Процедура : 2019/2819(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : RC-B9-0097/2019

Внесени текстове :

RC-B9-0097/2019

Разисквания :

PV 18/09/2019 - 17
CRE 18/09/2019 - 17

Гласувания :

PV 19/09/2019 - 7.5
CRE 19/09/2019 - 7.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P9_TA(2019)0021

<Date>{18/09/2019}18.9.2019</Date>
<RepeatBlock-NoDocSe> <NoDocSe>B9-0097/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B9-0098/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B9-0099/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B9-0100/2019</NoDocSe></RepeatBlock-NoDocSe> } RC1
PDF 173kWORD 52k

<TitreType>ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreRecueil>внесено съгласно член 132, параграфи 2 и 4 от Правилника за дейността</TitreRecueil>


<Replacing>вместо следните предложения за резолюция:</Replacing>

<TablingGroups>B9-0097/2019 (PPE)

B9-098/2019 (ECR)

B9-0099/2019 (S&D)

B9-0100/2019 (Renew)</TablingGroups>


<Titre>относно значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа</Titre>

<DocRef>(2019/2819(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Михаел Галер, Андрюс Кубилюс, Раса Юкнявичиене, Желяна Зовко, Дейвид Макалистър, Антонио Таяни, Сандра Калниете, Траян Бъсеску, Радослав Шикорски, Анджей Халицки, Андрей Ковачев, Ева Копач, Лукас Мандл, Александър Александров Йорданов, Андреа Бочкор, Инесе Вайдере, Елжбета Катажина Лукачийевска, Владимир Билчик, Иван Щефанец, Людас Мажилис, Лорант Винце, Арба Кокалари</Depute>

<Commission>{PPE}от името на групата PPE</Commission>

<Depute>Кати Пири, Изабел Сантуш, Свен Миксер, Марина Калюранд</Depute>

<Commission>{S&D}от името на групата S&D</Commission>

<Depute>Михал Шимечка, Фредерик Рийс, Рамона Стругариу, Каталин Чех, Ондржей Коваржик, Влад‑Мариус Ботош, Исаскун Билбао Барандика, Ян‑Кристоф Ойтен, Шийла Ричи, Оливие Шастел, Петрас Аущревичюс</Depute>

<Commission>{Renew}от името на групата „Renew Europe“</Commission>

<Depute>Ришард Антони Легутко, Анна Фотига, Томаш Пьотър Поремба, Дейс Мелбарде, Витолд Ян Вашчиковски, Ришард Чарнецки, Ядвига Вишневска, Богдан Жонца, Анна Залевска, Яцек Сариуш‑Волски, Гжегож Тобишовски, Йоана Копчинска, Елжбета Рафалска, Йоахим Станислав Бруджински, Беата Шидло, Беата Мазурек, Анджелика Анна Можджановска, Беата Кемпа, Патрик Яки, Чарли Веймерс</Depute>

<Commission>{ECR}от името на групата ECR</Commission>

</RepeatBlock-By>

ИЗМЕНЕНИЯ

Резолюция на Европейския парламент относно значението на европейската историческа памет за бъдещето на Европа

(2019/2819(RSP))

Европейският парламент,

 като взе предвид универсалните принципи на правата на човека и основните принципи на Европейския съюз в качеството му на общност, основана на общи ценности,

 като взе предвид изявлението от 22 август 2019 г. на първия заместник-председател на Комисията г-н Тимерманс и члена на Комисията г-жа Йоурова в навечерието на Общоевропейския ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими,

 като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека на Организацията на обединените нации, приета на 10 декември 1948 г.,

 като взе предвид своята резолюция от 12 май 2005 г. относно 60-ата годишнина от края на Втората световна война в Европа на 8 май 1945 г.[1],

 като взе предвид Резолюция 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа от 26 януари 2006 г. относно необходимостта от международно осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими,

 като взе предвид Рамково решение 2008/913/ПВР на Съвета от 28 ноември 2008 година относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право[2],

 като взе предвид Пражката декларация за европейската съвест и комунизма, приета на 3 юни 2008 г.,

 като взе предвид своята декларация за обявяване на 23 август за Европейски ден за възпоменание на жертвите на сталинизма и нацизма, приета на 23 септември 2008 г.[3],

 като взе предвид своята резолюция от 2 април 2009 г. относно европейската съвест и тоталитаризма[4],

 като взе предвид доклада на Комисията от 22 декември 2010 г. относно паметта за престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа (COM(2010)0783),

 като взе предвид заключенията на Съвета от 9 – 10 юни 2011 г. относно паметта за престъпленията, извършени от тоталитарните режими в Европа,

 като взе предвид Варшавската декларация от 23 август 2011 г. по повод Европейския ден на възпоменание на жертвите на тоталитарните режими,

 като взе предвид съвместното изявление от 23 август 2018 г. на представителите на правителствата на държавите — членки на ЕС, за възпоменание на жертвите на комунизма,

 като взе предвид своята историческа резолюция относно положението в Естония, Латвия и Литва, приета на 13 януари 1983 г. в отговор на „Балтийския призив“, отправен от 45 граждани на тези страни,

 като взе предвид резолюциите и декларациите относно престъпленията на тоталитарните комунистически режими, приети от редица национални парламенти,

 като взе предвид член 132, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А. като има предвид, че през тази година се навършват 80 години от избухването на Втората световна война, която доведе до небивали равнища на човешко страдание и до окупирането на държави в Европа в продължение на много десетилетия;

Б. като има предвид, че преди 80 години, на 23 август 1939 г., комунистическият Съветски съюз и нацистка Германия подписаха Договора за ненападение, известен като пакт „Молотов – Рибентроп“, и тайните протоколи към него, като по този начин разделиха Европа и териториите на независими държави между два тоталитарни режима и ги разпределиха в сфери на интереси, което създаде предпоставки за избухването на Втората световна война;

В. като има предвид, че като пряко следствие от пакта „Молотов – Рибентроп“, последван от договора за дружба и граници между нацисткия режим и Съветския съюз от 28 септември 1939 г., Република Полша бе нападната най-напред от Хитлер, а две седмици по-късно – от Сталин, което лиши Полша от независимост и беше безпрецедентна трагедия за полския народ, комунистическият Съветски съюз започна война на агресия срещу Финландия на 30 ноември 1939 г., а през юни 1940 г. окупира и анексира части от Румъния – територии, които така и не бяха върнати – и анексира независимите републики Литва, Латвия и Естония;

Г. като има предвид, че след разгрома на нацисткия режим и края на Втората световна война част от европейските държави успяха да се възстановят и да започнат процес на помирение, докато други европейски държави останаха под диктатура, а някои от тях – под пряка съветска окупация или влияние, в продължение на половин век и продължиха да бъдат лишени от свобода, суверенитет, достойнство, права на човека и социално-икономическо развитие;

Д. като има предвид, че макар престъпленията на нацисткия режим да получиха оценка и наказание на Нюрнбергския процес, все още съществува спешна необходимост да се повишава осведомеността, да се дават морални оценки и да се правят правни проучвания за престъпленията на сталинизма и други диктатури;

Е. като има предвид, че в някои държави членки комунистическите и нацистките идеологии са забранени от закона;

Ж. като има предвид, че от самото начало европейската интеграция е била отговор на страданията, причинени от две световни войни и от нацистката тирания, която доведе до Холокоста и до експанзията на тоталитарни и недемократични комунистически режими в Централна и Източна Европа, както и начин за преодоляване на дълбоките различия и враждебност в Европа чрез сътрудничество и интеграция, както и за прекратяване на войната и гарантиране на демокрацията в Европа; като има предвид, че за европейските страни, пострадали от съветската окупация и комунистическите диктатури, разширяването на ЕС през 2004 г. означаваше завръщане в европейското семейство, към което те принадлежат;

З. като има предвид, че трябва да бъдат поддържани живи спомените за трагичното минало на Европа, за да бъдат почетени жертвите, да бъдат осъдени извършителите и да бъдат положени основите за помирение, основано върху истината и историческата памет;

И. като има предвид, че паметта за жертвите на тоталитарните режими и признаването и повишаването на осведомеността за общите за цяла Европа последици от престъпленията, извършени от комунистически, нацистки и други диктатури, са от жизненоважно значение за единството на Европа и европейците и за изграждане на устойчивост на Европа спрямо днешните външни заплахи;

Й. като има предвид, че преди 30 години, на 23 август 1989 г., 50-ата годишнина от пакта „Молотов – Рибентроп“ и възпоменанието на жертвите на тоталитарните режими бяха отбелязани по време на „Балтийския път“ – безпрецедентна демонстрация на два милиона литовски, латвийски и естонски граждани, които си подадоха ръце, за да образуват човешка верига, свързала Вилнюс с Рига и Талин;

К. като има предвид, че въпреки факта, че на 24 декември 1989 г. Конгресът на народните депутати на СССР осъди подписването на пакта „Молотов – Рибентроп“ наред с други споразумения, сключени с нацистка Германия, през август 2019 г. руските органи отказаха да поемат отговорност за това споразумение и последиците от него, а понастоящем подкрепят становището, че Полша, балтийските държави и Западът са действителните подбудители на Втората световна война;

Л. като има предвид, че паметта за жертвите на тоталитарните и авторитарните режими и признаването и повишаването на осведомеността за общите за цяла Европа последици от престъпленията, извършени от сталинистки, нацистки и други диктатури, са от жизненоважно значение за единството на Европа и европейците и за изграждане на устойчивост на Европа спрямо днешните външни заплахи;

М. като има предвид, че откровено радикални, расистки и ксенофобски групи и политически партии подбуждат омраза и насилие в обществото, например чрез разпространение на изказвания онлайн, подбуждащи към омраза, което често води до увеличение на насилието, ксенофобията и нетърпимостта;

1. припомня, че както е заложено в член 2 от ДЕС, Съюзът се основава на ценностите на зачитане на човешкото достойнство, на свободата, демокрацията, равенството, правовата държава, както и на зачитането на правата на човека, включително правата на лицата, които принадлежат към малцинства; припомня, че тези ценности са общи за всички държави членки;

2. изтъква, че Втората световна война, най-разрушителната война в историята на Европа, започна като непосредствен резултат от придобилия печална слава договор за ненападение между нацисткия режим и Съветския съюз от 23 август 1939 г., също така известен като пакт „Молотов – Рибентроп“, и тайните протоколи към него, с които два тоталитарни режима, които споделят целта за покоряване на света, разделиха Европа на две зони на влияние;

3. припомня, че нацисткият и комунистическият режим извършиха масови убийства, геноцид и депортирания и причиниха човешки жертви и свобода през 20 век в мащаб, невиждан в човечеството до този момент, и припомня Холокоста – ужасяващото престъпление, извършено от нацисткия режим; осъжда възможно най-остро актовете на агресия, престъпленията срещу човечеството и масовите нарушения на правата на човека, извършени от нацистките, комунистическите и други тоталитарни режими;

4. изразява дълбокото си уважение към всяка жертва на тези тоталитарни режими и призовава всички институции и участници от ЕС да направят всичко възможно, за да гарантират, че ужасните тоталитарни престъпления и системните тежки нарушения на правата на човека се помнят и предявяват пред съдилищата, и да гарантират, че тези престъпления никога няма да бъдат повтаряни; подчертава значението на съхраняването на живата памет за миналото, тъй като без памет не може да има помирение, и отново потвърждава общата си позиция срещу всяко тоталитарно управление, независимо от идеологическата му украса;

5. призовава държавите членки към ясна и основана на принципи оценка на престъпленията и актовете на агресия, извършени от тоталитарните комунистически режими и нацисткия режим;

6. осъжда всички прояви и пропагандата на тоталитарни идеологии в ЕС, като нацизма и сталинизма;

7. осъжда историческия ревизионизъм и възхваляването на нацистки колаборационисти в някои държави — членки на ЕС; изразява дълбока загриженост относно нарастващото приемане на радикални идеологии и връщането към фашизма, расизма, ксенофобията и други форми на нетърпимост в Европейския съюз и е обезпокоен от докладваните данни в някои държави членки за тайни сътрудничества между политически лидери, политически партии и правоприлагащи органи и радикални, расистки и ксенофобски движения от различни политически деноминации; призовава държавите членки да осъдят тези действия възможно най-остро, тъй като те подкопават ценностите на ЕС – мира, свободата и демокрацията;

8. призовава всички държави – членки на ЕС да отбележат 23 август като Европейски ден за почитане на паметта на жертвите на тоталитарните режими както на равнището на ЕС, така и на национално равнище, и да повишат осведомеността на младото поколение по тези въпроси, като включат историята и анализът на последиците от тоталитарните режими в учебните програми и учебниците на всички училища в ЕС; призовава държавите членки да подкрепят документирането на тежкото минало на Европа, например чрез превода на производствата от Нюрнбергския процес на всички езици на ЕС;

9. призовава държавите членки да осъдят и да противодействат на всички форми на отричане на Холокоста, включително банализирането и омаловажаването на престъпленията, извършени от нацистите и техните сътрудници, и да не допускат омаловажаването им в политическия и медийния дискурс;

10. призовава за обща култура на историческа памет, която да заклеймява престъпленията на фашисткия, сталинисткия и другите тоталитарни и авторитарни режими от миналото като начин за благоприятстване на устойчивостта срещу съвременните заплахи за демокрацията, особено сред по-младите поколения; насърчава държавите членки да поощряват чрез официалната култура опознаването на многообразието на нашето общество и общата ни история, включително чрез образованието относно зверствата, извършени през Втората световна война, като например Холокоста, и системната дехуманизация на жертвите в течение на годините;

11. призовава освен това 25 май (годишнината от екзекуцията на героя от Аушвиц ротмистър Витолд Пилецки) да се обяви за Международен ден на героите в борбата срещу тоталитаризма, като това ще бъде израз на уважение и отдаване на почит на всички онези, които чрез борбата си срещу деспотизма показаха своя героизъм и истинска любов към човечеството; по този начин също така ще се предостави на бъдещите поколения ясен пример за правилното поведение, което трябва да се възприеме срещу заплахата от тоталитарно заробване;

12. призовава Комисията да предостави ефективна подкрепа за проекти за историческата памет и паметта за миналото в държавите членки, както и за дейностите на Платформата за европейска памет и съвест, и да отпусне подходящи финансови средства в рамките на програмата „Европа за гражданите“ в подкрепа на съхранението на историческата памет и възпоменанието на жертвите на тоталитаризма, както е посочено в позицията на Европейския парламент относно програмата „Права и ценности“ за периода 2021 – 2027 г.;

13. заявява, че европейската интеграция като образец за мир и помирение представлява свободен избор на народите на Европа за ангажиране с едно споделено бъдеще и че Европейският съюз носи особена отговорност за насърчаването и съхраняването на демокрацията, на зачитането на правата на човека и на принципите на правовата държава не само на територията на Европейския съюз, но и извън него;

14. изтъква, че в контекста на своето присъединяване към ЕС и НАТО държавите от Източна и Централна Европа не само се завърнаха в европейското семейство на свободните демократични държави, но също така демонстрираха успех, с помощта на ЕС, при прилагането на реформи и постигането на социално-икономическо развитие; при все това подчертава, че тази възможност следва да остане отворена и за други европейски държави, както е предвидено в Член 49 от ДЕС;

15. потвърждава, че Русия продължава да бъде най-голямата жертва на комунистическия тоталитаризъм и че нейното развитие в посока към демократична държава ще бъде възпрепятствано докато правителството, политическият елит и политическата пропаганда продължават да оневиняват комунистическите престъпления и да възхваляват съветския тоталитарен режим; ето защо призовава руското общество да приеме осъзнаването на трагичното си минало;

16. изразява дълбока загриженост във връзка с усилията на настоящото руско правителство да изкриви историческите факти и да оневини престъпленията, извършени от съветския тоталитарен режим, и ги счита за опасен елемент от информационната война, водена срещу демократична Европа, чиято цел е да раздели континента ни, и поради това призовава Комисията решително да противодейства на тези усилия;

17. изразява безпокойството си във връзка с факта, че символите на тоталитарните режими продължават да бъдат използвани на обществени места и за търговски цели, като припомня, че редица европейски държави са забранили използването както на нацистки, така и на комунистически символи;

18. отбелязва, че запазването в обществените пространства в някои държави членки на паметници и мемориали (паркове, площади, улици и др.), възхваляващи тоталитарните режими, проправя пътя за изкривяването на историческите факти относно последиците от Втората световна война и за разпространението на тоталитарните политически системи;

19. осъжда факта, че екстремистките и ксенофобските политически сили в Европа все по-често си служат с изопачаване на историческите факти и използват символи и реторика, които възпроизвеждат аспекти на тоталитарната пропаганда, включително расизъм, антисемитизъм и омраза към сексуални и други малцинства;

20. настоятелно призовава държавите членки да гарантират спазването на разпоредбите на Рамковото решение на Съвета, за да се противодейства на организациите, които разпространяват слово на омразата и насилие в обществените пространства и онлайн;

21. подчертава, че трагичното минало на Европа трябва да продължи да служи за морално и политическо вдъхновение за справяне с предизвикателствата на днешния свят, включително в борбата за един по-справедлив свят, за създаване на отворени и толерантни общества и общности, включващи етнически, религиозни и сексуални малцинства, така че всеки един да припознае като свои европейските ценности;

22. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, както и на Руската държавна Дума и на парламентите на държавите от Източното партньорство.

 

[1] ОВ C 92 E, 20.4.2006 г., стр. 392.

[2] OВ L 328, 6.12.2008 г., стр. 55.

[3] OВ C 8 E, 14.1.2010 г., стр. 57.

[4] OВ C 137 E, 27.5.2010 г., стр. 25.

Последно осъвременяване: 19 септември 2019 г.Правна информация