Показалец 
 Назад 
 Напред 
 Пълен текст 
Процедура : 2015/2604(RSP)
Етапи на разглеждане в заседание
Етапи на разглеждане на документите :

Внесени текстове :

RC-B8-0242/2015

Разисквания :

PV 12/03/2015 - 6.3
CRE 12/03/2015 - 6.3

Гласувания :

PV 12/03/2015 - 8.3

Приети текстове :

P8_TA(2015)0073

Приети текстове
PDF 455kWORD 77k
Четвъртък, 12 март 2015 г. - Страсбург Окончателна версия
Танзания, по-специално проблемът със заграбването на земя
P8_TA(2015)0073RC-B8-0242/2015

Резолюция на Европейския парламент от 12 март 2015 г. относно Танзания, по‑специално въпроса за заграбването на земя (2015/2604(RSP))

Европейският парламент,

—  като взе предвид инициативата за прозрачност на земята на Г‑8 от 2013 г.,

—  като взе предвид рамката и насоките на Африканския съюз относно поземлената политика в Африка, политическата рамка на Африканския съюз за скотовъдите в Африка: осигуряване, защита и подобряване на живота, поминъка и правата на скотовъдните общности, приета от Конференцията на африканските министри на земеделието през октомври 2010 г. и одобрена от 18-ата редовна сесия на Изпълнителния съвет, проведена в Адис Абеба през януари 2011 г. (Doc. EX.CL/631 XVIII), и декларацията на Африканския съюз от 2009 г. относно поземлените въпроси и предизвикателства в Африка,

—  като взе предвид декларацията Световната среща на високо равнище по въпросите на продоволствената сигурност, приета в Рим през 2010 г., принципите за отговорни инвестиции в селското стопанство, които зачитат правата, поминъка и ресурсите (PRAI) и доброволните насоки на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО) относно отговорното управление на правото на владение на земя, рибарството и горите в контекста на националната продоволствена сигурност (VGGT),

—  като взе предвид ръководните принципи на Африканския съюз, Африканската банка за развитие и Икономическата комисия за Африка относно мащабните инвестиции в земи в Африка,

—  като взе предвид доклада от 11 юни 2009 г. на специалния докладчик на ООН относно правото на прехрана Оливие де Шутер, озаглавен „Широкомащабни придобивания и отдаване под аренда на земя: набор от основни принципи и мерки за справяне с предизвикателствата, свързани с правата на човека“,

—  като взе предвид Декларацията за хилядолетието от 8 септември 2000 г., която определи Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР), и по-специално цели 1, 3 и 7,

—  като взе предвид доклада на ООН за 2014 г. относно Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР),

—  като взе предвид доклада от Конференцията на ООН по въпросите на устойчивото развитие, проведена в Рио де Жанейро (Бразилия) в периода 20—22 юни 2012 г.,

—  като взе предвид проучването по програмата на ООН за населените места (UN‑Habitat), озаглавено „Сигурни права върху земята за всички“, от 2008 г. и насоките по програмата на ООН за населените места, озаглавени „Начини за разработване на поземлена политика в полза на бедните: процес, насоки и поуки“,

—  като взе предвид Декларацията на ООН за правата на коренното население (UNDRIP) и Конвенцията относно коренното население и племенните народи (№ 169) от 1989 г. на Международната организация на труда (МОТ),

—  като взе предвид Закона за селската земя № 5 от 1999 г. и Закона за местното управление от 1982 г. на Обединена република Танзания,

—  като взе предвид насоките на ЕС за поземлената политика от 2004 г., които служат като ориентир за развитие и планиране на поземлената политика в развиващите се страни,

—  като взе предвид съобщението на Комисията от 9 април 2014 г. за създаване на нова програма на стойност 33 000 000 EUR, чиято цел е да се подобри управлението на земите, както и продоволствената сигурност и сигурността на храните за семейните земеделски стопанства и уязвимите общности в Африка на юг от Сахара,

—  като взе предвид ръководните принципи на ООН за стопанската дейност и правата на човека от 2011 г.,

—  като взе предвид резолюцията на Съвместната парламентарна асамблея АКТБ–ЕС относно социалното и екологичното въздействие на скотовъдството в държавите от АКТБ, приета през ноември 2013 г. (ACP-EU/101.526/13/fin),

—  като взе предвид проучването от 2015 г. относно „Справяне с последиците от заграбването на земи върху правата на човека“, възложено от подкомисията по правата на човека,

—  като взе предвид преразгледаното Споразумение от Котону,

—  като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека,

—  като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите,

—  като взе предвид член 135, параграф 5 и член 123, параграф 4 от своя правилник,

А.  като има предвид, че ключовите предизвикателства на 21-ви век — продоволствената сигурност, недостигът на енергия, недостигът на вода, градският растеж и прирастът на населението, влошаването на околната среда, изменението на климата, природните бедствия и нестабилността на държавите — са свързани с въпросите за управлението на земите, като засилват необходимостта широкообхватната поземлена реформа и гарантирането на поземлените права да бъдат определени като приоритет;

Б.  като има предвид, че танзанийските органи обявиха план за продажба на 1500 квадратни километра земя в западната част на националния парк Серенгети, принадлежаща на племето Масаи, на дружество от Обединените арабски емирства, занимаващо се с организацията на частен лов и сафарита; като има предвид, че този план предвижда изгонването на 40 000 масаи скотовъдци;

В.  като има предвид, че под международния натиск президентът на Танзания Джакая Киквете заяви през ноември 2014 г., че се е отказал от плана и се ангажира никога да не прогонва масайския народ от земите на неговите предци; като има предвид, че въпреки даденото обещание хиляди масаи са били прогонени незаконно от техните земи; като има предвид, че според неотдавнашните данни над 200 домове са били разрушени и танзанийските органи са конфискували добитък, при което над 3000 души са останали без дом и подслон;

Г.  като има предвид, че от 1992 г. насам танзанийските масаи имат дълга история на ескалиращи спорове с танзанийските органи във връзка със собствеността върху земята, когато бизнес корпорацията „Ортело“ получи ловни права в контролирания дивечов район Лолиондо, обитаван и законно притежаван от масаите скотовъдци;

Д.  като има предвид, че петицията на масайската общност от района Нгоронгоро беше подписана по интернет на платформата AVAAZ от над 2 милиона души по света;

Е.  като има предвид, че частни инвеститори и правителства проявяват все по-силен интерес към масово изкупуване или дългосрочно наемане на земя с цел производство на храни или енергия или добив на минерални суровини, най-вече в развиващите се африкански страни, и по-специално в Танзания;

Ж.  като има предвид, че през периода 2005—2008 г. в Танзания се наблюдава значително засилване на интереса от страна на чуждестранни и местни дружества във връзка със създаването на мащабни плантации за производство на биогорива в страната, когато около 640 000 хектара земя бяха предоставени на инвеститори, като по този начин селяните и селските домакинства бяха лишени от техните земи и поминък, което доведе до повишаване на тяхната продоволствена несигурност;

З.  като има предвид, че около 1,4 милиарда хектара в света се регламентират от нормите на обичайното право; като има предвид, че достъпът до земя на коренното население е гарантиран чрез специфични форми на защита съгласно Конвенция № 169 на МОТ и Декларацията на ООН за правата на коренното население, като член 10 от нея гарантира правото на ненасилствено преместване от собствените земи или територии, както и че преместването не може да се осъществява без свободното, предварително и информирано съгласие на коренното население и след споразумение за правомерно и справедливо обезщетение, както и винаги, когато е възможно — с опция за връщане;

И.  като има предвид, че съгласно Декларацията от Тирана от 2011 г. масовото изкупуване на земя може да бъде определено като „заграбване на земя“, когато е налице едно или повече от следните обстоятелства: когато е налице явно нарушение на правата на човека; когато разселването на засегнатите местни общности се осъществява без тяхното свободно, предварително и информирано съгласие; когато то не се основава на прозрачни договори; и когато неговото социално, икономическо и екологично въздействие е оценено като неблагоприятно;

Й.  като има предвид, че според Африканската банка за развитие, 75% от населението на Танзания са дребни селскостопански производители; като има предвид, че скотовъдните общности живеят добре и в хармония със защитени видове от дивата флора и фауна и представляват около 10 % от населението на Танзания, включително племето Масаи, но продължават да са изправени пред големи загуби на земя, произтичащи от продажбата на земя без достатъчни познания за правните и практическите последици, корумпирано и незаконно разпределение на земята на чужденци, и класификацията на земята като държавни земи, резервати или национални паркове от националните органи;

К.  като има предвид, че в член 17 от Всеобщата декларация за правата на човека се признава, че всеки човек има право на собственост, индивидуално или съвместно с други лица, и че никой не бива да бъде произволно лишен от своята собственост;

Л.  като има предвид, че международни дружества, включително европейски дружества, изиграха значителна роля за придобиването на големи земни площи в Танзания, и че международните финансови институции участваха във финансирането на широкомащабни сделки със земя в страната;

М.  като има предвид, че в рамката и насоките в областта на поземлената политика в Африка се призовава към зачитане на правата на човека на общностите, включително зачитане на обичайните поземлени права и свързаните със земята ресурси;

Н.  като има предвид, че през май 2014 г. ЕС стартира нова програма за подобряване на поземленото управление и за подпомагане на подобряването на продоволствената и хранителната сигурност на семейните земеделски стопанства и уязвимите общности в африканските страни;

1.  Решително осъжда незаконното разселване на местните селски общности, разрушаването на техните села и традиционен начин на живот и незачитането на техните основни права на човека, включително правото на подходяща храна, правото на вода и правото на достъп до подходящо жилище;

2.  Осъжда по-специално действия, които не признават легитимността на режима на обичайното право, което предоставя законни права на лица и общности и предотвратява лишаването от поземлени права и злоупотребите с тях, които са особено разпространени сред африканските общности;

3.  Призовава танзанийското правителство да приложи незабавно VGGT и да гарантира действителна защитимост по съдебен ред на правата, залегнали в тях; да спазва първия основен принцип от ръководните принципи за широкомащабните инвестиции в областта на земеползването в Африка, който включва зачитането на правата на човека на общностите и обичайните права върху земята и допринася за отговорното управление на земята и наземни ресурси в съответствие с принципите на правовата държава; а също и да подобри поземлените права на жените, които съставляват поне половината от работната сила в селското стопанство и търговията, но чийто достъп до права на собственост и услугите, които придружават тези права (напр. Достъп до банки и участието в сдружения) продължава да бъде проблематичен, както и поземлените права на уязвимите общности и социални групи, като например скотовъдните общности;

4.  Призовава за започване на независимо разследване на поземлените спорове в Лолиондо;

5.  Настоятелно призовава правителството на Танзания да насърчава земеделските инвестиционни политики, които са от полза за местното население в съответните региони, да привежда в съответствие и прилага своите политики по отношение на социалните оценки и оценките на въздействието върху околната среда, включително оценките на въздействието върху местното производство на храни, преди началото на всеки инвестиционен проект, и надлежно да спазва разпоредбите относно консултациите и обезщетението в случай на отчуждаване на земя;

6.  Припомня по-специално, че на коренното население са предоставени специални форми на защита на правата върху земята съгласно международното право; подчертава, че в съответствие с Декларацията на ООН относно правата на коренното население всяка промяна в използването на земята следва да става само със свободното, предварително и информирано съгласие на засегнатите местни общности; настоява, че държавите трябва да осигурят ефективни механизми за правна защита срещу и предотвратяване на всяко действие, което има за цел или за резултат лишаване на коренното население от неговите земи, територии или ресурси;

7.  Изразява своята загриженост във връзка с липсата на точна информация и потайността около някои инвестиции в Танзания; отправя искане към Комисията да насърчава органите да гарантират, че сделките със земя се провеждат по публичен и прозрачен начин и са пригодени към номадските скотовъдни или пастирски общности;

8.  Призовава, по-специално, Комисията да работи активно с танзанийските органи, за да ги насърчава горещо да изготвят правно обвързващо и кодифицирано потвърждение на правата на масаите, с особено позоваване на земите на техните предци, като по този начин се предостави необходимата правна защита за предотвратяване на бъдещи спорове;

9.  Подчертава, че гарантирането на поземлена собственост за селските общности е от основно значение за постигане на целите на хилядолетието за развитие (ЦХР); призовава ЕС да укрепи капацитета на съдилищата в развиващите се страни с цел ефективно прилагане на вещното право и разрешаване на поземлените спорове като част от един всеобхватен подход, насочен към консолидиране на съдебните системи и правовата държава;

10.  Припомня, че големите проекти често причиняват сериозни щети на природната среда, включително изсичане на гори, загуба на биологично разнообразие и замърсяване на водата;

11.  Отправя искане към Комисията да осигури привеждането на своите насоки в областта на поземлената политика с VGGT и да им отдаде по-голямо значение в своите програми за сътрудничество за развитие, търговска и инвестиционна политика, както и при участието си в многостранни финансови институции;

12.  Отново заявява, че правата на човека и правилата за забрана на заграбването на земя следва да бъдат интегрирани в търговските и инвестиционни споразумения на ЕС, включително и Общата система за преференции (ОСП);

13.  Подчертава значението на пълната прозрачност и отчетност на операциите на дружества и финансови институции от ЕС в широкомащабни инвестиции в селскостопански бизнес и придобиване на земя в Танзания, и призовава за силен и ефикасен механизъм на ЕС за наблюдение на тези операции;

14.  Призовава Комисията да представи доклад до Парламента относно разходите по програмите за развитие и бюджета на ЕС, свързани с поземлено управление, с цел да се гарантира, че тези програми насърчават правата на човека и се справят с предизвикателствата, свързани със заграбването на земя;

15.  Подчертава, че процесите на поземлена политика трябва ефективно да признават ролята на местните и основаните на общността институции и структури за поземлена администрация/управление, наред с държавните;

16.  Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на Африканския съюз и на правителството и парламента на Танзания.

Правна информация