Процедура : 2019/2582(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B8-0203/2019

Внесени текстове :

B8-0203/2019

Разисквания :

Гласувания :

PV 14/03/2019 - 11.15
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0217

<Date>{11/03/2019}11.3.2019</Date>
<NoDocSe>B8‑0203/2019</NoDocSe>
PDF 218kWORD 71k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 123, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно изменението на климата: Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика</Titre>

<DocRef>(2019/2582(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Лин Бойлан, Юнус Омаржи, Мари‑Кристин Вержиа, Патрик Льо Ярик, Барбара Спинели, Аня Хазекамп, Мари‑Пиер Вю, Щефан Ек, Елеонора Форенца, Люк Минг Фланаган, Рина Роня Кари, Мариза Матиаш, Мартина Михелс</Depute>

<Commission>{GUE/NGL}от името на групата GUE/NGL</Commission>

</RepeatBlock-By>

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B8-0195/2019

B8‑0203/2019

Резолюция на Европейския парламент относно изменението на климата: Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика

(2019/2582(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2018 г., озаглавено „Чиста планета за всички – Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (COM(2018)0773),

 като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

 като взе предвид Парижкото споразумение, Решение 1/CP.21, 21-вата конференция на страните (COP 21) по РКООНИК и 11-ата конференция на страните, изпълняваща функциите на Среща на страните по Протокола от Киото (CMP 11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

 като взе предвид 24-ата конференция на страните по РКООНИК (COP 24), 14-ата сесия на Срещата на страните по Протокола от Киото (CМP 14) и третата част на първата сесия на конференцията на страните, изпълняваща функциите на Среща на страните по Парижкото споразумение (CMA 1.3), проведена в Катовице, Полша, от 2 до 14 декември 2018 г.,

 като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР),

 като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2018 г. в Катовице, Полша (COP 24)[1],

 като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 22 март 2018 г.,

 като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Global Warming of 1,5°C“ („Глобално затопляне с 1,5°C“), неговия пети доклад за оценка (AR5) и неговия обобщаващ доклад,

 като взе предвид 9-то издание на доклада на Програмата на Обединените нации за околната среда, озаглавен „Разликите по отношение на емисиите“ и приет на 27 ноември 2018 г.,

 като взе предвид Конвенцията за биологичното разнообразие (КБР),

 като взе предвид предложението за резолюция на комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните и на комисията по промишленост, изследвания и енергетика,

 като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че в резултат от COP 24 в Катовице беше приет Наръчникът от Катовице, с който се осигурява правна яснота относно прилагането на Парижкото споразумение;

1. подчертава, че европейските граждани вече са изправени пред преки последици от изменението на климата; подчертава, че според Европейската агенция за околна среда в периода между 2010 и 2016 г. средните годишни загуби, причинени от свързани с метеорологичните условия и климата екстремни явления в Съюза, възлизат на 12,8 милиарда евро и че ако не се предприемат по-нататъшни действия, причинените от изменението на климата щети в ЕС биха могли да достигнат най-малко 190 милиарда евро до 2080 г., което се равнява на нетна загуба на благосъстояние в размер на 1,8% от настоящия БВП на Съюза; подчертава, че по сценария за високи емисии годишните разходи поради наводнения в ЕС може да достигнат 1 трилион евро до 2100 г., а бедствията, свързани с метеорологични явления, могат да засегнат около две трети от европейските граждани до 2100 г. в сравнение с настоящите 5%; подчертава също така, че според Европейската агенция за околна среда до 2030 г. 50% от населените райони в ЕС ще страдат от тежък недостиг на вода;

2. припомня констатациите в проучването на Евробарометър от ноември 2018 г., според които 93% от европейците считат, че изменението на климата е резултат от човешката дейност, а 85% от тях са съгласни с твърдението, че борбата с изменението на климата и по-ефективното използване на енергията могат да създадат икономически растеж и работни места в Европа; отбелязва, че изменението на климата е важен приоритет за хората в Европа;

3. подчертава, че специалният доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Global Warming of 1,5°C“ („Глобално затопляне с 1,5°C“), съдържа най-задълбочената и актуална научна оценка на сценариите за смекчаване на последиците от изменението на климата в съответствие с Парижкото споразумение;

4. подчертава, че според специалния доклад на IPCC, озаглавен „Глобално затопляне с 1,5°C“, ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C, при положение че тази стойност не бъде надвишена или бъде превишена само в ограничена степен, предполага постигането на нулеви нетни емисии на парникови газове в световен мащаб най-късно до 2067 г. и ограничаване на годишните емисии на парникови газове в световен мащаб до не повече от 27,4 гигатона еквивалент на въглероден диоксид годишно до 2030 г.; подчертава, че в контекста на посочените данни, в качеството си на световен лидер и с цел да гарантира добра възможност за задържане на повишаването на световната температура под 1,5°C до 2100 г., Съюзът трябва да се стреми към постигане на нулеви емисии на парникови газове колкото е възможно най-скоро и не по-късно от 2050 г.;

5. изразява загриженост по отношение на доклада на Програмата на ООН за околната среда „Разликите по отношение на емисиите за 2018 г.“, според който текущите безусловни национално определени приноси (НОП) далеч надвишават ограничаването на глобалното затопляне до под 2°C съгласно Парижкото споразумение и вместо това водят до прогнозно затопляне от 3,2°C[2] до 2100 г.; подчертава неотложната необходимост всички страни по РКООНИК да си поставят по-амбициозни цели в областта на климата за периода до 2020 г.;

6. приветства съобщението на Комисията, озаглавено „Чиста планета за всички – европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“, в което се подчертават възможностите, които предоставя преходът към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове на европейските граждани и икономиката на Европа, с участието на институциите на ЕС, националните парламенти, стопанския и социалния сектор, неправителствените организации, както и гражданите; подкрепя целта за нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. и призовава настоятелно държавите членки да възприемат същата цел на специалната среща на високо равнище на ЕС в Сибиу през май 2019 г.;

Сценарии на стратегията за преход към икономика с нулеви нетни емисии до средата на века

7. призовава Европейския съюз да включи в основните си ценности борбата срещу глобалното затопляне;

8. отбелязва, че в стратегията на ЕС за нулеви емисии се разглеждат осем сценария за икономическия, технологичния и социалния преход, който трябва да се осъществи в Съюза за постигане на дългосрочната цел на Парижкото споразумение по отношение на глобалното затопляне; отбелязва, че само два от тези сценарии биха позволили на Съюза да постигне нулеви нетни емисии на парникови газове най-късно до 2050 г.; подчертава, че това изисква бързи действия и значителни усилия на всички равнища, от местно и регионално до национално и европейско равнище, и участието на всички недържавни участници; признава, че регионално и местно определените приноси биха могли да бъдат важни инструменти за преодоляване на разликите по отношение на емисиите; припомня задължението на държавите членки да приемат национални дългосрочни стратегии, както е посочено в Регламента за управлението[3]; поради това призовава държавите членки да установят ясни краткосрочни и дългосрочни цели и политики, които са в съответствие с целите на Парижкото споразумение, и да предоставят инвестиционна подкрепа за сценарии за постигане на нулеви нетни емисии;

9. отбелязва със загриженост, че зависимостта на ЕС от внос на енергия понастоящем възлиза на около 55%, като към момента Съюзът внася 90% от нафтата и 70% от газта; подчертава, че при сценарий за нулеви нетни емисии тя би намаляла до 20% до 2050 г., което би повлияло положително на търговския баланс и геополитическото положение на ЕС; отбелязва, че кумулативните икономии от разходите за внос на изкопаеми горива между 2031 и 2050 г. ще е около 2 – 3 трилиона евро, които могат да бъдат използвани за други приоритети за европейските граждани;

10. подчертава, че намаленото замърсяване на въздуха в рамките на сценарий за нулеви нетни емисии ще понижи преждевременната смъртност поради фини прахови частици с над 40%; отбелязва, че при такъв сценарий разходите, свързани с вредите за здравето, ще намалеят с около 200 милиарда евро годишно;

11. приветства включването на два сценария, целящи постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г., и подкрепата за тях от страна на Комисията и счита, че единствено тази цел е съвместима с дългосрочните ангажименти на Съюза по Парижкото споразумение; изразява съжаление по повод на факта, че в стратегията не са разгледани сценарии за нулеви нетни емисии на парникови газове преди 2050 г.;

12. подчертава, че изменението на климата и биологичното разнообразие са неразривно свързани помежду си; изразява дълбока загриженост относно неуспеха в световен мащаб на спирането на загубата на биологично разнообразие; подчертава, че биологичното разнообразие има съществена вътрешна стойност и е от решаващо значение за нашето съществуване;

Социални аспекти на изменението на климата и справедлив преход

13. приветства твърдението на Комисията, че нулеви нетни емисии са възможни без нетна загуба на работни места, и оценява положително подробната оценка на прехода в енергоемките отрасли; подчертава, че ако се извършва интелигентно и в съчетание с подходяща подкрепа за най-уязвимите региони, сектори и граждани, справедливият преход към нетни нулеви емисии на парникови газове има потенциала да създаде нетна печалба от работни места в Съюза — заетостта в цялата икономика ще се увеличи с 2,1 милиона работни места до 2050 г. при сценарий с нулеви нетни емисии в сравнение с увеличението на заетостта с 1,3 милиона работни места при сценария за намаляване на емисиите с 80 %; поради това счита, че Комисията следва да разработи обновена проверка на уменията в рамките на „Панорамата на уменията в ЕС“ с регионални данни относно потребностите от умения за неутрална по отношение на климата Европа, с цел да се окаже подкрепа на най-уязвимите региони, сектори и хора при преквалификация за перспективни висококачествени работни места в тези региони;

14. счита, че климатичният преход на Европа трябва да бъде устойчив от екологична, икономическа и социална гледна точка; подчертава, че за да се гарантира политическо приемане от страна на всички граждани, е важно да се вземат под внимание ефектите на разпространение на политиките, свързани с климата и декарбонизацията, по-специално върху хората с ниски доходи; поради това счита, че социалните въздействия следва да бъдат изцяло вземани предвид във всички европейски и национални политики в областта на климата с оглед на осигуряването на социална и екологична трансформация в Европа; подчертава в тази връзка необходимостта от специфични и подходящо финансирани стратегии на всички равнища, специално разработени въз основа на приобщаващи процеси и в тясно сътрудничество с местните и регионалните публични органи, профсъюзите, образователните институции, организациите на гражданското общество и частния сектор, за да се гарантира, че на всички европейски граждани се предлагат справедливи и равни възможности при този преход;

15. припомня, че понастоящем между 50 и 125 милиона европейски граждани са изложени на риск от енергийна бедност[4]; подчертава, че енергийният преход може да засегне непропорционално хората с ниски доходи и да увеличи допълнително енергийната бедност; признава, че енергийната политика трябва да включва социалното измерение и да гарантира, че никой не е забравен; призовава държавите членки да предприемат действия, ориентирани към бъдещето, за да гарантират справедлив енергиен преход и достъп до енергия за всички граждани на ЕС;

16. счита, че младите хора имат все по-изострено социално и екологично съзнание, което има силата да трансформира нашите общества с оглед на устойчиво на изменението на климата бъдеще, и че образованието за младите хора е един от най-ефективните инструменти за борба с изменението на климата; подчертава необходимостта от активно ангажиране на по-младите поколения в изграждането на международни, междукултурни и междупоколенчески отношения, които са в основата на културната промяна в помощ на световните усилия за по-устойчиво бъдеще;

17. приветства факта, че хората в Европа стават все по-активни в демонстрациите за справедливост в областта на климата, по-специално чрез училищни стачки; приветства призивите на тези активисти за по-изразена амбиция и счита, че националните, регионалните и местните органи на управление, а така също и ЕС, следва да се вслушат в тези призиви;

Междинни цели

18. подчертава, че за да се постигнат нулеви нетни емисии на парникови газове през 2050 г. по най-ефективния от гледна точка на разходите начин, е необходимо равнището на амбициите за 2030 г. да се повиши и да се приведе в съответствие със сценариите за нулеви нетни емисии до 2050 г.; счита, че е изключително важно Съюзът да изпрати ясно послание, най-късно по време на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата в Ню Йорк през септември 2019 г., че е готов да преразгледа своя принос към Парижкото споразумение;

19. подкрепя актуализиране на НОП на Съюза с валидна за цялата икономика цел за намаляване с поне 55% на вътрешните емисии на парникови газове до 2030 г. в сравнение с нивата от 1990 г.; поради това призовава лидерите на ЕС да подкрепят съответно повишаване на равнището на амбиция за НОП на Съюза на специалната среща на високо равнище на ЕС в Сибиу през май 2019 г. с оглед на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата през септември 2019 г.;

20. ето защо счита, че Комисията следва, най-късно по време на прегледите за периода 2022 – 2024 г. на пакета за климата за 2030 г. и другото относимо законодателство, да представи законодателни предложения, които повишават равнището на амбиция в съответствие с актуализираните национално определени приноси (НОП) и целта за нетни нулеви емисии; счита, че недостатъчно високото равнище на амбиция за 2030 г. би ограничило бъдещите възможности, в т.ч. евентуално наличието на някои възможности за ефективна от гледна точка на разходите декарбонизация; счита, че тези прегледи са важни етапи в изпълнението на ангажиментите на ЕС в областта на климата;

21. счита, че за да се осигури още по-голяма стабилност на пазарите, ще бъде от полза също така ЕС да определи по-нататъшна междинна цел за намаляване на емисиите до 2040 г., която може да осигури допълнителна стабилност и да гарантира постигането на дългосрочната цел за 2050 г.;

Принос по отрасли

22. подчертава, че е важно да се възприеме интегриран, междусекторен подход, за да се улеснят усилията за декарбонизация в цялата енергийна система и други свързани сектори и да се извлече полза от по-голямата ефективност; признава, че интегрирането на енергийни системи може да осигури по-голяма гъвкавост, подобрена ефективност на системата, по-голямо възприемане на енергията от възобновяеми източници сред всички носители на енергия и като крайна цел – ефективен по отношение на разходите енергиен преход;

23. подчертава, че схемата на ЕС за търговия с емисии (СТЕ) не е успяла да постигне намаляване на емисиите от създаването си през 2005 г. и е забавила разискванията относно сериозните действия в областта на климата на равнището на ЕС; счита, че пазарът на въглерод представлява погрешна система, която не може да бъде коригирана чрез преразглеждане и че изменението на климата не може да бъде спряно чрез пазарни сили; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да се откажат от СТЕ на ЕС и да насърчават прякото регулиране, насочено към сектора на изкопаемите горива и най-големите замърсители;

24. подчертава значението на иновациите и ги насърчава в широк спектър от технологии, с цел декарбонизиране на икономиката, като например транспорта с нулеви емисии, кръговата икономика и биоикономиката; настоятелно призовава за преустановяване на подкрепата за изкопаемите горива, като  финансирането бъде пренасочено към икономически дейности, като се обърне особено внимание на секторите на микро- и малките и средните предприятия, включващи научни изследвания и дизайн, свързани с чисти технологии и (местно) производство на енергия от възобновяеми източници, както и на местно устойчиво производство на храни, отделно от интензивното земеделие;

25. припомня, че 71% от цялата енергия се използва единствено за отопление на помещения, и  че поради това енергийно ефективните домове ще станат норма в неутралния по отношение на климата ЕС, което ще осигури по-добро здраве и комфорт на всички европейци;

26. подчертава централната роля на възобновяемите източници на енергия в прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове, тъй като на енергетиката понастоящем се падат 75% от емисиите на парникови газове в Европа;

27. счита, че технологичното развитие и технологичните решения, енергийната ефективност както в доставките, така и в търсенето, устойчивата енергия от възобновяеми източници в транспорта, сградите, отоплението и охлаждането и енергийните сектори, а така също и принципите на кръговата икономика като цяло ще бъдат от ключово значение за намаляването на емисиите на парникови газове;

28. призовава за енергийна система с висока енергийна ефективност, основана на производство на енергия от възобновяеми източници на енергия; призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими действия в това отношение, тъй като те ще имат ефект върху всички отрасли на икономиката; настоятелно призовава Директивата за енергийната ефективност да бъде обявена за обвързваща, така че целите ѝ да могат да бъдат постигнати ефективно; подчертава, че във всички сценарии се предвижда пълна декарбонизация на енергийния сектор най-късно до 2050 г., драстично намаляване на изкопаемите горива и значително увеличаване на енергията от възобновяеми източници;

29. подчертава, че принципът „енергийната ефективност на първо място“ трябва да се взема предвид в рамките на цялата енергийна верига, включително по отношение на производството, преноса, разпределението и крайното потребление на енергия, и че енергийната ефективност трябва да се взема предвид при вземането на решения за планиране или финансиране на енергийни системи;

30. подчертава, че Директивата за екодизайна[5] значително е допринесла за целите на ЕС по отношение на климата чрез намаляване на емисиите парникови газове с 320 млн. тона еквивалент на CO2 годишно и че е оценено, че в резултат на директивата до 2020 г. потребителите на ЕС ще спестяват общо до 112 млрд. евро или около 490 евро годишно на домакинство; призовава за регулиране на допълнителните продукти в рамките на Директивата за екодизайна, включително таблетите и смартфоните, и за поддържане актуални на съществуващите стандарти, за да отразяват технологичното развитие;

31. посочва, че в стратегията се потвърждава, че емисиите на парникови газове от транспортния сектор продължават да се увеличават и че съществуващите политики няма да бъдат достатъчни за декарбонизиране на транспортния сектор до 2050 г.; подчертава значението на това да се гарантира преход от въздушен към железопътен транспорт и към публичен транспорт и споделена мобилност; отбелязва, че автомобилният транспорт допринася за около една пета от общите емисии на ЕС на CO2 ; поради това призовава държавите членки и Комисията да предприемат решителни стъпки за осигуряване на достъп на потребителите във всички държави членки до превозни средства с нулеви и ниски емисии, като същевременно се избягва по-широкото навлизане на стари превозни средства с висока степен на замърсяване в държавите членки с ниски доходи; допълнително подчертава ролята на интелигентните технологии, като например инфраструктура на интелигентно зареждане, с цел създаване на полезни взаимодействия между електрифицирането на транспорта и разгръщането на възобновяеми енергийни източници;

32. изразява съжаление относно факта, че субсидиите, установени от някои държави членки под рубриката „бонус за преобразуване“, реално правят придобиването на дизелови и бензинови автомобили над 90 % по-изгодно за потребителите, и призовава въпросните държави членки да изменят тези бонуси, за да постигнат ефективната цел за придобиване на поне 50 % електрически автомобили и леки автомобили с нулеви емисии;

33. подчертава, че за да се постигне неутралност по отношение на климата за икономиката на ЕС като цяло, трябва да дават принос всички сектори, включително на международното въздухоплаване и корабоплаване; отбелязва, че според анализа на Комисията текущите глобални цели и мерки, предвидени съответно от Международната морска организация  и Международната организация за гражданско въздухоплаване, дори и да бъдат приложени напълно, не са достатъчни за постигане на необходимите намаления на емисиите и че са необходими значителни допълнителни действия, които са в съответствие с целта за нулеви нетни емисии, приложима за цялата икономика; подчертава необходимостта от инвестиции в технологии и горива с нулеви и ниски въглеродни емисии в тези сектори; призовава Комисията да прилага на практика принципа „замърсителят плаща“, по-специално във връзка с данъчното облагане на керосина и цените на билетите в сектора на въздухоплаването; припомня, че е прогнозирано емисиите на парникови газове от международното корабоплаване да се увеличат с до 250 % до 2050 г.; приветства факта, че секторът на международното корабоплаване си е поставил абсолютна цел за намаляване по отношение на емисиите на парникови газове; отбелязва със загриженост липсата на напредък, що се отнася до претворяването на тази цел в конкретно действие, като например обявяване на Средиземно море за зона за контрол на емисиите на серни оксиди (SECA) за океански кораби и големи кораби, какъвто вече е случаят със Северно море и Ламанша;

34. подчертава, че селскостопанският сектор, по-специално животновъдството, което е отговорно за приблизително 10% от общите емисии на парникови газове в ЕС, е най-големият източник на метан и оказва сериозно отрицателно въздействие върху биологичното разнообразие в световен мащаб; изразява дълбока загриженост, че емисиите на парникови газове от селското стопанство са се повишили през последните години и понастоящем представляват до 60% от настоящите емисии на метан в световен план; подчертава, че намаляването на емисиите на мощен, но краткотраен метан от парникови газове е задължителна стратегия за запазване на глобалното затопляне под 1,5 °C;

35. припомня, че метанът е силен парников газ със 100-годишен потенциал за затопляне, който е 28 пъти по-висок от CO2[6], и че намаляването на емисиите на метан може да изиграе важна роля в намаляването на концентрациите на тропосферен озон и отрицателните им въздействия върху качеството на въздуха и здравето на хората; приветства намерението на Комисията за намаляване на емисиите на метан в засегнатите сектори, което би довело до допълнителни намаления на концентрациите на озон в ЕС, и за насърчаване на намаляването на метан в международен план;

36. отбелязва, че на сградния фонд на ЕС понастоящем се дължат 40% от потреблението на енергия в ЕС и 36% от емисиите на CO2[7]; призовава потенциалът на сектора по отношение на икономиите на енергия и намаляването на въглеродния отпечатък да бъде използван в съответствие с целта, определена в Директивата относно енергийните характеристики на сградите[8], за постигане на високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд до 2050 г.; подчертава, че осигуряването на по-ефективно потребление на енергия в сградите представлява значителен потенциал за допълнително намаляване на емисиите на парникови газове в Европа; счита също, че успешното изграждане на сгради с ниско потребление на енергия, които се снабдяват изцяло с енергия от възобновяеми източници, е задължително за Парижкото споразумение и за програма на ЕС за растеж, местни работни места и подобрени условия на живот за гражданите в Европа;

37. отново призовава Комисията да проучи възможно най-скоро варианти на политики за бързо справяне с емисиите на метан като част от стратегическия план на Съюза за метана, и да представи законодателни предложения на Европейския парламент и на Съвета за тази цел; подчертава, че селското стопанство ще бъде един от основните източници на емисии на парникови газове в ЕС през 2050 г., по-специално поради емисиите на метан и азотен оксид; подчертава потенциала на сектора на селското стопанство за справяне с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, например чрез намаляване на броя на добитъка и чрез екологични и технологични нововъведения, както и чрез улавяне на въглерод в почвата;

38. подчертава отговорността на политиките на ЕС в областта на общата селскостопанска политика през годините, които доведоха до увеличаване на концентрацията на производството, до нива на интензивно земеделие и до злоупотреби с животни, с използване на огромни дози химикали (пестициди и торове), като по този начин се увеличават регионалните асиметрии и зависимостта на ЕС от чуждестранни селскостопански стоки; призовава за въвеждането във всяка държава на истинска традиция в областта на биологичното разнообразие, която е в състояние да намали емисиите на парникови газове в съответствие с прехода към неутрална по отношение на климата икономика, вместо да се нанася сериозен удар на околната среда, който ще причини повече замърсяване на земята, водата и въздуха, особено в Европа, както и за възстановяване на устойчивата селскостопанска политика във всички държави членки;

39. изразява съжаление, че в стратегията на Комисията не е включена възможността за укрепване на действията на ЕС по отношение на флуорсъдържащите парникови газове; подчертава, че предотвратяването на незаконната търговия с флуоровъглеводороди (HFC) чрез приемане на система за лицензиране на HFC, забраняване на употребата на HFC в секторите, където вече не са необходими, разпределяне на квоти за HFC посредством тръжна система и цялостно прилагане на Регламента относно флуоросъдържащите парникови газове[9] чрез забрана за всяко ненужно използване на серен хексафлуорид (SF6), са ясни възможности да се помогне на ЕС да постигне своите цели по Парижкото споразумение;

40. изразява загриженост относно несъответствието между амбициите за свободна търговия и действията в областта на климата и отрицателното въздействие, което ще окажат бъдещите търговски споразумения като ТПТИ, ВИТС и Споразумението по търговията с услуги върху ЦУР; поради това призовава Комисията да включи обвързващи разпоредби относно правата на човека и ЦУР развитие във всички търговски политики и да зачита ефективно демократичните суверенни политики на правителствата за регулиране и вземане на решения в полза на тяхното население;

41. призовава за прилагането, при пълно зачитане на националните правомощия, на по-широка европейска правна рамка, съгласно която Съдът на Европейския съюз би могъл да се произнася по престъпления, свързани с климата и околната среда;

42. посочва нуждата от практики за устойчиво управление на горите, които поддържат равновесие между три основни стълба на устойчивото развитие, а именно екологичния, икономическия и социално-културния стълб, с цел подкрепа на мерките за управление със значителен ефект по отношение на съхранението на въглерод и поглъщането, като например използване на дървесина като строителен материал в градовете и в селските райони, като заместител на изкопаемите горива и като средство за по-добро задържане на вода;

43. признава положителния, но в крайна сметка ограничен потенциал за залесяване в Европа; счита в тази връзка, че инициативите за залесяване трябва да бъдат допълвани с конкретни инициативи и стимули, насочени към засилване на потенциала за поглъщане на въглерод, като същевременно се осигурява и подобрява здравето на съществуващите гори, за да се извлекат ползи за климата, за устойчивата биоикономика и за биологичното разнообразие; поради това подкрепя залесяването на изоставени и непродуктивни земеделски земи, агролесовъдството и свеждането до минимум на преобразуването на горски площи в друга земя, както и на засилена защита и възстановяване на гори и влажни зони като естествени методи за поглъщане на въглерод;

44. отбелязва, че действията и политиките на ЕС имат също така въздействие и върху естествените поглътители, земите и горите извън Европа и че стратегията на ЕС за нулеви нетни емисии следва да попречи на това действията на ЕС да оказват вредни ефекти върху климата в трети държави; в този контекст призовава Комисията и държавите членки да се застъпват за строги международни правила в рамките на Наръчника от Париж, особено във връзка с член 6 от Парижкото споразумение, за да предотвратяват вратички в отчитането, както и двойно отчитане на мерките за залесяване, което би могло да размие глобалните усилия в областта на климата;

45. призовава за въвеждането на разубеждаващ данък върху хартията, за да се сведе до минимум употребата му на всички равнища, особено в рекламите и свръхпакетирането, както и за забраната на рязане на дървесина за използване за хартия и мебели извън култивирани гори; настоятелно призовава за разработване на алтернативни практики, което е възможно благодарение на много високото равнище на развитие на цифровата подкрепа в нашите съвременни общества;

46. посочва спешната необходимост от намаляване на отпечатъка на моделите на потребление и производство на ЕС не само в рамките на ЕС, но и извън него, където по-специално производството на фуражи и биогорива поставя създава натиск върху климата и върху екосистемите с високи въглеродни запаси, като например тропическите гори и торфищата; призовава за силна подкрепа за прехода в областта на протеините и енергетиката, който може да доведе до значително намаляване на европейския отпечатък; приветства допълнителните ползи за биологичното разнообразие, продоволствената сигурност, човешкото здраве и хуманното отношение към животните, които ще възникнат от успешната реализация на този преход;

47. подчертава ролята на дълготрайните продукти от добита дървесина и ролята им в сектора на земеползването, промените в земеползването и горското стопанство (LULUCF) до 2030 г.; подчертава, че в бъдещата рамка следва да се отчита приносът на тези продукти, включително и от категориите селскостопанска земя, а не само управляваната горска и залесена земя;

48. подчертава значението на опростяването на селскостопанските модели, които подпомагат системи, устойчиви на екстремни метеорологични явления и нашествия на вредители, и спомагат за постигане на подобрения в улавянето на въглерод в почвата, задържането на вода и биологичното разнообразие в селското стопанство;

Финансиране и научни изследвания

49. счита че Многогодишната финансова рамка за 2021–2027 г., преди да бъде приета, следва да се оцени в светлината на целта за постигане на неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г. и че трябва да се определи стандартен тест, за да се гарантира, че осигурените от бюджета на ЕС разходи вземат предвид изменението на климата; подчертава, че целите във връзка с климата трябва да се интегрират изцяло в съдържанието на научните изследвания и иновациите и да се прилагат на всички етапи от научноизследователския цикъл като един от принципите на финансирането от ЕС;

50. подчертава значението на създаването на фонд за справедлив преход, особено за регионите, най-засегнати от декарбонизацията, като въгледобивните региони, като се отчита в необходимата степен социалните аспекти на съществуващото финансиране, свързано с климата;

51. призовава ЕЦБ, която в качеството си на институция на ЕС е обвързана от Парижкото споразумение, да увеличи в значителна степен заемите, отпускани в подкрепа на устойчивото развитие и екологичния преход, и да се стреми към значително увеличение на тези заеми през всяка следваща година, за сметка на заемите за секторите на изкопаемите горива;

52. изразява съжаление поради факта, че както преките, така и непреките субсидии за изкопаеми горива продължават да нарастват и възлизат на около 55 милиарда евро годишно; призовава ЕС и държавите членки[10] незабавно да пристъпят към постепенно премахване на всички европейски и национални субсидии за изкопаеми горива, да престанат да издават  нови разрешения за проучване или добив на нефт или газ и да прекратят използването на съществуващите концесии до 2030 г.;

Ролята на потребителите и кръговата икономика

53. отбелязва, че въпреки статистическите данни на ФАО, които сочат намаляване на общото потребление на месо и продукти от животински произход на глава от населението в ЕС-28 от 1990-те години насам, общото производство на месо за същия период се е увеличило, което се дължи на разширяването към отвъдморските пазари, които са с още по-голям въглероден интензитет, както и на търговската програма на ЕС; отбелязва, че ограниченият капацитет на ЕС за производство на месо и животински продукти означава, че търговските му политики трябва да насърчават късите вериги на доставки на тези продукти;

54. призовава за допълнителни мерки в подкрепа на тази тенденция, наред с другото под формата на фискална реформа, за да се повиши привлекателността на избора на здравословни и съобразени с опазването на околната среда храни, да се подкрепят  иновациите в устойчивите храни, кампании за информиране на обществеността относно въздействието на храните върху климата и да се сложи край на финансовата подкрепа за предлагането на пазара на животински протеини;

55. призовава за намалена ставка на ДДС за ресторантьорите, използващи продукти от къси вериги на доставки и биологични храни и продукти;

56. подчертава, че е важно ЕС да постигне не само заместване на енергия, но също и заместване на продукти/материали, т.е. заместване на продукти и материали, които са основани на изкопаеми горива или при чието производства се създават високи емисии, в полза на продукти въз основа на възобновяеми ресурси;

ЕС и глобалните действия в областта на климата

57. подчертава значението на представянето на повече инициативи и устойчивия диалог в рамките на съответните международни форуми, както и на наличието на ефективна дипломация по въпросите на климата, с цел стимулиране на подобни решения по линия на политиките, водещи до увеличаване на амбициите в областта на климата в други региони и в трети държави; призовава ЕС да увеличава собственото си финансиране в областта на климата и да работи активно за насърчаване на държавите членки да увеличават своята помощ за климата (помощ за развитие вместо заеми) за трети държави, която следва да бъде в допълнение към световната помощ за развитие, а не следва да бъде считана едновременно за помощ за развитие и за финансова помощ за климата;

58. изразява съжаление по повод факта, че много от другите големи икономики все още не работят по стратегиите до 2050 г. и че в другите големи икономики почти няма дебати относно увеличаването на НОП за привеждането им в съответствие с глобалната цел по Парижкото споразумение; ето защо призовава Съвета и Комисията да повишават интензивността и ефективността на дипломацията по въпросите на климата и да предприемат други подходящи мерки за насърчаване на другите големи икономики да се съобразят с общите рамки и действия в рамките на форматите на ООН, така че да можем заедно да постигнем дългосрочните цели на Парижкото споразумение;

59. подчертава, че срещата на високо равнище на ООН по въпросите на изменението на климата през септември 2019 г. би била идеалният момент ръководителите да обявят по-голяма амбиция по отношение на национално определените приноси (НОП); счита, че ЕС следва да приеме позиция относно актуализирането на своите НОП достатъчно рано, така че ЕС да дойде на срещата на високо равнище добре подготвен и в тясно сътрудничество с международната коалиция на страните в подкрепа на засилването на амбициите в областта на климата;

 

°

° °

60. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, както и на правителствата и парламентите на държавите членки.

[1] Приети текстове, P8_TA(2018)0430.

[2] Програма на ООН за околната среда, „Emissions Gap Report 2018“ („Разликите по отношение на емисиите за 2018 г.“,), стр. 10.

[3] Регламент (ЕС) 2018/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. относно управлението на Енергийния съюз и на действията в областта на климата, за изменение на регламенти (ЕО) № 663/2009 и (ЕО) № 715/2009 на Европейския парламент и на Съвета, директиви 94/22/ЕО, 98/70/ЕО, 2009/31/ЕО, 2009/73/ЕО, 2010/31/ЕС, 2012/27/ЕС и 2013/30/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, директиви 2009/119/ЕО и (ЕС) 2015/652 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕС) № 525/2013 на Европейския парламент и на Съвета (ОВ L 328, 21.12.2018 г., стр. 1).

[4] http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2015/563472/IPOL_STU(2015)563472_EN.pdf

[5]Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (OВ L 285, 31.10.2009 г., стp. 10).

[6] Van Dingenen, R., Crippa, M., Maenhout, G., Guizzardi, D., Dentener, F., Global trends of methane emissions and their impacts on ozone concentrations (Глобални тенденции в емисиите на метан и въздействието им върху концентрациите на озон), EUR 29394 EN, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2018, ISBN 978-92-79-96550-0, doi:10.2760/820175, JRC113210

[7] https://ec.europa.eu/energy/en/topics/energy-efficiency/buildings

[8]Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност  (OВ L 156, 19.6.2018 г., стp. 75).

[9] Регламент (ЕС) № 517/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. за флуорсъдържащите парникови газове и за отмяна на Регламент (ЕО) № 842/2006 (ОВ L 150, 20.5.2014, стр. 195);

[10] Енергийните цени и разходи в Европа, COM(2019)0001, стр. 10.

Последно осъвременяване: 13 март 2019 г.Правна информация