Процедура : 2017/2756(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : RC-B8-0465/2017

Внесени текстове :

RC-B8-0465/2017

Разисквания :

PV 06/07/2017 - 8.3
CRE 06/07/2017 - 8.3

Гласувания :

PV 06/07/2017 - 11.5

Приети текстове :

P8_TA(2017)0310

ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 514kWORD 52k
5.7.2017
PE605.592v01-00}
PE605.595v01-00}
PE605.596v01-00}
PE605.601v01-00}
PE605.602v01-00}
PE605.603v01-00}
PE605.603v01-00} RC1
 
B8-0465/2017}
B8-0468/2017}
B8-0469/2017}
B8-0471/2017}
B8-0474/2017}
B8-0475/2017}
B8-0476/2017} RC1

внесено съгласно член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от Правилника на дейността

вместо предложенията за резолюция, внесени от следните групи:

Verts/ALE (B8-0465/2017)

ECR (B8-0468/2017)

S&D (B8-0469/2017)

ALDE (B8-0471/2017)

EFDD (B8-0474/2017)

GUE/NGL (B8-0475/2017)

PPE (B8-0476/2017)


относно положението в Бурунди (2017/2756(RSP))


Кристиан Дан Преда, Йоахим Целер, Сандра Калниете, Марейд Макгинес, Дейвид Макалистър, Хосе Игнасио Салафранка Санчес-Нейра, Елмар Брок, Патриция Шулин, Ярослав Валенса, Иван Щефанец, Томаш Здеховски, Яромир Щетина, Павел Свобода, Агнешка Козловска-Райевич, Михаела Шойдрова, Милан Звер, Дубравка Шуйца, Свен Шулце, Кшищоф Хетман, Елизабета Гардини, Клод Ролен, Брайън Хейс, Морис Понга, Едуард Кукан, Лефтерис Христофору, Адам Шейнфелд, Богдан Брунон Вента, Романа Томц, Роберта Мецола, Иржи Поспишил, Чаба Шогор, Марияна Петир, Туне Келам, Шон Кели, Станислав Полчак, Желяна Зовко, Ивана Малетич, Андрей Ковачев, Лайма Люция Андрикене, Ласло Тьокеш, Анна Заборска, Ларс Адактусон, Елжбета Катажина Лукачийевска, Инесе Вайдере от името на групата PPE
Елена Валенсиано, Виктор Боштинару от името на групата S&D
Чарлз Танък, Карол Карски, Ришард Чарнецки, Ришард Антони Легутко, Анна Елжбета Фотига, Нотис Мариас, Ружа Томашич, Бранислав Шкрипек от името на групата ECR
Луи Мишел, Неджми Али, Петрас Аущревичюс, Беатрис Бесера Бастеречеа, Исаскун Билбао Барандика, Дита Харанзова, Жерар Дьопре, Мартина Длабайова, Натали Гризбек, Мариан Харкин, Иван Яковчич, Петър Йежек, Илхан Кючюк, Патрисия Лалонд, Урмас Пает, Майте Пагасауртундуа Руис, Йозо Радош, Марите Схаке, Хану Такула, Павел Теличка, Рамон Тремоза и Балселс, Иво Вайгъл, Йоханес Корнелис ван Бален, Хилде Вотманс, Сесилия Викстрьом, Валентинас Мазуронис, Филиз Хюсменова от името на групата ALDE
Мари-Кристин Вержиа, Лола Санчес Калдентей, Шабиер Бенито Силуага, Естефания Торес Мартинес, Таня Гонсалес Пеняс, Мигел Урбан Креспо, Димитриос Пападимулис, Костас Хрисогонос, Барбара Спинели от името на групата GUE/NGL
Юдит Саргентини, Мария Хойбух, Хейди Хаутала, Флорент Марсейеси, Мишел Ривази, Бодил Валеро, Барбара Лохбилер, Барт Стас, Ернест Уртасун, Игор Шолтес, Давор Шкърлец, Бронис Ропе, Жорди Соле от името на групата Verts/ALE
Фабио Масимо Касталдо, Иняцио Корао, Изабела Адинолфи, Роландас Паксас, Лаура Ферара от името на групата EFDD
Барбара Капел

Резолюция на Европейския парламент относно положението в Бурунди (2017/2756(RSP))  

Европейският парламент,

–  като взе предвид преразгледаното Споразумение от Котону, и по-специално член 96 от него,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

–  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

–  като взе предвид Африканската харта за демокрация, избори и управление,

–  като взе предвид резолюция № 2248 (2015 г.) от 12 ноември 2015 г. и резолюция № 2303 (2016 г.) от 29 юли 2016 г. на Съвета за сигурност на ООН относно положението в Бурунди,

–  като взе предвид доклада на международната анкетна комисия, представен на 15 юни 2017 г. пред Съвета на ООН по правата на човека,

–  като взе предвид първия доклад на генералния секретар на ООН относно Бурунди, публикуван на 23 февруари 2017 г.,

–  като взе предвид изявлението за печата от 9 март 2017 г. от страна на Съвета за сигурност във връзка с положението в Бурунди,

–  като взе предвид независимото разследване на ООН относно Бурунди (UNIIB), публикувано на 20 септември 2016 г.,

–  като взе предвид резолюцията, приета от Съвета на ООН по правата на човека на 30 септември 2016 г. относно положението с правата на човека в Бурунди,

–  като взе предвид Споразумението от Аруша за мир и помирение за Бурунди от 28 август 2000 г.,

–  като взе предвид изявлението относно Бурунди, направено по време на срещата на високо равнище на Африканския съюз от 13 юни 2015 г.,

–  като взе предвид решението относно дейностите на Съвета за мир и сигурност и относно състоянието на мира и сигурността в Африка (Асамблея /АС/Решение № 598(XXVI)), прието по време на 26-ата редовна сесия на Асамблеята на държавните и правителствените ръководители на Африканския съюз, която се проведе на 30 и 31 януари 2016 г. в Адис Абеба, Етиопия,

–  като взе предвид решенията и изявленията на Асамблеята на Африканския съюз (Асамблея /АС/Решения № 605 – 620(XXVIІ)), приети по време на 27-ата редовна сесия на Асамблеята на държавните и правителствените ръководители на Африканския съюз, която се проведе на 17 и 18 юли 2016 г. в Кигали, Руанда,

–  като взе предвид резолюцията на Африканската комисия по правата на човека и народите от 4 ноември 2016 г. относно положението с правата на човека в Република Бурунди,

–  като взе предвид изявлението относно Бурунди, направено по време на срещата на високо равнище на Източноафриканската общност от 31 май 2015 г.,

–  като взе предвид резолюциите на Европейския парламент относно Бурунди, и по-специално резолюциите от 9 юли 2016 г., от 17 декември 2016 г. и 18 януари 2017 г.,

–  като взе предвид Решение (ЕС) 2016/394 на Съвета от 14 март 2016 г. за приключване на процедурата на консултации с Република Бурунди съгласно член 96 от Споразумението за партньорство между членовете на Групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна,

–  като взе предвид Регламент (ЕС) 2015/1755 на Съвета от 1 октомври 2015 г., както и Решения (ОВППС) 2015/1763 и 2016/1745 на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на положението в Бурунди,

–  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 март, 18 май, 22 юни и 16 ноември 2015 г. и от 15 февруари 2016 г. относно Бурунди,

–  като взе предвид изявленията от 28 май 2015 г., 19 декември 2015 г. и 21 октомври 2016 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност,

–  като взе предвид изявлението от 6 януари на говорителя на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност относно забраната на Лига „Итека“ в Бурунди,

–  като взе предвид Конституцията на Бурунди, и по-специално член 96 от нея,

–  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Бурунди изпадна в сериозна политическа криза и беше обзета от граждански вълнения, след като президентът Пиер Нкурунзиза обяви през април 2015 г. намерението си да се кандидатира за трети мандат в нарушение на Конституцията на Бурунди, която ограничава броя на президентските мандати до два, както и на Споразумението от Аруша; като има предвид, че силното противопоставяне на неговото преизбиране беше потушено от страна на правителството с прилагане на много строги мерки, като в резултат на това положението с правата на човека в държавата обезпокоително се влоши;

Б.  като има предвид, че според някои международни наблюдатели противопоставянето на неговото преизбиране от юли 2015 г. насам е било потушавано с прилагане на много строги мерки от страна на правителството; като има предвид, че по данни на ООН след избухването на насилието са загинали 500 души; като има предвид, че според организациите за защита на правата на човека над 1 200 души са били убити, между 400 и 900 са станали жертва на насилствено изчезване, стотици или дори хиляди души са били изтезавани, а над 10 000 са все още произволно задържани;

В.  като има предвид, че президентът Пиер Нкурунзиза не изключва възможността за промяна на Конституцията, за да се кандидатира за четвърти мандат от 2020 г. нататък, и че в момента тече вътрешен процес, с който се цели премахване на ограниченията по отношение на броя на мандатите; като има предвид, че това би било в противоречие с по-ранните изявления на президента Пиер Нкурунзиза и би застрашило колективните усилия за намиране на надеждно дългосрочно решение на кризата;

Г.  като има предвид, че в доклада от независимото разследване на ООН относно Бурунди (EINUB) се излагат „многобройни доказателства за сериозни нарушения на правата на човека и за наличието на сериозни злоупотреби“ в държавата, извършвани най-вече от силите за сигурност и органите; като има предвид, че случаите на подбуждане към насилие и омраза са се увеличили от април насам , по-специално по време на събранията на младежките милиции „Имбонеракуре“ на управляващата партия „Национален съвет за защита на демокрацията – Сили за защита на демокрацията“; като има предвид, че подобен вид злоупотреби са насочени главно срещу фигури от опозицията и представители на гражданското общество, и по-специално защитници на правата на човека, журналисти и адвокати; като има предвид, че окончателният доклад на международната анкетна комисия, създадена от Съвета по правата на човека, се очаква през септември;

Д.  като има предвид, че сигнализираните прояви на насилие включват убийства, отвличания, насилствени изчезвания, изтезания, изнасилвания и произволни задържания и лишаване от свобода; като има предвид, че корупцията и липсата на действия от страна на публичните органи затвърждават културата на безнаказаност, която пречи за изправянето пред съда на редица извършители на смъртоносни актове на насилие, включително членове на силите за сигурност и на разузнавателните служби;

Е.  като има предвид, че през октомври 2016 г. органите на Бурунди забраниха пет организации за защита на правата на човека и че през януари 2017 г. най-старата от тези организации – Лига „Итека“, съща беше забранена; като има предвид, че през декември 2016 г. парламентът прие закон, предвиждащ упражняването на строг контрол над международните неправителствени организации (НПО);

Ж.  като има предвид, че ограниченията по отношение на медиите и на независимите вестници се увеличиха; като има предвид, че независимите медии продължават да бъдат цензурирани, спирани, блокирани и/или затваряни; като има предвид, че журналисти са били обект на изчезвания, заплахи, физически нападения и съдебен тормоз; като има предвид, че е преустановена дейността на всички независими радиостанции; като има предвид, че в световната класация, изготвена от „Репортери без граници“ във връзка със свободата на пресата за 2017 г., Бурунди се класира на 160-то място сред 180 държави;

З.  като има предвид, че служители на ООН отбелязват наличието на тенденция държавните служители да всяват разногласия, което създава опасения за спираловидно ескалиране на насилието и за евентуалното придаване на етнически характер на кризата; като има предвид, че се съобщава за масово насилие и заплахи от страна на партията „Национален съвет за защита на демокрацията – Сили за защита на демокрацията“ и нейната младежка секция – милицията „Имбонеракуре“;

И.  като има предвид, че през октомври 2016 г. Бурунди започна процедура за оттегляне от Римския статут, като по този начин даде израз на намерението си да напусне Международния наказателен съд (МНС), в резултат на неговото решението да започне предварително разследване относно насилието и нарушенията на правата на човека в държавата;

Й.  като има предвид, че през август 2016 г. правителството на Бурунди отказа разполагането на полицейски служители на ООН в държавата с цел наблюдаване на положението; като има предвид, че правителството на Бурунди реши да преустанови сътрудничеството си със Службата на Върховния комисар на ООН за правата на човека и отказа да съдейства на анкетната комисия, създадена от Съвета на ООН по правата на човека;

К.  като има предвид, че на 21 декември 2015 г. парламентът на Бурунди отхвърли предложението за разполагане на мироопазващи сили на Африканския съюз с аргумента, че всяка военна намеса от страна на войските на Африканския съюз би представлявала нашествие на окупационни сили;

Л.  като има предвид, че на 8 декември 2015 г. Европейският съюз започна процедура на консултации с правителството на Бурунди съгласно член 96 от Споразумението от Котону в присъствието на представители на групата на държавите от АКТБ, на Африканския съюз, на Източноафриканската общност и на ООН; като има предвид, че през март 2016 г. Европейският съюз приключи тези консултации, които доведоха до заключението, че ангажиментите, предложени от правителството на Бурунди в областта на правата на човека, демократичните принципи и принципите на правовата държава, са недостатъчни;

М.  като има предвид, че в резултат на тази процедура Европейският съюз определи набор от конкретни мерки, които трябва да бъдат взети от правителството на Бурунди, за да се даде възможност за възобновяване на пълноценно сътрудничество;

Н.  като има предвид, че ЕС временно преустанови пряката финансова подкрепа за администрацията на Бурунди, включително бюджетната подкрепа; като има предвид, че Съюзът се ангажира да запази финансовата подкрепа за населението и хуманитарната помощ, включително проекти, които са насочени към гарантиране на достъп до основни услуги;

О.  като има предвид, че Европейският съюз прие целенасочени санкции срещу лица, организации или органи, които подкопават демокрацията или възпрепятстват търсенето на политическо решение в Бурунди; като има предвид, че Африканският съюз също предвижда понастоящем приемането на санкции;

П.  като има предвид, че националният диалог в рамките на Бурунди, който се провежда под егидата на Източноафриканската общност с подкрепата на Африканския съюз и на Европейския съюз, се счита от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации за единственото надеждно решение за постигане на трайно политическо уреждане на положението в Бурунди; като има предвид, че този диалог трябва да бъде отворен за всички, включително за опозицията, гражданското общество и членовете на диаспората;

Р.  като има предвид, че политическата безизходица в Бурунди и влошаването на икономическото положение имат тежки последици за населението, че според приблизителната оценка на Агенцията на ООН за бежанците над 420 000 души са избягали от Бурунди, за да търсят убежище в съседните страни, че според генералния секретар на ООН понастоящем вътрешно разселените лица наброяват 209 000 души, че 3 милиона души се нуждаят от хуманитарна помощ, а 2,6 милиона са в положение на остра продоволствена несигурност, че 700 000 души зависят от спешна продоволствена помощ, въпреки факта, че правителството премахна някои ограничения, че това положение създава сериозна заплаха за стабилността на региона;

1.  изразява сериозната си загриженост относно политическото положение и положението в областта на сигурността в Бурунди; решително осъжда актовете на насилие, убийствата и другите нарушения на правата на човека, извършени в страната от 2015 г. насам; призовава за ефективни и пропорционални действия за предотвратяване на нови епизоди на насилие;

2.  изразява загриженост относно ширещата се безнаказаност, по-специално по отношение на актовете на насилие, на нарушенията на правата на човека и на извършителите на тези актове; припомня, че органите на Бурунди имат задължението съгласно международното и регионалното законодателство в областта на правата на човека да гарантират, защитават и насърчават основните права, включително гражданските и политическите права на гражданите; в този контекст призовава за задълбочено и независимо разследване на убийствата и злоупотребите в Бурунди през последните години и призовава да се гарантира, че извършителите ще понесат отговорност за деянията си;

3.  изразява дълбоко съжаление във връзка с факта, че правителството на Бурунди е започнало процедура за оттегляне на държавата от Римския статут на Международния наказателен съд (МНС); призовава правителството на Бурунди да отмени процедурата за оттегляне, както и да гарантира, че държавата продължава да участва пълноценно в МНС;

4.  настоятелно призовава правителството на Бурунди да зачита в пълна степен Резолюция 2303 (2016 г.) на Съвета за сигурност на ООН, както и да даде възможност за разполагане на полицейски отдел на ООН, който да осигури наблюдение на положението в областта на сигурността в държавата,

5.  приветства създаването през ноември 2016 г. на анкетната комисия на ООН относно правата на човека в Бурунди, чиято задача е да разследва нарушенията и злоупотребите с правата на човека в държавата след април 2015 г.; призовава органите на Бурунди да сътрудничат изцяло на членовете на анкетната комисия;

6.  приветства неотдавнашното назначаване на новия специален пратеник в Бурунди, г-н Мишел Кафандо, от генералния секретар на ООН, г-н Антониу Гутериш, с оглед на улесняването на разбирането на текущия политически процес;

7.  отново изразява своя ангажимент към свободата на словото и отново потвърждава основната роля на гражданското общество, адвокатите, организациите за защита на правата на човека и медиите в едно демократично общество; в този контекст призовава органите на Бурунди да отменят забраните и да премахнат ограниченията, наложени на тези лица и организации, отново да разгледат новото законодателство относно чуждестранните НПО и да гарантират, че журналистите и защитниците на правата на човека могат да работят в държавата в условия на пълна свобода и сигурност;

8.  изразява загриженост относно големия риск настоящото положение да доведе до по-дълбоки разделения между различните етноси; осъжда придаването на етнически характер на кризата чрез пропаганда, основаваща се на етническа идеология; настоятелно призовава всички участващи страни в Бурунди да се въздържат от всякакво поведение или изявления, които могат да увеличат насилието, да задълбочат кризата или да имат отрицателни последици за регионалната стабилност в дългосрочен план, както и да спазват изцяло споразумението от Аруша;

9.  осъжда актовете на подбуждане към омраза и насилие от страна на лидерите на младежката милиция „Имбонеракуре“ спрямо бежанците и членовете на опозицията, и по-специално публичното призоваване към изнасилване на жените на членовете на опозицията, и призовава за незабавното разоръжаване на тези милиции; изразява дълбока загриженост във връзка с приемането на нов закон относно създаването на национален доброволчески корпус, който би могъл да се използва за легитимиране на дейностите на такава милиция;

10.  настоятелно призовава всички участващи страни да създадат необходимите условия за възстановяване на доверието и за насърчаване на националното единство чрез открит, прозрачен и приобщаващ национален диалог между правителството, опозиционните партии и гражданското общество в съответствие с Конституцията на Бурунди, споразумението от Аруша и международните ангажименти на държавата;

11.  отбелязва, че положението в Бурунди има изключително вредни последици в целия регион; приветства във връзка с това усилията за преговори, водени с посредничеството на Източноафриканската общност, с подкрепата на Африканския съюз, и призовава за ангажирането и сътрудничеството на органите в Бурунди за намиране на незабавно, надеждно и дългосрочно решение на този конфликт, но изразява дълбока загриженост относно бавния напредък на този диалог;

12.  призовава Европейския съюз да подкрепи усилията на регионалните участници за разрешаването на кризата; отправя искане за прилагане на пътната карта на посредника, посочен от Източноафриканската общност – г-н Мкапа, бивш президент на Танзания;

13.  приветства решението на Съвета за мир и сигурност на Африканския съюз да разреши разполагането на африканската мисия за превенция и защита в Бурунди, за да се улесни намирането на политическо решение; настоятелно призовава правителството на Бурунди да спазва изцяло поетия ангажимент за улесняване на бързото разполагане на място на наблюдатели и експерти в областта на правата на човека, по-специално чрез незабавно издаване на визи и много бързо извършване на другите формалности;

14.  счита, че присъствието на международни наблюдатели в Бурунди би могло да допринесе значително за подобряване на положението в областта на правата на човека и сигурността; отправя искане да бъдат разположени на място 200 допълнителни военни наблюдатели и наблюдатели на правата на човека от Африканския съюз, в подкрепа към вече присъстващите 30 наблюдатели;

15.  счита за необходимо да се изясни, в сътрудничество с Африканския съюз, проследимостта на средствата, предназначени за бурундските войници, участващи в Африканската мисия в Сомалия (AMISOM);

16.  счита, че нормализирането на отношенията с ЕС, включително държавите членки, зависи от изпълнението от страна на органите на Бурунди на всички разпоредби в „списъка на ангажиментите“ във връзка с консултациите, предвидени в член 96 от Споразумението от Котону;

17.  отбелязва решението на Европейския съюз, след консултация с органите на Бурунди съгласно член 96 от Споразумението от Котону, да преустанови пряката финансова помощ за администрацията на Бурунди и приветства приемането на мерки за ограничаване на пътуванията и замразяване на активите от страна на ЕС срещу лицата, отговорни за нарушенията на усилията за мир и на правата на човека; подчертава, че ЕС запазва цялостната си финансова подкрепа за народа на Бурунди, включително за бежанците, в ключовите сектори в областта на здравеопазването, храненето и образованието, както и пряко предоставяната хуманитарна помощ; подкрепя целевите санкции, подновени от Европейския съюз, както и решението на Съвета на ЕС за спиране на бюджетната подкрепа за Бурунди вследствие на консултациите по член 96;

18.  изразява дълбоката си загриженост във връзка с притока на бежанци от Бурунди в съседните държави и тревожното хуманитарно положение на разселените лица в Бурунди и отново заявява подкрепата си за хуманитарните организации в региона и съседните държави, които приемат бежанци; настоятелно призовава ЕС и другите донори да увеличат финансовата си подкрепа и хуманитарната помощ за бурундските разселени лица и бежанци; припомня на държавите членки техния ангажимент да спазват Женевската конвенция;

19.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и на парламента на Бурунди, на Съвета на министрите АКТБ – ЕС, на Европейската комисия и на Съвета на министрите на Европейския съюз, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и на парламентите на държавите – членки на ЕС, на държавите – членки на Африканския съюз, и на неговите институции, както и на генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Правна информация