Doslovný záznam ze zasedání

Čtvrtek, 17. ledna 2019 - Štrasburk

15. Ochrana rýže z EU (rozprava)

  Der Präsident. – Als nächster Punkt der Tagesordnung folgt die Aussprache über die Anfrage zur mündlichen Beantwortung an die Kommission über den Schutz von in der EU angebautem Reis von Czesław Adam Siekierski im Namen des Ausschusses für Landwirtschaft und ländliche Entwicklung (O—000128/2018 – B8-0004/2019) (2018/2957(RSP)).

  Момчил Неков, автор. – Г-н Председател, г-жо Комисар, Европейският съюз е най-големият търговски блок в света. Това е успех за самия блок, но разбира се, той нямаше да бъде възможен без неговите граждани през всички тези години.

Позицията на водещ търговски блок идва и с отговорности към останалите страни. Затова Общата схема с преференции е правилен подход, който дава възможност на трети страни да генерират икономически ръст и подем, а защо не и един ден да бъдат равен икономически партньор.

Разбира се, трябва да се вземе предвид, че в немалко случаи разходите за производство са доста по-ниски от тези в Европейския съюз. Изискванията за производство на селскостопански продукти продължават да бъдат сред най-високите, ако не и най-високите в целия свят, което неимоверно има своето отражение върху икономическата привлекателност на селското стопанство в Европа.

Производството на ориз в Европейския съюз е концентрирано в няколко държави. Оризопроизводителите от Италия, Испания, Португалия, Гърция, Франция, Унгария, Румъния и, разбира се, страната, която познавам най-добре – България, за съжаление са тези, които усетиха доста силно и на собствен гръб част от ръста на двустранната търговия между Съюза и двете страни от Югоизточна Азия.

На първия форум на Европейския съюз за ориза, който се проведе преди близо 3 години в Милано, както знаете и Вие, г-жо Малмстрьом, представители на различни браншови организации от седем държави –членки на ЕС, се обединиха около това, че е необходим нов подход за оризопроизводството в Европейския съюз.

Не трябва да забравяме, че оризопроизводството ангажира ресурси, като водата, например, за която има изисквания; работната ръка, за която също има изисквания; техника за която също има изисквания. Всичко това оскъпява производството в Европейския съюз. Тук в Европейския парламент заставаме зад тези изисквания, за да има и плодородни почви, и чисти води за бъдните поколения. Не съм сигурен обаче, че търсенето просто на по-евтин внос е правилният подход. Защото ресурсите в другите краища на света, също като в Европа, трябва да бъдат опазвани. Логично е оризът, който се предлага и внася в Европейския съюз от трети страни, да отговаря на тези социални и екологични изисквания.

В случая и на Мианмар, и на Камбоджа, икономическият ефект от прилагането на Общата схема с преференции е значителен. Търговският стокообмен между двете страни, от една страна, и Европейския съюз, от друга, за периода 2015–2017 г. има значителен ръст, което означава, че подходът е правилен. За съжаление обаче някои европейски сектори усещат този ръст на свой гръб повече от други, и то доста негативно. Един от тези сектори е и оризопроизводството.

В тази връзка днес, от името на комисията по земеделие и развитие на селските райони, с грижа бих желал да инициирам въпрос и дебат относно вноса на ориз от трети страни, и по-конкретно от Мианмар и от Камбоджа.

Радвам се, че точно Вие, г-жо Комисар, сте тук с нас и заедно можем да изпратим положителното послание към европейските оризопроизводители. Най-сърдечно аз, а сигурен съм и другите мои колеги, приветстват решението, взето от Европейската комисия, считано от утре, 18 януари 2019 г., да се въведе нов режим за вноса на ориз от тези две страни.

Днешната публикация в Официален вестник на Европейския съюз е резултат на много труд и усилия и от страна на оризопроизводителите, и на Европейската комисия, разбира се.

Проведеното проучване относно вноса на полубланширан и бланширан ориз „Indica“ с произход от Камбоджа и Мианмар за периода 2012 –2017 г. очертава тенденциите, които вече са познати на сектора в Европа. Внесените количества от двете страни, разглеждани заедно, се удвояват за този период, но бих желал да обърна внимание на огромния ръст на вноса от Мианмар, който от 2 000 тона през 2012 г., до 2017 г. стига близо 63 000 тона. Този ръст от 3 000% е огромен и не би било справедливо да остане непроменен.

Ниските разходи за производство в Камбоджа и Мианмар са един от факторите, които свиват европейското производство с близо 40% само за 4–5 години. Това няма как да не буди притеснение и сред най-големите привърженици на свободната търговия.

Трябва да се вземе предвид и тенденцията на намаляване на потреблението на ориз в Европейския съюз, което, освен друго, може да се дължи и на промяна на диетата на европееца.

Със съжаление се информирах за забавянията в комуникацията с партньорите от Югоизточна Азия. Вярвам, че сътрудничеството с тях трябва да продължи, но силно приветствам предложеното въвеждане на мита за ориз през следващите три години. Вярвам, че прогресивното намаляване на тези мита ще даде възможност на европейските оризопроизводители да се съвземат и да продължат да произвеждат качествен продукт. Европейската индустрия също вече изпрати силни послания на подкрепа за предложената мярка. Радвам се, че макар по някои въпроси ние тук в Европейския парламент да имаме различни виждания от Комисията, то в този случай днес и оттук успяваме да изпратим силен сигнал за подкрепа на европейското оризопроизводство.

Приветствам и решението на „…“ (председателят отнема думата на оратора)

  Cecilia Malmström, Member of the Commission. – Mr President, Cambodia and Myanmar are beneficiaries of the ‘Everything But Arms’ arrangement and that grants least developed countries duty and quota free access to the European market. This is one important pillar of our Generalised Scheme Preferences (GSP) tariff reduction scheme for developing countries. Nevertheless, under the rules of the general scheme of preferences of the regulation, the Commission may, temporarily, reinstate the common customs tariffs duties to shield a particular sector if products are imported in volumes or at a price that are causing serious difficulties to EU industries.

Upon the request of eight rice producing Member States, the Commission initiated a safeguard investigation regarding imports of indica rice from Cambodia and Myanmar. The findings of these investigations confirm that there is indeed a surge of imports of rice that has caused economic damage to the rice sector in the EU. The imports of indica rice from Cambodia and Myanmar have increased significantly over the he last year. Imports from Cambodia have increased by almost 100 000 tonnes and Myanmar by 60 000 tonnes and this represents a significant increase of market share – from 15% to 25% for Cambodia and from zero to 6% from Myanmar. Import prices were much lower than the EU prices and, as a result, the EU industry lost a significant volume of production and market share.

Therefore, it is warranted that safeguard measures are imposed and the Commission will reinstate the common customs tariff duty. The tariff duty will be EUR 175 per tonne in year one, EUR 150 per tonne per in year two and EUR 125 per tonne in year three. These measures will therefore be in place for three years and they can only be extended in duly justified circumstances.

The measures will give breathing space for the EU rice sector to allow them to adopt to the new market conditions. We have, from the Commission, adopted the implementing regulation yesterday and the decision has been published this morning.

  Norbert Erdős, a PPE képviselőcsoport nevében. – Elnök úr! Hazámban, Magyarországon, az Európai Unió rizstermelő övezetének északi határán a rizstermesztés fontos szerepet tölt be, hiszen a többi szántóföldi növénytermesztési ágazathoz képest jóval nagyobb az élőmunka igénye. Így a munkanélküliség által leginkább érintett területeken megélhetést biztosít a helyben élőknek. Emellett a rizs termesztése környezetvédelmi és talajhasználati szempontból is hasznos.

A többi mezőgazdasági ágazathoz hasonlóan az Unió rizstermesztőinek is tisztességes versenyhelyzetet kell biztosítanunk a harmadik országokból érkező növekvő importtal szemben. A kambodzsai és a mianmari indica rizs dömpingszerű importja a jelentős károkozás mellett sérti a tisztességes nemzetközi kereskedelmet. Ezért teljes mértékben támogatom a parlamenti kérdésben leírtakat, és kérem az Európai Bizottságot, hogy az általános vámkedvezményrendszerről szóló rendelet 22. cikke értelmében indítson azonnal védintézkedési vizsgálatot az ügyben. Köszönöm szépen, hogy meghallgattak.

  Andrejs Mamikins, on behalf of the S&D Group. – Mr President, rice imports from South-East Asia, namely from Cambodia and Myanmar, have become a sensitive issue for the EU in the last two years. I noted that European rice producers have become more and more vocal on human rights and labour standards violation in Cambodia and Myanmar, linking these issues to the GSP+ provisions. We all know that the general scheme of preference (GSP) has three objectives, to contribute to poverty eradication by expanding exports from countries most in need. Secondly, to promote sustainable development and good governance and ensure that the EU’s financial and economic interests are safeguarded.

I agree that if we produce a human rights clause into our trade agreements, it has to be respected and GSP+ can be revoked in case of non-compliance. But don’t you see a moral issue in the fact that we start to point the finger at labour standards in Asia only after the economic interests of European companies get affected? Personally I do.

The ‘Everything but Arms’ (EBA) arrangement is a preferential arrangement, and we need to keep in mind that granting tax exceptions for imports is our right but not our obligation. Therefore, I suggest that the European Commission has a very close look on how our EBA agreements are applied. Human rights promotions and protection is the flagship of the EU activity and we cannot discredit our international engagement in human rights by giving preferences to those sources who blatantly abuse workers. This makes the EU inconsistent in the eyes of the world and weakens our credibility.

I can understand that revoking a preferential status after it has been granted is a politically painful act that we all would like to avoid, but that is why I want to underline once more the Commission’s duty of oversight, so that EBA preferences are given only if our partner has a concrete strategy for human rights improvement.

On 16 March 2018, the Commission decided to initiate a safeguard investigation to clarify the impact of indica rice imports. We in the European Parliament here are waiting for the results to have some predictability for our rice industry. The stakes are high. Only in case of Italy, we are speaking about 4 265 farms and more than 100 rice companies generating annual turnover of more than EUR 1 billion euros. These companies are heavily jeopardised now.

Concluding, I want to say that the revocation of the GSP+ can bring about a positive change in the markets of South Asia. It will lead them to rely less on exports to the EU, develop more added-value products and raise the standards of working conditions.

  Ангел Джамбазки, от името на групата ECR. – Г-н Председател, г-жо Комисар, позволете ми първо да поздравя колегата, който е поставил този въпрос, колегата Неков. Разчитам неговия въпрос като дължимата грижа, която всеки един от нас трябва да изразява за защитата на нашите производители, без значение дали са от една или друга държава – членка на Европейския съюз. Тези хора, които работят, създават брутен вътрешен продукт, плащат данъци и в края на краищата издържат държавите и Съюза като такъв.

Да, безспорно, внасянето на каквито и да било стоки отвън, включително стоката, за която се говори – в случая оризът – трябва да се осъществява само и единствено при условия, които не биха застрашили, не биха поставили в риск местните производители. А в случая говорим точно за това. Внасянето на големи количества ориз от тези държави, които са споменати в устния въпрос, застрашава местните производители.

Условията на труд в тези държави, спазването на човешките права, за които говореше и колегата Мамикинс, съвсем очевидно не са на нивото, на което ние поставяме условия пред нашите производители. Всяка седмица тук разглеждаме десетки доклади, засягащи точно тези две държави – Мианмар (Бирма) или Камбоджа. Едновременно поставяме тези въпроси, обсъждаме ги, приемаме резолюции, но същевременно с това приемаме и техните стоки, които обаче застрашават и нарушават правата на нашите производител. Затова, уважаемо г-жо Комисар, абсолютно задължително е да избегнем този двоен стандарт по отношение на облагодетелствани трети страни и да настояваме за това, тези производители да спазват поне минималните стандарти, които ние налагаме на нашите производители. В противен случай, ние финансираме производители от други страни и обричаме нашите производители на много затруднения. Те трябва да спазват всички европейски стандарти и същевременно не могат да се конкурират с по-евтината стока, внесена отвън. Задължително е въвеждането на тези мита.

(Ораторът приема да отговори на въпрос „синя карта“ (член 162, параграф 8 от Правилника за дейността)

  Dobromir Sośnierz (NI), pytanie zadane przez podniesienie niebieskiej kartki. – Chciałem Pana zapytać: te standardy, na które się Pan powołuje, to ta sama argumentacja, na którą przeciwko krajom Europy Wschodniej powołują się kraje Europy Zachodniej, kiedy na przykład chcą wprowadzić ten pakiet mobilności, zapobiegać konkurencji, jak to nazywają „dumpingowi socjalnemu”. Czy nie uważa Pan, że powoływanie się na to jest jednak hipokryzją? Nie rób drugiemu, co tobie niemiłe.

  Ангел Джамбазки (ECR), отговор на въпрос, зададен чрез вдигане на синя карта. – Съгласен съм, уважаеми колега, че има двоен стандарт и лицемерие, когато говорим вътре в Съюза. Но в случая разговорът е за това да защитим интересите на унгарските производители, на полските производители, на българските производители. В този случай ние трябва да бъдем обединени около това да пазим нашите работни места вътре в държавите си. Иначе сте прав по отношение на двойните стандарти в Съюза.

  Izaskun Bilbao Barandica, en nombre del Grupo ALDE. – Señor presidente, señora comisaria, tras las decisiones adoptadas el miércoles es especialmente oportuno utilizar un dicho castellano para felicitar a la Comisión Europea. Bruselas ha impedido que «se nos pase el arroz». Esta expresión se emplea en castellano, en muchos ámbitos, para subrayar lo peligroso que es no tomar decisiones a tiempo. Atendiendo a la denuncia de los productores, se ha reaccionado rápido y con contundencia. Se ha hecho uso de la soberanía europea para proteger un producto agrario europeo no transformado de la competencia desleal ejercida desde países terceros al abrigo del régimen de preferencias generalizadas.

Así se combate el euroescepticismo: demostrando en la Albufera de Valencia, en el Delta del Ebro, Lombardía o Piamonte, entre otros, que Bruselas, que Europa es útil; explicando que esta cláusula de salvaguardia es contundente, duradera y además, eficaz; destacando que, solo como Unión, hemos podido enfrentar el desafío de unas importaciones que se han multiplicado por cuarenta en cinco años, lo que ha afectado claramente a la cuota de mercado de los productores europeos, la producción y los precios. Esta reducción ha oscilado, según zonas de cultivo europeas, en porcentajes que oscilan entre el 10 % y el 30 %, lo que ha repercutido en el empleo y la rentabilidad. Y la existencia de un efecto negativo sobre estos parámetros es precisamente la condición que exige el Reglamento para activar este tipo de medidas.

Así se construye Europa. Pero también dedicando todos los esfuerzos a que nuestros agricultores sigan ganando posiciones en la cadena de valor de sus producciones. Y eso requiere ayudarles a asociarse, a innovar, a participar en la industria de la comercialización, la distribución y la transformación.

En estas condiciones, este tipo de operaciones de importación, propias de las lógicas que maneja la gran distribución, serían menos habituales. Saludemos, pues, esta medida. Y combatamos el euroescepticismo difundiéndola, valorándola y animando y ayudando a nuestros productores a asociarse, y fomentando la formación, innovación y otras cadenas de comercialización que integren nuestros valores de sostenibilidad medioambiental, social y económica.

  William (The Earl of) Dartmouth (EFDD). – Mr President, it’s not very crowded this debate and many speakers here, of whom I’m not going to be one, have spent a lot of time on their speeches. May I perhaps, on behalf of the peoples of Europe, request that you be less aggressive with the hammer on reducing people’s time? It’s really not necessary today, really not necessary and you should know better.

  Der Präsident. – Herr Kollege, ich versuche, die Sitzung immer möglichst gleich zuleiten. Ja, ich mache gelegentlich Kompromisse. Aber wenn die Fraktionen und die Konferenz der Präsidenten es für richtig gehalten hätten, dieser Aussprache längere Zeit einzuräumen, dann hätten sie es getan.

Wir haben einen bestimmten Zeitrahmen, der vorgesehen ist. Die Redezeiten wurden auf die Fraktionen verteilt. Es ist auch eine Frage der Kollegialität, dass man sich darauf einstellen kann, wie viele Minuten man redet und wie viele Minuten man drankommt.

Es kann auch nicht sein, dass Abgeordnete drei Minuten Redezeit haben, sich auf acht Minuten vorbereiten und dann bin ich trotzdem streng, oder sie bereiten sich auf drei Minuten vor und dann lasse ich es zehn Minuten laufen. Und dann sind immer diejenigen bevorteilt, die, wenn man sie noch nicht unterbricht, morgen früh noch reden würden. Solche Kollegen gibt es nämlich auch.

Aber wir können darüber sicher keine Aussprache führen. Sie können mich nachher gerne darauf ansprechen.

  André Elissen, namens de ENF-Fractie. – Voorzitter, vandaag wordt eens te meer de onmetelijke hypocrisie van de Europese Unie duidelijk. Een grote meerderheid van dit Parlement stemde voor de vrijstelling van douanerechten zodat rijst uit Zuidoost-Azië goedkoop naar Europa kan worden geïmporteerd. Waarschuwingen van producenten uit bijvoorbeeld Italië werden genegeerd. En wanneer vervolgens Aziatische rijst de Europese markten overspoelt, schreeuwt men moord en brand.

Dit is een treffend voorbeeld van het schijnkapitalisme van de Europese Unie. In plaats van het stimuleren van onderlinge handel, een oorspronkelijke doelstelling van de naoorlogse Europese samenwerking, brengt de Unie met dit soort douanevrijstellingen grote schade toe aan de eigen agrarische ondernemers.

Ik zou tegen de commissaris willen zeggen: stop daarmee. Stop met het voortrekken van allerlei zogenaamde ontwikkelingslanden. Stop met het tegenwerken van Europese boeren. Hou op met het opleggen van allerlei Europese wet- en regelgeving en geef de macht terug naar waar ze thuishoort: de lidstaten.

Ik heb het maar wat korter gehouden en ik ben het eens met de collega dat het hamertje best mag tikken vanwege discipline, maar als iemand slechts tien seconden over zijn spreektijd heen gaat en de bezetting een handvol parlementariërs – het zijn er nog niet eens tien – dan zou u iets flexibeler kunnen zijn.

  Der Präsident. – Ich bin ja auch nicht streng. Ich versuche nur, die Dinge einigermaßen gleich zu handhaben, und Sie waren ja jetzt auch frei, früher aufzuhören. Trotzdem hat sich der Kollege Jakovčić gemeldet. Gestatten Sie eine Frage von Herrn Jakovčić?

(André Elissen ist damit einverstanden, eine Frage nach dem Verfahren der „blauen Karte“ gemäß Artikel 162 Absatz 8 der Geschäftsordnung zu beantworten.)

  Ivan Jakovčić (ALDE), Domanda "cartellino blu". – Ha parlato di ipocrisia qui in questo Parlamento, poco fa: va bene, vi capisco! Ma non vi pare che l'ipocrisia esiste nel vostro gruppo politico, dove i membri della Lega, la signora Beghin del Movimento 5 Stelle, che sono al governo italiano, oggi non ci sono. Nessuno parla in nome dei produttori del riso d'Italia. Come mai? Non vi pare che anche questa sia un’ipocrisia politica?

  André Elissen (ENF). – Dank voor die vraag. Wat vooral hypocriet is, is dat u die vraag stelt. Kijk, van de 751 Europarlementariërs zijn er minder dan tien aanwezig en als u goed geluisterd heeft, heb ik het net wel opgenomen voor de Italiaanse boeren, dus de Italiaanse boeren zijn hier prima verdedigd. En de hypocrisie? Ja, dat kon ik ook 100 000 keer herhalen: het is zo hypocriet als de pest hier en dat is niet alleen met betrekking tot de rijst. Dat is überhaupt zo als het gaat om, zeg maar, de regeldrift vanuit de Europese Unie en de bemoeizucht die we kennen. Ik denk dat de lidstaten prima in staat zijn om zelfstandig bilateraal of multilateraal allerhande broodnodige overeenkomsten af te sluiten zonder dat daar een paraplu boven komt te hangen, die nooit voor iedereen passend kan zijn. Dus laat het vooral over aan de lidstaten.

  Dobromir Sośnierz (NI). – Panie Przewodniczący! Samo to, że rozmawiamy o ryżu, już zakrawa na jakiś absurd. No dlaczego? A może w lutym porozmawiamy o kaszy, a w marcu o makaronie? Dlaczego zajmujemy się pojedynczymi produktami? Dlaczego ryżu miałyby dotyczyć inne zasady, niż dotyczą innych produktów? Nie ma żadnego powodu, żeby tak było.

Mówicie, że naszym obowiązkiem jest chronić producentów. Nie! Naszym obowiązkiem jest chronić konsumentów przede wszystkim. To konsumentów jest więcej, konsumenci są we wszystkich 28, a nie tylko w 7 krajach. I to konsumenci będą musieli zapłacić drożej za ryż, tylko dlatego, że ktoś się uparł hodować ryż w Europie drożej niż w Azji. Jeśli ktoś produkuje ryż taniej i ja chcę od niego kupić, to jest moja sprawa, między mną a nim. A producent ryżu nie ma prawa z tego powodu stawać między nami i mówić, że jemu się coś należy, bo on chce hodować ryż tutaj. Jak mu się to nie opłaca, niech hoduje coś innego. To, co robicie, jest jak zwykle... Jesteście dobrzy na cudzy koszt, na koszt konsumentów. Jak producenci uważają, że mogą takie rzeczy robić, to niech wezmą widły i niech sami może wyganiają producentów z granic, bo to się niczym moralnie nie różni od tego, co tutaj proponujecie. A czym mają biedne kraje handlować? I to socjaliści tutaj, tacy wrażliwi, chcecie zagłodzić Kambodżę, żebyśmy... (Przewodniczący odebrał mówcy głos)

  Der Präsident. – Herr Kollege Sośnierz! Auch wenn ich mir da jetzt auch wieder Kritik einfange: Ich meine, 15 Sekunden sind bei einer Minute Redezeit 25 %. Das ist einfach nicht in Ordnung. Es gehört auch zu meiner ständigen Praxis, dass ich Kollegen, denen ich wegen Überschreitung der Redezeit das Wort entziehe, nicht Gelegenheit gebe, durch eine blaue Karte noch mehr Redezeit zu bekommen.

  Jiří Pospíšil (PPE). – Pane předsedající, to je velmi zajímavá debata, jakým způsobem má Evropská unie zaujímat postoj k producentům rýže ve třetích státech. Já jsem velmi pozorně poslouchal paní komisařku, rozumím tomu, že se nakonec Komise rozhodla pro uvalení dovozních cel. Je třeba určitým způsobem chránit pěstitele v Evropě, zvláště pokud pěstitelé v třetích státech nemusí plnit pracovněprávní, zákonné, bezpečností a jiné limity. Tím jsou ve zcela jiné pozici než evropští pěstitelé. Tomu já rozumím, na druhou stranu moc prosím, aby bylo takovéto opatření velmi citlivě váženo, protože už to zde bylo zmíněno, jsou zde potom samotní spotřebitelé, kteří by neměli na ochranářskou politiku doplácet. To znamená, opravdu je třeba mít jasné důvody pro to, když Evropská komise užije takovéto ochranářské opatření.

To, co já považuji za větší problém a proč jsem se do debaty přihlásil, je to, nakolik země, které poruší lidská práva – a vy víte, že jsme tady opakovaně v tomto roce řešili otázku Rohyngiů v Myanmaru, toto velké politické téma v rámci debaty o lidských právech –, mají mít volný přístup při distribuci svých produktů do Evropy. A já tedy jsem pro to omezení ne z důvodu protekcionismu, já podporuji volný trh, ale spíše z důvodu právě doktríny ochrany lidských práv. My zde hovořili několikrát o tom, jak vůči Barmě zasáhneme, jak vůči Myanmaru zasáhneme, protože naše usnesení o tom, aby byli chráněni Rohyngiové, statisíce lidí vyhnaných z domova, tak Barma/Myanmar si z toho nic nedělá a naše opatření, naše usnesení nebere vůbec vážně.

A tady si myslím, že je právě prostor, kdy je možné Barmě jasně říci, chováte se k lidským právům takovýmto způsobem, my tedy omezíme vaši možnost exportovat vaše výrobky, tedy v tomto případě rýži, do Evropy. To je myslím jasný konkrétní příklad. Takže já to rozhodnutí Komise schvaluji, ale prosím velmi opatrně do budoucna, abychom nepřerostli do umělého protekcionismu.

(Řečník souhlasil s tím, že odpoví na otázku položenou zvednutím modré karty (čl. 162 odst. 8 jednacího řádu))

  Andrejs Mamikins (S&D), zilās kartītes jautājums. – Liels paldies, godātais priekšsēdētāja kungs, par to, ka devāt man iespēju uzdot jautājumu kolēģim. Es tā arī īsti nesapratu jūsu pozīciju. No vienas puses, jūs teicāt, ka patērētāja tiesības ir svētas – ja mums vajag rīsus, tad vienalga, kur tie ražoti, mēs vienalga pieņemsim bez importa nodevām. No otras puses, vai jums tiešām vienalga, kādos apstākļos rīsi vai kaut kāds cits produkts tiek ražots? Ja cilvēktiesības nav ievērotas, ja minimālie standarti nav ievēroti, vai tiešām mums ir pienākums Eiropas Savienībā pieņemt šos produktus par spīti mūsu augstākajām vērtībām, ko mēs proklamējam relatīvi sen?

  Jiří Pospíšil (PPE), odpověď na otázku položenou zvednutím modré karty. – Já jsem neřekl, že práva spotřebitelů jsou posvátná. Komise má hledat kompromis mezi právy výrobců, v tomto případě pěstitelů a spotřebitelů. A v každém konkrétním případě, tedy v případě rýže z Myanmaru a Kambodže, zkoumat, nakolik pěstitelé rýže v těchto dvou státech dodržují podobné standardy, jako musí dodržovat pěstitelé v Evropské unii. V případě, že nedodržují, jsou v zásadě zvýhodněni, a pak takovéto clo má svou logiku. Každá kauza má být posuzována individuálně a Evropská komise je zde od toho, aby našla kompromis mezi právy pěstitelů a právy spotřebitelů.

  Момчил Неков (S&D). – Г-н Председател, селското стопанство е консервативен и чувствителен сектор и ние трябва да го защитим. Радвам се, че повечето колеги от различни политически групи сме на еднакво мнение – да защитим нашите производители независимо от сектора и да запазим високите стандарти в Европейския съюз.

Отделно от това оризопроизводството в Европейския съюз има хилядолетна история. Културата играе важна част в диетата на европееца и нейното отглеждане създава работна ръка за хиляди души. В тази връзка смятам възможността, която съществува в сегашния програмен период, държавите членки да могат да предоставят обвързана подкрепа за подпомагане на производителите на ориз, за логична и необходима.

Последните развития в сектора ясно показват, че секторът е чувствителен и е под риск. Поради тази причина се надявам и в следващия програмен период, и по-конкретно чрез новата Обща селскостопанска политика, да може да се подпомага този сектор. Подпомагането гарантира заетост и, разбира се, местни продукти, които са полезни както за потребителите, така и за местната икономика най-вече в селските райони.

Бих искал да изразя огорчението на българските оризопроизводители, че за периода 2014 – 2020 г. оризът не получи допълнително подпомагане под формата на обвързана подкрепа. Това доведе до разораване на много от оризищата в региона, където, забележете, от 600 години се е отглеждало ориз. Тези площи бяха засети с малък брой от така наречените монокултури, които след това биват изнасяни. Така не се гради конкурентоспособност.

Въпреки малката тенденция на спад в консумацията в Европейския съюз, европейският пазар има още потенциал да расте що се касае до консумацията на европейски ориз. Количествата на внос доказват това.

Затова от тази трибуна призовавам и българското правителство да защити българските оризопроизводители и преработватели, като им предостави обвързана подкрепа най-късно от началото на следващия програмен период.

И г-жо Малстрьом, благодаря за положителните новини за митата.

  Ivan Jakovčić (ALDE). – Poštovani predsjedavajući, želio bih izraziti podršku svim govornicima koji su se jasno izrazili da trebamo zaštititi europsku proizvodnju riže i europske proizvođače, u svakom slučaju, protiv jedne vrste nelojalne konkurencije. Treba učiniti sve da njihova proizvodnja bude konkurentnija.

Ono što želim naglasiti, jer poznajem jako dobro situaciju u Italiji, upravo stanje među talijanskim proizvođačima riže i njihove inicijative koje su išle upravo prema Komisiji, je da Komisija donosi ovakve odluke, koje doživljavam pozitivnima i koje doživljavam upravo u smjeru rješavanja ovog problema. Zato sam izrazio svoje veliko žaljenje i razočarenje da ovdje nema nikoga od talijanskih zastupnika, onih koji su na vlasti iz Cinque Stelle i Lege, ali na žalost niti iz opozicije. Mislim da je to zaista nešto što treba jasno reći, da kada Komisija napravi nekakav dobar posao, onda oni koji su, jednostavno rečeno, populisti ne žele biti prisutni jer ne žele reći istinu. Ono što je istina, proizvođačima riže u Italiji treba reći istinu, a to je da je ovaj put Komisija u cijelosti dala šansu da se spasi proizvodnja riže i u Italiji.

  Cecilia Malmström, Member of the Commission. – Mr President, I welcome this debate, even if it comes a little bit late. Some of you have asked the Commission to start an investigation to see whether there is a surge in imports of rice from Cambodia and Myanmar. Well, we have done that, and we have stated that yes indeed, there is a surge in imports and yes indeed there has been damage to the European rice industry, and that is why we have decided to activate the safeguards, and there will be a reinstallation of these tariffs.

We have listened to the European Parliament. The ‘Everything But Arms’ scheme gives tariff-free access to the EU market for some of the poorest countries in the world, apart from arms and ammunition. This has been an important driver for many countries in their economies, including Cambodia and Myanmar, and their economic growth over the last years.

But there are safeguards in-built here and there are conditions. We think that the measures that we now have decided upon represent the right balance between defending our interests, but we are also saying that we still have a commitment to help the poorest countries through trade.

The human rights issue that many of you raised has a parallel track to this. This is not to punish the two countries for breaching human rights. There are indeed severe concerns on human rights, both in Myanmar and Cambodia and we are looking at this. The Commission has initiated the procedure for possible withdrawal of these preferences in Cambodia, and we have notified Myanmar that it might happen there as well. But that is an investigation and that is a procedure that has a separate track, and I’ll be happy to report upon that development to the European Parliament.

  Der Präsident. – Die Aussprache ist geschlossen.