ролята на енергоемките отрасли за постигането на дългосрочно намаляване на парниковите газове в ЕС; счита, че за запазването на водещите позиции на ЕС в областта на нисковъглеродните промишлени технологии и промишленото производство в ЕС, за запазването на конкурентоспособността на европейските предприятия и за предотвратяването на риска от изместване на въглеродни емисии и инвестиции са необходими интелигентни и целенасочени рамки на политиките; призовава Комисията да представи нова и интегрирана промишлена стратегия на ЕС в областта на климата за енергоемките отрасли в подкрепа на конкурентния преход на тежката промишленост;
28. призовава Комисията да разработи промишлена стратегия с мерки, които позволяват на европейската промишленост да се конкурира в световен мащаб при еднакви условия; счита, че в рамките на тази политика Комисията следва да проучи ефективността и съвместимостта с правилата на Световната търговска организация на допълнителни мерки за защита на промишлените отрасли, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии при внос на продукти, които да заменят, приспособят или допълнят съществуващите мерки относно изместването на въглеродни емисии;
29. подчертава, че стабилната и предвидима рамка на политиката в областта на енергетиката и климата е от ключово значение, за да се осигури така необходимото доверие на инвеститорите и да се даде възможност на европейските предприятия да вземат дългосрочни инвестиционни решения в Европа, тъй като продължителността на жизнения цикъл на повечето промишлени инсталации надхвърля 20 години;
30. призовава за бързо прилагане на Иновационния фонд на СТЕ на ЕС и за стартирането на първата покана за представяне на предложения през 2019 г., за да се даде тласък на инвестициите в демонстрацията на авангардни нисковъглеродни промишлени технологии в широк спектър от сектори, не само за производството на електроенергия, но и за топлофикацията и промишлените процеси;
31. подчертава, че насоките относно държавната помощ са ефективен инструмент в подкрепа на необходимия преход в промишлеността и поради това трябва да бъдат съответно приспособени, така че да се отговори на загрижеността на европейските предприятия във връзка с конкурентоспособността в световен мащаб;
Принос на други сектори
32. подчертава, че за да се постигне неутралност по отношение на климата за икономиката на ЕС като цяло, принос трябва да дават всички сектори, включително международното въздухоплаване и корабоплаване; отбелязва, че според анализа на Комисията текущите глобални цели и мерки, предвидени съответно от Международната морска организация и от Международната организация за гражданско въздухоплаване, дори да бъдат приложени напълно, не са достатъчни за постигане на необходимите намаления на емисиите, и че са необходими значителни допълнителни действия, които са в съответствие с целта за нулеви нетни емисии, приложима за цялата икономика; подчертава необходимостта от инвестиции в технологии и горива с нулеви и ниски въглеродни емисии в тези сектори; призовава Комисията да прилага на практика в тези сектори принципа „замърсителят плаща“; припомня, че е прогнозирано емисиите на парникови газове от международното корабоплаване да се увеличат с до 250% до 2050 г.; приветства факта, че секторът на международното корабоплаване си е поставил абсолютна цел за намаляване на емисиите на парникови газове; отбелязва със загриженост липсата на напредък, що се отнася до претворяването на тази цел в краткосрочни и средносрочни мерки и други конкретни действия; отбелязва различната тежест за различните видове транспорт; призовава увеличените доходи да се използват за насърчаване на екологосъобразни видове транспорт, например автобуси или железопътен транспорт;
33. подкрепя активното и устойчиво управление на горите на национално равнище, съчетано с конкретни средства за стимулиране на една ефикасна и устойчива биоикономика на ЕС, предвид значителния потенциал на горите да допринасят за укрепване на усилията на Европа в областта на климата (чрез поглъщане, съхранение и заместване) и за постигане на целта за нулеви емисии до 2050 г.; признава необходимостта от адаптиране към изменението на климата и от спиране на загубата на биологично разнообразие и на влошаването на екосистемните услуги в ЕС, както и необходимостта от разработване на основани на факти политики, които да спомогнат за прилагането и финансирането на мерките на ЕС за опазване на биологичното разнообразие;
Научни изследвания и иновации
34. подчертава, че програмите на ЕС и националните програми за научни изследвания и иновации са от решаващо значение за подпомагане на водещата роля на Съюза в борбата срещу изменението на климата;
35. счита, че въпросите, свързани с промишлеността, следва да бъдат интегрирани по подходящ начин в подготовката и изпълнението на програмите за научни изследвания и иновации;
36. обръща внимание на доклада на групата на високо равнище относно пътищата за намаляване на въглеродните емисии[2] относно ролята на научните изследвания и иновациите за постигане на целите на Парижкото споразумение, като същевременно ЕС се поставя в конкурентно предимство в надпреварата за декарбонизация; отбелязва набора от тематични и междусекторни препоръки, изготвени от групата на високо равнище, и по-специално по отношение на ориентацията на новата рамкова програма на ЕС за научни изследвания и иновации за периода 2021 – 2027 г. – „Хоризонт Европа“;
37. счита, че в рамките на следващите две десетилетия са необходими значителни усилия в областта на научните изследвания и иновациите, за да се осигурят жизнеспособни в социално и икономическо отношение решения с ниски и нулеви въглеродни емисии за всички и за да се предложат нови решения за постигане на икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове;
ЕС и глобалните действия в областта на климата
38. изразява съжаление поради факта, че много от другите големи икономики все още не работят по стратегиите за периода до 2050 г. и че в другите големи икономики почти няма дебати относно увеличаването на национално определените приноси (НОП) за привеждането им в съответствие с глобалната цел по Парижкото споразумение; по тази причина изисква Съветът и Комисията да повишават интензивността и ефективността на дипломацията по въпросите на климата и да предприемат други подходящи мерки за насърчаване на другите големи икономики, така че да можем заедно да постигнем дългосрочните цели на Парижкото споразумение;
39. подчертава значението на силната дипломация и лидерството на ЕС в областта на климата и енергетиката за укрепване на глобалното многостранно сътрудничество и амбицията в борбата с изменението на климата и за устойчиво развитие; призовава Комисията и държавите членки да се застъпват за общи рамки и действия във форумите на ООН;
40. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.
- [1] Приети текстове, P8_TA(2018)0430.
- [2] Final Report of the High-Level Panel of the European Decarbonisation Pathways Initiative (Окончателен доклад на групата на високо равнище на инициативата за пътищата за намаляване на въглеродните емисии), Европейска комисия, Генерална дирекция „Научни изследвания и иновации“, ноември 2018 г.