ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ относно разликата в заплащането на жените и мъжете

22.1.2020 - (2019/2870(RSP))

за приключване на разисквания по изявление на Комисията
съгласно член 132, параграф 2 от Правилника за дейността

Франсис Фицджералд
от името на групата PPE
Мария Нойхл, Евелин Регнер, Лина Галвес Муньос, Марина Калюранд, Мариа Мануел Лейтан Маркеш, Рована Плумб, Пина Пичерно, Вилия Блинкевичуте, Агнес Йонгериус, Елизабета Гуалмини, Джаки Джоунс, Алесандра Морети, Роберт Бедрон, Моника Беньова
от името на групата S&D
Силви Брюне, Стефан Бижу, Джейн Брофи, Джорди Каняс, Барбара Ан Гибсън, Наоми Лонг, Радка Максова, Карен Мелкиор, Шафак Мохамед, Драгош Пъслару, Самира Рафаела, Мария Сорая Родригес Рамос, Моника Семедо, Сусана Солис Перес, Ирен Толре, Яна Том, Вероник Трийе Льоноар, Мари Пиер Ведрен, Хрисула Захаропулу
от името на групата Renew
Ернест Уртасун Доменек, Александра Луиз Розенфийлд Филипс, Моли Скот Кейто, Хенрике Хан, Свен Гиголд, Катрин Лангензипен, Киран Къф, Кира Мари Петер Хансен, Ким Ван Спарентак, Виле Ниенистьо, Ана Кавацини, Франсишку Герейру, Пер Холмгрен, Алис Кунке, Хейди Хаутала, Тили Метц, Александра Гезе, Мунир Сатури, Яник Жадо, Гуендолин Делбос Корфилд, Пирет Херцбергер Фофана
от името на групата Verts/ALE

B9‑0073/2020

Резолюция на Европейския парламент относно разликата в заплащането на жените и мъжете

(2019/2870(RSP))

Европейският парламент,

– като взе предвид член 2 и член 3, параграф 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

– като взе предвид членове 8, 151, 153 и 157 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

– като взе предвид Хартата на основните права на ЕС и по-конкретно нейните разпоредби относно равенството между половете,

– като взе предвид членове 22 и 25 от Всеобщата декларация за правата на човека,

– като взе предвид Европейския стълб на социалните права и по-конкретно принципи 2, 3, 6, 9 и 15 от него,

– като взе предвид Програмата на ООН за устойчиво развитие за периода до 2030 г. и Целите за устойчиво развитие (ЦУР) от нея, и по-специално цели 1, 5, 8 и 10 и съответните им цели и показатели,

– като взе предвид Конвенцията на Международната организация на труда (МОТ) за равенството в заплащането от 1951 г. и Конвенцията на МОТ за борба с насилието и тормоза от 2019 г.,

– като взе предвид препоръката на Комисията от 7 март 2014 г. относно укрепването чрез прозрачност на принципа на равното заплащане за мъжете и жените[1],

– като взе предвид съобщението на Комисията „Стратегия за равенство между жените и мъжете 2010–2015 г.“ (COM(2010)0491),

– като взе предвид Стратегическия ангажимент на Комисията за равенство между половете за периода 2016–2020 г.,

– като взе предвид плана за действие на ЕС на Комисията за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете за периода 2017–2019 г. (COM (2017)0678),

– като взе предвид доклада на Комисията от 2019 г. относно равенството между жените и мъжете в Европейския съюз,

– като взе предвид Директива 2006/54/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 юли 2006 г. за прилагането на принципа на равните възможности и равното третиране на мъжете и жените в областта на заетостта и професиите[2] и Директива (ЕС) 2019/1158 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 г. относно равновесието между професионалния и личния живот на родителите и лицата, полагащи грижи, и за отмяна на Директива 2010/18/ЕС на Съвета[3],

– като взе предвид Индекса за равенство между половете на Европейския институт за равенство между половете, и по-специално неговия доклад от 2019 г.,

– като взе предвид заключенията на Съвета от 7 март 2011 г. относно Европейски пакт за равенство между половете за периода 2011–2020 г.[4],

– като взе предвид заключенията на Съвета от 18 юни 2015 г. „Равни възможности за жените и мъжете по отношение на доходите: премахване на неравнопоставеността на половете по отношение на пенсиите,

– като взе предвид заключенията на Съвета от 13 юни 2019 г. относно премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете:  основни политики и мерки,

– като взе предвид заключенията на Съвета от 10 декември 2019 г. относно икономики с равенство между половете в ЕС: пътят напред,

– като взе предвид своята резолюция от 24 май 2012 г. с препоръки към Комисията относно прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност[5],

– като взе предвид своята резолюция от 26 май 2016 г. относно бедността: през призмата на равенството между половете[6],

– като взе предвид своята резолюция от 19 януари 2017 г. относно Европейски стълб на социалните права[7],

– като взе предвид своята резолюция от 14 юни 2017 г. относно необходимостта от стратегия на ЕС за предотвратяване и премахване на разликата в пенсиите на мъжете и жените[8],

– като взе предвид своята резолюция от 3 октомври 2017 г. относно икономическото овластяване на жените в частния и публичния сектор в ЕС[9],

– като взе предвид своята резолюция от 16 ноември 2017 г. относно борбата срещу различните видове неравенство като средство за стимулиране на създаването на работни места и на растежа[10],

– като взе предвид член 132, параграф 2 от своя Правилник за дейността,

А. като има предвид, че равенството между половете е един от общите и фундаментални принципи на Европейския съюз, залегнал в член 2 и в член 3, параграф 3 от ДЕС, в член 8 от ДФЕС и в член 23 от Хартата на основните права; като има предвид, че член 157, параграф 1 от ДФЕС изрично гласи, че държавите членки трябва да гарантират прилагането на принципа за равно заплащане на мъжете и жените за равен труд или за труд с равна стойност; като има предвид, че икономическата независимост е от съществено значение за личностната реализация на жените и мъжете и че гарантирането на равен достъп до финансови ресурси е от решаващо значение за процеса на постигане на равенство между половете;

Б. като има предвид, че принцип 2 на Европейския стълб на социалните права гласи, че „Равното третиране и равните възможности между мъжете и жените трябва да бъдат гарантирани и насърчавани във всички области, включително по отношение на участието в пазара на труда, реда и условията за наемане на работа и напредъка в кариерата“, както и че „жените и мъжете имат право на равно заплащане за равностоен труд“;

В. като има предвид, че в Препоръката на Комисията от 2014 г. е очертан набор от основни мерки за подпомагане на държавите членки за увеличаване на прозрачността и укрепване на принципа на равното заплащане на мъжете и жените; като има предвид, че тези мерки обхващат правото на служителите да получават информация относно равнищата на заплащане, докладване относно заплащането, одити на заплащането, колективно договаряне, статистически и административни данни, защита на данните, изясняване на концепцията за труд с равна стойност, системи за оценка и класификация на работните места, подкрепа за органите по въпросите на равенството, последователен мониторинг и прилагане на корективни мерки и дейности за повишаване на осведомеността:

Г. като има предвид, че в целия ЕС доходите на жените са непропорционално по-ниски от тези на с мъжете; като има предвид, че според последните данни на Комисията разликата между жените и мъжете по отношение на почасовото заплащане е 16 %, въпреки че това варира значително в различните държави членки; като има предвид, че разликата в заплащането между жените и мъжете нараства до 40 %, когато се разглеждат равнищата на заетост и цялостното участие на пазара на труда; като има предвид, че докато само 8,7 % от мъжете в ЕС работят на непълно работно време, почти една трета от жените в ЕС (31,3 %) работят така; като има предвид, че съществува специфична отрицателна връзка между феминизирането на дадена професия и равнището на възнаграждението, както става ясно от намаляването на средните възнаграждения в предприятията, където 65 % или повече от служителите са жени;

Д. като има предвид, че разликата в заплащането на жените и мъжете се определя като разликата между средните брутни почасови възнаграждения на мъжете и жените, изразена като процент от средното брутно почасово възнаграждение на мъжете; като има предвид, че около две трети от разликата в заплащането на жените и мъжете не може да бъде обяснена с разлики между половете с оглед на характеристики, релевантни на пазара на труда, като възраст, опит и образование, професионална категория или работно време, както и други наблюдаеми характеристики, което разкрива наличието на ясен дискриминиращ фактор, като основаната на пола дискриминация също се пресича с множество форми на дискриминация; като има предвид, че междусекторен подход е от решаващо значение за разбирането на многобройните форми на дискриминация, които утежняват разликата в заплащането на жените и мъжете с комбинация от идентичности и пресечната точка на пола с други социални фактори;

Е. като има предвид, че икономическото овластяване на жените е от ключово значение за премахването на разликата в заплащането на жените и мъжете; като има предвид, че предприемането на действия в тази област е не само въпрос на справедливост, но също така е икономически императив, тъй като икономическата загуба в резултат от разликата в заетостта между жените и мъжете възлиза на около 370 милиарда евро годишно[11]; като има предвид, че неравностойното заплащане на труда на жените ограничава способността им да постигнат икономическа независимост и по този начин способността им да управляват живота си; като има предвид, че според Института за изследване на политиките по отношение на жените равнището на бедност сред работещите жени би могло да намалее от 8,0 % на 3,8 %, ако жените получават същите доходи като мъжете; като има предвид, че от 5,6 милиона деца, живеещи днес в бедност, 2,5 милиона биха били спасени от бедността, ако разликата в заплащането на жените и мъжете бъде премахната;

Ж. като има предвид, че разликата между половете по отношение на брутните месечни доходи сред заетите лица на възраст между 15 и 24 години (7 %) е била повече от пет пъти по-ниска в сравнение с тази сред служителите на възраст над 65 години (разлика между половете в размер на 38 %);  като има предвид, че съществува и „свързана с майчинството разлика в заплащането“, която се отнася до  разликата в заплащането на жените със и без деца на издръжка, както и между майките и бащите; като има предвид, че бедността е предимно концентрирана в семейства, в които жените са единствените работещи лица, като 35 % от самотните майки в ЕС са изложени на риск от бедност, в сравнение с 28 % от самотните бащи през 2017 г.[12];

З. като има предвид, че полагането на грижи е основен стълб на нашето общество и до голяма степен е извършвано от жени; като има предвид, че този дисбаланс е отразен в разликата в заплащането и в пенсиите на жените и мъжете;  като има предвид, че майчинството и грижите за деца и възрастни хора, членове на семейството, които са болни или с увреждания, както и за други зависими лица, представляват допълнителен труд, а понякога и труд на пълен работен ден, който се извършва почти само от жени; като има предвид, че това е отразено в сегрегацията на пазара на труда и високия дял на жените, работещи на непълно работно време, с по-ниско почасово възнаграждение, с прекъсвания на трудовата дейност и с по-малко години трудов стаж; като има предвид, че този труд често е неплатен и не се оценява по подходящ начин от обществото, въпреки че е от огромно социално значение и допринася за социалното благоденствие;

И. като има предвид, че повече от половината от жените в трудоспособна възраст с увреждания са икономически неактивни; като има предвид, че във всички държави членки равнището на тежките материални лишения на жени с увреждания надвишава това на жените без увреждания;

Й. като има предвид, че последиците от разликата в заплащането на жените и мъжете включват разлика от 37 % в доходите от пенсии – ситуация, която ще продължи да съществува в продължение на десетилетия, и неравни равнища на икономическа независимост между жените и мъжете, като една от всеки пет работещи жени в ЕС принадлежи към групата с най-ниско възнаграждение, в сравнение с един от всеки десет мъже; като има предвид, че намаляването на разликата в пенсиите също е въпрос на солидарност между поколенията;

К. като има предвид, че разликата в заплащането на жените и мъжете и причините за нея имат експоненциално вредни последици за жените през целия им живот, като получават най-голям израз в разлика в пенсиите на мъжете и жените, която понастоящем е над два пъти по-висока от разликата в заплащането; като има предвид, че рискът от бедност нараства рязко по време на целия живот, което е израз на постепенно натрупващите се последици от неравенството в заплащането; като има предвид, че бедността сред лицата на възраст 75 и повече години е постоянно концентрирана сред жените, което се дължи главно на последиците от свързаното с пола, неплатено полагане на грижи, на разликите в заплащането и работното време през целия живот, които водят до получаване на по-ниски пенсии, на различната пенсионна възраст за мъжете и жените в някои държави членки, както и на факта, че повече възрастни жени живеят сами;

Л. като има предвид, че Директива 2006/54/ЕО е допринесла за подобряване на положението на жените на пазара на труда, но не е довела до задълбочени промени в законодателството за преодоляване на разликата в заплащането на жените и мъжете в много държави членки;

М. като има предвид, че прозрачността при заплащането може да играе решаваща роля за осигуряването на значителен напредък в преодоляването на разликата в заплащането на жените и мъжете, тъй като допринася за разкриването на подценяването на труда на жените и подчертава свързаната с пола сегментация на пазара на труда, включително чрез инструменти, предоставящи обективни критерии, които позволяват да се направи неутрална по отношение на пола оценка и съпоставимост на стойността на труда на различни работни места и в различни сектори;

Н. като има предвид, че методи за оценяване на труда, които не включват предубеждения от гледна точка на половете, са от ключово значение за създаването на възможност за сравняване на работните места въз основа на техния мащаб и сложност, така че да се определи позицията на едно работно място спрямо друго в рамките на даден сектор или организация, независимо дали въпросните работни места са заети от жени или от мъже;

О. като има предвид, че рискът от бедност и по-ниската степен на финансова самостоятелност, предизвикани както от разликата в заплащането, така и от разликата в пенсиите на жените и мъжете, също така излагат жените на основано на пола насилие, и по-специално домашно насилие, като правят по-трудно излизането им от основана на злоупотреба връзка; като има предвид, че според ООН психологическият или сексуалният тормоз на работното място или тормозът с важни последици за личните и професионалните стремежи биват понасяни от почти 35 % от жените в световен мащаб и вредят на самоуважението на жените и на тяхната преговорна позиция за по-справедливо възнаграждение;

П. като има предвид, че причините за разликата в заплащането на жените и мъжете са многобройни и включват както структурни, така и културни фактори, от една страна сегрегираните по полов признак пазари на труда и сектори, липсата на възможности и услуги за постигане на равновесие между професионалния и личния живот, като жените са основното полагащо грижи лице както за деца, така и за други зависими лица, устойчивостта на „стъклените тавани“, които не позволяват на жените да достигнат най-високите нива на своята кариера и съответните заплати на високо равнище, и от друга страна – свързаните с пола стереотипи по отношение на ролите и стремежите на жените, предубежденията по отношение на пола в структурите на възнагражденията и определящите възнагражденията органи, и дълбоко вкоренените очаквания относно ролята на жените като майки, която е свързана с преустановявания на трудовата дейност, прекъсвания или преминаване към работа на непълно работно време, както и липса на прозрачност на заплащането;

Р. като има предвид, че причините за разликите в заплащането на жените и мъжете и за свързаните с пола разлики в доходите и пенсиите са многобройни, структурни и често свързани помежду си; като има предвид, че тези причини могат да бъдат разделени на два компонента – първо, компонент, който привидно може да бъде „обяснен“ с разлики в характеристиките на жените и мъжете с оглед на пазара на труда, и второ, компонент, който привидно остава „необяснен“ от тези характеристики, като този компонент е доминиращият елемент на разликата в заплащането на жените и мъжете в почти всички държави в световен мащаб;

С. като има предвид, че тези разлики в характеристиките на  жените и мъжете с оглед на пазара на труда включват възраст, опит и образование, професионален сектор или работно време; като има предвид, че те са отразени във факта, че жените по-често работят на непълно работно време, за тях важи корпоративният „стъклен таван“, те работят в сектори с преобладаващ брой жени и по-ниско платени сектори и длъжности или често трябва да поемат основната отговорност за грижите за своите семейства в резултат на обусловените от пола социални норми, което води до отсъствие от заетост; като има предвид, че по-големият „необяснен“ компонент  може да се обясни със свързаните с пола стереотипи,  дискриминацията при заплащането и честото подценяване на извършван предимно от жени труд, които може да бъдат както преки, така и непреки, и продължава да бъде скрит феномен, който трябва да бъде решен по-ефективно;

Т. като има предвид, че въпреки че жените представляват почти 60 % от завършилите висше образование в ЕС, те остават непропорционално по-слабо представени в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (НТИМ) и цифровите кариери; като има предвид, че в резултат на това неравенството в професионалната заетост приема нови форми и че въпреки инвестициите в образованието, два пъти по-вероятно е младите жени да са икономически неактивни, отколкото са младите мъже;

1. припомня, че равното заплащане за равен труд или труд с равна стойност е един от основополагащите принципи на ЕС и че държавите членки имат задължение да премахнат дискриминацията, основана на пола, по отношение на всички аспекти и условия на възнаграждението за един и същи труд или за труд с равна стойност; изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че разликата в заплащането на жените и мъжете за труд с равна стойност продължава да съществува, с минимално подобрение на средната стойност за ЕС през последното десетилетие;

2. призовава Комисията да представи амбициозна нова стратегия на ЕС за равенството между половете, която да се основава на предишната стратегия и стратегическия ангажимент и която следва да включва обвързващи мерки по отношение на разликата в заплащането на жените и мъжете и прозрачността на заплащането, както и ясни цели и процеси за наблюдение с цел насърчаване на равенството между половете и измерване на напредъка към постигането му, по-специално по отношение на свързаните с пола доходи и разликите в пенсиите и насърчаването на това, жените и мъжете в еднаква степен да получават доходи и да полагат грижи;

3. призовава към незабавното преразглеждане и амбициозно актуализиране на плана за действие по отношение на разликата в заплащането на жените и мъжете до края на 2020 г., който следва да определи ясни цели за държавите членки за намаляване на разликата в заплащането на жените и мъжете през идните пет години и да гарантира, че тези цели се вземат предвид в специфичните за всяка държава препоръки; изтъква по-специално необходимостта от включване на междусекторна перспектива в новия план за действие; призовава Комисията да обърне специално внимание в рамките на плана за действие на факторите, водещи до разликата в пенсиите, и да направи оценка на необходимостта от специфични мерки за намаляване на тази разлика на равнището на ЕС и на национално равнище;

4. приветства ангажимента както на председателя на Комисията, така и на члена на Комисията, отговарящ за равенството, да се предвидят мерки за въвеждане на обвързващи мерки за прозрачност в заплащането през първите 100 дни от мандата на Комисията; счита, че бъдещата директива следва да се прилага както за частния, така и за публичния сектор, и за целия пакет относно възнагражденията, включително всички негови компоненти, и да има широк обхват, в който надлежно се отчитат особеностите на малките и средните предприятия (МСП); призовава Комисията да обмисли въвеждането на конкретни мерки въз основа на препоръката си от 2014 г.; изразява твърдото си убеждение, че такива мерки са необходими за установяване на случаите на дискриминация при заплащането, за да могат работниците да вземат информирани решения и при необходимост да предприемат действия;  призовава Комисията да насърчава ролята на социалните партньори и на колективното договаряне на всички равнища (национално, секторно, местно и дружествено) в предстоящото законодателство относно прозрачността на заплащането;

5. призовава Комисията да допълни тази инициатива, като въведе насоки за неутрални по отношение на пола системи за оценка и класификация на работните места и за определяне на ясни критерии за оценка на стойността на труда;

6. призовава Комисията да използва настоящия преглед на функционирането и прилагането на законите на ЕС в областта на равното заплащане и принципа за равно заплащане като основа за своите действия и да представи своевременна преработка на Директива 2006/54/ЕО, за да актуализира и подобри на практика действащото законодателство относно принципа за равно заплащане, да подобри правоприлагането в съответствие със съдебната практика на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) и да включи забраната на всяка форма на дискриминация, основана на сексуална ориентация, полова идентичност или промяна на пола; призовава за подобряване на достъпа до правосъдие и за въвеждане на засилени процесуални права за борба с дискриминацията при заплащането;

7. припомня, че в доклада на Комисията от 2017 г. относно прилагането на Препоръката на Комисията относно укрепването чрез прозрачност на принципа на равното заплащане за мъжете и жените (COM (2017) 0671) е констатирано, че мерките не са били ефективни и че прилагането им е било недостатъчно; поради това приветства поетия от председателя на Комисията ангажимент в нейните политически насоки за следващата Европейска комисия за периода 2019–2024 г., че принципът за равно заплащане за равен труд ще бъде основополагащият принцип на новата европейска стратегия за равенство между половете, и освен това приветства признанието, че равенството между половете е ключов елемент от икономическия растеж, както и въпрос от сферата на основните права и справедливостта;

8. повтаря призива си към това, Европейският стълб на социалните права, който насърчава сближаването във възходяща посока, да бъде превърнат в реалност както на равнището на ЕС, така и на равнището на държавите членки, за да се гарантира равно третиране и равни възможности за жените и мъжете, както и да се запази правото на равно заплащане за равен труд или труд с равна стойност за жените и мъжете; изтъква, че преодоляването на разликите между половете следва да бъде специфична цел в програмата приемник на стратегията „Европа 2020“;

9. призовава държавите членки да засилят усилията си за окончателно премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете чрез стриктно прилагане на принципа за равно заплащане, като гарантират, че възнагражденията на работниците на непълно работно време са в съответствие с еквивалента на пълно работно време, като приемат законодателство, с което се повишава прозрачността на заплащането и се подобрява правната яснота с цел разкриване на предубеденост и дискриминация на основата на пола в структурите на заплащането, като се води борба със сегрегацията на работното място, независимо дали става дума за вертикална или хоризонтална сегрегация, и за борба с предразсъдъците на работодателите при вземането на решения за наемане на работа и повишаване;

10. освен това призовава държавите членки да инвестират адекватно в предоставянето, достъпността, финансовата достъпност и качеството на официалните услуги за образование и грижи в ранна детска възраст, като използват европейските структурни и инвестиционни фондове в съответствие с целите от Барселона, както и да инвестират в услуги за дългосрочни грижи и условия на труд, съобразени с нуждите на семейството, за да гарантират равнопоставеното и непрекъснато участие на жените на пазара на труда чрез предоставяне на подходяща гъвкавост за подпомагане на насърчаването на по-високи равнища на заетост сред жените; отново заявява, че за да се борят с риска от бедност сред по-възрастните жени, както и да се справят с причините за разликата в заплащането на жените и мъжете, държавите членки следва да гарантират, че се предвиждат адекватни разпоредби за възрастните жени, включително мерки като кредити за периоди на полагане на грижи, адекватни минимални пенсии, обезщетения за преживяло лице и права на отпуск по семейни причини за мъжете, за да се предотврати феминизирането на бедността;  призовава Съвета да въведе цели за полагане на грижи за възрастни хора и лица със зависими лица, подобни на целите от Барселона относно грижите за деца;

11. призовава Комисията и държавите членки да прилагат политики, които насърчават заетостта на жените и тяхната финансова независимост, включително политики, които насърчават интеграцията на жените от маргинализираните групи на пазара на труда; призовава държавите членки да се борят срещу свързаното с пола сегментиране на пазара на труда, като инвестират във формално, неформално и самостоятелно образование и учене през целия живот, както и професионално обучение за жени, за да се гарантира, че те имат достъп до висококачествена заетост и възможности, така че да се преквалифицират и подобрят уменията си за бъдещи промени на пазара на труда; призовава по-специално за по-голямо насърчаване на предприемачеството, предметите в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката, цифровото образование и финансовата грамотност за момичетата от ранна възраст с цел борба със съществуващите образователни стереотипи и гарантиране на навлизането на повече жени в развиващите се и добре платени сектори;

12. призовава държавите членки да гарантират бързото приемане и прилагане на Директивата относно равновесието между професионалния и личния живот и Комисията да наблюдава отблизо техния напредък с оглед на евентуалния доклад и съпътстващи проучвания относно нейното прилагане;

13. отбелязва въздействието на недостатъчната представеност на жените на ръководни позиции върху разликата в заплащането на жените и мъжете и подчертава спешната необходимост от насърчаване на равенството между мъжете и жените на всички равнища на вземане на решения в бизнеса и управлението; призовава държавите членки да деблокират преговорите в Съвета относно предложената директива относно жените в управителните съвети, тъй като тя би могла да спомогне за премахването на „стъкления таван“;

14. призовава както Комисията, така и държавите членки да събират дезагрегирани данни с цел по-добро измерване и наблюдение на напредъка в преодоляването на разликата в заплащането на жените и мъжете, като обръщат специално внимание на групите, които се сблъскват с многобройни и междусекторни форми на дискриминация, като жените с увреждания, жените мигранти и жените от етническите малцинства, жените от ромски произход, възрастните жени, жените в селските и обезлюдените райони, самотните майки и лицата ЛГБТИК;

15. призовава Комисията да включи социалните партньори в разработването на нови политики за премахване на разликата в заплащането на жените и мъжете; в този контекст призовава социалните партньори да се ангажират с дискусии и да работят заедно за преодоляване на разликата в заплащането, включително чрез мерки за положителни действия, както и да си сътрудничат с организациите на гражданското общество, за да се ангажира сериозно общественото мнение, тъй като премахването на разликата в заплащането на жените и мъжете е всеобщ приоритет;

16. призовава Комисията и държавите членки да засилят работата си в борбата срещу несигурността на работните места с преобладаващ брой жени и феминизирането на бедността; изтъква високите равнища на недеклариран труд, извършван от жени, които имат отрицателно въздействие върху техните доходи, социално осигуряване и закрила, и призовава държавите членки да ратифицират Конвенцията на МОТ относно достойния труд за домашните работници от 2011 г.;

17. признава, че основаното на пола насилие и тормозът също могат да бъдат изострени от разликата в заплащането на жените и мъжете, тъй като жертвите често са принудени да приемат по-ниски работни места в резултат на неблагоприятна работна среда; призовава държавите членки да подпишат и ратифицират Конвенцията на МОТ относно насилието и тормоза от 2019 г., за да въведат ефективни мерки за определяне, предотвратяване и забрана на насилието и тормоза на работното място, включително механизми за безопасни и ефективни жалби и механизми за разрешаване на спорове, подкрепа, услуги и средства за правна защита;

18. призовава Комисията да даде пример и да представи пълен анализ на разликата в заплащането на жените и мъжете в институциите на ЕС на Международния ден на равното заплащане;

19. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията и на правителствата на държавите членки.

 

• [1]ОВ L 69, 8.3.2014 г., стр. 112.
• [2]ОВ L 204, 26.7.2006 г., стр. 23.
• [3]OВ L 188, 12.7.2019 г., стр. 79.
• [4]ОВ C 155, 25.5.2011 г., стр. 10.
• [5] OВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 75.
• [6]OВ C 76, 28.2.2018 г., стр. 93.
• [7]ОВ C 242, 10.7.2018 г., стр. 24.
• [8]ОВ C 331, 18.9.2018 г., стр. 60.
• [9]ОВ C 346, 27.9.2018 г., стр. 6.
• [10]ОВ C 356, 4.10.2018 г., стр. 89.
• [11] Mascherini, M., Bisello, M. и Rioboo Leston, I.: „Различията между половете по отношение на заетостта: Предизвикателства и решения“ (The gender employment gap: Challenges and solutions), Европейска фондация за подобряване на условията на живот и труд, 2016 г.
• [12]Според информационния фиш на Европейския институт за равенство между половете, озаглавен „Бедност, пол и самотни родители в ЕС“, в който се цитират цифри от статистическите данни на Европейския съюз за доходите и условията на живот (EU-SILC) от 2014 г.