ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно положението с правата на човека и демокрацията в Никарагуа
16.12.2019 - (2019/2978(RSP))
внесено съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността
Хавиер Нарт, Абир Ал‑Сахлани, Петрас Аущревичюс, Малик Азмани, Хосе Рамон Бауса Диас, Фил Бениън, Исаскун Билбао Барандика, Жил Боайе, Силви Брюне, Оливие Шастел, Каталин Чех, Жереми Десерл, Анна-Юлия Донат, Енгин Ероглу, Клемен Грошел, Кристоф Грюдлер, Бернар Гета, Антъни Хук, Иварс Иябс, Ондржей Коваржик, Илхан Кючюк, Натали Лоазо, Ян‑Кристоф Йотен, Драгош Пъслару, Самира Рафаела, Фредерик Рийс, Мария Сорая Родригес Рамос, Моника Семедо, Сусана Солис Перес, Рамона Стругариу, Ирен Толре, Хилде Вотманс, Мари‑Пиер Ведрен, Хрисула Захаропулу
от името на групата Renew
Вж. също предложението за обща резолюция RC-B9-0251/2019
B9‑0254/2019
Резолюция на Европейския парламент относно преследването на защитниците на правата на човека в Никарагуа
Европейският парламент,
— като взе предвид своите предишни резолюции относно Никарагуа, и по-конкретно тези от 18 декември 2008 г.[1], 26 ноември 2009 г.[2], 16 февруари 2017 г.[3], 31 май 2018 г.[4] и 14 март 2019 г.[5],
— като взе предвид Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка от 2012 г.,
— като взе предвид стратегическия документ на ЕС за Никарагуа и многогодишната индикативна програма за периода 2014 – 2020 г. за Никарагуа,
— като взе предвид заключенията на Съвета относно Никарагуа, и по-специално заключенията от 14 октомври 2019 г. за установяване на рамка за целенасочени санкции,
— като взе предвид изявленията на заместник-председателя на Комисията/върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) от името на ЕС относно положението в Никарагуа, и по специално – изявлението от 20 ноември 2019 г.,
— като взе предвид изявлението, направено от Рупърт Колвил, говорител на върховния комисар на ООН по правата на човека, на 19 ноември 2019 г.,
— като взе предвид доклада от 19 ноември 2019 г. на комисията на високо равнище за Никарагуа на Организацията на американските държави (ОАД),
— като взе предвид информационните бюлетини, публикувани от Специалния механизъм за проследяване на положението в Никарагуа (MESENI), създаден от Междуамериканската комисия по правата на човека,
— като взе предвид Международния пакт на ООН за граждански и политически права от 16 декември 1966 г.,
— като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 10 декември 1948 г.,
— като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека от 14 юни 2004 г.,
— като взе предвид Конституцията на Никарагуа,
— като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,
А. като има предвид, че защитниците на правата на човека и критиците на действията на никарагуанското правителство в областта на правата на човека все по-често са обекти на заплахи със смърт, сплашване, клеветнически кампании онлайн, тормоз, наблюдение, нападения и съдебно преследване; като има предвид, че международни организации за правата на човека съобщиха, че над 80 000 души са били принудени да напуснат Никарагуа в резултат на настоящата криза и че репресиите са се увеличили;
Б. като има предвид, че според последните данни на MESENI, в Никарагуа са загинали 328 души, стотици са пострадали, над 150 политически затворници продължават да бъдат произволно задържани само защото са упражнили правата си, а 144 студенти са изключени от своите университети заради участие в демонстрации в подкрепа на демокрацията, по-голяма свобода и зачитане на правата на човека; като има предвид, че Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ) съобщи, че над 100 журналисти и работещи в медиите са били принудени да напуснат страната; като има предвид, че правителството на Никарагуа е блокирало вноса на вестникарска хартия, принуждавайки няколко вестника да спрат печат, включително емблематичния „Nuevo Diario“;
В. като има предвид, че зачитането на независимостта на съдебната система, на политическият плурализъм и свободата на събранията и на изразяване на мнение са основни права и основни стълбове на демокрацията и правовата държава;
Г. като има предвид, че на 14 ноември 2019 г. осем роднини на лишени от свобода политически опоненти започнаха заедно с други хора гладна стачка в църквата „Сан Мигел“ в Масая с призив за освобождаване на 130 лица, за които се смята, че са задържани във връзка с протестите; като има предвид, че хората в църквата са били обградени от полицията, която също така е спряла водата и електричеството към сградата; като има предвид, че полицията не е позволила на никого да проникне в църквата и е попречила на предоставянето на хуманитарна и медицинска помощ;
Д. като има предвид, че същата нощ е била задържана група от поне 13 членове на опозицията, след като са доставили вода на лицата, обградени от полицията, включително Амая Ева Копенс – никарагуанска и белгийска правозащитничка, която беше задържана по време на протестите в продължение на осем месеца и освободена на 11 юни 2019 г. с амнистия;
Е. като има предвид, че никарагуанската прокуратура е предявила несправедливо различни обвинения на тези 13 членове на опозицията, включително отвличане, незаконно притежаване на огнестрелни оръжия и тероризъм, с което се демонстрира явно нарушение на процесуалните гаранции и правото на справедлив съдебен процес; като има предвид, че условията в затворите в Никарагуа също така не отговарят в достатъчна степен на международните стандарти; като има предвид, че членове на никарагуанската опозиция предоставят ясни данни за използването на изтезания и сексуално насилие в затворите;
Ж. като има предвид, че правителството на Никарагуа засилва интензивността на преследването на семействата на жертвите на демократичната, институционална и политическа криза чрез сплашване и наблюдение, в опит да им попречи да участват в лични и публични действия в памет на техните близки и да търсят правосъдие;
З. като има предвид, че правителството на Никарагуа репресира хората, които сигнализират за положението с правата на човека в Никарагуа и се свързват с длъжностни лица и механизми на международни организации и на ООН;
И. като има предвид, че правителството на Никарагуа експулсира от страната международните организации, които се стремяха към мирно разрешаване на конфликта и национално помирение; като има предвид, че репресиите срещу организациите на гражданското общество се засилиха и те са лишени от своя правен статут в една държава със слаба институционална рамка, което представлява двойно наказание за жертвите на репресии;
Й. като има предвид, че високопоставени длъжностни лица от държавите членки неколкократно бяха възпрепятствани да влязат в Никарагуа;
К. като има предвид, че правителството на Никарагуа не прояви интерес към възобновяване на надежден и приобщаващ диалог с Гражданския съюз на Никарагуа и към пълно прилагане на споразуменията от март 2019 г.;
Л. като има предвид, че развитието и укрепването на демокрацията, принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и на основните свободи трябва да представляват неразделна част от външните политики на ЕС, включително що се отнася до Споразумението за асоцииране между ЕС и държавите от Централна Америка от 2012 г.; като има предвид, че това споразумение включва клауза относно демокрацията, която е съществен елемент от споразумението; като има предвид, че при настоящите обстоятелства следва да се задейства клаузата относно демокрацията и участието на Никарагуа в споразумението да бъде суспендирано;
1. осъжда всички репресивни действия, извършени от правителството на Никарагуа, по-специално убийствата, повсеместното ограничаване на свободата на изразяване, на събранията и демонстрациите, забраната на неправителствените организации и на гражданското общество, експулсирането на международни организации от страната, закриването на медии и нападенията срещу тях, ограниченията на правото на информация и изключването на студенти от университетите;
2. настоятелно призовава правителството на Никарагуа да прекрати продължаващите репресии срещу дисидентите и наложилия се модел на произволни арести, използването на изтезания и сексуално насилие и да не подлага защитниците на правата на човека, политическите опоненти, семействата на жертви и други лица, изразяващи несъгласие, на криминализиране, преследване и атаки; призовава за бързи, безпристрастни, прозрачни и задълбочени разследвания на насилието;
3. призовава за незабавното освобождаване на всички произволно задържани лица, в това число Амая Ева Копенс, за оттегляне на всички обвинения срещу тях и за зачитане на основните законови гаранции, на които те имат право; настоятелно призовава за подвеждане под отговорност на лицата, отговорни за нарушения на правата на човека и за подкопаване на демокрацията и правовата държава;
4. приветства решението на Съвета за приемане на рамка за целенасочени ограничителни мерки за лицата, отговорни за нарушения на правата на човека, злоупотреби и репресии срещу гражданското общество и демократичната опозиция в Никарагуа; призовава държавите членки бързо да постигнат съгласие за конкретния списък на лицата и организациите, които да бъдат санкционирани, в това число президентът Ортега, вицепрезидентът Росарио Мурийо, техните синове Лауреано и Рафаел Ортега Мурийо, и Рамон Антонио Авеян Медал – заместник генерален директор на Националната полиция на Никарагуа, който беше начело на „Операция прочистване“;
5. осъжда липсата на готовност от страна на правителството на Никарагуа да започне отново съдържателен диалог на национално равнище; призовава органите да възобновят диалога с Гражданския съюз на Никарагуа с оглед на постигането на демократично, устойчиво и мирно решение, което да позволи пълното прилагане на споразуменията от март 2019 г.; подчертава необходимостта да се гарантират политическите и гражданските свободи на всички жители на Никарагуа, връщането на лицата от изгнание, връщането на международни организации и сътрудничеството с тях, и установяването на надежден изборен процес, с реформиран Висш изборен съвет на Никарагуа, който да гарантира незабавни, честни и прозрачни избори в присъствието на международни наблюдатели;
6. отправя искане към заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и към делегацията на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) в Никарагуа да следят отблизо развоя на събитията в страната и да продължават да обръщат внимание на произтичащите от положението проблеми с правата на човека на, наред с другото, затворниците, студентите, протестиращите, семействата на жертви и журналистите;
7. призовава за изпращане на делегация на Парламента в Никарагуа във възможно най-кратък срок, за да се възобнови наблюдението на положението в страната, и настоятелно призовава никарагуанските органи да ѝ разрешат безпрепятствен достъп до страната и достъп до всички партньори и до благоприятни условия;
8. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на Организацията на американските държави, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, Централноамериканския парламент, Групата от Лима и правителството и парламента на Република Никарагуа.
- [1] OВ C 45 E, 23.2.2010 г., стр. 89.
- [2] OВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 74.
- [3] OВ C 252, 18.7.2018 г., стр. 189.
- [4] Приети текстове , P8_TA(2018)0238.
- [5] Приети текстове , P8_TA(2019)0219.