Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2014/3018(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B8-0011/2015

Разисквания :

Гласувания :

PV 15/01/2015 - 11.5
CRE 15/01/2015 - 11.5
Обяснение на вота

Приети текстове :

P8_TA(2015)0010

Приети текстове
PDF 474kWORD 92k
Четвъртък, 15 януари 2015 г. - Страсбург Окончателна версия
Положението в Либия
P8_TA(2015)0010RC-B8-0011/2015

Резолюция на Европейския парламент от 15 януари 2015 г. относно положението в Либия (2014/3018(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид предходните си резолюции относно Либия, по-специално резолюциите от 15 септември 2011 г.(1), 22 ноември 2012 г.(2) и 18 септември 2014 г.(3),

—  като взе предвид изявлението на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Федерика Могерини относно Либия, включително тези от 16 и 30 декември 2014 г. и 10 януари 2015 г.,

—  като взе предвид заключенията на Съвета по външни работи от 15 август и 30 август 2014 г., 20 октомври 2014 г., 17 и 18 ноември 2014 г. и 15 декември 2014 г.,

—  като взе предвид съвместното изявление относно Либия на правителствата на Франция, Германия, Италия, Испания, Обединеното кралство и САЩ от 11 януари 2015 г.,

—  като взе предвид Резолюции № 1970 и 1973 на Съвета за сигурност на ООН от 2011 г. и Резолюция № 2174 на Съвета за сигурност на ООН от 27 август 2014 г.,

—  като взе предвид доклада на Мисията на ООН за оказване на помощ в Либия (UNSMIL), озаглавен „Преглед на нарушенията на международно признатите права на човека и международното хуманитарно право по време на продължаващото насилие в Либия“ (Overview of violations of international human rights and humanitarian law during the ongoing violence in Libya) от 4 септември 2014 г., актуализиран на 27 декември 2014 г.,

—  като взе предвид Женевските конвенции от 1949 г. и допълнителните протоколи към тях от 1977 г. и задължението на страните в даден въоръжен конфликт да спазват и да гарантират зачитането на международното хуманитарно право при всички обстоятелства,

—  като взе предвид Решение 2013/233/ОВППС на Съвета от 22 май 2013 г. за създаване на мисия на Европейския съюз за подкрепа за интегрирано управление на границите в Либия (EUBAM Libya),

—  като взе предвид пакета за Либия в рамките на ЕПС от септември 2014 г.,

—  като взе предвид срещата на високо равнище на лидери от държавите в Сахел, проведена в Мавритания на 19 декември 2014 г., която включваше лидери от Мавритания, Мали, Нигер, Чад и Буркина Фасо,

—  като взе предвид съвместното комюнике от 22 септември 2014 г. от 13 държави(4), което цели да осигури политика за ненамеса във вътрешните работи на Либия,

—  като взе предвид член 123, параграфи 2 и 4 от своя правилник,

A.  като има предвид, че либийските граждани излязоха на улиците през февруари 2011 г. с искане за политически права и бяха посрещнати от безразборни държавни репресии, което доведе до девет месеца граждански конфликти и свалянето от власт на режима на Кадафи;

Б.  като има предвид, че Либия проведе третите си общи демократични и свободни избори през юни 2014 г. за избиране на Камара на представителите, която да замени Общия национален конгрес, избран през юли 2012 г.;

В.  като има предвид, че въпреки националните парламентарни избори през юни 2014 г., стремежите на либийския народ, родени след падането от власт на полковник Кадафи, са осуетени от политическо разделение и насилие, което се превръща в повсеместна гражданска война; като има предвид, че от няколко месеца в Триполи и Тобрук работят конкурентни правителства и парламенти;

Г.  като има предвид, че Либия продължава да бъде въвлечена в политически вътрешни битки, които са се превърнали в жестока борба за власт между две съперничещи си правителства и множество конкуриращи се фракции от националистически, ислямистки, племенни и регионалистични сили, което води до още повече страдания сред цивилното население, жертви, масово разселване и разпространяваща се хуманитарна криза;

Д.  като има предвид, че има данни, че и двете страни са направили редица нарушения и злоупотреби с правата на човека и международното хуманитарно право; като има предвид, че по преценки на UNSMIL най-малко 400 000 либийски граждани са вътрешно разселени при последната вълна от сблъсъци, а други 150 000, включително много работници мигранти, са напуснали страната; като има предвид, че чуждестранните хуманитарни работници и дипломати, включително служители на ЕС и UNSMIL, са евакуирани от Либия; като има предвид, че масовият приток на бежанци от Либия към съседния Тунис оказва значителен натиск върху капацитета на тази държава и собствената й стабилност; като има предвид, че според оценките повече от един милион либийци вече пребивават в Тунис;

Е.  като има предвид, че на 23 декември 2014 г. Върховният комисар на ООН за правата на човека Зеид Раад ал Хюсеин заяви, че безразборното обстрелване на цивилни граждани в Либия би могло да бъде причина за преследване за военни престъпления;

Ж.  като има предвид, че специалният пратеник на ООН Бернардино Леон активно се стреми да действа като посредник за разговори между враждуващите групировки и да стартира национален диалог за помирение и сформиране на правителство на националното единство; като има предвид, че първият кръг на преговорите се състоя в Гадамес на 29 септември 2014 г. и продължи в Триполи на 11 октомври 2014 г., а един допълнителен кръг, първоначално предвиден за 5 януари 2015 г., беше отложен поради липса на съгласие от двете страни; като има предвид, че UNSMIL обяви, че либийските страни вече са се съгласили да се проведе нов кръг от преговори в Женева, по всяка вероятност на 14 януари 2015 г.; като има предвид, че двата лагера са доказали до голяма степен, че не желаят или не са в състояние да извършат компромис;

З.  като има предвид, че пратеникът на ООН в региона Сахел, Хирут Гебре Селаси, предупреди Съвета за сигурност на ООН, че либийската криза застрашава да дестабилизира целия регион в близко бъдеще, и също заяви, че терористични и престъпни мрежи в Либия развиват тесни връзки с Мали и Северна Нигерия, като се занимават с търговия на оръжие и трафик на наркотици, наред с други нелегални видове търговия;

И.  като има предвид, че единството на либийската държава е застрашено и че най-малко в три региона (Фезан, Киренайка и Триполитания) съществува реална опасност от отцепничество, ако не бъде постигнато компромисно решение, заедно с процес на помирение;

Й.  като има предвид, че неотдавнашните сражения в значителна степен улесниха разпространението и установяването на терористични групи като ИДИЛ в страната; като има предвид, че ако не се вземат мерки, това би могло да представлява сериозна заплаха за сигурността на региона и на ЕС; като има предвид, че подразделението на ИД в Източна Либия съобщи на 8 януари 2015 г., че е екзекутирало репортера Софиен Чураби и оператора Надир Ктари;

К.  като има предвид, че на 4 януари 2015 г. либийски военни самолети от силите, поддържащи международно признатото правителство, бомбардираха опериран от гръцка компания нефтен танкер във военната зона на пристанището на Дерна, което доведе до смъртта на един гръцки и един румънски член на екипажа и раняването на двама други; като има предвид, че пристанището е контролирано от ислямистки бойци и е атакувано няколко пъти през изминалата година;

Л.  като има предвид, че на 3 януари 2015 г. в официално изявление на правителството беше заявено, че милиция на Ислямска държава е убила 14 войници от либийската армия и че правителството призовава международната общност да прекрати оръжейното ембарго над страната, за да може да се води борба с тази милиция, която то определя като терористи;

М.  като има предвид, че понастоящем ИДИЛ обучава бойци в Либия и установява подразделение в източната част на страната; като има предвид, че на 30 декември 2014 г. терористи взривиха бомба в кола в Тобрук, като целта е било заседание на Камарата на представителите; като има предвид, че има сведения, че елементи от Ал Кайда в ислямския Магреб са установили логистични центрове в южните покрайнини на Либия; като има предвид, че според официална правителствена декларация милиция на Ислямска държава е екзекутирала 14 войници от либийската армия на 3 януари 2015 г.;

Н.  като има предвид, че на 28 декември 2014 г. командващият милицията генерал Хафтар извърши въздушни удари над Мисрата, бастион на ислямистката групировка „Либийска зора“, като това се счита за отмъщение за нападенията от 25 декември 2014 г. на ислямистката милиция срещу най-големия либийски нефтен терминал в Сидра и срещу войници от либийската армия в Сирт, при което загинаха 22 от тях;

О.  като има предвид, че 20 египетски коптски християни бяха отвлечени от бойци на Ансар ал-Шария в Сирт, намиращ се под контрола на ислямистка милиция, в най-неотдавнашната от нарастващ брой атаки срещу християни и други религиозни малцинства в Либия; като има предвид, че също така непрекъснато се увеличават задържанията, отвличанията, изтезанията и екзекуциите на заподозрени бойци от всички страни;

П.  като има предвид, че няколкостотин мигранти и бежанци, които бягат от насилието в Либия, са загинали при опит да пресекат Средиземно море на път към Европа, което води до сериозна бежанска криза в Италия и Малта; като има предвид, че Либия е основна точка, от която тръгват мигрантите, които се опитват да достигнат Европа;

Р.  като има предвид, че на 6 ноември 2014 г. Върховният съд на Либия постанови, че парламентарните избори през юни, с които се учреди международно призната Камара на представителите в Тобрук, са незаконни;

С.  като има предвид, че Камарата на представителите отхвърли съдебното решение, като заяви, че то надхвърля мандата на Съда, че е направено под натиска на ислямистки милиции в Триполи и че Камарата на представителите и правителството ще продължат да изпълняват функциите си;

Т.  като има предвид, че Резолюция № 2174 (2014) на Съвета за сигурност на ООН разрешава забрани за пътуване и замразяване на активи на „физически и юридически лица, определени от Комитета като извършващи или предоставящи подкрепа за други действия, които застрашават мира, стабилността и сигурността на Либия или възпрепятстват или подкопават успешното приключване на нейния политически преход“;

У.  като има предвид, че контролът и администрирането на Националната нефтена корпорация са ключов елемент в конфликта; като има предвид, че и двете страни в конфликта се назначили свои министри за нефта в стремежа си да канализират приходите от нефт в свой интерес; като има предвид, че нефтът представлява 95 процента от либийските държавни приходи и 65 процента от БВП на страната; като има предвид, че Либия има най-големите залежи на нефт в Африка и петите по големина в света;

1.  Категорично осъжда рязката ескалация на насилието в Либия, особено насочено към цивилни лица, което сериозно подкопава бъдещите перспективи за мирно решение; подкрепя решително преговорите в Женева под егидата на Обединените нации и призовава всички страни в конфликта да приемат замразяването на военните действия, предложено от специалния представител на ООН Бернардино Леон с цел създаване на благоприятна среда;

2.  Призовава всички страни, замесени в насилието, да поемат ангажимент за безусловно прекратяване на огъня, да се въздържат от действия, създаващи нови разделения и поляризация, да обявят публично, че няма да толерират такива действия, и да се ангажират безусловно с усилията от страна на специалния представител на ООН за Либия, Бернардино Леон, насочени към събиране на съперничещите си групировки в приобщаващ национален политически диалог; настоява да се отделя необходимото внимание на участието на жените и малцинствата в този процес; припомня, че не съществува военно решение на настоящия конфликт;

3.  Потвърждава отново силната си подкрепа за Мисията на ООН за оказване на помощ в Либия; приветства неуморните усилия на специалния представител на ООН за Либия Бернардино Леон в посредничеството във връзка с този политически диалог; приветства факта, че в Женева в близките дни е планиран да се проведе нов кръг от политическия диалог;

4.  Призовава ЕС да подкрепи тези усилия, като незабавно приложи собствените си целенасочени санкции, включително замразяване на активи и забрана за пътуване, за тези лица, които са отговорни за въоръженото насилие и нарушенията и злоупотребите с правата на човека и за бойкотирането на преговорите под егидата на ООН;

5.  Отново изразява подкрепата си за Камарата на представителите в Тобрук в качеството ѝ на единствен легитимен орган вследствие на изборите през юни 2014 г.; отново призовава избраната Камара на представителите и официалното правителство да изпълняват задачите си въз основа на принципите на правовата държава и правата на човека, в дух на приобщаване, в интерес на страната и за да се защитят правата на всички либийски граждани, включително религиозните и етническите малцинства;

6.  Изразява дълбока загриженост относно все по-голямото присъствие на свързани с Ал Кайда терористични групи, милиции на Ислямска държава и други екстремистки организации и движения в Либия; счита, че съществува опасност регионът да изпадне в разрушителен хаос по подобие на това, което се случва в Сирия и Ирак; счита, че тези групи представляват сериозна заплаха за стабилността и сигурността на целия регион, както и за сигурността на Европа; отново потвърждава необходимостта от борба с всички средства съгласно Устава на Обединените нации и международното право, включително приложимото право в областта на правата на човека, бежанското и международното хуманитарно право, срещу заплахите за международния мир и сигурност, предизвикани от терористични актове;

7.  Призовава ЕС и международната общност да продължат да подкрепят усилията за борба с тероризма при надлежно спазване на международното право и за предотвратяване на по-нататъшното му разпространение и на създаването на нови негови бази в Либия;

8.  Подчертава дестабилизиращото въздействие на конфликта в Либия върху други държави в региона на Сахел, както и за европейската сигурност; призовава съседните държави и регионалните играчи, особено Египет, Катар, Саудитска Арабия, Турция и ОАЕ, да се въздържат от действия, които биха могли да изострят настоящите разделения и да застрашат демократичния преход в Либия, и да окажат пълна подкрепа на ръководения от ООН процес от Гадамес; припомня, че онези, които активно създават пречки за едно консенсусно политическо решение, са в нарушение на резолюциите на Съвета за сигурност на ООН относно Либия и трябва да понесат последствията от своите действия;

9.  Приветства неотдавнашните декларации на Африканския съюз от 3 декември 2014 г. и на Лигата на арабските държави от 5 януари 2015 г. и техния публичен ангажимент да подкрепят водения от ООН процес;

10.  Подчертава необходимостта от общи и координирани действия на всички 28 държави членки под надзора на върховния представител; призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност да координират действията на държавите членки и да съсредоточат подкрепата върху изграждането на държавни структури и на институции и съвместно с държавите членки, ООН, НАТО и регионалните партньори да подпомагат създаването на ефективни сили за сигурност, командвани и контролирани на национално равнище (въоръжени сили и полиция), които да могат да гарантират мира и реда в страната, както и да подкрепят парафирането на прекратяването на огъня и разработването на механизъм за неговия мониторинг; подчертава, че ЕС следва също така да даде приоритет на подпомагането с реформи на либийската съдебна система, както и на други области, които са от ключово значение за демократичното управление;

11.  Припомня категоричния ангажимент на ЕС по отношение на единството и териториалната цялост на Либия и необходимостта от предотвратяване на разпространението на тероризма; припомня Резолюция № 2174 на Съвета за сигурност на ООН, приета на 27 август 2014 г., която разширява съществуващите международни санкции срещу Либия, така че да включват наказателна отговорност на лицата, участващи във или подкрепящи действия, които „заплашват мира, стабилността или сигурността на Либия или възпрепятстват или застрашават успешното приключване на политическия преход“; призовава ЕС да обмисли предприемането на по-нататъшни действия, включително на ограничителни мерки;

12.  Подчертава необходимостта от гарантиране на отчетност за всички случаи на нарушаване на правата на човека и международното хуманитарно право; насочва вниманието към изявлението на UNSMIL, в което се казва, че много от проявите на насилие и злоупотребите, извършвани в Либия, попадат под юрисдикцията на Международния наказателен съд (МНС), и призовава той да получи подходящи политически, логистични и финансови ресурси за разследване на тези престъпления; счита, че укрепването на международните механизми за отчетност може да обезкуражи милициите по отношение на извършването на по-нататъшни злоупотреби и нарушения, и призовава да се обмисли създаването на анкетна комисия на ООН или подобен механизъм, който да разследва нарушенията на правата на човека и международното хуманитарно право;

13.  Изразява своята солидарност с либийския народ; счита, че Европейският съюз трябва да помогне на либийския народ да постигне своите амбиции за установяване на демократична, стабилна и просперираща държава, в съответствие с ангажиментите, определени в неговите политики за съседство за Южното Средиземноморие;; призовава за продължаване на хуманитарната, финансовата и политическата подкрепа от страна на ЕС и на международната общност за справяне с хуманитарната ситуация в Либия, тежкото положение на вътрешно разселените лица и бежанците, както и на цивилните лица, изправени пред прекъсване на достъпа до основни услуги;

14.  Призовава всички партии в Либия да гарантират сигурността и свободата на християнските и други религиозни малцинствени общности, които са изправени пред засилваща се дискриминация и преследване и се оказват между враждуващите страни; призовава ЕС и неговите държави членки да гарантират включването в бъдещите двустранни споразумения на ефективни механизми за мониторинг на защитата на основните права на религиозните общности ;

15.  Настоява за запазването на неутралността на основните либийски институции, по-специално Централната банка, Националната нефтена корпорация и суверенния държавен инвестиционен фонд, на които е разрешено от ООН да получават приходи от нефт от чужбина;

16.  Приветства тунизийското гостоприемство по отношение на около 1,5 милиона либийски граждани, бягащи от насилието и намиращи се понастоящем в Тунис; призовава ЕС да осигури финансова и логистична подкрепа на тунизийското правителство за изпълнението на тази задача;

17.  Призовава международните дружества, преди да сключат каквато и да е сделка, свързана с либийския нефт, който принадлежи на либийския народ, да се уверят, че подобна сделка не финансира, пряко или непряко, враждуващите военни групировки; отново изисква от международните дружества, които работят с Либия, да разкриват финансовите си сделки в енергийния сектор;

18.  Остава загрижен поради разпространението на оръжие, боеприпаси и взривни вещества и незаконното внасяне на оръжия, което представлява риск за населението и за стабилността на Либия и на региона;

19.  Отново призовава върховния представител на ЕС да направи преглед на мандата на мисията на Европейския съюз за подкрепа за интегрирано управление на границите в Либия (EUBAM), която в момента не функционира и е разположена в Тунис, предвид значително промененото положение в страната и с оглед на разработването на добре координирана мисия по линия на Общата политика за сигурност и отбрана (ОПСО), която да работи съвместно с ООН и регионалните партньори, в случай че бъде намерено политическо решение; счита, че тази мисия по линия на ОПСО следва да има за цел оказване на подкрепа за изпълнението на политическото решение, следва да дава приоритет на реформата в сектора на сигурността, както и на разоръжаването, демобилизацията и реинтеграцията (РДР), и следва също така да отговаря на други спешни нужди във връзка с управлението; освен това изразява становището, че в условията на продължителна война в Либия и задълбочаване на нестабилността и сериозните заплахи пред европейската сигурност, мисията по линия на ОПСО следва да бъде подготвена да участва в координирани действия с мандат на Съвета за сигурност на ООН, за да се стабилизира Либия;

20.  Изразява дълбоката си загриженост за съдбата на мигрантите, лицата, търсещи убежище, и бежанците в Либия, чието вече нестабилно положение продължава да се влошава; призовава ЕС и държавите членки да помогнат ефективно на Италия в похвалните й усилия за справяне с нарастващите миграционни и бежански потоци от Северна Африка, особено от Либия;

21.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на либийското правителство и на Камарата на представителите, на генералния секретар на ООН, Арабската лига и Африканския съюз.

(1) ОВ C 51E, 22.2.2013 г., стр. 114.
(2) Приети текстове, P7_TA(2012)0465.
(3) Приети текстове, P8_TA(2014)0028.
(4) Алжир, Египет, Франция, Германия, Италия, Катар, Саудитска Арабия, Испания, Тунис, Турция, Обединените арабски емирства, Обединеното кралство, Съединените американски щати, както и ЕС и ООН.

Правна информация