Парламентарни въпроси
PDF 206kWORD 19k
26 май 2016 г.
O-000084/2016
Въпрос с искане за устен отговор O-000084/2016
до Комисията
Член 128 от Правилника за дейността
Antonio Tajani, Monika Hohlmeier, Franck Proust, Marian-Jean Marinescu, Françoise Grossetête, Salvatore Domenico Pogliese, Massimiliano Salini, Herbert Reul, Claude Rolin, Alain Cadec, Maurice Ponga, Tokia Saïfi, Anne Sander, Axel Voss, Bogdan Andrzej Zdrojewski, от името на групата PPE
Flavio Zanonato, José Blanco López, Inés Ayala Sender, от името на групата S&D
Evžen Tošenovský, от името на групата ECR
Dominique Riquet, от името на групата ALDE

 Относно: Промишлена политика на ЕС за космическия сектор

Космическият сектор е с голямо стратегическо значение и допринася за конкурентоспособността и потенциала за иновации на европейската икономика чрез растеж и работни места. Също така ще е от изключителна важност за постигането на целта до 2020 г. 20% от БВП да бъде генериран от промишлеността и в крайна сметка за достигането на общите цели на стратегията „Европа 2020“.

Двете водещи програми на ЕС – „Галилео“ и „Коперник“, както и Европейската геостационарна служба за навигационно покритие (EGNOS), заемат централно място в това отношение: Те следва да започнат да функционират възможно най-скоро чрез разгръщане на пълната конфигурация от спътници и предоставянето на услуги в полза на гражданите на ЕС. Важно е да се подчертае също използването на спътникови данни и приложения в широк кръг области като транспорта, земеделието, хуманитарната помощ, климата и енергията.

Но сами по себе си те не са достатъчни: За да може Европа да запази водещата си позиция в този сектор, от основно значение са инвестициите в научноизследователски програми, тъй като това ще стимулира иновациите, без да се забравя важността на независимостта и сигурността на доставките на ключови технологии. Европейският съюз трябва също да подобри своята насърчителна роля в развитието на космическите изследвания и пазарните възможности. 1,4-те милиарда евро, заделени в рамките на „Хоризонт 2020“, следва да бъдат изцяло използвани за защита на инфраструктура, за развитие на достъпа до космоса и за подобряване на сътрудничеството между държавите членки, Европейската космическа агенция и новите спътникови програми.

За да се поддържа независима, отговорна, икономически ефективна и достъпна космическа програма, Европейската комисия следва също да разглежда като първостепенен приоритет развитието, разгръщането и пазарните възможности за ракети-носители.

И накрая, малките и средните предприятия са много ценни участници във веригата за доставки в космическата среда, но тяхното участие в широкомащабни европейски проекти е далеч от разгръщането на своя пълен потенциал поради редица бариери за навлизане на пазара. Ето защо има нужда да се разрешат и оптимизират участието и достъпът до финансиране на малките и средните предприятия чрез космическите финансови инструменти на ЕС.

С оглед на гореизложеното:

1. Как възнамерява Комисията да продължи цялостното прилагане на Промишлената политика на ЕС за космическия сектор и в частност разгръщането на сателитите „Галилео“ и „Коперник“, за да започне предоставянето на услуги възможно най-скоро?

2. Възнамерява ли Комисията да отпусне повече ресурси за програми за космически изследвания или поне да разреши неизразходваните средства да се използват повторно през следващата година, и как възнамерява да разреши достъп на МСП до финансовите инструменти на ЕС, насочени към космоса?

Език, на който е внесен въпросът: EN
Правна информация