Процедура : 2019/2615(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : RC-B8-0165/2019

Внесени текстове :

RC-B8-0165/2019

Разисквания :

PV 13/03/2019 - 27
CRE 13/03/2019 - 27

Гласувания :

PV 14/03/2019 - 11.18
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0219

<Date>{12/03/2019}12.3.2019</Date>
<RepeatBlock-NoDocSe> <NoDocSe>B8-0165/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B8-0166/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B8‑0167/2019</NoDocSe> }  
 <NoDocSe>B8-0168/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B8-0169/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B8-0170/2019</NoDocSe></RepeatBlock-NoDocSe> } RC1
PDF 169kWORD 50k

<TitreType>ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreRecueil>внесено съгласно член 123, параграфи 2 и 4 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Replacing>вместо следните предложения за резолюция:</Replacing>

<TablingGroups>B8-0165/2019 (PPE)

B8-0166/2019 (S&D)

B8-0167/2019 (Verts/ALE)

B8-0168/2019 (EFDD)

B8-0169/2019 (ALDE)

B8-0170/2019 (ECR)</TablingGroups>


<Titre>относно положението в Никарагуа</Titre>

<DocRef>(2019/2615(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Хосе Игнасио Салафранка Санчес-Нейра, Кристиан Дан Преда, Луис де Грандес Паскуал, Жузе Инасиу Фария, Габриел Мато</Depute>

<Commission>{PPE}от името на групата PPE</Commission>

<Depute>Елена Валенсиано, Рамон Хауреги Атондо, Франсишку Асиш</Depute>

<Commission>{S&D}от името на групата S&D</Commission>

<Depute>Чарлз Танък</Depute>

<Commission>{ECR}от името на групата ECR</Commission>

<Depute>Хавиер Нарт, Петрас Аущревичюс, Беатрис Бесера Бастеречеа, Исаскун Билбао Барандика, Дита Харанзова, Жерар Дьопре, Мариан Харкин, Иван Яковчич, Илхан Кючюк, Валентинас Мазуронис, Луи Мишел, Урмас Пает, Майте Пагасауртундуа Руис, Каролина Пунсет, Йозо Радош, Фредерик Рийс, Марите Схаке, Ясенко Селимович, Павел Теличка, Иво Вайгъл, Йоханес Корнелис ван Бален, Матейс ван Милтенбьорг, Хилде Вотманс</Depute>

<Commission>{ALDE}от името на групата ALDE</Commission>

<Depute>Моли Скот Кейто</Depute>

<Commission>{Verts/ALE}от името на групата Verts/ALE</Commission>

<Depute>Иняцио Корао, Мирей Д'Орнано</Depute>

<Commission>{EFDD}от името на групата EFDD</Commission>

</RepeatBlock-By>

ИЗМЕНЕНИЯ

Резолюция на Европейския парламент относно положението в Никарагуа

(2019/2615(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид своите предходни резолюции относно Никарагуа, по-специално резолюциите от 18 декември 2008 г.[1], 26 ноември 2009 г.[2], 16 февруари 2017 г.[3] и 31 май 2018 г.[4],

 като взе предвид Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка от 2012 г.,

 като взе предвид стратегическия документ на ЕС за Никарагуа и многогодишната индикативна програма за периода 2014 – 2020 г. за Никарагуа,

 като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

 като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

 като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека от юни 2004 г.,

 като взе предвид Конституцията на Никарагуа,

 като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно Никарагуа от 21 януари 2019 г.,

 като взе предвид изявленията на върховния представител от името на ЕС относно положението в Никарагуа от 2 октомври 2018 г., 15 май 2018 г., 22 април 2018 г. и 15 декември 2018 г. и изявлението от 1 март 2019 г. относно възобновяването на националния диалог,

 като взе предвид приетите на 18 февруари 2019 г. заключения на Съвета относно приоритетите на ЕС на форумите по правата на човека на ООН през 2019 г.,

 като взе предвид доклада, одобрен от Междуамериканската комисия по правата на човека на 21 юни 2018 г., озаглавен „Груби нарушения на правата на човека в контекста на социалните протести в Никарагуа“,

 като взе предвид доклада на върховния комисар на ООН за правата на човека относно нарушенията и погазването на правата на човека в контекста на протестите в Никарагуа, 18 април – 18 август 2018 г.,

 като взе предвид доклада на интердисциплинарната група от независими експерти (GIEI) от 20 декември 2018 г. относно проявите на насилие в Никарагуа между 18 април и 30 май 2018 г.,

 като взе предвид изявлението на върховния комисар на ООН по правата на човека, Мишел Башле, от 22 февруари 2019 г. относно криминализирането на инакомислието в Никарагуа,

 като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че на 31 май 2018 г. Европейският парламент прие резолюция относно кризата в Никарагуа, като решително осъди положението в тази страна; като има предвид, че вследствие на тази резолюция делегация от 11 членове на ЕП посети страната от 23 до 26 януари 2019 г., за да оцени положението на място;

Б. като има предвид, че делегацията имаше възможността да следва своя собствена програма, а правителството на Никарагуа предостави достъп до всички обекти, за които това беше поискано от членовете на ЕП, включително до два затвора; като има предвид, че правителството на Никарагуа предостави гаранции, че няма да бъдат предприети репресивни мерки срещу лицата, които осъждат настоящата ситуация; като има предвид, че делегацията стана свидетел на кампания на тормоз, оклеветяване и сплашване срещу защитниците на правата на човека и организациите на гражданското общество, с които тя беше провела размяна на мнения; като има предвид, че много организации отказаха поканите за среща с делегацията поради водените от правителството кампании на сплашване и заплахи; като има предвид, че репресиите се засилиха след посещението на делегацията в страната;

В. като има предвид, че делегацията отхвърли публично официалното становище на никарагуанското правителство, че то е станало жертва на държавен преврат и дезинформационни кампании, водени от САЩ; като има предвид, че основната причина, подхранваща демонстрациите, е дълбоката демократична, институционална и политическа криза, която засяга правовата държава и ограничава основните свободи, например свободата на сдружаване, демонстрации и събрания в страната през последното десетилетие;

Г. като има предвид, че за много хора свободата на изразяване, на събрания и на демонстрации, включително на използването на националния химн, са сериозно ограничени; като има предвид, че значителен брой политически затворници са лишени от свобода единствено заради упражняването на правата си; като има предвид появата на няколко будещи тревога сведения относно влошаващото се положение на задържаните лица, включително за нечовешко отнасяне;

Д. като има предвид, че съдебните производства срещу тези задържани лица са в нарушение на международните стандарти, по-специално на процесуалните и наказателноправните гаранции за право на справедлив съдебен процес; като има предвид, че условията в затворите също не отговарят адекватно на международните стандарти; като има предвид очевидната липса на разделение на властите в Никарагуа;

Е. като има предвид, че правото на информация е сериозно застрашено; като има предвид, че журналистите биват задържани, изпращани в изгнание и заплашвани; като има предвид, че аудио-визуални медии се закриват или се претърсват без предварително съдебно разрешение; като има предвид, че издаването на вестници е застрашено от липсата на хартия и мастило, иззети от правителството на Никарагуа;

Ж. като има предвид, че правителството на Никарагуа изгони от страната международни организации като GIEI и Специалния механизъм за проследяване на положението в Никарагуа (MESENI), които имаха за цел мирно разрешаване на конфликта и национално помирение; като има предвид, че репресиите срещу организациите на гражданското общество се засилиха с лишаването им от правен статут в една държава със слаба институционална рамка, поради което жертвите на репресии са наказани двойно;

З. като има предвид, че академичната свобода също е застрашена; като има предвид, че близо 200 студенти бяха изключени от университетите заради участието им в демонстрации за демокрация и повече свобода и права на човека;

И. като има предвид, че развитието и укрепването на демокрацията и принципите на правовата държава и зачитането на правата на човека и основните свободи трябва да представляват неразделна част от външните политики на ЕС, включително що се отнася до Споразумението за асоцииране между ЕС и страните от Централна Америка от 2012 г.; като има предвид, че това споразумение включва клауза за демокрация, която е съществен елемент от споразумението;

Й. като има предвид, че националният диалог, започнат на 16 май 2018 г. между президента Ортега и никарагуанската опозиция и гражданските групи, с посредничеството на католическата църква, не успя да намери решение на кризата; като има предвид, че на 27 февруари 2019 г. бяха възобновени проучвателните разговори за национален диалог между правителството на Никарагуа и Гражданския съюз (Alianza Civica); като има предвид, че Alianza Civica е определил трите си основни цели, които трябва да бъдат постигнати по време на преговорите, както следва: освобождаване на политическите затворници и зачитане на личните свободи, извършване на необходимите изборни реформи, които трябва да достигнат връхната си точка в провеждането на избори, и правосъдие; като има предвид, че правителството на Никарагуа освободи 100 политически затворници, като се съгласи техните присъди за лишаване от свобода да бъдат заменени с домашен арест; като има предвид, че повечето от тях са обект на тормоз и арестите продължават; като има предвид, че голям брой затворници (над 600) остават в затвора; като има предвид, че националният диалог беше прекратен на 10 март 2019 г. след оттеглянето на Alianza Civica от преговорите;

1. подчертава, че в Никарагуа се наблюдават сериозни нарушения на демокрацията, на зачитането на правата на човека и на принципите на правовата държава в резултат на събитията от април и май 2018 г.; отново подчертава значението на своята резолюция, приета на 31 май 2018 г.;

2. осъжда всички репресивни действия на правителството на Никарагуа; заявява, че посещението на делегацията на ЕП е послужило за получаване на вярна представа за настоящото положение; освен това заявява, че несъмнено през последните месеци, и по-специално след посещението на делегацията на ЕП, е имало увеличаване на репресиите срещу опозицията и наложените ограничения на основните свободи; в това отношение осъжда повсеместните репресии и ограничаване на свободата на изразяване, на събрания и на демонстрации, забраната на неправителствените организации и гражданското общество, експулсирането на международни организации от страната, затварянето на медиите и нападенията срещу тях, ограниченията на правото на информация, експулсирането на студенти от университетите, както и влошаването на положението в затворите и използването на нечовешко отношение;

3. счита, че подобни действия от страна на правителството, неговите институции и неговите параполитически организации носят белезите на планирана стратегия за унищожаване на политическата опозиция, която беше начело на протестите миналата година; счита, че тази стратегия се прилага методично, систематично и избирателно срещу всички лидери, НПО, медии и социални движения, които се стремят да изразят своите законни искания за свобода и демокрация;

4. изразява своята загриженост във връзка с огромните демократични, политически и икономически рискове, пред които са изправени хората и държавата, които ще се увеличат, ако не бъдат предприети спешни действия, като се имат предвид настоящите вътрешни сблъсъци, социално разделение и икономически упадък; настоятелно призовава за съдържателен вътрешен диалог с оглед на постигането на устойчиво и мирно решение, което да позволи на всички участници в обществото да разполагат с достатъчно пространство за действие, за да се изразяват свободно, и което да възстанови техните граждански права, например правото на мирен протест; отново заявява, че всяко решение следва да доведе до подвеждането под отговорност на всички виновници за нарушенията; призовава всички политически партии, социални движения, лидери, студенти и организации на гражданското общество да запазят и да потвърдят непоколебимия си ангажимент за решаване на кризата с мирни средства; отново изразява пълната си подкрепа за реформата на съдебната система и избирателния закон и изисква от заместник-председателя/върховен представител да действа съответно с това; призовава заместник-председателя/върховен представител и делегацията на ЕС да следят отблизо преговорите, които се провеждат в страната между правителството и Alianza Civica, и да продължат да разглеждат човешките проблеми, произтичащи от създаденото в страната положение по отношение на затворници, студенти, протестиращи, журналисти и др.;

5. изразява съжаление за преустановяването на дейността на Механизма за проследяване на положението в Никарагуа (MESENI) и прекратяването на мандата на интердисциплинарната група от независими експерти (GIEI) на Междуамериканската комисия по правата на човека; решително осъжда преследването, задържането и сплашването на хора, които сътрудничат с ООН и други международни органи;

6. призовава правителството на Никарагуа да приложи три спешни мерки, за да покаже своята воля в текущия диалог: незабавно и безусловно освобождаване на политическите затворници, незабавно прекратяване на всички форми на репресии срещу граждани на Никарагуа, включително тормоз, сплашване, следене и преследване на опозиционни лидери и последващо премахване на всички ограничения върху посочените по-горе свободи и възстановяване на правосубектността и имуществото на организациите за защита на правата на човека и връщане на международни организации в страната;

7. посочва, че при тези условия процесът трябва да доведе до отмяна на правните процедури срещу политическите затворници и гарантиране на тяхната физическа и морална неприкосновеност, както и до гарантиране на неприкосновеността на личния им живот и право на справедлив процес, до завръщане на изгнаниците, включително журналисти и студенти, демилитаризирането на улиците и разоръжаването на паравоенните групировки, както и до установяването на ясна пътна карта за свободни, честни и прозрачни избори, които да бъдат организирани в близко бъдеще, с присъствието на международни наблюдатели;

8. отправя искане към Европейската служба за външна дейност и държавите членки, без да се наврежда на населението на страната, да приложат поетапен процес на целенасочени и индивидуални санкции, например забрани за издаване на визи и замразяване на активи, срещу правителството на Никарагуа и лицата, отговорни за нарушения на правата на човека, в съответствие със заключенията на Съвета от 21 януари 2019 г., докато правата на човека и основните свободи започнат напълно да се зачитат и бъдат изцяло възстановени в страната, както беше поискано в диалога; настоятелно призовава поради това и при тези обстоятелства клаузата за демокрация от Споразумението за асоцииране между ЕС и Централна Америка, по което Никарагуа е страна, да бъде задействана чрез суспендиране на  Никарагуа от споразумението;

9. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на Организацията на американските държави, Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея, Централноамериканския парламент, Групата от Лима и правителството и парламента на Република Никарагуа.

[1] OВ C 45E, 23.2.2010 г., стр. 89.

[2] OВ C 285E, 21.10.2010 г., стр. 74.

[3] ОВ C 252, 18.7.2017 г., стр. 189.

[4] Приети текстове, P8_TA(2018)0238.

Последно осъвременяване: 13 март 2019 г.Правна информация