Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2014/2971(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B8-0295/2014

Разисквания :

PV 27/11/2014 - 7.3
CRE 27/11/2014 - 7.3

Гласувания :

PV 27/11/2014 - 10.3

Приети текстове :

P8_TA(2014)0066

Приети текстове
PDF 444kWORD 71k
Четвъртък, 27 ноември 2014 г. - Страсбург Окончателна версия
Ирак: отвличане и малтретиране на жени
P8_TA(2014)0066RC-B8-0295/2014

Резолюция на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. Ирак: отвличане и малтретиране на жени (2014/2971(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Ирак,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно кризата, свързана с ИДИЛ/Даиш в Сирия и Ирак, от 20 октомври 2014 г.,

—  като взе предвид Резолюция S-22/1на Съвета по правата на човека към ООН от 1септември 2014 г. относно положението с правата на човека в Ирак в контекста на злоупотребите, извършени от така наречената Ислямска държава в Ирак и Леванта и от свързани с нея групи,

—  като взе предвид доклада до ООН на независимата международна анкетна комисия относно Сирийската арабска република, озаглавен „Върховенство на терора: животът под режима на ИДИЛ в Сирия“, от 14 ноември 2014 г.,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, както и резолюцията си от 17 януари 2013 г. относно Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак(1),

—  като взе предвид Резолюция 2106 (2013) на Съвета за сигурност на ООН от 24 юни 2013 г. относно сексуалното насилие по време на въоръжени конфликти и постконфликтни ситуации,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Ирак е страна,

—  като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), по която Ирак е страна, и Резолюция 1325 от 2000г. на Съвета за сигурност на ООН;

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че т.нар. Ислямска държава (ИД) е извършила многобройни жестокости, които представляват престъпления срещу човечеството, включващи масови убийства, екзекуции, постановени от самозвани съдилища на ИД, налагане на сурово тълкуване на законите на шериата, сексуално насилие срещу жени и деца, поробване, изнасилване, насилствени бракове, трафик на хора, разселване и отвличане, които са причина за катастрофална хуманитарна криза и разселване на голям брой лица от районите под неин контрол;

Б.  като има предвид, че през август 2014 г. бойци от ИД напреднаха дълбоко в Северен Ирак, надделявайки над силите на кюрдските пешмерги, които бяха заели райони, изоставени от иракската армия; като има предвид, че град Синжар беше окупиран, стратегически важният язовир на Мосул, който захранва с вода и електроенергия големи части от Ирак, беше завзет, а бойци от ИД се доближиха на 40 километра от Ирбил, столицата на кюрдския регион на Ирак; като има предвид, че много кюрдски жени се сражават в Кобане, включително жени, които са членове и водачи на войски на Кюрдската работническа партия ПКК;

В.  като има предвид, че членовете на етнически и религиозни малцинства, по-специално християнски, язидски, туркменски, шабакски, какайски, сабейски и шиитски общности, както и много араби и сунити са били мишена на ИД в Мосул и околните райони, включително Синджар и Тал Афар;

Г.  като има предвид, че според „Хюман райтс уоч“ 3133 язиди са отвлечени и убити от ИД, или са изчезнали след нападенията на ИД от началото на август; като има предвид, че този списък включва 2305 лица, за които се предполага, че са били отвлечени, от които 412 деца; като има предвид, че ИД приобщава пленени язидски деца;

Д.  като има предвид, че през октомври 2014 г. разследващи от ООН са заявили, че между 5000 и 7000 жени също са държани в импровизирани центрове за задържане, откъдето са били извеждани и или продавани в принудително робство, или предавани на джихадистите за наложници; като има предвид, че се счита, че само в град Тал Афар се намират около 3500 жени и деца в пет центъра за задържане;

Е.  като има предвид, че ИД и други джихадистки екстремисти в Ирак и Сирия са причинили бежански потоци, запълващи бежанските лагера в Турция, Ливан и Йордания, където жените и момичетата по-специално са поставени при тежки хуманитарни условия и са изключително уязвими за тормоз, сексуално насилие, принудителни бракове и други злоупотреби;

Ж.  като има предвид, че трансграничният характер на ИД и свързаните с нея терористични групи е въпрос от глобално значение;

З.  като има предвид, че Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) е дълбоко загрижена за способността на международната общност да отговори на неотложните нужди в Ирак през зимата, по-специално за наскоро разселените лица;

И.  като има предвид, че единството, суверенитетът и териториалната цялост на Ирак са от основно значение за стабилността и икономическото развитие на страната и региона;

1.  Осъжда най-категорично системните нарушения и злоупотреби с правата на човека и нарушенията на международното хуманитарно право, произтичащи от действията, извършени от ИД и свързаните с нея терористични групи, които представляват военни престъпления и престъпления срещу човечеството; категорично осъжда, по-конкретно, насилието срещу лица поради тяхната религиозна и етническа принадлежност, както и насилието срещу жени и деца;

2.  Решително осъжда многобройните зверства, извършени от ИД и насочени специално към жените, които са равносилни на престъпления срещу човечеството, като отвличания, изнасилвания и други форми на сексуално насилие, принуждаване към робство, насилствени бракове и насилствена смяна на религията; подчертава, че е необходимо лицата, извършили такива нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право, да бъдат подведени под отговорност;

3.  Подчертава, че децата следва да бъдат незабавно върнати при семействата им, следва да се сложи край на принудителните бракове и сексуалното малтретиране и да бъдат освободени незабавно всички задържани от ИД цивилни лица, и най-вече жените;

4.  Призовава правителството на Ирак да ратифицира Римския статут за създаване на Международния наказателен съд (МНС), за да се даде възможност на МНС за съдебно преследване на военните престъпления и престъпленията срещу човечеството, извършени от ИД;

5.  Призовава правителството на Ирак да утвърди и защити правата на човека, като ангажира всички сегменти на иракското общество в дух на национално единство и помирение, спазване на правата на човека и на международното хуманитарно право в усилията за справяне с ИД; предлага своята подкрепа за правителството в изграждането на по-справедливо и по-приобщаващо общество, което защитава и насърчава правата на жените;

6.  Приветства усилията на международната общност и най-вече на САЩ да подкрепят иракските национални и местни органи в борбата им срещу ИД, за спиране на напредването на ИД и за улесняване на достъпа за хуманитарната помощ; подкрепя световната коалиция срещу ИД и нейните усилия да води борба с нея, включително и с военни средства; настоятелно призовава международната общност да предостави необходимата животоспасяваща помощ за хората в Ирак през зимата, в това число за язидските семейства, които са все още на планината Синджар и защитават храмове си от разрушаване от ИД;

7.  Призовава всички регионални действащи лица да направят всичко възможно за преустановяването на всякакви дейности на държавни или частни органи, свързани с пропагандирането и разпространяването на екстремистки ислямски идеологии чрез думи и действия; призовава международната общност и най-вече ЕС да улесни регионалния диалог относно проблемите в Близкия изток и да включи всички важни заинтересовани страни, по-специално Иран и Саудитска Арабия;

8.  Призовава настоятелно ООН, по-специално специалния докладчик относно насилието срещу жените, г-жа Рашида Манджу, да направи всичко възможно да се открият жертвите, да се разследват и установят фактите и обстоятелствата при злоупотребите и нарушенията срещу момичета и жени, извършени от ИД и свързаните с нея терористични групировки в Ирак и Сирия, с оглед предотвратяване на безнаказаността и гарантиране на пълна отчетност; изразява подкрепата си за работата на специалния представител на генералния секретар на ООН по въпросите на сексуалното насилие по време на конфликти, Зайнеб Хава Бангура;

9.  Призовава международните хуманитарни агенции, работещи в Ирак, включително агенциите на ООН, да увеличат медицинските услуги и услугите по консултиране за разселените лица, избягали в резултат на напредването на ИД, като обръщат специално внимание на потребностите на оцелелите от сексуалното насилие и на децата;

10.  Отново призовава Комисията, Европейската служба за външна дейност и държавите членки да предприемат конкретни мерки за подобряване на положението на жените в Ирак и за гарантиране на тяхната свобода и зачитането на основните им права, както и да приемат мерки, за да се предотвратят експлоатацията на жените и децата и злоупотребите и насилието срещу тях; изразява особена загриженост във връзка със засилването на всички форми на насилие срещу жени от общността на язидите, които биват лишавани от свобода, изнасилвани, сексуално малтретирани и продавани от членовете на ИД; призовава по-конкретно държавите членки да засилят политиките по такъв начин, че да отговорят на потребностите на оцелелите, и да установят механизъм, който да позволи травматизирани жени от Сирия и Ирак, особено жени от общността язиди, да получават специални посттравматични съвети, адаптирани към техните нужди;

11.  Убеден е, че спешната хуманитарна помощ и защита трябва да бъдат допълнени с дългосрочни стратегии в подкрепа на социално-икономическите права и възможности за препитание на завърналите се жени, вътрешно разселените жени и жените бежанци, по-добро ръководство и участие, с оглед да им се предостави възможност да избират трайни решения, които да са подходящи за техните нужди; счита, че е необходимо да се намери решение за специфичните рискове и конкретни потребности на различните групи жени, които са подложени на множествени и взаимно пресичащи се форми на дискриминация;

12.  Осъжда факта, че с напредването на ИД са били осъществявани актове на насилие и убийства срещу ЛГБТ иракчани при пълна безнаказаност; отбелязва, че въпреки че ЛГБТ иракчаните не са единствената група, изложена на риск в настоящата криза и настоящия конфликт, тяхното положение е изключително уязвимо предвид ограничената подкрепа от семейството и общността и недостатъчната правителствена защита; отбелязва, че ЛГБТ иракчаните продължават да бъдат маргинализирани и изложени на риск в бежанските общности или в някои приемащи общества; призовава иракското правителство да осигури защита за ЛГБТ лицата;

13.  Изразява съжаление, че в резултат от годините на диктатура и конфликти животът на иракските жени значително се е влошил; призовава за утвърждаване и прилагане на Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, за да се гарантира участието на жените в разрешаването на конфликти и изграждането на демокрация; заявява, че без участието на жените в процеса на вземане на решения няма да има реална защита, нито истинска сигурност за жените в Ирак;

14.  Призовава за съгласувани международни усилия в тясно сътрудничество с мюсюлманските държави, организации и общности за противопоставяне на радикалната салафистка/уахабитска идеология, която подкрепя и вдъхновява действията на ИВ и свързаните с нея терористични организации и се превръща в нарастваща заплаха за сигурността на държавите членки на ЕС; призовава Европейската служба за външна дейност и държавите членки, в диалога им с държавите от Персийския залив, да изказват сериозни опасения относно продължаващите салафистки/уахабитски усилия за приобщаване в много преобладаващо мюсюлмански държави и мюсюлмански общности в световен мащаб от участници от тези държави;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и Съвета на представителите на Ирак, регионалното правителство на Кюрдистан, генералния секретар на Организацията на обединените нации и Съвета на Организацията на обединените нации по правата на човека.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0022.

Правна информация