Процедура : 2018/2841(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : RC-B8-0371/2018

Внесени текстове :

RC-B8-0371/2018

Разисквания :

Гласувания :

PV 13/09/2018 - 10.2
CRE 13/09/2018 - 10.2

Приети текстове :

P8_TA(2018)0345

ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 517kWORD 60k
12.9.2018
PE624.080v01-00}
PE624.083v01-00}
PE624.085v01-00}
PE624.088v01-00}
PE624.089v01-00}
PE624.090v01-00}
PE624.091v01-00} RC1
 
B8-0371/2018}
B8-0374/2018}
B8-0376/2018}
B8-0379/2018}
B8-0380/2018}
B8-0381/2018}
B8-0382/2018} RC1

внесено съгласно член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от Правилника на дейността

вместо следните предложения за резолюция:

B8‑0371/2018 (Verts/ALE)

B8‑0374/2018 (ECR)

B8‑0376/2018 (S&D)

B8‑0379/2018 (EFDD)

B8‑0380/2018 (GUE/NGL)

B8‑0381/2018 (PPE)

B8‑0382/2018 (ALDE)


относно Мианмар, по-специално на журналистите Ва Лоне и Киав Сое Оо (2018/2841(RSP))


Кристиан Дан Преда, Рамона Николе Мънеску, Елмар Брок, Хосе Игнасио Салафранка Санчес-Нейра, Яромир Щетина, Лайма Люция Андрикене, Кшищоф Хетман, Едуард Кукан, Патриция Шулин, Томаш Здеховски, Марияна Петир, Туне Келам, Елизабета Гардини, Роберта Мецола, Чаба Шогор, Романа Томц, Желяна Зовко, Кристиан Силвиу Бушой, Джовани Ла Вия, Павел Свобода, Иван Щефанец, Богдан Брунон Вента, Йожеф Над, Адам Шейнфелд, Станислав Полчак, Тадеуш Звефка, Михаела Шойдрова, Йоахим Целер, Сандра Калниете, Франсис Замит Димек, Дейвид Макалистър, Шон Кели, Ивана Малетич, Дирдре Клун, Дубравка Шуйца, Иво Белет, Андрей Ковачев, Анна Заборска, Ласло Тьокеш, Милан Звер, Токиа Саифи, Инесе Вайдере от името на групата PPE
Елена Валенсиано, Сурая Пост, Нина Гил от името на групата S&D
Ришард Чарнецки, Чарлз Танък, Амджад Башир, Карол Карски, Ружа Томашич, Моника Маковей, Бранислав Шкрипек, Саджад Карим, Рафаеле Фито, Пирко Руохонен-Лернер, Ян Захрадил, Яна Житнянска от името на групата ECR
Урмас Пает, Исаскун Билбао Барандика, Илхан Кючюк, Валентинас Мазуронис, Марите Схаке, Петрас Аущревичюс, Беатрис Бесера Бастеречеа, Филиз Хюсменова, Жерар Дьопре, Иван Яковчич, Петър Йежек, Патрисия Лалонд, Луи Мишел, Хавиер Нарт, Майте Пагасауртундуа Руис, Каролина Пунсет, Йозо Радош, Фредерик Рийс, Робер Рошфор, Рамон Тремоза и Балселс, Иво Вайгъл, Хилде Вотманс, Сесилия Викстрьом от името на групата ALDE
Юнус Омаржи, Мари-Кристин Вержиа, Патрик Льо Ярик, Катержина Конечна, Меря Кюльонен, Таня Гонсалес Пеняс, Шабиер Бенито Силуага, Лола Санчес Калдентей, Естефания Торес Мартинес, Димитриос Пападимулис, Стелиос Кулоглу, Барбара Спинели, Мигел Урбан Креспо от името на групата GUE/NGL
Барбара Лохбилер, Джийн Ламбърт, Юдит Саргентини, Ернест Уртасун, Паскал Дюран от името на групата Verts/ALE
Иняцио Корао, Фабио Масимо Касталдо, Изабела Адинолфи от името на групата EFDD

Резолюция на Европейския парламент относно Мианмар, по-специално на журналистите Ва Лоне и Киав Сое Оо (2018/2841(RSP))  

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Мианмар и относно положението на хората от общността рохингия, и по-специално приетите на 14 юни 2018 г.(1), 14 декември 2017 г(2)., 14 септември 2017 г.(3), 7 юли 2016 г.(4) и 15 декември 2016 г.(5),

  като взе предвид изявленията на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) от 3 септември 2018 г. относно осъждането на Ва Лоне и Киав Сое Оо в Мианмар и от 9 юли 2018 г. относно преследването на двама журналисти на Ройтерс в Мианмар,

  като взе предвид заключенията на Съвета от 16 октомври 2017 г. и от 26 февруари 2018 г. относно Мианмар,

  като взе предвид решения на Съвета (ОВППС) 2018/655 от 26 април 2018 г.(6) и (ОВППС) 2018/900 от 25 юни 2018 г.(7), с които са налагат допълнителни рестриктивни мерки срещу Мианмар за засилване на наложеното от ЕС оръжейно ембарго и насочени срещу армията и служителите на граничната полиция на Мианмар,

  като взе предвид доклада на независимата мисия за откриване на факти в Мианмар на Съвета на ООН по правата на човека от 24 август 2018 г., който ще бъде представен на 39-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека на 10—28 септември 2018 г.,

–  като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН по правата на човека Мишел Башеле от 3 септември 2018 г.,

–  като взе предвид окончателния доклад и препоръките на консултираната комисия в щата Ракхайн, водена от Кофи Анан,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

  като взе предвид международното хуманитарно право, Женевските конвенции и протоколите към тях и Римския статут на Международния наказателен съд,

–  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

–  като взе предвид Устава на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН),

–  като взе предвид доклада на генералния секретар на ООН относно свързаното с конфликти сексуално насилие, публикуван от Съвета за сигурност на ООН на 23 март 2018 г.,

–  като взе предвид решението на І-ви подготвителен състав на Международния наказателен съд от 6 септември 2018 г.,

–  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че на 12 декември 2017 г. двама журналисти — Ва Лоне и Киав Сое Оо — са били произволно арестувани и задържани за твърдения, че са докладвали случаи на насилие, представляващи сериозни нарушения на правата на човека, извършени от Татмadaw (въоръжените сили на Мианмар) в щата Ракхайн;

Б.  като има предвид, че след това на журналистите Ва Лоне и Киав Сое Оо са били обвинени съгласно Закона за държавните тайни от 1923 г.; като има предвид, че на 3 септември те са били осъдени от съд в Мианмар на седем години лишаване от свобода; като има предвид, че този важен случай допълнително подкопава свободата на изразяване, демокрацията и правовата държава в Мианмар;

В.  като има предвид, че дипломати от Европейския съюз и държавите — членки на ЕС са сред многото международни наблюдатели, присъстващи на всяко съдебно заседание от момента на ареста на журналистите на 12 декември 2017 г., и непрекъснато повдигаха въпроса пред правителството на Мианмар;

Г.  като имат предвид, че участниците от гражданското общество, включително журналистите, адвокатите и защитниците на правата на човека, които изразяват критични мнения за органите на Мианмар, по-специално Tatmadaw и другите сили за сигурност на Мианмар и техните деяния в щата Ракхайн, са произволно арестувани, задържани или тормозени; като има предвид, че медийното отразяване на насилието в щата Ракхайн е строго контролирано от военните и правителството;

Д.  като има предвид, че активистката в областта на правата на човека Вай Ну от етноса рохингия, която беше осъдена на лишаване от свобода от 18-годишна възраст до навършване на 25-годишна възраст, продължава да е един от многото примери за активисти, към които са насочени действията на органите на Мианмар;

Е.  като има предвид, че предишният войник-дете Аунг Ко Хтве изтърпява наказание лишаване от свобода за две години и шест месеца поради дадено от него интервю на медиите, в което той разказва за преживяното в армията на Мианмар; като има предвид, че той е обвинен по член 505, буква б) от Наказателния кодекс на Мианмар, който е с неясна формулировка и често е използван за ограничаване на свободата на изразяване на мнение;

Ж.  като има предвид, че се съобщава за десетки журналисти, арестувани и задържани от 2016 г. насам; като има предвид, че органите на Мианмар използват редица репресивни закони, включително Закона за държавните тайни, за да арестуват, задържат, налагат мълчание или да упражняват тормоз над гражданското общество, журналисти, адвокати и защитници на правата на човека, които изразяват становища, критикуващи правителството на Мианмар или силите му за сигурност; като има предвид, че Мианмар е на 159-то място от 198 държави в класациите на свободата на пресата за 2017 г.;

З.  като има предвид, че в доклада на независимата мисия за откриване на факти в Мианмар (IIFFMM) от 24 август 2018 г., действаща по възложение на ООН, се заключава, че най-тежките нарушения на правата на човека и най-тежките престъпления, свързани с правата на човека съгласно международното право, включително геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления, са извършени в щатите Качин, Ракхайн и Шан от силите на Tatmadaw, полицейските сили на Мианмар, NaSaKa (преди това — седалищата на граничната зона за контрол на имиграцията), служителите на граничната полиция на Мианмар и недържавни въоръжени групи; като има предвид, че в доклада също така се посочва, че Армията за спасение Аракан Рохингия започна координирани нападения срещу военна база и няколко пункта на силите за сигурност в северната част на щата Ракхайн за оказване на натиск върху общностите от общностите рохингия; като има предвид, че в доклада се призовава за международно разследване и наказателно преследване на още висши военни командири в Мианмар и на тези, които отговарят за жестоки престъпления срещу хората от общността рохингия; като има предвид, че Мианмар е отхвърлила тези констатации;

И.  като има предвид, че в доклада на IIFFMM се посочва, че държавният съветник на Мианмар, лауреат на Нобеловата награда за мир и наградата „Сахаров“ Аунг Сан Суу Кий, не е използвала позицията си на дефакто ръководител на правителството или моралния си авторитет да спре или предотврати събитията в щата Ракхайн; като има предвид, че гражданските органи също са допринесли за извършването на жестоки престъпления чрез своите действия и бездействия, по-специално чрез разпространяване на неверни внушения, отричане на нарушенията, извършени от Tatmadaw, блокиране на независимите разследвания и допускане на унищожаването на доказателства;

Й.  като има предвид, че на 8 септември 2018 г. МНС потвърди, че Съдът може да упражни компетентността си по отношение на предполагаемото депортиране на членове на общността рохингия от Мианмар в Бангладеш;

К.  като има предвид, че в Мианмар бяха използвани платформи на социалните медии за разпространението на кампании за оклеветяване и конспиративни теории, насочени срещу рохингите и мюсюлманите в страната;

Л.  като има предвид, че общността рохингия представлява най-големият дял мюсюлмани в Мианмар, като мнозинството живее в щата Ракхайн; като има предвид, че по консервативни оценки броят на убитите е 10 000 души; като има предвид, че от август 2017 г. досега повече от 700 000 души от общността рохингия избягаха от съображения за безопасност в Бангладеш, от които приблизително 500 000 са деца, много от които пътуват сами след смъртта на родителите им или след отделянето им от техните семейства;

1.  категорично осъжда произволния арест и осъждане на журналистите Ва Лоне и Киав Сое Оо за това, че са докладвали за положението в щата Ракхайн; призовава органите на Мианмар да ги освободят незабавно и безусловно и да сведат до минимум всички обвинения срещу тях и всички произволно задържани лица, включително политически затворници, защитници на правата на човека, журналисти и работещи в областта на медиите, само поради това, че упражняват своите права и свободи;

2.  осъжда всички действия, свързани със заплахи, тормоз или ограничаване на свободата на изразяване на мнение, по-специално извършвани от страна на въоръжените сили и силите за сигурност на Мианмар; подчертава, че свободата на медиите и критичната журналистика са основни стълбове на демокрацията, като насърчават доброто управление, прозрачността и отчетността, и призовава органите на Мианмар да осигурят подходящи условия за журналистите и медийните работници да извършват своята дейност, без да се страхуват от сплашване или тормоз, неоправдано задържане или наказателно преследване;

3.  отново призовава правителството на Мианмар да отмени своето решение да преустанови сътрудничеството си със специалния докладчик на ООН по отношение на правата на човека в Мианмар и да предостави на местни и международни медийни организации, защитници на правата на човека, независими наблюдатели и хуманитарни организации, по-специално на специалния докладчик на ООН, пълен и свободен достъп до щата Ракхайн и да гарантира безопасността и сигурността на служителите в медиите;

4.  изразява дълбоко безпокойство във връзка със злоупотребата с репресивни разпоредби, ограничаващи свободата на словото; призовава органите на Мианмар да отменят, преразгледат или изменят всички закони, включително Закона за държавните тайни от 1923 г., които не са в съответствие с международните стандарти и които инкриминират и нарушават правата и свободата на изразяване, мирно събиране и сдружаване; призовава правителството на Мианмар да гарантира, че цялото законодателство е в съответствие с международните стандарти и задължения;

5.  категорично осъжда широкоразпространените и систематични нападения срещу хората от общността рохингия, извършени в щатите Качин, Ракхайн и Шан от силите на Татмaaw и другите сили за сигурност на Мианмар, които съгласно доклада на IIFFMM представляват геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления – най-сериозните злоупотреби и нарушения на правата на човека; изразява дълбоката си загриженост от засилващата се тежест и мащаб на нарушенията на правата на човека от страна на правителството на Мианмар;

6.  изразява отново съчувствието и подкрепата си за хората от общността рохингия; призовава отново правителството на Мианмар и силите за сигурност да прекратят незабавно продължаващото насилие, убийства, унищожаване на собственост и сексуално насилие срещу хората от общността рохингия и етническите малцинства в Северен Мианмар, и да гарантират, че в Мианмар и особено в щатите Ракхайн, Качин и Шан са възстановени сигурността и правовата държава; припомня на органите на Мианмар за техните международни задължения да разследват и преследват по наказателен ред отговорните лица; настоятелно призовава правителството на Мианмар и държавния съветник Аун Сан Су Кий да осъди категорично всяко подбуждане към омраза и да се бори срещу социалната дискриминация и военните действия срещу малцинството рохингия;

7.  приема за сведение констатациите на IIFFMM и подкрепя нейните препоръки; приветства последното решение на МНС, с което той потвърждава, че може да упражни компетентността си по отношение на предполагаемото депортиране на членове на общността рохингия от Мианмар в Бангладеш; признава обаче, че все още е необходимо Международният наказателен съд да бъде сезиран от Съвета за сигурност на ООН за разследване на всички нарушения на правата на човека; призовава Главния прокурор към Международния наказателен съд да започне предварително разследване по този въпрос. призовава Съвета за сигурност на ООН незабавно да сезира Международния наказателен съд във връзка с положението в Мианмар; подкрепя призивите на парламентаристите от IIFAFM и ACEAH за правата на човека (APHR) за разследване и наказателно преследване на военните генерали;

8.  призовава ЕСВД и държавите членки да търсят отговорност в рамките на многостранни форуми за извършителите на престъпления в Мианмар; призовава ЕС и държавите членки да поемат водеща роля в Съвета за сигурност на ООН по отношение на исканата реакция, за да отнесат случая към Международния наказателен съд, както и да поемат водещата роля в Общото събрание на ООН и на предстоящото 39-о заседание на Съвета на ООН по правата на човека, както и да увеличат усилията си за спешно създаване на международен, безпристрастен и независим механизъм за отчетност в подкрепа на разследванията на предполагаеми жестоки престъпления и за на наказателното преследване на отговорните лица;

9.  отново призовава Съвета за сигурност на ООН да наложи всеобщо и всеобхватно оръжейно ембарго на Мианмар и да преустанови всички преки и непреки доставки, продажби или трансфери, включително транзит и трансбордиране на всякакви оръжия, боеприпаси и друго военно и охранително оборудване, както и да се прекрати предоставяне на обучение и други видове военна помощ и техническо подпомагане в областта на сигурността; настоятелно призовава Съвета за сигурност на ООН да приеме целеви индивидуални санкции, включително забрани за пътуване и замразяване на активи, срещу лица, които носят отговорност за тежки престъпления съгласно международното право;

10.  призовава Комисията да обмисли разследване съгласно механизмите, предвидени в споразумението „Всичко освен оръжие“, с оглед на преразглеждането на търговските преференции в полза на Мианмар;

11.  приветства приемането от Съвета на 26 април 2018 г. на правна рамка за целенасочени ограничителни мерки спрямо длъжностните лица, отговорни за тежки нарушения на правата на човека, и за укрепване на оръжейното ембарго на ЕС и на първия списък с наименования, съставен на 25 юни 2018 г.; настоятелно призовава Съвета да наложи забрани за пътуване, целеви финансови санкции и замразяване на активите срещу длъжностните лица на Мианмар, определени от IIFFMM като отговорни за жестоки престъпления;

12.  припомня, че хиляди хора от общността рохингия, много от които са деца, са вътрешно разселени и в крайна нужда от хуманитарна помощ и закрила; призовава за незабавен, безпрепятствен и неограничен достъп до цялата територия на страната за предоставянето на хуманитарна помощ; настоятелно призовава правителството на Мианмар да гарантира безопасното, доброволно и достойно завръщане, при пълен надзор от страна на ООН, за онези, които искат да се завърнат в страната си;

13.  призовава ЕС, неговите държави членки и международната общност да отговорят на нуждата от засилена и дългосрочна хуманитарна помощ за хората от общността рохингия в Бангладеш и приемащите ги общности;

14.  припомня, че изнасилването и сексуалното насилие се често извършвани престъпления срещу цивилното население в щатите Качин, Рахин и Шан; призовава ЕС, по-специално службата на Комисията за гражданска защита и хуманитарна помощ (ECHO), и държавите — членки на ЕС да осигурят подобрения в защитата от насилие, основано на пола, на момичетата и жените от общността рохингия;

15.  припомня необходимостта от медицинска и психологическа помощ, която да се предоставя в бежанските лагери, по-специално помощ, приспособена за уязвимите групи, включително жените и децата; призовава за повече услуги за подкрепа на жертвите на изнасилване и сексуално насилие;

16.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Мианмар, на държавния съветник Аун Сан Су Кий, на правителството и парламента на Бангладеш, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на генералния секретар на АСЕАН, на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека, на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар, на върховния комисар на ООН за бежанците и на Съвета на ООН по правата на човека.

(1)

Приети текстове, P8_TA(2018)0261.

(2)

Приети текстове, P8_TA(2017)0500.

(3)

Приети текстове, P8_TA(2017)0351.

(4)

ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 134.

(5)

ОВ C 238, 6.7.2018 г., стр. 112.

(6)

OВ L 108, 27.4.2018 г., стр. 29.

(7)

OВ L 160I, 25.6.2018 г., стр. 9.

Последно осъвременяване: 12 септември 2018 г.Правна информация