Процедура : 2018/2968(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : RC-B8-0568/2018

Внесени текстове :

RC-B8-0568/2018

Разисквания :

PV 13/12/2018 - 7.2
CRE 13/12/2018 - 7.2

Гласувания :

PV 13/12/2018 - 9.9

Приети текстове :

P8_TA(2018)0526

ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ
PDF 533kWORD 58k
12.12.2018
PE631.590v01-00}
PE631.591v01-00}
PE631.598v01-00}
PE631.600v01-00}
PE631.601v01-00}
PE631.602v01-00}
PE631.603v01-00} RC1
 
B8-0568/2018}
B8-0569/2018}
B8-0576/2018}
B8-0578/2018}
B8-0579/2018}
B8-0580/2018}
B8-0581/2018} RC1

внесено съгласно член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от Правилника на дейността

вместо следните предложения за резолюция:

B8-0568/2018 (Verts/ALE)

B8-0569/2018 (ECR)

B8-0576/2018 (EFDD)

B8-0578/2018 (GUE/NGL)

B8-0579/2018 (S&D)

B8-0580/2018 (ALDE)

B8-0581/2018 (PPE)


относно Египет, по-специално положeнието на защитниците на правата на човека (2018/2968(RSP))


Кристиан Дан Преда, Барбара Матера, Томаш Здеховски, Елизабета Гардини, Ярослав Валенса, Туне Келам, Чаба Шогор, Павел Свобода, Роберта Мецола, Милан Звер, Лоренцо Чеза, Адам Шейнфелд, Патриция Шулин, Дирдре Клун, Ивана Малетич, Anders Sellström, Андрей Ковачев, Шон Кели, Дубравка Шуйца, Иво Белет, Марияна Петир, Лайма Люция Андрикене, Инесе Вайдере, Ласло Тьокеш, Кшищоф Хетман, Иржи Поспишил, Станислав Полчак, Елмар Брок от името на групата PPE
Елена Валенсиано, Сурая Пост, Пиер Антонио Панцери от името на групата S&D
Моника Маковей, Пирко Руохонен-Лернер, Бранислав Шкрипек, Ружа Томашич, Валдемар Томашевски, Чарлз Танък, Рафаеле Фито от името на групата ECR
Марите Схаке, Павел Теличка, Петрас Аущревичюс, Беатрис Бесера Бастеречеа, Исаскун Билбао Барандика, Дита Харанзова, Мария Тереса Хименес Барбат, Мариан Харкин, Надя Хирш, Иван Яковчич, Петър Йежек, Илхан Кючюк, Гезине Майснер, Луи Мишел, Хавиер Нарт, Урмас Пает, Майте Пагасауртундуа Руис, Каролина Пунсет, Йозо Радош, Фредерик Рийс, Робер Рошфор, Ясенко Селимович, Хилде Вотманс, Миря Вехкаперя от името на групата ALDE
Мигел Урбан Креспо, Мари-Кристин Вержиа, Естефания Торес Мартинес, Лола Санчес Калдентей, Шабиер Бенито Силуага, Таня Гонсалес Пеняс, Елеонора Форенца, Барбара Спинели, Патрик Льо Ярик, Димитриос Пападимулис, Люк Минг Фланаган от името на групата GUE/NGL
Жорди Соле, Бодил Валеро, Юдит Саргентини от името на групата Verts/ALE
Фабио Масимо Касталдо, Изабела Адинолфи, Иняцио Корао от името на групата EFDD

Резолюция на Европейския парламент относно Египет, по-специално положeнието на защитниците на правата на човека (2018/2968(RSP))  

Европейският парламент,

–  като взе предвид своите предходни резолюции относно Египет, в т.ч. резолюцията от 8 февруари 2018 г. относно екзекуциите в Египет(1), от 10 март 2016 г. относно Египет, по-специално случая на Джулио Реджени(2), резолюцията от 17 декември 2015 г. относно Ибрахим Халауа, който може да бъде осъден на смърт(3), и резолюцията от 15 януари 2015 г. относно положението в Египет(4),

–  като взе предвид насоките на ЕС относно смъртното наказание, относно изтезанията, относно свободата на изразяване на мнение и относно защитниците на правата на човека,

–  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи на ЕС относно Египет от август 2013 г. и февруари 2014 г.,

–  като взе предвид споразумението за асоцииране между ЕС и Египет от 2001 г., което влезе в сила през 2004 г., подкрепено от Плана за действие от 2007 г.; като взе предвид също така приоритетите на партньорството между ЕС и Египет за периода 2017–2020 г., приети на 25 юли 2017 г., съвместната декларация след срещата през 2017 г. на Съвета за асоцииране ЕС-Египет и съвместната декларация, изготвена след 5-ото заседание на Подкомитета ЕС-Египет по политически въпроси, правата на човека и демокрацията през януари 2018 г.,

–  като взе предвид съвместната декларация от 10 октомври 2017 г. на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП), Федерика Могерини, и генералния секретар на Съвета на Европа относно Европейския и Световния ден срещу смъртното наказание, както и изявлението на говорителя на ЕСВД от 2 ноември 2018 г. относно нападението срещу коптските християни поклонници в Египет,

–  като взе предвид съвместното изявление от 26 януари 2018 г. на експерти на ООН, включително Нилс Мелцер, специалния докладчик за изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, призоваващо египетските органи за спиране на предстоящите екзекуции, изявлението от 4 декември 2018 г. на специалния докладчик на ООН относно адекватното жилищно настаняване, Лейлани Фарха, и специалния докладчик на ООН относно положението на защитниците на правата на човека, Мишел Форст, както и изявлението от 9 септември 2018 г. на върховния комисар на ООН по правата на човека, Мишел Башле, осъждащо приетите смъртни присъди на 75 души,

–  като взе предвид Конституцията на Египет, и по-специално член 52 от нея (относно забраната на изтезанията във всички форми и видове), член 73 (относно свободата на събранията) и член 93 (относно задължителния характер на международното право в областта на правата на човека),

–  като взе предвид Протоколи 6 и 13 към Европейската конвенция за защита на правата на човека,

–  като взе предвид член 2 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

–  като взе предвид принципите и насоките относно правото на справедлив процес и правна помощ в Африка, които забраняват изправянето на цивилни лица пред военен съд при каквито и да било обстоятелства,

–  като взе предвид новата стратегическа рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека , чиято цел е да поставят защитата и наблюдението на правата на човека в центъра на всички политики на ЕС;

–  като взе предвид Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, Конвенцията за правата на детето и Арабската харта за правата на човека, всички които са ратифицирани от Египет,

–  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права, по който Египет е страна, и по-специално член 14 и член 18 от него, и втория му факултативен протокол относно смъртното наказание,

–  като взе предвид решението на долната камара на италианския парламент — Камарата на депутатите, да прекрати своите отношения с египетския парламент поради липсата на напредък в разследването на смъртта на италиански студент Джулио Реджени,

–  като взе предвид въздействието върху правата на човека, както на национално, така и на регионално равнище, на санкциите, наложени от Саудитска Арабия, Египет, Бахрейн и Обединените арабски емирства срещу Катар през юни 2017 г., и доклада относно въздействието на кризата в Персийския залив върху правата на човека, публикувани от Службата на Върховния комисар по правата на човека на ООН (СВКПЧ) през декември 2017 г.,

–  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че египетското правителство засили репресиите срещу организации на гражданското общество, защитници на правата на човека, мирни активисти, адвокати, автори на интернет блогове, журналисти, защитници на трудовите права и профсъюзни дейци, включително като задържа и доведе до изчезването на няколко от тях и все по-често използва закони за борба с тероризма и за извънредни ситуации; като има предвид, че от края на октомври 2018 г. най-малко 40 работници в областта на правата на човека, адвокати и политически активисти са били арестувани, някои от тях насилствено са изчезнали; като има предвид, че жените защитници на правата на човека и активисти, защитаващи правата на ЛГБТКИ лица в Египет, продължават да са изправени пред различни форми на оглавяван от държавата тормоз, по-специално чрез клеветнически кампании и съдебно преследване;

Б.  като има предвид, че адвокатът в областта на правата на човека, Езат Гонеим, ръководител на Египетската организация за координация в областта на правата и свободите (ECRF), е задържан в досъдебно производство от март 2018 г. насам, с обвинения в „тероризъм, засягащ правата на човека“; като има предвид, че местонахождението му остава неизвестно, след като съдът е разпоредил освобождаването му на 4 септември 2018 г.; като има предвид, че адвокатът в областта на правата на човека, Ибрахим Метуали Хегази, съосновател на Лигата на семействата на изчезналите, е бил подложен на насилствено изчезване и изтезаван, след което е станал обект на произволно превантивно задържане и все още се намира в условия на строг тъмничен режим; като има предвид, че Центърът „Ел Надеем“ беше принуден да спре работата си през 2017 г.;

В.  като има предвид, че защитничката на правата на човека Амал Фати беше осъдена на две години лишаване от свобода през септември 2018 г. по обвинения за „разпространение на неверни новини“ с намерение да се навреди на египетската държава и за „обществено неприличие“ за публикуване на видеоматериал в социалните медии, в който се отправя критика към неспособността на правителството да се бори срещу сексуалното насилие; като има предвид, че г-жа Фати е задържана в досъдебно производство в очакване на разследване по отношение на втори набор от обвинения, свързани с националната сигурност;

Г.  като има предвид, че Ола ал-Карадауи, гражданка на Катар, и нейният съпруг Хосам Калаф, египетски гражданин, са задържани при ужасяващи условия в Египет от 30 юни 2017 г. насам, като няма формулирани обвинения срещу нито единия от тях; като има предвид, че през юни 2018 г. работната група на ООН по произволното задържане констатира, че те са били подложени на жестоко, нечовешко или унизително отношение, което може да бъде равнозначно на изтезания, декларира задържането им като произволно и призова египетското правителство да ги освободи;

Д.  като има предвид, че на 2 февруари 2016 г. беше открито тялото на Джулио Реджени, който изчезна в Кайро на 25 януари, като по него имаше доказателства за ужасяващи изтезания и насилствена смърт; като има предвид, че египетските органи все още не са разкрили истината по отношение на неговата смърт и не са изправили пред съда всички извършители; като има предвид, че Египет отново отхвърли искането на италианската прокуратура да идентифицира агентите, участвали в изчезването и смъртта на Реджени;

Е.  като има предвид, че „Репортери без граници“ са описали случаи с най-малко 38 медийни работници, които в момента са задържани в Египет заради работата им, въз основа на основано на политиката преследване и на множество нарушения на принципа за справедлив процес; като има предвид, че действия се предприемат и срещу работници в чуждестранни медии, като няколко международни медийни кореспонденти са били депортирани или им е било отказано влизане в Египет; като има предвид, че фотожурналистът Махмуд „Шаукан“ Абу Зейд беше осъден на пет години в масов процес поради законните му професионални дейности и продължава да излежава допълнителна шестмесечна присъда за неплащане на значителна по размер глоба; като има предвид, че Исмаил ал-Искандарани, виден журналист и един от много малкото на брой журналисти, които правят репортажи за нарушенията на правата на човека в Синай, е бил задържан през ноември 2015 г. и осъден през май 2018 г. на десет години лишаване от свобода от военен съд;

Ж.  като има предвид, че през юли 2018 г. беше приет нов закон за медиите, с който се разширява определението за преса, за да се включат всички профили в социалните медии с над 5000 последователи, като тези профили могат да бъдат обект на преследване за публикуване на „фалшиви новини“ или всичко, за което се счита, че представлява подбуждане към нарушаване на закона; като има предвид, че зачитането на гражданските свободи — включително свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите — е съществена част от основите на демократичното общество, и журналистите следва да бъдат свободни да упражняват професията си без страх от преследване или лишаване от свобода;

З.  като има предвид, че дружествата, установени в няколко държави–членки на ЕС, продължават да изнасят за Египет технологии за наблюдение, като улесняват хакерски атаки и зловреден софтуер, както и други форми на нападение срещу защитниците на правата на човека и активистите на гражданското общество в социалните медии; като има предвид, че това доведе до потискане на свободата на изразяване онлайн;

И.  като има предвид, че Египет започна правна битка срещу НПО миналата година, като прие закон, който изисква тяхното финансиране – чуждестранно или местно, да бъде одобрявано от агенциите за сигурност на държавата, като по този начин на практика ги забраниха; като има предвид, че на 15 ноември 2018 г. президентът ал-Сиси призова за преразглеждане на закона за НПО, за да стане по-„балансиран“, и възложи на Парламента да преразгледа закона; като има предвид, че повторният съдебен процес на 16 обвиняеми по „делото за чуждестранно финансиране“ 173/2011 е насрочен за 20 декември 2018 г., а обвиняемите са обвинени в създаването и осъществяването на дейност на клонове на международни организации без държавен лиценз;

Й.  като има предвид, че в Египет е налице продължаващо извънредно положение, което се прилага от април 2017 г. и е продължено за три месеца, считано от 21 октомври 2018 г.; като има предвид, че според държавните медии извънредното положение е въведено, за да се подпомогне справянето с „опасностите и финансирането на тероризма“; като има предвид, че президентът и действащите от негово име лица разполагат с правомощия да изпращат цивилни лица пред съдилища по извънредни обстоятелства в областта на сигурността за периода от три месеца; като има предвид, че върховният комисар на ООН по правата на човека, Мишел Башле, отправи критики срещу опитите за предоставяне на имунитет по отношение на наказателно преследване за престъпления, за които се твърди, че са извършени от членове на силите за сигурност, което подкопава доверието на египетския народ в способността на правителството да предоставя правосъдие за всички;

К.  като има предвид, че в закона за борба с тероризма на Египет от 2015 г. се използва широко определение на тероризма, което включва „нарушаване на обществения ред, застрашаване на сигурността, интересите или сигурността на обществото, възпрепятстване на разпоредбите на конституцията и закона или накърняване на националното единство, социалния мир или националната сигурност“, като мирни дисиденти, активисти за демокрация и защитници на правата на човека се излагат на риск да бъдат определени като терористи и осъдени на смърт;

Л.  като има предвид, че при управлението на президента ел-Сиси египетските съдилища са препоръчали най-малко 2443 предварителни смъртни присъди, които включват най-малко 12 деца, и са потвърдили най-малко 1451 смъртни присъди; като има предвид, че най-малко 926 от потвърдените смъртни присъди са резултат от масови процеси на 15 или повече лица едновременно; като има предвид, че през същия период в Египет са извършени най-малко 144 екзекуции; като има предвид, че смъртното наказание, особено при масови съдебни процеси, често е прилагано срещу лица, които упражняват основните си права, включително свободата на събранията;

М.  като има предвид, че през август съд в Египет е потвърдил присъдите на над 739 души във връзка с протестите, състояли се на площад „Рабаа“ след преврата през 2013 г.; като има предвид, че съдът е ратифицирал 75 смъртни присъди и е потвърдил присъди за доживотно лишаване от свобода за други 47 души; като има предвид, че по време на съдебния процес са съобщени множество нередности, и върховният комисар на ООН по правата на човека го описа като сериозна съдебна грешка;

Н.  като има предвид, че в края на ноември Египет обяви създаването на „Върховна постоянна комисия по правата на човека“, за да се „отговори на твърденията“ срещу положението в Египет по отношение на правата на човека и „да се формулира всеобща египетска визия“; като има предвид, че основните членове на тази комисия са представители на външните министерства и на министерствата на вътрешните работи, армията и разузнавателните служби;

О.  като има предвид, че въпреки конституционното признаване на коптската култура като „стълб“ на страната насилието и дискриминацията срещу египтяните с коптски произход, които съставляват по-голямата част от деветте милиона християни в Египет, са се увеличили от 2011 г. насам; като има предвид, че коптските християни, които съставляват приблизително 10% от предимно мюсюлманското египетско население, са пострадали най-много от сектантското насилие; като има предвид, че на 2 ноември 2018 г. нападение, извършено от ислямски бойци върху автобус с коптски християни в град Миня, доведе до смъртта на седмина и нараняване на 19 души, което показва предизвикателствата за сигурността, пред които е изправен Египет;

П.  като има предвид, че Съветът за асоцииране ЕС – Египет следва да заседава на 20 декември 2018 г.; като има предвид, че подкомисията на Европейския парламент по правата на човека ще проведе командировка в Египет преди заседанието на Съвета за асоцииране; като има предвид, че Египет не е отправил официална покана към тази делегация;

Р.  като има предвид, че Египет премина през няколко трудни предизвикателства след революцията през 2011 г. и че международната общност помага на страната да преодолее своите икономически, политически и свързани със сигурността предизвикателства; като има предвид, че съществуват сериозни предизвикателства за сигурността вътре в Египет, по-специално в Синай, където терористични групи организираха нападения срещу силите за сигурност; като има предвид, че в Египет настъпиха редица гибелни терористични нападения;

С.  като има предвид, че новите приоритети на партньорството между ЕС и Египет за периода 2017 – 2020 г., приети през юли 2017 г., се ръководят от общ ангажимент за зачитане на универсалните ценности на демокрацията, принципите на правовата държава и правата на човека и представляват обновена рамка за политическа ангажираност и засилено сътрудничество, включително по въпросите на сигурността, съдебната реформа и борбата с тероризма, на основата на пълното зачитане на правата на човека и на основните свободи; като има предвид, че подкомисията по политически въпроси, права на човека и демокрация към Споразумението за асоцииране между Египет и Европейския съюз проведе петата си сесия в Кайро на 10 и 11 януари 2018 г., която разгледа въпросите на сътрудничеството в областта на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава; като има предвид, че на 8 ноември 2018 г. се проведе шестото заседание на Комитета за асоцииране ЕС – Египет;

Т.  като има предвид, че ЕС е първият по важност икономически партньор на Египет и неговият основен източник на чуждестранни инвестиции; като има предвид, че двустранната помощ от ЕС за Египет в рамките на Европейския инструмент за съседство за периода 2017 – 2020 г. възлиза на около 500 милиона евро; като има предвид, че на 21 август 2013 г. Съветът по външни работи на ЕС възложи на върховния представител да преразгледа помощта на ЕС за Египет; като има предвид, че Съветът по външни работи взе решение, че сътрудничеството на ЕС с Египет ще бъде привеждано в съответствие с развитието на положението на място;

У.  като има предвид, че по време на президентските избори през 2018 г. бяха премахнати възможностите за мирна политическа опозиция, като на гласоподавателите в Египет масово беше отказано правото да участват в политическия процес;

Ф.  като има предвид, че в заключенията на Съвета по външни работи от 21 август 2013 г. се посочва, че „освен това държавите членки постигнаха съгласие да спрат временно лицензите за износ за Египет на всякакво оборудване, което би могло да се използва за репресии вътре в страната, и да направят нова оценка на лицензите за износ на оборудване, попадащо в обхвата на Обща позиция 2008/944/ОВППС, както и да преразгледат помощта си за Египет в областта на сигурността“; като има предвид, че тези заключения бяха потвърдени от Съвета по външни работи през февруари 2014 г.; като има предвид, че заместник-председателят/върховен представител потвърди в писмен отговор от 27 октомври 2015 г., че тези заключения представляват „политически ангажимент против предоставянето на каквато и да било военна помощ за Египет“;

1.  решително осъжда продължаващите ограничения върху основните демократични права, по-специално свободата на изразяване на мнение както онлайн, така и офлайн, свободата на сдружаване и на събрания, политическия плурализъм и принципите на правовата държава в Египет; призовава за прекратяване на всички актове на насилие, подбудителство, слово на омразата, тормоз, сплашване, насилствени изчезвания или цензура, насочени срещу защитници на правата на човека, адвокати, протестиращи, журналисти, автори на интернет блогове, синдикалисти, студенти, активисти в областта на правата на жените, ЛГБТИ лица, организации на гражданското общество, политически опоненти и малцинства, включително нубийци, извършвани от държавните органи, силите и службите за сигурност и други групи в Египет; осъжда прекомерното използване на насилие срещу протестиращите; призовава за независимо и прозрачно разследване на всички нарушения на правата на човека и за това отговорните лица да бъдат подведени под отговорност;

2.  призовава египетското правителство незабавно и безусловно да освободи защитниците на правата на човека Ахмад Амаша, Ханан Бадр ел-Дин, Амал Фати, Езат Гонейм, Хода Абделмонейм, Ибрахим Метуали Хегази и Азуз Махгуб и работещите в медиите Махмуд „Шаукан“ Абу Зейд, Хишам Гафар, Мохамед „Oxygen“ Ибраим, Исмаил Искандарани, Адел Сабри, Ахмед Тарек Ибрахим Зиада, Ала Абделфатах, Шади Абу Заид, Мостафа ал-Асар, Хасан ал-Бананд и Моатаз Уаднан, както и всички останали лица, задържани единствено поради мирното упражняване на свободата си на изразяване, в нарушение на конституцията на Египет и международните ѝ задължения; в очакване на тяхното освобождаване, призовава Египет да им предостави пълен достъп до техните семейства, адвокати по техен избор и подходящи медицински грижи, както и да проведе надеждни разследвания на всички твърдения за малтретиране или изтезания; призовава ЕС да изпълнява изцяло своите проверки върху износа за Египет, по отношение на стоки, които биха могли да бъдат използвани за изтезания или за изпълняване на смъртно наказание;

3.  припомня на правителството на Египет, че дългосрочният просперитет на Египет и на неговия народ върви ръка за ръка със защитата на всеобщите права на човека и със създаването и утвърждаването на демократични и прозрачни институции, които също така са ангажирани със защитата на основните права на гражданите; поради това призовава египетските органи да прилагат изцяло принципите на международните конвенции, към които Египет се е присъединил;

4.  призовава египетските органи да оттеглят всички съществуващи неоснователни наказателни разследвания на НПО, включително делото за чуждестранното финансиране, и да отменят драконовски закон за НПО; насърчава замяната на този закон с нова законодателна рамка, която да бъде изготвена при действителни консултации с организациите на гражданското общество в съответствие с националните и международните задължения на Египет, за да се защити свободата на сдружаване;

5.  изразява своята сериозна загриженост във връзка с масовите съдебни процеси, провеждани от египетски съдилища, и големия брой смъртни присъди и дългосрочни присъди за лишаване от свобода; призовава египетските съдебни органи да прекратят прилагането на смъртното наказание срещу лица, включително срещу лицата на възраст под 18 години към момента на предполагаемото им престъпление, и да спазват и зачитат Международния пакт за граждански и политически права, по който Египет е страна, и по-специално член 14 от него относно правото на справедлив и своевременен съдебен процес, основан на ясни обвинения и гарантиращ зачитането на правата на обвиняемите;

6.  отново призовава Египет да подпише и ратифицира Втория факултативен протокол към Международния пакт за граждански и политически права, целящ премахване на смъртното наказание, както и Международната конвенция на ООН за защита на всички лица от насилствено изчезване; насърчава египетското правителство да отправи открита покана към съответните специални докладчици на ООН да посетят страната;

7.  призовава египетския парламент да преразгледа Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс, антитерористичното законодателство и военния кодекс на Египет; призовава египетските органи да прекратят провеждането на съдебни производства срещу цивилни граждани във военни съдилища;

8.  изразява дълбока загриженост във връзка с репресиите срещу лица, които сътрудничат или се стремят да си сътрудничат с международни организации за правата на човека или органи на ООН за правата на човека, като например, неотдавна, със специалния докладчик на ООН относно подходящите жилищни условия; припомня на египетските органи задълженията на Египет като член на ООН да се въздържа от подобни актове;

9.  осъжда продължаващото преследване на малцинствени групи в Египет; отново заявява своя ангажимент към свободата на съвестта и религията в Египет и призовава за насърчаване на международното сътрудничество, в т.ч. за независимо разследване от ООН за оценка на положението на коптските християни в Египет; призовава Египет да преразгледа своите закони относно богохулството и да гарантира защитата на религиозните малцинства от тях;

10.  настоятелно призовава египетското правителство да сложи край на всички дискриминационни мерки, въведени след юни 2017 г. срещу граждани на Катар, като се обърне специално внимание на случая на Ола ал-Карадави и нейния съпруг Хосам Халаф;

11.  подкрепя стремежите на мнозинството от египетския народ, което желае да създаде една свободна, стабилна, просперираща, приобщаваща и демократична държава, спазваща своите национални и международни ангажименти в областта на правата на човека и основните свободи; припомня, че в момент, когато Египет се стреми към укрепване на демокрацията и принципите на правовата държава, е важно да се зачита мирното изразяване на мнение и критики;

12.  поднася своите най-искрени съболезнования на семействата на жертвите на тероризма; изразява солидарност с народа на Египет и отново потвърждава ангажимента си да се бори срещу разпространението на радикални идеологии и терористични групи;

13.  настоятелно призовава египетското правителство да гарантира, че всички операции в Синай се извършват в съответствие с международните стандарти за правата на човека, да разследва задълбочено всички злоупотреби, незабавно да отвори Северен Синай за независими наблюдатели и журналисти, да се погрижи за задоволяване на основните потребности на местните жители и да позволи на независими хуманитарни организации да предоставят помощ на нуждаещите се;

14.  призовава заместник-председателя/върховен представител да даде приоритет на положението на защитниците на правата на човека в Египет и да осъди тревожната ситуация във връзка с правата на човека в страната, включително използването на смъртното наказание; настоятелно призовава ЕСВД да разгледа неотдавнашните събития в Египет и да използва всички средства за оказване на влияние, с които разполага, за да упражни натиск върху Египет за подобряване на положението с правата на човека в страната и за спиране на предстоящите екзекуции, да призове за бързо освобождаване на задържаните лица и да насърчи египетските органи да спазват ангажиментите си към международните норми и международното право;

15.  подчертава значението, което ЕС отдава на сътрудничеството си с Египет като важен съсед и партньор; по тази причина настоятелно призовава Египет да спази ангажимента, който пое в рамките на приоритетите на партньорството между ЕС и Египет, приети на 27 юли 2017 г., за насърчаване на демокрацията, основните свободи и правата на човека в съответствие със своята конституция и международните стандарти; подчертава, че приоритетите на партньорството бяха определени с Египет през 2017 г. въпреки постоянното отстъпление в областта на правата на човека, демокрацията и принципите на правовата държава; настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител да обвърже по-нататъшното сътрудничество с Египет с изпълнението на условия за зачитане на правата на човека и да включи свързаните с правата на човека опасения във всички разговори с египетските органи, особено що се отнася до трите установени приоритета; отново заявява, че действията за управление на миграцията или за борба с тероризма не следва да подкопават правата на човека;

16.  припомня на египетските органи, че степента на ангажираност на ЕС по отношение на Египет следва да се основава на стимули в съответствие с принципа „повече за повече“ на европейската политика за съседство и следва да зависи от напредъка в реформирането на демократичните институции, в принципите на правовата държава и в правата на човека;

17.  настоятелно призовава заместник-председателя/върховен представител и държавите членки да поддържат силна и единна позиция относно позицията на ЕС по въпросите на правата на човека по време на заседанието на Съвета за асоцииране ЕС – Египет, насрочено за 20 декември 2018 г., както и в рамките на всички форуми за правата на човека и по време на двустранни и многостранни срещи, и ясно да определят последиците, пред които ще се изправи египетското правителство, ако не обърне тази тенденция на злоупотреби, като например целенасочени санкции срещу лицата, отговорни за нарушения на правата на човека; призовава също така ЕС да излезе с категорично изявление на следващата сесия на Съвета на ООН по правата на човека, също и с оглед на препоръките за универсалния периодичен преглед на ООН за 2019 г.;

18.  припомня продължаващото си възмущение, предизвикано от изтезанията и убийството на италианския изследовател Джулио Реджени; подчертава, че ще продължи да настоява органите на ЕС да работят съвместно със своите египетски партньори, докато истината по този случай бъде установена и извършителите бъдат подведени под отговорност; припомня на египетските органи тяхната отговорност за безопасността на италианския и египетския екип от юристи, разследващи случая на Джулио Реджени;

19.  отново призовава държавите членки да спрат износа на технологии за наблюдение и оборудване за сигурност за Египет, които може да улеснят нападенията над защитници на правата на човека и активисти на гражданското общество, включително в социалните медии;

20.  изразява дълбоко съжаление във връзка с нежеланието на египетските органи да организират мисия на подкомисията на Парламента по правата на човека в Кайро; очаква ЕС да повдигне въпроса за продължаващия отказ на египетските органи да разрешат това посещение;

21.  възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки и на правителството и парламента на Египет.

(1)

Приети текстове, P8_TA(2018)0035.

(2)

OВ C 50, 9.2.2018 г., стр. 42.

(3)

ОВ C 399, 24.11.2017 г., стр. 130.

(4)

ОВ C 300, 18.8.2016 г., стр. 34.

Последно осъвременяване: 13 декември 2018 г.Правна информация