Процедура : 2019/2927(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документа : RC-B9-0193/2019

Внесени текстове :

RC-B9-0193/2019

Разисквания :

PV 28/11/2019 - 3.1
CRE 28/11/2019 - 3.1

Гласувания :

PV 28/11/2019 - 8.1

Приети текстове :

P9_TA(2019)0072

<Date>{27/11/2019}27.11.2019</Date>
<RepeatBlock-NoDocSe> <NoDocSe>B9-0193/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B9-0194/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B9-0196/2019</NoDocSe> }
 <NoDocSe>B9-0199/2019</NoDocSe></RepeatBlock-NoDocSe> } RC1
PDF 202kWORD 57k

<TitreType>ОБЩО ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ</TitreType>

<TitreRecueil>внесено съгласно член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от Правилника на дейността</TitreRecueil>


<Replacing>вместо следните предложения за резолюция:</Replacing>

<TablingGroups>B9-0193/2019 (ECR)

B9-0194/2019 (S&D)

B9-0196/2019 (PPE)

B9-0199/2019 (Renew)</TablingGroups>


<Titre>относно положението със свободите в Алжир</Titre>

<DocRef>(2019/2927(RSP))</DocRef>


<RepeatBlock-By><Depute>Михаел Галер, Петер ван Дален, Томаш Здеховски, Иван Щефанец, Ева Майдел, Владимир Билчик, Магдалена Адамович, Михаела Шойдрова, Милан Звер, Изабел Визелер-Лима, Желяна Зовко, Роберта Мецола, Лефтерис Христофору, Лукас Фурлас, Томас Тобé, Шон Кели, Романа Томц, Дейвид Макалистър, Стелиос Кимбуропулос, Арба Кокалари, Томаш Франковски, Сандра Калниете, Естер де Ланге, Станислав Полчак, Лорант Винце, Инесе Вайдере, Йоан-Рареш Богдан, Иржи Поспишил, Андрей Ковачев, Кшищоф Хетман</Depute>

<Commission>{PPE}от името на групата PPE</Commission>

<Depute>Кати Пири, Рафаел Глюксман</Depute>

<Commission>{S&D}от името на групата S&D</Commission>

<Depute>Бернар Гета, Атидже Алиева-Вели, Абир Ал-Сахлани, Петрас Аущревичюс, Малик Азмани, Фил Бениън, Стефан Бижу, Жил Боайе, Джейн Брофи, Силви Брюне, Катрин Шабо, Дита Харанзова, Оливие Шастел, Анна-Юлия Донат, Енгин Ероглу, Фредрик Федерлей, Барбара Ан Гибсън, Клемен Грошел, Кристоф Грюдлер, Антъни Хук, Иварс Иябс, Ирена Йовева, Мориц Кьорнер, Ондржей Коваржик, Илхан Кючюк, Натали Лоазо, Ян-Кристоф Йотен, Урмас Пает, Мария Сорая Родригес Рамос, Михал Шимечка, Сусана Солис Перес, Рамона Стругариу, Яна Том, Виктор Успаских, Хилде Вотманс, Мари-Пиер Ведрен</Depute>

<Commission>{Renew}от името на групата Renew</Commission>

<Depute>Ядвига Вишневска, Йоана Копчинска, Карло Фиданца, Анна Елжбета Фотига, Витолд Ян Вашчиковски, Карол Карски, Ружа Томашич, Валдемар Томашевски, Чарли Веймерс, Берт-Ян Ройсен</Depute>

<Commission>{ECR}от името на групата ECR</Commission>

</RepeatBlock-By>

ИЗМЕНЕНИЯ

Резолюция на Европейския парламент относно положението на свободите в Алжир

(2019/2927(RSP))

 

Европейският парламент,

 като взе предвид предишните си резолюции относно Алжир, по-специално резолюцията си от 30 април 2015 г. относно лишаването от свобода на работници и активисти за правата на човека в Алжир[1], както и своята резолюция от 27 март 2019 г. относно периода след Арабската пролет: перспективите за региона на Близкия изток и Северна Африка“[2],

 като взе предвид актуализираната информация за Алжир в годишния доклад на ЕС относно правата на човека и демокрацията в света за 2018 г., приет от Европейския съвет на 18 март 2019 г.,

 като взе предвид декларацията на 11-тата сесия на Съвета за асоцииране ЕС–Алжир от 14 май 2018 г.,

 като взе предвид третия всеобщ периодичен преглед (ВПП) относно Алжир, приет от Съвета на ООН по правата на човека на неговата 36-та сесия на 21 и 22 септември 2017 г.,

 като взе предвид общите приоритети за партньорство, приети в рамките на преразгледаната Европейска политика за съседство (ЕПС) от Алжирската демократична и народна република и Европейския съюз на 13 март 2017 г., които поставят акцент върху прилагането на преразгледаната конституция и подкрепата на ЕС за напредъка на демокрацията и правата на човека в Алжир,

 като взе предвид Споразумението за асоцииране между ЕС и Алжир[3] и по-специално член 2 от него, който предвижда, че зачитането на демократичните принципи и основните права на човека трябва да представлява съществен елемент от споразумението и да вдъхновява националните и международните политики на страните по него,

 като взе предвид Конституцията на Алжир, преразгледана на 7 февруари 2016 г., и по-специално членове 2, 34 – 36, 39, 41, 42, 48 и 54 от нея,

 като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека, смъртното наказание, изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, относно свободата на изразяване онлайн и офлайн и относно защитниците на правата на човека, както и новата стратегическа рамка и план за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията, чиято цел е защитата и наблюдението на зачитането на правата на човека в центъра на всички политики на ЕС,

 като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права (МПГПП), Международния пакт за икономически, социални и културни права (МПИСКП), Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание и Конвенцията за правата на детето,

 като взе предвид Всеобщата декларация на ООН за правата на човека от 1948 г. и Декларацията на ООН за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

 като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

 като взе предвид алжирския закон № 12-06 относно сдруженията и Наредба № 06-03, която урежда немюсюлманското религиозно богослужение,

 като взе предвид член 144, параграф 5 и член 132, параграф 4 от своя Правилник за дейността,

A. като има предвид, че Алжир е близък съсед и важен партньор на Европейския съюз и на региона на Северна Африка;

Б. като има предвид, че на 16 февруари 2019 г., десет дни след като Абделазиз Бутефлика обяви кандидатурата си за пети президентски мандат, в Алжир започнаха мирни протести, известни като „Хирак“ (Движение); като има предвид, че на 2 април 2019 г. Бутефлика подаде оставка; като има предвид, че председателят на Съвета на нацията – Абделкадер Бенсалах, пое длъжността държавен глава; като има предвид, че военното ръководство под командването на генерал-лейтенант Ахмед Гаид Салах управлява открито властта в страната от оставката на Бутефлика;

В. като има предвид, че Абделазиз Бутефлика беше президент от 1999 г. насам; като има предвид, че преразгледаната конституция от 2016 г. ограничи максималния брой на президентските мандати до два; като има предвид, че преразгледаната конституция не може да се прилага със задна дата, което означава, че на Бутефлика се позволява да се кандидатира за пети мандат; като има предвид, че първоначално насрочените за 18 април 2019 г. президентски избори бяха отложени веднъж за 4 юли 2019 г., а впоследствие – за 12 декември 2019 г.;

Г. като има предвид, че бяха проведени мирни демонстрации в цялата страна през февруари, март и април 2019 г., а след това всеки вторник и петък през последните 40 седмици; като има предвид, че през последните седмици протестиращите провеждат нощни шествия в цялата страна;

Д. като има предвид, че „Хирак“ се радва на широка подкрепа и представлява най-голямото протестно движение в Алжир; като има предвид, че по-голямата част от демонстрантите са млади хора; като има предвид, че демонстрантите искат да се сложи край на корупцията, на липсата на възможности за политическа ангажираност, на високия процент на безработица и на репресиите срещу демонстрациите, както и настояват за по-плуралистична и приобщаваща рамка за подготовка за свободни избори, като част от по-широкия политически преход;

Е. като има предвид, че Световният индекс за свободата на печата за 2019 г. подрежда Алжир на 141-во място от 180-те включени в проучването държави, като описва свободата на печата в страната като „под заплаха“ и отбелязва, че журналистите често са обект на преследване; като има предвид, че независимите медийни организации, гражданските репортери в социалните медии и други източници са изправени пред структурна цензура от алжирските органи за всяко отразяване, което се разглежда като подкрепящо позициите, изразяващи несъгласие;

Ж. като има предвид, че от януари 2018 г. насам алжирските органи са затворили няколко църкви, по-голямата част от които са част от Алжирската протестантска църква (АПЦ) (Église protestante d’Algérie) – законно призната организация, обединяваща протестантските църкви в Алжир;

З. като има предвид, че Мерием Абду – главният редактор на обществената радиостанция Канал 3 (La Chaîne 3) подаде оставка на 23 февруари 2019 г. в знак на протест срещу пристрастното отношение към „Хирак“; като има предвид, че няколко други журналисти бяха арестувани или са били подложени на сплашване, като например бившия френски кореспондент Софян Меракши и журналистите Азеб Ел Шейх и Абделмуджи Келади, задържани съответно от 26 септември 2019 г. и 14 октомври 2019 г.;

И. като има предвид, че Надя Мадаси, която през последните 15 години беше говорителка на Канал Алжир (Canal Algérie) подаде оставка на 4 март 2019 г. на фона на твърдения, че е била цензурирана; като има предвид, че на 5 март 2019 г. Министерството на съобщенията санкционира вестник „Ехорук“ и телевизионния канал Ел Билад за отразяване на демонстрациите; като има предвид, че Фейсбук групата „Algérie – Debout!“ с повече от 500 000 членове, беше закрита, а нейният основател и администратор Софян Беньос е бил подложен на тормоз и разпитван няколко пъти, преди да му бъдат повдигнати обвинения; като има предвид, че публикациите Jeune Afrique, Tout Sur l’Algerie, Algérie Part, Interlignes, и Observ’Algérie са били цензурирани;

Й. като има предвид, че протестиращите от „Хирак“, защитниците на правата на човека, журналистите и блогърите все по-често биват преследвани или арестувани, за да се предотврати упражняването на тяхната свобода на изразяване на мнение, на сдружаване или на мирни събрания;

К. като има предвид, че Алжирската адвокатска колегия (Union nationale des ordres des avocats, UNOA) единодушно осъди арестите на активисти на „Хирак“ и потъпкването на свободите; като има предвид, че на 24 октомври 2019 г. около 500 адвокати демонстрираха в Алжир с искане за зачитане на правото на протестиращите на справедлив процес и за независимост на съдебната система; като има предвид, че UNOA създаде комисия в подкрепа на адвокатите, защитаващи задържаните демонстранти и дисиденти;

Л. като има предвид, че според Алжирската лига за защита на правата на човека (Ligue algérienne pour la défense des droits de l’homme, LADDH) повече от сто души са били арестувани и задържани във връзка с мирните протести от началото на „Хирак“; като има предвид, че обвиненията, по които те се задържат – „подкопаване на националното единство и териториалната цялост“, „подбуждане към събрания“ и „отслабване на духа на армията“ – са неясни и нарушават международните стандарти в областта на правата на човека;

М. като има предвид, че на 29 юни 2019 г. беше арестуван 87-годишният Лакдар Бурега – един от ветераните от войната за независимост, за критикуване на началника на армията; като има предвид, че 22-годишният студент по право Нур ел Хоуда Дахмани беше освободен на 25 ноември 2019 г. след като беше осъден на 6 месеца затвор след шествие на студенти на 17 септември 2019 г. и се превърна в символ на ежеседмичните студентски шествия; като има предвид, че Ибрахим Дауаджи и четирима други активисти бяха арестувани на 12 октомври 2019 г. за протест срещу посещение на министъра на младежта;

Н. като има предвид, че Камал Едине Фекар, лекар, защитник на правата на човека, защитник на общността Амзи ат-Мзаб и бивш член на LADDH, почина в затвора на 28 май 2019 г. след задържането му на фона на масовите протести, след 53 дни гладна стачка, като се счита, че смъртта му е последствие от условията, при които е бил задържан и медицинска небрежност; като има предвид, че 22-годишният Рамзи Йету почина от нараняванията си, получени след брутален побой от полицията през април 2019 г.;

О. като има предвид, че на 12 септември 2019 г. беше арестуван главният опозиционен представител Карим Табу – бивш генерален секретар на традиционната опозиционна партия Фронт на социалистическите сили (Front des forces socialistes, FFS) и настоящ ръководител на непризнатата партия Социален и демократичен съюз; като има предвид, че той беше освободен от градския съд на Типаза на 26 септември 2019 г., но по-малко от 14 часа по-късно беше арестуван отново под различна юрисдикция (Сиди М’Хамед), но подобни условия и сега е задържан де факто в условия на строг тъмничен режим;

П. като има предвид, че няколко членове на асоциацията Обединение за действия на младежта (Rassemblement actions jeunesse (RAJ)), включително нейният учредител Хаким Адад, нейният председател Абделуахаб Ферсауи и нейните членове Масиниса Есос, Джалал Мокрани, Ахмед Буидер, Камел Улдуали, Карим Боутата, Ахсен Кади, Уафи Тигрин и Киредин Меджани, бяха арестувани по време на мирни демонстрации в подкрепа на лишените от свобода заради убежденията им;

Р. като има предвид, че няколко протестиращи, например Самир Беларби, Фодил Боумала, Фуад Уишер, Саида Дефер и Рауф Раис, които все още са задържани, както и защитници на правата на човека, включително Саид Будур, Хамид Гура и Слиман Хамитуш, са обект на наказателно преследване поради „отслабване на духа на армията“;

С. като има предвид, че на 11 ноември 2019 г. съдът на Сиди М’Хамед в Алжир откри процес срещу 42 активисти, включително Самира Месуси, член на Народното провинциално събрание на вилаетите, която е обвинена в „компрометиране на целостта на националната територия“, тъй като е развявала берберското знаме; като има предвид, че това знаме е било разгърнато заедно с националния флаг в цялата държава по време на демонстрациите през седмицата; като има предвид, че няколко трибунала в държавата са освободили демонстранти, задържани по същото обвинение;

Т. като има предвид, че в алжирската конституция са залегнали основни свободи, включително свободата на сдружаване, която е допълнително определена със Закон № 12-06; като има предвид, че съгласно Закон № 12-06 всяко сдружение, включително онези, които вече са успешно регистрирани, трябва да се регистрират и да получат от Министерството на вътрешните работи документ за регистрация, преди да могат да извършват законна дейност; като има предвид, че въпреки съответствието им с всички правни изисквания заявленията за предварителна регистрация на няколко организации на гражданското общество, неправителствени, религиозни и благотворителни организации, като например LADDH, EuromedRights, RAJ, Амнести Интернешънъл, Протестантската асоциация на Алжир, Националната комисия за немюсюлмански религиозни групи и Феминистката асоциация за лично развитие и упражняване на гражданство (AFEPEC), все още не са получили отговор; като има предвид, че поради това те нямат официален правен статут;

У. като има предвид, че съгласно Международния пакт за граждански и политически права, който Алжир е ратифицирал, правителствата трябва да гарантират правото на свобода на религията, мисълта и съвестта на всички под тяхна юрисдикция, а по-специално на религиозните малцинства; като има предвид, че това право включва свободата да се упражняват религия или убеждения по избор, независимо дали в обществото или насаме, самостоятелно или с други лица;

1. остро осъжда произволните и незаконни арести, задържането, сплашването и нападенията над журналисти, синдикалисти, адвокати, студенти, защитници на правата на човека и гражданското общество и всички мирни протестиращи, участващи в мирни демонстрации „Хирак“;

2. призовава алжирските органи незабавно и безусловно да освободят всички лица, обвинени в упражняване на правото си на свобода на изразяване на мнение, по-специално Хаким Адад, Абделуахаб Ферсауи , Масиниса Есос, Джалал Мокрани, Ахмед Буидер, Камел Улдуали, Карим Боутата, Ахсен Кади, Уафи Тигрин и Киредин Меджани, Самир Беларби, Карим Табу, Фодил Боумала, Лакдар Бурега, Самира Месуси, Ибрахим Дауаджи, Салах Маати, Софян Меракши, Азеб Ел Шейх, Фуад Уишер, Саида Дефер, както и другите мирни протестиращи, защитници на правата на човека и журналисти, произволно лишени от свобода, въпреки че дейността им е разрешена съгласно алжирското законодателство, в съответствие с международните инструменти за правата на човека, ратифицирани от Алжир; призовава алжирските органи да отменят забраната за пътуване и условното наказание, наложени на Слиман Хамитуш, Абделмуджи Келади и Мустафа Бенджама;

3. призовава алжирските органи да сложат край на всяка форма на сплашване, включително съдебен и правен тормоз, криминализиране и произволни арести и задържане, срещу мирни демонстранти, защитници на правата на човека, критични журналисти и блогъри, както и да предприемат подходящи стъпки, за да гарантират тяхната физическа и психологическа защита, безопасност, сигурност и свободата им да упражняват техните законни и мирни дейности; призовава алжирските органи да осигурят и гарантират правото на свобода на изразяване на мнение, на сдружаване, на провеждане на мирни събрания и на свобода на медиите, което е гарантирано от алжирската конституция и от Международния пакт за граждански и политически права, който Алжир е подписал и ратифицирал;

4. призовава за прекратяване на нарушенията на свободата на вероизповедание на християни, ахмади и други религиозни малцинства; припомня на алжирското правителство, че Наредба № 06-03 гарантира свободното упражняване на богослужение; призовава алжирските органи да отворят отново съответните църковни сгради;

5. призовава алжирските органи да изменят Закон № 91-19 от 2 декември 1991 г., за да премахнат всички ограничения върху мирните демонстрации, които не са абсолютно необходими или пропорционални по отношение на разпоредбите на член 21 от Международния пакт за граждански и политически права; изразява загриженост, че въпреки разпоредбите на конституционния преглед от 2016 г. указът от 18 юни 2001 г., който забранява провеждането на демонстрации в столицата, не е отменен и се прилага общо в цялата държава;

6. призовава алжирските органи действително да премахнат и да предотвратяват всяка форма на прекомерна употреба на сила от служители на правоприлагащите органи, докато разпръскват публични събирания; категорично осъжда прекомерната употреба на сила, която доведе до смъртта на Рамзи Йету; призовава алжирските органи да проведат независимо разследване на всички случаи на прекомерна употреба на сила от членовете на силите за сигурност, както и да търсят отговорност от извършителите;

7. подчертава, че независимата съдебна система е един от основните елементи за функционирането на демокрацията, и призовава алжирските органи да насърчават и гарантират независимостта на съдебната система;

8. призовава Европейската служба за външна дейност, Комисията и държавите членки да подкрепят групите на гражданското общество, защитниците на правата на човека, журналистите и протестиращите, включително чрез организиране на посещения в затворите, наблюдение на съдебните процеси и издаване на публични изявления, да подкрепят комисията UNOA и другите организации, действащи в защита на правата на човека, както и да следят отблизо положението с правата на човека в Алжир, като използват всички налични инструменти, включително Европейския инструмент за демокрация и права на човека;

9. насърчава алжирските органи да преразгледат Закон № 12-06 от 2012 г. за сдруженията и да се ангажират с истински и приобщаващ диалог с организациите на гражданското общество, за да се очертае нов закон, който е в съответствие с международните стандарти за правата на човека и с Алжирската конституция;

10. призовава алжирските органи да гарантират на всички пълното упражняване на свободата на мисълта, съвестта и религията или убежденията, което е гарантирано от алжирската конституция и Международния пакт за граждански и политически права;

11. изразява загриженост във връзка с административните пречки, пред които са изправени религиозните малцинства в Алжир, и по-специално по отношение на Наредба № 06-03; насърчава правителството на Алжир да преразгледа Наредба № 06-03, за да я приведе в по-голямо съответствие с Конституцията и с международните си задължения в областта на правата на човека, а именно член 18 от Международния пакт за граждански и политически права;

12. приветства конституционното признаване на тамазигт като официален език през 2016 г. и насърчава практическото му прилагане; призовава за незабавно и безусловно освобождаване на 42-та протестиращи, задържани, тъй като са развявали берберското знаме;

13. призовава за разрешаване на кризата чрез мирен и приобщаващ политически процес; изразява убеждение, че демократичните реформи и конструктивният и приобщаващ диалог, гарантиращ политическа, икономическа и социална стабилност в Алжир, биха могли да послужат като начин за подновяване на благосъстоятелен Съюз на арабския Магреб, което е важно за успешно сътрудничество между двете страни на Средиземно море;

14. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки, делегацията на ЕС в Алжир, правителството на Алжир, генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека, както и на Съвета на Европа.

 

 

 

 

[1] OВ C 346, 29.1.2016 г., стр. 106.

[2] Приети текстове, P8_TA(2019)0318.

[3] OВ L 265, 10.10.2005 г, стр. 2.

Последно осъвременяване: 28 ноември 2019 г.Правна информация