Данъчното облагане на пристанищата

13.3.2017

Въпрос с искане за устен отговор O-000018/2017
до Комисията
Член 128 от Правилника за дейността
Franck Proust, Renaud Muselier, Michèle Alliot-Marie, Hugues Bayet, Ivo Belet, Alain Cadec, Arnaud Danjean, Michel Dantin, Rachida Dati, Angélique Delahaye, Esther de Lange, Marielle de Sarnez, Gérard Deprez, Nathalie Griesbeck, Françoise Grossetête, Brice Hortefeux, Agnes Jongerius, Marc Joulaud, Philippe Juvin, Jérôme Lavrilleux, Constance Le Grip, Jeroen Lenaers, Louis Michel, Nadine Morano, Elisabeth Morin-Chartier, Maurice Ponga, Frédérique Ries, Robert Rochefort, Claude Rolin, Dominique Riquet, Tokia Saïfi, Anne Sander, Kathleen Van Brempt, Peter van Dalen, Wim van de Camp, Cora van Nieuwenhuizen, Lambert van Nistelrooij, Tom Vandenkendelaere, Hilde Vautmans

През юли 2013 г. Комисията изпрати въпросник на всички държави членки във връзка с пристанищните системи и тяхното данъчно облагане с цел изясняване на положението с пристанищата с оглед разпоредбите на ЕС относно държавните помощи. Оттогава, въз основа на въпросника, Комисията стартира официални процедури, свързани с освобождаването от корпоративен данък на пристанищата в три държави членки (Нидерландия, Франция и Белгия). Комисията е на мнение, че това освобождаване от данък представлява държавна помощ и следователно нарушава конкуренцията.

Въпреки това европейските пристанища не са социално-икономически участници, подобно на останалите. Пристанищните органи могат понякога да изпълняват публични функции като например при полицейски операции, провеждани по водни пътища, или за гарантиране на подходящ достъп за всички транспортни оператори (по-специално за драгиране). Те също така участват в икономическото и социално развитие на обслужваните от тях територии. В ролята си на стълбове на европейската транспортна карта те са точки за достъп и важни интермодални възли, като освен това играят решаваща роля за доставката на храни и енергия в дадена страна като цяло. В крайна сметка тази правна нестабилност и подход на принципа „всяка държава поотделно“, усложняват в още по-голяма степен перспективите за инвестиции за пристанищата и местните органи, които им оказват подкрепа.

С оглед на гореизложеното Комисията в състояние ли е:

– да бъде по-прозрачна по отношение на резултатите от въпросника, изпратен на държави членки през юли 2013 г.?

– да се ангажира с включването на характеристиките и положителните външни ефекти на посочените по-горе пристанища в рамките на своя подход?