Показалец 
Приети текстове
Четвъртък, 27 ноември 2014 г. - СтрасбургОкончателна версия
Пакистан: закони относно богохулството
 Сърбия: случаят на обвиняемия военнопрестъпник Шешел
 Ирак: отвличане и малтретиране на жени
 Делегиран регламент (ЕС) № .../... на Комисията относно временна траншова схема за вноските за покриване на административните разходи на Единния съвет за преструктуриране през преходния период
 Закъснения при започването на осъществяването на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.
 Насоки на Комисията за оценка на въздействието
 Двадесет и пета годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето
 Единен цифров пазар
 Недохранване при децата в развиващите се страни

Пакистан: закони относно богохулството
PDF 460kWORD 79k
Резолюция на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно Пакистан: закони относно богохулството (2014/2969(RSP))
P8_TA(2014)0064RC-B8-0289/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Пакистан,

—  като взе предвид член 18 от Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г. и член 18 от Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г.,

—  като взе предвид Декларацията на ООН от 1981 г. за премахване на всички форми на нетърпимост и дискриминация, основани на религиозна принадлежност или убеждения,

—  като взе предвид докладите на специалния докладчик на ООН за свободата на религията и убежденията,

—  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН за независимостта на съдиите и адвокатите Габриела Кнаул от 4 април 2013 г., съставен след мисията ѝ в Пакистан от 19 до 29 май 2012 г.;

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно годишния доклад за 2012 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на ЕС по въпроса, която осъжда преследването на християни и други религиозни малцинства(1),

—  като взе предвид Насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията(2),

—  като взе предвид петгодишния план на ангажиментите между ЕС и Пакистан от март 2012 г., който съдържа приоритети, като например добро управление и диалог по правата на човека, както и тясно свързания втори стратегически диалог между ЕС и Пакистан от 25 март 2014 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета относно Пакистан от 11 март 2013 г., които отново изразяват очакванията на ЕС във връзка с насърчаването и зачитането на правата на човека и осъждат всички актове на насилие, включително срещу религиозните малцинства(3),

—  като взе предвид изявлението от 18 октомври 2014 г. на говорителя на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) относно решението на Областния съд в Лахор да потвърди присъдата на г-жа Асия Биби в Пакистан,

—  като взе предвид съобщението за медиите от 29 октомври 2014 г., публикувано от делегацията на Европейския съюз в Пакистан по повод на посещението на специалния представител на ЕС за правата на човека в Пакистан от 26 до 29 октомври 2014 г.,

—  като взе предвид резолюцията си от 12 март 2014 г. относно регионалната роля на Пакистан и неговите политически отношения с ЕС(4),

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че Асия Биби, християнка от Пенджаб, беше арестувана през 2009 г. и беше осъдена на смърт през 2010 г. за богохулство съгласно раздел 295 В от Наказателния кодекс на Пакистан; като има предвид, че на 16 октомври 2014 г. Областният съд в Лахор отхвърли жалбата на Асия Биби и потвърди присъдата; като има предвид, че на 24 ноември 2014 г. подсъдимата обжалва решението пред Върховния съд, като това производство може да отнеме години; като има предвид, че президентът на Пакистан все още може, чрез помилване от своя страна, да отхвърли решението на Областния съд в Лахор и да амнистира Асия Биби;

Б.  като има предвид, че на 7 ноември 2014 г. християнската двойка Шама Биби и Шахбаз Масих бяха пребити от тълпа, която ги обвинила в изгарянето на страници от Корана, в източната част на Пакистан; като има предвид, че телата им са били изгорени в тухлена пещ, като според някои сведения те са били все още живи, когато са били хвърлени в пещта;

В.  като има предвид, че неотдавна няколко пакистански граждани получиха смъртни присъди заради нарушения на законите относно богохулството, в т.ч. християнинът Саван Масих за предполагаема обида към пророка Мохамед по време на разговор и християнската двойка Шафкат Емануел и Шагуфта Каусар за предполагаема обида към пророка в текстово съобщение;

Г.  като има предвид, че активистът в областта на правата на човека и адвокат Рашид Рехман беше убит на 7 май 2014 г.; като има предвид, че няколко седмици по-рано Рехман е бил заплашван, защото е защитавал университетски преподавател, подлежащ на съдебно преследване съгласно законите относно богохулството в Пакистан;

Д.  като има предвид, че през октомври 2014 г. Мохамад Асгар, британски гражданин от пакистански произход, който е бил задържан за богохулство в Пакистан въпреки диагнозата си на психично болен в Обединеното кралство, беше прострелян и ранен от затворнически надзирател; като има предвид, че неговият нападател беше арестуван и обвинен в опит за убийство от местните органи и че осем други затворнически надзиратели бяха отстранени от длъжност;

Е.  като има предвид, че на 5 ноември 2014 г. Туфаил Хайдер, 45-годишен шиит, беше убит от разпитващия полицейски служител, който по-късно заявил, че г-н Хайдер е направил унизителни забележки срещу „придружителите на пророка Мохамед“;

Ж.  като има предвид, че според сведенията между 1987 г. и октомври 2014 г. общо 1438 души са обвинени в богохулство в Пакистан, в т.ч. 633 мюсюлмани, 494 ахмади, 187 християни и 21 индуси; като има предвид, че от 1990 г. насам най-малко 60 души са убити вследствие на масово насилие в свързани с богохулство дела;

З.  като има предвид, че няколко десетки души, в т.ч. мюсюлмани, индуси, християни и други, в момента се намират в затвора по обвинения в богохулство; като има предвид, че до момента не е изпълнена нито една смъртна присъда по обвинения в богохулство, но няколко обвиняеми са били убили вследствие на масово насилие; като има предвид, че съществува огромен натиск върху съдебната система на Пакистан от страна на някои религиозни лидери за потвърждаване и изпълнение на смъртните присъди, които обикновено се издават от съдилища на по-ниска инстанция; като има предвид, че съдебните производства често отнемат много години и имат пагубен ефект върху невинните пакистански граждани и техните семейства и общности;

И.  като има предвид, че законите относно богохулството в Пакистан са такива, че е опасно за религиозните малцинства да се изразяват свободно или да участват открито в религиозни дейности; като има предвид, че широко разпространената злоупотреба с тези закони е добре документирана; като има предвид, че вместо да защитят религиозните общности, тези закони са насадили страх в цялото пакистанско общество; като има предвид, че всички опити за реформиране на законите или тяхното прилагане са били осуетени чрез заплахи и убийства; като има предвид, че опитите за обсъждане на тези въпроси в медиите, онлайн или офлайн, често се посрещат със заплахи и тормоз, включително от страна на правителството;

Й.  като има предвид, че Пакистан играе важна роля за насърчаването на стабилността в Южна Азия и от него би могло да се очаква да служи за пример за укрепването на принципите на правовата държава и правата на човека;

К.  като има предвид, че неотдавна Пакистан ратифицира седем от деветте най-важни международни споразумения в областта на правата на човека, включително Международния пакт за граждански и политически права и Конвенцията на ООН против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, които съдържат редица разпоредби относно правораздаването, правото на справедлив процес, равенството пред закона и недопускането на дискриминация;

Л.  като има предвид, че чрез механизмите на ООН в областта на правата на човека беше поискано Пакистан да отмени законите относно богохулството или поне да въведе незабавни защитни мерки за предотвратяване на злоупотребата със законите с цел налагане на наказания на граждани, често от малцинствени религиозни общности;

М.  като има предвид, че ЕС и Пакистан задълбочиха и разшириха своите двустранни връзки, както е видно от петгодишния план на ангажиментите, стартиран през февруари 2012 г., и от втория стратегически диалог между ЕС и Пакистан, проведен през март 2014 г.; като има предвид, че целта на петгодишния план на ангажиментите между ЕС и Пакистан е изграждането на стратегически отношения и установяване на партньорство за мир и развитие, основано на споделени ценности и принципи;

Н.  като има предвид, че Пакистан се включи в схемата ОСП+ за първи път на 1 януари 2014 г.; като има предвид, че тази схема следва да осигури силен стимул за зачитането на основните права на човека и трудовите права, околната среда и принципите за добро управление;

1.  Изразява дълбока загриженост и покруса от решението на Областния съд в Лахор от 16 октомври 2014 г. да потвърди издадената на Асия Биби смъртна присъда за богохулство; призовава Върховния съд да започне работата си по делото бързо и без забавяне и да спазва принципите на правовата държава и пълното зачитане на правата на човека в своето решение;

2.  Призовава пакистанските съдилища също да се заемат бързо с преразглеждането на смъртните присъди на Саван Масих, Мохамад Асгар, Шафкат Емануел и неговата съпруга Шагуфта Каусар, както и с присъдите на всички други граждани, които понастоящем са осъдени на смърт заради предполагаеми нарушения на законите относно богохулството;

3.  Осъжда остро убийствата на Шама Биби и Шахбаз Масих и изказва съболезнованията си на техните семейства, както и на семействата на всички невинни жертви, убити вследствие на законите относно богохулството в Пакистан; призовава за изправяне пред съд на извършителите на тези деяния; отбелязва решението на правителството на Пенджаб да създаде комитет с цел ускоряване на разследването на убийствата на Шама Биби и Шахбаз Масих и да разпореди осигуряването на допълнителна полицейска защита за християнските квартали в провинцията; въпреки това подчертава, че е необходимо да се сложи край на климата на безнаказаност и да се проведат по-широки реформи, за да се намери решение на проблема с насилието срещу религиозните малцинства, който е все още широко разпространен в Пакистан;

4.  Изразява дълбоката си загриженост във връзка с това, че пораждащите полемика закони относно богохулството се поддават на злоупотреби, които могат да засегнат хора от всички вероизповедания в Пакистан; изразява особена загриженост, че законите относно богохулството, на които публично се противопоставиха покойният министър Шахбаз Бхати, покойният губернатор Салман Тазир и Рашид Рехман, които бяха убити заради позицията си в подкрепа на религиозната толерантност, се използват все по-често срещу уязвимите малцинствени групи, в т.ч. ахмади и християни, в Пакистан;

5.  Призовава пакистанското правителство да извърши задълбочен преглед на законите относно богохулството и тяхното настоящо прилагане, по-специално раздели 295 Б и В от Наказателния кодекс, които предвиждат задължителна присъда доживотен затвор (295 Б и В) или дори смъртно наказание (295 В) за предполагаемо богохулство, с оглед на тяхната отмяна; призовава пакистанското правителство да премахне смъртното наказание, в т.ч. за богохулство и вероотстъпничество, и да въведе защитни мерки за предотвратяване на злоупотребата с правните разпоредби относно богохулството и вероотстъпничеството;

6.  Призовава пакистанските органи да гарантират независимостта на съдилищата, принципите на правовата държава и справедливия процес в съответствие с международните стандарти в областта на съдебните производства, включително като вземат предвид неотдавнашните препоръки на специалния докладчик на ООН за независимостта на съдиите и адвокатите; наред с това призовава пакистанските органи да предоставят достатъчна закрила на всички, които са свързани със случаи на богохулство, включително чрез предпазване на съдиите от външен натиск, защита на обвинените и техните семейства и общности от масово насилие и предоставяне на решения за тези, които са оправдани, но не могат да се завърнат в местата си на произход;

7.  Припомня, че свободата на религията и правата на малцинствата са гарантирани от Конституцията на Пакистан; посреща със задоволство мерките, предприети в подкрепа на религиозните малцинства от пакистанското правителството от ноември 2008 г. насам, като например въвеждането на квота от 5% от федералните работни места за малцинствата, признаването на немюсюлманските официални празници и обявяването на Национален ден на малцинствата;

8.  Въпреки това настоятелно призовава пакистанското правителство да увеличи усилията си за по-добро разбирателство между религиите, да предприеме активни мерки по отношение на религиозната враждебност от страна на участници от обществото, да се бори срещу религиозната нетърпимост, актовете на насилие и сплашване, както и да предприеме действия срещу реалната или предполагаема безнаказаност;

9.  Категорично осъжда всички актове на насилие срещу религиозни общности, както и всички видове дискриминация и нетърпимост на основата на религия и убеждения; изтъква, че правото на свобода на мисълта, съвестта и религията е основно право на човека; освен това подчертава, че всички пакистанци, независимо от своето вероизповедание и религия, заслужават равно зачитане, насърчаване и защита на своите човешки права;

10.  Призовава ЕСВД и Комисията да използват всички инструменти, с които разполагат, включително посочените в Насоките на ЕС относно насърчаването и защитата на свободата на религията или убежденията, за да подпомогнат религиозните общности и да упражнят натиск върху пакистанското правителство да положи повече усилия за защитата на религиозните малцинства; приветства във връзка с това неотдавнашното посещение на специалния представител на ЕС за правата на човека в Пакистан и обсъжданията, които е провел там;

11.  Подчертава, че предоставянето на статут по ОСП+ е обвързано с условия и, наред с другото, както е посочено в приложение VIII към новия основен регламент относно ОСП, зависи от ратифицирането и прилагането на 27 международни конвенции, повечето от които са в областта на правата на човека, и че ЕС може да реши да оттегли преференциите по ОСП+, ако дадена държава не изпълнява своите ангажименти;

12.  Настоятелно призовава ЕСВД и Комисията да наблюдават строго спазването от страна на Пакистан на ангажиментите му съгласно ОСП+, както и да насърчават и защитават правата на човека в Пакистан;

13.  Призовава ЕСВД и Комисията да работят с пакистанските органи с цел да се реформира начинът, по който се използват законите относно богохулството, включително чрез прилагане на мерките, предложени в параграф 6 по-горе;

14.  Насърчава пакистанското правителство да работи с органите на ООН, включително докладчика на ООН за свободата на религията и убежденията, с цел да се даде отговор на основателните опасения относно проблемите в областта на правата на човека;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност/заместник-председател на Европейската комисия, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, генералния секретар на ООН, Съвета на ООН по правата на човека и правителството и парламента на Пакистан.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0575.
(2) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_Data/docs/pressdata/EN/foraff/137585.pdf
(3) http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/EN/foraff/135946.pdf
(4) Приети текстове, P7_TA(2014)0208.


Сърбия: случаят на обвиняемия военнопрестъпник Шешел
PDF 438kWORD 58k
Резолюция на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно Сърбия: делото на обвинения във военни престъпления Шешел (2014/2970(RSP))
P8_TA(2014)0065RC-B8-0292/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Сърбия,

—  като взе предвид Споразумението за стабилизиране и асоцииране между Европейските общности и техните държави членки и Република Сърбия, което влезе в сила на 1 септември 2013 г.,

—  като взе предвид доклада на Комисията от 8 октомври 2014 г. за напредъка на Сърбия през 2014 г. (SWD(2014)0302),

—  като взе предвид Статута на Международния трибунал за съдебното преследване на лица, отговорни за тежки нарушения на международното хуманитарно право, извършени на територията на бивша Югославия от 1991 г. насам (Международен наказателен трибунал за бивша Югославия — МНТБЮ),

—  като взе предвид член 65 от Правилника за производството и доказването на МНТБЮ,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че срещу Войслав Шешел, председател на Радикалната партия на Сърбия, са предявени обвинения пред МНТБЮ за преследване по политически, расови или религиозни причини, депортиране, антихуманни действия (насилствено изселване) (престъпления срещу човечеството) и за убийства, изтезания, жестоко третиране, злонамерено разрушение на селища или опустошаване, неоправдано от военна необходимост , унищожаване или умишлено нанасяне на щети на религиозни или образователни институции, ограбване на публична или частна собственост (нарушения на законите и обичаите на войната) в Хърватия, Босна и Херцеговина и части на Войводина (Сърбия), извършени между 1991 и 1993 г.;

Б.  като има предвид, че МНТБЮ е създаден от Организацията на обединените нации през 1993 г., за да се занимава с военните престъпления, извършени през 90-те години, като постави основите за разрешаването на конфликтите и следвоенното развитието в региона;

В.  като има предвид, че на 6 ноември 2014 г., след повече от единадесет години задържане и въпреки че съдебният процес е все още в ход, съдебният състав на Съда издаде нареждане proprio motu за временно освобождаване на Шешел по съображения, свързани с влошаването на здравословното му състояние, при следните условия: i) че няма да оказва влияние върху свидетелите и жертвите; и ii) че ще се яви пред Съда веднага щом се издаде такова нареждане; като има предвид, че Шешел показа враждебно отношение към МНТБЮ от началото на процеса, многократно прекъсвайки, нарушавайки и забавяйки производството пред Съда, и беше обвинен в обида на Съда за сплашване на свидетели при три различни случая;

Г.  като има предвид, че след завръщането си в Сърбия Шешел произнесе неколкократно публични речи в Белград, в които подчерта, че няма да се завърне доброволно пред Съда, когато му бъде отправено такова искане, като по този начин обяви своето намерение да наруши едно от двете условия, при които беше освободен;

Д.  като има предвид, че в своите публични изявления Шешел неведнъж призова за създаване на „Велика Сърбия“, отправяйки публично претенции към съседни държави, включително към Хърватия, държава членка на ЕС, и подбуждайки към омраза срещу несръбското население; като има предвид, че той поздрави в съобщение за медиите сръбските четници за „освобождаването“ на Вуковар по повод на 23-ата годишнина от завземането, придружено от жестокости, на този хърватски град от сръбските паравоенни сили и югославската армия през 1991 г., като по този начин наруши изискването да не оказва влияние върху жертвите; като има предвид, че сръбската пацифистка група „Жени в черно“ се събра в Белград, за да почете жертвите на обсадата в рамките на изява под надслов „Никога няма да забравим престъпленията във Вуковар“;

1.  Решително осъжда Шешел за подстрекателството му към война, подбуждането към омраза и насърчаването на териториални претенции, както и за опитите му да отклони Сърбия от нейната европейска перспектива; изразява съжаление относно неговите провокативни обществени дейности и войнстващата му реторика след временното му освобождаване, които отново отвориха психическите рани на жертвите на войната и жестокостите в началото на 90-те години; подчертава, че неотдавнашните изявления на Шешел могат да застрашат постигнатия напредък в регионалното сътрудничество и помирение и да подкопаят положените през последните години усилия;

2.  Припомня на сръбските органи за задълженията им съгласно рамката за сътрудничество с МНТБЮ и за задълженията на Сърбия като страна –– кандидатка за членство в ЕС; отбелязва със загриженост, че липсата на адекватна политическа реакция и правни действия от страна на сръбските органи по отношение на поведението на Шешел подкопава доверието на жертвите в съдебните процеси; насърчава сръбските органи и демократичните партии да осъждат всяка публична проява на подбуждане към омраза или войнстваща реторика и да насърчават защитата на малцинствата и културните права; призовава сръбските органи да разследват дали Шешел е нарушил сръбското законодателство и да укрепят и прилагат изцяло законодателството за забрана на подбуждането към омраза, дискриминацията и подбуждането към насилие; подкрепя всички политически партии, неправителствени организации и отделни лица в Сърбия, които се борят срещу изказванията, подбуждащи към омраза;

3.  Призовава МНТБЮ и неговата прокуратура, предвид тези нови обстоятелства, да предприемат мерки за преразглеждане на условията за предварително освобождаване ; отбелязва, че различните стандарти в практиката на Съда относно предсрочното освобождаване няма да допринесат за постигане на целите на МНТБЮ; насърчава МНТБЮ да предприеме решителни действия, за да възстанови доверието в себе си, отслабнало вследствие на осъдителните и недопустими публични изявления на Шешел, включително като предприеме всички необходими мерки с цел да се ускори приключването на всички дела и обжалвания в ход; припомня, че изправянето на извършителите на военни престъпления пред правосъдието е задължително условие за процеса на истинско и трайно помирение;

4.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на правителствата и парламентите на държавите членки, на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на президента, правителството и парламента на Сърбия, на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации и на председателя на МНТБЮ.


Ирак: отвличане и малтретиране на жени
PDF 444kWORD 71k
Резолюция на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. Ирак: отвличане и малтретиране на жени (2014/2971(RSP))
P8_TA(2014)0066RC-B8-0295/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид предишните си резолюции относно Ирак,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи относно кризата, свързана с ИДИЛ/Даиш в Сирия и Ирак, от 20 октомври 2014 г.,

—  като взе предвид Резолюция S-22/1на Съвета по правата на човека към ООН от 1септември 2014 г. относно положението с правата на човека в Ирак в контекста на злоупотребите, извършени от така наречената Ислямска държава в Ирак и Леванта и от свързани с нея групи,

—  като взе предвид доклада до ООН на независимата международна анкетна комисия относно Сирийската арабска република, озаглавен „Върховенство на терора: животът под режима на ИДИЛ в Сирия“, от 14 ноември 2014 г.,

—  като взе предвид Споразумението за партньорство и сътрудничество между Европейския съюз и неговите държави членки, от една страна, и Република Ирак, от друга страна, както и резолюцията си от 17 януари 2013 г. относно Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак(1),

—  като взе предвид Резолюция 2106 (2013) на Съвета за сигурност на ООН от 24 юни 2013 г. относно сексуалното насилие по време на въоръжени конфликти и постконфликтни ситуации,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

—  като взе предвид Международния пакт за граждански и политически права от 1966 г., по който Ирак е страна,

—  като взе предвид Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW), по която Ирак е страна, и Резолюция 1325 от 2000г. на Съвета за сигурност на ООН;

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че т.нар. Ислямска държава (ИД) е извършила многобройни жестокости, които представляват престъпления срещу човечеството, включващи масови убийства, екзекуции, постановени от самозвани съдилища на ИД, налагане на сурово тълкуване на законите на шериата, сексуално насилие срещу жени и деца, поробване, изнасилване, насилствени бракове, трафик на хора, разселване и отвличане, които са причина за катастрофална хуманитарна криза и разселване на голям брой лица от районите под неин контрол;

Б.  като има предвид, че през август 2014 г. бойци от ИД напреднаха дълбоко в Северен Ирак, надделявайки над силите на кюрдските пешмерги, които бяха заели райони, изоставени от иракската армия; като има предвид, че град Синжар беше окупиран, стратегически важният язовир на Мосул, който захранва с вода и електроенергия големи части от Ирак, беше завзет, а бойци от ИД се доближиха на 40 километра от Ирбил, столицата на кюрдския регион на Ирак; като има предвид, че много кюрдски жени се сражават в Кобане, включително жени, които са членове и водачи на войски на Кюрдската работническа партия ПКК;

В.  като има предвид, че членовете на етнически и религиозни малцинства, по-специално християнски, язидски, туркменски, шабакски, какайски, сабейски и шиитски общности, както и много араби и сунити са били мишена на ИД в Мосул и околните райони, включително Синджар и Тал Афар;

Г.  като има предвид, че според „Хюман райтс уоч“ 3133 язиди са отвлечени и убити от ИД, или са изчезнали след нападенията на ИД от началото на август; като има предвид, че този списък включва 2305 лица, за които се предполага, че са били отвлечени, от които 412 деца; като има предвид, че ИД приобщава пленени язидски деца;

Д.  като има предвид, че през октомври 2014 г. разследващи от ООН са заявили, че между 5000 и 7000 жени също са държани в импровизирани центрове за задържане, откъдето са били извеждани и или продавани в принудително робство, или предавани на джихадистите за наложници; като има предвид, че се счита, че само в град Тал Афар се намират около 3500 жени и деца в пет центъра за задържане;

Е.  като има предвид, че ИД и други джихадистки екстремисти в Ирак и Сирия са причинили бежански потоци, запълващи бежанските лагера в Турция, Ливан и Йордания, където жените и момичетата по-специално са поставени при тежки хуманитарни условия и са изключително уязвими за тормоз, сексуално насилие, принудителни бракове и други злоупотреби;

Ж.  като има предвид, че трансграничният характер на ИД и свързаните с нея терористични групи е въпрос от глобално значение;

З.  като има предвид, че Агенцията на ООН за бежанците (ВКБООН) е дълбоко загрижена за способността на международната общност да отговори на неотложните нужди в Ирак през зимата, по-специално за наскоро разселените лица;

И.  като има предвид, че единството, суверенитетът и териториалната цялост на Ирак са от основно значение за стабилността и икономическото развитие на страната и региона;

1.  Осъжда най-категорично системните нарушения и злоупотреби с правата на човека и нарушенията на международното хуманитарно право, произтичащи от действията, извършени от ИД и свързаните с нея терористични групи, които представляват военни престъпления и престъпления срещу човечеството; категорично осъжда, по-конкретно, насилието срещу лица поради тяхната религиозна и етническа принадлежност, както и насилието срещу жени и деца;

2.  Решително осъжда многобройните зверства, извършени от ИД и насочени специално към жените, които са равносилни на престъпления срещу човечеството, като отвличания, изнасилвания и други форми на сексуално насилие, принуждаване към робство, насилствени бракове и насилствена смяна на религията; подчертава, че е необходимо лицата, извършили такива нарушения на правата на човека и международното хуманитарно право, да бъдат подведени под отговорност;

3.  Подчертава, че децата следва да бъдат незабавно върнати при семействата им, следва да се сложи край на принудителните бракове и сексуалното малтретиране и да бъдат освободени незабавно всички задържани от ИД цивилни лица, и най-вече жените;

4.  Призовава правителството на Ирак да ратифицира Римския статут за създаване на Международния наказателен съд (МНС), за да се даде възможност на МНС за съдебно преследване на военните престъпления и престъпленията срещу човечеството, извършени от ИД;

5.  Призовава правителството на Ирак да утвърди и защити правата на човека, като ангажира всички сегменти на иракското общество в дух на национално единство и помирение, спазване на правата на човека и на международното хуманитарно право в усилията за справяне с ИД; предлага своята подкрепа за правителството в изграждането на по-справедливо и по-приобщаващо общество, което защитава и насърчава правата на жените;

6.  Приветства усилията на международната общност и най-вече на САЩ да подкрепят иракските национални и местни органи в борбата им срещу ИД, за спиране на напредването на ИД и за улесняване на достъпа за хуманитарната помощ; подкрепя световната коалиция срещу ИД и нейните усилия да води борба с нея, включително и с военни средства; настоятелно призовава международната общност да предостави необходимата животоспасяваща помощ за хората в Ирак през зимата, в това число за язидските семейства, които са все още на планината Синджар и защитават храмове си от разрушаване от ИД;

7.  Призовава всички регионални действащи лица да направят всичко възможно за преустановяването на всякакви дейности на държавни или частни органи, свързани с пропагандирането и разпространяването на екстремистки ислямски идеологии чрез думи и действия; призовава международната общност и най-вече ЕС да улесни регионалния диалог относно проблемите в Близкия изток и да включи всички важни заинтересовани страни, по-специално Иран и Саудитска Арабия;

8.  Призовава настоятелно ООН, по-специално специалния докладчик относно насилието срещу жените, г-жа Рашида Манджу, да направи всичко възможно да се открият жертвите, да се разследват и установят фактите и обстоятелствата при злоупотребите и нарушенията срещу момичета и жени, извършени от ИД и свързаните с нея терористични групировки в Ирак и Сирия, с оглед предотвратяване на безнаказаността и гарантиране на пълна отчетност; изразява подкрепата си за работата на специалния представител на генералния секретар на ООН по въпросите на сексуалното насилие по време на конфликти, Зайнеб Хава Бангура;

9.  Призовава международните хуманитарни агенции, работещи в Ирак, включително агенциите на ООН, да увеличат медицинските услуги и услугите по консултиране за разселените лица, избягали в резултат на напредването на ИД, като обръщат специално внимание на потребностите на оцелелите от сексуалното насилие и на децата;

10.  Отново призовава Комисията, Европейската служба за външна дейност и държавите членки да предприемат конкретни мерки за подобряване на положението на жените в Ирак и за гарантиране на тяхната свобода и зачитането на основните им права, както и да приемат мерки, за да се предотвратят експлоатацията на жените и децата и злоупотребите и насилието срещу тях; изразява особена загриженост във връзка със засилването на всички форми на насилие срещу жени от общността на язидите, които биват лишавани от свобода, изнасилвани, сексуално малтретирани и продавани от членовете на ИД; призовава по-конкретно държавите членки да засилят политиките по такъв начин, че да отговорят на потребностите на оцелелите, и да установят механизъм, който да позволи травматизирани жени от Сирия и Ирак, особено жени от общността язиди, да получават специални посттравматични съвети, адаптирани към техните нужди;

11.  Убеден е, че спешната хуманитарна помощ и защита трябва да бъдат допълнени с дългосрочни стратегии в подкрепа на социално-икономическите права и възможности за препитание на завърналите се жени, вътрешно разселените жени и жените бежанци, по-добро ръководство и участие, с оглед да им се предостави възможност да избират трайни решения, които да са подходящи за техните нужди; счита, че е необходимо да се намери решение за специфичните рискове и конкретни потребности на различните групи жени, които са подложени на множествени и взаимно пресичащи се форми на дискриминация;

12.  Осъжда факта, че с напредването на ИД са били осъществявани актове на насилие и убийства срещу ЛГБТ иракчани при пълна безнаказаност; отбелязва, че въпреки че ЛГБТ иракчаните не са единствената група, изложена на риск в настоящата криза и настоящия конфликт, тяхното положение е изключително уязвимо предвид ограничената подкрепа от семейството и общността и недостатъчната правителствена защита; отбелязва, че ЛГБТ иракчаните продължават да бъдат маргинализирани и изложени на риск в бежанските общности или в някои приемащи общества; призовава иракското правителство да осигури защита за ЛГБТ лицата;

13.  Изразява съжаление, че в резултат от годините на диктатура и конфликти животът на иракските жени значително се е влошил; призовава за утвърждаване и прилагане на Резолюция 1325 (2000) на Съвета за сигурност на ООН относно жените, мира и сигурността, за да се гарантира участието на жените в разрешаването на конфликти и изграждането на демокрация; заявява, че без участието на жените в процеса на вземане на решения няма да има реална защита, нито истинска сигурност за жените в Ирак;

14.  Призовава за съгласувани международни усилия в тясно сътрудничество с мюсюлманските държави, организации и общности за противопоставяне на радикалната салафистка/уахабитска идеология, която подкрепя и вдъхновява действията на ИВ и свързаните с нея терористични организации и се превръща в нарастваща заплаха за сигурността на държавите членки на ЕС; призовава Европейската служба за външна дейност и държавите членки, в диалога им с държавите от Персийския залив, да изказват сериозни опасения относно продължаващите салафистки/уахабитски усилия за приобщаване в много преобладаващо мюсюлмански държави и мюсюлмански общности в световен мащаб от участници от тези държави;

15.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията и върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, Съвета, Комисията, специалния представител на ЕС за правата на човека, правителствата и парламентите на държавите членки, правителството и Съвета на представителите на Ирак, регионалното правителство на Кюрдистан, генералния секретар на Организацията на обединените нации и Съвета на Организацията на обединените нации по правата на човека.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0022.


Делегиран регламент (ЕС) № .../... на Комисията относно временна траншова схема за вноските за покриване на административните разходи на Единния съвет за преструктуриране през преходния период
PDF 429kWORD 56k
Решение на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. за неповдигане на възражения срещу Делегирания регламент на Комисията от 8 октомври 2014 г. относно временна траншова схема за вноските за покриване на административните разходи на Единния съвет за преструктуриране през преходния период (C(2014)7164 — 2014/2882(DEA))
P8_TA(2014)0067B8-0246/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид Делегирания регламент на Комисията от 8 октомври 2014 г. (C(2014)7164,

—  като взе предвид писмото на Комисията от 23 октомври 2014 г., с което последната отправя искане към Европейския парламент да заяви, че не повдига възражения срещу делегирания регламент,

—  като взе предвид писмото от 4 ноември 2014 г. на комисията по икономически и парични въпроси до председателя на Съвета на председателите на комисии,

—  като взе предвид член 290 от Договора за функционирането на ЕС,

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 г. за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010(1), и по-специално член 65, параграф 5, букви а), б) и в) от него,

—  като взе предвид препоръката за решение от комисията по икономически и парични въпроси,

—  като взе предвид член 105, параграф 6 от своя правилник,

A.  като има предвид, че член 42 от Регламент (ЕС) № 806/2014 (Регламент за Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП)) предвижда създаването на Единен съвет за преструктуриране (Съвет за преструктуриране), считано от 19 август 2014 г. под формата на агенция на Европейския съюз;

Б.  като има предвид, че член 98 от Регламента за ЕМП изисква Съветът за преструктуриране да стане напълно оперативен до 1 януари 2015 г.;

В.  като има предвид, че Съветът за преструктуриране има автономен бюджет, който не е част от бюджета на Съюза и следва да се финансира чрез вноски от банковия сектор, по-специално вноски за административните разходи на Съвета за преструктуриране, които трябва да бъдат платени от кредитните институции, предприятията майки, инвестиционните посредници и финансовите институции, попадащи в приложното поле на Регламента за ЕМП;

Г.  като има предвид, че в член 65, параграф 5 от Регламента за ЕМП на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове относно вноските, за да определи вида на вноските и начина, по който се изчислява размерът им, и по-специално годишните вноски, необходими за покриването на административните разходи на Съвета за преструктуриране, докато той стане напълно оперативен;

Д.  като има предвид, че Комисията прие на 8 октомври 2014 г., в съответствие с посоченото по-горе правомощие, Делегирания регламент на Комисията относно временна траншова схема за вноските за покриване на административните разходи на Единния съвет за преструктуриране през преходния период;

Е.  като има предвид, че този делегиран регламент може да влезе в сила при изтичането на срока за контрол от страна на Парламента и на Съвета, само ако не са представени възражения нито от Парламента, нито от Съвета или ако преди изтичането на този срок както Европейският парламент, така и Съветът са информирали Комисията, че няма да представят възражения; като има предвид, че срокът за контрол е определен, съгласно член 93, параграф 6 от Регламента за ЕМП, на три месеца, считано от датата на нотифицирането, т.е. до 8 януари 2015 г., и може да бъдат удължен с още три месеца;

Ж.  като има предвид, че за да може Съветът за преобразуване да функционира безпроблемно от 1 януари 2015 г., е необходимо да се установят условията за финансиране във възможно най-кратки срокове, и във всички случаи преди 1 януари 2015 г., като по този начин му се даде възможност да покрие първоначалните си административни разходи (възнаграждения на персонала, инфраструктурни, административни и оперативни разходи) от собствените си ресурси;

З.  като има предвид, че посоченият по-горе делегиран регламент следва, в тази връзка, да влезе в сила през 2014 г., преди изтичане на срока за контрол, посочен в съображение Е;

1.  Заявява, че не представя възражения срещу делегирания регламент;

2.  Възлага на своя председател да предаде настоящото решение на Съвета и на Комисията.

(1) ОВ L 225, 30.7.2014 г., стр. 1.


Закъснения при започването на осъществяването на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г.
PDF 439kWORD 65k
Резолюция на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно закъснения при започването на осъществяването на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г. (2014/2946(RSP))
P8_TA(2014)0068RC-B8-0278/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид Договора за функционирането на Европейския съюз и по-специално членове 4, 162 и 174—178 от него;

—  като взе предвид Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета(1),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 1311/2013 на Съвета от 2 декември 2013 г. за определяне на многогодишната финансова рамка за годините 2014—2020 г.(2),

—  като взе предвид Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза и за отмяна на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета(3),

—  като взе предвид проекта на коригиращ бюджет № 3 към общия бюджет за 2014 г. (COM (2014)0329)

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че политиката на сближаване представлява основната общоевропейска инвестиционна политика в областта на реалната икономика и установен катализатор за растеж и работни места в ЕС с бюджет от над 350 милиарда евро до 2020 г.; като има предвид, че тя представлява важна част от стратегията на ЕС за преодоляване на регионалните дисбаланси и различия, за подкрепа на диверсификацията и адаптирането към индустриалните промени и за постигане на икономическо, социално и териториално сближаване; като има предвид, че в някои държави членки тя формира основния източник на публични инвестиции;

Б.  като има предвид, че посредством тематично съсредоточаване тези ресурси се насочват в ограничен брой стратегически цели с потенциал за ускоряване на растежа, като иновациите и научните изследвания, програмата в областта на цифровите технологии, подкрепа за малките и средните предприятия (МСП), нисковъглеродната икономика, обучението, образованието и инфраструктурата;

В.  като има предвид, че споразуменията за партньорство и оперативните програми са стратегически инструменти за насочване на инвестиции в държавите членки и регионите в съответствие с общата цел на стратегия „Европа 2020“ за интелигентно, устойчиво и приобщаващо развитие;

Г.  като има предвид, че членове 14, 16 и 29 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 определят сроковете за предаване и приемане на споразумения за партньорство и оперативни програми, според които споразуменията за партньорство е следвало да бъдат приети до август 2014 г., а оперативните програми трябва да бъдат приети до края на януари 2015 г. най-късно;

Д.  като има предвид, че има явно забавяне, като се очаква само ограничен брой (малко над 100) оперативни програми да бъдат приети до края на 2014 г.;

Е.  като има предвид, че по искане на държавите членки Комисията е изготвила неофициален документ относно третирането на поети задължения за 2014 г. по програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд и Кохезионния фонд, които не бъдат приети от Комисията до 31 декември 2014 г.;

Ж.  като има предвид, че за приемането на оперативни програми се предвиждат два сценария, като и двата предполагат по-нататъшни забавяния на започването на изпълнението, а именно: i) прилагане на процедурата по пренасяне за програмите, считани за „готови за приемане“ до 31 декември 2014 г., и ii) повторно вписване в бюджета на неизползвани бюджетни кредити за 2014 г. за европейските структурни и инвестиционни фондове — което предполага техническо преразглеждане на многогодишната финансова рамка (МФР) — за „неготовите за приемане“ до края на 2014 г.;

З.  като има предвид, че според сроковете, представени от Комисията оперативните програми биха могли да бъдат приети между 15 февруари и 31 март 2015 г. с прилагане на процедурата по пренасяне, и след 1 май 2015 г. с прилагане на процедурата на повторно вписване в бюджета;

И.  като има предвид, че освен забавянето на изпълнението за програмния период 2014—2020 г., в областта на политиката на сближаване има изоставане на плащания от програмния период 2007—2013 г., възлизащо на 23 милиарда евро, което допълнително подкопава доверието в тази политика, нейната ефективност и устойчивост;

Й.  като има предвид, че председателят на Комисията посочи, че възнамерява да лансира инвестиционен пакет от 315 милиарда евро;

1.  Изразява сериозна загриженост във връзка със същественото забавяне на започването на изпълнението на политиката на сближаване за периода 2014—2020 г., като същевременно признава значението на приемането на качествени оперативни програми в началото на програмния период, за да се избегне необходимостта от препрограмиране на по-късен етап;

2.  Подчертава, че текущите забавяния поставят на изпитание капацитета на националните, регионалните и местните органи за ефективно планиране и усвояване на европейските структурни и кохезионни фондове за периода 2014 –2020 г.;

3.  Припомня, че политиката на сближаване, заедно със съфинансирането, предоставяно от държавите членки, осигурява съществен дял от свързаните с растежа публични разходи в ЕС; подчертава, че поради това е наложително да се започне изпълнението на новите програми възможно най-скоро, за да се постигнат максимални резултати от инвестициите, да се даде тласък на създаването на работни места и да се ускори растежа на производителността;

4.  Настоятелно приканва Комисията и държавите членки да проявят отговорност и да направят всичко възможно за ускоряване на приемането на максимален брой оперативни програми през 2014 г. и да осигурят възможно най-голям брой „готови за приемане“ програми до 31 декември 2014 г., които да могат да се възползват от процедурата по пренасяне в съответствие с член 13, параграф 2, буква а) от Финансовия регламент и член 4 от правилата за прилагането му;

5.  Настоява Комисията да проучи всички възможни начини за рационализиране на вътрешните си процедури, като същевременно поставя силен акцент върху качеството и необходимостта от поддържане на борбата срещу измамите, за да могат оперативните програми, подадени повторно след срока 24 ноември 2014 г. също да бъдат разгледани и консултациите между службите да приключат до края на годината и тези програми да бъдат третирани като готови за приемане, ако отговарят на изискванията;

6.  Съзнава, че вторият от гореспоменатите сценарии, приложим към оперативните програми, които не са готови за приемане до края на 2014 г., а именно повторното вписване в бюджета на неизползваните суми от 2014 г. в 2015 г. в съответствие с МФР, предполага преразглеждане на МФР до 1 май 2015 г., което, независимо от това, че е само техническо, трябва да следва многогодишната бюджетна процедура; приканва Комисията следователно да започне възможно най-скоро разговори с Парламента и Съвета за начертаване на надеждна пътна карта, която да осигури приемането на преразгледаната МФР възможно най-рано през 2015 г.;

7.  Подчертава освен това, че за приемането на оперативна програма е необходимо и одобрението на съответен проект на коригиращ бюджет, включващ съответните бюджетни кредити за поети задължения за 2015 г., а това предполага, в най-добрия случай, забавяне на действителното започване на изпълнението на тези програми до средата на 2015 г.;

8.  Отправя искане към Комисията, с оглед на горепосоченото, да представи на Парламента мерките, които предвижда да предприеме за улесняване, възможно най-скоро, на изпълнението на оперативните програми, заедно с предвидените срокове;

9.  Е разтревожен от състоянието на изоставането с плащанията в рамките на политиката на сближаване за оперативните програми от 2007—2013 г. подчертава значението и неотложността на постигането на съгласие по този въпрос въз основа на нови предложения от Комисията до края на 2014 г.;

10.  Призовава Комисията да обясни ефекта от това забавяне на плащанията върху започването на изпълнението на новите оперативни програми и да предложи решения за ограничаване на щетите доколкото е възможно; настоява, освен това, Комисията да анализира, в рамките на доклада относно резултата от преговорите, предвиден в член 16, параграф 3 от Регламента за общоприложимите разпоредби, възможното отражение на забавеното започване на изпълнението на политиката на сближаване за 2014—2020 г. върху растежа и работните места и да направи препоръки въз основа на извлечените поуки;

11.  Изисква инвестиционният пакет от 315 милиарда евро, който предстои да бъде анонсиран от Комисията, да допълва изцяло политиката на сближаване за 2014—2020 г.;

12.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета, Комитета на регионите, Европейския икономически и социален комитет и другите участващи институции.

(1) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 320.
(2) ОВ L 347, 20.12.2013 г., стр. 884.
(3) ОВ L 298, 26.10.2012 г., стр. 1.


Насоки на Комисията за оценка на въздействието
PDF 520kWORD 76k
Резолюция на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието и ролята на теста за МСП (2014/2967(RSP))
P8_TA(2014)0069RC-B8-0311/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид неотдавнашната обществена консултация относно преразглеждането на насоките на Комисията за оценка на въздействието и съответния проект на преразгледани насоки за оценка на въздействието,

—  като взе предвид своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно гарантиране независимостта на оценките за въздействието(1),

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че оценките на въздействието, в качеството си на инструмент, прилаган на ранните етапи от разработването на законодателството, изпълняват ключова роля в рамките на програмата на Комисията за интелигентно регулиране и имат за цел да предоставят прозрачна, всеобхватна и балансирана информация за икономическите, социалните и екологичните последици, за добавената стойност на действията на ЕС, за очакваната административна тежест и за разходите и ползите за всички заинтересовани страни от алтернативните начини на действие;

Б.  като има предвид, че съществуващите насоки за оценка на въздействието отреждат централна роля на Генералния секретариат на Комисията и на Комитета по оценка на въздействието по отношение на решението дали за конкретната инициатива е необходима или не оценка на въздействието;

В.  като има предвид, че Комитетът по оценка на въздействието изпълнява важна роля като централно звено за контрол на качеството на оценките на въздействието;

Г.  като има предвид, че Договорите съдържат „хоризонтални“ социални и екологични клаузи — заедно със задължения за спазване на принципите на субсидиарност и на пропорционалност — които трябва да се вземат предвид при определянето и прилагането на политиките и действията на Съюза и които изискват задълбочен анализ на съответното въздействие на всяко предложение за законодателен акт;

Д.  като има предвид, че според експертна група на Комисията разходите на едно МСП за спазване на дадена разпоредба могат да бъдат 10 пъти по-високи от разходите на по-големите дружества; като има предвид следователно, че правилната и независима оценка на въздействието е от особено значение за МСП, които често срещат по-големи трудности в сравнение с големите предприятия да се приспособят към нови правни и административни изисквания и които поради своя размер разполагат с по-малък капацитет да предвиждат на ранен етап промените в регулаторната уредба;

Е.  като има предвид, че принципът „Мисли първо за малките предприятия!“ е в основата на Законодателния акт за малкия бизнес в Европа от 2008 г.; като има предвид, че той е част от насоките за оценка на въздействието от 2009 г. насам и е включван и в други текстове на Комисията от 2005 г. насам; като има предвид, че този принцип има за цел интересите на МСП да се вземат под внимание още на най-ранните етапи на процеса на определяне на политиките, така че законодателството да е съобразено в по-голяма степен с нуждите на МСП; като има предвид, че съществува набор от средства за осигуряване на ефективното прилагане на този принцип, в т.ч. подлагане на бъдещите законодателни предложения на тест за МСП;

Ж.  като има предвид, че действащите насоки за оценка на въздействието съдържат конкретни указания под формата на „тест за МСП“, включително за възможните мерки за смекчаване на въздействието; като има предвид, че в проекта на преразгледаните насоки не са включени разпоредби относно теста за МСП;

З.  като има предвид, че правилната оценка на измененията по същество, внасяни от Парламента към първоначалното предложение на Комисията, показва значителна добавена стойност в подкрепа на позицията на Парламента в тристранните преговори;

Обхват

1.  Приветства ангажимента на Комисията за редовно преразглеждане на насоките за оценка на въздействието с цел подобряване на процедурите за оценка на въздействието;

2.  Подчертава факта, че Комисията следва да гарантира, че икономическите, социалните, административните и свързаните с околната среда аспекти се оценяват еднакво задълбочено;

3.  Изразява обаче загриженост във връзка с това, че в проекта преразгледаните насоки съвсем не са толкова конкретни по отношение на обхвата на оценките на въздействието, колкото съществуващите насоки, и че те оставят много повече възможности за тълкуване от страна на генералната дирекция, отговаряща за решението дали е необходима или не оценка на въздействието; счита, че съществуващите практики, които предвиждат участието на Комитета по оценка на въздействието в процеса на вземане на решения, следва да се запазят;

4.  Счита, че Комисията следва да се придържа към настоящия си подход, като продължи да представя оценки на въздействието на инициативите, които отговарят на поне един от следните критерии:

   а) законодателни предложения, включени в законодателната и работна програма на Комисията;
   б) законодателни предложения, които не са включени в законодателната и работна програма на Комисията, но имат ясно разпознаваемо икономическо, административно, социално и екологично въздействие;
   в) незаконодателни инициативи, които определят бъдещите политики (например бели книги, планове за действие, разходни програми и насоки за водене на преговори за международни споразумения);
   г) делегирани актове или актове за изпълнение, въведени от Комисията (и по целесъобразност от нейните агенции), които има вероятност да окажат значително разпознаваемо икономическо и социално въздействие и въздействие по отношение на околната среда и административната тежест;

5.  Отбелязва, че оценките на въздействието трябва да бъдат строги, всеобхватни и основани на най-точната, обективна и пълна налична информация, с анализ, който е пропорционален и съсредоточен върху задачата и целта на предложението, за да се създадат условия за вземането на добре информирано политическо решение;

6.  Изразява своето убеждение, че оценките на въздействието са важно средство за подпомагане на вземането на решения във всички институции на ЕС и са важна част от процеса на по-добро законотворчество; признава обаче, че оценките на въздействието не могат да заместват политическите оценки и решения;

7.  Подчертава, че е важно да се провеждат консултации с всички заинтересовани страни на ранен етап от процеса на оценка на въздействието, за да може приносът на тези страни да бъде взет под внимание при съставянето на оценките на въздействието, преди те да бъдат публикувани;

8.  Отбелязва, че обхватът на дадена оценка на въздействието може да не съответства на приетите предложения, когато те са били променени след представянето им за одобрение от колегиума на членовете на Комисията; изисква проектът на преразгледаните насоки да посочва, че оценката на въздействието следва да се актуализира, за да се осигури приемственост между въпросите, за които се отнася тя, и окончателно приетото от Комисията предложение;

Комитет по оценка на въздействието

9.  Изразява сериозна загриженост във връзка с факта, че в проекта на преразгледаните насоки ролята на Комитета по оценка на въздействието в процеса на оценка на въздействието не е по-ясно определена; решително настоява Комисията, когато изготвя своя отговор на настоящата резолюция, приета от Парламента, да преразгледа този пропуск и да определи по-ясно свързаните с Комитета по оценка на въздействието процедури в нов проект на преразгледани насоки;

10.  Счита, че тези нови процедури следва да определят по ясен, разбираем и прозрачен начин процеса на предаване, преразглеждане и окончателно одобрение на оценките на въздействието, представяни на Комитета по оценка на въздействието;

11.  Изразява отново становището си, че предложенията следва да бъдат приемани от Комисията само ако са придружени от становище на Комитета по оценка на въздействието;

12.  Припомня също така на Комисията отправеното от Парламента искане за укрепване на независимостта на Комитета по оценка на въздействието, и по-специално искането членовете на Комитета по оценка на въздействието да не подлежат на политически контрол; счита, че в състава на Комитета по оценка на въздействието следва да влизат единствено висококвалифицирани специалисти, компетентни да оценяват представения анализ с оглед на икономическото, социалното и екологичното въздействие;

13.  Очаква с интерес новата Комисия да поясни действията, който възнамерява да предприеме във връзка с аспектите, повдигнати в настоящата резолюция, за да може Парламентът да отчете този подход в по-голяма степен при подготовката на своята позиция по неотдавнашното съобщение на Комисията относно Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT), без да се засяга позицията на Парламента в този контекст;

Тест за МСП

14.  Припомня, че при преразглеждането на Законодателния акт за малкия бизнес през 2011 г. Комисията изрази съжаление, че само осем държави членки са включили теста за МСП в своите национални процеси на вземане на решения; призовава Комисията да работи с държавите членки с цел по-добро разпространяване на принципите на теста за МСП в контекста на националните процедури, в подкрепа на политиката за МСП;

15.  Приветства ясния ангажимент, изразен от Комисията при преразглеждането, да укрепи допълнително теста за МСП; изразява съжаление обаче във връзка с факта, че въпреки обявения ангажимент тестът за МСП дори не се споменава в проекта на преразгледаните насоки за оценка на въздействието;

16.  Припомня, че в Законодателния акт за малкия бизнес Комисията пое ангажимент за прилагане на принципа „Мисли първо за малките предприятия!“ в своя процес на определяне на политиките и че това включва теста за МСП за оценка на въздействието на бъдещо законодателство и административни инициативи върху МСП; подчертава, че е от първостепенно значение да се гарантира, че този тест се извършва правилно, и счита, че съществува значителна възможност за постигане на по-голям напредък;

17.  Настоява, че тестът за МСП, както е определен в приложение 8 към насоките, следва да се запази, за да се избегне непропорционално или неблагоприятно въздействие върху МСП в сравнение с големите дружества вследствие на инициативи на Комисията;

18.  Подчертава, че в такива случаи оценките на въздействието следва да включват възможности за прилагане на алтернативни механизми и/или на гъвкав подход с цел да се помогне на МСП да спазят изискванията на съответната инициатива (както е посочено в приложение 8.4); във връзка с това посреща със задоволство изключването на микропредприятията от обхвата на законодателните предложения като политически вариант, посочен в проекта на преразгледаните насоки; счита обаче, че автоматичното освобождаване на микропредприятията може не винаги да е най-добрият подход и че следователно това трябва да се оценява поотделно за всяко предложение, за да се приложи политиката за обръщане на тежестта на доказване, т.е. че микропредприятията следва да остават извън обхвата на предложенията освен ако е доказано, че следва да бъдат включени; подкрепя обмислянето на адаптирани решения и на облекчени режими за МСП в оценките на въздействието, когато това не ограничава неправомерно ефективността на законодателството;

Прилагане и мониторинг

19.  Отбелязва, че окончателната форма на даден законодателен акт може да се различава значително от предложението, прието от Комисията; счита, че би било полезно за приетите законодателни актове да се изготвя кратко изложение на очакваните ползи и разходи, което да се актуализира, за да отрази промените в анализа, който съдържа оценката на въздействието, в резултат на измененията, внесени в хода на законодателния процес; счита, че по този начин мониторингът и оценката на въздействието на дадено предложение биха били опростени;

Създаване на консултативен орган за по-добро законотворчество

20.  Признава работата на Групата на високо равнище относно административната тежест и представения от нея окончателен доклад съобразно мандата, възложен от Комисията; припомня намерението на Комисията, посочено в нейното последно съобщение относно Програмата за пригодност и резултатност на регулаторната рамка (REFIT) от юни 2014 г., да създаде нова група на високо равнище по въпросите на по-доброто законотворчество, която да се състои от представители на заинтересованите страни и от национални експерти;

21.  Предлага във възможно най-кратки срокове Комисията да създаде тази група в качеството на консултативен орган на високо равнище по въпросите на по-доброто законотворчество, в който да участват както експерти на заинтересованите страни, така и национални експерти; предлага на този орган да се предостави силен и независим консултативен мандат, който следва да допълва работата на Комисията по оценките на въздействието; счита, че експертният опит на такъв орган, включително по отношение на принципите на субсидиарност и на пропорционалност, би могъл да осигури добавена стойност за процедурата по оценка на въздействието и за други инициативи, свързани с по-доброто законотворчество; призовава Парламента и Съвета да участват в процедурата за номиниране на експертите; предлага най-добрите практики и опитът на съществуващите органи за по-добро законотворчество (като например тези в Швеция, Чешката република, Нидерландия, Обединеното кралство и Германия) да бъдат взети под внимание;

22.  Призовава Комисията да представи нов проект на преразгледаните насоки за оценка на въздействието, като вземе предвид точките, подчертани в настоящата резолюция, и новата структура на Комисията, по-специално ролята на новия заместник-председател, отговарящ по въпросите на по-доброто законотворчество;

Оценки на въздействието в Парламента

23.  Призовава оценките на въздействието на Комисията да се разглеждат от Парламента, и по-конкретно на равнището на отделните комисии, систематично и на възможно най-ранен етап;

24.  Припомня своята резолюция от 8 юни 2011 г. относно гарантиране независимостта на оценките на въздействието, в която се призовава за по-последователно използване на изготвените от Парламента оценки на въздействието, инструмент, който вече е на разположение; припомня, че съществуват специален бюджетен ред и специализирани служби за целите на извършването на оценки на въздействието; счита, че изготвянето от Парламента на оценка на въздействието е особено необходимо, когато са направени изменения по същество на първоначалното предложение на Комисията;

Оценки на въздействието в Европейския съвет

25.  Очаква Съветът да изпълни поетия ангажимент за систематична оценка на въздействието на собствените си изменения по същество;

o
o   o

26.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията и на Съвета.

(1) OВ C 380 E, 11.12.2012 г., стр. 31.


Двадесет и пета годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето
PDF 479kWORD 112k
Резолюция на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно двадесет и петата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето (2014/2919(RSP))
P8_TA(2014)0070B8-0285/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, приета в Ню Йорк на 20 ноември 1989 г.,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, приета в Ню Йорк на 13 декември 2006 г.,

—  като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид член 24 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

—  като взе предвид приетата през 2009 г. Стокхолмска програма и свързания с нея план за действие за периода 2010—2014 г.,

—  като взе предвид Общ коментар № 14 (2013) на Комитета на ООН по правата на детето относно правото на детето неговият висш интерес да бъде разглеждан като първостепенно съображение,

—  като взе предвид програмата на ЕС за правата на детето, приета през февруари 2011 г.,

—  като взе предвид Европейския консенсус за развитие,

—  като взе предвид декларацията и плана за действие, приети на форума на високо равнище за ефективността на помощта, проведен в Пусан от 29 ноември до 1 декември 2011 г.,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 5 февруари 2008 г., озаглавено „Специално място за децата във външните действия на ЕС“ (COM(2008)0055),

—  като взе предвид насоките на ЕС за утвърждаването и защитата на правата на детето,

—  като взе предвид насоките на ЕС относно децата и въоръжените конфликти,

—  като взе предвид плана за действие на ООН, озаглавен „Свят за децата“,

—  като взе предвид стратегическата рамка и плана за действие на ЕС относно правата на човека и демокрацията,

—  като взе предвид Директива 2011/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 5 април 2011 г. относно предотвратяването и борбата с трафика на хора и защитата на жертвите от него и за замяна на Рамково решение 2002/629/ПВР(1) на Съвета,

—  като взе предвид Директива 2011/93/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография и за замяна на Рамково решение 2004/68/ПВР(2) на Съвета,

—  като взе предвид стратегията на ЕС за премахване на трафика на хора за периода 2012—2016 г., по-специално разпоредбите относно финансирането на разработването на насоки относно системите за защита на децата и обмена на най‑добри практики;

—  като взе предвид препоръка 2013/112/ЕС на Комисията от 20 февруари 2013 г., озаглавена „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“(3),

—  като взе предвид своята резолюция от 12 септември 2013 г. относно положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС(4),

—  като взе предвид Конвенцията на ООН от 1979 г. за премахване на всички форми на дискриминация по отношение на жените (CEDAW) и Пекинската платформа за действие на ООН,

—  като взе предвид своята резолюция от 25 февруари 2014 г., съдържаща препоръки към Комисията относно борбата с насилието над жени(5) и своята резолюция от 6 февруари 2014 г. относно съобщението на Комисията, озаглавено „Мерки за премахването на гениталното осакатяване на жени“(6),

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 5 юни 2014 г. относно предотвратяването и борбата с всички форми на насилие срещу жени и момичета, включително гениталното осакатяване на жени,

—  като взе предвид заключенията на Съвета от 19 май 2014 г. относно основан на правата подход в областта на сътрудничеството за развитие, обхващащ целия спектър на правата на човека,

—  като взе предвид член 7 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в който се потвърждава, че ЕС „следи за съгласуваността между различните си политики и дейности, като отчита всички свои цели“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 2 юни 2014 г., озаглавено „Достоен живот за всички: от общо виждане към общи действия“ (COM(2014)0335),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 април 2005 г., озаглавено „Съгласуваност на политиките за развитие“ (COM(2005)0134), и заключенията на 3166-ото заседание на Съвета по външни работи от 14 май 2012 г., озаглавени „Повишаване на въздействието на политиката на ЕС за развитие: програма за промяна“,

—  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че Конвенцията на ООН за правата на детето и факултативните протоколи към нея представляват стандарт в утвърждаването и защитата на правата на детето, който съдържа всеобхватен набор от международни правни стандарти за защитата и благосъстоянието на децата;

Б.  като има предвид, че всички държави ‒ членки на ЕС са ратифицирали Конвенцията на ООН за правата на детето и носят ясни правни задължения с цел утвърждаване, защита и спазване на правата на всяко дете в рамките на тяхната юрисдикция;

В.  като има предвид, че утвърждаването на правата на детето е изрична цел на политиките на ЕС и като има предвид, че Хартата на основните права на ЕС изисква висшият интерес на детето да се разглежда като съображение от първостепенна важност при всички действия на ЕС;

Г.  като има предвид, че Конвенцията на ООН за правата на детето и Хартата на основните права на ЕС зачитат правата на децата да бъдат изслушани и техните възгледи да се вземат под внимание по въпроси, които ги засягат, в зависимост от възрастта и зрелостта им;

Д.  като има предвид, че правата на детето — а именно на принципа на висшия интерес на детето, правото на детето на живот, оцеляване и развитие, недопускането на дискриминация и зачитането на правото на децата да изразяват мнение — се отнасят до всички политики на ЕС;

Е.  като има предвид, че е постигнат напредък след приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето преди 25 години, но като има предвид, че правата на децата продължават да се нарушават в много части на света, включително в държави членки на ЕС, в резултат от насилие, злоупотреба, експлоатация, бедност, социално изключване и дискриминация, основана на религия, увреждане, пол, сексуална идентичност, възраст, етническа принадлежност, статут на мигрант или на пребиваване;

Ж.  като има предвид, че за да имат смисъл правата, всички деца и техните семейства трябва да разполагат с приобщаващ достъп до правосъдие и справедливи, навременни и ефективни правни средства за защита;

З.  като има предвид, че през 2012 г. са починали около 6,6 милиона деца под 5-годишна възраст, като в повечето случаи причините са били предотвратими, и по този начин са били лишени от основното си право да оцелеят и да се развиват; като има предвид, че 168 милиона деца на възраст между 5 и 17 години са наети за детски труд, което излага на риск правото им да бъдат защитени от икономическа експлоатация и нарушава правото им да учат и играят; като има предвид, че 11 % от момичетата сключват брак преди да са навършили 15 години, което застрашава правото им на здравеопазване, образование и защита; като има предвид, че в Африка на юг от Сахара 1 на всеки 10 родени деца почива преди 5-ия си рожден ден;

И.  като има предвид, че образованието — и по-специално безплатното начално образование за всички деца — е основно право, по отношение на което правителствата са поели ангажимент в рамките на Конвенцията на ООН от 1989 г. за правата на детето; като има предвид, че целта за 2015 г. е да се гарантира, че всички момчета и момичета завършват пълния курс на начално образование; като има предвид, че въпреки известния напредък в развиващия се свят, тази цел далеч не е постигната;

Й.  като има предвид, че широкообхватното сексуално образование е неразделна и важна част от укрепването на правото на момчетата и момичетата на благоденствие и здраве, като се насърчава равенството и се води борба със стереотипите;

К.  като има предвид, че хуманитарните кризи продължават да имат катастрофално въздействие върху децата и като има предвид, че през 2014 г. животът на повече от 59 милиона деца е бил пряко засегнат от кризи, главно свързани с конфликти; като има предвид, че днес по света има около 250 000 деца войници, 40 % от които са момичета;

Л.  като има предвид, че само през 2012 г. почти 95 000 деца и юноши под 20‑годишна възраст са станали жертва на убийство, почти 1 милиард деца на възраст между 2 и 14 години са били подложени на физическо наказание, един на всеки трима младежи на възраст между 13 и 15 души е бил обект на тормоз и около 70 милиона момичета на възраст между 15 и 19 години са били жертви на някаква форма на физическо насилие, и като има предвид, че 120 милиона момичета по света са преживели принудително полово сношение или друг принудителен, сексуален акт в някакъв момент от живота си;

М.  като има предвид, че децата представляват половината от населението в развиващите се страни и като има предвид, че около 100 милиона деца живеят в ЕС;

Н.  като има предвид, че според последната докладна записка на Фонда на ООН за децата (УНИЦЕФ) относно детската бедност в богатите държави, от 2008 г. насам 2,6 милиона деца са попаднали под прага на бедността в най-богатите страни в света, с което по оценки общият брой на децата в развития свят, които живеят в бедност, достига 76,5 милиона; като има предвид, че според същото изследване през 2013 г. 7,5 милиона млади хора в ЕС са класифицирани като NEET (които не са в процес на заетост, образование или обучение);

О.  като има предвид, че насилието срещу деца се проявява по различни форми, включително психологически, физически, сексуален, емоционален и словесен тормоз, небрежност и лишения и се наблюдава в голям брой контексти, включително у дома, в училището, в здравеопазването и в съдебната система, на работното място, в различни общности и онлайн;

П.  като има предвид, че програмата на ЕС за правата на детето очертава ясна рамка за действията на ЕС и като има предвид, че нейното прилагане доведе до значителен напредък в редица ключови области на действие и законодателство, включително създаване на горещи линии за изчезнали деца, насърчаване на съобразено с правата на децата правосъдие, подобряване на събирането на данни и интегриране на правата на децата във външните действия;

Р.  като има предвид, че всяко дете е преди всичко дете, чиито права следва да бъдат изпълнени без дискриминация, независимо от неговия етнически произход или този на неговите родители, от националност, социално положение, статут на мигрант или на пребиваване;

С.  като има предвид, че момичетата и момчетата имат както сходни, така и различни очаквания и форми на социализация, и като има предвид, че дискриминацията, на която са обект момичета и момчета се различава в различните възрастови групи;

Т.  като има предвид, че въпреки постигнатия значителен напредък, по-специално в областта на трафика на хора, сексуалната експлоатация и правата на жертвите, както и по отношение на търсещите убежище и непридружени деца, трябва да се направи много повече, за да се гарантира, че правата на децата мигранти се спазват напълно в целия ЕС; като има предвид, че много непридружени деца изчезват и се укриват след първото си пристигане в ЕС и са особено уязвими от злоупотреби;

У.  като има предвид, че, предвид международния им характер, експлоатацията на деца и сексуалната експлоатация на деца онлайн — включително разпространението на материали за сексуална експлоатация на деца в интернет и явлението киберхищничество — продължават да бъдат повод за сериозна загриженост за правоприлагащите органи, като нарушенията варират от сексуално изнудване и манипулация със сексуална цел до заснемане на собствени материали, съдържащи сексуална злоупотреба с деца и тяхното директно излъчване в интернет, което изправя следствените органи пред особени предизвикателства, дължащи се на технологичните иновации, които предоставят на извършителите на престъпления, включително киберхищниците, по-лесен и по-бърз достъп до съответните материали;

Ф.  като има предвид, че децата са особено силно засегнати от бедността и от съкращенията в системите за социална сигурност и основните социални обезщетения, като например семейните надбавки, и като има предвид, че подобни съкращения в ЕС се увеличиха от 2007 г. насам; като има предвид, че в ЕС дори след социалните трансфери процентът на риск от детска бедност остава много висок (20,3 % през 2013 г.);

Х.  като има предвид, че рамката за периода след 2015 г. за световно развитие ще представлява възможност за инвестиране в правата на всички деца, навсякъде по света — без оглед на пол, етническа принадлежност, раса или статус по отношение на икономическо състояние, увреждания или други фактори;

1.  Счита, че правата на децата са в центъра на политиките на ЕС, както и че 25‑ата годишнина на Конвенцията на ООН за правата на детето е възможност да се гарантира цялостното ѝ прилагане в политиката и в практиката и да се предприемат допълнителни мерки, за да се осигури зачитането на правата на всяко дете навсякъде, особено на най-уязвимите сред тях;

2.  Приветства поетия от ЕС ангажимент в рамките на Стокхолмската програма да разработи интегрирана стратегия на ЕС за ефективно утвърждаване и закрила на правата на детето във вътрешните и външни политики на ЕС и да подкрепя усилията на държавите членки в тази област; призовава Комисията да предложи амбициозна и всеобхватна стратегия за правата на детето и план за действие за следващите пет години, като се опира на програмата на ЕС за правата на детето и я актуализира;

3.  Приветства ангажимента на ЕС за по-нататъшно разработване на интегрирани насоки на ЕС за закрила на детето, за да се намали раздробяването, произтичащо от реакциите, основани на отделни въпроси, за справяне със специфични проблеми по защитата на децата, така че да се гарантира, че всички деца в целия ЕС са ефективно защитени срещу всякакви форми на насилие;

4.  Призовава Комисията да наблюдава и да докладва относно изпълнението в държавите членки на нейната препоръка, озаглавена „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“, както и да осигури достъп до качествени услуги и участие на децата; призовава държавите членки с по-високи от средните равнища на детска бедност да определят национални цели и да дадат приоритет на инвестициите, насочени към намаляване на бедността и социалното изключване сред децата и младите хора;

5.  Призовава ЕС и неговите държави членки да превърнат Целите на хилядолетието за развитие в основен приоритет в своите вътрешни политики и отношенията си с трети държави; подчертава факта, че тези цели, по-специално в областта на изкореняването на бедността, достъпа до образование за всички и равенството между половете, ще бъдат постигнати единствено чрез развитието на публични услуги, които да бъдат достъпни за всички;

6.  Призовава Комисията и държавите членки да включат изрично фокусиране на вниманието върху децата и младежите в Европейския семестър, в годишния обзор на растежа, както и в една преразгледана стратегия „Европа 2020“, с цел по-добро прилагане на препоръката на Комисията, озаглавена „Инвестициите в децата — изход от порочния кръг на неравностойното положение“;

7.  Призовава Комисията да осигури засилена координация в рамките на различните си служби с цел ефективното включване на правата на децата във всички законодателни предложения, политики и финансови решения на ЕС, както и да следи за тяхното пълно съответствие с достиженията на правото на ЕС относно децата и със задълженията, произтичащи от Конвенцията на ООН за правата на детето; призовава Комисията да гарантира, че мандатът и ресурсите на координатора по правата на децата отразяват по подходящ начин ангажимента на ЕС за систематично и ефективно интегриране в политиките на правата на детето;

8.  Призовава Комисията да се възползва от възможността, предоставена от междинния преглед на многогодишната финансова рамка, за да гарантира, че средствата на ЕС допринасят полза за най-необлагодетелстваните и уязвими деца;

9.  Призовава държавите членки и Комисията изрично да разглеждат децата като приоритет при програмирането и прилагането на регионалната политика и политиката на сближаване, като Европейската стратегия за хората с увреждания, рамката на ЕС за национални стратегии за интегриране на ромите, както и на политиката на ЕС по отношение на равенството и недискриминацията; отново подчертава значението на закрилата и утвърждаването на равен достъп до всички права за децата от ромски произход;

10.  Настоява, че всички политики за правата на децата трябва да включват перспектива за равенство между половете и призовава за конкретни мерки за укрепване на правата на момичетата, включително по отношение на образованието и здравеопазването;

11.  Призовава държавите членки да гарантират, че принципът за висшия интерес на детето се зачита във всички законодателни актове, в решенията, взети от представители на правителствата на всички равнища и във всички съдебни решения и насърчава държавите членки да обменят най-добри практики с оглед подобряването на правилното прилагане на принципа на висшия интерес на детето в целия ЕС;

12.  Призовава Комисията и държавите членки да предприемат необходимите действия, за да гарантират, че всички деца могат да имат ефективен достъп до съдебни системи, които са съобразени с техните специфични нужди и права, независимо дали те фигурират в качеството на заподозрени лица, извършители, жертви или страни по производството;

13.  Призовава Комисията да направи оценка на въздействието върху децата на политиките, свързани със задържането и на системите за наказателно правосъдие; изтъква, че в целия ЕС правата на децата са пряко засегнати в случаите на деца, които живеят в центровете за задържане със своите родители; подчертава факта, че приблизително 800 000 деца в ЕС са отделени от родител-затворник всяка година, което се отразява на правата на децата по множество начини;

14.  Счита, че децата са уязвими по отношение на достъпа си до стоки и услуги; призовава предприемаческата общност и заинтересованите страни да се въздържат от агресивна или подвеждаща реклама, насочена към деца, както онлайн, така и офлайн, включително чрез прилагане на съществуващите кодекси за поведение и подобни инициативи; счита, че насочената към децата реклама на храни с високо съдържание на мазнини, сол или захар следва да се извършва по отговорен начин, като се има предвид увеличаването на затлъстяването и диабета сред децата;

15.  Счита, че личните данни на децата онлайн трябва да бъдат надлежно защитени и че децата трябва да бъдат информирани по достъпен и подходящ за тях начин относно рисковете и последиците от употребата на техните лични данни онлайн; подчертава, че следва да бъдат забранени онлайн профилите на деца; счита, че всички деца следва да имат правото да се ползват от здравословна и безопасна околна среда и достъп до игри;

16.  Призовава държавите членки да приложат Директива 2011/36/ЕС относно предотвратяването и борбата с трафика на хора, тъй като повечето жертви на трафик са млади момичета и момчета, които са деца-жертви на трудова и сексуална експлоатация и други злоупотреби; призовава също така държавите членки и ЕС да засилят полицейското и съдебното сътрудничество с оглед предотвратяването и съдебното преследване на такива престъпления; призовава държавите членки да предприемат мерки за борба с незаконното прехвърляне на деца, да работят в сътрудничество с трети държави за справяне с разрастващия се проблем, свързан с контрабандата и трафика с деца, както и да преследват наказателно трафикантите чрез подходящи санкции;

17.  Счита, че трябва да се предприемат мерки за борба с кибертормоза, и че децата, учителите и младежките и детски организации трябва да играят активна роля за повишаване на осведомеността по този въпрос;

18.  Призовава ЕС и неговите държави членки да инвестират в обществени услуги за деца, включително в грижите за малки деца, образованието и здравеопазването, и по-специално в разширяването на обществената мрежа от детски градини, ясли и комунални услуги за предлагане на развлекателни дейности за деца;

19.  Като се има предвид, че първите степени на образование не винаги гарантират необходимия основен стандарт на обучение, призовава държавите членки да предоставят безплатно задължително средно образование за всички, като това е задължително условие за упражняване на правото на равни възможности;

20.  Призовава държавите членки да приемат закони за защита и укрепване на правата във връзка с майчинството и бащинството, за да осигурят здравословна и стабилна среда за децата през първите месеци на техния живот;

21.  Призовава държавите членки да приложат Директива 2011/93/ЕС относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография, и да засилят правните възможности, техническите способности и финансовите ресурси на правоприлагащите органи за укрепване на сътрудничеството, включително с Европол, с оглед на разследването и разбиването на мрежите на извършители на сексуални посегателства над деца, като същевременно бъде отдаден приоритет на правата и безопасността на засегнатите деца;

22.  Призовава за ефективен подход на партньорство и обмен на информация между правоприлагащите агенции, съдебните органи, свързаната с информационните и комуникационните технологии промишленост, доставчиците на интернет услуги, банковия сектор и неправителствените организации, включително младежки и детски организации, с оглед гарантиране на правата и защита на децата онлайн и на това децата да бъдат разглеждани като уязвими лица съгласно закона; призовава Комисията да поеме инициативата да изиска от всички държави членки да предприемат действия за борба с всички форми на т.нар. „киберхищничество“ и кибертормоз;

23.  Счита, че непридружените деца са особено уязвими; призовава Комисията и държавите членки да приложат резолюцията на Европейския парламент от 12 септември 2013 г. относно положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС; призовава държавите членки да приложат изцяло пакета за общата европейска система за убежище с цел подобряване на положението на непридружените малолетни и непълнолетни лица в ЕС; призовава държавите членки да вземат мерки, за да се прекрати задържането на деца мигранти на територията на ЕС; приветства решението на Съда на Европейските общности по дело C-648/11 MA, BT, DA срещу Secretary of State for the Home Department, в което се посочва, че за държава членка, компетентна за разглеждането на молба за убежище, подадена в две или повече държави членки от непридружено малолетно или непълнолетно лице, се счита държавата, в която лицето се намира след подаване на молба там; припомня, че едно непридружено малолетно или непълнолетно лице е преди всичко дете, което потенциално е изложено на опасност, и че закрилата на децата, а не политиките в областта на имиграцията, трябва да бъде водещият принцип на държавите членки и на Европейския съюз по отношение на тези лица, като така се спазва основният принцип за висшия интерес на детето;

24.  Призовава всички държави членки да прилагат за деца, лишени от родителски грижи, стандартите, определени в Конвенцията на ООН за правата на детето и в насоките на ООН за алтернативни грижи за децата; призовава Комисията да използва структурните фондове на ЕС, за да подкрепи прехода от институционални грижи към услуги по места; призовава Комисията, с оглед на значителния брой случаи, в които се твърди, че публичните органи в някои държави членки са пристъпили към принудително осиновяване без съгласие на родителите, да предложи конкретни мерки, за да гарантира, че практиките за осиновяване, прилагани в държавите членки, защитават висшия интерес на детето;

25.  Призовава всички държави членки да улеснят събирането на семейства по положителен, хуманен и експедитивен начин, в съответствие с член 10 от Конвенцията на ООН за правата на детето;

26.  Подчертава необходимостта от по-координиран подход по отношение на търсенето на изчезнали деца в ЕС; призовава държавите членки да засилят полицейското и съдебното сътрудничество по трансгранични дела, включващи случаите на изчезнали деца и да разработят горещи линии за издирване на изчезнали деца и оказване на подкрепа на жертвите в случаи на малтретиране на деца; призовава държавите членки да улеснят безпроблемното присъединяване на Мароко, Сингапур, Руската федерация, Албания, Андора, Сейшелските острови, Габон и Армения към Хагската конвенция от 1980 г. за гражданските аспекти на международното отвличане на деца;

27.  Призовава Комисията при преразглеждането на Регламент (ЕО) № 2201/2003 относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, сериозно да вземе предвид висшите интереси на детето, с оглед на пропуските в прилагането и изпълнението на този регламент в държавите членки, що се отнася до родителските права и правото на упражняване на родителски права;

28.  Осъжда всички форми на насилие срещу деца, физическото, сексуалното и вербалното насилие, насилствените бракове, детския труд, проституцията, трафика на хора, мъченията, убийствата на честта, гениталното осакатяване на жени, използването на деца войници и на деца като човешки щитове, бедността, занемаряването и недохранването; счита, че традицията, културата и религията никога не следва да се използват като оправдание за насилието срещу деца; призовава държавите членки да спазват задълженията си и да водят борба с всички форми на насилие срещу деца, включително чрез официална забрана и санкциониране на телесни наказания спрямо деца; призовава държавите членки да засилят своето сътрудничество и диалога с трети държави, да повишават осведомеността и да се застъпват за това правата на децата да се зачитат навсякъде по света;

29.  Осъжда използването на деца за военни и терористични дейности или цели; припомня, че е важно да се предоставят психологическа подкрепа и помощ на всички деца, които са били изложени на насилие или са жертви на военни конфликти; приветства инициативата на ЕС „Деца на мира“ и подчертава, че е важно да се осигури достъп до образование на деца, засегнати от конфликти; призовава заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност (ЗП/ВП) да подкрепи кампанията на ООН „Деца, а не войници“, насочена към прекратяване на набирането и използването на деца войници от националните сили за сигурност до 2016 г.;

30.  Призовава ЗП/ВП да даде приоритет на правата на децата във всички външни действия на ЕС, така че да се гарантира ефективното интегриране на правата на детето, включително в рамките на диалога по правата на човека, търговските споразумения, процеса на присъединяване и Европейската политика на съседство, и в отношенията с държавите от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн (АКТБ), и по-специално страните в конфликт; призовава ЗП/ВП да докладва ежегодно на Парламента относно постигнатите резултати по отношение на външната дейност на ЕС, която е съсредоточена върху децата;

31.  Призовава Комисията да интегрира правата на децата в сътрудничеството за развитие и в хуманитарната помощ с цел да осигури достатъчно финансиране и да повиши нивото на защита на децата, засегнати от извънредни ситуации или предизвикани от човека или природни бедствия, вътрешно разселените деца и децата бежанци; подчертава значението на обвързването на помощта, възстановяването и развитието, особено при продължителни кризи, и на интегрирането на иновациите и новите технологии в политиките и програмите на ЕС, с цел по-ефикасно утвърждаване на правата на децата в контекста на политиките за развитие и при спешни ситуации;

32.  Приветства факта, че през 2014 г. Нобеловата награда за мир беше присъдена съвместно на Кайлаш Сатярти и Малала Юсуфзай за тяхната ангажираност със защитата на правата на децата, и по-специално правото на всички деца на образование; приветства публичното одобрение от страна на мрежата на наградата „Сахаров“ на инициативите за повишаване на осведомеността по отношение на насилието срещу деца; счита, че те представляват ясна демонстрация на важната роля, която играят гражданското общество и международните организации в застъпването за, утвърждаването и защитата на правата, залегнали в Конвенцията на ООН за правата на детето;

33.  Подчертава важната роля, изпълнявана от социалните партньори, както и от местните органи в утвърждаването на правата на детето, и призовава Комитета на регионите и Европейския икономически и социален комитет да предприемат действия и проектостановища с оглед на това да бъдат изцяло ангажирани в утвърждаването на правата на детето в рамките на различни политики на ЕС;

34.  Призовава институциите на ЕС, държавите членки, местните органи, социалните партньори и гражданското общество да обединят силите си и да си сътрудничат на всички равнища с цел подобряване на положението на децата в ЕС и в останалата част на света; приветства и подкрепя манифеста за правата на детето, изготвен съвместно с УНИЦЕФ и 14 организации, които утвърждават правата на детето, и насърчава повече членове на Европейския парламент и членове на националните парламенти да подпишат манифеста и да се превърнат в „шампиони“ в областта на правата на децата;

35.  Изразява желание да се създаде интергрупа в Европейския парламент по въпросите на правата и благоденствието на децата, въз основа на манифеста за правата на детето, като постоянен орган, отговарящ за утвърждаване на правата на детето във всички политики и дейности на Европейския парламент в контекста на вътрешните и на външните работи; поради това подкрепя инициативата за назначаване на координатори за правата на децата в рамките на всяка парламентарна комисия с цел да се осигури интегрирането на правата на детето във всички политики и законодателни текстове, които се приемат;

36.  Счита, че е важно да се увеличи участието на децата в парламентарните дейности на ЕП в съответствие с практиките, установени от Интерпарламентарния съюз и УНИЦЕФ; призовава Комисията, държавите членки и местните органи да проучат начини и средства за увеличаване на участието на децата и юношите в процеса на вземане на решения; насърчава използването на нови технологии и иновации за консултации с децата и младежта и увеличаване на участието на децата;

37.  Призовава всички държави членки да ратифицират незабавно факултативните протоколи към Конвенцията за правата на детето;

38.  Призовава Комисията и ЗП/ВП да проучат какви са възможностите и средствата за ЕС да се присъедини едностранно към Конвенцията на ООН за правата на детето;

39.  Насърчава САЩ, Сомалия и Южен Судан да ратифицират Конвенцията на ООН за правата на детето с цел постигането на всеобщо ратифициране;

40.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската служба за външна дейност, Комитета на регионите, Европейския социален и икономически комитет, генералния секретар на ООН, председателя на Комитета на ООН по правата на детето и изпълнителния директор на УНИЦЕФ.

(1) ОВ L 101, 15.4.2011 г., стр. 1.
(2) ОВ L 335, 17.12.2011 г., стр. 1.
(3) ОВ L 59, 2.3.2013 г., стр. 5.
(4) Приети текстове, P7_TA(2013)0387.
(5) Приети текстове, P7_TA(2014)0126.
(6) Приети текстове, P7_TA(2014)0105.


Единен цифров пазар
PDF 519kWORD 94k
Резолюция на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно подкрепянето на правата на потребителите в рамките на цифровия единен пазар (2014/2973(RSP))
P8_TA(2014)0071B8-0286/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид член 3, параграф 3 и член 6 от Договора за Европейския съюз,

—  като взе предвид членове 9, 10, 12, 14, 16, 26, 36, член 114, параграф 3, член 169, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз,

—  като взе предвид Хартата на основните права на Европейския съюз и по-специално членове 7, 8, 11, 21, 38 и 52 от нея,

—  като взе предвид процедура на съвместно вземане на решение 2013/0309 относно предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на мерки относно единния европейски пазар на електронни съобщителни услуги и за изграждане на континентална мрежа (COM(2013)0627),

—  като взе предвид работния документ на службите на Комисията от 23 април 2013 г., озаглавен „План за действие за електронната търговия за периода 2012—2015 г. — актуално състояние през 2013 г.“ (SWD(2013)0153),

—  като взе предвид Информационно табло за вътрешния пазар № 26 на Комисията от 18 февруари 2013 г.,

—  като взе предвид изготвените от Комисията доклади за 2014 г. по Програмата в областта на цифровите технологии,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 11 януари 2012 г., озаглавено „Съгласувана уредба за повишаване на доверието в цифровия единен пазар за електронната търговия и интернет услугите“ (COM(2011)0942),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 юни 2013 г. относно новата програма за европейската политика за защита на потребителите(1),

—  като взе предвид своята резолюция от 4 февруари 2014 г. относно прилагането на Директива 2005/29/ЕО относно нелоялните търговски практики(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 10 декември 2013 г. относно оползотворяване на потенциала на изчисленията в облак в Европа(3),

—  като взе предвид резолюцията си от 4 юли 2013 г. относно доизграждането на цифровия единен пазар(4),

—  като взе предвид резолюцията си от 11 декември 2012 г. относно доизграждането на цифровия единен пазар(5),

—  като взе предвид своята резолюция от 22 май 2012 г. относно стратегията за укрепване на правата на уязвимите потребители(6),

—  като взе предвид своята резолюция от 20 април 2012 г. относно „Конкурентоспособен единен цифров пазар — електронното управление като движеща сила“(7),

—  като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 г. относно нова стратегия за политика за защита на потребителите(8),

—  като взе предвид проучването от 2013 г. на своя тематичен отдел „А“ относно това как да изградим повсеместно цифрово общество в ЕС,

—  като взе предвид проучването от 2013 г. на своя тематичен отдел „А“, озаглавено „Entertainment x.0 — средство за ускоряване на разпространението на широколентовите мрежи“,

—  като взе предвид своята препоръка към Съвета от 26 март 2009 г. относно укрепване на сигурността и основните свободи в интернет(9)

–  като взе предвид своята резолюция от 12 март 2014 г. относно програмата за наблюдение на Агенцията за национална сигурност на САЩ, органите за наблюдение в различните държави членки и тяхното отражение върху основните права на гражданите на ЕС и върху трансатлантическото сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи(10)

–  като взе предвид проучването от 2013 г. на своя тематичен отдел „А“ относно дискриминацията на потребителите в цифровия единен пазар,

–  като взе предвид решението на Съда от 8 април 2014 г. по съединени дела C-293/12 и C-594/12, с което Директивата за запазване на данни беше обявена за недействителна,

–  като взе предвид член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че цифровият единен пазар е една от областите на напредък, които, макар и свързани с предизвикателства, предлагат потенциал за високоефективни печалби, които биха могли да достигнат 260 милиарда евро годишно, като по този начин се допринася за възстановяването на Европа от кризата;

Б.  като има предвид, че завършването на европейския цифров единен пазар ще доведе до създаването на милиони работни места и потенциално ще позволи на Европа да увеличи БВП с 4% до 2020 г.;

В.  като има предвид, че се очаква икономиката във връзка със софтуерни приложения сама по себе си да увеличи три пъти своите приходи от 2013 до 2018 г., като създаде 3 милиона работни места през същия период;

Г.  като има предвид, че Парламентът възложи проучване за анализ на цената на „отказа от Европа“ в рамките на цифровия единен пазар, което утвърждава значението на разглеждането на цифровите решения като възможност за потребителите, гражданите и предприятията, а не като заплаха;

Д.  като има предвид, че Съюзът трябва да насърчава масовото възприемане на изчисленията в облак в Европа, тъй като те представляват мощен двигател за растежа на европейската икономика; като има предвид, че проучването предоставя доказателства за значителни очаквани печалби, свързани с тяхното бързо развитие;

Е.  като има предвид, че пречките, възпрепятстващи участието на потребителите в цифровия единен пазар, се отнасят до дискриминационни практики, като например ограничаване на дейността на доставчиците на услуги до определени държави или територии, прост отказ за продажба, автоматично пренасочване, както и неоснователно диверсифициране на условията за продажба;

Ж.  като има предвид, че сигурните, ефикасни, конкурентоспособни и иновативни мобилни плащания и електронни плащания са от решаващо значение, за да могат потребителите да се възползват изцяло от предимствата на единния пазар;

З.  като има предвид, че защитата на личните данни и на неприкосновеността на личния живот, както и киберсигурността и сигурността на електронните съобщителни услуги и мрежи са приоритет за цифровия единен пазар, тъй като те са основни предпоставки за неговото функциониране и за създаване на доверие на гражданите и потребителите в него;

И.  като има предвид, че наличието в цяла Европа на широкоразпространен, високоскоростен, сигурен и бърз достъп до интернет и на цифрови услуги в полза на обществения интерес е от съществено значение за социалния и икономическия растеж, конкурентоспособността, социалното приобщаване и единния пазар;

Й.  като има предвид, че научноизследователската и развойната дейност и иновациите в цифровата икономика ще спомогнат за гарантирането на конкурентоспособността на Европа в средносрочен и дългосрочен план;

К.  като има предвид, че бързото разпространение на високоскоростни широколентови мрежи е изключително важно за развитието на европейската производителност и за появата на нови и малки предприятия, които могат да бъдат водещи в различни сектори, като например здравеопазването, производството и сектора на услугите;

Л.  като има предвид, че частният сектор следва да има водеща роля при внедряването и модернизирането на широколентовите мрежи и да се подкрепя от благоприятстваща конкуренцията и инвестициите нормативна уредба;

М.  като има предвид, че цифровият единен пазар е един от най-иновативните сектори на икономиката и следователно играе важна роля за конкурентоспособността на европейската икономика и допринася за икономическия растеж чрез развитие на електронната търговия, като в същото време улеснява спазването на административните и финансовите разпоредби от страна на предприятията и предоставя на потребителите на по-богат избор от стоки и услуги;

Н.  като има предвид, че цифровият единен пазар не само предлага икономически ползи, но също така оказва силно влияние върху всекидневния политически, социален и културен живот на потребителите и гражданите на ЕС;

О.  като има предвид, че конкурентният цифров единен пазар не може да съществува без бързи и с по-висок капацитет широколентови и телекомуникационни мрежи на територията на всички региони на ЕС, включително отдалечените райони;

П.  като има предвид, че съществуващото и непрекъснато разрастващо се цифрово разделение оказва пряко отрицателно въздействие върху развитието на цифровия единен пазар, както по отношение на достъпа до интернет, така и на електронните умения;

Р.  като има предвид, че защитата на личните данни и на неприкосновеността на личния живот, както и сигурността на електронните съобщителни услуги и мрежи са приоритет за цифровия единен пазар, тъй като те са основни предпоставки за неговото функциониране, както и за осигуряване на доверието на гражданите и потребителите в него;

С.  като има предвид, че за да могат да се развиват и разрастват, онлайн пазарите следва да бъдат едновременно гъвкави и благоприятни за потребителите;

Т.  като има предвид, че електронната търговия е важно допълнение към търговията извън интернет и важен двигател за избора на потребителите, конкуренцията и технологичните иновации, като по този начин допринася за Европейския съюз в контекста на основаната на знанията икономика;

У.  като има предвид, че неограничената конкуренция и равните условия за предприятията, които ще насърчат инвестициите, са от ключово значение за този сектор на икономиката, тъй като ще осигурят нейното дългосрочно устойчиво развитие в полза на крайните ползватели; като има предвид, че ефективна конкуренция е добър фактор за ефективни инвестиции и може да осигури ползи за потребителите по отношение на избора, цената и качеството;

Ф.  като има предвид, че в някои области на цифровия единен пазар са налице слабости, предизвикани от прекомерно високата пазарна концентрация и наличието на доминиращи оператори;

Х.  като има предвид, че предизвикателството на фрагментирането на пазара и липсата на оперативна съвместимост в Европейския съюз представлява пречка пред бързото развитие на цифровия единен пазар;

Ц.  като има предвид, че заетостта, създадена чрез цифровия единен пазар е като цяло високо квалифицирана и добре платена и поради това има важен принос за създаването на качествени и устойчиви работни места;

Ч.  като има предвид, че Комисията следва да внимава за антиконкурентно поведение, което оказва влияние върху медийния плурализъм по отношение както на предоставянето на съдържание, така и на формата на собственост, тъй като достъпът до информация е ключът към процъфтяваща демокрация;

1.  Призовава държавите членки и Комисията, чрез постоянните усилия за прилагане на съществуващите правила и изпълнението на тези правила и в рамките на една всеобхватна стратегия, да работят по премахването на всички съществуващи бариери, които затрудняват развитието на цифровия единен пазар, като в същото време гарантират, че мерките се осъществяват на базата на оценка на въздействието, съобразени са с бъдещите потребности и са пригодени за ерата на цифровите технологии, счита, че тези усилия трябва да бъдат в основата на усилията на ЕС за създаване на икономически растеж и заетост и за укрепване на неговата конкурентоспособност и устойчивост в рамките на световната икономика;

2.  Подчертава, че свързаните с цифровия единен пазар законодателни предложения трябва да са съобразени с Хартата на основните права на ЕС, така че залегналите в нея права да бъдат напълно защитени в областта на цифровите технологии;

3.  Изтъква, по-специално, потенциала на електронната търговия, която, според оценките, би могла да спести на потребителите повече от 11,7 милиарда евро годишно, ако те имат възможността да избират от пълния набор от стоки и услуги от ЕС при пазаруването онлайн;

4.  Като приветства разрастването на електронната търговия, отбелязва господстващото положение в някои държави членки на определен брой участници в пряката продажба на материални стоки или под формата на пазарна платформа, на която други лица продават материални стоки; подчертава необходимостта от това на европейско равнище да се наблюдава и предотвратява злоупотребата с такова господстващо положение по отношение на наличието на стоки за потребителите, както и на таксите, изисквани от МСП за използването на такива пазарни платформи;

5.  Подчертава необходимостта от това да се работи за преодоляването на цифровото разделение с цел цялостно оползотворяване на потенциала на цифровия единен пазар и осигуряване на възможност за социалното приобщаване на всички граждани, независимо от техните доходи, социално положение, географско местоположение, здравословно състояние или възраст, в ерата на цифровите технологии;

6.  Отбелязва по-специално, че е необходимо да се предприемат действия във връзка с пречките, които остават за потребителите и предприятията по отношение на електронната търговия, включително онлайн услугите, достъпа до цифрово съдържание, предотвратяването на измами, уебсайт регистрациите, търговските промоции и етикетирането;

7.  Призовава Комисията да осигури бързото прилагане на единния пазар на услугите и да гарантира изпълнението и прилагането на разпоредбите, като например на Директивата относно правата на потребителите, алтернативното разрешаване на спорове и разрешаването на спорове онлайн, като същевременно гарантира намаляване на административната тежест;

8.  Призовава за бързото приемане на новия модернизиран пакет относно защитата на данните, за да се осигури подходящ баланс между високото равнище на защита на личните данни, безопасността на потребителите и контрола над собствените лични данни, както и стабилна, предсказуема правна среда, в която предприятията да могат да процъфтяват в един по-добър единен пазар в полза на крайните потребители, равнопоставени условия на конкуренция за насърчаване на инвестициите, както и среда, допринасяща за привлекателността на ЕС като дестинация за предприятията; призовава Комисията и държавите членки да разпределят необходимите ресурси за борба с киберпрестъпността посредством законодателни мерки и сътрудничество между правоприлагащите органи, както на национално равнище, така и на равнището на ЕС;

9.  Подчертава необходимостта да се гарантират равнопоставени условия за дружествата, които функционират в цифровия единен пазар, за да могат те да са в състояние да се конкурират; поради това призовава Комисията да прилага правилно правилата на ЕС за конкуренция, за да се избегне прекомерната пазарна концентрация и злоупотребата с доминиращо положение, както и да упражнява мониторинг над конкуренцията по отношение на пакетните услуги и съдържание;

10.  Отбелязва, че трябва да бъде осигурено наличието на равнопоставени условия за предприятията на цифровия единен пазар, за да се гарантира динамична цифрова икономика в ЕС; подчертава, че последователното прилагане на правилата за конкуренцията в ЕС в рамките на цифровия единен пазар ще бъде определящ фактор за растежа на пазара, достъпа и избора на потребителите и конкурентоспособността в дългосрочен план; изтъква, че е важно на потребителите да се предостави същата защита онлайн, каквато имат на традиционните си пазари;

11.  Настоятелно призовава Съвета да постигне бърз напредък и да започне преговори с Парламента относно предложението за регламент за определяне на мерки относно единния европейски пазар на електронни съобщителни услуги и за изграждане на континентална мрежа, тъй като по-конкретно това би сложило край на таксите за роуминг в рамките на ЕС, би осигурило повече правна сигурност по отношение на неутралността на мрежите, а също така би подобрило защитата на потребителите в цифровия единен пазар; счита, че този регламент би могъл да представлява решаваща стъпка към реализиране на единен европейски пазар на мобилни услуги;

12.  Счита, че Комисията следва да предприеме действия, за да създаде и гарантира законодателна среда, сигурна в правно отношение, която да насърчава творчеството и иновациите за новосъздадени предприятия, микропредприятия и МСП;

13.  Отправя искане към Комисията да представи инициатива за цифрово предприемачество, тъй като това е от решаващо значение за създаването на нови работни места и новаторски идеи, включително мерки за подобряване на достъпа до финансиране за нови цифрови предприемачи (например чрез краудсорсинг) и за насърчаване предоставянето на втори шанс за неуспелите предприемачи;

14.  Изтъква, че целият интернет трафик следва да се третира еднакво, без налагане на дискриминация, ограничения или намеса, независимо от неговия подател, получател, вид, съдържание, устройство, услуга или приложение;

15.  Отбелязва, че уебсайтове за онлайн търсене на пазара са от особено значение за осигуряването на конкурентни условия в рамките на цифровия единен пазар, като се има предвид потенциалното развитие на търсачките в „портиери“, както и възможността, с която разполагат, за търговска реализация на вторичното използване на получената информация; поради това призовава Комисията решително да прилага правилата за конкуренция на ЕС, въз основа на принос от всички заинтересовани лица и при отчитане на цялата структура на цифровия единен пазар с цел да се гарантират средства за правна защита, които наистина са в полза на потребителите, ползвателите на интернет и онлайн предприятията; освен това призовава Комисията да обмисли представянето на предложения за проекти, целящи освобождаването на търсачките от обвързаността с предоставянето на други търговски услуги като един от потенциалните дългосрочни средства за постигане на посочените по-горе цели;

16.  Освен това призовава Комисията да действа бързо, за да разгледа възможните решения, насочени към балансирана, справедлива и отворена структура за търсене в интернет;

17.  Подчертава, че при експлоатирането на търсачките, процедурата по търсенето и резултатите следва да бъдат безпристрастни, за да остане търсенето в интернет недискриминационно, да се гарантира по-голяма конкуренция и избор за ползвателите и потребителите и да се запази многообразието на източниците на информация; следователно отбелязва, че индексация, оценяването, представянето и класирането от търсачките трябва да бъде безпристрастно и прозрачно; призовава Комисията да предотврати злоупотребите при предлагането на пазара на взаимосвързаните услуги от операторите на търсачки;

18.  Приветства обявяването от по-нататъшни проучвания на Комисията по отношение на практиките, свързани с търсачките и цифровия пазар като цяло;

19.  Подчертава значението на това да се осигури ефикасна и балансирана рамка за защита на авторското право и правата на интелектуална собственост, приспособена към реалността на цифровата икономика, ;

20.  Насърчава бързото приемане и влизане в сила на международните разпоредби за улесняване на достъпа на потребители с увреждания до цифрово съдържание и до печатни произведения посредством тяхното цифровизиране;

21.  Приветства сключването на Договора от Маракеш за улесняване на достъпа на лицата с увредено зрение до книги и насърчава всички страни да ратифицират Договора; счита, че Договорът от Маракеш представлява добра стъпка напред, но че все още остава много работа, която трябва да се свърши, за да се осигури достъп до съдържание за хората с увреждания, в допълнение към онези, които са засегнати от увреждания на зрението; подчертава значението на по-нататъшното подобряване на достъпа в широк спектър от области — от авторското право и търсачките до телекомуникационните оператори;

22..  Призовава Комисията и държавите членки за по-нататъшно разработване и прилагане на европейските и националните регулаторни рамки, за да се създадат условия за интегриран и сигурен пазар на онлайн и мобилни плащания, като в същото време се гарантира защитата на потребителите и данните на клиентите; подчертава, в тази връзка, необходимостта от наличието на ясни и предвидими правила, установени от законодателството;

23.  Припомня, че изчисленията в облак могат да се превърнат в мощен инструмент за развитието на цифровия единен пазар и могат да предложат икономически ползи, особено за МСП, чрез намаляване на информационната инфраструктура и други разходи; подчертава в това отношение, че ако компютърните услуги в облак се предоставят само от ограничен брой големи доставчици, все по-голям обем от информация ще бъде съсредоточен в ръцете на тези доставчици; освен това припомня, че изчисленията в облак също водят до рискове за потребителите, особено по отношение на чувствителните данни; призовава за подходящо прилагане на Европейската стратегия за гарантиране на конкурентоспособността и сигурността на изчисленията в облак;

24.  Призовава Комисията да поеме водеща роля в насърчаването на международни стандарти и спецификации за изчисления в облак, което да позволи съществуването на компютърни услуги в облак, които са надеждни, сигурни, достъпни и енергийно ефективни, зачитат правото на личен живот и имат висока степен на оперативна съвместимост, като неделима част от бъдеща индустриална политика на Съюза; подчертава, че надеждността, сигурността и защитата на данните са необходими за доверието на потребителите и за конкурентоспособността;

25.  Подчертава, че е необходимо да се гарантира безопасността в интернет онлайн, особено за децата, и да се предотврати експлоатацията на деца, като се гарантира, че са въведени средства за откриване и премахване в интернет на незаконни изображения на посегателство над деца и се въведат в действие средства за предотвратяване на достъпа на деца и юноши до съдържание с възрастово ограничение;

26.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета и на Комисията.

(1) Приети текстове, P7_TA(2013)0239.
(2) Приети текстове, P7_TA(2014)0063.
(3) Приети текстове, P7_TA(2013)0535.
(4) Приети текстове, P7_TA(2013)0327.
(5) Приети текстове, P7_TA(2012)0468.
(6) OВ C 264 E, 13.9.2013 г., стр. 11.
(7) OВ C 258 E, 7.9.2013 г., стр. 64.
(8) ОВ С 153 Е, 31.5.2013 г., стр. 25.
(9) OВ C 117 E, 6.5.2010 г., стр. 206.
(10) Приети текстове, P7_TA(2014)0230.


Недохранване при децата в развиващите се страни
PDF 475kWORD 94k
Резолюция на Европейския парламент от 27 ноември 2014 г. относно недохранването и непълноценното хранене при децата в развиващите се страни (2014/2853(RSP))
P8_TA(2014)0072B8-0253/2014

Европейският парламент,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., по‑специално член 25 от нея, в който се признава правото на храна като част от правото на подходящ жизнен стандарт,

—  като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права, по-специално член 11 от него, в който се признава „правото на задоволително жизнено равнище, включващо достатъчно храна“, а също така и „основното право на всеки човек да бъде защитен от глад“,

—  като взе предвид приетия през 2008 г. факултативен протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права, с който правото на храна се превръща в право, чието упражняване може да бъде наложено на международно равнище,

—  като взе предвид Конвенцията на ООН за правата на детето, по-специално член 24, параграф 2, буква в) и член 27, параграф 3 от нея,

—  като взе предвид декларацията относно световната продоволствена сигурност, приета на Световната среща на високо равнище относно прехраната, свикана от Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) в Рим през 1996 г.,

—  като взе предвид насоките относно правото на храна, приети от ФАО през 2004 г., с които на държавите се предоставят насоки как да изпълняват задълженията си по отношение на правото на храна,

—  като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие, по-специално цел 1 (премахване на крайната бедност и глада до 2015 г.) и цел 4 (намаляване на детската смъртност),

—  като взе предвид Конвенцията за продоволственото подпомагане, приета през 2012 г.,

—  като взе предвид глобалния и обобщаващия доклад на ООН „Международна оценка на селскостопанските науки и технологии за развитие (IAASTD)“, публикувани през 2009 г.(1)

—  като взе предвид доклада за 2009 г. на Детския фонд на ООН (УНИЦЕФ) относно световния недостиг на храна, засягащ децата,

—  като взе предвид доклада на специалния докладчик на ООН за правото на храна, озаглавен „Агроекология и правото на храна“, представен на 16-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека на 8 март 2011 г.,

—  като взе предвид предстоящото през 2015 г. световно изложение в Милано на тема „Изхранването на планетата, енергия за живот“,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2010 г., озаглавено „Хуманитарна хранителна помощ“ (COM(2010)0126),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 31 март 2010 г., озаглавено „Рамка за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се държави за справяне с предизвикателствата, свързани със сигурността на прехраната“ (COM(2010)0127),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 3 октомври 2012 г., озаглавено „Подходът на ЕС към устойчивостта към кризи: Уроците от продоволствените кризи“ (COM(2012)0586),

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 12 март 2013 г., озаглавено „Подобряване на храненето при майките и децата в рамките на външната помощ: рамка за политиката на ЕС“ (COM(2013)0141),

—  като взе предвид своята резолюция от 27 септември 2011 г. относно рамката за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност(2),

—  като взе предвид своята резолюция от 11 декември 2013 г. относно подхода на ЕС за устойчивост и намаляване на риска от бедствия в развиващите се държави: извличане на поуки от кризите в областта на продоволствената сигурност(3),

—  като взе предвид въпроса до Комисията относно детското недохранване в развиващите се страни (O-000083/2014 — B8-0041/2014),

—  като взе предвид предложението за резолюция, внесено от комисията по развитие,

—  като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник,

A.  като има предвид, че все още близо един милиард души гладуват, и като има предвид, че в световен мащаб най-малко 225 милиона деца под петгодишна възраст страдат от остро и хронично недохранване или от забавен растеж в резултат на хронично недохранване на децата и майките, като се счита, че всяка година в развиващите се страни умират приблизително 2,6 милиона от тези деца;

Б.  като има предвид, че съгласно „Световни индекси и карти на скрития глад“(4), приблизително 2 милиарда души в света или всеки трети човек в развиващите се страни страда от хроничен недостиг на основни витамини и минерали (микроелементи на хранителните вещества), състояние, известно като „скрит глад“, което драстично увеличава предразположеността към генетични аномалии, инфекции и нарушения на развитието;

В.  като има предвид, че според Световната здравна организация (СЗО) недохранването определено е основната причина за детската смъртност и причинява 35% от заболяванията при деца под петгодишна възраст;

Г.  като има предвид, че почти 20 милиона деца продължават да страдат от тежка форма на остро недохранване както в извънредни ситуации, така и в ситуации, които нямат неотложен характер, и като има предвид, че само 10 % от тях имат достъп до лечение;

Д.  като има предвид, че храненето при децата на пет или под пет години зависи до голяма степен от равнището на хранене на техните майки по време на бременността и кърменето;

Е.  като има предвид, че недохранването е също така причина за заболеваемост и намалена производителност и че то възпрепятства социалното и икономическо развитие в развиващите се страни;

Ж.  като има предвид, че в много случаи децата, оцелели въпреки недохранването, страдат през целия си живот от физически и когнитивни увреждания, които ограничават способността им да учат и да упражняват професия, вследствие на което попадат в кръговрат от болести и бедност, който се предава от поколение на поколение;

З.  като има предвид, че поради въздействието на изменението на климата върху земеделското производство, а оттам и върху храненето, се очаква броят на недохранените деца да нарасне;

И.  като има предвид, че една от важните причини за глада в развиващите се страни е масовата бедност в селските и градските райони — положение, което се утежнява вследствие на обезлюдяването на селските райони, предизвикано от факта, че за много хора дребномащабното селско стопанство не представлява приемлива възможност;

Й.  като има предвид, че 25 години след приемането на Конвенцията за правата на детето някои държави — страни по конвенцията, не са в състояние да създадат условия, които да позволяват да бъде гарантиран достъпът на децата до подходяща храна;

К.  като има предвид, че на проведената през 1996 г. световна среща на върха по въпросите на прехраната правителствата потвърдиха правото на храна и се ангажираха да намалят до 2015 г. броя на гладните и непълноценно хранещите се хора наполовина — от 840 на 420 милиона; като има предвид обаче, че броят на гладните и недохранените, особено деца, е нараснал през последните години, най-вече вследствие на продоволствените кризи от 2008 и 2011 г.;

Л.  като има предвид, че различни международни правни инструменти обвързват правото на храна с други права на човека, преди всичко с правото на живот, на препитание, на здраве, собственост, образование и вода;

М.  като има предвид, че правото на храна и на пълноценно хранене за всички е от изключително значение за постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР); като има предвид, че храненето е свързано с повечето, ако не и с всички цели на хилядолетието за развитие, като самите те са тясно взаимосвързани;

Н.  като има предвид, че международни организации потвърждават, че производството на храни е достатъчно за изхранването на цялото световно население и че недохранването при децата е свързано с продоволствената несигурност и бедността на домакинствата, с изключването, с неподходящи методи на полагане на грижи и на хранене, с нездравословна домашна среда и недостиг на здравни услуги;

О.  като има предвид, че правото на храна и на пълноценно хранене е от съществено значение за укрепване на устойчивостта на семействата и общностите и за повишаване на тяхната способност за по-бързо възстановяване след критични ситуации, още повече предвид на факта, че броят и мащабите на бедствията се увеличават;

П.  като има предвид, че оптимален хранителен статус се постига, когато децата имат достъп до храна, предлагана на достъпни цени, разнообразна и богата на хранителни вещества, както и до подходящи методи на полагане на грижи за майките и децата, до подходящи здравни услуги и до здравословна среда, в т.ч. безопасна вода, канализация и добри хигиенни практики;

1.  Посочва, че причините за недохранването при децата са многобройни, а повечето от тях са предизвикани от човека и следователно могат да бъдат избегнати, като към тях се числят неефикасните икономически структури, неравномерното разпределение и/или неустойчиво използване на ресурсите, лошото управление, прекаленото разчитане на отделни култури и практиките за отглеждане на монокултури, дискриминацията срещу жени и деца, както и уврежданията на здравето, причинени от несъвършени системи за здравеопазване, съпроводени от липсата на образование, особено що се отнася до майките;

2.  Настоява, че публичните органи трябва да гарантират трите измерения на правото на храна и на пълноценно хранене: наличност, което означава или възможност човек да се изхранва непосредствено от плодородна земя или други природни ресурси, или от добре функциониращи системи за дистрибуция, обработка и пласиране на пазара; достъпност, което означава гарантиране както на икономическия, така и на физическия достъп до храна; а също така и пригоденост, което означава, че храната трябва да бъде безопасна и да задоволява нуждите на хранителния режим на всеки индивид, като се вземат предвид възрастта, условията на живот, здравето, професията, пола, културата и религията;

3.  Подчертава факта, че от гледна точка на жизнения цикъл периодът, през който е най-важно да бъдат задоволени хранителните потребности на едно дете, са първите 1000 дни от живота му, включващи бременността, тъй като по време на този период детето има завишени хранителни потребности за подкрепа на бързия растеж и развитие, по-уязвимо е към инфекции и е напълно зависимо от другите по отношение на хранене, грижи и социални взаимодействия;

4.  Повторно заявява, че борбата с недохранването при децата и майките изисква интегриран подход и координирани действия в редица сектори, които влияят на недохранването, като здравеопазване, образование, земеделие, вода, достъп до енергия и канализация, както и отговорно участие от страна на всички заинтересовани страни, и призовава Комисията и държавите членки да приемат последователни дългосрочни стратегии за развитие и да полагат усилия за намаляване на недохранването, включително в контекста на спешни ситуации и интервенции по хуманитарни причини;

5.  Призовава ЕС да увеличи в своите програми за помощ за развитие подкрепата за устойчивото земеделие в дребни, селски и средни стопанства, чието производство е предназначено предимно за местна консумация, и да инвестира в планове, достъпни за широко участие и направлявани на национално равнище, които следва да се изпълняват на местно равнище в сътрудничество със земеделските производители и техните представители, местните и регионалните органи и организациите на гражданското общество;

6.  Приветства постигнатите през последните няколко години подобрения в борбата с недохранването при децата, както отразяват показателите относно напредъка, постигане по отношение на цел 1 от Целите на хилядолетието за развитие; счита обаче, че броят на децата, които умират или страдат от недохранване, продължава да бъде неприемливо висок и допринася за поддържането на порочния кръг на бедност и глад;

7.  Ето защо подчертава, че борбата с недохранването при децата и предоставянето на универсален достъп до подходяща питателна храна следва да останат едни от най-важните цели на програмата за периода след 2015 г. в съответствие с целта за премахване на глада, като отправя специален призив за премахване на всички форми на недохранването до 2030 г. и за постигане до 2025 г. на договорените на международно равнище цели по отношение на забавянето на растежа и уврежданията при децата под петгодишна възраст;

8.  Счита, че намаляването на средствата за земеделие в рамките на 10-ия Европейски фонд за развитие (ЕФР) в сравнение с 9-ия ЕФР е било грешка; поради тази причина призовава Съвета да обмисли този въпрос и да предприеме коригиращи действия по отношение на 11-ия ЕФР;

9.  Подчертава значението на политическата воля за справянето с непълноценното хранене; приветства пътната карта за укрепване на храненето, разработена от Постоянния комитет на ООН по храненето с цел по-бързо подобряване на качеството храненето, най-вече в страните със сериозни затруднения, с участието на различни заинтересовани страни, в т.ч. агенциите на ООН с мандат в областта на храненето; призовава Комисията и държавите членки да прилагат принципите, посочени в пътната карта за укрепване на храненето; настоятелно призовава Комисията да насърчава и ръководи участието в инициативата за укрепване на храненето на гражданското общество и местните организации с преки връзки към дребните селскостопански производители и техните семейства;

10.  Приветства ангажимента на Комисията да инвестира 3,5 милиарда евро между 2014 и 2020 г. за подобряване на храненето в някои от най-бедните държави в света и призовава Комисията да увеличи ангажиментите, поети конкретно по отношение на мерките, свързани с храненето, за да постигне целта си за намаляване на броя на децата под петгодишна възраст, които страдат от забавяне на растежа, със 7 милиона до 2025 г;

11.  Подчертава, че жените играят ключова роля в храненето на децата и продоволствената сигурност чрез кърмене, производство, закупуване, подготовка и разпределяне на храната в семейството, чрез полагане на грижи за децата и болните и чрез осигуряване на подходяща хигиена; изтъква, че въпреки че 60 % от хроничния глад засяга жените и момичетата, жените произвеждат 60 до 80 % от храните в развиващите се страни;

12.  Подчертава факта, че жените, въпреки че носят отговорност за 80 % от селското стопанство в Африка, официално притежават едва 2 % от земята; освен това посочва, че неотдавнашни програми в Индия, Кения, Хондурас, Гана, Никарагуа и Непал показват, че домакинствата, начело на които са жени, разполагат с по-добра продоволствена сигурност и по-добри здравни грижи и наблягат в по-голяма степен върху образованието в сравнение с домакинствата, начело на които са мъже;

13.  Подчертава, че съществува тясна взаимовръзка между равнището на образование на жената и хранителния статус на семейството ѝ; ето защо настоятелно призовава за премахването на свързаните с пола пречки пред придобиването на образование и грамотност, за да се предостави на жените по-голям достъп до образование;

14.  Ето защо призовава за включване на измерението на пола и за насърчаване на овластяването на жените във всички политики, насочени към борбата с недохранването при децата;

15.  Подчертава, че недохранването сред бременните жени има опустошителни последствия за новородените, тъй като може да доведе до необратимо увреждане на бъдещото развитие на детето; ето защо призовава да се отдава специално внимание на защитата на здравето и правата на жените, както и за това, обучението по хранене да се включи като неразделна част в образователните програми и учебните планове на училищата за момичета;

16.  Отново потвърждава значението на грамотността като мощно средство за борба с бедността и за засилване на икономическото развитие; поради това подчертава, че е важно да се подкрепя образованието на момичетата, тъй като инвестирането в момичетата подобрява както техните възможности, така и възможностите на бъдещите им деца да водят по-здравословен и по-продуктивен живот;

17.  Подчертава, че недохранването при децата се наблюдава най-вече в развиващите се страни не само сред селското население, но и в градовете; счита поради това, че един от ключовите фактори за изкореняването на глада при децата представляват земеделските политики и реформите, чиято цел е да се позволи на дребните селскостопански производители да произвеждат по-ефективно и по по-устойчив начин, за да осигуряват достатъчно препитание за себе си и за семействата си;

18.  Подчертава, че ако не се предприемат своевременно мерки за противодействие на детското недохранване както в рамките на сътрудничеството за развитие, така и при хуманитарни интервенции, съществува опасност да бъдат застрашени всички измерения на човешкото развитие, да бъдат подкопани националните образователни системи, увеличени националните разходи за здравеопазване и възпрепятствано социално-икономическото развитие на развиващите се страни, като им бъдат причинени икономически загуби, оценявани на 2 до 8% от БВП на тези държави;

19.  Припомня, че недостигът на микроелементи, който е причина за около 7 % от заболяванията в световен мащаб, има сериозни последици за физическото и когнитивното развитие на кърмачетата и малките деца; подчертава факта, че в 20-те държави с най-високи стойности на индекса на скрития глад (18 от които са в Африка на юг от Сахара и две, а именно Индия и Афганистан — в Азия) забавянето на растежа, желязодефицитната анемия и недостигът на витамин А са широко разпространени сред деца в предучилищна възраст;

20.  Посочва, че недохранването при децата произтича не само от недостига на храна и липсата на инфраструктура, но и от проблеми, свързани с разпределянето на храната, незадоволителния достъп до храна и липсата на покупателна способност, особено предвид на високите продоволствени цени, които нарастват допълнително вследствие на спекулацията на пазарите на суровини; отбелязва, че липсата на покупателна способност засяга по-специално бедните, живеещи в градовете, които не са в състояние да произвеждат сами своята прехрана; отбелязва във връзка с това значението на защитата на дребните селскостопански производители и традиционните селскостопански методи на производство;

21.  Призовава Комисията да си сътрудничи с държавите членки, които ще участват в световното изложение през 2015 г., за започването на съвместна инициатива с отправна точка „Изхранването на планетата: енергия за живот“ , която да доведе до обвързващи ангажименти и цели за борба с глада и недохранването, както и до определянето на разнообразни стратегии, като се започне от областта на земеделието и се стигне до сътрудничеството;

22.  Отчита, че подобренията по отношение на храненето на децата и майките и по отношение на продоволствената сигурност като цяло ще се нуждаят от предприемане на ефективни и координирани действия в редица политически области и сектори, включително: ефективно и устойчиво развитие на селските райони, политики, засягащи използването на земята и водите; подходящи услуги в областта на здравеопазването и достъпа до безопасна вода и канализация; подходящи методи на полагане на грижи за майките и децата; опазване на живота в моретата и океаните, на други екосистеми и на биологичното разнообразие; обезлесяване и смекчаване на последиците от изменението на климата; адаптиране към опасността от бедствия и намаляването й; устойчивото производство и потребление; устойчив и сигурен достъп до енергия; търговия; рибарство; социално приобщаване и достойни условия на труд;

23.  Призовава Комисията и държавите членки да включат храненето, безопасността на храните и устойчивото селско стопанство във всички свои политики в областта на развитието с оглед защитата и насърчаването на правото на храна, както и да осигурят всеобхватен подход от местното до глобалното равнище; приканва Съвета и Комисията, когато е необходимо, да дадат приоритет на храненето като основна цел за развитие в рамките на инструментите за сътрудничество за развитие, по-специално в 11-ия ЕФР и новия Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР);

24.  Подчертава, че за да бъдат по-ефективни, програмите за развитие и за спешна помощ при неотложни ситуации трябва да бъдат тясно взаимосвързани, така че да може да се предвиждат и предотвратяват продоволствени кризи, да се намалят причинените щети и да се улеснява възстановяването;

25.  Призовава правителствата на развиващите се страни да създадат условия, позволяващи по-добро хранене на децата, като подобрят политиките си, засилят координацията между националните планове и стратегии относно храненето и донорските програми, управлението и отчетността пред своите граждани; насърчава постигането на по-голяма прозрачност в бюджетите на развиващите се държави, например посредством проследяването на бюджетните разходи, така че да се даде възможност за по-добро оценяване на броя и качеството на проектите в областта на непълноценното хранене;

26.  Подчертава необходимостта от подобряване и съгласуване на данните за недохранването и недостига на микроелементи с цел по-добро подпомагане на програмите за интервенция и предоставяне на целенасочена и основаваща се на факти подкрепа за съответните страни;

27.  Призовава Комисията и държавите членки да мобилизират дългосрочни финансови инвестиции и ресурси за храненето в сътрудничество с действащи лица като агенциите на ООН, Г-8 и Г-20, страните с бързо развиваща се икономика, международните и неправителствените организации, висшите учебни заведения, организациите на гражданското общество и частния сектор, както и да посочат храненето като приоритет за иновативно финансиране;

28.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция съответно на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки и на постоянния комитет на ООН по храненето.

(1) http://www.unep.org/dewa/Assessments/Ecosystems/IAASTD/tabid/105853/Default.aspx
(2) OВ C 56 E, 26.2.2013 г., стр. 75.
(3) Приети текстове, P7_TA(2013)0578.
(4) Global Hidden Hunger Indices and Maps: An Advocacy Tool for Action (Световни индекси и карти за скрития глад: Инструмент за действие)

Правна информация