ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението във Венесуела
15.7.2019 - (2019/2730(RSP))
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността
Ману Пинеда Марин, Мик Уолъс, Юнус Омаржи, Клер Дейли, Манюел Бомпар, Гиоргос Георгиу, Ниязи Кизилюрек, Лейла Шаиби, Юзлем Демирел, Сандра Перейра, Манон Обри, Сира Рего
от името на групата GUE/NGL
B9‑0011/2019
Резолюция на Европейския парламент относно положението във Венесуела
Европейският парламент,
– като взе предвид Устава на Организацията на обединените нации от 1945 г., и по-специално глава 1, член 1, параграф 2 от него и заявената там цел „да развива приятелски отношения между нациите, основани на зачитане принципа на равноправието и самоопределението на народите, и да взема други подходящи мерки за укрепване на всеобщия мир“,
– като взе предвид принципа на ненамеса, определен в Устава на ООН,
– като взе предвид член 1 от Международния пакт за граждански и политически права и член 1 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, в които се заявява, че „всички народи имат право на самоопределение“ и че „по силата на това право те свободно определят своето политическо положение и свободно осъществяват своето икономическо, социално и културно развитие“,
– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,
– като взе предвид Конституцията на Боливарска република Венесуела,
– като взе предвид член 2 от Устава на ООН, в който се съдържа ангажиментът на държавите – членки на ООН, да поддържат суверенното равенство на всички държави и да зачитат тяхната териториална цялост и политическа независимост,
– като взе предвид доклада на върховния комисар на ООН за правата на човека относно положението с правата на човека в Боливарска република Венесуела (A/HRC/41/18),
– като взе предвид факта, че Съветът на ООН по правата на човека прие на 14 юли 2019 г. резолюция, представена от Боливарска република Венецуела по време на нейното председателство на Движението на необвързаните страни (NAM), в полза на засилването на международното сътрудничество в областта на правата на човека за противодействие на отрицателните последици от едностранните принудителни мерки, които на практика са санкции,
– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя правилник,
А. като има предвид, че Венесуела преживя няколко опита за преврат и Хуан Гуайдо се самопровъзгласи за временен президент на страната; като има предвид, че този акт няма конституционно или правно основание, тъй като условията на членовете от конституцията, на които се прави позоваване, не бяха изпълнени;
Б. като има предвид, че Съединените щати, някои държави – членки на ЕС и групата от Лима едностранно признаха Хуан Гуайдо за временен президент в нарушение на международното право; като има предвид, че външната намеса, и по-специално заплахата от намеса на САЩ, утежни положението;
В. като има предвид, че ЕС направи няколко изявления, с които се цели намеса и оказване на влияние върху вътрешното положение във Венесуела; като има предвид, че външната намеса, дестабилизацията, кампаниите за дезинформация, манипулирането на общественото мнение и насилието, насърчавано от някои сектори на опозицията срещу суверенитета, независимостта, мира и демократичната стабилност на страната и срещу венесуелския народ, многократно са били осъждани;
Г. като има предвид, че икономическото и социалното положение във Венесуела се е влошило значително в резултат от нарастващите икономически и финансови санкции от страна на САЩ и ЕС, които водят до свръхинфлация, недостиг на доставки, растяща бедност и липса на лекарства и медицинско оборудване;
Д. като има предвид, че едностранните принудителни мерки са в противоречие с установеното международно право; като има предвид, че ООН, и особено специалният докладчик за отрицателното въздействие на едностранните принудителни мерки върху упражняването на правата на човека, многократно са подчертавали това; като има предвид, че санкциите причиняват сътресения в която и да е държава и когато вредят на икономиката, могат да имат пагубно влияние върху гражданите на развиващите се страни;
Е. като има предвид, че диалогът е в основата на мирното уреждане на конфликти и вътрешни ситуации във всички държави; като има предвид, че държавите членки трябва да насърчават конструктивен диалог с венесуелското правителство, за да намерят решения на конкретните проблеми, съществуващи понастоящем във Венесуела; като има предвид, че правителството на Венесуела и опозицията наскоро се съгласиха да започнат постоянен мирен диалог в резултат от преговорите в Барбадос с посредничеството на Норвегия;
1. остро осъжда опитите за преврат във Венецуела, незаконното самопровъзгласяване на Хуан Гуайдо за временен президент на страната и признаването на Хуан Гуайдо от САЩ, някои държави – членки на ЕС и т. нар. група от Лима в разрез с международното право; подчертава, че международното признаване на всяко ново правителство, основано на самопровъзгласяване и държавен преврат, подкопава сериозно демокрацията и принципите на правовата държава и рискува допълнително да дестабилизира политическото положение във Венесуела и региона; счита, че политическата и социалната стабилност на Венесуела е решаващ фактор за запазване на мира в целия регион;
2. изразява дълбоко съжаление, че Европейският съвет и държавите членки не осъдиха опита за държавен преврат; отхвърля признаването на Гуайдо като временен президент на Венесуела;
3. настоятелно призовава Съединените щати и държавите – членки на ЕС да спазват ангажимента си да зачитат международното право, и по-специално принципа на ненамеса във вътрешните работи на други държави, както и задължението да се въздържат от използване или заплаха за използване на сила;
4. подкрепя усилията на демократичните сили, правителството, опозицията и народа на Венесуела да намерят сами отговорите на политическите и икономическите предизвикателства и да насърчат укрепването на националния диалог във Венецуела, с оглед на подобряването на условията на живот и на икономическото и социалното развитие на Венесуела;
5. подчертава, че наложените на Венесуела санкции са нанесли и продължават да нанасят във все по-голяма степен тежки вреди на живота и здравето на хората, включително са причина за над 40 000 смъртни случая за периода 2017 – 2018 г.; счита, че тези санкции съответстват на определението за колективно наказание на цивилното население, както е описано в Женевските и Хагските международни конвенции, което ги превръща в незаконни съгласно международното право и международните договори; призовава спешно за отмяна на всички икономически и финансови санкции срещу Венесуела, които са допринесли в голяма степен за влошаването на икономиката на страната и социалното положение на гражданите;
6. признава социалната и икономическа криза, пред която е изправена Венесуела, и подчертава значението на политическата стабилност за нейното възстановяване; осъжда използването на тази криза като инструмент от лицата, стремящи се да увеличат външната намеса и да пропагандират кампания за намеса в страната; припомня, че международна дейност и помощ следва да се предприемат само със съгласието на правителството на Венесуела, както е предвидено в Резолюция 46/182 на Общото събрание на ООН от 19 декември 1991 г.;
7. припомня, че пътят на социално развитие на всяка държава трябва да бъде решен единствено от нейните граждани;
8. отхвърля всяко международно действие, нарушаващо целите и принципите на Устава на ООН, които включват неограничено спазване на принципа на ненамеса по въпроси, които по същество са в националната компетентност на държавите, във всяка държава и във всеки континент или регион в света, като се има предвид, че тези принципи са заложени също така и в договорите на ЕС;
9. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на парламентите и правителствата на държавите членки, на правителството на Венесуела и на Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея.