Процедура : 2019/2883(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : B9-0161/2019

Внесени текстове :

B9-0161/2019

Разисквания :

PV 23/10/2019 - 21
CRE 23/10/2019 - 21

Гласувания :

PV 24/10/2019 - 8.10
CRE 24/10/2019 - 8.10
Обяснение на вота

Приети текстове :

P9_TA(2019)0050

<Date>{22/10/2019}22.10.2019</Date>
<NoDocSe>B9‑0161/2019</NoDocSe>
PDF 148kWORD 48k

<TitreType>ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreSuite>за приключване на разисквания по изявления на Съвета и на Комисията</TitreSuite>

<TitreRecueil>съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Titre>относно започването на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания</Titre>

<DocRef>(2019/2883(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Михаел Галер, Желяна Зовко, Дейвид Макалистър, Сандра Калниете, Кинга Гал, Андор Дели, Ласло Трочани</Depute>

<Commission>{PPE}от името на групата PPE</Commission>

</RepeatBlock-By>

Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0156/2019

B9‑0161/2019

Резолюция на Европейския парламент относно започването на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания

(2019/2883(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид заключенията на Съвета от 17 и 18 октомври 2019 г.,

 като взе предвид заключенията на Съвета относно разширяването и процеса на стабилизиране и асоцииране от 18 юни 2019 г.,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 29 май 2019 г. относно политиката на ЕС по въпросите на разширяването (COM(2019)0260), придружено от работните документи на службите на Комисията, озаглавени „Доклад за Албания за 2019 г.“ (SWD(2019)0215) и „Доклад за Северна Македония за 2019 г.“ (SWD(2019)0218),

 като взе предвид предходните си резолюции относно Албания и бившата югославска република Македония, по-специално тези от 15 февруари 2017 г.[1] и 29 ноември 2018 г.[2] относно докладите на Комисията от 2016 г. и 2018 г. относно Албания и тези от 14 юни 2017 г.[3] и 29 ноември 2018 г.[4] относно докладите на Комисията от 2016 г. и 2018 г. относно бившата югославска република Македония/Северна Македония,

 като взе предвид присъединяването на Албания към НАТО през 2009 г. и факта, че в момента Северна Македония е на път да стане 30-ият член на НАТО,

 като взе предвид съвместното писмо на председателите Туск, Сасоли и Юнкер и новоизбрания председател Фон дер Лайен от 3 октомври 2019 г. относно започването на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 16 октомври 2013 г., озаглавено „Стратегия за разширяване и основни предизвикателства през периода 2013 – 2014 г.“ (COM(2013)0700),

 като взе предвид заключенията на председателството на Европейския съвет, състоял се в Солун на 19 и 20 юни 2003 г., относно перспективата за присъединяване към Европейския съюз на страните от Западните Балкани,

 като взе предвид Окончателното споразумение за уреждане на различията, както е описано в резолюции № 817 (1993 г.) и № 845 (1993 г.) на Съвета за сигурност на ООН, прекратяването на Временното споразумение от 1995 г. и установяването на стратегическо партньорство между Гърция и бившата югославска република Македония от 17 юни 2018 г., известно още като Преспанското споразумение,

 като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че през 2003 г. Европейският съвет в Солун подчерта подкрепата си за бъдещата интеграция на държавите от Западните Балкани в европейски структури и заяви, че тяхното окончателно присъединяване към Съюза е един от важните приоритети за ЕС и че Балканите ще бъдат неразделна част на обединена Европа;

Б. като има предвид, че Европейският съвет реши да разгледа отново въпроса за разширяването преди срещата на върха ЕС‑Западни Балкани в Загреб през май 2020 г.;

В. като има предвид, че решението за започване на преговори със Северна Македония и Албания вече беше отложено през юни 2019 г.;

Г. като има предвид, че в Северна Македония бяха обявени предсрочни избори в отговор на отлагането на решението за започване на преговори със страната;

1. изразява дълбокото си разочарование от факта, че ЕС не успя да постигне споразумение за започване на преговори за присъединяване със Северна Македония и Албания, тъй като и двете държави положиха значителни усилия за изпълнение на изискванията на ЕС за започване на преговори за присъединяване, които доведоха до трудни и исторически постижения като ратифицирането на Преспанското споразумение от страна на Северна Македония и реформата на съдебната система, извършена от Албания;

2. подчертава, че подобно непостигане на споразумение има отрицателно въздействие върху доверието в ЕС, като се има предвид, че интеграцията на държавите, отговарящи на критериите, помага на ЕС да запази своята международна роля и да защитава своите интереси, като същевременно напредъкът по пътя към присъединяване към ЕС има трансформиращ ефект и върху самите страни кандидатки; заявява освен това, че политиката на разширяване на ЕС е най-ефективният инструмент на външната политика на Съюза и че по-нататъшното ѝ постепенно преустановяване би могло да доведе до растяща дестабилизация в непосредствено съседство с ЕС;

3. отбелязва, че не може да има реформа на процеса на разширяване след започването на процеса и че процесът не следва да възпрепятства държавите, които отговарят на изискванията, да започнат преговори за присъединяване; отбелязва освен това, че страните кандидатки трябва да бъдат оценявани въз основа на техните достойнства и на обективни критерии, а не въз основа на съображения, свързани с вътрешната политика в отделни държави членки, и че скоростта и качеството на реформите определят графика на присъединяването;

4. подчертава, че незапочването на преговори за присъединяване от страна на ЕС предизвика насрочването на предсрочни избори в Северна Македония, което доведе до загуба на доверие в онези, които направиха компромиси; счита, че от гледна точка на добросъседските отношения, това положение създава отрицателна представа за тези страни кандидатки; отбелязва със загриженост, че това би могло да позволи на други чуждестранни участници, действията на които може да не съответстват на ценностите и интересите на ЕС, да установят по-тясно сътрудничество със Северна Македония и Албания;

5. подчертава, че това решение изпраща предупредителен сигнал на други страни кандидатки и потенциални кандидатки в Западните Балкани и създава възможности за проникването на други влияния;

6. изразява съжаление, че това решение проваля усилията, положени от Парламента в процеса на разширяване и стратегията за Западните Балкани;

7. изразява съжаление, че държавите членки не успяха да постигнат единодушно решение относно започването на преговори, и призовава държавите членки да проявят отговорност по отношение на Албания и Северна Македония и да вземат единодушно положително решение относно започването на преговори, като същевременно отчитат последствията от непредприемането на действия, тъй като липсата на смели решения подкопава стабилността, предвидимостта и доверието в очите на нашите партньори;

8. счита, че новата Комисия следва незабавно да направи преглед на политиката на разширяване, вземайки предвид последиците от неотдавнашното решение на Съвета, и същевременно подчертавайки предимствата на разширяването както за страните кандидатки, така и за държавите – членки на ЕС; освен това счита, че в съответствие с това Комисията следва да преразгледа и измени стратегията за Западните Балкани от февруари 2018 г.;

9. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, и на правителствата и парламентите на Северна Македония и на Албания.

 

[1] ОВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 122.

[2] Приети текстове, P8_TA(2018)0481.

[3] OВ C 331, 18.9.2018 г., стр. 88.

[4] Приети текстове, P8_TA(2018)0480.

Последно осъвременяване: 23 октомври 2019 г.Правна информация