Процедура : 2016/3026(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : RC-B8-1346/2016

Внесени текстове :

RC-B8-1346/2016

Разисквания :

Гласувания :

PV 15/12/2016 - 6.1

Приети текстове :

P8_TA(2016)0505

ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ОБЩА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 506kWORD 53k
14.12.2016
PE596.616v01-00}
PE596.606v01-00}
PE596.623v01-00}
PE596.626v01-00}
PE596.629v01-00}
PE596.631v01-00} RC1
 
B8-1346/2016}
B8-1350/2061}
B8-1353/2016}
B8-1356/2016}
B8-1359/2016}
B8-1361/2016} RC1

внесено съгласно член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от Правилника на дейността

вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:

ECR (B8-1346/2016)

EFDD (B8-1350/2061)

Verts/ALE (B8-1353/2016)

PPE (B8-1356/2016)

ALDE (B8-1359/2016)

S&D (B8-1361/2016)


относно случаите на тибетската будистка академия Ларунг Гар и Илхам Тохти (2016/3026(RSP))


Кристиан Дан Преда, Елмар Брок, Ласло Тьокеш, Ева Паунова, Томас Ман, Станислав Полчак, Лудек Нидермайер, Томаш Здеховски, Лефтерис Христофору, Ярослав Валенса, Богдан Брунон Вента, Чаба Шогор, Иван Щефанец, Павел Свобода, Марияна Петир, Туне Келам, Романа Томц, Милан Звер, Едуард Кукан, Яромир Щетина, Джовани Ла Вия, Дубравка Шуйца, Йерун Ленарс, Илдико Гал-Пелц, Дейвид Макалистър, Свен Шулце, Лайма Люция Андрикене, Михаела Шойдрова, Дирдре Клун, Йожеф Над, Адам Шейнфелд, Брайън Хейс, Ивана Малетич, Иво Белет, Терез Комодини Какиа, Патриция Шулин, Ларс Адактусон, Кшищоф Хетман, Шон Кели, Елжбета Катажина Лукачийевска, Андрей Ковачев, Иржи Поспишил, Инесе Вайдере от името на групата PPE
Пиер Антонио Панцери, Йо Лайнен, Виктор Боштинару, Кнут Флекенщайн, Йозеф Вайденхолцер, Клара Еухения Агилера Гарсия, Ерик Андрийо, Зигмантас Балчитис, Юг Байе, Брандо Бенифей, Вилия Блинкевичуте, Соледад Кабесон Руис, Андреа Коцолино, Анди Кристя, Изабела Де Монте, Дору-Клаудиан Фрунзулика, Елена Джентиле, Лидия Йоанна Герингер де Оденберг, Нина Гил, Ана Гомеш, Тереза Грифин, Силви Гийом, Кътълин Сорин Иван, Лиса Яконсари, Афзал Кан, Йепе Кофод, Сесил Кашету Киенге, Арне Лиц, Кристина Либацка, Дейвид Мартин, Костас Мавридис, Алекс Мейър, Сорин Моиса, Алесия Мария Моска, Виктор Негреску, Момчил Неков, Димитрис Пападакис, Лилиана Родригеш, Дачиана Октавиа Сърбу, Моника Смолкова, Тибор Сани, Клаудия Тапардел, Марк Тарабела, Джули Уорд, Дамяно Дзофоли, Карлуш Зориню от името на групата S&D
Марк Демесмакер, Чарлз Танък, Рафаеле Фито, Яна Житнянска, Валдемар Томашевски, Бранислав Шкрипек, Ружа Томашич, Ришард Антони Легутко, Ришард Чарнецки, Карол Карски, Томаш Пьотър Поремба, Моника Маковей, Арне Герике от името на групата ECR
Натали Гризбек, Неджми Али, Петрас Аущревичюс, Беатрис Бесера Бастеречеа, Исаскун Билбао Барандика, Дита Харанзова, Мариел дьо Сарнез, Жерар Дьопре, Мартина Длабайова, Мария Тереса Хименес Барбат, Мариан Харкин, Филиз Хюсменова, Иван Яковчич, Петър Йежек, Илхан Кючюк, Луи Мишел, Урмас Пает, Майте Пагасауртундуа Руис, Каролина Пунсет, Фредерик Рийс, Марите Схаке, Хану Такула, Павел Теличка, Рамон Тремоза и Балселс, Иво Вайгъл, Йоханес Корнелис ван Бален, Хилде Вотманс, Паво Вяйрюнен, Сесилия Викстрьом, Валентинас Мазуронис,от името на групата ALDE,Моли Скот Кейто, Улрике Луначек, Барбара Лохбилер от името на групата Verts/ALE
Фабио Масимо Касталдо, Иняцио Корао, Изабела Адинолфи, Беатрикс фон Щорх от името на групата EFDD

Резолюция на Европейския парламент относно случаите на тибетската будистка академия Ларунг Гар и Илхам Тохти (2016/3026(RSP))  

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Тибет, и по-специално резолюциите от 25 ноември 2010 г. относно Тибет – планове за установяването на китайския като основен език на преподаване(1), от 27 октомври 2011 г. относно Тибет, по-конкретно самозапалването на монаси и монахини(2) , и от 14 юни 2012 г. относно положението с правата на човека в Тибет(3),

–  като взе предвид своите предходни резолюции от 26 ноември 2009 г. относно Китай: правата на малцинствата и прилагане на смъртното наказание(4) и от 10 март 2011 г. относно положението и културното наследство в Кашгар (Синдзян-уйгурски автономен регион, Китай)(5),

–  като взе предвид своята резолюция от 16 декември 2015 г. относно отношенията между ЕС и Китай(6),

–  като взе предвид деветте кръга преговори през периода от 2002 до 2010 г. между високопоставени представители на китайското правителство и на Далай Лама, като взе предвид бялата книга на Китай относно Тибет, озаглавена „Пътят на развитие на Тибет е направляван от непреодолим ход на историята“ и публикувана от информационната служба на Китайския държавен съвет на 15 април 2015 г., като взе предвид Меморандума от 2008 г. и Нотата от 2009 г. за истинска автономия, и двете представени от представителите на четиринадесетия Далай Лама,

–  като взе предвид член 36 от Конституцията на Китайската народна република, който гарантира на всички граждани правото на свобода на религиозните убеждения, и член 4, който постановява правата на „националните малцинства“,

–  като взе предвид коментарите на председателя на Европейския съвет Доналд Туск от 29 юни 2015 г. по време на съвместната пресконференция с китайския министър-председател Ли Къцян след 17-ата среща на високо равнище между ЕС и Китай, на която той изрази загрижеността на ЕС във връзка със свободата на изразяване на мнение и на сдружаване в Китай, включително положението на лицата, принадлежащи към малцинства като тибетците и уйгурите, и на която той насърчи Китай да възобнови съдържателния диалог с представителите на Далай Лама,

–  като взе предвид Шестия работен форум за Тибет, организиран от Централния комитет на Китайската комунистическа партия (ККП) и проведен през август 2015 г.,

–  като взе предвид изявлението от 23 септември 2014 г. на говорителя на ЕСВД, в което се осъжда доживотния затвор, присъден на уйгурския професор по икономика Илхам Тохти, и се призова за незабавното му и безусловно освобождаване,

–  като взе предвид диалога между ЕС и Китай относно правата на човека, чието начало беше поставено през 1995 г., и 34-ия кръг от този диалог, проведен в Пекин на 30 ноември и 1 декември 2015 г.,

–  като взе предвид факта, че на 11 октомври 2016 г. Илхам Тохти беше удостоен с наградата Мартин Енълз за защитата му на правата на човека, а през септември 2016 г. беше номиниран за наградата „Сахаров“ за свобода на мисълта,

–  като взе предвид стратегическото партньорство между ЕС и Китай, чието начало беше поставено през 2003 г., и съвместното съобщение на Европейската комисия и ЕСВД до Европейския парламент и до Съвета от 22 юни 2016 г., озаглавено „Елементи за нова стратегия на ЕС за Китай“,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 16 декември 1966 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че насърчаването и зачитането на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава следва да остане в центъра на дългогодишното партньорство между ЕС и Китай, в съответствие с ангажимента на ЕС да поддържа тези ценности в своите външни действия и изразения от Китай интерес за придържане към тези ценности в собственото му развитие и международно сътрудничество;

Б.  като има предвид, че в своите цели за развитие китайското правителство посочва, че се стреми към по-голяма роля в борбата с глобалните предизвикателства, като например международния мир и международната сигурност и изменението на климата, както и към засилено влияние върху политическото и икономическото глобално управление, и е поело ангажимент за укрепване на принципите на правовата държава;

В.  като има предвид, че 17-ата среща на високо равнище ЕС – Китай на 29 юни 2015 г. издигна двустранните отношения на ново равнище, и като има предвид, че в своята стратегическа рамка относно правата на човека и демокрацията ЕС се ангажира да постави въпросите за правата на човека в центъра на отношенията си с всички трети държави, в т.ч. и стратегическите си партньори; като има предвид, че 18-ата среща на високо равнище ЕС – Китай, проведена на 12 и 13 юли 2016 г., заключи, че нов кръг на диалога по правата на човека между ЕС и Китай ще се проведе още през 2016 г.;

Г.  като има предвид, че през последните десетилетия Китай отбеляза напредък в осъществяването на икономически и социални права, отразяващи приоритетите му по отношение на правата на хората на препитание и развитие, но постиженията му в областта на политическите и гражданските права, както и утвърждаването на правата на човека, са ограничени;

Д.  като има предвид, че в рамките на 34-ия диалог между ЕС и Китай по правата на човека, проведен в Пекин на 2 декември 2015 г., ЕС изрази загрижеността си относно спазването на правата на лицата, принадлежащи към малцинства, особено в Тибет и Синдзян, и относно зачитането на свободата на религията или убежденията; като има предвид, че случаят на Илхам Тохти беше обсъден на 34-ия диалог между ЕС и Китай по правата на човека;

Е.  като има предвид, че институтът Ларунг Гар, най-големият тибетски будистки център в света, основан през 1980 г., днес е изправен пред мащабно разрушаване от китайското правителство с цел намаляване на академията с петдесет процента, като около 4600 жители са изгонени със сила и са разрушени около 1500 жилища; като има предвид, че според китайските органи това разрушаване е необходимо, за да се извърши „коригиране и поправяне“;

Ж.  като има предвид, че изгонените лица трябва да бъдат записани насилствено за т.нар. „патриотично образование“; като има предвид, че три монахини в академията се самоубиха в знак на протест срещу продължаващото широкомащабно разрушаване на Ларунг Гар;

З.  като има предвид, че се твърди, че от 2009 г. досега изключително голям брой тибетци, предимно монаси и монахини, са се самозапалили в знак на протест срещу ограничителната политика на Китай в Тибет и в подкрепа на завръщането на Далай Лама и правото на свобода на религията в префектура Аба/Нгаба на провинция Съчуан и в други части на Тибетското плато;

И.  като има предвид, че пратениците на Негово светейшество Далай Лама се обърнаха към правителството на Китайската народна република за намиране на взаимноизгодно решение на въпроса за Тибет; като има предвид, че през последните няколко години не е постигнат никакъв напредък в разрешаването на тибетската криза, като последният кръг на преговорите се състоя през 2010 г., а понастоящем преговорите са замразени;

Й.  като има предвид, че уйгурският професор по икономика Илхам Тохти беше осъден на доживотен затвор на 23 септември 2014 г. по обвинения в предполагаем сепаратизъм след задържането му през януари същата година; като има предвид, че седем от неговите бивши студенти също бяха задържани и осъдени на лишаване от свобода за срок между три и осем години за предполагаемо сътрудничество с г-н Тохти;

К.  като има предвид, че се твърди, че правото на справедлив съдебен процес не е било спазено, по-специално що се отнася до правото на подходяща защита;

Л.   като има предвид, че регионът Синцзян, в който основно се намира мюсюлманското уйгурско етническо малцинство, нееднократно е преживявал сблъсъци на етническо напрежение и насилие; като има предвид, че Илхам Тохти винаги е отхвърлял сепаратизма и насилието и е търсил помирение, основано на зачитането на уйгурската култура;

1.  настоятелно призовава китайските органи да прекратят разрушаването на Ларунг Гар и изгонването на жителите и по този начин да зачитат свободата на религия, в съответствие с международните си ангажименти в областта на правата на човека;

2.  призовава китайските органи да започнат диалог и да работят конструктивно в Ларунг Гар с местната общност и нейните религиозни водачи, както и да разгледат опасенията, свързани с пренаселването на религиозните институти, като дадат възможност на тибетците да създават повече институти и да строят повече съоръжения; призовава за подходящи компенсации и осигуряване на домове на тибетците, които са били прогонени по време на разрушаването на Ларунг Гар, на място по техен избор, за да продължат религиозните си дейности;

3.  изразява съжаление по повод на осъждането от Междинния народен съд в Баркам на десет тибетци на между 5 и 14 години затвор заради участие в честването на 80-ата годишнина на Негово светейшество Далай Лама в Нгаба;

4.  изразява дълбока загриженост поради влошаването на положението с правата на човека в Тибет, довело до увеличаване на броя на случаите на самозапалване; критикува увеличаването на военните прояви на Тибетското плато, което ще доведе единствено до ескалация на напрежението в региона; осъжда увеличаването на използването на системи за наблюдение в тибетски частни домове;

5.  изразява загриженост във връзка с все по-репресивния режим, пред който са изправени различните малцинства, по-специално тибетците и уйгурите, тъй като се поставят допълнителни ограничения на конституционните гаранции за правото им на свобода на културно изразяване и религиозни убеждения, на свободата на словото и свободата на изразяване на мнение, на мирни събрания и сдружаване, като се поставя под въпрос заявеният ангажимент на Китай по отношение на принципите на правовата държава и спазването на международните задължения; настоява органите зачитат тези основни свободи;

6.  изразява загриженост във връзка с приемането на пакета от закони за сигурността и неговото въздействие върху малцинствата в Китай, по-специално във връзка със закона за борба с тероризма, който би могъл да доведе до налагане на санкции на мирното изразяване на тибетската култура и религиозна принадлежност, и закона за управлението на международни неправителствени организации, който ще влезе в сила на 1 януари 2017 г. и ще постави групите за правата на човека под строг контрол от страна на правителството, тъй като това представлява строг подход „отгоре надолу“, вместо да се насърчава партньорство между местното и централното управление и гражданското общество;

7.  настоятелно призовава китайското правителство да измени разпоредбите в пакета от закони за сигурността, които стесняват пространството за организациите на гражданското общество и засилват правителствения контрол върху религиозните практики; призовава китайското правителство да осигурява и гарантира справедлива и безопасна среда за всички НПО и защитници на правата на човека, така че те да работят свободно в страната, което би могло значително да допълни държавното предоставяне на социални услуги с подход „отдолу нагоре“ и да допринесе за утвърждаването на социалните и икономическите, политическите и гражданските права;

8.  призовава китайското правителство да възобнови диалога с тибетските представители, който беше спрян от Китай през 2010 г., с цел постигане на приобщаващо политическо решение на кризата в Тибет; призовава за зачитане на свободата на изразяване на мнение, свободата на сдружаване и свободата на религия на тибетския народ, както са утвърдени в конституцията; счита, че зачитането на правата на малцинствата е основен елемент на демокрацията и на принципите на правовата държава, който е от съществено значение за политическата стабилност;

9.  решително осъжда арестуването на Илхам Тохти, който излежава доживотна присъда по обвинения в сепаратизъм; изразява съжаление във връзка с факта, че правото на справедлив съдебен процес не е било спазено и той не се е възползвал от правото на подходяща защита; настоятелно призовава китайските органи да зачитат правилото за разрешаване на едно посещение на месец за членове на семейството;

10.  призовава за незабавното и безусловно освобождаване на Илхам Тохти и на неговите поддръжници, задържани във връзка с неговия случай; призовава също така да се възстанови разрешителното на Илхам Тохти да преподава и да се гарантира свободното му движение в рамките на и извън Китай;

11.  припомня колко е важно ЕС да повдига въпроса за нарушаването на правата на човека в Китай, и по-специално случая на малцинствата в Тибет и Синцзян, във всички политически диалози и диалози по правата на човека с китайските органи, в съответствие с ангажимента на ЕС да изразява силна, ясна и единна позиция в подхода си към страната, включително на годишните диалози по правата на човека; изтъква освен това, че като част от текущия процес на реформи и нарастващата глобална ангажираност, Китай се присъедини към международната рамка за правата на човека, като подписа широк кръг от международни договори в областта на правата на човека, и следователно призовава за диалог с Китай, за да изпълни той тези ангажименти;

12.  изразява съжаление, че 35-ият кръг от диалога по правата на7 човека между ЕС и Китай вероятно няма да се осъществи преди края на 2016 г., както беше договорено; настоятелно призовава китайското правителство да се съгласи на диалог на високо равнище през първите седмици на 2017 г.;

13.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Китайската народна република.

(1)

ОВ C 99 E, 3.4.2012 г., стр. 118.

(2)

OВ C 131 E, 8.5.2013 г., стр. 121.

(3)

OВ C 332 E, 15.11.2013 г., стр. 185.

(4)

ОВ C 285 E, 21.10.2010 г., стр. 80.

(5)

ОВ C 199 E, 7.7.2012 г., стр. 185.

(6)

Приети текстове, P8_TA(2015)0458.

Правна информация