Процедура : 2019/2822(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : RC-B9-0050/2019

Внесени текстове :

RC-B9-0050/2019

Разисквания :

PV 19/09/2019 - 4.2
CRE 19/09/2019 - 4.2

Гласувания :

PV 19/09/2019 - 7.2

Приети текстове :

P9_TA(2019)0018

<Date>{18/09/2019}18.9.2019</Date>
<RepeatBlock-NoDocSe> <NoDocSe>B9-0050/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B9-0081/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B9-0086/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B9-0087/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B9-0091/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B9-0092/2019</NoDocSe></RepeatBlock-NoDocSe> } RC1
PDF 178kWORD 55k

<TitreType>ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreRecueil>внесено съгласно член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от Правилника на дейността</TitreRecueil>


<Replacing>вместо следните предложения за резолюция:</Replacing>

<TablingGroups>B9-0050/2019 (ECR)

B9-0081/2019 (Verts/ALE)

B9-0086/2019 (S&D)

B9-0087/2019 (Renew)

B9-0091/2019 (GUE/NGL)

B9-0092/2019 (PPE)</TablingGroups>


<Titre>относно Мианмар, по-специално положението на общността рохингия</Titre>

<DocRef>(2019/2822(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Михаел Галер, Томаш Здеховски, Давид Лега, Антонио Лопес-Истурис Уайт, Лорант Винце, Владимр Билчик, Дейвид Макалистър, Желяна Зовко, Арба Кокалари, Лефтерис Христофору, Лукас Фурлас, Романа Томц, Каролине Едщадлер, Иван Щефанец, Михаела Шойдрова, Вангелис Меймаракис, Милан Звер, Манолис Кефалоянис, Изабел Визелер-Лима, Томаш Франковски, Сандра Калниете, Естер де Ланге, Станислав Полчак, Стелиос Кимбуропулос, Франсиско Хосе Милян Мон, Роса Естарас Ферагут, Инесе Вайдере, Андрей Ковачев</Depute>

<Commission>{PPE}от името на групата PPE</Commission>

<Depute>Кати Пири, Агнес Йонгериус</Depute>

<Commission>{S&D}от името на групата S&D</Commission>

<Depute>Урмас Пает, Атидже Алиева-Вели, Абир Ал-Сахлани, Андрус Ансип, Петрас Аущревичюс, Фил Бениън, Исаскун Билбао Барандика, Силви Брюне, Оливие Шастел, Каталин Чех, Крис Дейвис, Анна-Юлия Донат, Лоранс Фаренг, Фредрик Федерлей, Валтер Флего, Клемен Грошел, Кристоф Грюдлер, Ирена Йовева, Ондржей Коваржик, Илхан Кючюк, Натали Лоазо, Карен Мелкиор, Хавиер Нарт, Луси Нетсинга, Бил Нютън Дън, Драгош Пъслару, Фредерик Рийс, Мария Сорая Родригес Рамос, Михал Шимечка, Сусана Солис Перес, Николае Щефънуца, Рамона Стругариу, Хилде Вотманс, Мари-Пиер Ведрен, Хрисула Захаропулу</Depute>

<Commission>{Renew}от името на групата Renew </Commission>

<Depute>Хейди Хаутала, Хана Нойман, Ернест Уртасун Доменек, Саския Брикмон, Клаус Бухнер, Бронис Ропе, Виле Ниенистьо, Катрин Роът, Ерик Маркварт, Ана Кавацини, Виола фон Крамон-Таубадел, Ким Ван Спарентак, Тинеке Стрик, Ели Чаунс</Depute>

<Commission>{Verts/ALE}от името на групата Verts/ALE</Commission>

<Depute>Анна Фотига, Карол Карски, Рафаеле Фито, Ружа Томашич, Витолд Ан Вашчиковски, Евжен Тошеновски, Валдемар Томашевски, Асита Канко</Depute>

<Commission>{ECR}от името на групата ECR</Commission>

<Depute>Мариза Матиаш, Юнус Омаржи, Стелиос Кулоглу, Димитриос Пападимулис</Depute>

<Commission>{GUE/NGL}от името на групата GUE/NGL</Commission>

<Depute>Фабио Масимо Касталдо, Мирослав Радачовски</Depute>

</RepeatBlock-By>

ИЗМЕНЕНИЯ

Резолюция на Европейския парламент относно Мианмар, по-специално положението на общността рохингия

(2019/2822(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид своите предходни резолюции относно Мианмар и относно положението на общността рохингия, и по-специално резолюциите, приети на 21 май 2015 г.[1], 7 юли 2016 г.[2], 15 декември 2016 г.[3], 14 септември 2017 г.[4], 14 юни 2018 г.[5] и 13 септември 2018 г.[6],

 като взе предвид заключенията на Съвета от 26 февруари 2018 г. относно Мианмар/Бирма, както и тези от 10 декември 2018 г.,

 като взе предвид петия диалог по правата на човека между Европейския съюз и Мианмар, проведен в Найпидо, Мианмар, на 14 юни 2019 г.,

 като взе предвид Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951 г. и протокола към нея от 1967 г.,

 като взе предвид Конвенцията на ООН от 1948 г. за преследване и наказване на престъплението геноцид,

 като взе предвид окончателния доклад и препоръките на консултативната комисия за щата Рахин, ръководена от Кофи Анан,

 като взе предвид доклада на генералния секретар на Съвета за сигурност на ООН относно свързаното с конфликти сексуално насилие, публикуван на 23 март 2018 г. (S/2018/250),

 като взе предвид доклада на Съвета на ООН по правата на човека от 8 август 2018 г. (A/HRC/42/50) относно подробните констатации на независимата международна мисия за установяване на фактите относно Мианмар (UNIFFM), резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека от 3 октомври 2018 г. относно положението с правата на човека на мюсюлманите от общността рохингия и на другите малцинства в Мианмар (A/HRC/RES/39/2) и доклада на Съвета на ООН по правата на човека от 7 август 2019 г. относно независимия механизъм за разследване на ООН за Мианмар (A/HRC/42/66),

 като взе предвид доклада на UNIFFM от 22 август 2019 г. относно сексуалното и основаното на пола насилие в Мианмар и свързаното с пола въздействие на етническите конфликти (A/HRC/42/CRP.4),

 като взе предвид Женевската конвенция от 1949 г. и допълнителните протоколи към нея,

 като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

 като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A. като има предвид, че от 2017 г. насам над 700 000 души от общността рохингия са избягали от Мианмар, за да търсят сигурност в съседен Бангладеш след репресии, непрекъснати сериозни нарушения на правата на човека, включително масови убийства, изнасилвания и изгаряне на села, извършвани от въоръжени групировки на Мианмар в щата Рахин, където живеят над 1 милион души от общността рохингия;

Б. като има предвид, че представителите на общността рохингия са считани за едно от най-силно преследваните малцинства в света, че те са най-голямата група лица без гражданство и че много от тях понастоящем живеят в най-големия бежански лагер в света „Кутупалонг“ в Кокс Базар, Бангладеш;

В. като има предвид, че бежанските лагери в Бангладеш са претъпкани с хора и че условията на живот там са нехигиенични, че в тези лагери се осигурява ограничен достъп до майчини грижи и здравни грижи за жените и децата, както и че лагерите са изключително уязвими на природни бедствия, включително свлачища и наводнения; като има предвид, че населението от общността рохингия, което обитава бежанските лагери, все още е изправено пред сериозни заплахи и е изложено на сериозен риск от различни заболявания и инфекции поради лошото качество на храната и водата; като има предвид, че децата от общността рохингия не разполагат с достатъчен достъп до официално образование; като има предвид, че през последните няколко седмици на бежанците от общността рохингия в Бангладеш бяха наложени ограничения във връзка с тяхното право на свободно изразяване на мнение, провеждане на мирни събрания и сдружаване; като има предвид, че наложеният полицейски час и спирането на съобщенията биха могли да улеснят още повече сериозните нарушения на правата на човека спрямо тях;

Г. като има предвид, че според някои оценки в щата Рахин все още живеят около 600 000 представители на общността рохингия, които са жертва на продължаващи дискриминационни политики и практики, системни нарушения на техните основни права и произволни арести; както и че те биват задържани в пренаселени лагери, че са лишавани от правото им на свободно движение и са силно ограничавани по отношение на достъпа им до образование и здравеопазване;

Д. като има предвид, че от юни 2019 г. органите на Мианмар наложиха прекъсване на телекомуникациите за северната и централната част на щата Рахин и за селището Палетва в щата Чин; като има предвид, че са въведени строги военни проверки, които ограничават достъпа до щата Рахин, както и отразяването на събитията в медиите;

Е. като има предвид, че Мианмар и Бангладеш обявиха планове за репатриране, които бяха отменени поради липсата на гаранции; като има предвид, че бежанците са силно травмирани и се страхуват да се върнат обратно; като има предвид, че всички връщания на лица трябва да бъдат безопасни, доброволни и устойчиви и че те следва да се извършват по достоен начин и в съответствие с принципа на забрана за връщане;

Ж. като има предвид, че на 27 август 2018 г. UNIFFM публикува своя доклад, в който се заключава, че срещу общността рохингия са извършени възможно най-тежките нарушения на правата на човека и най-тежките престъпления съгласно международното право, включително престъпления срещу човечеството и вероятен геноцид; като има предвид, че на 10 декември 2018 г. Съветът изрази дълбока загриженост във връзка с констатациите на UNIFFM; като има предвид, че до момента Мианмар отказва да позволи на проучвателна мисия на Съвета на ООН по правата на човека да влезе в страната и забрани достъп на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар;

З. като има предвид, че според последния доклад на UNIFFM от 16 септември 2019 г. действията на правителството на Мианмар продължават да се вписват в рамките на една широко разпространена и систематична атака, която е еквивалентна на преследване и други престъпления срещу човечеството, извършвани спрямо рохингите, които все още живеят в щата Рахин; като има предвид освен това, че в своя доклад от 22 август 2019 г. UNIFFM докладва за сериозни и продължаващи умишлени действия за упражняване на сексуално и основано на пола насилие, включително системни изнасилвания, групови изнасилвания и насилствени сексуални действия, извършвани от представители на военните сили и силите за сигурност на Мианмар срещу жени, деца и транссексуални лица от общността рохингия, като част от кампания за прочистване, с цел тероризиране и наказване на етническите малцинства; като има предвид, че сексуалното насилие се използва за разделяне на цели общности и за възпиране на жените и момичетата да се завърнат по домовете си; като има предвид, че жертвите на изнасилване в лагерите могат да бъдат изправени пред социално изключване от страна на своите общности;

И. като има предвид, че ЕС непрекъснато призовава за подвеждане под отговорност на лицата, отговорни за тези престъпления, както и че Съюзът представи и подкрепи резолюциите, приети на 27 септември 2018 г. от Съвета на ООН по правата на човека и на 16 ноември 2018 г. от Третия комитет на Общото събрание на ООН; като има предвид, че органите на Мианмар отказват да разследват сериозно нарушенията на правата на човека срещу общността рохингия и да потърсят отговорност от извършителите; като има предвид, че Мианмар продължава да отрича нарушаването на тези права; като има предвид, че най-висшите военни фигури, които са организирали нападенията срещу общността рохингия, все още са на поста си; като има предвид, че органите отказват да си сътрудничат с механизмите на ООН;

Й. като има предвид, че на 29 април 2019 г. Съветът удължи срока на действие на ограничителните мерки спрямо Мианмар с една година – до 30 април 2020 г., включително замразяване на активите и издаване на забрани за пътуване на 14 висши военни, гранични и полицейски служители от Мианмар, отговорни за нарушения на правата на човека, извършени спрямо населението от общността рохингия, както и спрямо селяни и цивилни граждани от етническите малцинства в щатите Рахин, Качин и Шан;

К. като има предвид, че след влизането в сила на законите на Мианмар за гражданството от 1982 г. хората от общността рохингия са официално обявени за лица без гражданство, което лишава общността рохингия от основни граждански, политически и социално-икономически права, като например свободата на движение, на политическо участие, на заетост и на социално подпомагане; като има предвид, че на 1,1 милиона души от общността рохингия е отказан достъп до гражданство; като има предвид, че лицата от общността рохингия, които се завръщат в страната, ще бъдат принудени да подпишат национални карти за проверка, а това ще ги лиши от гражданство на Мианмар;

1. отново осъжда категорично всички минали и настоящи нарушения на правата на човека, както и системните и широко разпространени нападения, включително убийства, тормоз, изнасилване и разрушаване на собственост, които според регистрите на UNIFFM и на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека представляват актове на геноцид, военни престъпления и престъпления срещу човечеството, извършвани от въоръжените сили срещу населението от общността рохингия; строго осъжда несъразмерната реакция на военните сили и на силите за сигурност; подчертава, че военните сили постоянно нарушават международното право в областта на правата на човека и международното хуманитарно право;

2. изразява дълбоката си загриженост във връзка с продължаващия конфликт, нарушенията и съобщенията за сексуално и основано на пола насилие срещу общността рохингия в Мианмар от страна на въоръжените сили; осъжда такива нарушения на международното хуманитарно право и правото в областта на правата на човека и повтаря своя призив към правителството на Мианмар, ръководено от Аун Сан Су Чи, както и към силите за сигурност, незабавно да прекратят продължаващите нарушения, убийства и сексуално и основано на пола насилие срещу общността рохингия и други етнически групи;

3. осъжда продължаващата дискриминация срещу общността рохингия в Мианмар, строгите ограничения, наложени на свободата им на движение, както и лишаването им от основни услуги; подчертава, че свободата на медиите и критичната журналистика са основни стълбове на демокрацията и са от съществено значение за насърчаването на доброто управление, прозрачността и отчетността; призовава правителството на Мианмар да разреши пълен и безпрепятствен достъп до щатите Рахин, Качин и Шан за международни наблюдатели, включително специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар, независимите наблюдатели и организациите за правата на човека и хуманитарните организации, за да се гарантира провеждането на независими и безпристрастни разследвания на твърденията за тежки нарушения на правата на човека от всички страни и да се премахне блокирането на интернет връзката в останалите четири града Понагин, Мраук-У, Киуактау и Минбия;

4. призовава органите на Мианмар да създадат условия и гаранции за безопасно, доброволно, достойно и трайно завръщане, под надзора на ООН, на онези хора от общността рохингия, които желаят да се завърнат в родните си земи; настоятелно призовава правителствата на Мианмар и Бангладеш изцяло да спазват принципа на забрана за връщане; настоятелно призовава правителството на Мианмар да приеме и признае пълното гражданство на лицата от общността рохингия, включително съответните права и конституционни гаранции, както и незабавно и изцяло да изпълни препоръките на консултативната комисия за щата Рахин; освен това призовава правителството на Мианмар да започне диалог с длъжностните лица от общността рохингия и да признае общността рохингия като една от 135-те етнически групи, признати от закона в Мианмар;

5. признава работата на петия диалог по правата на човека между Европейския съюз и Мианмар; отбелязва, че обсъжданията са обхванали широк кръг от въпроси, свързани с правата на човека, включително търсенето на отговорност за нарушения на правата на човека, положението в щатите Рахин, Качин и Шан, достъпа до хуманитарна помощ, основните права и свободи, нуждите на разселените лица, икономическите и социалните права, миграцията и сътрудничеството в областта на правата на човека в рамките на многостранните форуми; изразява съжаление във връзка с факта, че диалогът не е оказал въздействие върху положението на място;

6. призовава правителството и въоръжените сили на Мианмар да позволят провеждането на надеждни и независими разследвания на предполагаемите тежки и системни нарушения на правата на човека; подчертава, че извършителите на такива престъпления трябва незабавно да бъдат изправени пред правосъдието;

7. повтаря призива си към Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) и към държавите членки да търсят отговорност от извършителите на престъпления в Мианмар, в рамките на многостранни форуми; във връзка с това приветства проявеното от ЕС лидерство за създаването на независимия механизъм за разследване на ООН за Мианмар, чиято цел е да събира, консолидира, съхранява и анализира доказателствата за най-тежките международни престъпления и нарушения, извършени в Мианмар от 2011 г. насам; призовава Мианмар да си сътрудничи с международните усилия, за да се гарантира отчетност, включително като се предостави достъп до държавата за действащия отскоро независим механизъм за разследване на ООН за Мианмар; призовава ЕС, неговите държави членки и международната общност да гарантират, че независимият механизъм за разследване на ООН за Мианмар разполага с необходимата подкрепа, включително и финансова подкрепа, за изпълнението на своя мандат;

8. приветства приемането на санкции от страна на Съвета по външни работи на ЕС на 24 юни 2018 г. и на 21 декември 2018 г. срещу военни служители и длъжностни лица от въоръжените сили на Мианмар (Татмадау), от граничната охрана и полицията, които са отговорни за тежки нарушения на правата на човека срещу населението от общността рохингия, и очаква тези лица да бъдат обект на постоянен контрол в рамките на режима на санкции; отново призовава Съвета за сигурност на ООН да наложи всеобхватно оръжейно ембарго на Мианмар и да приеме целенасочени санкции срещу онези физически и юридически лица, които изглежда са отговорни за тежки нарушения на правата на човека;

9. припомня на правителството на Мианмар, че то трябва да изпълнява своите задължения и ангажименти по отношение на демократичните принципи и основните права на човека, които са съществен елемент от инициативата „Всичко освен оръжия“ (ВОО); очаква Комисията да започне разследване в това отношение; изразява съжаление във връзка с факта, че Комисията все още не е започнала подобно разследване;

10. приветства решението на Международния наказателен съд (МНС) във връзка с юрисдикцията му относно депортирането на лица от общността рохингия от Мианмар, както и решението на главния прокурор на МНС да започне предварително разследване на престъпленията под юрисдикцията на съда, извършени срещу населението от общността рохингия от октомври 2016 г. насам; призовава органите на Мианмар да си сътрудничат с МНС; призовава Мианмар да стане страна по Римския статут на МНС; призовава Съвета за сигурност на ООН да сезира МНС относно положението в Мианмар, включително относно всички престъпления срещу общността рохингия, извършени в рамките на неговата юрисдикция, или да създаде ad hoc международен наказателен трибунал; отново призовава ЕС и неговите държави членки да играят водеща роля в Съвета за сигурност на ООН във връзка с искането за сезиране на МНС относно положението в Мианмар; освен това призовава ЕС и неговите държави членки да се присъединят и да подкрепят усилията за образуване на дело пред Международния съд относно евентуалното нарушение от страна на Мианмар на Конвенцията на ООН срещу геноцида;

11. призовава ЕС и неговите държави членки на следващото заседание на Съвета на ООН по правата на човека да насърчат приемането на резолюция относно Мианмар;

12. приветства усилията, положени от страна на правителството и народа на Бангладеш, да предоставят убежище и сигурност за бежанците от общността рохингия, и ги насърчава да продължават да предоставят хуманитарна помощ на бежанците от Мианмар; призовава органите на Бангладеш да гарантират пълен и недискриминационен достъп до качествено образование за децата от общността рохингия, да премахнат ограниченията върху достъпа до интернет, онлайн комуникациите и свободата на движение, както и да гарантират, че действащите в лагерите сили за сигурност спазват всички стандарти за защита на личната сигурност на бежанците;

13. приветства факта, че в началото на септември 2019 г. ЕС е отпуснал на Световната продоволствена програма на ООН два милиона евро под формата на хранителна помощ за лагерите на общността рохингия в Кокс Базар, но призовава Съвета и Комисията, с оглед на нуждите на място, да продължават да полагат усилия в това отношение; припомня, че финансовата отговорност за подпомагането на бежанците не следва да пада диспропорционално върху Бангладеш; призовава за продължаване на международната подкрепа за общностите, които приемат бежанци, включително за посрещане на вътрешните социални, образователни, икономически и свързани със здравеопазването предизвикателства;

14. освен това припомня необходимостта от медицинска и психологическа помощ, която да се предоставя в бежанските лагери, както и че тази помощ следва да бъде специално съобразена с уязвимите групи, включително жените и децата; призовава за повече услуги за подкрепа на жертвите на изнасилване и сексуално насилие;

15. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на правителството и парламента на Мианмар, на държавния съветник Аун Сан Су Чи, на правителството и парламента на Бангладеш, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите – членки на ЕС, на генералния секретар на Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН), на Междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека, на специалния докладчик на ООН относно положението с правата на човека в Мианмар, на върховния комисар на ООН за бежанците и на Съвета на ООН по правата на човека.

[1] ОВ C 353, 27.9.2016 г., стр. 52.

[2] ОВ C 101, 16.3.2018 г., стр. 134.

[3] ОВ C 238, 6.7.2018 г., стр. 112.

[4] OВ C 337, 20.9.2018 г., стр. 109.

[5] Приети текстове, P8_TA(2018)0261.

[6] Приети текстове, P8_TA(2018)0345.

Последно осъвременяване: 18 септември 2019 г.Правна информация