Процедура : 2018/2756(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : RC-B8-0292/2018

Внесени текстове :

RC-B8-0292/2018

Разисквания :

PV 14/06/2018 - 4.3
CRE 14/06/2018 - 4.3

Гласувания :

PV 14/06/2018 - 7.3

Приети текстове :

P8_TA(2018)0261

ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 513kWORD 60k
13.6.2018
PE621.690v01-00}
PE621.691v01-00}
PE621.692v01-00}
PE621.693v01-00}
PE621.695v01-00}
PE621.696v01-00} RC1
 
B8-0292/2018}
B8-0293/2018}
B8-0294/2018}
B8-0295/2018}
B8-0297/2018}
B8-0298/2018} RC1

внесено съгласно член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от Правилника на дейността

вместо следните предложения за резолюция:

B8‑0292/2018 (Verts/ALE)

B8‑0293/2018 (ECR)

B8‑0294/2018 (S&D)

B8‑0295/2018 (PPE)

B8‑0297/2018 (GUE/NGL)

B8‑0298/2018 (ALDE)


относно положението на бежанците от общността рохингия, и по-специално тежкото положение на децата (2018/2756(RSP))


Кристиан Дан Преда, Йоахим Целер, Елмар Брок, Хосе Игнасио Салафранка Санчес-Нейра, Яромир Щетина, Томаш Здеховски, Патриция Шулин, Марияна Петир, Едуард Кукан, Туне Келам, Чаба Шогор, Рамона Николе Мънеску, Романа Томц, Дейвид Макалистър, Лефтерис Христофору, Лудек Нидермайер, Агнешка Козловска-Райевич, Милан Звер, Йожеф Над, Адам Шейнфелд, Богдан Анджей Здройевски, Брайън Хейс, Джовани Ла Вия, Инесе Вайдере, Роберта Мецола, Иво Белет, Дирдре Клун, Дубравка Шуйца, Ларс Адактусон, Тереса Хименес-Бесерил Барио, Лайма Люция Андрикене, Ивана Малетич, Сандра Калниете, Станислав Полчак, Иржи Поспишил, Кшищоф Хетман, Токиа Саифи от името на групата PPE
Елена Валенсиано, Виктор Боштинару, Сурая Пост, Уаджид Хан от името на групата S&D
Чарлз Танък, Ружа Томашич, Амджад Башир, Нотис Мариас, Пирко Руохонен-Лернер, Ян Захрадил, Валдемар Томашевски, Ношина Мобарик, Моника Маковей, Саджад Карим от името на групата ECR
Урмас Пает, Неджми Али, Петрас Аущревичюс, Беатрис Бесера Бастеречеа, Исаскун Билбао Барандика, Дита Харанзова, Жерар Дьопре, Мартина Длабайова, Мариан Харкин, Иван Яковчич, Петър Йежек, Илхан Кючюк, Патрисия Лалонд, Валентинас Мазуронис, Луи Мишел, Майте Пагасауртундуа Руис, Йозо Радош, Фредерик Рийс, Робер Рошфор, Марите Схаке, Ясенко Селимович, Яна Том, Рамон Тремоза и Балселс, Виктор Успаских, Иво Вайгъл, Йоханес Корнелис ван Бален, Хилде Вотманс, Сесилия Викстрьом от името на групата ALDE
Барбара Лохбилер, Хейди Хаутала, Юдит Саргентини, Бодил Валеро, Жорди Соле, Ана Миранда, Джийн Ламбърт от името на групата Verts/ALE
Мигел Урбан Креспо, Патрик Льо Ярик, Барбара Спинели, Мари-Кристин Вержиа, Шабиер Бенито Силуага, Таня Гонсалес Пеняс, Лола Санчес Калдентей, Естефания Торес Мартинес, Меря Кюльонен, Димитриос Пападимулис от името на групата GUE/NGL
Фабио Масимо Касталдо, Иняцио Корао

Резолюция на Европейския парламент относно положението на бежанците от общността рохингия, и по-специално тежкото положение на децата (2018/2756(RSP))  

Европейският парламент,

  като взе предвид своите предходни резолюции относно Мианмар и положението на общността рохингия,

  като взе предвид предишните си резолюции относно Бангладеш,

  като взе предвид заключенията на Съвета от 20 юни 2016 г. относно стратегията на ЕС по отношение на Мианмар/Бирма,

  като взе предвид заключенията на Съвета относно Мианмар/Бирма от 26 февруари 2018 г.,

  като взе предвид Насоките на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето, приети от Съвета на 6 март 2017 г.,

  като взе предвид изявлението на ЗП/ВП Федерика Могерини от 30 март 2016 г. относно встъпването в длъжност на новото правителство на Съюза на Мианмар/Бирма,

  като взе предвид съвместното изявление за медиите относно четвъртия диалог по правата на човека ЕС – Мианмар от 5 март 2018 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

–  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето,

–  като взе предвид Конвенцията от 1954 г. за статута на лицата без гражданство и Конвенцията от 1961 г. за намаляване на случаите на лица без гражданство,

–  като взе предвид световния план за действие на Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) за периода 2014 – 2024 г. за слагане на край на липсата на гражданство от ноември 2014 г.,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид окончателния доклад на консултативната комисия относно щата Рахин от август 2017 г.,

–  като взе предвид Устава на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН),

–  като взе предвид доклада на Съвета за сигурност на ООН относно свързаното с конфликти сексуално насилие, публикуван на 23 март 2018 г.,

–  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че 720 000 деца от общността рохингия в Бангладеш и Мианмар живеят в крайна нужда от хуманитарна помощ и закрила;

Б.  като има предвид, че в щата Рахин в Мианмар живеят приблизително 1,3 милиона души от общността рохингия – съставена предимно от мюсюлмани малцинствена група, които са подложени на репресии и непрекъснати сериозни нарушения на правата на човека, включително заплахи за живота и сигурността, отказ на правото на здравеопазване и образование, принудителен труд, сексуално насилие и ограничаване на техните политически права; като има предвид, че мюсюлманите от общността рохингия са считани за най-силно преследваното малцинство в света, както и най-голямата група от лица без гражданство;

В.  като има предвид, че от август 2017 г. насам над 900 000 души от общността рохингия, 534 000 от които деца, са избягали от насилието срещу тях и са потърсили убежище в Бангладеш, като се страхуват за живота си; като има предвид, че според оценките около 1000 деца от общността рохингия на възраст под пет години са били убити в насилията в Мианмар; като има предвид, че според сдружението Парламентаристи за правата на човека от АСЕАН (APHR) 28 300 деца от общността рохингия са загубили поне един родител, а други 7 700 са съобщили, че са загубили и двамата си родители, като по този начин броят на загубените родители достига 43 700;

Г.  като има предвид, че над 14 000 деца под петгодишна възраст страдат от остро недохранване; като има предвид, че децата от общността рохингия са били жертви или свидетели на травматични събития, включително в много случаи загубата на единия или на двамата родители, отделяне от семействата им, физическо малтретиране, психологическо страдание, недохранване, болести, сексуалната експлоатация и са били свидетели на престъпления срещу човечеството в щата Рахин, включително системното опожаряването на домове, физически нападения и изнасилвания, извършвани срещу общността рохингия;

Д.  като има предвид, че върховният комисар на ООН за правата на човека Зеид Раад ал Хюсеин описва операциите на правителството на Мианмар като „пример от учебник за етническо прочистване“ и „цинична маневра за принудителното преместване на голям брой хора без възможност за завръщане“;

Е.  като има предвид, че кризите често оказват по-тежко въздействие върху жените и момичетата и по различен начин в сравнение с мъжете и момчетата, като по този начин засилват, запазват и изострят вече съществуващото трайно неравенство между половете, основаното на пола насилие и дискриминацията;

Ж.  като има предвид, че военните в Мианмар използват изнасилването като средство в своята кампания за етническо прочистване в щата Рахин; като има предвид, че сексуалното насилие се използва за разделяне на цели общности и за възпиране на жените и момичетата да се завърнат по домовете си; като има предвид, че жертвите на изнасилване в лагерите могат да бъдат изправени пред социално изключване от страна на своите общности; като има предвид, че ВКБООН е изискал информация относно отговорността на армията на Мианмар по отношение на масовите изнасилвания на жени и момичета от общността рохингия;

З.  като има предвид, че много от бежанците са жени, които са бременни или имат малки деца и са пътували километри пеша, като пристигат в лагерите за разселени лица болни, вследствие на умствен и физически стрес, гладуване и наранявания;

И.  като има предвид, че девет месеца след началото на нападенията срещу общността рохингия от военните и членове на милиции в Мианмар, агенциите за помощ прогнозират, че се очаква броят на бебетата, които предстои да се родят в бежанските лагери, да достигне 48 000;

Й.  като има предвид, че достъпът до здравни грижи за жените и децата в лагерите за бежанци в Бангладеш е много ограничен; като има предвид, че бременните жени и майките следва да получават здравни услуги от критично значение по време на майчинството, от които те се нуждаят, включително предродилни грижи и безопасно раждане, грижи за новородените, подкрепа при кърмене, както и постоянни грижи в областта на репродуктивното здраве;

К.  като има предвид, че децата и жените от общността рохингия са изложени на висок риск от трафик с цел проституция, както и на риск от сексуален тормоз и насилие в бежанските лагери в Бангладеш; като има предвид, че изгубените деца от общността рохингия в бежанските лагери са най-уязвими и е вероятно да се превърнат в жертви на трафика на хора;

Л.  като има предвид, че децата от общността рохингия не разполагат с достъп до официално образование; като има предвид, че единствено много малките деца от общността рохингия получават основно образование в неформални класни стаи в бежанските лагери, като по-големите деца имат ограничен достъп до формално образование или изобщо нямат такъв;

М.  като има предвид, че започна сезонът на мусонните дъждове в Бангладеш и се очаква положението да се влоши значително; като има предвид, че най-малко 200 000 души в бежанските лагери са изложени на непосредствен риск от наводнения и свлачища; като има предвид, че са налице сериозни заплахи за техния живот, подслон, както и снабдяване с храна и вода; като има предвид, че съществува висок риск от разпространение на болести, включително холера и хепатит, по време на мусоните наводнения; като има предвид, че много малко бежанци от общността рохингия са имали достъп до медицинска помощ или ваксинации преди пристигането си в Бангладеш;

Н.  като има предвид, че досега Мианмар отказва да позволи на проучвателна мисия на Съвета на ООН по правата на човека да влезе в страната и забрани достъп на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар Янги Ли, като отхвърля почти всички твърдения на зверства, извършени от държавните сили за сигурност в щата Рахин;

О.  като има предвид, че в Римския статут на Международния наказателен съд (МНС) се заявява, че най-тежките престъпления, които пораждат безпокойство сред международната общност като цяло, по-специално геноцидът, престъпленията срещу човечеството и военните престъпления, не трябва да остават ненаказани; като има предвид, че през април 2018 г. главният прокурор на Международния наказателен съд поиска от съда да се произнесе по въпроса дали МНС може да упражнява юрисдикция по отношение на твърденията за депортиране на общността рохингия от Мианмар в Бангладеш; като има предвид, че едно решение, което потвърждава юрисдикцията на МНС, би могло да проправи пътя за започване на разследване срещу Мианмар за престъпления срещу човечеството или депортиране;

П.  като има предвид, че през март 2017 г. Китай и Русия блокираха приемането на декларация на Съвета за сигурност на ООН относно положението на малцинството рохингия в Мианмар;

Р.  като има предвид, че липсата на реалистична перспектива за безопасно и доброволно завръщане и липсата на политически напредък в разрешаването на кризата в Мианмар сочат, че това положение няма бъде разрешено в краткосрочен план и следователно се изисква траен подход, по-специално по отношение на правата и потребностите на децата;

С.  като има предвид, че на 6 юни 2018 г. беше подписан тристранен меморандум за разбирателство между Мианмар, ВКБООН и Програмата на ООН за развитие ; като има предвид, че ВКБООН заяви, че условията все още не са благоприятни за доброволно завръщане;

Т.  като има предвид, че през май 2018 г. Комисията отпусна 40 милиона евро под формата на хуманитарна помощ за предоставяне на животоспасяваща помощ за уязвими цивилни лица от общността рохингия и приемащите ги общности в Бангладеш и в щата Рахин; като има предвид, че тези средства са в допълнение към сумата от 51 милиона евро, мобилизирани през 2017 г.;

У.  като има предвид, че през март 2018 г. ООН отправи апел за набиране на 951 милиона щатски долара за подпомагане на бежанците от общността рохингия за останалата част от 2018 г., но до момента бяха събрани едва около 20% от тази целева сума;

1.  категорично осъжда нападенията срещу общността рохингия в Мианмар, които според ВКБООН се равняват на етническо прочистване; изразява дълбока загриженост относно нарастващата сериозност и нарастващия мащаб на нарушенията на правата на човека, включително убийствата, ожесточените сблъсъци, разрушаването на гражданска собственост, както и разселването на стотици хиляди цивилни лица; настоятелно призовава военните сили и силите за сигурност на Мианмар незабавно да прекратят убийствата, тормоза и изнасилванията, насочени срещу хора от общността рохингия, както и изгарянето на домовете им;

2.  настоятелно призовава правителството на Мианмар да позволи пълен и безпрепятствен достъп до щата Рахин на международните наблюдатели и организациите, които работят в областта на правата на човека и хуманитарната помощ, включително мисията за установяване на фактите на ООН, създадена от ВКБООН през март 2017 г., с цел да осигури независими и безпристрастни разследвания на твърденията за сериозни нарушения на правата на човека от всички страни;

3.  припомня необходимостта от медицинска и психологическа помощ, която да се предоставя в бежанските лагери, по-специално помощ, приспособена за уязвимите групи, включително жените и децата; призовава за повече услуги за подкрепа на жертвите на изнасилване и сексуално насилие; настоява всички жени и момичета да имат достъп до информация и услуги в областта на сексуалното и репродуктивното здраве, включително контрацепция и безопасен аборт;

4.  приветства предродилната и следродилната помощ, предоставяна от различни агенции и организации; припомня значението на създаването на съоръжения за регистрация и издаване на свидетелства за новородени бебета, за да се гарантира, че те разполагат с документи, както и със законни права и достъп до основни услуги, и да се подпомогне проследяването на членове на семействата, в съответствие с ангажиментите, поети от правителството на Бангладеш да гарантира, че всички раждания на територията на страната ще бъдат регистрирани; припомня, че запазването на единството на семейството е от ключово значение, за да могат тези деца да се възползват от правата си;

5.  отбелязва с голяма загриженост липсата на достатъчно осигуряване на образование за децата от общността рохингия в бежанските лагери; призовава органите на Бангладеш да гарантират пълен и достатъчен достъп на децата от общността рохингия до качествено образование на родния им език; изтъква риска от явлението „изгубено поколение“ за цялата общност, ако не се предприемат необходимите мерки за осигуряване на подходящо образование на децата; подчертава колко е важно да се позволи пълен достъп до образование, тъй като то може да бъде предоставено в учебни заведения от агенциите на ООН и НПО, така че всички деца да могат да развият своя потенциал;

6.  изразява изключителната си загриженост във връзка с големия брой случаи в лагерите на принудителна проституция, трафик на хора и сексуално насилие, включително бракове с деца, насилие от партньори и сексуална експлоатация и злоупотреби; настоятелно призовава органите на Бангладеш и Мианмар да гарантират, в сътрудничество с Върховния комисариат на ООН за бежанците, сигурността на бежанците от общността рохингия на своя територия, по-специално като засилят борбата срещу трафика на хора и детската проституция и разрушат съществуващите мрежи;

7.  приветства усилията, положени от страна на правителството и народа на Бангладеш, да предоставят убежище и сигурност на бежанците от общността рохингия, и ги насърчава да продължат да предоставят хуманитарна помощ на бежанците, пристигащи от Мианмар; призовава за продължаване на международната подкрепа за общностите, които приемат бежанци, в това число като се посрещнат вътрешните социални, образователни, икономически и свързани със здравеопазването предизвикателства; настоява, че е важно жените да бъдат изслушвани и приобщавани в изготвянето на хуманитарни мерки и мерки за изграждане на устойчивост от всички заинтересовани страни;

8.  настоятелно призовава правителството на Мианмар да гарантира безопасното, доброволно и достойно завръщане, при пълен надзор от страна на ООН, за онези, които искат да се завърнат в страната си; настоятелно призовава правителствата на Мианмар и Бангладеш изцяло да зачитат принципа на забрана за връщане;

9.  приветства меморандума за разбирателство, договорен между Мианмар, ВКБООН и Програмата на ООН за развитие на 6 юни 2018 г., като първа конкретна стъпка към пълното участие на агенциите на ООН в процеса на репатриране; подчертава обаче значението споразумението да стане публично достояние във възможно най-кратък срок;

10.  подчертава, че е важно да се гарантира, че хуманитарните участници могат да предоставят услуги за спешна помощ, включително в случаи на болести, предавани по полов път, и сексуално насилие; настоятелно призовава всички донори да увеличат финансирането, така че да предоставят пълния набор от здравни услуги по време на майчинство;

11.  приветства кампанията на ООН за слагане край на липсата на гражданство до 2024 г.; припомня, че общността рохингия е неразделна част от населението на Мианмар и следователно трябва да бъде призната за такава по закон, съгласно препоръките на консултативната комисия;

12.  припомня, че финансовата отговорност за подпомагането на бежанците не може да пада диспропорционално върху Бангладеш; призовава международната общност и международните донори спешно да засилят своя ангажимент и да предоставят необходимото финансиране, за да продължи да се предоставя необходимата хуманитарна помощ и подкрепа и да се подпомогнат ефективно жените и децата от общността рохингия, и особено бременните жени, децата и жертвите на изнасилване, както и да се окаже подкрепа на местните и приемащите ги общности в Бангладеш;

13.  приветства приемането от Съвета на 26 април 2018 г. на рамка за целенасочени мерки срещу длъжностните лица, отговорни за сериозни нарушения на правата на човека и за укрепване на оръжейното ембарго на ЕС; настоятелно призовава ЕС и неговите държави членки да изпълнят всички мерки без по-нататъшно забавяне; призовава също така Съвета за сигурност на ООН да наложи всеобщо и всеобхватно оръжейно ембарго на Мианмар и да преустанови всички преки и непреки доставки, продажби или трансфер, включително транзит и трансбордиране на всякакви оръжия, боеприпаси и други военно и охранително оборудване, както и предоставяне на обучение и други видове военна помощ и техническо подпомагане в областта на сигурността;

14.  отново призовава Комисията да анализира последиците, що се отнася до търговските преференции, от които се ползва Мианмар, включително да предвиди започване на разследване съгласно механизмите, предвидени в рамките на схемата „Всичко освен оръжие“;

15.  призовава ЕСВД и държавите членки да търсят отчетност в рамките на многостранни форуми от отговорните за извършването на престъпления в Мианмар; отбелязва искането на главния прокурор на Международния наказателен съд, отправено към неговите съдии, да потвърдят юрисдикцията на МНС по отношение на престъплението депортиране на народността рохингия от Мианмар в Бангладеш; настоятелно призовава ЕС и държавите – членки на ЕС, да поемат водеща роля в Съвета за сигурност на ООН и да внесат специална резолюция за сезиране на Международния наказателен съд относно цялостното положение в щата Рахин в Мианмар/Бирма; настоятелно призовава държавите членки на ЕС да поемат водеща роля в рамките на Общото събрание на ООН и Съвета на ООН по правата на човека и да осигурят спешното създаване на международен, безпристрастен и независим механизъм за подпомагане на разследванията на предполагаеми жестоки престъпления;

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Мианмар, на държавния съветник Аун Сан Су Чи, на правителството и парламента на Бангладеш, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на АСЕАН, на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека, на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар, на върховния комисар на ООН за бежанците и на Съвета на ООН по правата на човека.

 

 

Последно осъвременяване: 13 юни 2018 г.Правна информация