Извлечени поуки от бедствието с червения шлам пет години след аварията в Унгария
Въпрос с искане за устен отговор O-000097/2015
до Комисията
Член 128 от Правилника за дейността
Giovanni La Via, György Hölvényi, Tibor Szanyi, Nikolay Barekov, Gerben-Jan Gerbrandy, Merja Kyllönen, Benedek Jávor, Piernicola Pedicini, от името на Комисия по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните
Срутването на хвостохранилище в Унгария на 4 октомври 2010 г. доведе до изтичането на почти един милион кубични метра високо алкален червен шлам. Той заля няколко села, в резултат на което загинаха десет души, около 150 бяха ранени, а обширни площи бяха замърсени, включително четири обекта от „Натура 2000“. Аварията разкри лошо прилагане на правото на ЕС, слабости при проверките и пропуски в съответното законодателство на ЕС.
Подобни обекти съществуват в няколко държави членки, както под формата на тежко историческо наследство, така и в резултат на текущи дейности. Червеният шлам е отпадък, получен от промишленото производство на алуминий, и е един от най-големите проблеми, свързани с обезвреждането на отпадъци, в добивната промишленост.
Какви поуки са извлечени от тази авария? Какви действия възнамерява да предприеме Комисията за предотвратяване на такива аварии и за прекратяване на замърсяването от миннодобивните дейности в бъдеще? По какъв начин Комисията възнамерява да улесни пълното прилагане на цялото законодателство на ЕС в тази област в държавите членки? Обмисля ли Комисията предлагането на адекватни финансови механизми на равнището на ЕС за по-успешно ограничаване на щетите след бедствие? Планира ли Комисията да засили научноизследователската и развойна дейност в областта на предотвратяването и третирането на опасни отпадъци?