Модифициране на генома на човешки ембрион
Въпрос с искане за устен отговор O-000012/2019
Съвета
Член 128 от Правилника за дейността
Miroslav Mikolášik, Peter Liese
от името на групата PPE
Бързото развитие на технологии за редактиране на генома, и по-специално на метода CRISPR/Cas9, доведе до значителен напредък в разбирането и лечението на тежки заболявания. Въпреки това, докато соматичното редактиране на генома навлиза във фазата на клиничните изпитвания при строги и отговорни транслационни критерии, редактирането на генома на ембриони може да доведе до неясно тълкуване на международно признатата забрана за модифициране на генома на човешки ембрион.
По време на неотдавнашната международна конференция за генното модифициране, проведена в Хонконг на 27 – 29 ноември 2018 г., китайският учен Хе Цзянкуй изненадващо съобщи за първото клинично проведено редактиране на геном на ембрион, след което според него са се родили две бебета. Въпреки че за това твърдение няма независимо потвърждение, международната научна общност определи подобни опити като дълбоко погрешни и неетични.
Вмешателството в генома на ембриона и на гаметите крие непредвидени рискове и може да причини вреди не само на съответния индивид, но и на неговите потомци. Унаследяемите генетични промени могат да доведат до промени във всички бъдещи поколения. Освен това тази процедура сериозно подкопава човешкото достойнство. Забраната на модифицирането на генома на човешки ембрион се основава на международни споразумения като Всеобщата декларация за човешкия геном и правата на човека и Конвенцията от Овиедо, както и на правото на ЕС[1].
Във връзка с посоченото по-горе:
1. Информиран ли е Съветът за спешната необходимост да се разгледат етичните и правните последици от модифицирането на генома на човешки ембрион за безопасността на децата и бъдещите поколения и съответно да се подкрепи глобална забрана на промяната на човешкия геном, за да се предотврати неетично експериментиране с хора?
2. Какви мерки възнамерява да предприеме Съветът, за да насърчи по-широка обществена ангажираност и дискусия, основана на правилно тълкуване на научния напредък в социален контекст?
Внесен: 7.2.2019
Предаден: 8.2.2019
Краен срок за отговор: 1.3.2019
- [1] Регламент на ЕС за клиничните изпитвания, (ЕС) № 536/2014, Директивата за биотехнологичните изобретения 98/44/EО, „Хоризонт 2020“.