Процедура : 2019/2582(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : RC-B8-0195/2019

Внесени текстове :

RC-B8-0195/2019

Разисквания :

Гласувания :

PV 14/03/2019 - 11.15
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2019)0217

<Date>{12/03/2019}12.3.2019</Date>
<RepeatBlock-NoDocSe> <NoDocSe>B8-0195/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B8-0198/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B8-0199/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B8-0200/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B8-0202/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B8-0203/2019</NoDocSe></RepeatBlock-NoDocSe> } RC1
PDF 234kWORD 66k

<TitreType>ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreRecueil>внесено съгласно член 123, параграфи 2 и 4 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Replacing>вместо следните предложения за резолюция:</Replacing>

<TablingGroups>B8-0195/2019 (EFDD)

B8-0198/2019 (Verts/ALE)

B8-0199/2019 (S&D)

B8-0200/2019 (ALDE)

B8-0202/2019 (PPE)

B8-0203/2019 (GUE/NGL)</TablingGroups>


<Titre>относно изменението на климата – европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика в съответствие с Парижкото споразумение</Titre>

<DocRef>(2019/2582(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Петер Лизе, Кристиян Елер</Depute>

<Commission>{PPE}от името на групата PPE</Commission>

<Depute>Катлен Ван Бремпт, Юте Гутеланд, Мириам Дали</Depute>

<Commission>{S&D}от името на групата S&D</Commission>

<Depute>Нилс Турвалдс, Фредрик Федерлей</Depute>

<Commission>{ALDE}от името на групата ALDE</Commission>

<Depute>Бас Ейкхаут</Depute>

<Commission>{Verts/ALE}от името на групата Verts/ALE</Commission>

<Depute>Лин Бойлан, Мари-Кристин Вержиа, Патрик Льо Ярик, Барбара Спинели, Аня Хазекамп, Мари-Пиер Вю, Щефан Ек, Елеонора Форенца, Люк Минг Фланаган, Рина Роня Кари, Мариза Матиаш, Мартина Михелс, Стелиос Кулоглу, Корнелия Ернст</Depute>

<Commission>{GUE/NGL}от името на групата GUE/NGL</Commission>

<Depute>Елеонора Еви, Дарио Тамбурано, Роза Д'Амато, Пиерникола Педичини</Depute>

<Commission>{EFDD}от името на групата EFDD</Commission>

</RepeatBlock-By>


Резолюция на Европейския парламент относно изменението на климата – европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика в съответствие с Парижкото споразумение

(2019/2582(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2018 г., озаглавено „Чиста планета за всички – Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“ (COM(2018)0773),

 като взе предвид задълбочения анализ в подкрепа на съобщението на Комисията[1],

 като взе предвид Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата (РКООНИК) и Протокола от Киото към нея,

 като взе предвид Парижкото споразумение, Решение 1/CP.21, 21-вата конференция на страните по РКООНИК (COP 21) и 11-ата конференция на страните, изпълняваща функциите на Среща на страните по Протокола от Киото (CMP 11), проведена в Париж, Франция, от 30 ноември до 11 декември 2015 г.,

 като взе предвид 24-ата конференция на страните по РКООНИК (COP 24), 14-ата сесия на Срещата на страните по Протокола от Киото (CМP 14) и третата част на първата сесия на Конференцията на страните, изпълняваща функциите на Среща на страните по Парижкото споразумение (CMA 1.3), проведена в Катовице, Полша, от 2 до 14 декември 2018 г.,

 като взе предвид Програмата на ООН до 2030 г. за устойчиво развитие и целите за устойчиво развитие (ЦУР),

 като взе предвид своята резолюция от 25 октомври 2018 г. относно Конференцията на ООН по изменението на климата през 2018 г. в Катовице, Полша (COP 24)[2],

 като взе предвид заключенията на Съвета от 22 март 2018 г.,

 като взе предвид специалния доклад на Междуправителствения комитет по изменение на климата (IPCC), озаглавен „Global Warming of 1,5°C“ („Глобално затопляне с 1,5°C“), неговия Пети доклад за оценка (AR5) и неговия Обобщаващ доклад,

 като взе предвид деветия доклад на Програмата на Обединените нации за околната среда, озаглавен „Разликите по отношение на емисиите“ и приет на 27 ноември 2018 г.,

 като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

1. приветства публикуването на съобщението на Комисията, озаглавено „Чиста планета за всички – Европейска стратегическа дългосрочна визия за просперираща, модерна, конкурентоспособна и неутрална по отношение на климата икономика“, в което се подчертават възможностите и предизвикателствата, произтичащи от прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове за европейските граждани и икономиката на Европа, и се поставя основата за широк дебат с участието на институциите на ЕС, националните парламенти, стопанския сектор, неправителствените организации, градовете и общностите, както и гражданите; подкрепя целта за нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г. и призовава настоятелно държавите членки да направят същото като част от дебата за бъдещето на Европа по време на специалната среща на високо равнище на ЕС в Сибиу през май 2019 г.; призовава държавите членки да се ангажират с необходимата амбиция, за да се постигне тази цел;

2. признава, че сериозните рискове, свързани с изменението на климата, са в основата на тревогите на нашите граждани; приветства факта, че хората в Европа, и по-специално младите поколения, стават все по-активни в демонстрациите за справедливост в областта на климата; приветства призивите на тези активисти за по-висока степен на амбиция и бързи действия, за да не се превиши граничната стойност 1,5 C за повишаването на температурата; счита, че националните, регионалните и местните органи на управление, както и ЕС следва да вземат под внимание тези призиви;

3. подчертава, че европейските граждани вече са изправени пред преки последици от изменението на климата; подчертава, че според Европейската агенция за околна среда в периода между 2010 и 2016 г. средните годишни загуби, причинени от свързани с метеорологичните условия и климата екстремни явления в Съюза, възлизат на 12,8 милиарда евро и че ако не се предприемат по-нататъшни действия, причинените от изменението на климата щети в ЕС биха могли да достигнат най-малко 190 милиарда евро до 2080 г., което се равнява на нетна загуба на благосъстояние в размер на 1,8% от настоящия БВП на Съюза; подчертава, че по сценария за високи емисии годишните разходи поради наводнения в ЕС може да достигнат 1 трилион евро до 2100 г., а бедствията, свързани с метеорологични явления, могат да засегнат около две трети от европейските граждани до 2100 г. в сравнение с настоящите 5%; подчертава също така, че според Европейската агенция за околна среда до 2030 г. 50% от населените райони в ЕС ще страдат от тежък недостиг на вода;

4. подчертава, че специалният доклад на IPCC относно глобалното затопляне с 1,5°C съдържа най-задълбочената и актуална научна оценка на сценариите за смекчаване на последиците от изменението на климата в съответствие с Парижкото споразумение;

5. подчертава, че според този специален доклад ограничаването на глобалното затопляне до 1,5°C, без превишаване или с превишаване само в ограничена степен на тази стойност, предполага постигането на нулеви нетни емисии на парникови газове в световен мащаб най-късно до 2067 г. и ограничаване на годишните емисии на парникови газове в световен мащаб до не повече от 27,4 гигатона еквивалент на СО2 годишно до 2030 г.; подчертава, че в контекста на посочените данни, в качеството си на световен лидер и с цел да гарантира добра възможност за задържане на повишаването на световната температура под 1,5°C до 2100 г., Съюзът трябва да се стреми към постигане на нулеви емисии на парникови газове колкото е възможно най-скоро и не по-късно от 2050 г.;

6. изразява загриженост по отношение на доклада за 2018 г. на Програмата на Обединените нации за околната среда, според който текущите безусловни национално определени приноси (НОП) далеч надвишават ограничаването на глобалното затопляне съгласно Парижкото споразумение значително под 2°C и вместо това водят до прогнозно затопляне от 3,2°C[3] до 2100 г.; подчертава неотложната необходимост всички страни по РКООНИК да си поставят по-амбициозни цели в областта на климата до 2020 г.;

Сценарии за европейската стратегия за икономика с нулеви нетни емисии до средата на века

7. счита, че Европа може да проправи пътя към неутралността по отношение на климата чрез инвестиции в иновативни технологични решения, предоставяне на права на гражданите и съгласуване на действията в ключови области като енергетиката, промишлената политика и научните изследвания, като същевременно се гарантира социална справедливост за справедлив преход;

8. отбелязва, че в стратегията се разглеждат осем сценария за икономическо, технологично и социално преобразуване, което е необходимо, за да постигне Съюзът дългосрочната цел на Парижкото споразумение във връзка с температурата; отбелязва, че само два от тези сценарии биха позволили на Съюза да постигне нулеви нетни емисии на парникови газове най-късно до 2050 г.; подчертава, че това изисква бързи действия и значителни усилия на местно, регионално, национално и европейско равнище, като бъдат включени също така всички недържавни участници; припомня задължението на държавите членки да приемат национални дългосрочни стратегии, както е посочено в Регламента за управлението на Енергийния съюз; поради това призовава държавите членки да установят ясни краткосрочни и дългосрочни цели и политики, които са в съответствие с целите на Парижкото споразумение, и да предоставят инвестиционна подкрепа за сценариите за  нулеви нетни емисии;

9. подчертава, че в първата категория сценарии, представени в стратегията, се цели намаляване на емисиите на парникови газове само с около 80% до 2050 г. спрямо равнищата от 1990 г.; отбелязва със загриженост, че тази амбиция е под равнището, необходимо за ограничаване на глобалното затопляне под 2°C, и че следователно не съответства на целта от Париж за задържането му значително под 2°C, нито на допълнителната цел за задържането му под 1,5°C;

10. посочва, че съгласно прогнозите на Комисията се очаква БВП на ЕС да нарасне повече при сценарии с нулеви емисии, отколкото при сценарии с по-малки намаления на емисиите, като последиците в двата случая са неравномерно разпределени в целия ЕС в резултат на различията между държавите членки, наред с другото по отношение на БВП на глава от населението и въглеродната интензивност на енергийния микс; счита, че бездействието несъмнено би било най-скъпоструващият вариант и че то би довело не само до значителна загуба на БВП в Европа, но и до по-нататъшно задълбочаване на икономическите неравенства между и в рамките на държавите членки и регионите, тъй като се очаква някои от тях да бъдат по-силно засегнати, отколкото други от последиците от бездействието;

11. отбелязва със загриженост, че зависимостта на ЕС от вноса на енергия понастоящем е около 55%; подчертава, че при сценарий за нулеви нетни емисии тя би намаляла до 20% до 2050 г., което би повлияло положително на търговския баланс и геополитическото положение на ЕС; отбелязва, че кумулативните икономии от разходите за внос на изкопаеми горива между 2031 г. и 2050 г. ще са около 2 – 3 трилиона евро и че те могат да бъдат използвани за други приоритети за европейските граждани;

12. приветства включването на два сценария, целящи постигане на нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г., и подкрепата за тях от страна на Комисията и счита, че единствено тази цел е съвместима с дългосрочните ангажименти на Съюза по Парижкото споразумение; изразява съжаление по повод на факта, че в стратегията не са разгледани сценарии за нулеви нетни емисии на парникови газове преди 2050 г.;

13. отбелязва, че предложените в стратегията сценарии включват използването на редица технологии за отстраняване на въглероден диоксид, включително чрез улавяне и съхранение на въглероден диоксид (CCS) или улавяне и използване на въглероден диоксид (CCU) и пряко улавяне от въздуха, които все още не са внедрени в по-широк мащаб; счита обаче, че стратегията на ЕС за нулеви нетни емисии следва да отдава приоритет на прякото намаляване на емисиите и на действията за запазване и увеличаване на естествените поглътители и резервоари на ЕС; счита, че са необходими допълнителни действия до 2030 г., за да избегне Съюзът използването на технологии за отстраняване на въглерод, които биха създали значителни рискове за екосистемите, биологичното разнообразие и продоволствената сигурност, както се потвърждава също така в специалния доклад на IPCC относно глобалното затопляне с 1,5 градуса;

Социални аспекти на изменението на климата и справедлив преход

14. приветства оценката на Комисията, че нулеви нетни емисии са възможни без нетна загуба на работни места, и разглежда положително подробната оценка на прехода в енергоемките отрасли; подчертава констатацията, че ако се извършва интелигентно в съчетание с подходяща подкрепа за най-уязвимите региони, сектори и граждани, един справедлив преход към нетни нулеви емисии на парникови газове носи потенциал за нетно увеличаване на работните места в Съюза – заетостта в цялата икономика ще се увеличи с 2,1 милиона допълнителни работни места до 2050 г. при сценарий с нулеви нетни емисии в сравнение с увеличението на заетостта с 1,3 милиона допълнителни работни места при сценарий за намаляване на емисиите с 80%; поради това счита, че Комисията следва да разработи обновена проверка на уменията в рамките на Панорамата на уменията в ЕС с регионални данни относно потребностите от умения за неутрална по отношение на климата Европа, с цел да се окаже подкрепа на най-уязвимите региони, сектори и хора при преквалификация за перспективни висококачествени работни места в тези региони;

15. подчертава многобройните съпътстващи ползи, които ще донесе едно неутрално по отношение на климата общество за общественото здраве, включително с оглед на икономиите по отношение на разходите за медицинско обслужване и по-малката тежест за системите за социално осигуряване и обществено здравеопазване, както и като цяло по отношение на благосъстоянието на европейските граждани благодарение на подобреното биологично разнообразие, намаленото замърсяване на въздуха и смекчената експозиция на замърсители; отбелязва, че при такъв сценарий разходите, свързани с вредите за здравето, ще намалеят с около 200 милиарда евро годишно;

16. подчертава, че е важно да се създаде фонд за справедлив преход, особено за регионите, които са най-силно засегнати от декарбонизацията, като например въгледобивните региони, в съчетание с общо разглеждане на социалните аспекти на съществуващото финансиране, свързано с климата; във връзка с това подчертава необходимостта от широко приемане от страна на обществеността на дългосрочната стратегия, като се имат предвид необходимите трансформации в някои сектори;

17. подчертава необходимостта от предварителен подход за гарантиране на справедлив преход за гражданите на ЕС и за подкрепа за регионите, които са най-силно засегнати от декарбонизацията; счита, че климатичният преход на Европа трябва да бъде устойчив от екологична, икономическа и социална гледна точка; подчертава, че за да се гарантира политическото приемане от страна на всички граждани, е важно да се вземат предвид ефектите на разпределение на политиките, свързани с климата и декарбонизацията, по-специално върху хората с ниски доходи; поради това счита, че социалните въздействия следва да бъдат изцяло вземани предвид във всички европейски и национални политики в областта на климата с оглед на осигуряването на социално и екологично преобразуване в Европа; подчертава в тази връзка необходимостта от специфични и подходящо финансирани стратегии на всички равнища, специално разработени въз основа на приобщаващи процеси и в тясно сътрудничество с местните и регионалните обществени органи, профсъюзите, образователните институции, организациите на гражданското общество и частния сектор, за да се гарантира, че на всички европейски граждани се предлагат справедливи и равни възможности при този преход;

18. припомня, че понастоящем между 50 и 125 милиона европейски граждани са изложени на риск от енергийна бедност [4]; подчертава, че енергийният преход може да засегне непропорционално хората с ниски доходи и да увеличи допълнително енергийната бедност; призовава държавите членки да извършат оценка на броя на домакинствата, засегнати от енергийна бедност, в своите интегрирани национални планове в областта на енергетиката и климата и да предприемат, ако е необходимо, последващи действия, както се изисква от Регламента относно управлението на Енергийния съюз; призовава държавите членки да предприемат дейности, ориентирани към развитието в бъдещето, за да гарантират справедлив енергиен преход и достъп до енергия за всички граждани на ЕС;

Междинни цели

19. признава, че десетилетието от 2020 до 2030 г. ще бъде от жизнено важно значение, за да постигне ЕС нулеви нетни емисии до 2050 г.; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят силна средносрочна цел за 2030 г., необходима, за да се осигури достатъчна стабилност на инвестициите на пазара, да се оползотвори изцяло потенциалът на технологичните иновации и да се увеличат възможностите за европейските предприятия да станат лидери на световния пазар в производството с ниски емисии;

20. подчертава, че за да се постигнат нулеви нетни емисии на парникови газове през 2050 г. по най-ефективния от гледна точка на разходите начин, е необходимо равнището на амбициите за 2030 г. да се повиши и да се приведе в съответствие със сценариите за нулеви нетни емисии до 2050 г.; счита, че е изключително важно Съюзът да изпрати ясно послание, най-късно по време на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата в Ню Йорк през септември 2019 г., че е готов да преразгледа своя принос към Парижкото споразумение;

21. подкрепя актуализиране на НОП на Съюза; поради това призовава лидерите на ЕС съответно да подкрепят повишаване на равнището на амбиция по отношение на НОП на Съюза на специалната среща на високо равнище на ЕС в Сибиу през май 2019 г. с оглед на срещата на високо равнище на ООН по въпросите на климата през септември 2019 г.;

22. счита, че Комисията следва, най-късно по време на прегледите за периода 2022 – 2024 г. на пакета за климата за 2030 г. и другото съответно законодателство, да представи законодателни предложения, които повишават равнището на амбиция в съответствие с актуализираните НОП и целта за нулеви нетни емисии; счита, че недостатъчно високото равнище на амбиция по отношение на 2030 г. би ограничило бъдещите възможности, в т.ч. евентуално наличието на някои възможности за ефективна от гледна точка на разходите декарбонизация; счита, че тези прегледи са важни етапи в изпълнението на ангажиментите на ЕС в областта на климата;

23. счита, че за да се осигури още по-голяма стабилност на пазарите, ще бъде от полза също така ЕС да определи по-нататъшна междинна цел за намаляване на емисиите до 2040 г., която може да осигури допълнителна стабилност и да гарантира постигането на дългосрочната цел за 2050 г.;

24. счита, че стратегията на ЕС за нулеви нетни емисии следва да бъде въз основа на петгодишния глобален преглед, предвиден в Парижкото споразумение, и да отчита развитието на технологиите и на обществото, както и приноса на недържавните участници и Европейския парламент;

Принос по сектори

25. подчертава, че нетните емисии ще трябва да бъдат сведени почти до нула във всички сектори на икономиката, които заедно следва да допринесат за съвместните усилия за намаляване на емисиите; призовава във връзка с това Комисията да разработи сценарии за постигане на неутралност по отношение на климата за всички сектори; подчертава значението на принципа „замърсителят плаща“ в тази връзка;

26. подчертава значението на различните мерки и законодателни актове, приети във връзка с климата в различни политически области, но предупреждава, че непоследователен подход може да породи несъответствия и да попречи на ЕС да постигне икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове до 2050 г.; счита, че е необходимо да се възприеме всеобхватен подход;

27. отправя искане към Комисията да разгледа възможността за хармонизиране на ценообразуването на въглерода и енергията в ЕС в подкрепа на прехода към икономика с нулеви нетни емисии, по-специално за секторите, които не са обхванати от системата за търгуване с емисии (СТЕ) на ЕС; отправя искане към Комисията да проучи възможно най-добрия начин за избягване на случаи на затруднения и настоява, че общата тежест за гражданите не следва да се увеличава;

28. признава ролята на улавянето и съхранението на СО2 (CCS) при повечето сценарии за 1,5 °C в специалния доклад на IPCC относно глобалното затопляне с 1,5°C; подчертава необходимостта ЕС да преследва по-амбициозни цели в тази област; освен това отбелязва целите, определени от държавите членки в рамките на стратегическия план за енергийните технологии (план SET), за прилагане в търговски мащаб на улавянето и съхранението на СО2 в европейския енергиен и промишлен сектор през 20-те години на този век; счита, че е необходимо да се увеличи използването в промишлените процеси на безопасни за околната среда CCU и CCS, като по този начин се осигурява нетно намаление на емисиите чрез избягване на емисии или постоянно съхранение на CO2; отбелязва със загриженост, че много технологии за CCU понастоящем не водят до постоянно намаляване на емисиите; поради това призовава Комисията да разработи технически критерии, които да осигуряват подкрепа само за технологиите, чрез които се постигат проверими резултати;

29. посочва, че в стратегията се потвърждава, че емисиите на парникови газове от транспортния сектор продължават да се увеличават и че съществуващите политики няма да бъдат достатъчни за декарбонизиране на транспортния сектор до 2050 г.; подчертава, че е важно да се гарантира преминаването от въздушен към железопътен транспорт, включително чрез бързото реализиране на оперативно съвместима железопътна мрежа в рамките на ЕС и мобилизиране на засилени инвестиции, и преминаването към обществен транспорт и споделена мобилност; отбелязва, че автомобилният транспорт допринася за около една пета от общите емисии на ЕС на CO2; поради това призовава държавите членки и Комисията да предприемат решителни стъпки за осигуряване на достъп на потребителите във всички държави членки до превозни средства с нулеви и ниски емисии, като същевременно се избягва по-широкото навлизане на стари превозни средства с висока степен на замърсяване в държавите членки с по-ниски доходи; подчертава освен това ролята на интелигентните технологии, като например инфраструктурите за интелигентно зареждане, за създаването на полезни взаимодействия между електрифицирането на транспорта и разгръщането на възобновяеми енергийни източници;

30. подчертава, че всички сектори, включително международното въздухоплаване и корабоплаване, трябва да допринесат за постигането на неутралност по отношение на климата за икономиката на ЕС като цяло; отбелязва, че според анализа на Комисията текущите глобални цели и мерки, предвидени съответно от Международната морска организация и от Международната организация за гражданско въздухоплаване, дори да бъдат приложени напълно, не са достатъчни за постигането на необходимото намаляване на емисиите, и че са необходими значителни допълнителни действия, които са в съответствие с целта за нулеви нетни емисии, приложима за цялата икономика; подчертава необходимостта от инвестиции в технологии и горива с нулеви и ниски въглеродни емисии в посочените сектори; призовава Комисията да прилага на практика в тези сектори принципа „замърсителят плаща“; припомня, че според прогнозите емисиите на парникови газове от международното корабоплаване ще се увеличат с до 250% до 2050 г.; приветства факта, че секторът на международното корабоплаване си е поставил абсолютна цел за намаляване на емисиите на парникови газове; отбелязва със загриженост липсата на напредък, що се отнася до превръщането на тази цел в краткосрочни и средносрочни мерки и други конкретни действия; отбелязва различната тежест, която се понася от различните видове транспорт; призовава увеличените приходи от СТЕ да се използват за насърчаване на екологосъобразни видове транспорт, например автобуси или железопътен транспорт;

31. отбелязва, че приблизително 60% от метана в световен мащаб се отделя от източници като селското стопанство, депата за отпадъци и отпадъчните води и от производството и транспортирането по тръбопроводи на изкопаеми горива; припомня, че метанът е парников газ с мощно действие, чийто потенциал за затопляне в рамките на период от 100 години е 28 пъти по-висок от този на CO2[5]; отново призовава Комисията да проучи възможно най-скоро политически варианти за бързо справяне с емисиите на метан като част от стратегическия план на Съюза за метана и да представи законодателни предложения на Европейския парламент и на Съвета за тази цел;

32. подчертава, че селското стопанство ще бъде един от основните източници на емисии на парникови газове в ЕС през 2050 г., по-специално поради емисиите на метан и азотен оксид; подчертава потенциала на сектора на селското стопанство във връзка със справянето с предизвикателствата, свързани с изменението на климата, например чрез екологични и технологични нововъведения, както и чрез улавяне на въглерод в почвата; призовава за обща селскостопанска политика, която да допринася за намаляване на емисиите на парникови газове в съответствие с прехода към неутрална по отношение на климата икономика; призовава Комисията да гарантира, че селскостопанските политики, и по-специално фондовете на ЕС и националните фондове, са в съответствие с целите на Парижкото споразумение;

33. подчертава необходимостта от интегриране на амбициозни цели по отношение на климата във всички политики на ЕС, включително в търговската политика; настоятелно призовава Комисията да гарантира, че всички подписани от ЕС търговски споразумения са напълно съвместими с Парижкото споразумение, тъй като по този начин не само ще се насърчат глобални действия във връзка с изменението на климата, но и ще се гарантират еднакви условия за засегнатите сектори;

34. подкрепя активното и устойчиво управление на горите на национално равнище, съчетано с конкретни средства за стимулиране на ефикасна и устойчива биоикономика на ЕС, предвид значителния потенциал на горите да допринасят за укрепване на усилията на Европа в областта на климата (чрез поглъщане, съхранение и заместване) и за постигане на целта за нулеви емисии до 2050 г.; признава необходимостта от адаптиране към изменението на климата и от спиране на процеса на загуба на биологично разнообразие и на влошаване на екосистемните услуги в ЕС до 2020 г., както и необходимостта от разработване на основани на факти политики, които да спомогнат за прилагането и финансирането на мерките на ЕС за опазване на биологичното разнообразие;

Енергийна политика

35. подчертава приноса на енергийната ефективност за сигурността на доставките, икономическата конкурентоспособност, опазването на околната среда, намаляването на сметките за енергия и подобряването на качеството на жилищата; потвърждава важната роля на енергийната ефективност за създаването на възможности за стопанска дейност и заетост, както и ползите от нея на глобално и регионално равнище; във връзка с това припомня въвеждането на принципа „енергийната ефективност на първо място“ по силата на Регламента относно управлението на Енергийния съюз, както и че неговото прилагане следва да се използва в пълна степен по цялата енергийна верига и да се разглежда като основа за всеки сценарий, насочен към постигането на целта за нулеви нетни емисии до 2050 г.;

36. подчертава централната роля на енергетиката в прехода към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове; припомня, че Съюзът успя да сложи край на обвързаността на емисиите на парникови газове с икономическия растеж през последните десетилетия и намали емисиите, по-специално чрез енергийна ефективност и разпространението на възобновяеми източници на енергия; подчертава, че преходът към чиста енергия следва да продължи да насърчава модернизацията на европейската икономика, да стимулира устойчивия икономически растеж и да носи обществени и екологични ползи за европейските граждани;

37. счита, че водещата роля на ЕС в областта на енергията от възобновяеми източници и енергийната ефективност показва на останалата част на света, че преходът към чиста енергия е възможен и носи ползи извън границите на борбата с изменението на климата;

38. посочва, че за постигането на целта за икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове ще бъдат необходими значителни допълнителни инвестиции от порядъка на 175 – 290 милиарда евро годишно в енергийната система на ЕС и свързаната инфраструктура спрямо днешното базово равнище;

39. подчертава, с оглед на различните изходни позиции при енергийния преход, че усилията за намаляване на емисиите на парникови газове с цел постигане на неутралност по отношение на климата на равнището на ЕС може да бъдат разпределени неравномерно в рамките на ЕС;

40. призовава държавите членки незабавно да приложат пакета от мерки за чиста енергия; припомня компетентността на държавите членки да вземат решения относно енергийния си микс в рамката на ЕС в областта на климата и енергетиката;

41. призовава за изграждането на енергийна система, която се отличава с висока степен на енергийна ефективност и се основава изцяло на възобновяеми източници, и призовава Комисията и държавите членки да предприемат всички необходими действия в това отношение, тъй като те ще имат вторично въздействие върху всички отрасли на икономиката; посочва, че във всички сценарии, представени от Комисията, се предвижда драстично намаляване на използването на изкопаеми горива и значително увеличаване на енергията от възобновяеми източници;

42. подчертава, че Директивата за екодизайна[6] допринесе в значителна степен за постигането на целите на ЕС в областта на климата чрез намаляване на емисиите на парникови газове с 320 милиона тона еквивалент на CO2 годишно и че по приблизителни оценки до 2020 г. потребителите в ЕС като цяло ще спестяват годишно до 112 милиарда евро, или около 490 евро на домакинство, в резултат от прилагането на директивата; призовава за включването на допълнителни продукти в обхвата на Директивата за екодизайна, включително таблетите и смартфоните, и да бъдат поддържани актуални съществуващите стандарти с цел те да отразяват технологичното развитие;

43. подчертава необходимостта да се гарантира по-нататъшната интеграция на европейския енергиен пазар, за да се декарбонизира енергийният сектор по най-ефективния начин, да се улеснят инвестициите, при които може да се постигне най-голямо производство на енергия от възобновяеми източници, и да се насърчи активното участие на гражданите, с оглед на ускоряването на енергийния преход към неутрална по отношение на въглеродните емисии и устойчива икономика; счита, че е от основно значение да се повиши нивото на междусистемни връзки между държавите членки и да се насърчават в по-голяма степен схемите за трансгранично подпомагане;

44. отбелязва, че на сградния фонд на ЕС понастоящем се дължат 40% от окончателното потребление на енергия в ЕС и 36% от неговите емисии на CO2[7]; призовава да бъде използван потенциалът на сектора по отношение на икономиите на енергия и намаляването на въглеродния отпечатък в съответствие с целта, определена в Директивата относно енергийните характеристики на сградите[8], с цел постигане на висока степен на енергийна ефективност и декарбонизация на сградния фонд до 2050 г.; подчертава, че осигуряването на по-ефективно потребление на енергия в сградите крие значителен потенциал за допълнително намаляване на емисиите на парникови газове в Европа; счита също, че постигането на сгради с ниско потребление на енергия, които се снабдяват изцяло с енергия от възобновяеми източници, е задължителна предпоставка за успешното прилагане на Парижкото споразумение и за програма на ЕС за растеж, местни работни места и подобрени условия на живот за гражданите в цяла Европа;

45. призовава всички равнища на управление – национално, регионално и местно, да въведат мерки за насърчаване на участието на гражданите в енергийния преход и да стимулират обмена на най-добри практики; подчертава, че участието на гражданите в енергийната система чрез децентрализирано собствено производство на енергия от възобновяеми източници, съхранение на електроенергия и участие в схеми за оптимизация на потреблението и за енергийна ефективност ще бъде от решаващо значение за прехода към нулеви нетни емисии на парникови газове; поради това призовава Комисията да включи изцяло активното участие на гражданите в тези сценарии, по-специално по отношение на търсенето;

Промишлена политика

46. счита, че икономическият просперитет, конкурентоспособността на промишлеността в световен мащаб и политиката в областта на климата взаимно се укрепват; отново заявява, че преходът към икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове поражда предизвикателства и възможности за ЕС и че ще бъдат необходими инвестиции в промишлени иновации, включително цифрови технологии и чисти технологии, за да се насърчава растежът, да се повишава конкурентоспособността, да се стимулират бъдещите умения и да се създадат милиони работни места, например в растяща кръгова икономика и биоикономика;

47. подчертава, че наличието на стабилна и предвидима рамка на политиката в областта на енергетиката и климата е от ключово значение, за да се осигури така необходимото доверие на инвеститорите и да се даде възможност на европейските предприятия да вземат дългосрочни инвестиционни решения в Европа, тъй като продължителността на жизнения цикъл на повечето промишлени инсталации надхвърля 20 години;

48. подчертава ролята на енергоемките отрасли за постигането на дългосрочно намаляване на парниковите газове в ЕС; счита, че запазването на водещите позиции на ЕС в областта на нисковъглеродните промишлени технологии и промишленото производство в ЕС, запазването на конкурентоспособността на европейските промишлени предприятия, свеждането до минимум на зависимостта от изкопаеми горива и експозицията на нестабилни и нарастващи цени за внос на изкопаеми горива, както и предотвратяването на риска от изместване на въглеродни емисии изискват интелигентни и целенасочени политически рамки; призовава Комисията да представи нова и интегрирана промишлена стратегия на ЕС в областта на климата за енергоемките отрасли, която да е в подкрепа на извършването на конкурентен преход към нулеви нетни емисии в тежката промишленост;

49. призовава Комисията да разработи промишлена стратегия, включваща мерки, които позволяват на европейската промишленост да се конкурира в световен мащаб при еднакви условия; счита, че в рамките на тази политика Комисията следва да проучи ефективността и съвместимостта с правилата на Световната търговска организация на допълнителни мерки за защита на промишлените отрасли, изложени на риск от изместване на въглеродни емисии при внос на продукти, които да заменят, приспособят или допълнят съществуващите мерки относно изместването на въглеродни емисии;

50. отбелязва, че редица нововъзникващи пазари заемат позиции, така че да играят важна роля за посрещането на нуждите на световния пазар по време на прехода към икономика с нулеви нетни емисии, например по отношение на транспорта с нулеви емисии и енергията от възобновяеми източници; подчертава, че ЕС трябва да продължи да бъде водещата икономика в областта на зелените иновации и инвестициите в зелени технологии;

51. отбелязва, че в доклада на Комисията от 2018 г. относно енергийните цени и разходи в Европа[9] се подчертава, че ЕС продължава да бъде изложен на нестабилни и растящи цени на изкопаемите горива и че бъдещите разходи за производство на електроенергия се очаква да нараснат при електроенергията, генерирана от изкопаеми горива, и да намалеят при възобновяемите източници на енергия; подчертава, че разходите на ЕС за внос на енергия са нараснали през 2017 г. с 26%, като са достигнали 266 милиарда евро, главно поради повишаващите се цени на нефта; отбелязва също така, че според приблизителните оценки в доклада повишаването на цената на нефта е имало отрицателно въздействие върху растежа на ЕС (-0,4% БВП през 2017 г.) и върху инфлацията (+0,6%);

Научни изследвания и иновации

52. подчертава, че програмите на ЕС и националните програми за научни изследвания и иновации са от решаващо значение за подпомагането на водещата роля на Съюза в борбата срещу изменението на климата, и счита, че въпросите, свързани с климата, следва да бъдат интегрирани по подходящ начин в подготовката и изпълнението на програмите за научни изследвания и иновации;

53. счита, че в рамките на следващите две десетилетия ще са необходими значителни усилия в областта на научните изследвания и иновациите, за да се осигурят жизнеспособни в социално и икономическо отношение решения с ниски и нулеви въглеродни емисии за всички и за да се предложат нови решения за постигане на целта за икономика с нулеви нетни емисии на парникови газове;

54. подчертава своята позиция, че „Хоризонт Европа“ трябва да насочва поне 35% от разходите си в подкрепа на целите в областта на климата, по целесъобразност и като част от общата цел на Съюза за интегриране на действията в областта на климата;

Финансиране

55. призовава за бързото прилагане на Иновационния фонд на СТЕ на ЕС и за стартирането на първата покана за представяне на предложения през 2019 г., за да се даде тласък на инвестициите в демонстрацията на авангардни нисковъглеродни промишлени технологии в широк спектър от сектори – не само за производството на електроенергия, но и за централното отопление и промишлените процеси; призовава за пълно съответствие на многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г. и на нейните програми с Парижкото споразумение;

56. счита, че за да може Съюзът да постигне нулеви нетни емисии най-късно до 2050 г., трябва да бъдат мобилизирани значителни частни инвестиции; смята, че това ще изисква дългосрочно планиране, регулаторна стабилност и предсказуемост за инвеститорите, което трябва да бъде отчитано надлежно в бъдещите регламенти на ЕС; във връзка с това подчертава, че изпълнението на Плана за действие за финансиране за устойчиво развитие, приет през март 2018 г., следва да има приоритетно значение, включително калибриране на капиталовите изисквания за банките и пруденциално третиране на активите с висока въглеродна интензивност, пруденциални правила за застрахователните дружества и актуализиране на задълженията на институционалните инвеститори и управителите на активи;

57. счита, че преди да бъде приета Многогодишната финансова рамка за периода 2021 – 2027 г., тя следва да бъде оценена в контекста на целта за постигане на неутрална по отношение на климата икономика до 2050 г. и че трябва да бъде установен стандартен тест, за да се гарантира, че разходите в рамките на бюджета на ЕС допринасят за устойчивост на изменението на климата;

58. изразява съжаление поради факта, че субсидиите за изкопаеми горива продължават да нарастват и възлизат на около 55 милиарда евро годишно[10]; призовава ЕС и държавите членки да започнат незабавно постепенното преустановяване на всички субсидии за изкопаеми горива на европейско и национално равнище;

59. подчертава значението на справедливия преход към въглеродно неутрална икономика и призовава държавите членки да определят подходящи политики и финансиране във връзка с това; подчертава, че разходите на ЕС от съответните фондове биха могли да предоставят допълнително подпомагане, когато това е целесъобразно;

Ролята на потребителите и кръговата икономика

60. подчертава значителното въздействие на промяната в поведението при постигането на намаляване на емисиите на парникови газове,  призовава Комисията да проучи възможно най-скоро политическите възможности, включително относно екологичното данъчно облагане, с цел насърчаване на промяна в поведението; подчертава значението на инициативите на принципа „отдолу нагоре“, като например Споразумението на кметовете, за насърчаване на промяна в поведението;

61. подчертава, че много голяма част от потреблението на енергия, а оттам и от емисиите на парникови газове, е пряко свързана с придобиването, преработката, транспортирането, преобразуването, използването и обезвреждането на ресурси; изтъква, че са възможни много големи икономии на всеки етап от веригата за управление на ресурсите; поради това подчертава, че увеличаването на производителността на ресурсите чрез подобряване на ефективността и намаляване на разхищението на ресурси посредством мерки като повторна употреба, рециклиране и повторно производство може да доведе до значително понижаване както на потреблението на ресурси, така и на емисиите на парникови газове, като същевременно подобрява конкурентоспособността и създава възможности за стопанска дейност и работни места; посочва ефективността на разходите на мерките в областта на кръговата икономика; подчертава, че подобрените подходи за ефективно използване на ресурсите и кръгова икономика, както и проектирането на продуктите в съответствие с кръговата икономика, ще допринесат за промяна в моделите на производство и потребление и за намаляване на количеството на отпадъците;

62. подчертава значението на продуктовата политика, например „зелените“ обществени поръчки и екодизайна, които могат да допринесат в значителна степен за икономиите на енергия и за намаляването на въглеродния отпечатък на продуктите, като същевременно подобряват отпечатъка на използваните материали и общото въздействие върху околната среда; подчертава необходимостта от установяване на изисквания за кръговата икономика като част от стандартите на ЕС за екодизайна и от разширяване на обхвата на сегашната методика в областта на екодизайна с цел включване на други категории продукти в допълнение към продуктите, свързани с енергопотреблението;

63. счита, че следва да продължи работата по надежден модел за измерване на въздействието върху климата въз основа на потреблението; отбелязва заключението в задълбочения анализ на Комисията, че ефектът от усилията на ЕС за намаляване на емисиите от производството до известна степен се намалява поради вноса на стоки с по-висок въглероден отпечатък, но че въпреки това ЕС е допринесъл в значителна степен за намаляването на емисиите в други държави поради увеличения търговски поток и подобрената въглеродна ефективност на своя износ;

ЕС и глобалните действия в областта на климата

64. подчертава, че важно да има повече инициативи и да се води устойчив диалог в рамките на съответните международни форуми, както и ефективна дипломация по въпросите на климата с цел стимулиране на сходни политически решения, водещи до по-амбициозни цели в областта на климата в други региони и в трети държави; призовава ЕС да увеличи собственото си финансиране в областта на климата и да работи активно с цел да насърчава държавите членки да увеличават своята помощ във връзка с климата (помощ за развитие вместо заеми) за трети държави, която следва да бъде в допълнение към световната помощ за развитие и не следва да бъде отчитана едновременно като помощ за развитие и финансова помощ във връзка с климата;

65. подчертава, че срещата на високо равнище на ООН по въпросите на изменението на климата през септември 2019 г. ще бъде подходяща възможност за ръководителите да обявят по-амбициозни цели отношение на НОП; счита, че ЕС следва да приеме позиция относно актуализирането на своите НОП достатъчно рано, така че да участва на срещата на високо равнище добре подготвен и в дух на тясно сътрудничество с международната коалиция на страните в подкрепа на засилването на амбициите в областта на климата;

66. подчертава предимствата на засилването на оперативната съвместимост между инструментите на политиките на ЕС и техните еквиваленти в трети държави, по-специално механизмите за ценообразуване по отношение на въглеродните емисии; призовава Комисията да продължи и да засили сътрудничеството и подкрепата при разработването на механизми за ценообразуване  на въглеродните емисии извън Европа, с цел да се работи за намаляване на емисиите в по-голяма степен и за по-пълноценно постигане на еднакви условия в световен мащаб; подчертава, че е важно да се установят екологични гаранции, за да се гарантира реално допълнително намаляване на емисиите на парникови газове; поради това призовава Комисията да се застъпи за строги и стабилни международни правила, за да се предотвратят пропуски в отчитането, както и двойно отчитане на намаляването на емисиите;

°

° °

67. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета и на Комисията, както и на правителствата и на парламентите на държавите членки.

[1] https://ec.europa.eu/clima/sites/clima/files/docs/pages/com_2018_733_analysis_in_support_en_0.pdf

[2] Приети текстове, P8_TA(2018)0430.

[3] Програма на ООН за околната среда, „Emissions Gap Report 2018“ (доклад „Разликите по отношение на емисиите за 2018 г.“,), стр. 10.

[4] http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/STUD/2015/563472/IPOL_STU(2015)563472_EN.pdf

[5] Van Dingenen, R., Crippa, M., Maenhout, G., Guizzardi, D., Dentener, F., Global trends of methane emissions and their impacts on ozone concentrations (Глобални тенденции в емисиите на метан и въздействието им върху концентрациите на озон), EUR 29394 EN, Служба за публикации на Европейския съюз, Люксембург, 2018, ISBN 978-92-79-96550-0, doi:10.2760/820175, JRC113210

[6] Директива 2009/125/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 21 октомври 2009 г. за създаване на рамка за определяне на изискванията за екодизайн към продукти, свързани с енергопотреблението (OВ L 285, 31.10.2009 г., стр. 10).

[7] https://ec.europa.eu/energy/en/topics/energy-efficiency/buildings

[8] Директива (ЕС) 2018/844 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 г. за изменение на Директива 2010/31/ЕС относно енергийните характеристики на сградите и Директива 2012/27/ЕС относно енергийната ефективност  (OВ L 156, 19.6.2018 г., стр. 75).

[9] https://eur-lex.europa.eu/legal-content/bg/TXT/?qid=1548155579433&uri=CELEX:52019DC0001

[10] Енергийните цени и разходи в Европа, COM(2019)0001, стр. 10 – 11.

Последно осъвременяване: 13 март 2019 г.Правна информация